:feel happy: :thumbsup: Благодаря ти Краси за пореден път! Особено за последните две изречения!
Благодаря на всички приятели за искрения интерес и коментари по въпроса, който ме вълнува от няколко години. Много ми бяха полезни всички.
От една страна разбирам отлично тези, които смятат, че егото, създадено от егрегорите и подчинено на ценностите на социума ни, е необходимо зло и е невъзможно (или нежелателно) то да бъде "умъртвено" - ок, да сменя думата - трансформирано в качествено ново его, синхронизирано и подчинено на Божественото ни Аз и независимо от егрегорите и социума. Нали това беше моето необоримо убеждение преди 3 години! Тогава и аз бих реагирала по същия начин и бих обявила идеята за опасна!
Благодаря на Бина за следните думи:
Моите проблеми с егрегорите на времето (с които също като Бина се опитвах да се справям и лекувам без да си гръмвам егото), обаче, се изостриха дотолкова, че всички тела, които ясно вече усещах като разхармонизирани до критична точка, се канеха да се "разпаднат" така или иначе. При това ясно осъзнавах,че причината за агонията беше моята личност и хипертрофираната и до крайност зависимост от егрегорите (повишената сензитивност може да помага, но и да убива носителите си...). Последните искрици здрав разум ми даваха 2 перспективи
- смърт на физическото тяло, която да прекрати тровещото влияние на старото ми его върху другите ми тела.
- бавна и мъчителна агония с неизвестен, но сигурно неблагоприятен изход (психично заболяване, наркомания и т.п.)
... За да се "излекува" такова его, трябва да се смени сърцевината, върху която то е изградено - "кой съм аз". Нов отговор на този въпрос, качествено различен от първия, не означава ли и качествено ново его?
�”а, наистина човек върви по ръба на "превъртането". Има един период, когато старото его почти не работи, а новото още току стъпва на краката си - тогава има вероятност да се попадне отново под влияние на други егрегори или в пълно подчинение на прочетеното и усвоеното. ..
Както и да е, често се замислям дали наистина се е случило или само си въобразявам, но - нямам отчетливи спомени от времето на старата си личност - а добре си спомням детството си. Когато се опитам да си спомня нещо, имам чувството, че си спомням гледан филм и като че ли се наблюдавам отстрани.
Дали наистина егото ми е свободно от егрегорите и дали е подчинено на истинското ми аз - ами проверявам го редовно нещо като "антивирусна защита" :D И за тази проверка този форум ми помага много, както и учениците ми, както и близките ми. Благодаря ви на всички с Любов!