Донка

:thumbsup: Диана! Добромир! Бях чела някъде, че здравословната доза доверие е тази, която можем да дадем на другия и да забравим за това. Тогава се замислих какво означава това за моето ежедневие? На мен всеки ден и час ми се налага да работя с доверието. Според мен доверието е позитивна обмяна на енергии докато дава неограничена свобода на другия и оставя отговорността за мислите и поведението на него самия. Тогава този, който се доверява на друг човек не го обвързва с някакви рамки, очаквания, модели и съответно няма как доверието му да бъде засегнато или измамено, неоправдано. Ако последното се случи все пак, това означава, че по някакъв начин сме засегнали личната свобода на човека, на когото сме се доверили. Лекарството е - любов към себе си и него, любов, която прощава и разбира и се учи и развива.

Моята приятелка Ася - АИМ - съдбата ни събра тук и я усещам като сестрата, която винаги съм искала да имам. Ася носи в себе си Живота, който толкова много обича и цени. Тя умее да намира щастието и благословията си в нещата, които други биха нарекли лош късмет. Тя е прекрасна майка на двама добри и умни и грижовни като нея синове. Ася заразява с оптимизма, чувството си за хумор, смеха си и здравия си разум, с който гледа на живота. (Само дето още прави възпитателни забележки на момчетата - но те и аз си я обичаме и така. ) Котето на аватара е неин домашен любимец - тя се отнася с него като с член на семейството - с много любов, грижа и уважение. Ася и всичко, което се случи и случва с нея и с нас двете откакто я познавам, за мен са най-ценният урок по Живеене. Благодаря на Бог за това, че ни сложи една до друга!

Благодаря ви, приятели. Много ми помагате винаги! Напоследък стоя на един труден кръстопът - очевидно поредният урок по пътя ми. Днес случайно се досетих за тази тема - не е било случайно може би. Когато сте поставени в ситуация да наблюдавате съзнателно агресивно налагане на ценности, светоусещане..и вие сте част от тази ситуация, разполагате с ноу-хау да компенсирате процеса и може би да балансирате негативното влияние с позитивно от друга страна вътрешното ви усещане се колебае дали да не остави на свобода агресията, защото тя представлява и спаринг на позитивните енергии у всеки. Ако се намесите - вие ще лишите изложените на негтивно влияние от шанса да се научат да различават агресията и да я компенсират сами, т.е. да се сдобият със своето лично ноу хау. Е, спокойствие или равнодушие да наречем осъзнатото бездействие в такива моменти? Или може би има и други решения на ситуацията и поведението на нейните участници - нещо в златната среда, нещо нестандартно? Вашите размисли и опит са много ценни за мен. Благодаря ви предварително.

:feel happy: Цвети! wonderful! Не знам дали осъзнавате колко сте близо до истината! Ще се убедите в това окончателно, когато същите тези деца пораснат и разгърнат окончателно себе си, започнат да живеят своя живот свободно, но винаги ще ви носят в сърцата си и ще се грижат за вас със същата любов, както вие сте се грижили за тях - като моите деца. Благодаря на Бог, че ме дари с невероятното щастие и доверие да бъда до тях докато проглеждаха и прохождаха в този свят.

И аз.

Цвета! Възхищавам се на зрелостта ти! Това е най-красивата майчина молитва, която съм чувала! Благодаря ти!

Елеазар Хараш Като човек, който дълго време се е занимавал с изучаване на човешката психика, мога да догбавя само, че анализът на човека според мен се отнася към истинския човек като хербаризираният екземпляр към живото растение. Отдавна съм смирила желанието си да го правя, дори и само на себе си. Мога да анализирам само поведение и състояния, които наблюдавам в момента, но като отчитам своята субективна позиция не им давам повече от 50-60 %точност. Винаги си оставям на себе си и на човека свобода за проверка и промяна...

Доколкото имам понятие от семиотика, тълкуването на сложен знак с високо ниво на субективност като аватара на непознат човек всъщност дава представа не за този, който го е сложил за свой символ, а много повече за човека, който го тълкува. За мен е много по-интересен въпросът защо ние изпитваме толкова силен интерес към начина, по който другите ни виждат от своята гледна точка... Какво ни дава мнението на другите за нашата личност и всичко свързано с нея? Обратната страна на въпроса е - защо изпитваме толкова силен порив да направим наша характеристика на друг човек, какво ни дава това? Или може би какво ни заменя?

Диана! и аз. И сутрин рано, когато умът ми е още по детски чист и не съм се раздвижила. И когато отивам да посрещам изгрева в горичката до нас - там ми идва сама... Т.е. с Кого да разговаряме, или на Кого да говорим? В съзнанието си представям Бог. Така както аз го възприемам. Това включва много неща. Има обаче молитви, които са написани от други хора и според мен са много вдъхновени и издържали времето. Изговарянето им изразява много добре дадени мои състояния и тогава ги използвам. Моля се когато искам и мога Моля се колкото искам Мисля, че мога да се моля за всичко. Не мисля, че има някакво ограничение и сигурно никой няма да ми се разсърди, ако се моля и за доста дребни неща. Но на практика си мисля, че в молитвата включвам съществени неща. Напоследък наистина имам да благодаря за много събития и благословения в живота ми. Добре дошъл Веско!

Боян Боев - Учителят за образованието - Сила и Живот - Бургас 1994 И тези редове са написани през далечната 1943! Днес - 64 години по-късно, можем ли ние - хората на 21 век да се похвалим, че нашите деца учат в такова училище-живот? Ние, педагозите някак сме свикнали с мисълта, че ние подготвяме децата за живота. Може би и на нас ни блесва понякога, че май е по-добре да живеем с децата техния живот, но все се оправдаваме с програми, изпити, изисквания на родители и министерство, време, отношение, финанси и куп още. Мисля, че и на учителите тук, и на родителите, а и на настоящите и бившите ученици ще бъде интересно да споделим какво в днешното училище "пречи на децата ни да живеят своя детски живот в пълнота" и какво да променим, за да го постигнем. Интересува ли се училището ни днес от силите и заложбите на всяко дете или ги слага в калъпа на "добрият ученик трябва да...."? Как да обърнем внимание на всяко дете и да развием у един едно, у друг друго? Може би е време да променим критериите или поне да ги направим по-гъвкави?....

И вече за каквото ни е нужно това общение в момента, такова се получава. На мен, имаше момент - помогна да просмисля и намеря истинското себе си, да намеря свободата и да осъзная каква е разликата между човешката и Божествената Любов. Сега ми е повече без думи - или с много малко, но ключови. Исках да спомена и че думата молитва може би дава неадекватни асоциации с моля се в български само. Молба и молитва са много много различни понятия. Молбата е свързана с обръщение към някого с цел да предизвикаме действие, желано от нас. Моливата е състояние на връзка с вътрешното Аз - Бог в нас и с цялото, от което се усещаме част. (Поне аз така го разбирам). Или така, както го е казала Благост по-горе. Така, че това, за което говори Диди няма нищо общо с моята представа за молитва. Но все пак съм съгласна, че ако молитвата е това, за което говори диди, по-добре да не се молим изобщо.

Добре дошла Сара! И аз се чувствах като теб, когато открих това място преди точно 3 години! Надявам се, вярвам, че то ще помогне на теб поне толкова, колкото помогна на мен.

:thumbsup: Благост! Което не изключва и натрупаните опитности в подсъзнанието - те вече са загубили материалността и конкретността си.

:thumbsup: Ако не е привързано към резултати, човек и не го усеща като жертване на нещо от себе си - за него даването безвъзмездно на най-доброто, на което е способен, само по себе си е удоволствие и награда. Ако другият се отплати с нещо, по скоро отплатата я приемаш за да може той да е спокоен, че не е останал в дълг и че по своя си начин и с това, което има и може, е проявил своята благодарност. Понякога дори само добрата дума пред други хора връща повече отколкото материалната отплата. А и изгорената карма означава, че някак започва всичко да върви леко за човека и само добри неща му се случват без да се бори или желае или очаква нещо конкретно. Просто протяга ръка за да ги получи, защото те са винаги близо до него. И въобще, мисля, че Бог най-добре знае как да ни върне доброто, което правим - и когато той се погрижи, това добро е многократно увеличено и е във вид, за който ние никога не бихме се досетили да си го представим. Както в примерите на Валентин...

Да, в нас е Бог - но Той никак не седи в нашето знание или желание или оценки за проблемите и техните решения. Това е нашето его тук на земята. Бог в нас - това е тихият глас, който чуваме само когато и след като се молим и смирим гордостта си, че знаем, суетата на желанията си. Четох наскоро в една много хубава книга за егрегорите на Авесалом Подводни - как ще познаете висшите егрегори - те не се чуват, те не говорят, те са само усещане за радост. За да ги усети, човек има нужда да притихне... Колкото по-ясни и силни са посланията, колкото по-императивни са "заповедите", които получаваме вътре в себе си и начините, по които ги реализираме, толкова по-нисък и агресивен егрегора, който ги генерира.

Истинската Любов е изкуството да се разбират и следват вълните на времето и развитието - такива има. Затова тя е безвремие - т.е. проявява се независимо в кой период е индивидуалното време на всеки човек или нещо. За пример: Обичаме малкото невзрачно семенце преди да го посадим, защото вярваме, знаем, че в него е скрит живот и красота... Обичаме го, когато го заравяме на тъмно и влажно, за да изчезне - да се прероди в малко жълто хилаво на вид но с огромна сила стръкче. Оставяме го и търпеливо чакаме само да отвори очи, да подаде главица - изчакваме неговата вълна. После му се радваме такова дребно и крехко и кривичко - пазим го, изчакваме вълната му. Накрая го оставяме да разгъне само красотата си, да даде плодовете си. Не ги късаме зелени - чакаме вълната на узряването... Ето ние се носим по вълните на живота на цветето или дървото и го обичаме неизменно независимо в коя вълна е - точно защото разбираме закона на вълните! И с децата и с възрастните е така - посаждаш вярата в своите сили в едно блокирано от неувереност съзнание и всяко съзнание си има свой ритъм - при някои вълната идва след месец, при други идва след година, при трети се налага търпеливо и с любов да чакаш и "поливаш" нещо, което още не виждаш по няколко години... Важното е Любовта да е неизменна независимо в кой период е вълната - и нашата и на другите...

:thumbsup: И за джунглата - тя няма да те остави да скучаеш ! Целуни я от мен! А за татето - каквото Бог отреди! Той знае какво е най-доброто за нас.

Когато имам вярата, смирението и търпението да оставя детето/ученика да узрее и да дочакам неговата "вълна", резултатите понякога са смайващи дори за мен. Но най-красивото и доброто в тях е, че са дошли със спокойствие и любов.

с вас съм михаило! Всяка сутрин и вечер добавям в молитвата си и по едно изречение за живителен дъжд... Нека бъде волята ти Господи - моля се твоята живителна влага да стигне до земята и твоите рожби както Любовта ти стига до душите ни.

Изневерявала съм и знам,че именно изневярата е робиня "на мнението на комшиите", именно тя е отказа от личната свобода (свободата да не се криеш, ако искаш да бъдеш щастлив). Изневярата дава илюзията за свобода, всъщност след нея се оказваш с двойно надебелени вериги окован към семейство или връзка, които вече са само болезнени - веригите на гузната съвест, лъжата, които ти нашепват :заслужавам си агресията - аз не съм по-добра... Това, което ме възпря да направя тази крачка последният път - Задушавах се в тази "свобода" толкова, че вече не чувах и не виждах какво мислят комшиите или какво ще се случи с мен и децата. Изневярата е заробването, отказът от нея - освобождението! От опит!

Иво! Валентин! Срещнах в една книга по НЛП (невролингвистично програмиране) следната идея: Ако чуете себе си на глас или на ум да казвате "Не мога да направя това..." само променете реда на думите "Мога да не направя това..." и ще се освободите от оковите на собствените си ограничения....

А какво пречи да са и двете в хармония?

Струва ми се, че няма универсална рецепта за това. Всеки си намира своя начин - по интуиция или с "опити и грешки" на техники, които е срещал в книги или в опита на други хора... При мен подейства една техника, която намерих в книгите на Лазарев. Започва се от визуализацията на събитие, което предизвиква у нас радост, спокойствие и благодарност. Запомняме усещането, което сме преживяли. После визуализираме събитие, което ни е оставило безразлични, и даваме задача на ума си да намери в него смисъл, който ще събуди в нас същото усещане. Когато го постигнем, продължаваме работата със събитие, което е оставило в нас лека и лесно преодолима негативна емоция... и така докато стигнем (постепенно! - бързането и прескачането на нива на негативност именно води до силна съпротива и отказване) до събития, за които дори се страхуваме да мислим и да си представяме, защото предизвикват в нас непоносима болка или гняв. Много важна роля в тази техника играе умът ни - той всеки път сменя гледната точка, която е изградил преди и често обръща преценките си наопаки. Това никак не е лесно, защото егото се съпротивлява - това му се струва отказване от себе си - нещо като самоубийство. Затова е хубаво да го тренираме в смирение (не примирение!). А умът работи най-ефективно, когато му представим задачата не като "старата ти преценка е грешна.." , а като "сглоби от старите парченца лего ново нещо"- т.е. не с критика, натиск, задължение, а като творческо предизвикателство! Много е важно да се остави достатъчно време на ума и личността ни да обработят и свикнат с новата игра. Свикнат ли веднъж, сами искат да я играят, защото усещат, че светът изведнъж става по-светъл, добър и спокоен. Важно е също непрекъснато да се дава достатъчно материал на ума - подходяща литература или общуване с хора, които имат позитивна оптимистична настройка и генерират нови положителни "решения" на ситуациите, за които умът ни преди е давал отрицателна оценка. Много беше важно за мен и да отрежа влиянието на "болковото тяло"(Е.Тол) - това стана с един замах. Просто един ден си казах,че болката, недоволството, които усещам, не са признак на благородство и свръхчувствителност, а обратното - на свръхагресия.

Здравейте! Един страхотен подбор от ретро хитове: Retro The Best Hits Ever.torrent

И аз така си мислех преди. Оказа се, обаче, обратното. Зависи какво се приема като осъзнат човек. Наскоро четох едно стихче, което завършваше така: "...Пазете се от човека, който знае как трябва". Смях се до сълзи - точно така изглеждаше моята предишна осъзнатост - все търсех, исках да направя и да знам "как трябва" и все ме болеше от всичко и все страдах за всичко, критикувах себе си явно, другите тайничко и от себе си. Сега ми се струва - не знам как е с другите - че когато човек даде на себе си и на другите безусловната си любов и свободата - (Станимир- "човек осъзнава, че не всичко може да постави под свой контрол и не всичко зависи от него." ), тогава спира да изпитва болка от поведението и реакциите на другите, Вярата му не страда, а напротив - тя му е пръв помощник и Учител. Това сега за мен означава "осъзнатост". Обществото.... в него има не само меркантилизация и мръсотия, нали? Има и прекрасни хора с добри сърца, които се радват на живота и света си, защото умеят да видят на какво да се зарадват...