Донка

Хм, това е интересен обрат в темата - съотношението между еволюцията във физическия и духовния свят. На времето ми беше много интересна и полезна книгата на Ричард Докинс - Себичният ген. Какво е вашето мнение за тезите му? В една от тях той развива идеята за т.нр. "мемове" - те към физическата или духовната еволюция ли могат да се причислят? Ако разглеждаме еволюцията само във физическия свят, то как се проявява инволюцията в него и каква е връзката им?

Може би подсъзнанието ни "омекотява" удара, който ни е приготвен в близкото бъдеще, за да ни останат сили и любов да го понесем и излезем от него по-мъдри. Представям си какво изпитва един аранжор на цветя, когато изпълнява подобна поръчка. Не ми се иска да си представям какъв удар би било за чувствителен светъл човек, обичащ и разбиращ децата, като диди, в първия си работен ден неочаквано да получи не просто поръчка за погребение, а за погребение на дете-сираче. В такива моменти за сетен път се убеждавам, че Бог най-добре знае как да се погрижи за нас...

Всъщност книгата и методите на НЛП, които препоръчва хип наистина са много добри, работят леко и "безшумно" и имат отличен ефект. Мога да го потвърдя от многогодишен опит с подобни методики. Обикновено докато си служа с тях, за да помагам при блокажи в мисленето, емоциите и поведението, откровено казвам как точно помагам и как биха могли да си помагат сами по същия начин. Разбира се, не назовавам нашите термини, опитвам се на обикновен ежедневен език да обясня смисъла. Интересното е, че децата много по-бързо и лесно ги усвояват. Имам и едно златно правило - винаги представям процеса и методите само като начин да помогне човек на себе си само. На другите... това нека всеки, който е роден за това го научи сам.... Само бих коригирала за себе си леко изречението на хип: Всъщност колкото и невероятно да звучи в България има вече достатъчно книги по които човек и сам може да се подготви и стане компетентен в умението да контролира своето психично състояние и да предотвратява проблеми в живота си. Част от тези книги не са точно психотерапевтични, но имат дори по-добър ефект - словото на Учителя и на другите учители на човечеството... (Мой познат - упорит защитник на теорията, че животът е низ от проблеми, с които човек трябва да се бори - след като прочете по мое предложение Четирите споразумения на Дон Мигел Руис ми писа, че животът и той самият са се преобърнали наопаки и сега той е един щастлив човек. Явно това е била книгата, която е била "лекарството" за него )

Когато усещам, че ми е трудно да приема начина, по който обича друг човек, си казвам нещо като молитва: -Господи, помогни ми да почистя очите си от заблудата, че този човек не е способен да обича истински само защото той не проявява любовта си като мен. -Господи, благодаря ти,че ми показа още едно от лицата на човешката обич - дори и това лице да изглежда като отвращение и озлобление, под тяхната черупка се крие Любовта. -Господи, прости ми, че в тази "черупка" не съзрях веднага урока, който си ми изпратил този път.

Мисля,че постът на Алекс ме наведе на много полезни за мен разсъждения - благодаря и добре дошъл Алекс! По-горе разсъждавахме с Роси и Диана за "високите" егрегори и влиянието им и разликата им от "ниските" и ето Алекс ни донесе още светлина! Излиза,че ниските егрегори успяват да създадат нещо като "клонинги" на високите като изпозват същата фразеология, идеи, но само за да се замаскират. Разликата между егрегора - клонинг и "високия" според мен е в емоциите, наличието на зависимост и начина на възнаграждение. Докато вярата в Бог и Любовта е съпроводена само от положителни емоции, то религиозните канони предвиждат негативни такива при отклонение от тях. Религиите закрепостяват човека, заплашвайки го с отлъчване и противопоставяйки неговата вяра на другите- враговете. Религиите налагат определен начин на мислене и живот, който се смята за праведен дори и да включва поведение, пряко противоречащо на базовата идея за Любовта. Следването му се награждава с похвали и гарантиране на "рая", обратното заплашва с мъките в ада. Роси чудесно напипа една много важна разлика също! "Високият" егрегор стимулира човека да произвежда сам енергията и да я обединява доброволно с тази на другите. Целта е Любовта, хармонията на цялото. "Ниският" поставя конкретни цели, които обслужват нечии интереси (човешки и групови) и консумира енергията, насочена уж към високия егрегор... Как? Хм, това е наистина интересна тема за сравнение и мислене...

Съмнението е разумна предпазливост, когато ни стимулира да проверим внимателно постъпващата информация и вариантите за нашето поведение и решение, както и да сменим различните гледни точки, за да разберем по-добре ситуацията. Съмнението се превръща в страх, когато стимулира въображението да създаде неблагоприятни за нас ситуации, които интерпретират по изопачен начин постъпващата информация или заместват липсващите в нея елементи. Получава се "сива информация". Умът може да се справи с това, ако е приучен да проверява и пресява фактите от въображаемите "данни". Ако умът, обаче, е поставен в служба на силно его, то дава приоритет на своите фантазни "данни", а не на фактите и дори отказва да провери дали измислените от него самия ситуации отговарят на действителността....

:thumbsup: С уважение към професионализма, искреността и добронамереността , както и към реализма на хип! Ежедневно ми се налага да ползвам в работата си най-разнообразни методи и техники за сваляне на стреса, укрепване на вярата в собствените сили, освобождаване на задръжките и т.п. и затова бих помолила хип да ни разкаже нещо повече за техниката "обучение на смелост" както в теоретичен план така и с конкретни примери. Вторият ми въпрос е за нивата на интервенция. Доколкото разбрах терапевтът избира едно от нивата според ситуацията и човека. Имали ли сте случаи, в които се е налагало да се интервенира и работи на повече от едно ниво едновременно или реалният вариант е интервениране на едно от нивата и впоследствие постепенно включване и на останалите? Като педагог не бих искала да вземам отношение по темета, защото моят опит тече в малко по-различна плоскост, макар и близка. Докато четях мненията на хип си мислех, че ако педагозите и младите родители задължително и редовно минават опреснителни курсове и семинари с психиатри и психолози, неврозите значително ще намалеят. Аз лично бих предпочела специалисти като хип да се реализират и изкарват прехраната си не толкова като "махат" страховете, а като обучават другите как да не допускат възникването им.

Ами ако опрелено все по-нарастващо множество от хора с техните мисли и емоции се излива в позитивен енергиен поток Любов и формира съответното "одушевено енергоинформационно същество"? И аз например, а и много други са споделяли и лично и в темите,че когато влизат и общуват тук усещат прилив на положителна енергия, радост, любов, щастие, мир. Нещо подобно усещам и всеки път, когато чета беседите, и сега, докато редактирам книгата на Боян Боев... Наистина се усеща като някакво енергийно същество - но не такова, което отнема от енергията ни, а такова, което ни захранва с положителна енергия и хармонизира енергията, която синтезираме ние самите. За разлика от другите егрегори, за които стана дума, не се усеща болезнена зависимост от това "енергийно същество", напротив - всяка връзка с него дава свобода и вяра в собствените сили. Съгласуваната енергия от този тип не подчинява другите 10, а ги привлича, но им оставя право на избор и свободна воля дали да се присъединят.... Дали можем да наречем това енергоинформационно същество с термина егрегор, не се наемам да споря - но че то съществува - в това съм убедена - и не само аз.

Добре дошла Дейзи! Много се радвам,че сте заедно с нас - и ти и твоята група! :thumbsup2: Бог ни събира, за да си помагаме и да се учим заедно. Не мисля,че Бог е изпратил пожарите - те са следствие на нашата на хората небрежност и незачитане на неговите закони, според мен. И само един начин има да ги спрем - да променим мисленето си, да се научим да разбираме и уважаваме като равни на себе си всички живи същества около нас и нашата планета - майка. Молитвата ни е от Бог. И това че се събираме в името Му.

А може би да започнем с вярата оттук: Боян Боев - Учителят за образованието Имате ли да споделите интересни опитности от вашия живот и от живота на вашите деца и ученици?

В книгата си Учителят за образованието Боян Боев отбелязва нещо, което всички ние психолози и педагози знаем на теория, но обикновено забравяме, когато "влезем в системата": Тук има много родители и колеги, които работят с деца от най-различни възрасти. За всички нас ще бъде много полезно да споделим своя опит и размисли. Чувала съм често, че съвременните родители и учители не ги е грижа за развитието на децата - това съвсем не е така. Просто много от нас не знаят какво и как биха могли да направят за децата си в съгласие с тяхната природа...и се опитват да го постигнат с принуда и поучения. Забелязали ли сте как конкретни дейности са се отразявали на развитието на вашите деца? Прилагали ли сте нещо съзнателно? Какви дейности спъват или отклоняват развитието, какви го стимулират? Спомняте ли си нещо от своя собствен опит като деца, което е оказало силно влияние върху формирането ви като личност? За да започна, наскоро една група деца - 8г. наблюдаваше как "давам вода на цветята си, защото са жадни" и аз приех предложението им да ми помагат. След известно време забелязах,че са станали много внимателни и грижовни една към друга и лекият дух на съперничество от първите им часове се е стопил.... Започнах да предлагам подобни малки жестове на помощ и на други - вече съзнателно - ефектът беше същия! След като по моя молба се бяха отнасяли с грижа и внимание към предметите, цветята в стаята като към живи същества - деца като тях, те ставаха внимателни и един към друг, спираха да се обиждат, доказват, конкурират, започнаха да се разбират и да си съчувстват, да си предлагат помощ и съдействие...

Приятели, от няколко дни нещо ме подтиква да ви попитам какво приблизително усещате по време на молитвата за дъжд.... Аз имам чувството, че се вливам в някакъв поток от светлина и щастие, насочен нагоре, към космоса и после надолу - към земята.....

Доколкото разбирам, сатори има практически опит с частична регресия. Интересно ще бъде на всички тук, (които нямаме такъв) ако сподели конкретните си преживявания по време на регресията. Също при кои специалисти я е постигнал какво точно го е развълнувало и за какво го е вдъхновило. Какъв конкретен ефект имаше това преживяване върху по-нататъшния му живот и личността му, за какво го вдъхнови. Благодаря предварително.

Доколкото разбирам това, за което говори Подводни ( а и както си го разбирам за себе си), не става дума за добри или лоши егрегори - няма противопоставяне. Егрегорите ги има и щом сме в мисловното поле, ние усещаме влиянието им, а и участваме в тяхното възпроизводство неизбежно. Зависи от нас и свободната ни воля вече дали ще сме зависими от някои или само ще се свързваме съзнателно без да се обвързваме. Отново от нас зависи как ще хармонизираме енергиите, които носим с тези, които неизбежно постъпват от средата ни. Авесалом Подводни - Фината седморка Наистина много интересна и полезна книга! Благодаря ти Диана!

:thumbsup2: А мой приятел казва: "Любов е да сме свързани без да сме обвързани". Където любовта не вижда вече възможности, ще ги намери Любовта. Тогава, когато пътищата ни се разминат, Любовта ще ни напомня, че всички Пътища са в една Вселена. Когато любовта се счупи, Любовта ще направи от парченцата калейдоскоп. Когато любовта ни нарани, Любовта ще излекува раните ни. Ако любовта откъсне частичка от сърцето ни, нека от раната избликне изворът на Любовта. Ако нещо в нас ражда ревност, това е любовта. Това, което отваря сърцето и ума ни за свободата, е Любовта.

Силата на Любовта е и в запазването на близостта въпреки отдалечаването във времето и пространството, въпреки разминаването на пътищата ни....

Може би е хубаво да споделят тук мненията си и раждали жени. Родила съм 2 здрави нормални деца по нормален начин - в АГО. Преди 20 години никой не си го представяше по друг начин. Като си спомня обстоятелствата около ражданията, мисля, че не е невъзможно раждане у дома - а и от моя братовчедка - акушерка в селски район знам, че на нея и се е случвало много пъти. Разбира се, за самата родилка мисълта,ч е около нея има достатъчно лекари и апарати, които да помогнат на детето или на нея ако все пак нещо тръгне зле, е много важна. Това дава спокойствие и вниманието се съсредоточава в самото раждане. Не мисля,че е фатално отсъствието на бащата - на мен дори ми беше по-спокойно. Мислех си за него през цялото време, но не ми липсваше - някак това си беше моята, майчина женска територия. Може и да е предразсъдък, не знам. Вътре в себе си и преди раждането и по време и малко след това си представях само как му подавам бебето - вече почистено, увито, успокоено. От друга страна отново съдейки от опита си мисля, че не е невъзможно присъствието на бащата, дори и неговата помощ - стига и двамата да го желаят и да са подготвени за това предварително. За присъствието на друго малко дете - не бих опитвала. Наистина може да бъде травмиращо за него, а и винаги ще остане в съзнанието му, че децата причиняват болка на майките си, когато се раждат - нещо като комплекс за вина. Моят син ми задаваше преди раждането много въпроси за това - искаше да се увери,ч е аз няма да пострадам и няма да ме боли, когато раждам сестричката му. Питаше ме дали ме е боляло много, когато е излизал той.... Въобще мисля, че естественото раждане (независимо дали е в АГО или у дома) е за предпочитане, когато няма мед. противопоказания. Моя приятелка, на която в последния момент се наложи да направят секцио още ми споделя,че и липсва преживяването. А то наистина е невероятно! Бог ни го е дал, за да компенсира стократно всички болки и неудобства преди или след него.

Разбирам Максим и съм напълно съгласна с наблюденията му върху семейства с ограничена свобода - това са хората, които са в "училището на женитбата" и сега се учат на тази свобода. Аз бях в първи клас на това училище 20 години. Сега съм във втори клас. Има и много щастливи и свободни семейства, Максим, можеш да ми вярваш - познавам лично много такива. Моето също вече е такова, което не означава, че сме спрели да се учим и двамата - дори споделяме какво сме научили един от друг и от съвместния си живот. Мисля,че не е само с женитбата така - с всичко. Ако човек смята, че нещо от външния му свят може да ограничи свободата му, това наистина означава, че той е склонен да си я ограничи сам на това място. Самоограничаването на свободата означава и ограничаване на любовта в нас. А това безспорно е проблем с хармонията. Сама по себе си женитбата не може да ограничи - ограничават ни нашите лични модели и представи за женитбата, както и представите ни за получаването и даването и извоюването на свободата в нея, както и за проявите на любовта в рамките и.

Според мен нашите минали животи са съхранени в памет, до която за наше добро нямаме достъп съзнателно. Но интуицията, емоциите ни се определят колкото от този, толкова и от миналите ни животи. Подозирам,че и мястото и времето ни на раждане както и хората, с които сме заобиколени тогава също са "продължение" на тези животи, но с логика, която не ни е известна. От опита си мога да кажа само за необяснимото усещане, че отдавна познавам хора, които срещам всъщност за пръв път, че добре познавам места, които виждам за пръв път (в това жизнено поле). Такова беше усещането, когато се срещнах с човека, с който живея сега. Осъзнавам, обаче, че ако го бях срещнала преди промяната си, щях да го отмина или отблъсна - може би това съм правила преди с него, подчинявайки се на предразсъдъци, гордост, суета. Понякога ми се струва,че сме били брат и сестра някога, но аз съм се отнасяла снизходително и презрително към него, защото не е покривал моите мерки за сериозност, интелигентност, мъжественост... Но това са само смътни усещания, мисля, че не искам да знам как е било със сигурност - стига ми това, което осъзнавам и усещам сега, и най-вече усещането,ч е най-сетне съм се "излюпила" от някаква черупка, която ме е и пазила и ограничавала преди. Може и да не е във връзка с тази тема точно, но имам и един друг въпрос: Някой от вас има ли усещането,че в някакъв предишен период от настоящия си живот не е бил точно той, а друг, различен от него човек, когото сега като че ли наблюдавате отстрани? Според вас възможно ли е да стане нещо като "прераждане" в рамките на един реален живот?

:thumbsup: Диди! Да, може да се стигне, макар и след много време и болезнен опит. Само че през очите на човек, минал по този път, бих уточнила, че борбата - с каквото и да е (с проблеми, с егото и т.п.)- само забавя и усложнява процеса на хармонизиране между трите - женитбата, свободата и любовта. Осъзнаването и прилагането с любов на свободата в женитбата при мен беше пътят към хармонията. Да, понякога това означава раздяла. Когато човек промени изцяло себе си след като вече се е свързал с друг, връзката се преосмисля. Старият брак с проблемите си е бил катализатор на нашата собствена промяна. Когато тази промяна стане необратима, има няколко ситуации: - човекът, който е стоял до нас отказва да промени мисленето си и отношението си, модела си за женитбата или промяната при него е тръгнала в съвсем друга поска. Тогава да приложим свободата означава да оставим себе си и него свободни. Пътищата ни са се разминали - да настояваме за запазване с цената на наложена от нас промяна, това е равносилно на агресия и ограничаване на свободата на другия. - след промяната - проглеждане, осъзнаване, двамата се поглеждат с нови очи и съзират до себе си нов човек - човекът, с когото ще вървят и ще се учат рамо до рамо през следващия период от живота си. Аз минах по първия, и още много хора, които познавам лично - и хора от този форум също... Познавам и лично хора, които са имали щастието да минат по втория - някои от тях са и от нашия форум. Познавам и хора, които са убедени,ч е женитбата е ограничаване на свободата и си я ограничават взаимно - и приемат това като по-малкото зло и като израз на любовта си един към друг. Познавам и хора, които по една или друга причина нямат човек до себе си - Бог е милостив и дава на хората само уроците, които са по силите им и от които се нуждаят в момента. Когато човекът е убеден,че женитбата е ограничаване на свободата и лицемерие, по-добре е и за него, и за другия човек, и за децата им, той да живее сам докато успее да хармонизира себе си първо.

Благодаря на Диана, че ме насочи към книгата на Авесалом Подводни, за която споменава. Авесалом Подводни Преди да я прочета и аз имах доста отрицателно мнение за егрегорите, защото не ги различавах. Смятах за егрегори само "ниските" и "средните" и изпусках наличието на т.нар. "високи егрегори" -Диана е дала много хубав пример - "последователите на Учителя също формират егрегор!" Венцислав споменава : "Диалектично по-добре е да подсилваме онези, създадени от заблудите ни за светлината, любовта, ангелите и др." Но не само и не просто диалектично е свързването и подсилването на егрегорите за Любовта, светлината, мъдростта, свободата..създадени от Истината в нас. Ав. Подводни - Фината седморка

Женитбата е поредният урок за нашата любов и свобода - труден урок. Успеем ли да запазим любовта си в женитбата безусловна, тя се превръща в Любов. За да се справим с това, нужно ни е да осъзнаем и приложим своята и на човека до нас свобода. Приемем ли женитбата като ограничение на свободата за себе си и другия, любовта между двамата се превръща в безкрайна верига от компромиси.

:thumbsup: Станимир! И си мислех преди малко - ако умът ми спре да си задава въпроси и обяви за окончателно намерен някакъв отговор, то дали сърцето няма да започне да си задава въпрос на същото това място? А сърцето си задава само един въпрос: "Да обичам или да не обичам?"

Да, Диана! И аз си мисля същото от вчера. И се опитвах да разбера защо се пука на друго място. И стигнах до мисълта,че всеки се пука там, където му е най-слабото място. Същото е и със слушането и разбирането. Слушаме, например, че друг си задава въпроси, при това на всеослушание. Веднага прехвърляме разбирането през себе си и разбираме задаването на въпроси като: - объркан съм, съмнявам се, не обичам достатъчно себе си, нямам достатъчно вяра, търся мнението на авторитети, т.е. не зачитам моето, забравила съм, че душата ми е Храм на Онзи, който люби сам себе си.... и т.п. Ами ако другият разбира това по диаметрално противоположния начин? Тогава стигаме до извода, че той не разбира правилно нещата и мисионерски се втурваме да му обясняваме Истината (не допускайки и капка съмнение дали тази Истина не е само нашата временна лична представа за нещата). Ако спасяваният не ни "чуе и разбере" - т.е. не се съгласи с нас и не започне да мисли като нас - ние сме тези, които се чувстваме неразбрани.... Когато слушаме и се опитваме да разберем слушаното и слушания, задаването на въпроси признак ли е за липса на достатъчно вяра и любов към себе си?

Добре дошла, Анаид! Позволих си да припомня поста на Психотроник, който направи впечатление и на мен. Обръщам се с молба към автора да сподели тук опита, който има с паранормалното и като професионален парапсихолог, както и своите позиции за връзката между научните теории, които е изброил, с парапсихологията на 21 век. Какво би ни предложил като източник на съвременна научна информация, за да не попълваме знанията и формираме представите си, четейки "наукообразна фантасмагорична езотерика".