Донка

:thumbsup2: Нели! Моля Ася да публикува в темата адреси и имена на пострадали семейства и да уточни кои от тях имат деца в училищна възраст. Аз също съм съгласна да изпратя учебни пособия до колегите, за да ги разпределят между децата на пострадалите семейства. Пари на съмнителни организации и държавни служители не съм склонна да изпращам. За есемес кампаниите съм на мнението на Нели и останалите, които мислят като нея. Нямам намерение да захранвам касите на мобилните оператори с пари, с които могат да се закупят материали и да се дадат на пострадалите лично.

Все пак е интересно какво разбирате под "влюбен" - с какво се характеризира според вас състоянието "влюбен"? Задавам този въпрос, за да не се окаже за кой ли път, че говорим за различни състояния. Благодаря на Добромир, че разграничи безусловно и условно влюбен. Ако не приемате тази терминология, то кое от двете според вас е синоним на "влюбеност" - условността или безусловността? Както вече стана ясно те са диаметрално противоположни.

Злото престава да съществува в момента, в който спрем да го квалифицираме като такова и успеем да намерим в него доброто... Това е механизмът на мисловно енергийното въздействие, за което говори Бориславил, според мен... Не можем да станем тъждествени с Любовта, но можем със своята свободна воля да я пропускаме през себе си и да и позволим да се проявява чрез нас (а не да искаме да проявяваме себе си каквито искаме да бъдем)... Направим ли го, ставаме непропускливи за негативни мисловно енергийни въздействия.

Определено време и място Една от най-трудните задачи - да различаваме същественото от несъщественото без да се влияем от ограничени критерии за тях - свои или чужди. Едва ли има по-относителни и субективни понятия от двойката "съществено-несъществено". Учителят ни дава ориентир - "Всяко нещо, в което има живот, е съществено - Животът представлява вътрешна непреривност." Ако критерият, по който сме определили нещо за съществено, е плод на човешкия ум - това означава, че сме сменили същественото с несъщественото. В този ред на мисли нивото на знанията и уменията на учениците ми е несъществено, защото то се определя от моите критерии. Съществено е поведението им, отношението им към себе си и света и живота си, развитието им... Как разбирате понятието "вътрешна непреривност (непрекъснатост)"?

:thumbsup: Егото не пречи на човека, а му помага, когато и докато човекът не започне да се идентифицира с егото (аза) си - т.е. майсторът да ограничи себе си до инструмента в ръката си или още по-зле - до слуга на този инструмент...Нещо като дърворезбаря да лъска и подрежда длетата си и от лъскане и подреждане да не му остава време да съживява с тях дървото... Или да чака длетата да му казват какви образи да създаде по дървото.... Такъв инструмент се е превърнал може би в оръжие, което убива преди всичко майстора, който го държи в ръката си и се "грижи" за него...

Съществува ли според вас разлика между "влюбен човек" и "човек, който обича безусловно"? Състоянието влюбен, според вашето разбиране за него, отнема ли е свободата на влюбения или на човека, в когото е влюбен? Може ли човек да е влюбен и женен едновременно - в и за един и същ човек? Възможно ли е да бъдем влюбени в един и същ човек за неограничен период от време? Оказва ли влияние на състоянието "влюбен" отношението на човека, в когото сме влюбени към нас и нашето състояние? А неговото поведение и личностни качества? ....

Доста помислих над вашия случай, мила Зорница. Вие сте прекрасна майка и имате прекрасно дете. Разбирам тревогата от вашата безпомощност. Без да претендирам за окончателна "диагноза" и правилен подход, само ще споделя личното си мнение по казуса ви. Отделих по-горе онези редове от разказа ви, които ми направиха най-силно впечатление. Според мен вашето дете приема себе си като "защитник" на доброто и красивото от всички, които се опитват да го разрушат. А всяка промяна на състоянието, което според нея е "добро и красиво", я дразни, защото вече е негово разрушаване. Затова тя смята, че "Бог я е пратил такава", т.е. "защитничка" - и целува наранените от другарчетата и дървета. Обърнете допълнително внимание в поведението и при разговорите дали ще се потвърди това мое предположение. Опитайте се да разберете какво разбира детето под "обичам някого или нещо" и как смята,че може да изрази тази обич и как според нея разбира, че вие я обичате? Вие сте направили вече първата крачка към преодоляването на проблема - детето ви е убедено, че го обичате дори "когато не слушка". Поздравявам ви за това! И все пак тя не разбира защо е така - вие приемате нейното "неслушкане" като естествен момент от нейния растеж и развитие, а не като "нарушение", за каквото го смята тя. Когато при мен като педагог попадне дете като вашето (уверявам ви винаги е имало "рицари на реда и правдата" ), започвам да разнообразявам и сменям често ситуациите, които се смятат за "добри и правилни", за да разбия рамката от критерии, които детето е приело за "стени на сигурност и добро". Когато усетя, че детето настръхва срещу някоя нестандартна постъпка или ситуация, веднага изпреварвам агресивната му реакция със смях и одобрение на случилото се - намирам доброто в "нарушението". В по-тежки случаи предвиждам кое би предизвикало агресивна реакция у детето и в разговор си представяме "нарушението" и аз провокирам детето да намира само "доброто в злото". Когато "развалящите играта" се превърнат в новите и участници, които тя ще покани сама, нуждата от защита ще се обезмисли. (Тук трябва да отбележа, че ако аниматорите бяха предупредени за проблема в нейните реакции, те би трябвало да представят пускането на децата в детския кът като покана от нейна страна към всички да споделят радостта и от рождения и ден....). Ще се радвам ако с нещо съм ви помогнала... Вие много помогнахте на мен като педагог също. Благодаря ви.

А как влияе върху отношенията помежду ни това дали нашите малки лични истини се приближават или отдалечават от неизменяемата, независимата от нас Истина? Може би ако в отношенията ни се отразява същата тази неописуема красота, краски, тонове, музика, за които говори Учителя, те се приближават до нея?

Закони на любовта Ние - хората, не знаем в какво точно се състои подтикът на Бог. Значи сме свободни по свой начин да търсим напредъка и успеха си - и докато го търсим, възможно е да се възпротивим на подтика на Бог... Ако сме го направили по незнание, страданието ще ни предупреди, че сме се отклонили от него. Отново е свободна волята ни дали да продължим да вървим по орбитата на желанията и амбициите си вместо по подтика на Бог, но и да си поемем отговорността за засилващото се страдание. Твърдото намерение да осъществим желанията си въпреки тези предупреждения би означавало да се опитваме да променим външния свят, да го подчиним на своя модел за добро...: Ако осъзнаем предупреждението на страданието, по своя свободна воля ще смирим гордостта си и ще променим орбитата, търсейки определената за нас, а не определената от нас. Ще се променяме, ще търсим докато усетим радост. Радостта ще бъде пътеводната ни звезда, не амбициите, не чуждите ценности или изисквания... Ако претенциите, критиката, презрението на други хора към нас (особено близки), ни наранява, страдаме от тях, то това значи ли, че не сме на своята орбита и трябва да я променим? Ами ако това, за което ни критикуват и презират, ни носи радост, а това, което искат от нас, ни носи страдание? Може би страданието ни от критиката и претенциите ни показва, че сме позволили и на хора (вместо само на Бог) да определят орбитата ни, скоростта ни и да ни подтикват към успех и напредък, определен по измислени от човек критерии и ценности?

:thumbsup2:

И аз мислех по абсолютно същия начин преди и по време на първия си брак и бях убедена, че щастливите в брака си или са глупави или лицемерни... Убедена бях! Е, май с убедеността си "разсмях Бог" и той реши да ми докаже обратното. Сега имам този щастлив брак... и никак не е оксиморон и никак не е лицемерие - никога през живота си не съм била по-искрена с всички за всичко....Пожелавам ви го на всички - женитба, в която сте съхранили и обогатили себе си, свободата си и любовта. Има такава.

Като човек с един неуспешен и един успешен опит в женитбата, свободата и любовта (общо 24 години) бих отбелязала,че няма по-сигурен начин да отнеме човек своята собствена и на любимия си свобода и да превърне любовта си в зависимост от това да приравни Бог с любимия човек по някакъв начин. Направим ли го, дали няма да започнем подсъзнателно от един обикновен човек да бъде наш бог - а "трудно е да бъдеш Бог"... И ако някой смята мен за богиня, това ограничава свободата ми да бъда себе си и ме задължава да поддържам имиджа, който той си е изградил за мен - имат ли право боговете да грешат и мързелуват и да се съмняват?.... Аз искам да имам това право, когато съм с любимия човек - и на него му го оставям... Първата ми нещастна женитба беше - аз се отнасях към него като към Бог, той искаше от мен да бъда неговата богиня - женитбата ни се превърна в окови и ад. Сега сме един за друг свободни обикновени хора - нищо не искаме и не очакваме един от друг.... Обичаме Бог всеки по своя начин и му благодарим, че сме заедно и се учим заедно и си помагаме... щастливи сме.

Не знам почти нищо за магиите и никога не ми е било интересно... Може би причината е моята прабаба Мина (лееше куршум и баеше...), която помня много смътно само с една сцена - нещо ми шепне и ме гали по главичката (много урочасвах и тя ме спасяваше...) и чувам гласа и после как казва на мама(кръстена на нея) - няма лоши и добри магии чедо - това са на хората лошите и добрите мисли в главата и сърцето... Ако носиш в тебе само добро и любов, чуждото лошо не може да ти навреди ни на теб, ни на детето ти. Лошите магии човек сам си ги прави на себе си, после на другите се сърди... Не знам дали е била права, но всеки път, когато отворя тази тема, се сещам за нея. Моля за уточнение - този, който се възвисява, той ли трябва задължително да почувства низост и тотално отвращение? И задължително ли е точно омразата да подаде енергия на собствената ни революция? Възможни ли са възвисяване и революция, минали през позитивни по знак емоции и отношение и енергизирани от любовта? За джихада - помня от един филм как един мюсулмански духовник обясни какво означава свещен джихад - да успее човек да запази върховенството на любовта и милосърдието в сърцето и ума и постъпките си над човешките си страсти, гордост, логика, желания, претенции.... Истинският воин бил онзи, който умеел да побеждава порива да извади меча си. Много мислих тогава над тези думи, много ми допаднаха... В този смисъл може би наистина джихад означава да освободим душата си от оковите на омразата и отвращението?

Живяла съм във време (разбирам го като общество), което не допускаше живот без точно определен идол, на който да се кланяме - независимо как. Като сравнявам времето, в което живея сега, с онова време, ми се струва, че сега не може да се живее с кумири - първо, защото ма твърде много"кандидати" и второ, защото свободата на света ни и пъстротата му не допуска ограничаването и абсолютизирането на една идея или субект до идол. Според мен идолопоклонството е по-скоро характеристика вече на индивидуалния мироглед на човека, отколкото на времето (обществото) като цяло. Въпрос на личен избор и отговорност за последствията е да се сведе: -многообразието до издигането в култ на нещо съвършено по някакви критерии, -свободата да разбираме и прилагаме всеки по своя начин Божията воля до робуването на определени от кумира ни правила и ценности..... Може би последните две ме привлякоха към Учението на Беинса Дуно....

Съгласна съм за многопластовостта на думите на Учителя, но съвсем не мисля, че когато някой в определен момент ги разбира по определен начин, то той ги разбира едностранчиво и малко. Именно в това е идеята за много пластове - за всеки различен човек в различните моменти от живота му и в различните опитности, тези думи му дават различна мъдрост и различно му влияят. Хубаво е да разбираме,че има скрити много пластове, но ми се струва, че още по-ценно е да вникнем по-дълбоко в нашия си пласт, който ни се разкрива само на нас в този конкретен момент. И като си обменяме това, което ни се е открило на нас лично, без да претендираме, че нашето разбиране е дълбокото и правилното, а на другия е повърхностното и погрешното - така ще получим много пластове, така ще погледнем на света през много различни гледни точки и очи.... В този смисъл на мен в тази беседа ми направи впечатление самият край: Да се опитаме да определим едно само тълкуване и разбиране за правилното и изчерпателното, това, според мен би означавало да заместим слънцето с една наша свещ. А как вие разбирате това: По-блажен е онзи, който слугува на своя дух и изпълнява волята Божия. Бъдещето е на негова страна.

A според мен има място и за други думи.... Божествената Любов може би се проектира в човешкия ни разум като безусловна любов - любовта, която ражда свобода, а не зависимости. Ако тя определя количеството, то количеството на всяко нещо в живота ни - материално, време, внимание и т.п. - ще бъде достатъчно и не повече от необходимото, за да се запази свободата на всеки...

А според мен няма по-правилно и по-неправилно, по-трудно и по-лесно - за всеки си има нещо съвсем различно от това на другите. Всеки решава своята задача по начина, който е най-подходящ за него - Бог си има индивидуален подход и говори на езика на всеки отделен човек. И човекът също си има своята свобода да си избира как да решава задачата си за този живот - сам или с друг.

Принципът на десятъка и на "двете ризи", според мен, не могат да бъдат приравнени - те има различен смисъл и послания. Колкото до това кой как разбира Учителите - дали те "искат" от него или му дават от себе си - въпрос е на личен избор, ниво на разбиране и.... поемане на отговорност за своята съдба...

Техниката, описана много точно от Борислав, всъщност помага да се "събуди" нашата интуиция и с нейна помощ да видим реалните измерения на проблема и повече възможни решения. Тя е добре известна на много поколения преди нас - дори и на неграмотни хора. Отлично си спомням, че на нещо подобно ме учеше и баба, когато ми беше трудно да запомня или разбера нещо или да реша някаква задача като ученичка. И винаги работеше перфектно. Тази техника е добре позната и в сугестологията и сугестопедията, в НЛП и в психологията и неврофизиологията... Мога да допълня към написаното от Борислав, че това кътче и портрета могат да бъдат и виртуални - да съществуват само в нашето съзнание и да "влизаме" там при медитация. По темата на Моника - и аз се моля заедно със вас сърцето и ума на брат и и всички негови близки да се отворят за Любовта - а тя е най-доброто лекарство за страданията на тялото ни.

Струва ми се, че по "женитба" в темата не се има предвид просто сексуално съжителство узаконено или не с някакви юридически документи. Също едва ли имаме предвид и поддържане на общо домакинство и отглеждане на деца. Съчетана с понятията свобода и любов, женитбата за мен има съвсем друго, нематериално измерение и смисъл. Женитбата е съзнателно сближаване на две души, две самостойни енергийни единици до степен на непрекъснат обмен между тях - на всичко, което носят в себе си. Подобно сближаване и обмен си носят своите рискове, но и са в същото време урок с повишена трудност. Как да бъдем близки и свързани без да изпадаме в обвързаност и зависимост един от друг? Как да си помагаме при разплитането на кармичните възли, а не да заплитаме нови? Как да проектираме в ежедневните човешки прояви на любов Божествената Любов? Женитбата е урок и изпитание и за любовта и за свободата на всеки от нас и всеки сам взема решение кога да влезе в това изпитание - урок и как да мине през него.

Според мен темата няма предвид даването на поискани или дължими неща на конкретен човек или организация по някаква причина или система. Това вече не е идеята за десятъка... Това е друга идея, друга тема. Ако желаещите да коментират поисканите "десятъци", можем да отворим тема и за тях. Десятъкът, за който е отворена тази тема, и за който говори Учителят, включва само непоисканото, недължимото, напълно доброволното отделяне и раздаване на част от това, което сме придобили в най-разнообразна избрана от нас и Бог форма - материална, емоционална, поведенческа, време и т.н. Когато го отделяме и раздаваме, ние го наричаме на Бог, защото всъщност ние така му връщаме 1/10 част от благата, с които той ни е надарил. Това е своеобразен израз на нашата благодарност и готовност да даряваме така, както Бог дарява на нас, а не е разменна монета за бъдещо възнаграждение. Това, мисля, е и причината, поради която десятъкът не се адресира към определен човек - последното винаги прави получаващия зависим или задължен на даващия, а идеята на десятъка е точно обратното. Когато дарението ни е адресирано към Бог, получателят е само посредник. (Затова в подобни случаи бабите ми наричаха даровете си "За Бог", а нас ни учеха да отговаряме "Благодаря на Бог". Сега и аз казвам: "На друг благодарете за това, което съм направила - не го правих за вас". Щастлива съм, че всички, на които съм го казала досега отлично ме разбират веднага.)

Присъединявам се към тези, които напомниха, че "десятък" не може да се измерва само в пари и не може да се смята това, което даваме по силата на някакви задължения. Нещо повече, мисля, че ако успеем да дадем своя десятък под форма различна от пари, но стойността и може да се приравни приблизително към нея, то той наистина носи печалба в най-различни измерения. Например в моя случай "десятък" означава да приема в школата си деца без или срещу символично заплащане - в случаите, които съм сигурна, че детето има желание да учи, но няма средствата за това, колкото и малко да са те. Опитът показва, че тези деца са сред най-усърдните и успешно овладяващите езика и привличат много свои съученици към нас. В други случаи съм забелязала, че когато съзнателно и с любов работя с някои деца на "финансова загуба", наблюдавам и научавам като специалист и човек уникални неща, които ми помагат да се усъвършенствам като психолог и педагог - това малко по-късно рефлектира върху резултатите от работата ми, а това неминуемо се отразява върху броя на новозаписаните и запазването на старите ни ученици (т.е. върху приходите). НО! само при условие, че съм работила безкористно - "за Бог и доброто на децата" - и не съм очаквала и калкулирала увеличаване на приходите. Само дори мисъл за последното винаги ги сваля, и то незабавно - до дни. И още един момент - винаги когато съзнателно дарявам с любов си мисля, че и на моите родни деца също ще се намерят хора, които да дарят нещо необходимо на тях... И винаги става така... като в онзи прекрасен филм - "Предай нататък" - Pay It Forward

:thumbsup: Ина! И аз в такива моменти се усмихвам на себе си, представям си се с надути бузи, вирната брадичка и изпъчени гърди и си казвам "Ауу, колко си мъдра и важна". Това винаги много ме разсмива - а какво по-добро лекарство за гордостта и суетата от чувството за хумор.... И си следя видовете изречения - старая се да не използвам императиви - чуя ли ги от устата си, замествам ги със съобщителни. А съобщителните, когато това е възможно, замествам с въпросителни - така вместо да слушам моето собствено мнение, чувам какво мислят другите. Често чувам и научавам от децата неща, за които сама никога не бих се досетила... Още по-добре ме учи мълчаливото наблюдение (вкл. и на себе си) при максимално възможна свобода на наблюдаваните в определена ситуация... Ситуацията винаги е по-мъдра от участниците в нея - както обича да казва Лазарев...

Горделивият ум, обаче в един момент е склонен да поосакати това малко изречение до : "Учи всички на Мъдростта". Може би, когато усетим нещо подобно да се мъти в главите ни, "бие звънецът" - време е да се огледаме за следващия ни урок и учителите около себе си?