Донка

Уважението към неговата свобода и право на избор, както и разбирането, че не можем да притежаваме ничия любов. Любовта разбира, грижи се и оставя хората свободни.... Ако наистина обичам някого и неговото щастие (не той самият като моя вещ) ми е скъпо, едва ли ще го завързвам за себе си само защото МЕН ме боли от неговата липса... Ами ако той е щастлив някъде там... не до мен?

А за мен въпросът не стои тук ли са или не и кои са. Те са Синове Човешки, но носят в себе си и Божествената искра. Това, в което съм вложила живота си е как да ги посрещаме и да помагаме да се адаптират към нашия свят без да погубим "кристалчетата", които са ни донесли. Как ние да се адаптираме към новото (добре забравено старо), което идва с тях и да го вплетем в света си, за да се променя той хармонично, не разрушително - еволюционно, не революционно. Възможно е - само иска се от нас възрастните да сме с тях и като тях (вместо да се опитваме тях да направим като себе си); да ги чуваме и да се учим и да ги следваме (не да ги поучаваме с нашите зависимости стари и да им определяме пътищата). И не е толкова страшно и трудно - само да се посмеем на гордо вдигнатите си "знаещи" носове, на "правилните си ограничения и етикети" и да погледнем в очите им, в душите им.....на всяко от тях. Новите деца са до вас - опитайте! Не се тревожете от енергията и странното усещане, че не сте в света си - вие сте с тях - в Новия свят. :thumbsup: Може би при мен попадат по някаква причина повече - около 40 % в момента и с всяка година се покачват постепенно. От 2 години насам забелязвам съществена промяна - станаха по-сигурни в себе си и започнаха по-лесно да приемат старото. Не се бунтуват разрушително - разбират и избират пътя си като умно заобикалят вместо да блъскат и да се разочароват. Често чувам :"Това си е такова, госпожо, и такова ще си остане докато си умре само ...после вече няма да е такова".

Работя в списание, постояно се получават покани за събития, инфо за светска шумотевица, клюки ... купища безсмислена информация за хора, събития. Отнасям се с пълно БЕЗРАЗЛИЧИЕ, значи ли, че водя война? Не мисля,че се отнасяш с безразличие към тези покани - достатъчен е фактът, че знаеш какво пише в тях. Това, че отнасяме нещо, с което ни среща живота, към "ненужно за момента", не означава ли именно, че го различаваме от "нужното в момента"? Мисля, обаче, че ти разбираш добре мотивите на тези, които са изпратили поканите и информацията. Също така сигурно признаваш, че за тези хора това не е безсмислено и им даваш право те да не са безразлични към изпратеното... ? Може би не наричаш с точната дума своето отношение към това?

Самоубийството е плод на гордост, наситена до смъртоносни равнища. Това е тотален отказ от необходима промяна, от развитие. Самоубийството е акт на пряка агресия към Бог и създадения от него ред - "ако не мога да подредя света и хората както Аз искам, по-добре да не живея". По-горното са мои собствени изводи след излизането ми от състояние "на ръба". Примерите с учения, който се отдалечава, отивайки на сигурна смърт, не са примери на самоубийство - по-скоро обратното. С тази постъпка човекът приема Божията воля за ситуацията съзнателно.

:thumbsup2: Великата майка

:thumbsup: Мона! Присъствието означава Внимание. Вниманието означава различаване без противопоставяне. Различаването ражда разбирането. Разбирането обяснява безусловната Любов. Противопоставянето на "Моето" срещу "на другите" ражда условията за "обичам - не обичам". Условията пораждат напрежението. Напрежението може да се разреши по два начина - война на "Моето" срещу "на другите", за да бъде "поправен света". Оръжието е насочен поток от негативна енергия. - отхвърляне на чуждото, неприемливото, неправилното зад границите на вниманието - т.е. безразличие. Това е отново вид война - но този път оръжието е лишаване от енергия. И спомням си сега "С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери". Каква е разликата между безразличието и признаването на свободата на другия и на ситуацията да се развиват и да бъдат такива каквито са - не каквито ние смятаме, че трябва да са за тяхно и наше добро? Дали понякога не бъркаме приемането уважението към нашите различия и свобода с безразличието? Дали понякога не бъркаме вниманието и обичта с отнемането на свободата на другия и на ситуацията? Възможно ли е едно и също на външен вид поведение в един случай да бъде мотивирано от любов, а в друг от безразличие?

:thumbsup: Това е нашата свободна воля - силата на мисълта ни е дадена. Как я използваме - да грабим или да благославяме и благодарим - това е наш избор. Но и последствията си ги поема всеки сам. Господ ги забавя, но не ги забравя. Който магия прави и за магии мисли - същите магии при него удесеторени се връщат. За когото молитвата е връзка с Бога и благодарност - и това удесеторено при него се връща. Всеки живот е такъв каквато е "молитвата" на живеещия го. Напоследък друго си мисля и често срещам в беседите, които чета, как акцентът се мести от "Любовта в сърцето" към "Любовта в ума, мислите". И сигурно не е случайно - ние, хората на 21 век сме хора на мисълта, нашата интелектуална енергия вече е по-мощна от емоционалната. Нашите умствени потенциали са свързани в огромен "нет" вече и сме Сила - сила, която може да разрушава с катастрофална скорост и последици, но и сила, която може да лекува и носи благоденствие в планетарен мащаб. Време е може би да облагородим с Христос умовете и егото си - може би Неговата Любов в нашите умове ще спаси света? Великата майка

Понякога и тъпченето на място си е вид развитие А и още Айнщайн доказа,че това, което ни изглежда движение, не винаги е такова и това, което ни се струва,че стои на едно място, не винаги наистина стои.... Това в темата за егото е добър завой, мисля си... И сега и аз се замислих сериозно вече - как егото ни възприема своето и на другите движение? Може ли и как егото да смени представите си за въртенето - имам предвид не да си мисли,че "слънцето и звездите се въртят около неговата твърда земя" (както се вижда и усеща), а да осъзнава вече с абстрактния си ум, че то е пътник на една малка планета, която се върти около себе си, и около слънцето и заедно с него пътува в безкрайната вселена? (Имам предвид не само в пряк, а и в преносен смисъл). Дали е възможно това осъзнаване да се формира постепенно заедно с оформянето на егото, на личността? (Нямам нито един отговор на тези въпроси - засега )

Мислете за светлината Духовното във взаимоотношенията ни може би означава да отразим Божествената виделина и Божествената светлина в другия човек - като виждаме в него само положителното, доброто, светлото, дареното му от Бог. За него това ще е полезно, защото ще му помогне да се съсредоточи върху вътрешните си сили и да прояви красотата и любовта, които са заложени в него. Няма да има нужда да се напъваме да му помагаме по друг начин - стига му само да се види красив, добър и силен в нашето "огледало" - останалото ще си направи сам по неговия си начин. Отначало е трудно, макар и да не се иска напъване - нужно е много внимание и много безусловна любов. А какво по-важно има за нашето лично духовно развитие от тях двете?

:thumbsup: Азбуки! за съвсем актуалната тема! И аз много съм мислила над това, наблюдавала съм хора, занимаващи се с духовни практики, както и себе си... Чувала съм упреци, че съм прекалено приземена и искам да постигна с ума и логиката си неща, които трябва да се приемат като верни без да се поставят на обмисляне. И присмех е летял, че си въобразявам да прилагам в живота си - ежедневния - постигнатото в духовния ми свят. Че за мен най-истинската духовна практика е поведението ни в света, в който живеем, не в откъсването от него.... Сега чета внимателно беседа след беседа и все повече се убеждавам,че и Учителят ни е оставил същите съвети. Мислете за светлината И това е само в една беседа... И на мен ще ми е много радостно да чуя повече и най-различни мнения по тази интересна тема.

Мислете за светлината Как разбирате вие това - Бог е в главата ни, Той е виделината, умението ни да разсъждаваме?

Мислете за светлината Много точно средство да разберем нашата воля ли искаме да стане или Божията - болест, негативна емоция, неблагоприятна ситуация - трънчетата, които ни предупреждават, но и ни оставят свободна волята сами да спрем, да помислим как и в какво искаме да стане нашата, а не Божията воля - и да разберем коя е Божията, коя нашата.

Има и още едно по-просто решение. Да не използва секса като средство да задържи до себе си човека, когото харесва, а да остави интуицията и да и покаже кога и с кого ще направи стъпката съвсем спокойно, осъзнато и с любов без очаквания, страхове, зависимости.

А, ето това е интересен обрат - когато търпим със стиснати зъби, това търпение ли е? И аз търпях дълги години така. После Бог направи така,че вече не можех - рискувах децата си. Много мислих и още мисля дали онова е било търпение или страх от промяна, или инат да дочакам да стане на моето? :thumbsup2:

Велизар 1 клас влиза в дирекцията и мълчи. Директорът: Защо си дошъл, момченце? Велизар: Прати ме госпожата. Директора: Защо? Велизар: Да видите какво ще ме правите. Директора:??? И какво се е случило? В.: Изцапах си якето с дъвка. Д.: А къде беше тази дъвка? В: На пода е паднала. Д.:А какво правеше якето ти на пода? В: Не, то не беше на пода, беше си на мене облечено. Д: Ами тогава ти как се оказа там? В: Ами паднах. Д: Подхлъзна ли се, как? В: Не Миро ме бутна, даже ме търколи на пода. Д: Защо? В: Амииии... сби се с мене, защото му изсипах чантата. Голям смях падна, а той се разсърди. Д: Ясно, И сега какво да те правим? В: (мисли) Ами и аз вече не се сещам какво, и госпожата вече не знае. Затова ме прати при вас - вие да видите какво.

:thumbsup: Максим! Оше едно мото на любовта, което ме излекува и направи живота ми щастлив: "Да обичаш един човек означава да го разбираш, да те е грижа за него и да го оставяш свободен". Да разбираш и да те е грижа, обаче, никак не означава да изпълняваш желанията на някого, защото той ще страда, ако не го направиш. Това вече не е обич, а зависимост.

И аз ти благодаря, Мария за хубавата тема. Отдавна си мислехме тук с няколко приятели,ч е ние нужна такава - неангажираща с определен проблем, но да даде възможност на всеки да сподели размислите си, предизвикани от думи на Учителя, които са му направили впечатление, развълнували са го или са оказали влияние на живота му. Молбата ми към всички, които ще публикуват в тази тема е да посочват източника - беседа, книга... издателството и годината на издаване , или да оставят линк, ако текстът е качен в нета. И като начало: Възлюбете Господа Ние хората смятаме,че нашето предимство над останалите разумни същества на земята е, че можем да променяме природната ни среда. Когато бях ученичка дори това се твърдеше с гордост. Сега малко сме я посвили пред заплахата от климатични катастрофи. Замислих се и какво означава,че светът вече е уреден за нас - не само физическият сигурно. Това означава ли,ч е ако ние усещаме дискомфорт в света си причината не е в неблагоприятните му условия, а в нашето невежество да видим и оползотворим това, което ни е дадено? И още ми мина през ум, че светът, който е уреден без нашето преднамерено участие може би ни показва как можем да уредим нашия по негово подобие хармоничен.

Ако условието на момчето да бъде приятел на момичето е те давамата да правят секс, то преди всичко това не е обич... друго е. :thumbsup: Това не е условие - това е искреност. А според мен това е осъзната свобода от условията, поставени от човека, който не ни е безразличен. Ето това вече е зависимост на отношенията от желанието те да се развият по точно определен начин без да се уважава позицията на другия човек. Мило момиче, мисля че постъпваш разумно - при това запазваш приятелските си чувства към него и го разбираш. :thumbsup: Сексът няма да се получи истински, няма да бъде с любов, ако само единият е готов за него.

Един анекдот има из американския живот. Един богат американец, много богат бил, но скъперник, нищо никому не давал и само веднъж, минал един работник, че му дал един морков, откъснало му се от сърцето. Отива в небето, изпъждат го оттам и казват: „Не можеш да дойдеш тука, понеже никаква добрина не си направил.“ Той дал заявления на Господа. Казва: „Не знаех, аз мислех, много добрини съм направил.“ Господ казва: „Разгледайте книгата на живота му.“ И като разгледали, намерили, че дал един морков. Казват: „Дайте му моркова, да се хване за него и като се хване, да го издърпате нагоре.“ Като се хванал той за моркова, за него се нахванали още много други и като се обърнал, казва им: „Морковът е мой. Какво правите на този морков?“ И като казал това, паднал долу. Сега по някой път и вие се спирате да кажете: „Едно време аз това направих.“ Това е вашият морков. Един морков го носите, но щом кажете, че е ваш морковът, той ще се скъса. Възлюбете Господа

Много съм била изкушена да помагам на другите и много съм страдала в резултат на това. Докато разбера, че страданията и болката ми не са предизвикани от нежеланието на близките на сърцето ми хора да приемат помощта ми. Причината за страданията ми бе самото мое намерение и опити да помагам на другия, оценяйки живота му като недобър, неправилен, оскъден и т.п. Сигурно защото съм си мислела, че светът е създаден по моите мерки. Коя съм аз да помагам на друг човек? Ако само си помисля че съм го направила или правя или ще направя - вече съм "паднала от моркова". Аз дори на себе си не знам как да помагам съзнателно - слушам какво ще ми подскаже ситуацията. Слушам усещането си за спокойствие и любов. Понякога това означава да се дръпна и да не се намесвам.... Може би това е ключът - защо не вършим Божията воля както трябва? Искаме да покажем как обичаме другите, искаме да покажем как те се ползват от нашата любов, искаме нашата истина да ръководи другите, нашето знание да ползва другите. На пръв поглед звучи благородно, погледнато от друга страна звучи гордо и суетно - "Това е моят морков!"

Възлюбете Господа Поддържането на нашата вътрешна хармония и състояние на безусловна любов и радост може би е най-добрият начин другите да се ползват от тях - свободни да го правят така, както е най-добре за тях по техните мерки.

:thumbsup2: Благодаря за цитата! И аз! Много уважавам Дийпак Чопра. На места поразително прилича на Учителя, а като цяло развива същите идеи в съвременен план. Освен посочената от мечолари книга много полезна ми беше и "Седемте духовни закони на успеха". Според мен всичко зависи от смисъла на понятията издигнат и принизен. Да разбираме и приемаме независещото от нас, да даваме свобода на себе си и на всичко около нас това определено означава да укротим претенциите на егото за власт - т.е. да го принизим под ситуацията. Но нима укротяването му е наистина неговото принизяване? За мен това е по-скоро издигането му над старата му позиция, с която то е влезнало в ситуацията. Смирението може да изглежда свиване на егото в определени граници на действие, но всъщност точно това свиване осигурява разширяването на съзнанието. Смирението може да изглежда възпиране на егото от реализиране на плановете и желанията му, но точно това възпиране осигурява неговото развитие....

За да постигнем света без страдания - света на Любовта, задължително е да минем през страданието на промяната си - доброволната - през периодичното си "сваляне на кожата", защото ни е отесняла и овехтяла и защото под нея вече има нова. Трудно е да се простим със старата, гърчим се, измъквайки се бавно от нея, боли ни, изпитваме опасения дали новата е достатъчно добра, за да ни осигури.... Добър урок ни дават змиите...

:thumbsup: Станимир! А за Майка Тереза и аз много съм мислила и според мен не е случаен фактът,че тя е избрала монашеско расо - така е посветила живота си на Бог, а Бог е определил като благоволение към нея да помага на страдащите. Защото само Бог знае как да помага на всеки поотделно. Човек помага на друг човек само когато със своята свободна воля следва Божията воля.