Донка

Честит Рожден Ден! Невенна Ния magi_m regina falangi

Благодаря за интересната информация и тълкуване! За мен упражненията от Паневритмията винаги са имали по-скоро смисъл отколкто съдържание и значение. Под смисъл разбирам онова влияние, което ми оказват в конкретния момент, в който ги играя. Понякога ми се струва, че всеки път този смисъл е различен за мен. Никога не знам какъв ще бъде следващия път и при всеки опит да мисля за това, блокирам - и енергията, и движенията, и музиката се разхармонизират в мен. Като че ли упражнението е нещо универсално, което се реализира при всеки човек във всеки различен момент от живота му - т.е. при всяка отделна игра - по нов, различен начин - точно по този, който му е необходим в момента. И това се отнася май и за цветовете, и за тоновете. като че ли се хващам да хармонизирам на основната мелодия от различни тонове понякога и усещането е за различни цветове... За мен най-важната част на упражненията винаги е била вибрацията, която създават в мен. освен музиката и движението и Словото на Учителя за Пробуждането: Пробуждане Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика Много ще съм благодарна на всеки, който публикува тук мисли на Учителя за пробуждането на съзнанието... Или за това упражнение от Паневритмията.

Много обичам да се забавлявам точно с нещата, които изглеждат най-сухи, сериозни и важни. Обичам да се забавлявам докато работя - и да забавлявам учениците си с това, което малко ги е поуплашило. Мисля, обаче, че това, което за един е забавление, за друг може да бъде отегчително и уморително и дори подтискащо. За мен лично това е силната музика или многолюдните събирания. Може би забавалението не се състои в това какво точно прави човек и къде, а по-скоро в това как се чувства. Какво означава за вас забавлението? Кое ви забавлява? Наистина ли думата забавлявам произлиза от "бавя - забавям" - а може би от старото "бавя - грижа се за"?

Предлагам тези думи на Учителя да сменят сегашното заглавие на темата. От един филм запомних много точни думи: "Ако започнеш да се вглеждаш в Бездната, Бездната започва да се оглежда в теб." Вместо да изучаваме това, що човешкият ум е сътворил и нарекъл Дявол, дали не е по-Добро за нас да изучаваме как да правим така, че дяволът да плаче, а ние да се радваме? А може би точно когато си въобразим, че ни е дадено да "борим дявола" не само у себе си, а най-вече у другите "неузрели и изкушени хора" - точно тогава го изпускаме от капана и го радваме, а Божественото в нас започва да плаче? Вместо да търсим и борим дявола, не е ли по-добре да си го държим в капана си да ни е под око- Как да се освободим? Ася! - Благодаря за думите на Учителя!

Бог е Любов. Другото е всичко, докато още не е узряло до Любовта..... Узрява - рано или късно.... дори и да не му се иска и да се съпротивлява.... Ако все пак упорито отказва.... разпада се... само... И започва отначало - докато узрее до Любовта.... Времето е без значение...

Мъжкото и женското във всеки от нас. Женската ни част подхранва Доброто в нашите чувства и мисли и постъпки. Ако, обаче, прилагаме само Добротата без Справедливостта, в един момент тя ще стане пропусклива за несправедливостта и ще даде зелена светлина на агресията - от доброта.... Одобри ли женската ни част агресията тя вече няма да знае Доброто ли подхранва или агресията..... Мъжката ни част подхранва Справедливостта. Ако, обаче, прилагаме само Справедливостта без Доброто в един момент Справедливостта ще се трансформира в Осъждане - без разбиране и без милост, без свобода за различията... Добротата, приложена със Справедливостта ще роди Свободата... (Понякога и ограниченията са свобода - като предпазните колани и глобите - освобождават ни от нашата небрежност и безотговорност....) Доброта и справедливост

Много съм щастлива, че ще започна тази тема, за която отдавна мечтаех, с рождения ден на Иви - нежното цвете в екипа на нашите администратори! Иви Честит Рожден Ден, Иви! Животът нека те прегръща с детските ръчички и те дарява с чистотата, любовта и радостта в очичките им, Майчице!

Но Аз ще погледна Какво означава да се дадат добри условия на нашия ум? Може би това означава да го храним с добри мисли и да го ограждаме от негативните. Негативната мисъл означава, че умът ни не може да види добрите страни на заобикалящия го свят, но като вижда нещо, което не отговаря на идеите му за правилно и на желанията му, мисли за него негативно, отрича го, осъжда го. (Когато не допускам учениците ми да мислят негативно, да отричат, да осъждат нещо или някого, а насочвам умовете им към положителната страна, аз всъщност не осъждам техните негативни мисли, а премествам фокуса им само....) Добри условия за чувствата може би означава да оставяме добрите, положителните ни чувства да ни водят в отношенията и поведението ни, а негативните да ги разглеждаме внимателно и да ги изучаваме - защо и как са се появили в нас - и да ги трансформираме в позитивни. Може би същото важи и за добрите условия на свободата на човека и на неговите желания. Истинските добри условия за един човек сигурно са в хармонията на добрите условия за всички взети заедно: ума, сърцето, свободата, желанията....

Пролет е. Усещали ли сте себе си като малка пъпчица, която се събужда от слънчевите лъчи и топлината? Така, както се събуждат сега пъпчиците на дърветата... Листенцата са свити старателно в люспиците, подавате си очичките, за да надникнете навън и да се уверите, че зимата не ви е излъгала... Чувате песен някъде съвсем близо на клонката до вас. Радостта ви толкова ви изпълва, че листенцата се изпъъват след съня си и избутват люспиците, които са ги пазили досега от студа. Някъде вътре в сърцето ви се приготвят и тичинките и плодникът... После разбирате какво е вятър и сутрешен студ, и синьо небе и изгрев, и пчеличка, и птичка.... и всичко във вас знае,че сте в поредното начало на един Път, който вървите отдавна и ще започвате отново и отново... Може би и ние сме пъпчици от време на време, когато в живота ни настъпва поредната пролет?

Последните седмици ми дадоха много материал за размисъл по тази тема. Много важно условие за увереността в поведението на човека е връзката му - физическа и/или духовна с други хора, които споделят подобни на неговите ценности, начин на мислене и отношение към света си. Усещането, че другите са на същата вълна на ума стапя съмненията дали ще намеря отговорите на въпросите, които предизвикват неувереността ми в определени моменти. Това не означава че съм зависим от отговорите на другите и съм готова да се подчиня, но че общуването между нашите умове дава тласък на моя собствен да види по-лесно отговорите, които са около мен. Емоционалният елемент на тази връзка също оказва много силно влияние - без значение колко далече един от друг са хората. Когато усещаме че и други хора се радват на същото, на каквото се радваме ние, когато усетим тяхното спокойствие в ситуация, която би ни разклатила, ако бяхме сами, като че ли емоционалното състояние на всеки отделен човек се "сплита" с това на другия/другите и в резултат общото е много по-силно от простата сума на събираемите си. Разбира се, както винаги е възможно изпадане в зависимост от референтната група, нейните позиции и емоционално състояние и поведение. Това се наблюдава много често при тийнейджърите, за които одобрението и връзката с групата на връстниците е най-силният фактор на увереността им. Но често това се среща и при възрастните, които се чувстват без почва под краката си, ако не се идентифицират с някаква избрана от тях група - семейство, компания, партия, религия.... Смятате ли,че увереност, която се поддържа само от принадлежност към определена група и изчезва когато се разклати идентификацията с нея, може да се смята за по-малкото зло от неувереността? Или обратното? Коя според вас е качествената разлика между двата типа увереност и как се диагностицират?

Роси! Много пъти съм се питала дали е реално това - да се очисти нашата ""бащиния" - света, който ни е подарен да живеем в него, от нечистотиите, с които сме го замърсили самите ние. Как да стане това? Може би като се стараем да запазим все повече места чисти...Няма как да спрем съвсем създаването на нечистотии, а и ще продължим да обичаме и да прощаваме на себе си и на други, които ги създават в периода на израстването си. Сигурно ще са ни нужни специални места и начин да ги събираме там и да ги преработваме - да се учим от грешките си и опита си, да ги трансформираме в добро - както природата рециклира естествените си отпадъци... И може би под "един народ" можем да разбираме не само една нация, но и една група хора, които се събират по някакъв признак?

Пробуждане - първото упражнение от Паневритмията. Пробуждане Спомням си първия път, когато сама, скрита на една малка пътечка в горичката поставих ръцете си на сгъвката на раменете и ги разтворих, правейки първата си крачка, докато в съзнанието ми звучеше "Първият ден на пролетта". Минавах през много тежък преход в личния си живот. Опитвах се да преосмисля ценностите си, да намеря своя Път, да променя себе си и живота си изцяло. Първите движения на отваряне направих с малко неувереност - все още носех спомените за болка, когато се бях отваряла за света и той ме беше наранявал. Обратното прибиране на ръцете беше съвсем неловко и разкоординирано - възприемането явно ми беше проблем. Помогна ми музиката, която звучеше в главата ми... С всяка крачка движенията ми ставаха все по-свободни и естествени. Усещах как по цялото ми тяло се разлива топлина и радост... Не съм броила тактовете, не сменях упражнението... Явно съм имала толкова силна нужда от това пробуждане, че първата сутрин останах в неговата "люлка"... По пътя към къщи мисълта ми течеше ясно и постепенно осъзнавах всичко, което се беше случило и се случваше с мен. Досега бях възприемала от света само това, което бях искала и очаквала от него, не което той ми даваше. От друга страна бях превърнала даването в разменна монета за любовта на другите - в угаждане, в лишение на себе си заради другите... Пробуждах се за истината.... В онзи ден разбрах защо Паневритмията не е просто танц, упражнения... Какви са вашите усещания по време на "Пробуждането"? Впечатленията и размислите ви за смисъла и влиянието му върху човека? Как разбирате пробуждането на Божественото начало у човека и какво сте срещали написано за това от Учителя и други светли умове на човечеството? Какво знаете и как усещате енергийното въздействие на упражнението и влиянието на основния му тон - ЛА и основния цвят - индигов?

Усещането за единство с друг човек наистина е велико. Не мислим еднакво съвсем, но се разбираме някак с малко думи или дори без, мислите ни не че са еднакви, по-скоро се допълват. Мислите на другия събуждат в мен нови мои мисли, а моите събуждат в него... За чувствата - получава се приблизително същото. Като че ли от разстояние се усеща какво му е на другия. Ако чувствата ни се допълват и сме на една честота на вибрации, чувствата ни като че ли се допълват и хармонизират... Случвало ли ви се е да сте заедно с някого в причинното поле - да мислите, чувствате и действате еднакво или заедно?

Много важна бе за мен днешната мисъл! И както обикновено дойде в точния момент... Може би понякога ние твърде много държим определени хора да бъдат с нас и до нас и ние да бъдем с тях. Готови сме да направим компромиси с усещането си за радост в общуването, готови сме да живеем в напрежение и да водим битки... А дойде ли до тях, няма ли хармония и разбиране без преструвка и насилване, няма ли свобода всеки да бъде и да живее какъвто е създаден да бъде и да живее - какъв е смисълът да стоим близо един до друг? В резултат от това съжителство единият ще започне да налага на другия своите правила и критерии за добро, другият ще се опитва да се защитава или със свито сърце и дълбоко скрита обида и чувство на жертва ще се примирява в името на това да сме заедно... Ако ще се налага да прекрояваме дома на другите, за да ни е на нас по-удобно, не е ли по-почтено да си намерим някъде другаде дом, който по-добре ни подхожда? Или да си направим свой дом и да поканим в него този, който е в хармония с нас? Ако гост дойде в дома ни и живота ни и започне да критикува и да казва как е правилно и добро да живеем, дали не е по-добре да послушаме Бог и навреме да му покажем вратата?

В началото Бог създаде небето и земята Често ми се случва пред мен да стои проблемът за Първия принцип. Кой се противи и влиза в стълкновение с Природата : - този, който решава, че Той е човекът, който да пренапише живота на другите - които на него му се виждат като несъществени комари? или -"комарът", който се опитва да запази живота си такъв, какъвто му го е дала Природата? Първият принцип действа може би за тези, които напират да изиграят някаква голяма роля (от тях самите определена и желана) в живота на другите и техния свят без да се интересуват дали изобщо съществуват в този свят и каква е истинската им роля и място?

Започнахме курса по паневритмия в Хасково. Тук отдавна не се е случвало такова нещо - никой вече не помни кога е било за последно - винаги е имало хора, които играят, но курс... Решихме се на тази стъпка, защото много от нас (и аз в това число) знаем много от материалите в нета и книгите, но не смеем да се включим в кръга, защото никога не сме го правили като обучение. Не бихме искали да нарушим хармонията му, защото вместо да играем ще гледаме другите, за да сме сигурни, че играем правилно. Със сигурност ще объркваме и стъпки, и движения... Сега е друго - всички сме се събрали да се учим и спираме, повтаряме, питаме, коментираме. Миналия ден една развълнувана възрастна жена ми се обади по телефона - видяла обявата (малка и небиеща на очи) и се разплакала на улицата. Чувах сълзите и и по телефона - "Цял живот съм живяла със словото на Учителя и толкова се молех да срещна някого като мен..." Паневритмията започна да ни събира - братя и сестри, които може би сме били един до друг в този малък град, но не сме знаели един за друг. Пролетта ще излезем на Кенана.... старите братя и сестри се радват много и мечтаят да станем достатъчно за пентаграм....

Мисъл на деня - 20 Февруари 2008 г. "На човека са дадени главно две области от мозъка да развие. Тези области са моралната и умствената. За да ги развие правилно, той трябва да разбира законите на Природата. Ако той се развива правилно, тогава в горната част на мозъка ще се родят женските хормони, а в предната част на мозъка ще се родят мъжките хормони. Като се съединят тия два вида хормони, те ще родят една нова форма, която ще предизвика подмладяването." Из В начало бе Словото, 11а НБ, 14.II.1937 г.

Мисъл на деня - 19 Февруари 2008 г. "Сега учените говорят за някакви хормони, причина за подмладяването, които се отделят от щитовидната жлеза. Засега тази жлеза упражнява известно влияние върху малкия мозък. Тази е причината, дето у хората се явяват някакви неестествени страсти и желания, някакви анормални състояния. За да се тури тази жлеза в правилно действие, от нея непременно трябва да се отделят два хормона – мъжки и женски, които да се съединят и да образуват една нова форма. Тази нова форма ще даде повече подтик на организма да отпрати повече кръв към мозъка. Човек трябва да се научи да мисли." Из В начало бе Словото, 11а НБ, 14.II.1937 г.

Мисъл на деня - 18 Февруари 2008 г. "Думата "хормон" е гръцка и означава нещо, което има начало, един подтик в себе си, който може да произвежда... Ще знаете, че умът и сърцето произвеждат по един хормон. Хормонът на мисълта и хормонът на чувствата, като се съединят в щитовидната жлеза, образуват една нова клетка. Ако знаете как и къде да поставите тази клетка, вие ще се подмладите." Из В начало бе Словото, 11а НБ, 14.II.1937 г.

Мисъл на деня - 17 Февруари 2008 г. "И доброто е полезно, и злото е полезно, но човек трябва да знае в каква доза да ги употреби. Той трябва да знае как да постъпва с тях. Ще постъпвате така, както Бог постъпва." Из Той ми е и брат, и сестра, и майка, 33та НБ,5.IX.1937 г.

Мисъл на деня - 16 Февруари 2008 г. "Не мислете, че не живеете добре. Понякога вие изисквате от живота повече, отколкото той може да ви даде. Това, което изисквате, този живот не може да ви го даде. И ако би ви го дал, то ще бъде за вас безполезно." Из Той ми е и брат, и сестра, и майка, 33та НБ,5.IX.1937 г.

Много сполучливо, според мен, сравнение между Стария и Новия човек. Новият човек Старият и новият човек

Кой определя предметите, които има да учи всеки ученик? - Цялото. Само то има представа за мястото, ролята, необходимостите, пътя на развитие на своя "уд". Само Цялото осъзнава своята хармония. Удът, който сега се е появил и расте и се развива няма как да осъзнае това - той може само да се стреми да влезе в хармония със своето Цяло. Удовете сме ученици на Цялото. До вчера се учех как да поемам отговорност като следвам Волята на цялото. Вчера разбрах защо трябва да замина точно, когато имам важен ангажимент-отговорност пред група хора. Трябваше да се науча как се оставя отговорността на друг човек... За да не концентрирам прекалено много отговорност върху себе си. Защото този човек има потенциала да се справи по-леко и по-добре от мен. Защото всеки уд има своята роля в Живота на един организъм, но не може да има точната представа за ролите на другите удове. Не знам кой ще е следващият урок, но какъвто и да бъде, ще е важен за мен... А от мен се очаква само Внимание и работа.

За мен мекотата винаги е била синоним на свободата в отношенията: -оставям другите свободни да бъдат, постъпват, мислят и да се променят според техния Път -запазвам своята свобода да бъда, постъпвам, мисля и да се променям според своя Път Мисля,че мекотата ни е в гените - както е в гените на всяко живо същество - само с нея то може да се адаптира и развива. Твърдостта в нас, според мен е нашата карма - дошли сме да изчистим природната си мекота от нейните налепи....

:thumbsup: Замисляла съм се много често над това - дали комуните, които искаме да създадем по своя замисъл и воля, вече не съществуват - само дето ние не го осъзнаваме. В едно малко или средно голямо селище и сега хората се чувстват свързани, познават се, помагат си, децата им растат заедно....Всеки си е намерил мястото и ролята или сега си я търси... Аз отдавна се чувствам частица от "комуната" на моя град. И никак не е задължително всеки да сади картофи и да реже дърва за себе си, нито да си учи децата сам - просто отиваме при хората, които се занимават с това, а те идват при нас, когато имат нужда от това, с което се занимаваме ние...