Донка

Вътрешна свобода Утринно слово

Жените по традиция се грижим за храната, водата и въздуха на семейството си - и да научим децата си какво е най-важното за човека. Само че улисани в "духовното си израстване", дали не се изкушаваме понякога да презрем храната водата и въздуха и тялото си - дома на душата - като материалните си окови? А те са ни от Бог дарени да ни служат а ние да ги поддържаме чисти. И дали точно в това не се състои духовното ни израстване? Когато се усетим, ние-жените стопанки и отговорни за дома и не се усещаме как минаваме границата и започваме да приемаме другите като пионки на своята дъска - за тяхно и на дома ни "добро". Хигиена на човешката душа Това с добрите мисли го прилагам отдавна - има безспорен ефект. Какво означава да поискаме от Господа място на лошата си мисъл? Може би да се опитаме да разберем защо се е появила в нас и да я превърнем в добра? Примери? Казвам си - "това дете ме лъже" - става ми неприятно. После му поглеждам очичките и виждам в тях силното желание да бъде така, както то ми го представя и огорчението, че не е. Благодаря му,че ми е "разказало" за своите страхове и болки, друго пък за някаква своя фантазия, мечта. Вече не е "лъжец".....

На мен най-добре ми се отразяват формулата от Пентаграма: В изпълнение волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа. В изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа. В изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. В изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа. В изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа. Казвам си я, когато усетя някакво раздразнение, недоволство от себе си, друг човек или някаво обстоятелство. При всяко изречение поемам дълбоко въздух и докато издишам въздуха, си повтарям ключовта дума на всяко изречение... Когато приключа, раздразнението или колебанието са изчезнали - вече ми се е прояснил смисъла на това което се е случило и защо съм се раздразнила.

Жената е щастлива, когато се научи да бъде свободно-щастлива - т.е.без щастието и да зависи от нечие присъствие в живота, от неговото отношение, поведение.

Л.Н.Толстой

Има няколко мисли, които държа в специален файл на десктопа си и в ума си. Ще добавя тази при тях..... И всеки път, когато ми се стори, че някой има право, а друг не.... ще си го напомням. Всеки път, когато някой се опита да ме убеди, че той (неговият ум) има право, а моят или на някой друг не.... ще си го напомням. Когато ми се струва, че аз имам право за нещо, значи аз съм си отнела сама правото да се уча и да слугувам. Когато се опитам да убедя другите, че правото е на моя страна, а не на тяхна - тогава ограничавам и моето, и тяхното право да се учим и слугуваме един на друг. Какво означава да имаме право да слугуваме?

Кое прави музиката вълшебство за нас - хората? Може би това, че тя е като Бог - не можем да я определим с думи, но усещаме как сме едно с Нея. Не можем да я анализираме, но осъзнаваме, че тя ни разбира, познава и обича нашата истинска същност. Тя ни показва нашия личен Път, показва ни от какво имаме нужда в момента, лекува ни, събужда ни за Живот.... А дали може да ни разрушава? Може би ако това не е "нашата" музика в момента. Дали вълшебството и не се състои и в това? Бог говори на всеки на неговия личен език... музиката също. Защо музиката, която създава красиви хармонични кристали на водата (Емото), на някои хора действа точно толкова зле, колкото хард рокът действа на други?.... И обратно... Може би в определен момент от живота си определен човек има някаква нужда и от дисхармонията, както от страданието? И това също е вълшебство?

Да, каквото е възможно...

29.8.1986 - 12.00 (обяд) Хасково - пол женски Благодаря предварително

Абсолютната Истина

Честит рожден ден на vesielina! Любов, Светлина, Мир и Радост

За всички приятели на Цвета - Импулса - щастлива съм да ви съобщя, че тя замина да живее при съпруга си заедно с малката джунгличка, която вече тича и бърбори Много са щастливи заедно Очакваме да се свърже с нас веднага след като се добере до нет там За смирението и човешките отношения: Просветна ми,че го губим, когато започнем да сравняваме хората със себе си и между самите тях. Той е по-.... от мен/ него.... Или той е най-.... от всички.... Защо ли смятаме,че така даваме любовта си на човека, когото издигаме? Всъщност ние не го ли превръщаме в една шахматна фигура на дъската си, която произвеждаме в офицер или царица, но ние сме тези, които определяме нейната стойност по нашите критерии.... Какво печелим, когато спрем да сравняваме хората? Започваме да забелязваме доброто в тях, което е различно от доброто в другите и няма как да бъде сравнявано - все едно да сравняваме кокичето с орхидеята в конкурс по красота за цветя. Всеки път, когато се уловя, че съм сравнила неволно и съм "излъчила" по- по- най- .... молитва за прошка, благодарност към Бог, че ми е дал виделина какво се е таило в мен. После умът си знае работата - да почисти критериите, от които съм станала зависима и да открие красотата и доброто в тези, към които преди малко съм погледнала отгоре надолу. Простете ми, приятели ако някога по някакъв повод съм сравнявала и излъчвала По-.. и Най-... измежду вас...на глас или само в мислите и сърцето си...

Абсолютната истина Доста мислих какво точно има предвид Учителя под "лъжа" и под "абсолютна истина". В този цитат ми се струва, че намерих отговора за себе си. Да станем едно с Бога - т.е. да не допускаме никого и нищо да застане между мен, моя ум и сърце и Бог - това означава Абсолютната истина. Бог е Любов - значи и моят ум и моето сърце да бъдат едно с безусловната любов - сърцето да я прилага, умът да я постига. А кого бихме могли да пуснем между тях? Кое можем да наречем лъжа, или по-скоро "залъгване"? Може би да си създадем религиозен облик и външно поведение, но отвътре да носим гордостта, суетата, ревността. Може би да сложим в себе си убедеността, че имаме правото да съдим някого и да го поучаваме какво е правилното и неправилното изпълнение на Божията воля (което е само наша мярка, а ние се опитваме да я наложим на другите като абсолютна истина). Може би.... Често се колебая дали си струва да наблюдавам и внимавам кога се "залъгвам", дали не е по-добра идея да търся Абсолютната Истина?... Сега започвам да си мисля, че второто е невъзможно без първото, но и първото би се превърнало отново в залъгване без второто....

Скъпи сестри Днес ще започнем публикуването и изучаването на цикъла беседи "Великата майка". Вярваме, че Словото на Учителя, запазено в тях, ще помогне на много от нас да намерят своя Път и да направят своя свят светъл, топъл, мирен, добър! Да бъде виделина! „Великата Майка”, четвърто издание, 2006 © Елена Андреева, съставител © Димитър Калев, редактор © Даниела Тодорова, художник © Издателство Бяло Братство, 2006 ISBN-10.. 954-744-068-3 ISBN-13.. 978-954-744-068-5

Ако умеем да виждаме доброто във всичко, ако умеем да превръщаме грешките (своите и чуждите) в уроци, ако задоволството от постигнатото ни дава вяра в силите ни и енергия да продължим напред, значи умеем да бъдем доволни....

Честит рожден ден на selsal! Любов, Светлина, Мир и Радост

За моя личен опит: В нашата група сме събрани наполовина опитни и другата половина - съсвсем нови - играем в кръга за пръв път в живота си. Разбира се грешим, бъркаме краката, ритъма понякога, особено имаме още да работим над координацията ни с партньорите.... Но играем с много любов заедно с групата си вече! Тук, от тази тема искам от цялото си сърце да изкажа благодарност на нашите опитни братя и сестри от Хасковската група - те са се разпределили на всеки новак и ни окуражават, успокояват, показват... като че ли играят и за нас на моменти... Но толкова много любов и единение на сърцата и умовете на хора, които до преди 2 месеца не се познавахме и единствената връзка между нас е Учителя и Паневритмията - досега в живота си не съм усещала! Благодаря ви братя и сестри!

selin! Роси! Може би е щастлив и когато успее да пусне през водопровода радостта, благодарността, светлината, мира, усещането за единство със света около себе си, за хармония, създадена от Бог

Вчера успях да превърна на практика злото в добро. Така се случи, че две момиченца (8г.) не могат да идват отделно - води ги един човек. Те, обаче, са много различни - във всяко отношение. Едното е много бързо, но започна много по-късно от второто. То пък има проблем с българския. Никаква съчетаемост дори по характер! Опитах се да ги разделя - не става! Тогава се смирих и реших да открия защо Бог ги е събрал една до друга. Разбрах! Бавното дете имаше нужда периодично да се връща назад. Така припомняше думите и получаваше доза самочувствие, че знае нещо, което бързата и приятелка все още не разбира. Бързото дете имаше възможност да види приятелката си в друга светлина - на знаеща и можеща. В същото време бях принудена да свия упражненията за нея до минимум и да искам да работи по-самостоятелно, за да мога през това време да се занимавам с другото дете - то има нужда от подкрепа и повече обяснения. След 3 часа, обаче, забелязах, че Ели (бързото дете) слуша и помни това, което сме работили с Мелиса. Благодарих на Бог, че не ми позволи да "поправя злото" и да ги разделя.

Благодаря на рис за темата! Много ми се е налагало да мисля над разликите във външните прояви на любовта. Отначало ме смущаваше това, че в различните ситуации тя може да бъде различна до противоположности. Като че ли най-много ми помогна вглеждането в природата около нас. Орлицата отначало показва своята любов към пиленцето си като го пази и храни, рискувайки живота си. Настъпва момент, в който тя го хваща с клюна си и го изхвърля от гнездото. Ако пропусне този момент, орлето никога няма да се научи да лети и нейната "майчина любов" би го обрекла на смърт. Всеки, който се грижи за цветя, от горчив опит знае, че водата е живот за тях - НО само в количеството, което им е необходимо. Едно цвете иска всеки ден, другото до него - веднъж седмично. Опитаме ли се да му даваме колкото на първото - убиваме го. Как усещам любовта? Интересът и вниманието. Загрижеността, съчетана с разбиране. Пълната липса на мое мнение, желание, воля, които да налагам - усещам свободата на съществото до себе си да се прояви или да си отиде. (Когато поливаме цветята, проверяваме почвата им - не се водим от режим на поливане, направен от нас; слушаме цветето.) Радостта и спокойствието като че ли за мен са награда след като пропусна през себе си любовта. Също топлината и светлината. Най-ценната награда, която получавам е виделината - осъзнавам ясно зависимости, връзки, смисъл, които не съм могла да усетя или постигна с ума си преди.... Как усещам липсата и? Да, имам сетивност за нея. Дразня се, ако не става така, както аз искам или смятам, че е редно да стане. Опитвам се да променя съществото до себе си - да го накарам да бъде "добро". Усещам болка при мисълта, че мога да загубя нещо. Има и още един деликатен случай, който ме занимава в момента. Казусът с адепта и змията. Дали да оставя змията на свобода да ухапе детето, но после да я убия за това? Да гледам безучастно, това, което се случва, а вътре в себе си да осъждам? Колебанието дали да се намеся и каква е моята "писана" роля... Как се справяте вие с такива усещания?

Доколкото разбирам, вие бихте желали детето ви да се обучава в самостоятелна форма на обучение: Правилникът за прилагане на Закона за народната просвета ви дава тази възможност: Продължението можете да прочетете тук: Правилник за прилагане на Закона за народната просвета

:thumbsup2: Александра! Много точно опредление! Ще си го запомня! Благодаря. Честта и доблестта са служили и служат като оправдание за започването на войните! Винаги е било така - от древността до днес. Истинската причина винаги са били материалните интереси и претенции. В отделни случаи войните са започвани с цел да се отвлече вниманието на поданиците и данъкоплатците от злоупотребите в държавата - т.е. вариант на първата причина.

Уикипедия

През 1930г. се откриват нов тип беседи. Наречени са Утринни слова. Първата е изнесена на 21 септември 1930г. Беседите обикновено се изнасят в 5 ч. сутринта в неделя в салона на Изгрева. Учителят говори върху глави от Библията. Последната е представена на 9 януари 1944г. Можете да намерите книгите с Утринни слова тук Ще ви бъдем благодарни, ако споделите в тази тема своя информация за тяхната история.

Присъединявам се към мненията на Кристиян и късметче - не , няма да е по-добре, ще стане много зле! При това го твърдя от наблюденията си над развитието на такива деца. Нека не забравяме факта, че в очите на детето ходенето на училище е неговото "ходене на работа". Още веднъж напомням, че за детето Училище=Живот! Ако му дадем оснвание да си мисли, че може да пропуска нещо по своя или на родителя си преценка, дали няма да му създадем грандиозни неприятности, когато настъпи времето да се приспособи към работната си среда? Но аз вече разбирам за какво говорите. Нещо подобно в момента се получава в занималните на езиковите паралелки в 8 клас. Тъй като те не са селектирани по ниво на влдеене на езика, се получава така,че и тези, които са на начален етап, и тези, които преди са изучавали успешно езика, са в една и съща група и си пречат взаимно. Много по-добро решение би било децата, които имат основа и са доказали, че могат да се готвят самостоятелно, да бъдат освободени и да се занимават на спокойствие у дома или в библиотеките. Засега, обаче това се брои отсъствие и не е разрешено - поредният абсурд на системата. Продължавам да твърдя, че генералният изход от положението е промяната в системата на разделяне на децата по групи по предмети - не пресяване на децата пак в паралелки - а-силни, г-слаби. (последното е най-възмутителната и антипедагогична практика за мен!) Тъй като доста съм проучвала и вече от 8 години прилагам тази система в школата си, смея със 100% сигурност да твърдя,че точно тя преодолява проблемите с 1.уморителната конкурентна борба между децата, 2. невротичните и депресивни състояния при децата, породени от факта,че одобрението и подкрепата на възрастните зависят от сравнението им с останалите ученици. (Аз самата бях развила комплекс за малоценност заради несръчността си и слабата си физика, макар и по останалите предмети да бях "в челната тройка". ) Именно настоящата система, която поощрява "разнообразието" на паралелката - т.е. да имало и бавни, и бързи, и с различни дадености.... не дава възможност на учителите да прилагат индивидуален подход и да се съобразяват с темпото и даденостите на всяко дете в различните области и дейности. Например, при мен Митко и Веселинка от 3 клас много си допадат, защото работят по-спокойно, бавно и старателно. Ако връстничките им Елена, Гергана и Мина са в една група с тях, те няма да оставят шанс на Митко и Веси да запишат думите, които са забравили, нито време да помислят и да се справят сами с темпото и времето, които са естествени за тях. В резултат Митко и Веси ще изостанат и ще развият усещането, че са "по-слаби", а "бързите", ще се отегчават и ще се научат, че могат да се разсейват и да си говорят за нещо друго докато "слабите се туткат". Можете да си представите какви плевели ще поникнат в съзнанието, в душите и умовете на тези деца. Печалното е,че много мои колеги умишлено разпалват тази конкуренция между децата "за тяхно добро". После се чудим защо има агресия в училищата и българските специалисти не могат да работят в екип.... Към мнението на Ян: След 26 годишна практика като педагог трудно бих могла да бъда "стерилна" По-скоро виждам и изучавам и използвам позитивните възможности в ежедневната си практика - не си губя времето и енергията да посочвам и критикувам недостатъците. Всичко, което съм написала досега не е теория, а натрупан опит - положителен. Но напълно разбирам разочарованието от настоящото състояние на училищата ни - именно то беше едното нещо, което ме застави да напусна топлото и сигурно място на учител с 1 клас кв. в голямо централно училище и да поема по несигурния и трънлив път на школата. Второто беше вярата, че това може да се промени! Нека не забравяме, че връзката общество-училище е двупосочна. Ако днес обществото влияе на училището, то в училището се подготвят бъдещите членове на следващото общество!