Донка

Благодаря ви приятели! Всеки е страдал от проблеми в дебелото черво - трудности в изхвърлянето на екскременти. Състоянието е съпроводено със силен дискомфорт и съвсем не е безобидно. Свикнали сме да го отдаваме само на храните, което поемаме и количеството течности. Разбира се, това също има значение, но зад този проблем стои и един съвсем нормален за човешкото мислене проблемен модел - страх от освобождаване от нещо старо и непотребно - често от някакви стари идеи, планове, желания, ценности; придържане към миналото и затъване в него; страх от отпускане, често прояви на скъперничество в пряк и преносен смисъл. Винаги съм се учудвала колко точно съвпада това с мои лични и на близките ми състояния. Какви мисли могат да помогнат: Миналото е приключено и аз съм свободен от него и сянката му. С лекота освобождавам онова, което вече не ми е необходимо. Като се освобождавам от миналото, давам възможност нови и свежи неща да навлизат в мен. С лекота освобождавам всичко старо в мен и с радост посрещам новото. Позволявам на живота да протича през мен. Това са примерни изречения. Важното в тях е позитивното внушение и използваните изрази - те могат да се подреждат по различен начин, но да останат същите. Можете да се поупражнявате и да откриете думите и съчетанията, които оказват най-силно влияние на подсъзнанието. При смяната със синоними внимавайте - думите трябва да съдържат подобни звуци и смисъл. Например - не сменяйте "освобождавам" с "отключвам" макар и да означават почти едно и също. Думата отключвам съдържа в себе си "заключен" и "ключ", които са противоположни по влияние. На мен и на близките ми много ни помага - така откриваме и какво старо нещо държим в ума и сърцето си без да осъзнаваме това. Успех!

Книга за здравето Лечение с промяна на мисловните модели препоръчва и Луиз Хей в световноизвестната си книга "Излекувай тялото си" и в почти всички останали свои книги. Един от кошмарите, от които ме спаси лечението с мисъл бе алергията, която с времето (20 год.) се разви в астма. Ще цитирам от книгата на Луиз Хей за тях: Излекувай тялото си - Кибеа 1998 ISBN 954-474-131-3 Когато прочетох това, замръзнах - тя описваше мен и живота на душата ми тогава. Вече бях започнала да чета Лазарев и Учителя и затова съвсем съзнателно и последователно не просто повтарях папагалски новия мисловен модел, но го обмислях и прилагах в живота си. Бях спряла всякакви лекарства, макар за всеки случай да ги пазех - знаех, че един ден ще ги изхвърля. След половин година астмата и алергията изчезнаха, като че ли никога не ги беше имало - след 20 години страдание и упорити опити да бъдат излекувани с всевъзможни лекарства. В тази тема предлагам да събираме информация и опит, които ще бъдат полезни на всеки. Благодаря на всички, които допринесат за нея.

Mariah Carey - Hero There's a hero If you look inside your heart You don't have to be afraid Of what you are There's an answer If you reach into your soul And the sorrow that you know Will melt away And then a hero comes along With the strength to carry on And you cast your fears aside And you know you can survive So when you feel like hope is gone Look inside you and be strong And you'll finally see the truth That a hero lies in you It's a long road When you face the world alone No one reaches out a hand For you to hold You can find love If you search within yourself And the emptiness you felt Will disappear Lord knows Dreams are hard to follow But don't let anyone Tear them away Hold on There will be tomorrow In time You'll find the way

Душата е съзнателното у човека. Съзнателен живот означава Животът на човешката душа. Познаваме ли своето съзнание - своята душа? Слушаме ли я, когато живеем с ума и принципите на личността си? Животът на душата определя ли се от някакви правила, има ли морал? Животът на душата зависи ли от живота на човешкото общество? Ако човешката личност живее според понятията за съзнателен живот на своята обществена група , то тя живее ли съзнателно? В какви моменти сте имали усещането, че вашият живот е животът на вашата душа?

Днес проявих смелостта да оставя децата да кажат какво и как и колко. Днес разбрах, че смелост означава също да вярваш в доброто, което не виждаш и не очакваш и още не разбираш добре. Водата е смелост. Тревата е смелост. Къде в природата сте забелязали смелостта?

Според мен да приема нещо или някого не ме задължава да се отъждествявам с него. За мен лично точно тогава се появява силна съпротива. По-лесно се справям, когато си припомня как в природата се "приемат" различните същества - те не се отъждествяват, а се допълват в рамките на Цялото. Вълците не се отъждествяват със сърните нито сърните с вълците, но едните не могат без другите, а всичко около тях ще пострада, ако се наруши равновесието им. Може би да приема различния човек до себе си означава да осъзная, че ние сме различни "органи" в един Организъм и само Той знае защо сме различни , каква е връзката между нас и защо се намираме един до друг в този момент.

Не във всеки въпрос има заложен готов отговор - понякога е стимул за разсъждение.... Ако отговорим на удара с удар и се опитаме да отстраним във всеки смисъл на думата силата, която оценяме като враждебна, дали това не е проява на опасение (т.е. страх), че тази сила може да отстрани нас? Дали понякога външно смелата постъпка не е получила тласък именно от друг вид страх? Например - един вид страх заставя човека да отстъпи, да избяга, да направи компромис със себе си, да се подчини на правото на по-силния, за да оцелее. Друг вид страх тласка човека да влезе в битка и да рискува живота си - страхът от позора, от осъждането, от загубата на слава и изграден вече образ, на уважението и одобрението - своето лично към себе си и на своята общност. Същото може да се каже и за една простичка усмивка - възможно е човек да се усмихне, защото се страхува, че ако не го направи, ще има неприятности. Възможно е да се усмихва, защото е смел и не се страхува от това, което би предизвикала усмивката му... Може би смелостта не се измерва с външното поведение, а с това, което стои зад него?

Може ли да се нарече смелост да запазим мира, когато ни нападат? Или смелост се нарича да отвърнем на удара с удар? Кое да наричаме смелост и геройство - да сразим врага или да го превърнем в приятел?

Има ли някой право в този свят да съди друг човек за това, което той мисли? По темата: Моля дайте конкретни примери за явна правна дискриминация на хомосексуална основа в България - гонения, спиране на достъп или ограничаване на конституционни права на тази основа. Кой какво мисли и как лично той се отнася към нещо си е негово исконно право докато не започне да налага мсленето си на другите като правилно и да обявява тяхното за неправилно.

Много сме говорили за умението да приемаме различията между нас като нещо нормално. То е един от стълбовете на общуването. Оказа се, че нямаме точно такава тема. Какво му е необходимо на човек, за да приема различията в хората, с които общува? Приемането съзнателно ли е или несъзнателно? Възпитава ли се или човек го носи в себе си по рождение? Винаги ли явното и декларирано приемане означава истинско, вътрешно приемане? И винаги ли вътрешното приемане непременно трябва да се декларира, за да се усети? Как разбираме, че човекът до нас ни приема? Как го показваме - съзнателно и несъзнателно? Ако човекът до нас не може да приеме нашата разлика, то ние можем ли да приемем спокойно неговото неприемане? Ако обвиним някого, че не приема друг, то дали ние самите не правим същото като него?

Честит Рожден Ден infinity1305 kokiche infinity1305, Благодаря ти за Красотата, Любовта, Светлината в Доброто ти Човешко Сърце

Смелостта е плод на Любовта в сърцето и ума на смелия човек. Той умее да се концентрира върху състоянието, в което за него свирепите животни не са свирепи, а красиви. Животните усещат спокойствието, което излъчва, и свирепостта в тях заспива... Според мен мекотата също дава на човека стабилност и устойчивост - особено тогава, когато бурята е толкова силна, че ако остане твърд, тя ще го пречупи. Да запазим мекотата си, когато усещаме заплаха за устойчивостта си, също може да се опише с думата смелост. Да не се страхуваме да се наведем или огънем, защото умеем да се изправяме отново след това...

Какви са взаимоотношенията между съзнанието и подсъзнанието? Има части от нашата физиология, които са останали завинаги в зоната на несъзнаваното - тези, благодарение на които телата ни функционират. Има и вярвания и ценности, които остават подсъзнателни, но ръководят живота ни. Повечето от информацията, която получава мозъкът ни от сетивата, също остава в подсъзнанието. Осъзнаваме само тези, към които е насочено вниманието ни. Съзнанието и подсъзнанието работят в хармония. Дж. О'Конър сравнява съзнанието и подсъзнанието с ездача и коня. Съзнанието е ездачът - то насочва, ръководи, избира резултати, решава в каква посока да поеме. Неговите решения преминават в подсъзнателната зона и се превръщат в действия - подсъзнателното е като коня, който върши работата и отива там, където е поискал ездачът. Ако вниманието е разконцентрирано, ние сме оставили коня да избира посоката. Ако съзнанието има претенциите да контролира всяка стъпка на "коня" - подсъзнанието, то всъщност блокира реализацията на дейността, тъпче на едно място. В най-добрия случай съзнанието и подсъзнанието работят в балансирано партньорство. Учителя предава това партньорство с много красива и точна метафора в утринното слово Вътрешна свобода: "Зная да чета" - означава мога да балансирам партньорството съзнание - подсъзнание Подсъзнателните ресурси на човека са почти безгранични и са неутрални - могат да бъдат "злото"и разрушителна сила, но със същата сила могат да творят красота и добро.

С. Лазарев - Диагностика на кармата - ч.9

При хроничен синузит - рецепта на Учителя Билковите рецепти на България: Вълшебствата на народните лечители Пресен корен от хрян се измива и настъргва на ситно ренде. 1 ч.л. от хряна се слага към 1 с.л. царевично брашно и лъжица оцет. Смесват се добре - болното място се намазва с мас и със сместа. Държи се само 5 мин. първия ден, 10 мин. втория, 15 мин. третия и така до петия ден с времетраене 25 мин. След това се стръгва по обратния път до 5 мин.

Благостта е един от плодовете на Духа. Галатяни 5 Учителят много често изпозва в беседите си думата благост. Двата принципа Идеята за тази тема ми се заформи при четенето на беседата Любовта. В нея Учителя определя търпението и благосклонността като "ръцете на Любовта": Виждате ли разлика в понятията "благост" и "благосклонност"? Благостта вродено качество ли е или се постига съзнателно? Как се проявява благостта и как благосклонността в ежедневието - в поведението, взаимоотношенията?

Смелост наричам умението да остана спокойна, когато е трудно човек да съхрани спокойствието си. Смелост проявяваме, когато успеем да приемем съвсем съзнателно различна от нашата позиция, без да усещаме своята позиция застрашена от чуждата. Смелост означава и да имам волята да сменя гледната си точка точно когато тя ми се струва правилната. Смелостта се проявява, когато успеем да запазим вътрешната си свобода при наличието на външни ограничения.... Смелостта качество ли е на човека или състояние?

Какво означава да действаме отрицателно, когато имаме Любов? Примери?

Което Бог е съчетал беседа от книгата Великата майка какво означава да схванем, че у нас има грешка? Може би това означава да схванем защо последствията от действията ни не съвпаднат с очакванията ни? Ккаво означава да я поправим - да променим гледната точка към ситуацията и да се опитаме да видим в нея това, което преди не сме виждали... Да опитаме друг подход към нея, друго поведение... Възможно е това също да бъде грешка, но поне сме опитали.

Проверено! Рецепта от Учителя Билковите рецепти на България - стр. 134 - Ню медиа груп - София 2007 Могат да се сложат и капки от разреден цитросепт или биоцитрин - Няколко пъти на ден в ноздрите се поствят тампони от малко парче памук, напоено в разтвор от 40 мл вода и 3 капки Биоцитрин. Ако има възможност от приготвения разтвор се капе 3 пъти дневно. Като следваща мярка, се препоръчва вътрешната употреба на екстракта.

Вътрешната свобода

Вътрешната свобода Често ние живеем с презумпцията, че всички резултати и целият процес на дейността са в ръцете ни. Искаме от себе си (и очакваме от другите) всичко да контролираме, да направляваме, да вършим. Забравяме, че ние сме в един свят, който не е изграден по нашите ограничени представи, нито се подчинява на нашите планове с наочниците на моделите ни на мислене. Метафората на Учителя с житото и хляба дава много точен образ на това, което се случва с нас и нашия труд - резултатите зависят и от човека (ако не посеем и не замесим хляба със собствените си ръце, Бог няма над какво да работи), и от Бог. Свободна съм да посея или да не посея, да ожъна и смеля или да не го направя... Свободна съм и да прекъсна работата на Бог - да разровя смеето преди да е дало плод, да извадя хляба преди да е готов... Това е моята външна свобода. Кога се ражда вътрешната свобода? Може би когато осъзная своята роля и моментите, в които идва ред на Божията... За да осъзная процеса, ми е нужно внимание. За да свърша добре моята работа и после да смиря желанието си за контрол и да оставя Бог да свърши неговата работа, ми е нужна волята. Вътрешната ми свобода се ражда, когато приложа вниманието и волята си така, че да са в хармония с Божията воля.

Кой определя в какво се състоят недостатъците на другия човек? Възможно ли е той да ги нарича свои особености и да си ги харесва? Ако все пак иска да ги преодолее, то може би това е задача, която вече е по силите му? Кой изисква да помагате на другия да преодолява недостатъците си? Кой определя начина, по който помагате и резултатите от тази помощ? Ако сменим "нямам право" с "не желая", "не ми е спокойно" или "мога и да не" - дали няма по-точно да отразим ситуацията? За мен това е много често неосъзнат психовампиризъм - има си начини да се отразява така, че да не ви засяга и дори реакцията да помага за стабилизиране на негативния човек. Писали сме за това тук Има и доста литература написана за това : Александрович, Александър Енергийните вампири е само една от тях. Учителят също е говорил в беседите си за неутрализирането на негативното влияние...

Да четем книгата на живота си - понякога е толкова лесно, понякога трудно... Дали ще имаме търпението да прочетем малко повече преди да вземем някакво решение или да определим мнението си? Или ще се опитваме да търсим в нея доказателства за нашите "специфични идеи", затваряйки очи за останалите неща, написани в книгата - дори на следващия ред. Как да определим кое в тази книга ще ни покаже нашия Път? Общата идея, вложена дълбоко в душата ми - свободна съм както и всички около мен да бъда себе си, да греша, да служа, да поддържам света си радостен и мирен... Специфичната - може би това са начините, по които го постигам? Да поставя в основата на живота си общата идея и да премахна специфичните може би означава гъвкавост на формите, в които разчитам общите идеи в книгата на живота си, гъвкавост в реализацията им посредством специфичните....