Донка

Мога да отдавам всичко, когато -съм сигурна, че няма да го усетя като жертва или самоощетяване - в противен случай ще е агресия; -усещам щастие в и от процеса на отдаването ; -не забелязвам и забравям какво и на кого съм отдала - в противен случай ще чакам благодарност и отплата.

A wildrose is waking up... Усещали ли сте себе си като роза - каква? Усещали ли сте как вътре във вас расте и отваря пъпчици роза? Кога?

Ако благостта е плод на Духа, то тя се постига осъзнато. Тя ни съпровожда по Пътя и ни учи да бъдем себе си, но и да бъдем клетката от вселената, която ни е създала. Тя стои в нас, но ние сме тези, които я избираме за свое състояние. Усещам го като чистота - да живеем в благостта означава да почистваме редовно ума и сърцето си. Оставим ли облаците на желанията, праха на очакванията, калта на твърдите правила за добро и зло да съжителстват със слънцето на благостта, ражда се сянката на омразата, погнусата.... Как да ги излекуваме ?- като почистим благостта си. Благосклонността в ежедневието ни - можете ли да дадете примери за случаи, в които вие или друг човек до вас сте проявили благосклонност? Различаваме ли я от съжалението, снизхождението, безразличието, угаждането....? Как?

Какво би означавало да приемем предложението на жената - света? Да се подчиним на ценностите на някакви авторитети, на силни на деня, за да спечелим облаги или да избегнем отхвърляне. Или да поласкаем суетата и гордостта си. Светът ни се предлага и ни желае, но само ако му се подичним, ако се обвържем с него и му дадем това, което иска. Ако изберем да запазим като приоритет Бог - т.е. вътрешното и устойчивото в себе си - ще пострадаме, но от страданието ще придобием повече отколкото от временните облаги, платени с продаденото себе си. Защо продажбата на своята душа на света е грях? Ако продадем на света правото да организира ума, сърцето и тялото ни срещу временно издигане, ще станем пленници и така ще прахосаме Божествената енергия и характерът ни - онова, за което сме дошли на Земята ще бъде само играчка, пионка в ръката на светските капризи.....

Да се храни жената от плодовете на Дървото на Живота - това означава да държи добри мисли, приятност, детинско разположение в себе си - да вижда "белите зъби на умрялото куче", да умее да туря правото напред, а кривото да оставя в неговата сянка. Жената първа е вкусила от дървото за познаване на доброто и злото - жената е по-податлива на стремежа си към "подреждане" на света като своя дом - по свой вкус. Жената майка носи в себе си инстинкта да пази рожбата си от опасността - от злото. Не усещаме кога започваме да делим всичко на добро и зло по своите лични мерки и да ги налагаме на мъжете до себе си. Защо е толкова важно точно жената да се "повърне към първото си положение - да се храни с плодовете на Дървото на Живота"? Може би защото в нашите скути растат новите хора - и мъжете, и жените....

Търпението няма граници, когато в сърцето и ума ни приоритет има любовта. Търпението и благосклонността са двете и "ръце". Докато пропускаме любовта през себе си - търпението и благосклонността са безгранични. Изчезне ли едното, любовта си е отишла. Любовта Граници имат периодите, в които поддържаме определено поведение и позиция. Когато старият подход и позиция са станали неадекватни за ситуацията и човека, възникват негативните емоции - имаме усещането,ч е търпението ни свършва. Всъщност негативните емоции ни дават сигнал за промяна на нещо в себе си - гледна точка, стратегия на поведение, позиции, ценности... След като ги променим, се променят нашите реакции на ситуациите и съответно изходът от тях, после и средата ни... Ако след неуспешни опити да общуваме мирно с определен човек, ние променим нивото на близост с него, това не означава, че сме преминали границата на търпението. Ние не променяме отношението си към него, а само начина си на общуване....

Дали понякога не слагаме равенство между търпение и бездействие?

Всъщност това, което знам не е съвсем теоретично - няма как да бъде заради прагматизма на настройката ми за възприемане на идеите. Не мога да приема идея, докато не видя как тя може да се приложи в ежедневието ми. Затова при мен на дневен ред е по-скоро прилагането отколкото спазването. Дали успявам?- с различен успех и по различен начин, но се стремя да съм будна за прилагането. Не бих заявила, че имам някакви принципи - по-скоро е основна идея - за приоритета на безусловната любов над всички останали идеи за добро. Прилагам я, когато усетя в себе си нещо негативно като емоция или мисъл, или отношение... Будността се изразява за мен лично във волята да не се поддам на вълната на негативността и да си дам време за осмисляне и прилагане на безусловното положително отношение към всичко. То не е външно, лицемерно и маска на негативността, а убеденост в "Всичко, което се случва е за мое и на другите добро". В контекста на това безусловно добро се опитвам да намеря урока, избора и мястото си...

Хубав въпрос! И отново има връзка с мисълта, затова ще продължа в тази тема. Когато усетих раздразнението и разочарованието, аз все още не бях осъзнала, че те са дошли, защото обичта ми беше към хората по принцип, а не към Бога. Отдавна съм се отказала да продължавам контактите в такива моменти - винаги съм задълбочавала състоянието и съм забавяла или изобщо съм си затваряла шанса да трансформирам обичта си в другата - към Бога. След като "успокоих топката" и прочетох мисълта, подходих със съвсем други помисли и с благосклонност, която нямах отначало. Но това стана възможно едва след като осмислих думите, за които си бях задала въпроса... "Ако вие обичате Бога, може да обичате всички. Ако не обичате Бога, вие не можете да обичате и всички." Ето и продължението на днешната мисъл: Доброта и справедливост Разочарованието и раздразнението бяха емоции, които ме ограничаваха - имах нужда от малко време, за да се освободя от тях - и може би работа на ума и сърцето - да се издигна над очакванията и човешката си суета. Вторият път направих именно това, за което копнееха умът и сърцето ми....

Каква е разликата между "да обичам всички, защото обичам Бога" и "да обичам всички без да обичам Бога"? Зададох си този въпрос, след като прочетох мисълта... Ето какъв отговор ми даде денят: Напълно непознат човек се обърна към мен с груби думи, обвинявайки ме в нещо, за което нямах представа и което нямаше нищо общо с действителността. По принцип обичам всички непознати и вярвам в доброто и красивото, което ще намеря в тях и което ще проявят. В първия момент усетих леко разочарование - непознатият не отговаряше на очакванията ми. После усетих леко раздразнение - засегна ме несправедливото обвинение - и реших да не се занимавам с това и да го забравя. Мина известно време и разглеждайки темите, попаднах на мисълта отново..... Тя ме накара да се върна на онзи случай и да се опитам да "обичам всички, защото обичам Бога". Да обичам Бога в този случай за мен означаваше да погледна на ситуацията "отгоре", не от личната си позиция. Тогава ми хрумна, че това обвинение може да е било плод на най-обикновено недоразумение и прибързана реакция - каквато беше и моята реакция първия път. Направих необходимото и този път се отнесох към човека не като към този, който бе се отнесъл с мен грубо, а като към човека, който е изпитал затруднение в ориентацията (и с мен се случва непрекъснато), направил е предположение (нима и аз не го направих първия път) и е реагирал според емоциите си в онзи момент. Наистина се оказа недоразумение, което беше решено бързо и лесно - човекът ми благодари..... Първият път обичах човека по принцип - според моите лични принципи. Вторият път обичах Бог - живота в неговата цялост.

:thumbsup2: - да простим и благодарим на тези, които ни клеветят и обиждат, защото те си мислят, че знаят и казват истината. Но като не я знаят и казват клеветата само ни помагат да се научим да разбираме, прощаваме и благодарим за виделината. - да подкрепяме с думи и присъствие доброто във всички около нас без значение какво е отношението им и действията им спрямо нас, защото и Бог така подкрепя нас самите. - да бъдем заедно с децата си в успех и провал или грешка, и да ги прегръщаме и в двата случая. - да си кажем мнението, когато е дошъл моментът или когато ни питат за него - да не раздаваме съвети, дори и когато някой ги иска от нас. - да приемаме с търпение и благосклонност, които нямат край, а бликат от извор в сърцето и ума ни. и е възможно.... и го можем по рождение.... .... сигурно има и още....

a talking cat

В Книга за здравето са написани дадените от Учителя Шехина много точно е формулирала психотерапевтичния ефект на подобни формули. "То е клетка от Великия Космос, затова трябва да бъде здраво. " - Лично за мен това беше формула, която преобърна на 180 градуса отношението ми към тялото ми и към самата себе си. Дотогава смятах за егоизъм и гордост да харесвам тялото си, себе си и да се грижа за него съзнателно и старателно. Презирах го и подсъзнателно презирах тези, които го смятаха за своя ценност. Болестите, които допусках от небрежност и отрицателни мисли към тялото си ми "помагаха" да се презирам и самосъжалявам. Подсъзнателно съм очаквала да ме съжаляват и другите - смятала съм, че това е начина да получа любов.... Формулата, обаче действа само ако човек прегледа живота си - ежедневните си отношения и поведение - и ги промени изцяло. Императивната форма и специално подбраните звукови комбинации в думите въздействат много силно върху подсъзнанието - а то върху имунната система и функционирането на организма. Обърнете внимание на алитерацията на Л - слава, влей, елей, клетки, служа, веселие. В повечето Л е в комбинация с Е - създава ефект на мекота и гъвкавост, ликвидност (течно състояние) - точно то е необходимо на подсъзнанието, за да се справи с промяната и изхвърлянето на токсините и вредните мисловни модели.

Книга за здравето

Книга за здравето Бронхит - Разгорещена семейна среда, кавга, крясък или сдържане на някакъв крясък, желание да изкрещи - вижте ме, имам нужда! Причината - често страх от цялостно приемане на живота.... (състоянието на бронхите е подобно) Лекуващ мисловен модел: Провъзгласявам мир и хармония в себе си и около мен. Всичко е наред. Приемам живота такъв какъвто е и съм в безопасност. Мен ме забелязват и оценяват по най-положителните начини. Обичан съм. По Л. Хей - Излекувай тялото си Книга за здравето

Годината е 1944, политическата атмосфера - въздушните бомбардировки на съюзниците над София. "Изгрев" се евакуира от столицата в с.Мърчаево (на 24 км. югозападно от града). Място на разговорите е домът на Темелко Темелков (ученик-последовател на Учителя Петър Дънов) и околностите на Мърчаево. Боян Боев - един от най-светлите и достойни мъже, които придружават Учителя почти през целия му земен път, присъствува неотклонно край него и през този мърчаевски период и стенографира много разговори. Изворът на доброто

Приятели за Рила, Вчера официално и лично на комисаря по околна среда в Европейската комисия Ставрос Димас в Брюксел бе връчена подписката за Рила, която събра над 147,000 подписа. Акцията беше подкрепена и от четирима депутати от групата на Зелените в Европейския парламент. Благодарим на всички, които се подписаха и събираха подписи! Това е невероятен успех! Бяхме отразени с пространен и много добър репортаж в централните новини на Българска национална телевизия. Комисарят по околна среда заяви, че околната среда не може да чака и всеки екологичен въпрос е спешен, трябва да се действа сега, за да не се нанасят непоправими щети на природата. Целта на кампанията за Рила е съхраняването на Рила като духовен център и събуждане и обединение на българския народ. Те започват от нас! Да бъдем промяната, която желаем. Постът и молитвата все повече се утвърждават като основен метод на вътрешна работа в кампанията за Рила, който постоянно дава своите резултати на физическо ниво. Да почерпим вдъхновение от Учението и от Махатма Ганди и философията на ненасилие и непротивене на злото, но на твърдост и непоколебимост. Моли се така, сякаш всичко зависи от Бог, но работи така, сякаш всичко зависи от теб. Филмът "Ганди" на Атънбъроу и автобиографията на Ганди "Моят път към истината" могат да ни упътят каква е правилната форма на приложение на тази философия в нашите условия. Предлагаме следния редовен пост: всеки четвъртък, 12 ч, до петък, 12 ч. - въздържание от храна и на който е възможно от вода, чисти мисли, утвърждения, молитви, медитация и други подходящи духовни практики според предпочитанията. И извънреден пост тази неделя, 11 май от 00 ч. до 24 ч. - т.е. последно приемане на храна събота вечер и следващо понеделник сутрин. Отново въздържание и чистота в мисли и постъпки и съответните духовни практики. Обединяваме се и в 10-дневен пост. За записване: cveta.hristova@gmail.com. източник: имейл бюлетин от bialobratstvo.info, 09.05.2008

Днес Европа празнува! Днес не е обикновен ден.... За да можем сега да празнуваме, милиони хора дадоха живота си.... Да почетем паметта им! Учителя е бил съвременник на тези събития. Какво е било отношението му към тях? С какво е повлиял на събитията в България, а може би и в Европа? Какво означава този ден за нас - хората от 21 век? Да забравим ли войната или да помним уроците и? Какво дължи Европа на деня 9 май?

Вчера се замислих - това е много важно, най-важното в моята професия. Ние - възрастните обикновено разчитаме на логиката и знанията си, на съзнателност, която приемаме като отговорност и сериозност. Забравяме, че децата са устроени по друг начин - за да се развиват бързо и по-най-добрия за тях начин. Подтискаме интуицията им по всякакъв начин и се опитваме да им наложим "по-правилния" (според нас) начин. Вгледах се вчера и в себе си и открих, че понякога и аз го допускам - неволно макар. Открих, че мога да се доверявам на интуицията им почти през цялото време - важно е как залагам дейностите им. Накрая открих и още нещо - докато работех над освобождаването и стимулирането на тяхната интуиция, моята собствена заработи много по-ефективно...

За себе си го разбирам така: Красотата на Живота се състои в това, че всеки, който сам идва при мен, е човек, който ме обича по някакъв начин. Бог ми го изпраща. Или сам Той идва при мен. Красотата на живота ми се състои и в това да отивам сама само при онези, които съм сигурна,че обичам без условия. Може би така отивам при Него?

Започват празници на духовите оркестри "Дико Илиев" - Монтана 2008 Дико Илиев Диков - български композитор, музикант и диригент. Създава няколко духови оркестри във Врачанска и Област Монтана. В основата на творбите му лежи народното творчество.Той е създателят на жанра хора за духови оркестри. Уикипедия Няма български празник без неговата музика. Тя винаги е събуждала в сърцето, в кръвта ми радостното усещане, че нося българското в себе си - а тялото като че ли само започва да танцува под ритъма им. В какво се крие магията на този ритъм и на тази мелодия - не знам и едва ли някой знае със сигурност... Тайната на българските празници в хората на Дико Илиев Дунавското хора Кои са вашите любими хора на Дико Илиев? Можете ли да танцувате Дунавско хоро?

Благодаря ви приятели! Всеки е страдал от проблеми в дебелото черво - трудности в изхвърлянето на екскременти. Състоянието е съпроводено със силен дискомфорт и съвсем не е безобидно. Свикнали сме да го отдаваме само на храните, което поемаме и количеството течности. Разбира се, това също има значение, но зад този проблем стои и един съвсем нормален за човешкото мислене проблемен модел - страх от освобождаване от нещо старо и непотребно - често от някакви стари идеи, планове, желания, ценности; придържане към миналото и затъване в него; страх от отпускане, често прояви на скъперничество в пряк и преносен смисъл. Винаги съм се учудвала колко точно съвпада това с мои лични и на близките ми състояния. Какви мисли могат да помогнат: Миналото е приключено и аз съм свободен от него и сянката му. С лекота освобождавам онова, което вече не ми е необходимо. Като се освобождавам от миналото, давам възможност нови и свежи неща да навлизат в мен. С лекота освобождавам всичко старо в мен и с радост посрещам новото. Позволявам на живота да протича през мен. Това са примерни изречения. Важното в тях е позитивното внушение и използваните изрази - те могат да се подреждат по различен начин, но да останат същите. Можете да се поупражнявате и да откриете думите и съчетанията, които оказват най-силно влияние на подсъзнанието. При смяната със синоними внимавайте - думите трябва да съдържат подобни звуци и смисъл. Например - не сменяйте "освобождавам" с "отключвам" макар и да означават почти едно и също. Думата отключвам съдържа в себе си "заключен" и "ключ", които са противоположни по влияние. На мен и на близките ми много ни помага - така откриваме и какво старо нещо държим в ума и сърцето си без да осъзнаваме това. Успех!

Книга за здравето Лечение с промяна на мисловните модели препоръчва и Луиз Хей в световноизвестната си книга "Излекувай тялото си" и в почти всички останали свои книги. Един от кошмарите, от които ме спаси лечението с мисъл бе алергията, която с времето (20 год.) се разви в астма. Ще цитирам от книгата на Луиз Хей за тях: Излекувай тялото си - Кибеа 1998 ISBN 954-474-131-3 Когато прочетох това, замръзнах - тя описваше мен и живота на душата ми тогава. Вече бях започнала да чета Лазарев и Учителя и затова съвсем съзнателно и последователно не просто повтарях папагалски новия мисловен модел, но го обмислях и прилагах в живота си. Бях спряла всякакви лекарства, макар за всеки случай да ги пазех - знаех, че един ден ще ги изхвърля. След половин година астмата и алергията изчезнаха, като че ли никога не ги беше имало - след 20 години страдание и упорити опити да бъдат излекувани с всевъзможни лекарства. В тази тема предлагам да събираме информация и опит, които ще бъдат полезни на всеки. Благодаря на всички, които допринесат за нея.