Донка

Ценност, съдържание и форма Отдавна не съм се замисляла кои са ценните неща в моя живот - може би защото бях в период, в който преодолявах зависимостите си. Да нарека нещо ценно в този период означаваше веднага да усетя болка от мисълта за загубата му. Сега може би е друго време - моментът да намеря ценните неща такива, че да не стана зависима от тях. Кое не губи никога своето съдържание и форма? Безусловността на моето отношение към света ми и всичко в него. Тази безусловност зависи от самата мен. Няма как да я загубя освен ако сама не поставя някакво условие - облак, пясък, който ще закрие виделината. Следователно за мен работата по придобиването ценността на нещата може би се изразява във вниманието да почиствам ума си от условията? Кое е това, което не умира и не губи съдържание и форма във вашия живот? Кои са били мислите, които са ви показвали пътя? Как могат да ни направят услуга чувствата?

Много точни наблюдения! Благодаря. Сега ми се струва, че в мекотата влиза и независимост на нашето меко отношение от реакцията, която то предизвиква. Ако ние очакваме адекватна реакция - на мекота - мекота, ако променяме мекотата си в зависимост от реакцията - то това дали вече можем да наречем мекота? По-скоро е твърдост. Има и още - защо смятаме, че отдръпването от близост означава по-малко или липса на мекота? Може би точно в това се изразява мекотата в някои ситуации? Важно е с какви чувства и мисли го прави човек - дали с обида (твърдост) или с и от обич към другия.

"Божествените работи имат всякога семки, творчество." Възможности на красотата Творчество можно назвать то, что является "семка" - семя. Если плод нашей работы и жизни содержит в себе потенциал развиваться и расти самостоятельно и приносить плоды без нашего контроля - это творчество, это добрый плод. Творчество можем да наречем това, което представлява "семка". Ако плодът на нашата работа и живот съдържа в себе си потенциал да се развива и расте самостоятелно и да дава плодове без нашия контрол - това е творчество, това е добър плод.

Може би да възприема свободата означава и да променя разбирането си за нея. Ние - хората сме склонни да я разбираме като свободата да натикам света в моите понятия и да го заставя да бъде такъв, какъвто аз си го представям. Започнем ли да лепим етикети на себе си и на всичко около нас, сами се затваряме за свободата си. Свободата не ни се дава, ние си я имаме - тя се възприема, когато сме готови да я усетим, видим, разберем. Да приема Бог в душата си означава за мен да се почувствам малка ценна частица от Цялото, каквото е всичко около мен. Да приема, че нося в себе си същата сила, същия смисъл, каквито носят тревиците, вековните дървета, водата, слънцето.... Да дам свобода на Бог - да приема света около мен такъв какъвто се случва НАД опозициите на моя ум и емоции. Да отворя съзнанието си за неразбираемото и необяснимото и да призная, че и аз самата съм в хармония с него.

СЛАВЯНСТВОТО След въздушните нападения бяхме излезли няколко дни с Учителя на планината. Тук беше самотно и безлюдно. В низините градът лежеше разрушен, опожарен и изоставен. Духаха силни ветрове, беше студено, влажно. Тежки облаци се носеха над върховете. От време навреме се провиждаше небето. Слънцето надникваше и благодатни топли лъчи се спускаха над нас. Чувстваше се свежестта и силата на първичния Живот. Всяка краска, всяко дихание, всяко движение, всяка форма бяха изпълнени от него. Планината беше храм. Човек е изгубил способността да вижда Божествения Живот и да участва в него, изгубил е способността да разговаря с Бога. Но човек и сега може да намери изгубения рай. Бяхме насядали около Учителя върху мекия губер на тревите и разговаряхме. Облаците се отдръпнаха и Слънцето огря поляните. Повдигна се въпросът за славянството. Учителят каза: - Западните народи достигнаха кулминационната точка на своето развитие. Те цъфнаха и вързаха плод. Славяните отсега нататък ще цъфтят и вързват. Погрешно е да се мисли, че славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи. Напротив, то ще бъде полето, дето ще се проявят техните положителни качества. Славяните ще донесат нещо ново. Те идват сега да създадат Нова Култура. В известен смисъл, те сега са духовният Израил. Интересно е да се направи сравнение между Русия и Палестина. Каспийското море в славянската област е затворено море. Има аналогия между него и Мъртво море в Палестина. Волга се влива в Каспийско море, а река Йордан - в Мъртво море. Волга съответства на река Йордан. Волга е голяма река, а Йордан - малка. Мъртво море е 25 метра под морското равнище и Каспийско море е под морското равнище. Разликата е в това, че в Мъртво море няма живот, а в Каспийско море има богат живот. Реките от славянската област се вливат в Северния ледовит океан, в Черно море, в Средиземно и в други морета. В Палестина никоя река не се влива в отворено море. Следователно, славяните носят до известна степен културата на евреите, но има разлика. Задната част на главата на славяните е развита. Това показва, че те имат силни семейни чувства и склонност към уседнал живот. Славянството има да се бори с татарското влияние, влиянието на атлантската раса. Татарското влияние се изразява в крайния материализъм. У западните народи изобщо умът е развит. В латинската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата - Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят Културата на Братството. В общославянския организъм България представя волята. Поради това тя се явява като средоточие, дето тези две сили - умът и любовта, трябва да се уравновесят. Бог иска славяните да изпълнят една мисия. Чрез славяните трябва да се внесе нещо ново - щедростта. Щедростта е качеството на славяните. Никой народ не е толкова щедър като тях. Една от великите черти на славянството е самопожертвованието. В славяните работи духът на жертвата. Ето защо бъдещето е в славянството. Новата Култура ще излезе от славянството. Хубавата черта на славяните е алтруизмът. То е Божественото начало в тях. До сега не е имало такава компактна маса като славянството, готова за Новата Култура. Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на славяните има нещо възвишено - Любов към Бога. Бог прекарва славяните през огъня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдание, като славянския. Бог казва: „От вас трябва да излезе нещо добро.” Определено е славяните, като едно голямо семейство, да извършат Волята Божия. В това е величието на тяхната мисия. До края на XX век много напреднали Същества - Братя на Любовта, предци на човечеството ще се вселят в славянските народи. Те ще докарат велик духовен подем. Но те са само авангардът. Те са най-главните сили. Тази промяна, която става сега в Русия, се дължи на действието на тези напреднали Същества. Тези Същества, които сега слизат в славянството, те именно докарват тяхното обединение и работят за мисията им. В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на Живота за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми. Интересно е, че Америка и Русия са свързани на север. Значи те ще се разберат в Истината, т.е. като бъдат свободни. Англия и Русия могат да имат отношение в името на Правдата. Славянството е дървото, върху което ще бъдат присадени Англия, Германия, Америка и Франция. Те са четири професора на славянството. А шестата раса ще бъде плодът на това присадено дърво. Този плод ще съчетава всички положителни черти на народите на бялата раса. У русите носът е детински, но той е благословен. Казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.” Славяните преминаха вече своя страшен студ и сега са пред възход. Русия и славянството сега са излезли от черната зона, от тъмния век. Сега се дава възможност на славянството да заеме своето място в света. Българите са пионери между славяните. Латинската раса е дала формите. А славянската раса ще даде съдържанието. Славяните наричаме слънчеви хора. Някои ги наричат груби. Грубостта произтича от Слънцето, защото в слънчевата енергия има изобилно светлина и топлина и при нея живеят всички - и животни, и растения. Азиатските, източните народи имат голямо доверие към славянството. Славяните ще въведат в тези народи това, от което те имат нужда - ред и порядък. Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички славяни трябва да се приобщят в едно. След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество. Бъдещата раса ще обедини всички. Славяните ще внесат един духовен елемент в света - побратимяването. Тяхната мисия е побратимяването на всички народи. Из Изворът на доброто

СЛАВЯНСТВО После воздушных налётов мы ушли с Учителем в горы на несколько дней. Здесь было одиноко и безлюдно. В низине простирался город разрушенный, сожжённый и покинутый. Дул сильный ветер, было холодно и сыро. Тяжёлые облака проносились над вершинами гор. Время от времени небо прояснялось, выглядывало Солнце, и благодатные тёплые лучи спускались к нам. Чувствовалась свежесть и сила первичной жизни, ею были наполнены всякое дыхание, всякий цвет, всякое движение и всякая форма. Горы – это храм. Человек утратил способность видеть Божественную Жизнь и участвовать в ней, он утратил способность разговаривать с Богом, однако и сейчас он ещё может найти потерянный Рай. Мы сидели возле Учителя на мягком травяном ковре и разговаривали. Облака отступили, и Солнце осветило поляны. Был затронут вопрос о славянстве. Учитель сказал: – Западные народы достигли кульминационной точки своего развития, они расцвели и дали плоды. Отныне славяне будут цвести и давать плоды. Ошибочно думать, что славянство должно господствовать, приказывать другим народам. Славянство станет тем полем, где проявятся положительные качества других народов. Славяне станут тем новым, что создаст Новую Культуру. В известном смысле теперь они являются духовным Израилем. Интересно провести параллель между Россией и Палестиной. Каспийское море в славянской области – это закрытое море, и существует аналогия между ним и Мёртвым морем в Палестине. Волга вливается в Каспийское море, а река Иордан – в Мёртвое море; Волга соответствует реке Иордан, только Волга – большая река, а Иордан – небольшая. Мёртвое море на 25 метров ниже уровня моря, и Каспийское море тоже ниже этого уровня; разница только в том, что в Мёртвом море нет жизни, а в Каспийском море – богатая жизнь. Реки славянской области вливаются в Северный Ледовитый океан, в Чёрное море, в Средиземное море и в другие моря. В Палестине ни одна река не вливается в открытое море. Следовательно, славяне до известной степени несут культуру евреев, но есть и отличие. У славян развита задняя часть головы, это означает, что у них сильно развиты семейные чувства и склонность к оседлой жизни. Славянам предстоит бороться с татарским влиянием – влиянием атлантической расы, это влияние выражается в крайнем материализме. Вообще у западных народов развит ум; в латинской расе развиты чувства, сердце. Славяне же несут ныне силы души – Любовь, они человеколюбивы; они несут Культуру Братства. В общеславянском организме Болгария представляет волю. Вследствие этого Болгария является тем средоточием, где две силы – ум и любовь – должны уравновеситься. Бог желает, чтобы славяне исполнили Миссию: через славян должно быть внесено нечто новое – щедрость. Щедрость – качество славян; ни один народ не является столь щедрым, как они. Одна из великих черт славянства – самопожертвование, в славянах работает дух жертвы. Вот почему будущее принадлежит славянству, Новая Культура произойдёт от славянства. Хорошая черта славян – альтруизм, это является в них Божественным Началом. До сих пор не существовало такой компактной массы, как славянство, готовой к Новой Культуре. Славянство – представитель Идеи о Боге, в сознании славян есть нечто возвышенное – это Любовь к Богу Бог проводит славян через Огонь: в мире нет других народов, прошедших через столько страданий, как славяне. Бог говорит: «Из вас должно получиться нечто хорошее». Славянам, как большому семейству, предопределено исполнить Волю Божию – в этом величие их Миссии. До конца XX века много Продвинутых Существ – Братьев Любви, Праотцев человечества вселится в славянских народах, вызвав великий духовный подъём. Но это лишь авангард, это ещё не самые главные силы. Причиной перемен, происходящих в настоящее время в России, является действие этих Продвинутых Существ. Эти Существа, сходящие ныне в славянство, приведут его к объединению, они помогают ему в выполнении его Миссии. В разных местах России есть люди, работающие во имя духовной Науки, – это адепты, Божественные посланники. В России вырабатываются новые формы жизни будущего, она является полем творчества для этих новых форм. Интересно, что Россия и Америка соединяются на Севере. Значит, они придут к соглашению в Истине, то есть это произойдёт, когда они будут свободными. У России и Англии могут быть отношения во имя Правды. Славянство – это дерево, на котором будут привиты Англия, Германия, Америка и Франция, эти четыре профессора славянства. А шестая раса будет плодом этого привитого дерева, и плод будет сочетать все положительные качества народов белой расы. У русских нос детский, но это благословение. Сказано в Писании: «Если не станете как дети, не можете войти в в Царство Божие»1 Славяне уже пережили свой страшный холод и теперь они уже перед восходом. Россия и славянство уже вышли из чёрной зоны, из тёмного века. Ныне славянству даётся возможность занять своё место в мире. Болгары являются пионерами среди славян. Латинская раса дала формы, а славянская раса даст содержание. Я называю славян солнечными людьми. Некоторые считают их грубыми, эта грубость происходит от Солнца, потому что в солнечной энергии изобилие света и тепла, под её воздействием живут все – и животные, и растения. Азиатские, восточные народы имеют большое доверие к славянству. Славяне введут в этих народах то, в чём они нуждаются, – черёд и порядок. Славяне объединятся, они будут мостом между Европой и Азией. Вслед за объединением славян должно объединиться всё человечество. Будущая раса объединит всех. Славяне внесут в мир духовный элемент: побратимство. Их Миссия – побратимство всех народов. 1Мф 18:3 ББК 86.39 Б 415 Беинса Дуно Источник Добра. Перевод с болгарского - М.: "Рила", 2003. Перевод Наталии Семёновой по архивному материалу Бояна Боева «Изворът на Доброто». ISBN 5-8125-0333-8 © Издательство "Рила"

Какво означава това в конкретни промени, според мен: Да дадем възможност на децата да се развиват спокойно със своето индивидуално темпо и по своя индивидуален път. Да избегнем сравнението между тях и уравновиловката, за да имаме условията да извадим на бял свят и да развием заложбите на всяко дете - не да искаме подстригваме всички под "единни изисквания". Това означава да разработим и въведем системата на класовете по дисциплини, които отчитат нуждите, нивото и темпото на всяко дете и го поставят в благоприятната за него среда. Почти целият свят работи така от десетилетия - на нас просто ни е по-лесно да водим "стадото - паралелка". Радост означава позитивни стимули и среда за детето в училище и свобода да развива своя потенциал. Имаме много опит в тях, макар за съжаление, да ни е по-лесно да прилагаме наказанията, критката и негативните стимули. Позитивна среда и свобода в нея означава нова стратегия на учебния материал, която дава на детето модел на реална информационна среда и ориентиране в нея. Позитивен стимул означава отчитане само на успехите и напредъка на детето (не на грешките и не класиране по успех) Можем да го направим такова място като променим изцяло системата на усвояване от "усвояване на знания и умения" в "развитие и изявяване на творческите заложби'. Това означава, обаче, много работа и над квалификацията, подхода и психологическата култура на учителите. Останалите направления от книгата на Б. Боев - Учителя за образвоанието ще оставя за допълнителен коментар и предложения в тази тема. Разбирам песимизма на колегите и родителите, но с песимизъм и черногледство промени не се правят - създават се с обмисляне на идеите и с много работа - всеки ден. Какви са вашите конкретни идеи и опит за реализация на Училището - живот днес и в близко време? Какво би могъл да направи учителят и сега, за да реализира тези идеи? Какво могат да постигнат родителите заедно с учителите и какво могат да изискват от учителите?

Изворът на доброто - Источник добра Л. Н. Толстой - Война и мир - часть 4 - ХII

По какво се отличаваме от нашите приятели - мъжете: Самочувствието ни се определя от чувствата и качеството на взаимоотношенията ни. Осъществяваме се, като споделяме чувствата си и общуваме с другите. Жените искаме да живеем в хармония, в една общност и в едно проникнато от обич сътрудничество. За нас взаимоотношенията са по-важни от работата и резултатите. За нас е много важно да изразим своята личност и особено чувствата си. Да споделим личните си чувства е много по-важно, отколкото да постигнем някакви цели или успехи в живота си. Разговорите и общуването са източник на огромно удовлетворение за нас. Ако мъжете до нас разбират и приемат това, те ни оставят да им "губим времето" по същата логика, по силата на която ни купуват подарък...

Препоръчвам на всеки, който няма достатъчното време, възможност и т.н. за спортове и фитнес каланетиката. С нея на времето успях да стегна мускулатурата и да се освободя от излишните килограми след раждането. Сега също ми помага да дам на тялото си необходимото раздвижване при работен ден от 11-12 часа в една стая. Не изсква никакви уреди, подходяща е за хора, които не обичат или не могат да натоварват сърцето и дихателната си система. http://www.fema-bg.com/index.php?m=1257&lang=1 http://dieti.rozali.com/kalanetika/p184.html http://dieti.rozali.com/kalanetika/p173.html http://www.dieti-otslabvane.com/%D0%9A%D0%...%B8%D0%BA%D0%B0 http://bglog.net/Zdrave/11779 http://www.bb-team.org/articles/1137

Кое в човешкия живот можем да наречем "вятър", който заставя хората да се блъскат помежду си? След като това са външни движения и не зависят от нас, то кое ги предизвиква и какъв е техния смисъл? Защо в човешкия свят те са силни, могат да бъдат дори бури, а в Божествения са само тихи повявания?

В градинката ни отвори очи божурът. Нашият е бял и е още млад. На мен ми действа странно успокояващо - имам чувството, че когато стоя до него и гледам цветовете му, времето замира - спокойна, чиста, мъдра, добра красота..... Родът на дървесния божур произхожда от Китай. Известен е в китайската култура няколко столетия преди новата ера като лековито и декоративно растение. През XVI в. в страната се отглеждали над 30 сорта божури, някои от които се оценявали високо и се разменяли срещу злато. В китайската култура има много легенди, свързани с това цвете, а в приказките героят постига съвършенство в живота, ако в градината си има божури, “които менят цветовете си четири пъти на ден”. В гръцката митология Пеон се наричал ученикът на целителя Ескулап. С помощта на чудно растение той излекувал дори бога на подземното царство Плутон от раните, нанесени му от Херакъл. Тази случка предизвикала завистта на Ескулап и той заповядал да убият Пеон. Но богът не позволил това да се случи и го превърнал в красиво цвете. В древността растението се славело не само с красотата, но и с чудодейните си свойства. Вярвало се, че гони злите духове и че наниз от цветовете му около шията на човек е силно оръжие, което държи далеч демоните. http://gotvarstvo.georgievi.net/a/paeonia http://www.mirolm.hit.bg/Bozur.htm http://medicine-bg.net/index.php?option=co...0&Itemid=38 Корените на божура са много полезни в профилактиката и лечението на алергии , които протичат от летните месеци до ранната есен, когато повечето хора са повалени от една или друга форма на алергия. http://alternativna-medicina.tialoto.bg/article.php?id=2228 В традиционната китайска медицина белият божур е известен като билка със стимулиращо въздействие върху кръвта, черния дроб и далака. Смята се, че е горчив, адстрингентен и освежаващ, спира съсирването на кръвта и изтегля горещината от тялото. Растението е сред най-важните женски лековити билки в китайската народна медицина. Предписва се при различни менструални оплаквания, включително предменструален синдром, обилна менструация, кървене между два цикъла и липса на менструация. Фитотерапевтите го препоръчват и за синдрома на поликистозните яйчници, миома и някои случаи на женско безплодие, често в комбинация с гол сладник или други билки. Белият божур има спазмолитично действие и се прилага при менструални болки, схващане на скелетните мускули и стомашно-чревни спазми. Изследванията показват, че пеонифлоринът нормализира някои видове хормонален дисбаланс при жените. През 2001 г. китайски учени установяват, че пеонифлоринът възпрепятства образуването на тромби в кръвта. Той е ефикасен при лечението на екзема, високо кръвно налягане, повишена температура и като успокоително. Противовъзпалителните свойства на билката я правят полезна при лечението на ревматизъм и други възпалителни процеси. http://www.zdravnitza.com/a/nav/products/o.../649/category/3

"Лошата" мекота всъщност не е мекота, а манипулативност, изнудване, измама и всичко от този ред. Последните съвсем не са меки, когато жертвата им окаже съпротива - те затвърдяват в намерението си да контролират чуждото поведение и мислене и да ги моделират по своята представа за добро. Така самият манипулатор попада в плен на желанието си да манипулира. Мекият човек няма претенциите дори да оценя чуждото поведение като добро или лошо, още по-малко да го контролира или моделира - той оставя човека до себе си и самия себе си свободен.

Изворът на доброто - Краските Много обичам кокичето. За мен то е символ на силна нежност..... Отглеждам ги (или по-скоро те сами растат) в градината. Когато водя първите стръкчета, които пробиват в най-студеното време и в снега, сякаш ми идват сили да мина през всички изпитания. Когато се появят първите бели капчици на цветовете ми става много нежно-силно. Какви символи и чувства ви носят вашите цветя? Какво ви помагат да събудите в себе си? На какво ви учат?

Ч е с т и т Р о ж д е н д е н Аделаида Smile Milena Благодаря ви за красотата, светлината, мекотата и любовта, която ни носите тук на всички всеки ден!

Изворът на доброто - Мисли върху музиката

Смирението означава да повишим вибрациите си, когато усетим в себе си или около себе си негативност. Повишените вибрации отварят в нас Окото на мъдростта. "Изворът на доброто"

mvm! Мекотата и добронамереността са невъзможни една без друга. Мекотата в отношенията е израз на нашата добронамереност. Свързвам понятието мекота с пластичност и еластичност - т.е. със способността ни да се променяме, но в същото време да запазваме основната си същност - любовта и благостта. Пластичността според мен е по-скоро качество на отношението, мисленето, емоциите. Тя означава, че умът ни навреме и и адекватно обработва постъпващата информация и отчита емоционалния контрол. Налице е хармония между ум, емоции и воля... Пластично отношение означава да запазим положителното отношение (качеството на материала) при външна промяна на формата му (винаги е различна - не се връща в старото състояние). Обратното означава твърдост - умът прилага филтър от субективни изисквания и така изопачава картата на света и предизвиква негативни емоции. Волята реализира тези емоции в твърдо поведение, което често сме склонни да наричаме "принципно". Започва борба, която води винаги до дисхармония в отношенията и в крайна сметка до болести и неблагополучна съдба. Еластичността според мен е характерна преди всичко за поведението - то се проявява в търпението (не се къса ) и благостта (запазва качеството си). Временно в зависимост от условията поведението ни може да се промени, за да отговори на някаква необичайна ситуация. Когато вятърът спре, тревата отново се издига нагоре - това е естественото и положение. Ако е необходимо да сме далече, за да постигнем мекотата в отношенията си - Бог ни дава време и шанс да преосмислим позициите си и да се променим. Както и да преценим дали наистина до този човек и на това място сме поставени от Него или стоим въпреки волята Му, борейки се за някакви свои принципи и претенции... Понякога мекота означава да останеш на мястото, променяйки себе си. Друг път означава да смениш мястото си, защото усещаш, че то не е твоето, а само претенциите на егото.

Последняя любовь О, как на склоне наших лет Нежней мы любим и суеверней... Сияй, сияй, прощальный свет Любви последней, зари вечерней! Полнеба охватила тень, Лишь там, на западе, бродит сиянье, Помедли, помедли, вечерний день, Продлись, продлись, очарованье. Пускай скудеет в жилах кровь, Но в сердце не скудеет нежность.. О ты, последняя любовь! Ты и блаженство, и безнадеждность. Ф. Тютчев Като слънце Като зрънце, като просено зрънце, от крилатия вятър посято, тя пониква несетно в душата и пораства, класи и узрява. Като птичка, като мъничка птичка, през морета от юг долетяла, във сърцето невинно заспало, тя си свива гнездо и запява. Като слънце, като божие слънце, над живота ни кратък и беден, и дори над деня ни последен тя изгрява - греховна и свята. Като песен, като майчина песен, ненадейно в чужбина дочута, поразява беглеца залутан - любовта - съвестта на земята. Елисавета Багряна

Един мъчителен проблем, който тровеше дните и нощите ми много години беше циститът. Изследванията показваха всичко в норма и някаква ту появяваща се ту изчезваща без причина инфекция. Не помагаше нищо. Помогна лечението с мисъл, комбинирано с обилно приемане на вода. По Л. Хей проблемите на пикочния мехур са предизвикани от придържането към някакви стари идеи, което предизвиква мъчително безпокойство и раздразнителност. Всичко това много често е полуосъзнато и се смята за нещо нормално. Жените сме много по-податливи на това състояние покрай чувството си за дълг или очакванията си, възпитани или от строги родители или от любовни романи. Ние искаме идеалите и желанията ни да станат реалност в нашите срокове и по нашия начин и така ставаме техни пленници. Страхуваме се да се почувстваме свободни от тях, защото лесно се идентифицираме с тях.... Изпитваме силна пареща болка, когато се налага да оставим това да "изтече" от нас. Започваме да търсим виновни - обикновено от другия пол, укоряваме, критикуваме. При мен виновникът бях винаги аз и укорите - унищожителни - бяха насочени към мен самата. Според моя опит осъзнаването на проблема вече е осигурило лечението с мисъл. Аз се опитвах да намеря какво конкретно се опитвам да задържа и кое ме безпокои и дразни, защо и от какво се страхувам да се освободя. Размишленията редувах с лечебните внушения - Спокойно и с лекота се освобождавам от старите си нагласи и приветствам новото в живота си. То ми носи сигурност и радост. Желая да се променя - да обичам и одобрявам себе си. (Водата помагаше на засилената обмяна и енергийните нужди на органзма по време на промяната. Аз си представях как влива в мен новия живот и обичта и как всичко старо и парещо се разтваря в нея и излиза вън от мен.) Както споменаха по горе селин, Аделаида и латина много важно е думите, с които се лекуваме да се трансформират в мисли+емоции така, че да не се усещат като стихотворение, а като състояние на убеденост в смисъла им. Много важно е и да се отразят на отношението и поведението ни - т.е. да се променим под тяхно влияние. Не е лесно, особено когато сме привикнали другите да ни смятат за виновни, защото ние самите се смятаме за такива... Но с търпение и постоянство проблемът се изчисти за 1-2 месеца.

Това наистина може да се превърне в проблем.... Дори не умишлено, по влечение на душата ние търсим хора със сродни нагласи, интереси, начин на мислене. С тях се чувстваме и проявяваме себе си. Нищо лошо дотук. Проблемът започва, когато подсъзнателно (или съзнателно) започнем да отхвърляме останалите - хората, които са на различна вълна. Например - отбягваме или търпим с вътрешно осъждане пушач, или му четем лекции за вредата от цигарите - физическа и духовна... Ако приемем човек с различни от нашите идеи, имаме усещането, че сме направили компромис ... На теория осъзнаваме, че във всеки човек можем да намерим благородното, но на практика предпочитаме да го виждаме и усещаме, отколкото да полагаме усилие да го търсим. Като предпазна мярка от време на време хапвам месо или вкусвам алкохол, макар и да мога и без тях. Така лесно приемам хора, които имат навици и предпочитания съвсем различни от моите.... Имате ли приятели, които не споделят вашите идеи или дори имат противоположни на тях принципи? Какъв е начинът да превърнем "чужденеца" в добър приятел?

Честит Рожден Ден nina7705 Любов Светлина Мир Радост

Смелостта на пионера.... Пионерът опознава новото, непознатото и намира в него красивото и доброто такива, каквито не е срещал и оценял преди. Той има смелостта да разшири представите си за тях и да приеме с благосклонност нещо, което не е присъствало дотогава в модела му на света. Смелостта да се промени, за да се впише и приспособи към новата среда и да започне да дава плодове в нея. Може би е нужно разграничение между пионер и завоевател. Завоевателят покорява новото и непознатото с желанието да го подчини на старите си модели за добро и зло и на правилата на света, от който идва (с меч или слово - няма съществена разлика). Той проявява страх - страха да приеме и остави новото по-различно от това, с което е свикнал. Страха да промени себе си така, че да заживее в хармония с новото.