Донка

Какво ни е нужно, за да се научим да лекуваме живота и душите си със смеха? Преди всичко да свалим предразсъдъците, които го свързват с несериозност, глупост, незрялост. http://www.laughtertherapy.com/Articlebest...es.htm#laughter "Струва ни се, че не би трябвало да полагаме усилия, за да се смеем повече, но всъщност не е така. Налага ни се да работим активно, за да се освободим от контрола върху нашия смях, несъзнателно сформиран по време на детството ни. Ние имаме нужда да се смеем докато ни увиснат езиците, и за да постигнем това, непременно трябва да се начуим да чуваме вътрешния си глас, който ни казва да се усмихваме и да се смеем вместо да го чуваме как говори "Забърши тази усмивка от лицето си!" Имаме нужда да приемем глуповатостта като положително и позволено състояние, а смеха като нещо, което правим докато се държим отговорно и продуктивно в нашия сериозен живот на възрастни хора. Ние трябва да се научим да играем отново по онзи специален начин, който е характерен за всички човешки същества, не само за малките. Представете си за момент как започвате своя ден, правейки глуповати гримаси срещу огледалото докато се приготвяте за работа. Ще почувствате удоволствие от собствената си игрива глуповатост, едно умение, доведено до перфектност в детството, но оставено под вътрешна черупка от меланхолия някъде сред интересите на зрелостта. " Имах късмета да попадна на приятел с неизчерпаемо чувство за хумор точно в периода, когато човек гори от желание да покаже колко е зрял - 18-22 г. Целият курс бе събран на двора - сутринта преди писмен семестриален изпит (най-тежкия в цялата програма). На никого не му беше до усмивки.... И тогава се появи Краси - костюмиран, с вратовръзка и лъснати до блясък обувки, малко куфарче в ръка. На лицето му бе изписано отчаяние. Всички погледи се обърнаха към него, защото той имаше "шпиони" в катедрата. Краси спря и тихо промълви: "Момичета (филолозите сме основно ж.пол) - не знам как да ви го кажа... (тягостна пауза - гробна тишина). Катедрата вчера са имали заседание... (въздишка и леки изписквания, недоволен шепот, нараства напрежението - И???? ). Ами... приели са план..... 40% скъсани." Тълпата отреагира с бурен протест - "гадове, ее.... и т.н. все в тоя смисъл" Тъй като бях прекарала с Краси 4 години на една банка, загрях номера за 4 сек. и се хванах за корема, бурно цвилейки от смях - едва се добрах до пейката. Тълпата колежки смаяно гледаше мен, Краси и приятелката ми, която се разкикоти 2 секунди след мен. След още 3 секунди всички загряха, но съвсем не реагираха като нас - "Идиоооооооооот" запищя целия курс и след секунда Краси в целия си костюмиран блясък и веещо се куфарче в ръка спасяваше кожата си, спринтирайки около бараките на Учебен отдел с цяла тълпа яростно крещящи дами по петите си. Това последното ми доведе смях до коремни болки и мускулна треска 3 дни след това. На всичко отгоре през цялото време на изпита се хилех вътрешно и едва се сдържах да не изпусна кикотенето (смях е слабо казано). Напуши ме на смях точно когато отивах да тегля темата за целия курс и всички ме следяха с върховно напрежение - преподавателите ме попитаха какво ми е чак толкова смешно... Изтеглих най-лесния възможен вариант според признанието на преподавателите ни. Представих се неочаквано добре дори за мен самата..... И сега докато го пишех ми излезнаха сълзи от смях отново. Вие имате ли примери, в които тежки и напрегнати ситуации са се превръщали в източници на смях?

"Малкият" човек дава богати възможности за откриване и показване на контрасти. Защо персонажът на Чаплин предизвиква смях и в същото време ни кара да се замислим и понякога пълни очите ни със сълзи? Може би защото ни напомня за малкия човек вътре в нас, който понякога има самочувствието и претенциите на важен и голям, понякога хитрува, за да оцелее.... но остава добър дори когато изглежда глупав. http://www.laughtertherapy.com/Articlebest...es.htm#laughter

СЛЕЗ Дребнолистният слез расте покрай огради, пътни окрайнини, до стари стени и сипеи, но само в непосредствена близост на населявана земя. Широколистният слез (Malva vulgaris) и другите разновидности се срещат най-често в цветни и зеленчукови градини. И двете съдържат в листата, цветовете и дръжките си слузести и дъбилни вещества. Събират се цветовете, листата и дръжките - от юни до септември. Тъй като при сушенето се губят слузести вещества, слезът трябва да се употребява възможно най-пресен. Но и изсушеното растение има все още добри лечебни сили. Като чай слезът се е доказал предимно при възпаление на слизестите ципи вътре в организма, при гастрит, при възпаления на слизестите ципи на пикочния мехур, на стомашно-чревния канал и на устната кухина, както и при язви в стомаха и червата. Слезът се препоръчва много и при затлачване на белите дробове, бронхит, кашлица и силна пресипналост, както и при ларингит, възпаление на сливиците и пресъхнала уста. Слезът лекува дори извънредно упорита и често пъти считана за нелечима белодробна емфузия, която понякога предизвиква много силен задух. Външно слезът се прилага при рани, циреи, подпухнали ходила или ръце, произтичащи от счупвания възпаления на вените, пресъхване на слъзната течност, сърбящи и парещи алергии на лицето, сухота в устата, фаринкса и носа. http://atanas-ko.hit.bg/nely/herbs/slez.html http://care.hit.bg/SS/07.html http://www.bgflora.net/families/malvaceae/...sylvestris.html

За мен мисълта има много пластове. Включително и този, за който ни говори mvm. Първо, в една високо културна среда хората имат възможностите, волята и начините да осигурят материалното оцеляване и дори благоденствието на човек, който не разбира езика на групата, в която е попаднал. Тази среда осигурява достатъчно свободен достъп до всичко жизнено необходимо така, че да не изисква езикова комуникация. Няма нужда от примери, мисля. Второ, още щом попадне в чуждоезикова културна среда, мозъкът събужда спящия механизъм, благодарение на който всяко дете усвоява езика на средата, в която израства през първите 3-4 години. Този механизъм работи перфектно - психолингвистите го изучават отдавна, ние, езиковите педагози го използваме в работата си повече от 2 десетилетия вече. На времето доктор Лозанов го постави в основата на експерименталното си чуждоезиково обучение по сугестопедичната методика. Всъщност със средствата на внушението се постигаше т.нар. ефект на инфантилизацията - т.е. по време на контакта си с чуждия (вече втори) за тях език те забравят, че са възрастни и че учат и изживяват ситуациите като деца. Има един ключов момент, обаче - тези "възрастни - деца" задължително трябва да се чувстват потопени в безусловно обичаща ги среда, в която се чувстват защитени и подкрепяни и в същото време свободни , за да се разтвори постепенно и заработи все по-ефективно механизмът, който е осигурил усвояването на родния език. Или езикът на Любовта, на който са построени отношенията в едно висококултурно общество ще подсигури всичко необходимо наовият човек да се адаптира максимално бързо и безболезнено към средата си. Семейства, които са живяли с малки деца в различни държави свидетелстват за бързината и лекотата, с която децата им общуват с другите деца и усвояват езика им. Ще дойде ден - ние възрастните ще го можем отново. Друга интересна страна на общуването на езика на Любовта е и невербалното общуване и телепатичните способности... Ще спра дотук, защото рискувам да влезна твърде дълбоко в професионалните си води.

Съвременната психология разглежда миролюбието и миротворчеството като качество, производно от агресивността - т.е. най-общо като умение да се преодолява агресията. Наложила се е презумпцията за естественост и вроденост на агресията, докато миролюбието се смята за качество, придобивано посредством преодоляването на вродената агресивност на човека. Наблюденията ми над хората и особено децата, обаче, през дългата ми педагогическа практика показват друго. Както агресивността, така и миролюбието са придобити в процеса на развитието на личността. Миролюбието се развива съзнателно, агресията се натрупва когато отсъства съзантелното развитие на миролюбието. Ето един от малкото източници, които разглеждат миролюбието от тази гледна точка: Стъпки към вътрешен мир Докато търсех литература по темата, която да разглежда миролюбието и миротворчеството без да го свързва с отрицанието и преодоляването на агресията, попаднах на една беседа, която не бях отваряла досега: Миротворци Какво вашето разбиране за психологическите характеристики на миролюбието и миротворчеството? Каква е връзката между двете понятия и ков ги разграничава? Какви потребности, ценности. мотиви убеждения, установки (нагласи) характеризират миролюбивия човек и миротвореца? Какви са проявите на миролюбието и миротворчеството на физическо и духовно ниво? Как се развива миролюбието - задължително ли е минаването през преодоляването на агресивността или има и път на развитие, който я изключва?

Красивото в живота - сетивата и душата го приемат като несравнимо с друго. Всяко нещо е красиво по свой уникален начин. Сравненията "изрязват" уникалността на красивото.

Авторът на темата е сложил думата "мечти" - не желания. Смятате ли, че сбъдването на мечтите и сбъдването на желанията са синоними? Или има разлика между тях?

mvm Laughter in therapy does not refer to jokes in therapy nor does it minimize a client's issues. It is one of three major forms of catharsis in therapy that also include tears and anger release. With the consent of the client, the therapist works to help find tools to create the laughter catharsis. Each client is unique and the means to be able to play with serious issues will vary from person to person. In order to achieve laughter one combines play with serious issues. Play may incorporate a different way of thinking, word play, props, phraseology, etc. Playfulness is not synonymous with silliness so one need not fear losing one's adult dignity. Interestingly, laughter alone will not suffice to completely deal with issues. As feelings are accessed, crying, anger work and talking are often necessary along with laughter. Emotions are held in the body and all means of catharsis are necessary to heal. Which ones and how much depend on the individual. Laughter is the perhaps the most important because it releases three emotions (anger, anxiety and boredom) and it is the most pleasant and often the most acceptable. Clients who are willing to utilize laughter in therapy will generally move through their pain more quickly. http://www.laughtertherapy.com/Articlebest...es.htm#laughter "Смехът в терапията съвсем не се свежда до шеги по време на терапия, нито до омаловажаване проблемите на пациента. Това е един от трите главни форми на катарзис в терапията освен сълзите и освобождаването на гнева. Със съдействието на клиента си психотерапевтът работи, за да помогне в намирането на инструментите за създаване на смехови катарзис. Всеки клиент е уникален средствата, с които да се играе със сериозни проблеми варират при различните хора. За да се постигне смях, се комбинират игровите моменти със сериозното отношение. Игровите похвати могат да включват различен начин на мислене, игра на думи, фразеология и т.н. Способността да се играе не е синонимна на глуповато поведение, така че не е еноебходимо да се опасяваме от нараняване достойнството на възрастния човек. Интересен факт е, че само смехът не би бил достатъчен, за да се справим с проблемите. Когато се докоснат чувствата, плачът, работата с гнева и обсъждането често са необходими спътници на смеха. Емоциите се съдържат в тялото и всички начини на катарзис са необходими за лечението. Кои по-конкретно и колко - това зависи от индивида. Смехът е може би най-важният, защото той освобождава три емоции (гняв, възбуда и скука) и той е най-приятен и най-лесно приемлив. Клиенти, които желаят да използват смеха в терапията като правило ще преодолеят болката си по-бързо.... " Какво разбирате под смях, които не омаловажава проблема и пази достойнството? Имали ли сте опитности на комбинирани "гняв, плач и смях"? В какви последователности комбинациите са ви оказвали лечебен ефект? Кога настъпва моментът на преосмислянето на проблема - преди или след смеха? Можете ли да дадете пример на смехотерапия, която сте прилагали на себе си в ситуации на сериозни проблеми? Вашите рецепти за смехотерапия?

Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун izvorite.com - Даунлоуд Мисля, че молитвеното състояние също представлява влизане в алфа-ниво. Формулите също могат да ни помогнат. Наскоро открих за себе си една малка, но много силна формула : http://www.beinsadouno.com/prayers.php?id=69 Когато я "мисля" бавно - почти като музикални акорди, усещам в ума си думите като лек повей на вятър. След няколко секунди усещам себе си в състоянието, което е описано в книгата като „алфа ниво" - "ниво на отпуснато сънливо будуване - естественото, удобно, спокойно и отпуснато състояние, през което преминаваме, когато заспиваме вечер и когато се събуждаме сутрин. " Много ценна за мен лично е втората част на книгата: Мирогледът на Силва Глава 41 Светът утре Новият предел: духовно пространство Всеки ще се научи да влиза в Алфа Какъв може да бъде животът? Обратният път към Отеца и от част трета - Конкретни приложения: Глава 50 Избиране на другар Успешно изпълнение на родителските задължения Начало на детското образование преди раждане Глава 53 Как да влияем на времето (Това с мъглата полунашега - полунасериозно, защото попаднахме в доста тежка ситуация го експериментирах тази зима - и аз малко се "втресох" от ефекта...) Докато четях книгата, тя ми звучеше много близко, разбираемо, познато. Учителя....

Качества и линии на красотата Красивото в човешкия ни живот - творчеството на човека.... Красивото в духовния ни живот - умението да виждаме красотата във всичко около себе си... Как разбирате красивото в умствения свят? В какъв смисъл то се превръща в нещо величествено?

Честит празник! name="wmode" value="transparent"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="355"></embed></object>"> name="wmode" value="transparent"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="355"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Празникът, който винаги ще грее в душите ни и ще събира сърцата ни, разпиляни по всички кътчета на планетата. Празникът, който винаги ще ни връща при първата ни прочетена книжка, при първата ни написана думичка. Роден на 11 май 1851 в пловдивското училище "`Св. Св. Кирил и Методий" с крехките гласчета на Найден Геровите ученици. Събрал в себе си духовните въжделения на българския народ за църковна независимост, просвещение и национално въздигане. Символ на жаждата на народа ни за просвета и култура. Празник, какъвто нямат другите народи по света . Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата Какво означава за вас 24 май? С какви спомени е свързан? Какви мисли и чувства извиква у вас сега?

Има различна човешка любов. Едната отделя любимия човек от другите и го издига над всичко останало. Чувстваме се толкова силно привлечени към него, че полето ни се деформира и започваме да пренебрегваме присъствието на всичко останало около нас. Променя се "картата" на света, по която определяме отношението и поведението си. Присъствието и дори самата мисъл за любимия човек предизвикват еуфория и благост. Най-същественият белег на тази човешка любов е болката, страданието, която изпитваме, дори само при мисълта, че обектът на любовта ни може по някакъв начин да изчезне или да промени отношението си към нас - т.е. да го изгубим. В тази човешка любов липсва свободата, но нас не ни боли от тази липса - напротив, копнеем да бъдем нейни роби... Това е нормална човешка любов-зависимост, която много често се възпява в изкуството и е станала модел за "истинска" любов между мъж и жена. Моето поколение израсна с тези ценности... Не ги отричам, до своята 45-та година живях с тази любов - - нужна е тази болка на човека, за да прозре разликата... Има и друга човешка любов. Има! Тя не може да се загуби, ако веднъж се постигне съзнателно... Тя не зависи от любимия и обстоятелствата, а от това, което носим вътре в себе си.

Холографската вселена Майкъл Толбот izvorite.com - Даунлоуд

Красивото живее свободно в хармония с всичко около себе си - и в самото себе си. Красивото дава свобода на своите плодове.... и остава красиво...дори когато съхне и сънува как децата му раждат красиви деца...

Проява на кармическия закон 9 лекция на I Мл. ок. клас 26.IV.1922 г. В следващата беседа Учителя коментира: Красивото в живота Често говорим за красота и определяме нещо или някого като красиви. Ако днес ни бяха дали тази тема.....? Как бихме написали своето разбиране "да няма нищо излишно, никакви прибавки, никакви преувеличения"?

Има разлика - кардинална. Трудност - ТРУД изсиква повече от другото. Много трудности са - и според мен за всеки са съвсем индивидуални. От какво се определят? Дали от самия Път? Или от нашето състояние и хармония? Как се усещат трудностите в духовния път? Как сте ги преодолявали?

Невен Отвори оранжевите си цветове невенът. Той неизменно присъства в почти всички билкови рецепти на майка ми и затова заема важно място от двете страни на градинските ни пътеки. Когато всички други цветя клюмват от горещото слънце, невенът весели градината. Той, обаче не е просто цвете... Той е Билка. То се числи към онези растеня, които помагат при рак и ракоподобни язви. Като кръвопрочистващо растение то е най-добрият ни помощник при инфекциозна жълтеница. На ден една до две чаши чай от него вършат чудеса. Невенът действува прочистващо, стимулиращо циркулацията и заздравяващо раните. Мехлемът помага много бързо и при възпаление на вените, незаздравяващи язви на разширени вени, фистули, подутини от измръзване и рани от изгаряне. Мехлемът, а и остатъците, останали от приготвянето му, се използуват при гръдни язви, даже когато те имат злокачествен характер (рак на гърдата). Мехлемът от невен е чудесен помощник и при гъбички по краката. .... Ако след седем часа сутринта цветчетата са затворени, то значи, че още същия ден ще вали. Поради това в миналото невенът се е считал за дъждопоказател. В народната медицина растението се събира и прилага с цветовете, стъблата и листата. Те трябва обаче да се берат при силно слънце, тъй като тогава лечебната им сила е най-голяма. Човек може да си ги бере и до късна есен пресни от градината, стига обаче да не ги е хванала маната. http://atanas-ko.hit.bg/nely/herbs/neven.html http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=1403 http://healthyfood.info.bg/Herbs/Neven.html http://www.mirolm.hit.bg/Neven.htm Как да го отглеждаме? http://www.flowersnet.info/index.php?optio...4&Itemid=55

Доскоро се съмнявах в молитвата в група. Убедена бях, че хората наоколо пречат на човек да се моли в своята "скришна стаичка". Сега не мисля така. Всичко зависи от човека, който се моли. И от неговата готовност да остане в своята стаичка (т.е. в медитативно състояние) без да се влияе от странични "шумове". И не само - има още по-важна подготовка - да е готов да отвори стаичката в момент на дълбока медитация и да се слее с енергията на останалите от групата. Груповата молитва може да бъде външна проява на суета - да. Но може да свърже молещите се в едно поле. При това по време на самата молитва с думи като че ли става само подготовката за връзката - най-красивият момент е мълчанието след края. Усеща се как полето, което сме създали заедно започва да се върти и уплътнява, дори се усеща нещо като вятър (азбуки!), някакво вътрешно усещане за музика - но не мелодия, по скоро хармонично съчетание на тонове... В затворените очи се вижда светлина - първо дъга, после ослепително бяла. Накрая от центъра на въртящото се поле бавно се издига нещо като струя бяла мека светлина и обвива като с купол мястото... С всяка молитва покритото пространство все повече се увеличава.... Не знам доколко това, което усещам съответства на написаното в книгите - така го усещам аз. Дълго се колебах дали да споделя толкова интимно преживяване, но ... тук ми е спокойно и светло...

Постижимото, разумното и реалното Роденото от плътта Обикновено изпползвам най-деликатния момент за смехотерапия - грешката. Децата са свикнали да се страхуват от упрек или разочарованието на възрастния при грешка и на личицата им се изписва скованост и тревога. Постепенно свикват с моето добродушно-шеговито настроение и се отпускат... Много смях създават объркани букви от кирилица и латиница - обичайно явление в начален курс. Аз съвсем сериозно чета името както е написано: Xaskobo - и искрено заинтригувана питам къде се намира този град. Или проверявам домашна - чета списъка с имената на приятелите им и съвсем спокойно произнасям: Posen (я, какво интересно име). Секунда недоумение се изписва на лицата - после ме поправят гръмко - Росен! - аз казвам - неее тук пише Посен - аз мога да чета. Избухва смях. ... После започват сами да намират смешинките в напрегнатите ситуации... Каква е тайната на чувството за хумор? По рождение ли е? Възпитава ли се? Зависи ли от средата, в която живеем? Вашите примери за "лечебен хумор"?

Закон на служенето Неделна беседа Много ценна мисъл - за крайностите и хигиената. .. Като че ли под хармонизиране, изчистване и поддържане на чистота (хигиена) в един момент започваме да разбираме поддържане в границите на един модел и избягване или почистване на крайностиите - отклонения от него. От този момент сме започнали да служим на външно, измислено понятие за хигиена. Хигиена на ума - това дали е почистване и недопускане на "лошите мисли" или усвояването им - разбирането защо и как са се появили, трансформирането им в позитивни посредством техниката на "узряване". Хигиена на сърцето - може би това не е отрицанието на емоционалния боклук, а почистването на сърцето от класификацията "боклук" - всяка емоция е ценна за нас. Негативната също - тя е сигнал, урок... Тогава кое "подпушва" ума и сърцето? Качества на ума сърцето и волята

Этюды на выражение удовольствия и радости Золотые капельки (для детей 4—5 лет) Идет теплый дождь. Пляшут пузырьки в лужах. Из-за тучки выглянуло солнце. Дождь стал золотым. Ребенок подставляет лицо золотым капелькам дождя. Приятен теплый летний дождь. Во время этюда звучит музыка Д. Христова «Золотые капельки». Выразительные движения. Голову запрокинуть, рот полуоткрыть, глаза закрыть, мышцы лица расслабить, плечи опустить. Цветок (Для детей 4-5 лет) Теплый луч упал на землю и согрел в земле семечко. Из семечка проклюнулся росток. Из ростка вырос прекрасный цветок. Нежится цветок на солнце, подставляет теплу и свету каждый свой лепесток, поворачивая свою головку вслед за солнцем. Выразительные движения. Сесть на корточки, голову и руки опустить; поднимается голова, распрямляется корпус, руки поднимаются в стороны - цветок расцвел; голова слегка откидывается назад, медленно поворачивается вслед за солнцем. Мимика. Глаза полузакрыты: улыбка, мышцы лица расслаблены. Ласка (для детей 4-5 лет) Мальчик с улыбкой гладит и прижимает к себе пушистого котенка. Котенок прикрывает глаза от удовольствия, мурлычет и выражает расположение к своему хозяину тем, что трётся толовой о его руки. Звучит музыка А. Холминова «Ласковый котенок» Медвежата выздоровели (для детей 4 т-5 лет) Заболели медвежата Тим и Том. К ним пришел доктор Он вылечил медвежат. И стало очень хорошо. Не болят больше животы у Тима и Тома. Выразительные движения. Положение сидя, ноги раздвинуть, тело отклонить назад, подбородок слег приподняты, улыбка. Первый снег (для детей 4-5 лет) Много дней шел мелкий холодный дождь. Дул противный ветер. В саду было уныло и грязно. Мальчика не выпускали на улицу. Вот и сегодня мальчик проснулся и подумал, что опять не пойдет гулять. Он подошел к окну и замер от приятного изумления. Все покрыто белым-белым снегом.В саду стало чисто, просторно и красиво. Можно идти гулять. Скорее-скорее одеваться! Выразительные движения. Откинуть назад голову, Приподнять брови, улыбнуться. Любящие родители (для детей 4-5 лет) В зале звучит латышская народная песня «Колыбельная медвежонку». Мама-медведица и папа-медведь укачивают своего любимого сыночка. Сначала мама-медведица качает медвежонка, нежно прижимая его к себе, а папа-медведь с доброй улыбкой смотрит на маму и сына и сам тоже тихонько покачивается. Мама-медведица передает медвежонка медведю. Теперь папа-медведь качает малыша, а мама-медведица глядит на обоих ласково, с любовью. Выразительные движения. Сложить перед собой руки, обхватывая пальцами локоть другой руки, мерно покачиваться под музыку вправо-влево, на лице улыбка. Встреча с другом (для детей 6 — 7 лет) У мальчика был друг. Но вот настало лето, и им пришлось расстаться. Мальчик остался в городе, а его друг уехал с родителями на юг. Скучно в городе без друга. Прошел месяц. Однажды идет мальчик по улице и вдруг видит, как на остановке из троллейбуса выходит его товарищ. Как же обрадовались они друг другу! Выразительные движения. Объятие, улыбка Новая кукла (для детей 3-4 лет) Девочке подарили новую куклу. Она рада, весело скачет, кружится, играет с куклой. В зале звучит музыка П. Чайковского «Новая кукла». Ключ нашелся (для детей 7-8 лет) Мальчик учится в школе. Он приходит домой раньше своих родителей, поэтому у него есть свой ключ от квартиры. Вот и сейчас он достанет ключ, откроет дверь, войдет в свою комнату, положит портфель, быстро поест и пойдет гулять... Но где же ключ? Мальчик ищет его и в портфеле, и в карманах, и вокруг себя на полу... Нет ключа! Мальчик расстроился: мама и папа придут с работы поздно, да и попадет ему за потерю. Он пошел на улицу и стал искать там. Искал он долго и, когда уже собрался заплакать, вдруг увидел ключ под скамейкой (или висящим на веточке куста). Мальчик схватил ключ и от радости даже запрыгал вокруг скамейки, а потом вприпрыжку побежал домой. После дождя (для детей 4 — 5 лет) Жаркое лето. Только прошел дождь. Под мелодию венгерской народной песни дети (на p) осторожно ступают, ходят вокруг воображаемых луж, стараясь не замочить ног. Потом (на f), расшалившись, прыгают по лужам так сильно, что брызги летят во все стороны. Им очень весело. Музыкальное сопровождение: венгерская народная мелодия.

Радость Выражение радости легко узнается. При радости лицо расцветает улыбкой: уголки губ оттягиваются кверху, около глаз собираются морщинки. Радость выражается и узнается с младенчества, что помогает ребенку очень рано устанавливать межличностные контакты. Она не только делает более прочными социальные связи , но и усиливает восприимчивость, увеличивает мотивацию, способствует уверенности и мужеству, она может успокоить, отвлечь. Радость невозможно вызвать волевым усилием, но, ставя ребенка в определенные ситуации, можно его легко зарядить чувством радости. На занятиях психогимнастикой дети максимально использовали выразительные движения, что вызывало у них ощущение счастья, стимулировало воображение. .... Влияние эмоций сказывается на восприятии: для радостного человека все вокруг приятно, рассерженный замечает в предмете своего гнева лишь то, что усиливает его раздражение. Хорошее настроение улучшает запоминание. Благодаря эмоциональной памяти прочно помнятся пережитые ранее события. Люди, наделенные развитой эмоциональной памятью, могут живо представить и сами чувства, когда-то владевшие ими. Эмоции связаны и с забыванием. Человек быстро забывает то, что эмоционально нейтрально и не имеет для него больше значения. Психологической особенностью эмоциональной памяти является так называемое вытеснение: человек забывает то, что ему непереносимо вспоминать. Однако вытесненные в бессознательную сферу мучительные представления и переживания могут иногда проявлять себя в сновидениях и оговорках (Фрейд). Существуют определенные закономерности связи эмоциональных состояний с качеством мышления: счастье имеет тенденцию способствовать выполнению познавательной задачи, тогда как несчастье тормозит ее выполнение. Положительные эмоции увеличивают мотивацию, а отрицательные ее уменьшают. Настроение отражается на всех этапах волевого акта: на осознании мотива, принятии решения и развертывании процесса достижения цели, завершающегося (или могущего завершиться) выполнением принятого решения. Так, эмоциональная привлекательность цели умножает силы человека, облегчает выполнение решения. Для психического здоровья необходима сбалансированность эмоций, поэтому при воспитании эмоций у детей важно не просто научить их стимулировать себя в процессе волевого действия с помощью положительных эмоций, но и не бояться отрицательных эмоций, неизбежно возникающих в процессе деятельности, творчества, ибо невозможно представить себе какую-то деятельность без неудач, ошибок и срывов. Имитация детьми различных эмоциональных состояний имеет психопрофилактический характер.