Донка

Паневритмията , която ни прави съзнателни участници и творци на еволюцията, изхожда от няколко научни принципа. Основни принципи в Паневритмията Автори: Тильо Тилев и Татяна Ванчева

Поради електричните свойства на тъканите му , живият организъм се явява като нееднороден проводник и силовите линии на електричните му токове са разпределени неравномерно. Най-гъсти са областите с по-голяма проводимост, а в лявата и задната част на тялото ни тя е по-добра. Те имат отрицателна полярност - по-близо до тази на земната. Дясната и предната част на тялото имат по-голямо съпротивление и са близо до полярността на небето, т.е. плюс. Това е една от причините за протичане на различни по сила потоци. Когато от едната страна потокът е по-силен спрямо другата, се получава завихряне или циркулация .... Чрез движение на ръцете във вертикална равнина ние съзнателно препращаме енергиите към небето и земята и се активираме. Напрежението на ръцете зависи от това, на каква височина са те в момента. Периодичното вертикално движение на ръцете или тялото създава пулсация на електричеството в нас и отстранява енергийните блокажи . Тези елементи от движенията са с подчертан електричен ефект, както при упражненията: Пробуждане, Възлизане, Дигане, Скачане, Побеждаване, Хубав ден, Колко сме доволни, Промисъл, Слънчеви лъчи и Пентаграм.... Електричното поле способствува за обменните процеси в организма на човека. Пряко или косвено, има благоприятно стимулиращо въздействие върху нервномускулният апарат и анализаторите, мускулите на крайниците и растежа. Отделеният от земята крак се зарежда по индукция с положително електричество спрямо другия, стъпил /приземен/. В същия момент между тях протичат уравнителни токови импулси, чиято посока зависи от това, дали кракът се приближава или отдалечава от земята . Това е силно изразено при упражнението Хубав ден. Изпълнението на Паневритмията с обувки не дава добро заземяване и не оформя много ефективна картина на фините електромагнитни процеси. Преместването на положително заредената дясна ръка и отрицателната – лява, в противоположни посоки, създава еднопосочен ток, пораждащ магнитно поле. Движейки ръцете си хоризонтално , магнитните силови линии се явяват вертикално и обтичат цялото ни тяло. Тези движения от упражненията са с преобладаващ магнетичен ефект и ни успокояват. Успокояват се и функциите на клетките и органите, попадащи в обсега на това поле . Възстановява се равновесието,което е нарушено при липса на тонус или от свръхвъзбудимост. Понижава се кръвното налягане, стимулира се и се подобрява обмяната на веществата. Елементи с магнетично действие имаме при упражненията: Отваряне, Чистене, Тъкане, Мисли, Изгрява Слънцето, Квадрат, Дишане и Пентаграм.... Сложите ли ръцете си на кръста, вие защитавате сърдечната чакра и слънчевия сплит, осигурявате си физична и психична защита (фиг.8). Където се събират ръцете, там се фокусират и енергиите, за да активират тези области. Не случайно ръцете на кръста при ръченицата защитават сърцето и активират крайниците (фиг.8). "Ако докосването на ръцете става около главата, ще усетите подем в мисълта. Ако докосването става в областта на белите дробове, чувствата се разширяват. Ако това докосване става пред стомаха, ще усетите голям апетит." /Учителя/ За илюстрация на казаното можем да посочим следните упражнения: Пробуждане, Примирение, Даване, Отваряне, Освобождение, Чистене, Изгрява Слънцето, Запознаване, Хубав ден, Колко сме доволни, Стъпка по стъпка, На ранина, Дишане и Слънчеви лъчи. Въртеливите движения имат не само магнетичен ефект, но преди всичко свързват торсионни полета осъществяващи връзка с всеобщото информационно поле. Енергийна динамика в Паневритмията Автор: инж.Тильо Тилев – физик (2001г.)

Честит Рожден Ден Дамян Olq1 Ivanyan Специални поздрави за Дамян: name="wmode" value="transparent"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="355"></embed></object>"> name="wmode" value="transparent"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="355"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Когато прочетох тези редове, хванах себе си, че си играя с косата си. Първо като дете хванато в беля веднага прибрах ръката си.... После се разсмях на реакцията си и на това, че наистина често пипам косата си, когато размишлявам... После се замислих, прегледах живота си - наистина имам склонност да се пилея в много неща... да се колебая... А когато размишлявам след някакво състояние на раздразнение или недоумение защо... - ръцете ми все към ушите и носа сами посягат... А също, когато не ми достига нещо - мисъл, знание, съсредоточност, внимание.... Какво сте докосвали вие в състояние на размишление и наистина ли ви е нужно това, за което говори Учителя? Ако едно божествено състояние се състои в: радостен и доволен, концентриран, съсредоточен в себе си, чувате да ви се говорят прекрасни неща и започвате да разбирате целта и смисъла на живота, ставаш щедър, работлив, буден, ти си постоянно в молитва... кога и при какви обстоятелства сте постигали такова състояние? Можете ли да го постигнете, ако си поставите това за задача? Как?

Важността на малките неща Уважението и грижата за тялото не означава задоволяване на капризите на ума ни. Тялото ни е създадено за естествена храна и вода, за движение и постоянно взаимодействие с природата около него. Ако се грижим за тялото си така, както то желае, ако се научим да слушаме клетките и органите си - значи се учим да слушаме и уважаваме и Този, който ги е сътворил. Значи се отнасяме отговорно и с почит към съществата в нас, които ни служат, за да можем ние да служим на Цялото. Ако ние служим на клетките си и тялото си, и то ще служи на нас.... In serving each other we become free..... Книга за здравето

Моля Орлин да даде линкове с определения на миролюбието и миротворчеството.

Диана! Всъщност такива деца винаги е имало - но напоследък започнаха да стават все повече и което ме радва, започнаха да определят поведението на хората около себе си - както го е описала Диана. Точно това наблюдение ме застави да се замисля над преобърнатата наопаки представа за човека и заложеното в него. Време е да приемем и участваме съзнателно в пробуждането на духовната природа на човека, заложена в неговата еволюция. Науката и възпитанието Време е да поставим разбирането за явлението на истинската му основа. Засега ние приемаме, че човекът се ражда със заложена в него агресивност, която съзнателното възпитателно въздействие трябва да преодолее и облагороди. Т.е. смята се че първична е агресията и миролюбието е само нейна алтернатива, а миротворчеството се се обезмисля като понятие, ако не съществува какво да се у-миротоворява. За мен е обратното - заложеното в човека е миролюбието и миротворчеството (не помиряването). Агресията се натрупва под влияние на възпитателните "усилия" на обществото и неговите ценности. Осъзнавам, обаче, колко е трудна и непосилна за един човек задачата да се докаже и развие тази теза. Необходимо е да изучаваме новите деца и начина, по който те творят мира около себе си. Ще съм благодарна на всеки, който сподели своите впечатления и опит от тяхното поведение, от разговори с тях за света, хората и тях самите... Какви са техните ценности? Имат ли понятие за добро и зло или умеят да виждат доброто в "злото"? Какви са понятията им за сила и слабост? Как виждат себе си в своя свят и пътя си в живота?......

Сегашните деца могат и обичат да пеят - и пеят много сърдечно. Въпросът за мен е дали възрастните - родителите и особено учтелите - могат да пеят? Дали знаят колко важно е пеенето и за тях, и за децата им?

Ани, Орлин! В "Науката и възпитанието" Учителя определя двата основни закона, които действат в еволюцията на човека. Простете ми дългия цитат, но не бих могла да го преразкажа. Ще запазя коментара с моето лично разбиране на написаното по-горе за следващата публикация.

Най-ефективният метод на възпитание е когато детето само стигне до убеждението за ценността на качеството, което ние се опитваме да възпитаме в него. Т.е. - това вече не е точно възпитание, по-скоро е самовъзпитание. Препоръчвам приказките - особено тези, които се раждат сами в определена ситуация. Децата разбират и приемат опита най-вече през приказните ситуации, защото абстрактните понятия все още не означават нищо за тях. На мен много ми е помагала Граматика на фантазията на Джани Родари. - http://bookz.ru/authors/djanni-rodari/fantasia.html ( на руски език) Тук намерих интересна разработка на идеята на Джани Родари: http://ekoskazki.narod.ru/tdf/tdf41.htm Най-подходящият вариант за съвместно фантазиране с възпитателна цел е развиването на приказни сюжети с герои от детските анимационни сериали или компютърни игри. За съжаление част от тях натрапват агресивност и убеждават детето, че живее в свят, в който всеки е негов враг... С малко изобретателност и много добра воля и любов можем да обърнем сюжетите и внушенията като предложим на детето да развие друга сюжетна нишка... Колкото и несериозно да изгежда това за един възрастен, практиката ми на педагог и майка ме е убедила, че това е най-ефективният начин да се развива духовният живот на детето и да се формира мотивационната му сфера (това се разбира под възпитание - НЕ налагане на модели на мислене и поведение)

Дали това е наистина дума, както разбираме това понятие в ежедневието си? Какво е думата всъщност: Ако е произнесена (на ум или на глас), тя представлява звукова комбинация с уникална вибрационна характеристика, произведена от гласните струни - т.е. думата е музикално произведение. Ако е написана, думата допълнително е натоварена с вибрациите на знаците, с които е изписана. Думата служи като знак - но от най-висока сложност. Тя пренася не просто понятие, но и неговото коннотативно поле (свързаните с него други понятия). Т.е. думата съдържа в себе си цял свят - при това уникален за всеки човек, който говори този език - защото светът на думата зависи от личния опит. Думата има т.нар. "валенции", т.е. вероятни възможности за комбиниране с други думи - тя има потенциала да създава безкрайно различни нови "светове" и "пътища". Всичко това означава, че думата съдържа в себе си мисълта на човека, неговия опит, карта на света... т.е. неговия ум. Но тя го съчетава хармонично и с неговото отношение към света, който назовава, и с емоциите, свързани с този свят... Може още много да се каже... Първата дума на молитвата всъщност не е точно дума според мен - това е по-скоро състояние на хармония на всичко, което носим в себе си - и по рождение, и придобито в този живот - при това материализирано във вибрация... Ако наистина е така, тази вибрация би била в хармония с Вселената и молитвата наистина би ни свързала с Цялото...

Страданията и мъчнотиите на Христа никога не съм ги разбирала в конкретния смисъл, а като страданията и мъчнотиите, които изпитва душата на човека при живота на тялото и личността му в един конкретен живот. Според логиката на тази мисъл душата страда, защото личността, в която се е въплътила, не разбира какво се крие в нея. Какво се крие в душата на човешкото същество - това, което Адам не е могъл да разбере? Защо личността и тялото, които са създадени да разбират душата и да я изразяват са изпаднали в положението да не могат да го направят?

Ето тази мисъл влезе в остро противоречие с друга - за недоволния човек и доволната свиня. Последната оформя начина на мислене вече на много поколения интелигентни хора. Към доволния човек изпитваме пренебрежение, склонни сме да го смятаме за повърхностен - че не вижда в дълбочина нещата - там където са проблемите, недостатъците... Приема се, че доволният човек е човекът без желание да се развива, да работи за самоусъвършенстването си, човек, който предпочита да замаже проблемите с доволството си, не да ги реши... И така се е изградила и стабилизирала културата на недоволството. Нужно ми беше време и доста размишления докато преобърна тези ценности и убедя ума си, че всъщност истината е диаметрално противоположна. Доволният човек вижда нещата по-дълбоко, защото умее да забелязва полезното и доброто в това, което не е очаквал, желал и се трудил да реализира. Точно доволният човек развива хармонично заложеното в себе си. Доволният човек не търси проблеми и не се бори с тях - той благодари за задачите и уроците, които му предоставя животът, защото те са които му помагат да расте и да се развива съзнанието, ума, емоциите, волята...

Честит Рожден Ден, nameli! Светлина, Топлина, Мир и Радост!

Хората затъваме в личните си отношения на размяна - аз ти давам едно - ти ми плащаш с друго... Има и друга гледна точка към тези разменни отношения. Аз не мога да направя и да дам на другите нищо, ако не ми е дадена способност, време, ситуация, подкрепа от Бог. Не мога да дам на детето това, от което то има нужда да расте и да се развива, ако Бог не е заложил в мен качествата, които са ми необходими, за да го направя. Не бих могла да го направя и ако не съм се родила в подходящото място и време за това. Излиза, че не аз лично давам нещо на децата, с които се занимавам - аз съм само проводникът, инструментът. Същото важи и за хората, от които получавам нещо - не го получавам от тях, не на тях трябва да плащам. Те са проводници също, инструменти. Получавам от Божествената Гостилница - даром - за да мога да изпълнявам моята работа. А моята работа се дава даром на други, които имат нужда от нея, за да вършат тяхната. Какво се променя, когато осъзная това? Към това, което получавам от човека, в замяна на това, което АЗ му давам, имам претенции. Естествено, те никога не могат точно да се удовлетворят. Докато приемам, че човекът ми е сготвил яденето и ми плаща с него, все ще е или пресолено, или рядко, или малко... Към това, което получавам даром от Бог, мога да изпитвам само благодарност. Ако посрещам с тази нагласа всичко, което получавам, аз намирам всичко полезно и ценно за себе си в него. И то точно защото не си ограничавам зрението с очаквания и претенции. Важните за мен неща са обикновено малки и скрити - като семенцата. Ако ги посадя и се грижа за тях, след време израстват и дават плодове. Така излиза, че човекът, който ми е "платил" със семка, ми е подарил дърво. Но това мога да го осъзная само ако съм в Божественото състояние - т.е. когато съм радостна и доволна без значение какво точно, кога и от кого съм го получила. Извор - това означава може би, че божественото състояние си зависи от самите нас и в нас възниква, от нас извира и водата му се разлива навън в света... Ако очакваме това състояние да възникне под влияние на нещо друго - отвън, значи не е извор, а - щерна - резервоар.... Все пак си мисля, че като човешко състояние съмнението има някакъв смисъл и полза за нас - хората. Може би само ако възникнало спонтанно, то ни предупреждава, че сме се разконцентрирали или сме се свили и затворили, че мързелът е започнал да ни управлява вместо ние него... Съществува още един вариант - доволството и молитвата да са външни, показни състояния. Съмнението, което се трупа скрито под тях един ден рано или късно избива, за да изтече и калта, която се трупа....

Малките клинове са дреболиите, с които започваме нещо голямо и трудно. Понякога ми се струва, че тъпча на едно място, че направеното загубва смисъл, изчезва - като клинчето в плътта на дървото... Забравям за клинчетата, но продължавам да забивам, защото нищо друго не мога да направя.... Минава много време, и ако не съм се отказала, търпението, вярата и постоянството ми някак изведнъж са възнаградени. Сега осъзнавам, че в този момент на радост, когато виждам проблема решен, препятствието преодоляно, доброто пораснало и дало плодовете си, съвсем не си спомням за клинчетата.... Ще си го припомням отсега нататък... Смешно щеше да е ралото без червейчетата... А какво можем ние да направим за тях - нищо.... освен да ги уважаваме като по-силни и умни от човешкото ни рало. Ралото може би е моят човешки план, воля, труд... И той е важен. Червейчетата - това са всички обстоятелства на ситуацията, които работят в наша полза... Можем само да разбираме и благодарим, ако не сме заслепени от егото си. Миналия ден Ивайло мрънкаше за дъжда - не можел да иде на басеин. Аз проверявах нещо и сама не усетих как пуснах без да мисля "А тревичките, цветята, дърветата - те не искат ли да идат на басеин? Как? Ами ето от небето им го пратиха басейна. Вие сега какво искате само за вас да има?? Виж само как се къпят и се радват. Също като вас." Децата притихнаха и погледнаха през прозореца - листата на дърветата блестяха... Ивайло каза - нека и за тях да има... вярно... В очичките им вече имаше друга светлина... Само няколко думи... за дреболия. Важността на малките неща

Честит Рожден Ден, Мая! Светлина, Топлина, Мир и Радост!

Прители на Портала и Форумите Каним всеки, който има желание да отваря теми с беседи в някой от класовете, да се обърне към някой от модераторите в лично съобщение. Молитвеният наряд за всяка беседа съдържа нечетен брой - молитва, песен, формула, псалм - по ваш избор. В подбора след линка с беседата едната молитва задължително е Господнята молитва. Молитвите, псалмите и формулите можете да намерите тук, а песните тук. Можете да ползвате и библиотеката Триъгълник. При нужда ще получите всички необходими съвети и помощ. Поздрави и благодарности за подкрепата и участието ви!

Когато правех първите си стъпки преди няколко години усетих това в себе си. Приятелите ми "от света" ме гледаха или със съжаление, или с изненада. Убеждаваха ме, че някой ми промива мозъка и си слагам "розови очила", губя връзка с реалността и т.н.... После намерих тук много приятели - съмишленици. Като че ли със старите си приятели все по-рядко и все по-малко имах какво да си кажем... Осъзнах, че се движа към затваряне и нова зависимост... Започнах да се вглеждам в приятелите си от света и да общувам с тях като се опитвах да им бъде комфортно и свободно с мен, а не да им показвам себе си. Как разбирате и прилагате в живота си "Искам да имате приятели отвън, от света, а не само между вас."? Какво ни дават "приятелите между нас", а какво "приятелите от света"? Какво ние можем да дадем на тях? Може ли да се смята за лицемерие, ако не откриваме на приятелите си от света тази наша страна, която би ги тревожила и отблъснала, или би ги поставила в неудобното положение да се съгласяват с това, в което вярваме ние, за да останем приятели?

Диана! Когато обсъждаме миролюбието и миротворчеството като личностна характеристика, бихме могли да започенм от потребностите и пътищата за тяхното задоволяване. Засега най-известната в психологията скала на потребностите е т.нар. Пирамида на Маслоу Уикипедия Дори един бегъл и съвсем непрофесионален поглед може да убеди човека, че задоволяването на всички потребности - от физиологичните до върха - самоусъвършенстването изисква мирна среда. Миролюбието всъщност е най-естественият път за задоволяване на всички потребности без усилия и загуби. Миролюбивият човек осъзнава (а детето го носи по рождение), че средата му съдържа изобилие от потенциални източници за това. Той съсредоточава вниманието и умствените си способности върху откриването на начините за тяхното оползотворяване. Друга отличителна черта на миролюбието - то е поставено върху осъзнатото (или неопорочено още от възпитанието) убеждение, че потенциалът за задоволяване на потребностите е напълно достатъчен, за да задоволи потребностите на всички около него. Нещо повече - миролюбецът е убеден, че потребностите на останалите същества около него (без значение хора, животни, растения, неорганична природа) са точно толкова важни колкото и неговите собствени и изпитва радост и задоволство, когато те бъдат удовлетворени. Например - миролюбецът се радва на дъжда, който задоволява потребностите на природната среда около него, въпреки че може би е отложила задоволяването на някаква негова лична потребност. Т.е. миролюбието е качество, свързано с чувството за естествена принадлежност към Единния организъм.

Основни принципи в Паневритмията - Т. Тилев, Т. Ванчева Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и обществото Първа научна конференция - 2001 НСА \"Васил Левски\", Сдружение \"Паневритмия\"

MOONLIGHT SONATA (Beethoven) Вълшебството на музиката - да сътвори в душите ни приказен свят; светлината и красотата му да носим в себе си докато живеем в реалния...

Какво ни е нужно, за да се научим да лекуваме живота и душите си със смеха? Преди всичко да свалим предразсъдъците, които го свързват с несериозност, глупост, незрялост. http://www.laughtertherapy.com/Articlebest...es.htm#laughter "Струва ни се, че не би трябвало да полагаме усилия, за да се смеем повече, но всъщност не е така. Налага ни се да работим активно, за да се освободим от контрола върху нашия смях, несъзнателно сформиран по време на детството ни. Ние имаме нужда да се смеем докато ни увиснат езиците, и за да постигнем това, непременно трябва да се начуим да чуваме вътрешния си глас, който ни казва да се усмихваме и да се смеем вместо да го чуваме как говори "Забърши тази усмивка от лицето си!" Имаме нужда да приемем глуповатостта като положително и позволено състояние, а смеха като нещо, което правим докато се държим отговорно и продуктивно в нашия сериозен живот на възрастни хора. Ние трябва да се научим да играем отново по онзи специален начин, който е характерен за всички човешки същества, не само за малките. Представете си за момент как започвате своя ден, правейки глуповати гримаси срещу огледалото докато се приготвяте за работа. Ще почувствате удоволствие от собствената си игрива глуповатост, едно умение, доведено до перфектност в детството, но оставено под вътрешна черупка от меланхолия някъде сред интересите на зрелостта. " Имах късмета да попадна на приятел с неизчерпаемо чувство за хумор точно в периода, когато човек гори от желание да покаже колко е зрял - 18-22 г. Целият курс бе събран на двора - сутринта преди писмен семестриален изпит (най-тежкия в цялата програма). На никого не му беше до усмивки.... И тогава се появи Краси - костюмиран, с вратовръзка и лъснати до блясък обувки, малко куфарче в ръка. На лицето му бе изписано отчаяние. Всички погледи се обърнаха към него, защото той имаше "шпиони" в катедрата. Краси спря и тихо промълви: "Момичета (филолозите сме основно ж.пол) - не знам как да ви го кажа... (тягостна пауза - гробна тишина). Катедрата вчера са имали заседание... (въздишка и леки изписквания, недоволен шепот, нараства напрежението - И???? ). Ами... приели са план..... 40% скъсани." Тълпата отреагира с бурен протест - "гадове, ее.... и т.н. все в тоя смисъл" Тъй като бях прекарала с Краси 4 години на една банка, загрях номера за 4 сек. и се хванах за корема, бурно цвилейки от смях - едва се добрах до пейката. Тълпата колежки смаяно гледаше мен, Краси и приятелката ми, която се разкикоти 2 секунди след мен. След още 3 секунди всички загряха, но съвсем не реагираха като нас - "Идиоооооооооот" запищя целия курс и след секунда Краси в целия си костюмиран блясък и веещо се куфарче в ръка спасяваше кожата си, спринтирайки около бараките на Учебен отдел с цяла тълпа яростно крещящи дами по петите си. Това последното ми доведе смях до коремни болки и мускулна треска 3 дни след това. На всичко отгоре през цялото време на изпита се хилех вътрешно и едва се сдържах да не изпусна кикотенето (смях е слабо казано). Напуши ме на смях точно когато отивах да тегля темата за целия курс и всички ме следяха с върховно напрежение - преподавателите ме попитаха какво ми е чак толкова смешно... Изтеглих най-лесния възможен вариант според признанието на преподавателите ни. Представих се неочаквано добре дори за мен самата..... И сега докато го пишех ми излезнаха сълзи от смях отново. Вие имате ли примери, в които тежки и напрегнати ситуации са се превръщали в източници на смях?

"Малкият" човек дава богати възможности за откриване и показване на контрасти. Защо персонажът на Чаплин предизвиква смях и в същото време ни кара да се замислим и понякога пълни очите ни със сълзи? Може би защото ни напомня за малкия човек вътре в нас, който понякога има самочувствието и претенциите на важен и голям, понякога хитрува, за да оцелее.... но остава добър дори когато изглежда глупав. http://www.laughtertherapy.com/Articlebest...es.htm#laughter