Донка

Свикнали сме да приемаме като разбиращо се от самосебе си, че ситуациите и обстоятелствата генерират положително или негативно мислене, а ние сме тези, които със силата на някаква воля променяме негативното в позитивно. Всъщност е точно обратното - ситуациите и обстоятелствата са плод на нашето мислене. Положителното създава благоприятната ситуация, негативното също с такава сила създава неблагоприятната. Ако едно положително мислене доведе до плачевни резултати, значи това не е било положително мислене, а агресивно, маскирано с положителни фрази. Разнообразието , което се създава от редуването на негативно с позитивно в един момент става монотонност... Истинското разнообразие се вижда само с положителното мислене, защото то отваря сетивата и разгръща психичните ни сили, интелекта, активността, творчеството....

Усетих лека горчивина, когато прочетох това. Колко уверена бях само преди няколко години, че щастливите хора са тези, които не мислят и не разсъждават - живеят ден за ден... А мисленето боли, защото когато човек мисли, вижда несъвършенството и несправедливостта на света... Промити мозъци, Стара култура... Първо, бъркала съм понятието за мислене и разсъждение - да се строят кули от човешки желания или крепости от правила, в които да се опитваме да натикаме света - това не е мислене, това е бягството от него. Да се прекроява миналото и бъдещето - това не е мислене, а опит да накараме вселената да се ограничи до нашата "карта за света" вместо да я разширяваме и обогатяваме непрекъснато в настоящето си. Второ, бъркала съм в преценката си за щастливите хора - не съм си направила труда да ги опозная по-добре, защото техният начин на мислене просто не е съвпадал с моите стандарти тогава. Щастливият човек е човекът, който е постигнал мир и хармония със света си и с настоящето си. А това става само с разсъждение и много топлина от сърцето и светлина за ума. (Тук правяуговорка, че говоря само за постоянно щастливите хора, чието щастие не Беснуемия? - това нашите страсти ли са? Или гордостта и суетата ни? Да отворим очите на слепия си - да се опитваме да разглеждаме ситуацията от различни гледни точки? Да отпушим ушите на глухия - да запазим вътрешна тичина, за да чуваме тихия глас на истинското си Аз? Да развържем ръката - да се освободим от предразсъдъците и зависимостите си?

Разликата? Ако ние сами себе си променим, то най-вероятно ще наложим върху естеството си някакви измислени от нашия ум норми и правила, ще гоним някакъв идеал и ще се променяме, защото сме недоволни от това, което сме сега. Постигнатото пък ще сравняваме с набелязания идеал и, разбира се, отново няма да сме доволни... Ако се оставим Божественият Дух да ни променя - това би означавало да се променяме според каквото изисква от нас настоящето - моментът. Тогава промяната не е мотивирана от недоволство и някакви конкретни цели, а от осъзнатото единство с Цялото и осъзнатата свободна воля да се развиваме хармонично с него - както зърното пониква, расте и дава плодовете си в хармония със сезоните, а не по негова прищявка...

Според мен идването на Христос преди 2 хилядолетия е отбелязало слизането на Любовта при хората - новата идея за Живота, която маркирала началото на нова култура на мислене и отношения. Нужни са били 2 хилядолетия подкрепа, за да може човекът да осъзнае смисъла на тази идея и да види плодовете и. Детството ни е към края си. Разполагаме с всичко необходимо, за да "отидем сами до Христа" - т.е. да изберем пътя на Любовта със своята свободна воля и ум. Да очакваме Христос да слезе при нас мисля означава да очакваме някой да ни осветява Пътя и да ни води, както е водил предците ни и им е отварял умовете за Истината и Любовта. Нашите умове сега са развити толкова, че могат да се отварят сами за Истината, Божията воля и Любовта...

Следващите две беседи от цикъла Великата майка: 26.06.2008 г. - 09. Който намигнува - Донка 10.07.2008 г. - 10. Малък разбор - ще бъде представена от АL414 Как се представя новата беседа в класа можете да видите в началните постове на темите тук.

Роси! И аз не си го задавам - щом съм жива и съм тук, значи вече съм направила този избор преди да дойда и Великото Разумно Начало се е погрижило той да се реализира по най-благоприятния за мен начин. Моят въпрос на младини беше "каква съм?" - - т.е. какво е заложено в мен, с което да служа на Цялото? Мисля, че на него вече се научих да си отговарям както в глобален, така и в ежедневен план. Сега актуалният ми въпрос е "какво имам да науча"?

Диана! Много точни наблюдения. Ето началото на отговора: Много полезни идеи са набелязани в книгата на Боян Боев Учителя за образованието Колегите, които работят или родителите, които имат деца в детската градина могат да споделят в каква степен това е реализирано в съвременната детска градина. Има ли възможност то да се реализира въпреки старата нормативна уредба или тя е спирачка и е нужна нова?

Акордиране на човешката душа Спокойствие и мир без условия за постигането им - това е качеството на живот, което зависи само от ума и сърцето.

Според мен под "развързване на волята" може да се разбира осъзнаването на Божествените закони - не просто подчинение на заповедите, не страх от наказание след престъпването им - не! Това е "юздата". Блеене - хваля се, че съм изпълнила заповедите или криткувам друг, че не ги изпълнява, или поучавам как следва да ги изпълни.... Когато поставя безусловната любов като основа на живота си, това прави юздата излишна. Затова, според мен е казано, че Христос ни развързва волята - сваля ни юздата. Като ни дава Учението за Любовта, той ни развързва умовете и сърцата. На кого - само на този, който го е разбрал, приел и прилага в живота си. Ако аз разбирам каква е моята роля в ситуацията и не настоявам да стане волята ми, но с радост я променям и поемам новата роля по своя воля - аз съм свободен човек. Ако аз променя позициите си, приема новата роля, но остана с усещането, че съм била принудена да го направя от обстоятелствата или от някакви морални принципи - те са ми били юздата. Ако пък започна борба да наложа своята лична човешка воля над Божията - сама съм се завързала с въжетата на ограничени представи и дребни желания, които са по-силни от ума и сърцето ми. Рано или късно Отгоре ще сложат Юздата - за мое и на другите добро....

Съхранение на душевната енергия Положителното мислене ни помага да усетим единството си със ситуацията и с гледната точка, противоположна на нашата. И не само - може би то влияе и върху усещането за единство на другите участници в средата ни. Отначало си мислех - какво от това, че аз ще мисля положително - това няма да повлияе на мисленето на другите. Но бях изумена колко бързо се променя и състоянието и отношението на хората около мен без аз да правя нещо особено. Може би положителните мисли предизвикват отделяне на положителна енергия и то насочена към "дразнещия" обект - тя "повишава температурата" и успокоява, може би и постепенно ни хармонизира...

Съхранение на душевната енергия Много силно ме заинтригува този откъс. Да се съхрани нещо означава не да се опази, а да се посее и отгледа плод - това е еволюционният път, който осигурява развитието с цел приспособяване към променящата се среда - хармонизацията с нея. Това е перфектно реализирано на физическо ниво - процесите на обмяна на веществата и енергията в организмите, на взаимодействие със средата... Как душевната енергия обработва човешкия мозък? Може би тази душевна енергия осигурява на мозъка ни специфично за него поле, което е най-благоприятно за функциите му. Душевната енергия може би се проявява в интерес към определена сфера на дейност или обект. Интересът дава енергия на определени центрове, които осигуряват адекватно и пълноценно обработване на непрекъснато постъпващата информация и съхраняването и в подходящ вид - като опит и развитие на качества... Сега си мисля, че душевната енергия може да се "посее" и в позитивна емоция, която да се събуди (съзнателно) в момент, когато мозъкът е блокиран от негативни установки. Негативната установка всъщност е недостатък на енергия в съответния сектор... Инвестирането на позитивна енергия към него помага на мозъка да функционира според програмата, заложена в него... След това сякаш в ума става по-светло - започваме да разбираме неща, които преди са ни изглеждали несвързани, глупави или лоши. Намираме истинския смисъл на нещо, което ни е изглеждало неправилно, алогично... И най-важното - започват да се раждат варианти за решения и поведение, които ни дават възможност за избор и гъвкавост... Имали ли сте опитности, в които сте посявали душевна енергия в мисъл и разсъждение? Как се пренасочва душевната енергия от страстите към мисълта и разсъжденията?

Модераторска бележка: Моля в темата да НЕ се коментират актуални политически личности, партии, политически организации и платформи. Всеки подобен коментар ще бъде модериран по подходящия начин. Въпросът на Любо подразбира коментар на качества и обществени нагласи.

Можем ли да разбираме, че плодът, който ще узрее е производен на свободната воля? Преди Христос човекът е трябвало да бъде ограничаван от Божиите заповеди, за да може да оцелее видът му и да се сформира човешкото общество. Ако тогава волята му беше "развързана", той нямаше да се развие... Дали сега волята ни е свободна? Зависи може би? На всички ли е развързал волята Христос или само на тези, които усвояват и прилагат в живота си - "Обичай ближния си както обичаш себе си" - в сърцето, в ума и в делата си?

Как да разбираме "душата да влезе и да излезе" от човека, за да отиде при Бог и да се върне? Дали се има предвид да се де-идентифицираме от личността си за известен момент - т.е. да забравя името и ролите си - да почистя съзнанието си от тях? Възможно ли е това? Изживявали ли сте го? Какво е усещането? При завръщането си в личността душата носи информацията за Божията Воля - остава личността да намери начините да я приложи, изпълни... А дали това не означава и да се поставим за момент "над" ситуацията, в която сме попаднали, за да видим ролята си в нея?

Какво означава "от суха чешма да изкарват вода". На мен това ми напомня за взаимоотношенията ми с хората около мен и за отношението ми към учениците ми. Ако виждам в тях недостатъци, ако ги коментирам и очаквам от тях да се променят по моя начин така че на мен да ми е хубаво с тях - аз съм от тези, които стоят до чешмата... Ако общувам с тях и се опитвам да намеря хубавото, любовта в тях, ще го намеря, рано или късно, дори и то да е дълбоко скрито от човешко око - водата ще потече.... А на вас?

Честит рожден ден, Mdria и Eshaft! Любов, Светлина, Мир и Радост

Тази мисъл ми напомня за триъгълника. Физическият ни свят е основата - дуалистична по своя характер. Съществува благодарение иманно на раздалечеността на точките и разликата в техните позиции една спрямо друга. Христос във физическия ни свят - разбирането за тази същност и изпълването и с хармония и любов. Всеки от нас е точка от тази основа, свързана с други. Линията между нас не ни разделя, а ни свързва. Дори и да се намираме далеч един от друг в основата, ние всички сме част от нея и всяка си е на мястото. Възнасянето на Христос може да се сравни с върха на триъгълника - единството на всички точки от основата се реализира в него. Когато настъпват моментите, проблясъците в съзнанието ни човешко, че разликите ни на физическо ниво са само прояви на Единството от по-високото ниво. Точките от основата са и точки от всички прави, минаващи през върха - свързани помежду си от пространство-временна връзка. Космическото съзнание на тези точки може би е съзнанието им, че са "деца" - проекции на една точка... (сигурно математиците тук ще се усмихнат снизходително - простете невежеството на един филолог и психолог, моля )

Благодаря за темата, Александра! Ще пиша на български език - ние се разбираме и без преводачи. Моля всеки, който се вълнува от тази тема спокойно да изрази мислите си на който език желае. Мисля, че Александра повдига много важен и интересен аспект на Десетте Божи заповеди - за техния езотеричен смисъл и за единството им с Христовото Учение. И също да градим отношението си към един човек по своите предположения за него - а те винаги ще са лъжливи, колкото и добре да го познаваме (или си мислим така) Ако отнемаме свободата на човека поставяки му условия да мисли и постъпва по определен начин, за да се отнасяме с любов към него - това дали също не е равносилно на убийство? А може би Христос ни дава светлина как да приложим Моисеевите закони в езотеричен план? И ако успеем да го постигнем, ще отпадне нуждата от ограниченията, защото няма да има какво да ограничаваме...

По какво се различават двете вери? Днес ми се наложи да ги сравнявам.... Едната вяра е "сериозната" - вярата, която поставя правилата и съди, вярата, която носи отговорност и поради това налага своите разбирания за добро. Детската вяра със сигурност не е това - но какво Е?

Днес ми хрумна още един отговор на този въпрос... Границата на търпението е мястото и моментът, в който се налага да изберем по кой път да продължим: 1. да сменим положителното си отношение с отрицателно 2. да сменим гледната си точка към ситуацията а/ да се поставим на мястото на това или този, който изчерпва търпението ни б/ да видим нещата от комичната им страна Изборът на всеки един от трите пътя води до съответните действия.... Сигурно има и още пътища, които тръгват от този кръстопът....

Какво означава "като умрете"? Според мен едва ли се има предвид физическата смърт. След като всяко умиране води до преминаване в ново "ниво", то вероятно то се свързва с изчерпването на предишната форма по еволюционен път. Кое е това, което умира и се преражда? Какво се трансформира в прераждащата се единица така, че от обикновена човешка тя се превръща в праведен - светия - ангел? Може би е свързано със структурата и състоянието на телата?

Можем ли да направим разлика между понятията ученик и окултен ученик? Ученикът Правила за окултната школа

Може би прикриваме суетата зад едно горещо желание да станем съвършени? Много години ме е измъчвал въпросът - защо за човека да има забранен плод - това не е ли ограничение? Сега ми се струва, че това е нормално и за нашето добро... Ограничени сме във всичко, но всяко ограничение, наложено ни от Бог, осигурява нашето оцеляване - и физическо, и духовно. Парадокс, но точно ограниченията ни осигуряват най-благоприятната среда, за да реализираме и развиваме потенциала си - тялото ни, личността ни, умът, биологичната ни среда .... Защо точно дървото за познаване на доброто и злото е забранено? Дали заради нашите ограничени критерии и заради дуализма на нашия ум? Може би плодовете на това дърво ще бъдат забранени за нас докато не се научим да виждаме "незавършената картина" - доброто в това, което сега изглежда зло? Или когато се научим как да правим злото слуга на доброто?

Пълнене и празнене Кога и защо волно или неволно минаваме границата и започваме да пресилваме нещата? Кой може да прецени кое е пресилено - ние самите или човекът, който ни наблюдава? Ако сме ние самите - тялото има перфектни сетива за пресиленост и средства да ни предупреди и дори възпре. Има ли такива сетива умът, а душата? Ако е друг човек - това, което за един е пресилено и престорено, за друг може да бъде естествено и искрено. На благостта често лепят етикет лицемерие само защото още не са я усетили в себе си или са избрали борбата за свой Живот. Как и защо може да изстине сърцето?

Творчество - когато в нас се ражда една малка добра мисъл, едно красиво добро чувство .... и ги подаряваме на Вселената....