Донка

Ако има нещо, което ми е правило и прави най-силно впечатление и ми въздейства най-дълбоко, това са примерите на Учителя - неговият метафоричен език. Случвало ми се е в сложна ситуация да си спомня дори не точно думите, но образа, създаден от Учителя и ми просветлява... Случвало ми се е и да разказвам на децата някои от тези примери - леко приспособени за техния език и разбираеми за ситуацията, в която сме попаднали. Имат невероятно въздействие! Никакво поучение или съвет или изискване не може да се сравнят... Предлагам в тази тема да събираме такива примери. Многоценният бисер За коментар: клас Неделни беседи - Многоценният бисер

Родопските песни са съхранили музиката на Орфей. Едва ли има българин, чието сърце не трепва, когато се докосне до нея. Славеят на Родопите - Радка Кушлева БЕЛА СЪМ, БЕЛА ЮНАЧЕ Бела съм, бела, юначе, цела съм света йогрела. Един бе Карлък останал и той не щеше остана, /2/ ам беше в могла утонал. В моглона нищо немаше, сал едно вакло овчарче. Сиво си стадо пасеше, с медно кавалче свиреше, /2/ с кавалан дума думаше: "Галени га са ни зьомат, технону бално колко е !" И вариант от Смолян: Бела съм, бела, юначе, цела съм светан йогрела. Един бе Карлък останал и той не щеше остана, /2/ ам беше в могла потънал. В моглона нищо немаше, сал едно вакло овчарче./2/ и едно бело момиче. http://pesen.hit.bg/texts/np_bela_sum.html Кои изпълнители на родопски фолклор са ви вълнували? Вашите любими песни? Линкове с родопска музика, които бихте препоръчали.

Посрещнахме слънцето с наряд и Паневритмия. На снимката виждате изпълнение на брат Панчо - домакинът на събора (цигулка) и Тодор Иванов -(кавал) - студент и изпълнител на автентичен Родопски фолклор. Имахме и щастието да пеем песни от Учителя заедно със Симеон Симеонов.

Троскот Когато за пръв път прочетох за лечебните свойства на троскота и ги изпитах върху себе си, ми беше смешно странно как една толкова "проста" трева, плевел, който ни заобикаля в несметни количества, може да бъде толкова полезен на човека. Той спасява оголените площи почва от ерозията и ги обогатява, задържа образуването на дълбоки пукнатини, отлично пасище за домашните ни животни. Време и начин на бране Коренищата на троскота се събират през ранна пролет, преди развитието на растението и през есента, когато надземната част е спряла вегетацията - започва да жълтее и съхне. Събират се след оран на ниви, угари, при разораване на ливади, при прекопаване на лозя и др. Първична обработка Събраните коренища се измиват бързо на течаща вода. След отцеждане се сушат в проветриви помещения или под навеси на пластове от 6-8 cm върху рамки, стелажи или постелки. В зависимост от времето се обръщат 1-2 пъти. Билката е изсушена, когато при огъване коренищата се чупят с трясък. Коренищата на троскота съдържат захари, нишесте, слузни вещества и др. Може да се използва при: чернодробни заболявания, безплодие, кашлица, ревматизъм, пясък в бъбреците и пикочния мехур, простатит, запек, възпаление на червата. Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се варят в 500 грама вода 5 минути. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100 грама преди ядене. Здравен магазин Bermudagrass is reported to be alterative, anecbolic, antiseptic, aperient, astringent, cyanogenetic, demulcent, depurative, diuretic, emollient, sudorific, and vulnerary (Duke and Wain, 1981); it is reported to be photosensitizing in animals, to cause contact dermatitis (Lewis and Elvin-Lewis, 1977), and hayfever (Degener, 1957-1963). It is a folk remedy for anasarca, calculus, cancer, carbuncles, convulsions, cough, cramps, cystitis, diarrhea, dropsy, dysentery, epilepsy, headache, hemorrhage, hypertension, hysteria, insanity, kidneys, laxative, measles, rubella, snakebite, sores, stones, tumors, urogenital disorders, warts, and wounds (Duke and Wain, 1981). http://www.hort.purdue.edu/newcrop/duke_en...n_dactylon.html

В началото на септември (първата събота и неделя) в Димитровград се провежда традиционен събор на братски групи. Съборът се провежда от времето на Учителя, но е бил забранен през годините от 1957 до 1990. Тази вечер събралите се от различни краища на България братя и сестри се радваха на изпълненията на известния български тенор и изпълнител на песни от Учителя - Симеон Симеонов и на братя и сестри от страната. Утре съборът продължава с Паневритмия - парка Пеньо Пенев - 6:30ч., наряд, беседа, братска среща и обяд. За допълнителна информация - donkag@abv.bg

Ася, Аделаида! Препрочитах думите ви и душата ми благодареше на "случайността", която ме свърза с вас и всички други жени като вас тук! Ние не сме илюзията, която ни "се иска", ние не сме наставление, ние дори не сме идеал - ние сме реалността и ставаме все повече. Това, че някои не ни виждат или им се иска да сме измислен идеал, това не ни пречи да живеем пълноценен живот и да се "размножаваме". На шега или на истина - това зависи и от избора, който правят мъжете. Ако искат да имат до себе си Жени, те ще се отърсят от клишетата, наложени им от медии и мода и ще се оставят на своята мъжка интуиция - ще останат при жената, която носи женствеността, описана от Аделаида толкова кратко, ясно и точно. Бих добавила към точката за "Умението на подчинение, за адаптиране и гъвкаво, меко подхождане в човешките отношения" зависи от умението и да усеща душата на мъжа и да я уважава, да разбира и владее езика, на който разбира и говори мъжът. "Ситно ходи" означава, че жената не прибързва и спокойно обмисля позицията и постъпките си, избора, който прави; "ниско гледа" - умее да забелязва малки детайли и да разчита посланията им, да ги използва; "мъдро дума" - намира доброто във всичко и умее да го покаже на останалите. Много мъдри думи за жената има в беседата Малък разбор от Великата майка. Интересни са и коментарите по нея... тук

Неоспорима е многократно превъзхождащата интуитивност на жената. Реално погледнато това е основният механизъм на нашето мислене. Ние "усещаме" какво е необходимо в една ситуация. И точно злоупотребата - съзнателна или в повечето случаи неосъзната - с това безценно качество стои в основата на много от женските проблеми и неразбирателствата между половете. Интуицията ни е дадена, за да можем да реагираме по най-бързия и точния начин на ситуациите, да "усещаме" правилния избор, да общуваме пълноценно с новородените и растящите деца, а защо не и с мъжете... Всичко от този род, което осигурява оцеляването ни като вид. Но както става винаги, едно и също въже може да ни издърпа от пропастта и може да ни обеси. Първо, ако не е достатъчно разумна и не носи безусловна любов в сърцето си, жената започва да очаква същата интуитивност и от мъжа - забравя, че той не е жена. Следват разочарование след разочарование, защото заета да забелязва как мъжът се проваля там, където е нужна нейната интуиция, тя пропуска да забележи успехите на мъжа там, където тя се проваля просто защото "това не е женска работа". И ето как жената започва да смята мъжа за по-неразвито същество само защото той е различен от нея. Умната жена оценя своето превъзходство в определени области и нито го очаква, нито го иска от мъжа, защото това си е "нашата територия". Интуицията и позволява да забележи силните качества, които притежава мъжа до нея, и в интерес на поколението им ги изтъква, развива и оставя мъжа да се чувства пълен господар в "мъжките работи". Така възпитава и момчетата си. И съответно момичетата. Жената с разумно и добро сърце усеща и още нещо - мъжът дори и когато стане баща, си остава момче - докато тя ражда и от момиче се превръща в майка. Когато е необходимо, в моменти на емоционално напрежение, тя може да изиграе ролята на майката и за мъжа до себе си. Защото това е нейната сила и превъзходство, дадени и от Бог.

Много полезно решение! И според мен съвсем реално осъзната ситуация и подход. При мен лично работи напоследък (отпреди 4-5 години само) още по-кардинален подход. Няма стандарти за искане и плучаване и няма планове. Каквото ми се "даде" си има някакво предназначение, определено "отгоре" и моята задача е само да му намеря доброто място. Няма малко или много, няма не-достатъчно - винаги е достатъчно, защото няма "дупки" за запълване, а материал за разпределяне. И да си призная честно израбтих си този подход от чисто суеверие. Направи ми впечатление, че колкото пъти изчисля предварително уроците, децата и приходите, винаги нещо става и излизат точно наполовина. Разбира се, изчислявайки приходите, аз съм им била намерила и мястото - "тигана". И много ясно, че той остава наполовина празен. Колкото пъти си напишех какви разходи трябва да покрия следващия месец, с надеждата, че ще изкарам повече, за да си скътам настрани, винаги приходите излизаха с малко под набелязаните дупки и трябваше да "режа".... Накрая си забраних да гледам в бъдещето "в пари, приходи и разходи" - карам я ден за ден. И винаги ми стигат и малко ми остават в резерв - не го харча, защото знам, че той си има своето място, но някъде по-нататък. Просто търпеливо изчаквам и най-много до 2 месеца излиза нещо по-голямо.... И винаги е точно за толкова, колкото са се натрупали дотогава. Е, как да не съм суеверна...

Днес е Време да се радваш на живота сега и тук, на обичта на прителите, на слънцето и дъжда, на песента и смеха около себе си..... да Бъдеш щастлива.

А какво означава любов между мъж и жена? Това не е ли най-първо и най-важно Приятелството между тях? Толкова до болка познато ми звучат думите на момичето! Толкова терзания съм преживяла и аз, подобни на нейните... Кой или какво ми беше внушило, че любовта и специалните чувства към човека от противоположния пол са нещо различно от приятелството с него? Така излитат от рамото ни птичките на щастието. Чудим се как да загатнем чувствата си към някого, в същото време не забелязваме и дори отбягваме и отблъскваме чувствата на приятелите си към нас и нашите собствени към тях. Какво чувство трябва да усети едно момиче към един мъж, за да го изтълкува като любов към него? Тръпка, която разтърсва и си губим ума, не можем да мислим за нищо друго освен за него и как да му открием и докажем чувствата си? Това е зависимост, която води направо към ада. Изпитано. А може би усещане за свобода, спокойствие и сигурност, за разбиране без думи, когато сме заедно?... И все пак на въпроса - според мен пътят ни един към друг минава през приятелството.... How can we be lovers if we cannot be friends?

Когато мислим и говорим за внушение и самовнушение, като че ли се съсредоточаваме най-вече в съзнателни процеси и влияние върху ума и емоциите. Съвсем не по-маловажно е внушението и самовнушението, което не контролираме и дори не осъзнаваме. Реално точно то играе значително по-голяма и определяща поведението и мисленето ни роля. Замисляли ли сте и улавяли ли сте моменти, ситуации, в които се намирате под сугестивното влияние на средата и ситуацията, на някакви предмети или хора - без да има преднамерено внушение или самовнушение и от двете страни? Какво значение има осъзнаването на внушенията и самовнушенията, на които е подложено нашето психично поле? Съвременният човек непрекъснато общува с и с посредничеството на техника, работеща с електормагнитни полета и излъчвания. Какво влияние могат да окажат според вас тези полета върху внушаемостта на нашето съзнание - увеличават ли го или го намаляват? А върху способността и възможностите ни да осъзнаваме въздействието на внушенията и самовнушенията, на които сме подложени?

:thumbsup: и за целия пост!

Напоследък установявам, че ме мотивират самите ситуации, в които попадам. Не помня вече къде прочетох думи на Учителя, които се врязаха в паметта ми: "Ако се събудите с маркуч в ръцете и в градина, значи е дошъл моментът вие да я полеете. Не се питайте "Защо аз?" - поливайте." Всъщност точно така действат предметите и ситуациите на психичните полета на човека - но само на малките деца! Затова когато детето види стълба, започва да се катери без да има някаква определена цел. По-късно измислените от нас (или наложени и внушени от общественото мнение) приоритети, цели и планове изместват ситуацията като мотивиращ фактор. Нещо повече - тя започва да става препятствието, с което се борим... А може би осъзнаването и личното ни участие не се състои в това да намислим нещо различно от ситуацията, а да разберем какво се очаква от нас (какво държим в ръцете и сред какво се намираме). После съзнателно да поставим целите и да планираме осъществяването на това, което се очаква от нас. При мен попадна едно лъчезарно момче - тенисист, ходи по състезания и тренировки непрекъснато. Ситуацията нарушаваше всички подходи към усвояването на езика, с които бях работила дотогава. Ако преди месец дори някой ми беше казал, че ще избера такъв път, щях да се усмихна иронично и скептично. Първите часове се чувствах много странно - не вярвах, че правя това по този начин. Но ситуацията ме беше поставила с гръб до стената. Или трябваше да се откажа, държейки на моите доказали ефективносттта си подходи, или да се опитам да ги наложа на детето и ситуацията, затваряйки си очите пред реалните факти. Избрах третия път - съобразих себе си със ситуацията и усетих, че приемам това като експеримент и предизвикателство едновременно - я да видим дали ще излезе нещо изобщо.... Излезе - мноооого повече и по-качествено, отколкото очаквах. В процеса на работа опознах качествата и темперамента на детето добре и... оказа се, че то усвоява най-качествено и бързо точно по този начин, който ситуацията ми беше наложила.

Светлината, която ще внесе Христос - разбирането и прилагането на мъдростта. Дълго време разбирах превратно "Когато ви ударят по едната буза, обърнете към тях другата" - като търпи ударите, когато идват от близък до сърцето ти човек. Развих нужда да бъда удряна и да се самосъжалявам. Когато започнах да се моля за светлина, постепенно вникнах по-внимателно в стиха. Съвсем не говореше за търпене на удари. Напротив. Да обърна другата буза, първо означаваше да променя гледната си точка към ударите и позицията си, а не да държа бузата за да я удрят. Другата буза - това означаваше да проемян мисленето и поведението си така,че това, което преди е било удар и болка за мен, да се превърне в леко потупване или погалване. Да променя себе си означаваше да излекувам мястото, което бе докоснато - усещането за удар е дошло от това, че е било докоснато болно място. Приложих разбраното и нещата започнаха да се променят. Страданията постепенно отстъпиха място на радостта и благодарността. Случвало ли ви се е да молите за нещо подобно - не за целия свят, но поне за вашия личен свят - и молитвата да е помогнала? Цитатите са от: Мисли за молитвата

"Молитвата е най-силния акт в човешкия живот. Тя концентрира в едно мислите, чувствата и волята на човека. Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса. Молитвата е най-красивата работа! Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога! Колко е красиво сутрин, щом станеш, да разговаряш с Вечния! Който не се интересува от Бога, постепенно губи силите си и изостава назад, като мисли за ангелите, човек е в ангелския свят. Като мислите за Бога, вие сте в Божествения свят. За който свят мислите, в този свят живеете. Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и а напредналите Същества. Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия Свят за помощ. А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки Живот. Да се молите и да съзерцавате, това значи да отправите своя доклад към онзи Велик Център, от който сте излезли. За какво ще дадете доклад? За работата, която сте свършили. В отговор на това ще стане правилна обмяна между вашите мисли и чувства и тези на Съществата от възвишения свят. Ако някой мисли, че може и без молитва, съзерцание и размишление, той е на крив път. Като се молите, вие се самоопределяте. Като се молите, вие сте в непреривна връзка с цялото Битие. Като знаете това, не спъвайте този естествен процес във вас. При молитвата човек получава енергии от Божествения свят. Законът на молитвата е същият, както законът на храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моли, душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата наподобява простиране крачето на амебата, за да хване храната си. Това е непреривен процес. За да дойде новото в човека, той всяка сутрин трябва да отправя ума си към Великия Център на света. Молитвата е закон за поливане. Чрез нея се привличат всички добри влияния. Когато човек се моли, всичко около него трябва да расте и да се развива. Когато човек разбере великия закон на молитвата, ще стане истински човек, ще стане един от великите адепти. Виждали ли сте как ангел се моли? Молитвата е първия метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молите, никога няма да го научите. С молитвата изучаваме езика на Бога. Ние още не знаем езика на Бога. Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение. Никой да не вижда когато се молите. Когато търговецът се моли, трябва да забрави търговията си, всички вземания -давания. При друг случай Учителят каза: - Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Тя води към Любовта, доброто и възвишено състояние, което имате - да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия. Това се дължи на момента, който вие сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли, за да не отвърне Бог лицето си от него. Страшно е, когато Бог скрие лицето си от човека! Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление и наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава получава нови мисли. Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята. Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него. Каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг. Тогава паразитите започват да го нападат и той изгубва посоката на живота си. Говоря символично. Ще направя превод: когато човек престане да мисли за Бога, той става уязвим и тъмни, изостанали същества го нападат. Човек не може да придобие нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече Светлина в съзнанието ви. По-културни Същества от ангелите няма. Следващата фаза, в която човечеството ще влезе, е фазата на ангелите. Тогава нашите груби тела ще бъдат променени в динамични. Те ще бъдат съставени от по-фина материя. Как ще се създаде последната? Чрез молитва, съзерцание, размишление. Или казано другояче, молитвата е метод за организиране на духовното тяло - новото тяло, в което човек ще живее. Питам сегашните учени и философи по колко пъти на ден си спомнят за Господа. Причината за нещастията на сегашните хора се заключава в това, че не си спомнят за Господа. Молитвата е метод за разрешаване на най-трудните задачи. Съмнението, подозрението, неверието и ред други отрицателни мисли и чувства са причина за повечето болести в човека. Чрез молитвата човек се справя с тези отрицателни състояния. Магическа сила има в молитвата. Достатъчно е да произнесе човек един стих от Евангелието с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне. Той ще внесе Светлина в ума му и ще оправи работите му. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура. Чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него. Когато човек се моли за реализиране на едно свое добро желание, Невидимия Свят всякога помага. Болен си - помоли се на Бога и в скоро време ще оздравееш. Няма нещо в света, което човек като е поискал, Бог да не го е направил. Светът представлява желанията на тези малки същества. Каквото те са пожелали, Бог го е направил. Ако всички бяха се обърнали към Бога с молба: "Господи, ние употребихме всички методи за оправяне на света, кажи ни един начин, по който да го оправим." И ако се помолеха от сърце, методът ще дойде. Този начин е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Няма живо Същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на неуредиците на вашите пощи. Уредете пощите си. Пощата от Невидимия Свят тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци. Красиво е човек да съзнава, че заема място в ума на Бога. Като има това съзнание и се обърне към Бога с молби за нещо, молитвата му ще бъде приета. Искайте от Бога да живее във вас и да се проявява чрез вас. Единственият, който преобразява хората, е Бог. Всички търсят смисъла на Живота. Смисълът на Живота се заключава в общение с Бога. Най-благоприятни часове за молитва са ранните часове след полунощ, например 3 часа, 5 часа. Псалмопевецът казва: "Господи, на ранина Те призовах." Това значи, че на ранина, преди изгрев, ще се занимая с най-великата работа - общение с Великия Център на Битието, за да придобия енергията, с която да свърша работата си през деня. Гдето и да иде човек, каквато и работа да започне, той се нуждае от енергия. Остави ли се на влиянието на света, светът ще го изкара вън от релсите на неговия живот. Сутрин, като станеш, ще имаш една основна мисъл, ще се отвориш като един цвят. Христос е прекарал цяла нощ в молитва. Защо? Защото през тези часове той се изпълвал като акумулатор с енергията, която е харчил през деня. Човек трябва да се моли, да работи върху себе си, за да се подготви за Новото, което днес идва в света. Колко време трябва да се молиш? Непрестанно. Молитвата не подразбира, че ти трябва да се спреш и по цял ден да се молиш. Ти можеш да се движиш и пак да се молиш, работата не изключва молитвата. Постоянно можеш да се молиш. Само онзи, който живее в закона на Любовта, само той има разположение да се моли. Каквото прави, той всякога е в молитва. С други думи, в живота на любещия човек всичко е молитва. Майката казва, че не й останало време да се моли, понеже имала деца. Онзи, който сече дърва, казва, че не му остава време да се моли, понеже сече дърва. Онзи, който, пише казва същото. Всеки казва, че не му остава време за молитва, съзерцание и размишление. А пък то, най-първото е молитвата, а после другите работи. Защото най-първо ще дишаш, а после ще работиш. Иначе не можеш да свършиш работата си. Онези, които не се молят, не са способни ученици. Най-лениви, най-неспособни, най-недаровити ученици са тези, които не се молят. Дайте една тема на един неспособен ученик, той ще каже: "Отде се намери тази тема!" Ще се молите и когато сте разположени, и когато сте в противоречия, и когато имате тъмнина в съзнанието. Човек може да се уедини и всред хората. Уединението не е външен процес. Ще ви дам едно правило: за всеки човек има една Божествена вълна, която го подема. Като станеш сутринта, не бързай веднага да отидеш на нивата. Спри се, работи вътрешно, за да дойде тази Божествена вълна и тогава иди и започни работа. Ти може да си най-простия човек, но посети ли те Божественият Дух, от тебе все ще стане нещо. Ако в молитвата не участва мисълта, чувството и действието, тя не е истинска молитва. Да влезеш в скришната си стаичка, това значи да влезеш в своята девствена душа. Тогава ще разбереш дълбокия смисъл на нещата и защо живееш. Молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо. Когато някой изпадне в затруднение, казвам му: моли се да влезеш във връзка с Разумните Същества, които могат да ти помогнат. Някой казва, че се моли, но няма отговор. Причината е, че съзнанието му не е будно. Човешкото съзнание е подобно на радио, което приема и предава звуковите вълни от пространството. Учените хора казват, че над земята има един пояс, който отклонява вълните и препятства изкачването им. С това може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото е по-будно и по-високо съзнанието на човека, толкова е по-голяма вероятността молитвата му да бъде приета. Какво се иска от човека, за да бъде в общение с Невидимия Свят? Трябва да има свое радио. Той го има. Като отправите молитвената мисъл нагоре, ще се пазите от вълчите вълни; съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват в астралния свят. Те се отразяват вредно върху човешкия дух. Мъчнотиите в живота на човека са нападения от тези вълчи вълни. Те влияят върху неговите молитви и пречат за тяхното изкачване. Те пречат и на добрите желания. Човек се моли по-добре, когато го гонят. Когато те поставят на големи страдания, изпитания и гонения, тогава .се молиш както трябва. Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата не може да стигне до Бога. Човек не може да се моли на нечисто място. Трябва да отидете на чисто място. Молитвата трябва да се предаде от чисто място. Когато човек се моли, трябва да бъде конкретен пред Невидимия Свят. Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено какво се иска. И тогава тя остава без последствие. Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога Сила, Знание, Мъдрост, Любов, Истина и Свобода. Когато човек се моли, трябва да иска най-малкото, но същевременно и най-необходимото. Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия. Направете следния опит: вдълбочете се в себе си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света." Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам Радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина." Знаете ли какво ще почувствувате? Ще почувствувате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Ще се почувствувате възродени. В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към господа и кажи: "Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов." Или кажи: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на земята и за осветяване на Името ти между човеците?" Един важен закон гласи: когато се молиш за някого, молитвата ти добива магическа мощ само тогава, когато се придружава с Любов към него. Сега, за пет минути нека се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят. Законът е: ако изпратите тази мисъл както трябва, работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която сте извършили през целия си живот." Изворът на доброто - Вътрешната работа на ученика

Роси! Бих продължила - такова даване не оставя у човека усещането, че дава, а че получава - и то нещо много по-ценно и по-голямо от това, което дава. Моя приятелка помага на дъщеря си при отглеждането на детето. Тя дава много от личното си време и сили, но често казва: "Аз не давам - аз получавам от Бог безценната възможност да бъда до детето на моето дете, да изживея още веднъж майчинството - вече в съвсем нов вид. Любовта, която ми дават двете деца - моето и нейното - това не може да се сравни с "ценността" на моето лично време. Бог ми е подарил това време, за да изживея своето щастие."

Еси! Най-много удари получавах в личния си живот точно докато се чувствах нещастна, че друг е нещастен смятах, че не мога да съм щастлива докато не направя така, че и той да е щастлив. Какво самочувствие и гордост! Каква слепота - чак смешно ми става сега, но тогава много страдах и плаках. Аз съм щастлива сега, че минах през този ад, защото без него сега нямаше да ми е толкова светло, леко и свободно. Сега вече знам - всеки сам върви по пътя към своето лично щастие. Всеки сам си определя нещастието - то е неговият урок. Никого не правя щастлива и от никого не чакам да ме направи мен щастлива. И всички сме много щастливи - защото сме свободни и се обичаме каквито сме. Никой не се чувства длъжен на никого с нищо и никой не му е длъжен. А и как бих могла аз да преценя какво ще направи щастлив дори най-близкия ми човек? Мога да кажа това само за себе си. На времето моята 18 годишна дъщеря ми каза - "не искам твоето щастие да зависи от моето - така като направя грешка ще се чувствам много нещастна, че съм наранила и теб - моя най-скъп човек на този свят. А аз имам право да греша и да ме боли и да се уча също, нали? " Сега всички мои близки ми казват - ние сме щастливи до теб, защото няма нужда да правим каквото и да било, за да си щастлива. А щастието ти е просто заразно. А как ли би се чувствал един човек, ако неговото лично щастие му е подарено от някого - този някой винаги може да си го вземе или най-малко да очаква някаква отплата... дори и да не го казва. Нима не сте чували често: Аз толкова направих за него да е добре, а той...."

Изворът на доброто - Вътрешната работа на ученика Свобода е дадена на ума и мислите ни - дали да ги свържем със светлината или сенките - от нашата човешка воля зависи. Самата мисъл няма светлина, ако не е свързана с Реалността. Отрицанието на сенките, критиката им, борбата с тях - това е свързване с тях. Ако все пак усетим студа и тъмнината в ума си - отново само в силата на волята на всеки човек (и само на него) е да се обърне към Реалността. Друг е въпросът ако умът смята сянката за реалност. Или за него реалността включва и сенките... Дали друг човек, друг ум може да помогне - мисля, че да. Ако един ум може да владее отправянето на съзнанието към Светлината, той може да служи за опора - но само ако нуждаещият се сам пожелае и потърси тази опора. При това първият не е задължително (и може би не е желателно) да знае дали някой се е ползвал от опита му.

Изкусително е човек, стремейки се да трансформира човешкия в Божествения принцип, да забрави за смяната им. Да започне да се отнася осъдително към човешкия и да ги противопоставя. Всъщност ние сме хора и е напълно нормално да минем през човешкия стадий. Според мен ключовият момент е този, в който си задаваме въпроса: "Как е възможно любовта да се превърне в омраза? Тази любов е човешка, любов на съображения." Тогава започваме да търсим съображенията, за да ги изчистим и трансформираме човешкия в Божествен принцип. Съображенията също са нормален етап в работата на ума ни - до момента, в който сърцето стане зависимо от тях. Почувстваме ли болката в сърцето, значи е време да разширим съображенията и да освободим сърцето си от тях. Пример? Човекът, който живее до нас, изрази негативно отношение или негативна реакция, която ни засяга болезнено. 1.Ако определяме чувствата си към него според неговото поведение, обичта ни ще се превърне в неприязън и ще му лепнем някакъв етикет, ще започнем обобщения, спомени... Взели сме от него положителното настроение и отношение и ако то в един момент секне, показваме му вратата... 2.Ако навреме осъзнаем съображенията, които превръщат любовта ни в неприязън, ще разширим полето на разсъждения и ще потърсим причините за разочароващото поведение. После ще ангажираме ума си да измисли как бихме могли да помогнем на човека до себе си, на човека, когото обичаме, да преодолее тежък за него момент. Какво се разбира под "стои във водата"? Това, че обменя информация със средата? Значи нечистотиите в сърцето идват от застоя на някакви мисли, затварянето в тяхната черупка? Другото определение на девствено е такова, каквото е по рождение - следователно, ние по рождение можем и сме предназначени да раждаме добри и възвишени неща... Всички цитати са от беседата Това учение

А каква по-точно е вашата база данни? Тя на личен опит и впечатления се основава или на прочетени материали? Ако имате предвид личен опит, то всички мъже ли имате предвид, мъжете, които познавате лично или само онези, които са ви навели на мисълта за мъжката агресивност? Защото мъжете, които живеят в моята среда определено не са агресивни - напомням, че работя като учител в областен град вече 27 години - т.е. имам доста богати впечатления за хората. Много от мъжете, които познавам израснаха пред очите ми и вече станаха много добри съпрузи и бащи. Не бих могла да си изкривя душата и да кажа нещо негативно като обобщение за мъжете. А колкото до проблемните хора - проблемите им не зависят от пола им. Полът само определя начина, по който се проявява проблемът.

Връщам се назад в миналото и с помощта на моите родители се опитвам да си възстановя картината на мъжкото поведение по времето на моите дядовци и прадядовци. Уважението към жената в семейството никак не е било щастлива случайност в средата, в която отраснах аз и са отраснали моите родители (майка ми е на 68, а баща ми на 78). Единият род е свещенически, другите 3 - обикновени селски полуграмотни. И в четирите огромни рода, които все още се познават и уважават, няма нито един спомен за мъж, който да не е уважавал жена си. Това е било норма на поведение и отношения в селата. Да, имало е и изключения, но баба с огорчение говореше за тях, срамувайки се от съселяните си и намираше причината за тези отклонения в "соя" (наследствеността) или в някакво заболяване. Такива мъже не се ползвали с авторитет, напротив - били черните овце на селото и хората странели от тях. "Бие булката си и пие" - това е било нещо като присъда - на този не може да се разчита. Всъщност общественото мнение до голяма степен се е определяло именно от мнението на женската половина на селото, защото мъжете (нашия край са били земеделци и овчари) почти през цялото време са били откъснати от събитията и са получавали "новините" вечер от жените. Всички дядовци и прадядовци, които помня, се вслушваха в мнението на своите съпруги и ги уважаваха много - бабите ми въртяха домакинството и тактично успокояваха парата, ако нещо беше разстроило мъжете им. Грижеха се за тях, защото мъжете работеха много. Прабаба Елена казваше, че един мъж е спокоен и добър когато има умна и добра жена до себе си. Същото беше и с всички чичовци, лели и съседите. Така че картината на патриархата, нарисувана по-горе никак не ми изглежда правило - поне за опита, който имам. В семействата на турците по нашия край (работила съм и като учител, имам и много приятели и съседи) също външно дават вид за пълно подчинение на жените и дори слугуване, но истината е диаметрално противоположна. Това се прави пред хората, за да се вдига авотритета на мъжа-глава на семейството. От неговия авторитет зависи благосъстоянието на семейството и доверието на партньорите. Затворят ли вратата на дома си, обаче, стопанката става глава на семейството. Турчин, който не уважава и не слуша жена си, не се ползва с добро име в тяхната общност.

"Кроткото агне от две майки суче." "Човекът е от камъка по-здрав и от яйцето по-крехък." "Очите виждат всичко, но не виждат себе си." "Който жали подковата, загубва коня." „Гордостта предшества падането.“