Донка

Бог е Любов“. Ще прочета само няколко стиха от 19-та глава от Лука. „Всичко в живота е постижимо“. Неделна беседа: Закхее, сляз скоро! - 24 ноември 1935 г. Благословен Господ Бог наш. Отче наш. И тъй в света съществува един велик закон, който всички трябва да познавате. Достатъчно е да знаете как да произнесете една дума, за да видите силата на този закон, който действува навсякъде в света. Ако знаете как да произнесете думата Любов, вие ще се свържете с всички добри хора по лицето на земята, с всички светли любящи души, в които Любовта живее, които имат будно съзнание, те веднага ще ви послужат. Ако знаете как да произнесете тази дума, всички хора по лицето на земята, дето и да са, в които Любовта живее, още до вечерта ще пристигнат при вас. Ако сте гладни и произнесете тази дума, веднага тия същества ще се погрижат за вас и до вечерта хлябът ще пристигне. Ако не се свържете с тия същества, колкото и да викате за хляб, хлябът няма да пристигне. Закхее, сляз скоро!

Неделни беседи - м. юни 2020 г. 7 юни 2020 г. - 606. Закхее, сляз скоро! - 24 ноември 1935 г. 14 юни 2020 г. - 607. Иди повикай мъжа си! - 1935 - 1 декември 1935 г. 21 юни 2020 г. - 608. Дванадесетият час - 8 декември 1935 г. 28 юни 2020 г. - 609. Да се не изгуби нищо - 15 декември 1935 г.

Добрата молитва Беседа: Аз дойдох, за да имат живот - 17.09.1920 Господнята молитва

Съборни беседи м. юни 6 юни 2020 г. - 49. Аз дойдох, за да имат живот - Извънредна Беседа - 17.09.1920 13 юни 2020 г. - 50. Добри ученици - Извънредна Беседа - 19.09.1920 20 юни 2020 г. - 51. С любов и вяра - Извънредна Беседа - 26.09.1920 27 юни 2020 г. - 52. 400 000 форми Извънредна Беседа - 03.10.1920

Oт силното желание да ни вкараш в правото мислене, очевидно не си прочел внимателно написаното в темата от създаването и. Съвсем не сме имали предвид надменност, макар че надменността да е родна сестра на гордостта. За да има над-менност, има сравнение с другите и издигане на нещо свое (материално, емоционално, духовно) над подобното, което притежават останалите. Гордостта може да не включва сравнение с другите хора, и да, тя наистина е положителна самооценка, НО с една съществена отличителна черта - тя има претенциите да замества и измества оценката на Бог. Ето един пример: Дълги години живях с прикрит комплекс за малоценност - бях сигурна, че не съм красива. (Сега гледам снимките си от младите си години и ми става и смешно, и жално за себе си). Ще кажете - това е обратното на гордостта - Гордост е, когато човек се смята за по-красив от другите, нали? Не. Това е горделивост. Гордост е, когато смятат, че Бог ми е създал тяло, което не отговаря на МОИТЕ критерии за красота. Аз съм недоволна от моя Създател и от неговия дар, страдам. Ако аз бях си създала тялото, щеше да е много по-добро.... О! Поставих себе си НАД него... Замириса май на сяра и на най-способния от всички Ангели, който бил изпратен тук на земята да се опита да направи този съвършен свят, който смятал, че може да създаде, за разлика от несъвършения свят на Бога. Наскоро чух друго определение за неговата задача на земята - да разрушава всичко, което е изградено без любов... Кой знае... Този пример беше за разновидност на материалната гордост. Духовната - вече споменах, когато смятам себе си за образец на праведник, разбиращ, знаещ повече от другите, та затова имам карт бланш от Бога да оправям и вкарвам в пътя другите. Та за себе си да кажа, че нито се смятам за образец, нито за знаеща, а и в пътя нямам намерение никого да вкарвам - всеки да си върви по неговия, аз по моя...

Да вметна в разговора Това, че човекът приема гордостта и нейните външни проявления в горделивост (в различни области - материална, духовна, емоционална и др), като пагубни за божестственото, което носи в себе си, за любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта, не означава, че този човек е или иска да бъде стерилен праведник - без гордост. Това последното е точно определението на духовната гордост, според мен. Има тънка, но кардинална разлика: - приемам гордостта в себе си, различавам я, смятам я за нормална част от човещката си същност и поради това - в правото си и в нормата си да я нося и проявявам. Е, излишното проявяване го наричаме горделивост и ще се стараем да не я показваме много. - приемам гордостта в себе си, различавам я, осъзнавам корените, действието, последствията, и се опитвам да се освободя от корените (!), а не от самата гордост Без корените, тя постепенно ще залинее.. Гордостта не е изначално моя - тя е внушение на егрегорите... не знам дали ще имате време за този филм, но на мен ми беше безкрайно интересен, макар да го гледах на части няколко дни...

Наблюдавам напоследък хората... Сякаш това, което преживяхме и преживяваме всички, започва да ги превръща в по-добри човешки същества. Има и такива, които сякаш губят разум... И може би всичко зависи от ценностите - сега изплува истината... Странен вирус, странна епидемия.. Допада ми тълкуването на Лазарев от началото на "пандемията": А ето размисли отпреди месец:

Отче наш. „Ще се развеселя“. Ще прочета 13-та глава от Матея, от 24-тия стих надолу. „Духът Божий“. „И посея плевели на нивата и си отиде.“ Неделна Беседа: Плевели - 17 ноември 1935 г. Благословен Господ Бог наш. Отче наш.

Добрата молитва Беседа: Три картини - "Аз ви избрах" - ИБ 15.09.1920 Очите, носът и устата представляват трите велики състояния на материята, а веждите представляват уклоненията, които са ставали при съставянето на тия три цикъла. Малката любов ражда малките недъзи, а съвършената любов ражда съвършенството. На земята човек е дегизиран - той не е чистият човек. То ще бъде много смешно да отидете на небето и да видите, че един ангел е с едно око, друг с един крак; това може да се срещне само на земята между хората. Този, който ви мрази, този, който ви прави пакости, вие сте му направили някога нему същото, ето защо трябва да го обичаме, за да загладим и изправим стореното по-рано. Първата картина представлява кристалните души (триъгълника). Втората - светлите души (душите на светлите духове). Третата - душите на свинете (материалните). Господнята молитва

Гордост и тщеславие Гордост и ревност Това е само една малка част от написаното от Учителя за гордостта. Мнооого полезно ми е било, когато я преодолявах. Хаха, то не е тайна - гордеех се, че съм чувствителна към отношението на другите към мен, че съм скромна (тогава така наричах стеснителността си). Гордеех се, че се жертвам, като пренебрегвам своите нужди заради тези на другите хора, че не съм нагрубила или обидила никого, гордеех се дори, че страдам, без да го показвам на хората... То всичко било агресивно, оказа се - и това, с което се гордеех, и самата гордост. Сега си мисля колко клишета са ни набити в главиците....

Позволих си да прехвърля последните мнения в тази тема, като по-адекватна на идеите в тях. Ще се радвам на дискусия с интересни позиции и особено аргументи. Моята лична позиция - няма положителна гордост. Стигала съм до извода, че хората, които поддържат това становище, смесват гордостта с достойнството и честта. Те наистина са положителни (нямат отрицателен аспект).

О, какви предположения. Не, не съм горда с нищо. Преодоляла съм една разновидност на гордостта преди доста години - тогава именно Учителя и Лазарев ми помогнаха да осъзная какво нося в себе си, и как да го изчистя. Не че няма още за чистене - излиза от време на време по нещо, но отдавна не може да ме ръководи и да ми влияе. Да, има разлика между гордост и горделивост, но тя не променя смисъла на корена, а само проявленията. Дори горделивостта ми се струва по-малко агресивна от гордостта. Колкото до беседите и Учението - благодарна съм, че са в живота ми. За себе си - не, не усещам никакви оценки към себе си - само разбиране, когато проявя някоя слабост, но веднага идва старанието да го преодолявам. От време на време усещам, че Небето ме "потупва по рамото" - например с прегръдката на моята внучка, или с доверието в очичките на някой от моите малки ученици... Е, има и моменти, когато си усещам как ми казва "Опитай отново"

Страхът е демон Така че страх от демони означава страх от страха. Грешката, загубата, болката - не са демони, а част от пътя ни и уроците ни. Демоните не болят - аз ги свързвам с гордостта. Имаше една книга на Авесалом Подводни - за Егрегорите, много полезна. На демоните ми приличат. И да - човек се учи в живота, но книгите много помагат, казвам го от личен опит.

Любовта и нейните състояния с различно количество топлина не могат да бъдат форми - те се проявяват в поведението на човека като различни форми, при това никак не еднозначни. Форма на любовта може да бъде както даряването на нещо някому (който има нужда от него), но също така отказът от това (когато то е вредно за него). Омразата не е форма на любовта, а състояние с малко (недостатъчно, липсващо) количество любов. Тя също се изразява, материализира в различни форми на поведение - може да бъде лишаване от внимание, но може да бъде и засилено внимание по посока осъдителност. Една и съща постъпка може да бъде мотивирана от различни състояния на любовта. Мога да откажа помощ на някого, например, за да му попреча да се справи с нещо, но също така мога да му откажа помощ, за да се научи да се справя сам. Когато ползвам думата липса, имам предвид липса на известно количество, а не изобщо. Самата дума липса, която толкова дразни ухото и окото, за мен лично си е точна, защото носи пресупозицията (предположението) , че това, което липсва е било в наличност, или се очаква и желае да се добави. Когато осъзнаем какво ни липсва, ние вече сме направили най-важната крачка към неговото придобиване, добавяне и т.н. Така че това не е лоша дума. Тези теории с "няма липса - има друга форма" аз лично не смятам за полезни. Поне в моята практика не са били и не са. Детето не е трудолюбиво или мързеливо - то е в различна степен трудолюбиво. Понякога влага повече, понякога по-малко. Понякога е достатъчно, понякога липсва нещо, което се добавя. Стаята не е чиста или мръсна. Тя е достатъчно или недостатъчно чиста. Този начин на мислене преодолява етикетите и осъдителността, отразява естествената динамика и свободата на избор и поведение.

Сянка и реалност - 28.08.1944 г. Мисля, че си е точно в тон с времето ни и събитията. И един отличен съвет как да постъпваме, за да не сме безразлични към събитията, но да не участваме в политиката. За мен политическите формации са си точно "черните братя". И не да воюваме с тях, но да скъсаме с тях... Как си го представяте?

И продължението... Накрая реших да му прочета нещо от беседите (които той беше чел по два пъти всички), защото вече зрението му е отслабнало.. Взех наслуки една книга от библиотеката му и... - Заветът на Любовта (последното слово). Отварям наслуки отново - стр. 105: Сянка и реалност Спогледахме се, братът се усмихна спокойно... и ми каза да не забравям да чета Словото...

Вчера разговарях с много възрастен брат за случващото се през тази година и за връзката на събитията със Словото, с Астрологията, с Евангелието и изобщо с нашето място, роля и задача сега. Честно казано, не очаквах точно тези отговори от него, което още веднъж доказва правилото, че всеки проектира в мислите и чувствата на другия това, което самият той мисли и чувства. Та братът първо ми каза, че каквото трябва да се случи, случва се и ще се случи, независимо ние какво мислим и вършим, дали го смятаме за добро или не. Също ми напомни, че написаното в Евангелието (Откровението на Йоан), е било валидно до идването на Учителя, и със самото си идване и със Словото си, той е дал светлина и Път на човечеството, с които да промени тези предсказания. И това става, и ще стане. Попитах го какво мисли за войната, за напрежението, диктатурата. Той ми отговори, че няма да има нищо страшно и унищожително. Душите, които искат да си заминат, ще си заминат сами свободно, когато си приключат с кармата си. Диктатурите ще си свършат работата, за да подготвят идването на новия свят и той ще бъде свят на Любовта. "Каквото и да си кроят някои хора, няма да го бъде. Белите братя са вече на кормилото на този свят. Учителя управлява управниците." Ами ние? "Какво ние - ние да си запазим вярата в Учителя и да изучаваме и споделяме Словото, да играем Паневритмия, да пеем песните на Учителя, и най-вече да прилагаме Словото всеки ден в живота си. Каквото сме правили и досега..." Какво е вашето усещане, размисли, позиция?

Добрата молитва Неделна беседа: Роденото от плътта - 10.11.1935 Неделя, София Благословен Господ Бог наш.Тайна молитва. Роденото от плътта

Именно. Тогава чуваме гласовете на ангелите... Когато настроим честотата на "радиото" си от тази на демоните, към тази на ангелите. Иначе те са си все тук и с нас...

"Но това е нормално, щото вече се влюбваш в мен ........ или поне в "образа на лошия, непослушния ученик"... не се притеснявай, няма да си първата учителка, "вдигнала ръце" от "неуважителното ми отношение ". За това ме изключваха от училище, а и прекъсвах два пъти в университета...." ха, ако имаш нужда от присъствието на такава учителка, за да ти запълва реалността, моля. Само че аз лично никога не съм се изживявала като такава. Друг е въпросът какво е моето отражение в твоите представи, но е знайно, че то зависи изключително от това, какво искаш да видиш (или да не видиш ти). Както и да е, това не ме засяга особено, прощавай, но не мога да ти доставя това удоволствие. В действителност, винаги съм отговаряла на тезите, а не на хората, които ги изразяват. Добре, омразата е любов, но с по-ниска температура. В този смисъл липсва топлината, а не любовта изобщо. Затова казах липса на "достатъчно" любов, а не изобщо. Както ледът е агрегатно състояние на водата, така и омразата е агрегатно състояние на любовта. Това е моята лична теза. А в нея ме е убедил животът - моят личен. Не убеждавам никого, че е така, само споделям своя опит. И по темата - Божията прошка, според мен отново, е повишаването на температурата на леда, и преминаването на любовта във вода и дори в пара. Тук въпрос има - откъде ще вземем топлината, за да повишим температурата на състоянието си.

Как бихте коментирали тази мисъл на Учителя в контекста на темата за позитивното мислене?

За Размисъл Днес Докато човек не е в съгласие с Бога, с Неговия Дух, той нищо не може да направи. Да бъдеш в съгласие с Божия Дух, това значи за всичко да си благодарен, за нищо да не роптаеш. Малко или много ти се даде, всякога да благодариш. Че не си получил очакваното — никога да не роптаеш. (Беинса Дуно)