Донка

Ани! И аз доста време се опитвам да си отговоря на същите въпроси. Засега съм стигнала до следните съвсем конкретно илюстриарни от личния ми опит, обяснения: В земния живот аз съм жена - така е сгъстена моята душа. Това е солта, с помощта на която аз заемам определени роли в театъра на земния си живот. Само посредством тези роли и цялата пиеса аз- моята душа - мога да се уча, т.е. да раста. Светлината, която идва от ангелския свят, ми напомня, че аз всъщност реално нямам пол и нося в себе си и женско, и мъжко начало - и всички хора с пол около мен са същите такива същества от светлина и без пол, но сгъстени, осолени, за да могат да играят в пиесата и така да "ходят на училище". Още малко: В земния живот сега в момента съм учителка и играя в определен сценарий с ученици. Някои са малки, други са по-големи от мен и могат да ме научат на свой ред на много неща, които аз не знам, а те знаят. Светлината от ангелския свят ми напомня, че ние всички тук, в солта на земния живот, сме ученици....

Вярвам, че дори когато ме прецакват, това е направено за мое добро - така се уча да внимавам, да не прехвърлям отговорността за неуспехите си на другите, да приемам спокойно загубата в случай на риск и съответно да преценям какво мога и какво не мога да си позовля да загубя, рискувайки една карта...

Честит Рожден Ден, Нели! Мир, Любов и Светлина по Пътя ти! Благодаря ти за всички красиви неща, които се случиха в моя живот след като съдбата ни събра!

Какво означава да се влезе в пъкъла да се работи? И защо всеки момент трябва да се спасяваме? Живее ли човек, неизменно се натъква на трудности, изненади, изкушения... С тях идват грешките, заблудите, колебанията, опасенията, негативните емоции... Но само от тях човек може да се учи - т.е. да се променя и развива заедно с Живота - да проявява божествената си същност. Пъкълът са всичко около и в нас нас, което може всеки момент да отнеме от нас свободата и любовта ни. От нас зависи дали това ще се случи. Но спасението е не с борба и не с бягство, а с работа - внимание, послушание, учение, мислене, прилагане... Ако се оттегли от света, няма да ги има, но няма да има и развитие - ще има застой. Застоят означава скъсана връзка с Живота, с Бога.

Светският човек може да бъде зависим и от някакви свои идеи и идеали. Стремейки се към духовност, той може да ги "реше, глади", да милее за тях и да им посвети живота си, отказвайки се от всичко материално. От момента, в който тези идеали, идеи, колкото и благородни да бъдат, започнат да ограничават любовта и свободата - както неговата, така и на ближните му, той се отдалечава от духовното... Познавате ли такива "духовни" светски хора? В същото време един обикновен човек, без особени познания, умения, практики, идеали и възвишени помисли и дела, един човек, който се занимава само с ежедневни материални дела, може да бъде духовен човек.... Познавате ли такива "светски" духовни хора?

Следващите утринни беседи: 09. - 21.12.2008 - Път на вътрешно разбиране - Моника 13 10. - 25.01.2009 - Здрави слуги и здрави господари - Донка 11. - 22.02.2009 - Мистично разбиране

Мисъл за деня

Михайло! Някои способности се дават без да ги иска или очаква човек - за да се изпълни някаква воля Божия, свързана с еволюцията. Щом са му дадени без да ги е искал, значи е преценено, че има сили и е сложен на място, на което да изпълни задачата си. Човекът има свободната воля дали да ги приложи за целта, за която са му дадени или да ги спотайва или да злоупотреби с тях. И всяко решение си има своите последствия... Ясновидството е дадено на човека, за да ползва само самия него, а другите да се ползват косвено - през плодовете, които дава животът на ясновиждащия...

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва Псалом 133 Молитва на Братството Беседа: Съчетание на отношенията Беседа пред Сестрите, 08.08.1920 Неделя, София Молитвен наряд за край: Господнята молитва

Какво означава да оставим своя ключ да го въртят децата? Ако ключът е знанието, то може би това означава да се оставим на егрегорите, на общоприетите за момента ценности да управляват мисленето, отношенията ни, поведението ни. Защо егрегорите са "децата"? - те са рожби на колективното мислене, нагласи, стандарти и непрекъснато се променят. Те нямат своя индивидуалност и свое знание (ключ), но тяхната роля е да манипулират (въртят) ключовете на хората. Детето, обаче, само опитва дали може да върти ключа и доколко може да го управлява - така то учи законите на своя свят и изследва доколко то може да управлява нещата. Т.е. егрегорите не са лошо нещо - те се превръщат в зло, когато хората, които ги създават оставят своята свобода в техните ръце. Може би защото и когато не желаем да поемем лична отговорност за това, което мислим, чувстваме и правим. В труден момент, когато не можем да се ориентираме сами все още, изкушаваме се да се доверим на някаква преценка или решение на други хора вместо да търсим своя поглед и своето решение. Предпочитаме да се откажем от това, към което ни води сърцето, защото нямаме достатъчно вяра и оставяме друг да завърти нашия ключ... в неговата посока... Вяра

Последното твърдение дълго смущаваше ума ми - ние хората сме свикнали (или са ни свикнали) да подреждаме живота - своя и на хората около нас. Смятаме това за основна ценност и залог за успеха си. Много ни е трудно да приемем, че всичко се "представя наведнъж" и даваме примери с живота в природата.... пролет, лято, есен, зима - всяко нещо си има ред и време. Забравяме, че всяко същество се представя по всяко време, но по различен начин - докато едното се представя като цвят, друго по същото време се предствя като заровена грудка в земята, после си сменят местата... Благодат има за всеки по всяко време... но всеки може да се ползва от нея по своя различен от другите начин... Всички цитати са от Работете с Любов

iti! Прекрасни разсъждения! Благодаря! Бих добавила само: Човек има само един път към себепознанието и познанието на живота като цяло, само един начин да разбере своята индивидуалност - като я освободи и я приеме с безусловна любов. С това човекът освобождава и приема с безусловна любов и индивидуалностите на всички хора около себе си и така започва да ги разбира и да разбира Цялото, в което сме свързани всички. Човекът е роден да може това...

Ч Е С Т И Т Р О Ж Д Е Н Д Е Н, В А С К О Благодаря ти за всяка секунда, която си посветил и посвещаваш за съществуването на този сайт и форум! Нека любовта, светлината и топлината носят само мир и радост в живота ти!

Няма нищо по-лесно от това да кажеш на някого: "Много ми е хубаво с теб", когато наистина е така. или: "Много съм щастлива, че ти си щастлив".

Не помня да съм проявявала съзнателно фанатизъм - винаги съм вярвала и съм се опитвала да прилагам в живота си свободата и любовта. По-скоро съм проявавала несъзнателен фанатизъм в личния си живот до момента, до който го осъзнах и нарекох с тази дума. Научих се да го почиствам, щом го осъзная и да "сканирам" себе си за бъгове преди те да се проявят... Негативната емоция и мисълта, че някой не мисли "правилно" и си вреди, вреди и на другите. Въобще усещането, че нещо е неправилно е първият признак за бъг- фанатизъм. Като една типична дева внимателно разглеждам това, което ми се е сторило неправилно и в своите критерии за правилност. Разсъждавам достатъчно време докато разбера кое е правилното в това, което съм сметнала за неправилно и защо не съм могла да го приема. За мествам думата правилно с подходящо - това е ми е похват от НЛП. Когато се каже подходящо, веднага излиза въпрос - за кого? И веднага умът дава право за мен да е подходящо едно, а за друг - точно обратното. Като дрехите и прическите... Правилното няма референция за кого - понятието подразбира и настройва ума за абсолютност и задължителност. Последните две изключват свободата и любовта. Превантивното сканиране е нещо като виртуална реалност, която си създавам и проигравам ситуации, които биха предизвикали проява на фанатизъм в мен. Наблюдавам и хората около себе си - уча се не само от моите, но и от техните уроци...

Познавам фанатиците по съзнателния или несъзнателния стремеж да съберат в своя "правилен коридор" всички останали и да ограничат свободата и възможностите на останалите. Правят го за доброто им и за доброто и чистотата на учението, което са приели и се опитват да защитават от някакво омърсяване или изопачаване. Всъщност точно това е начинът да го омърсят и изопачат. Ако не успеят да вкарат човека в коридора си и не успеят да му отнемат свободата, изпълват се с презрение и съжаление към него... което е същото. Причината - фанатикът изпитва объркване и страх от свят без стени и "праведни коридори". Към такива хора се отнасям с разбиране, но не изпълнявам команди - водя се по своето усещане за свобода и любов. На времето съм се колебала дали да не се отдръпна от общуване с братя и сестри изобщо - след среща с няколко фанатично предани ученици. Но сега съм решила проблема за себе си - Учението ми дава свободата и любовта, които аз отговарям за себе си как ще проявя. Не мога да държа сметка на други хора как го проявяват, но и е глупаво да слагам знак на равенство между Учение и негови фанатизирани привърженици. За себе си - не смятам, че съм имунизирана срещу несъзнателни прояви на фанатизъм - редовно си пускам няколко антивирусни програми...

Ето това ми струваше почти година да разбера в какво се състои агресивността му.... Ако аз имам усещането, че някой друг е изградил щастието си за моя сметка, значи, аз съм очаквала от този някой да ме направи щастлива, т.е. аз съм поставила моето щастие в зависимост от неговия избор. И съответно имам някакви претенции към този избор, т.е. ограничавам свободата на човека, когото обичам. Нещо повече - ако той наистина е щастлив, а аз съм нещастна от този факт и от начина, по който той е щастлив, това вече е сигурен белег, че моята обич към този човек е егоистична. Ако наистина ми е скъп и близък и обичам този човек, то аз изпитвам радост винаги, когато той е щастлив, независимо какви са обстоятелствата. Друг е въпросът, ако той е щастлив, когато ми причинява болка или ме вижда нещастна. Всъщност това не е истинско щастие, а обратното - психовампиризъм, това е зависимост на човека от моята позитивна психична енергия. Ако обичам този човек, не бива да позволявам подобна зависимост - т.е. ще направя нещо така, че да не може да ми причинява болка и да не ме вижда нещастна. Това е урок за мен и спасение за него. Да, той ще страда, когато не може да получи дозата си от мен, но само това е начинът да се освободи от зависимостта си. Ако аз имам усещането, че съм щастлива за сметка на друг човек, значи съм си въобразила, че имам някакво влияние над неговия живот и мога да влияя върху неговото щастие или нещастие. Ако този човек твърди това, значи имам да работя върху нашата взаимна свобода...

Мен ме приближи. Когато болката на нараненото сърце стана толкова непоносима, че трябваше да избирам - или да спра да живея този живот (във физически или духовен смисъл) или трябваше да се освободя от очакванията си и задълженията. Това е като да стоиш на ръба на пропаст, зад теб да лижат пламъци, в ръцете (крилете) и на раменете си да носиш някакъв товар. Трябва да избереш - да останеш гориш в пламъците, да скочиш в бездната с товара или да пуснеш товара, довел те до ръба на бездната и да полетиш. Трябва. Тогава проговори майчиния инстинкт - той каза - трябва да оцелееш и физически и духовно, защото още си майка -децата ти още растат и имат нужда от сърцето ти. Пуснах всички товари и полетях. Оказа се, че винаги съм можела...

Ако мъжът се стреми да бъде такъв, какъвто го иска жената, която той желае.... той вече е изпаднал в зависимост от женската представа и е загубил себе си. Жена, която изсиква от мъжа, а не се вглежда в неговата душа и не уважава неговата свобода и индивидуалност, е обречена на вечно търсене и недоволство.

Вяра Една истина, предавана от поколение на поколение от всички мъдреци и Учители... Спомням си и за снопа на хан Кубрат и за задружната дружина дето планина повдига... Задавах си въпроса защо е толкова трудно да го направим.... Отговори много... За да се изтегли лодката всеки трябва да заеме различна позиция от тази на другия и да приложи силата си по съвсем различен начин и ъгъл от останалите и не едната сила и единия начин, а "сумата на векторите" тегли лодката - т.е. никой конкретно. Освен това никой от теглещите не може от своята позиция да каже как точно се тегли лодката и той едновременно тегли лодката и помага на останалите да теглят лодката.... В какво се състои вярата в този случай? Вярвам, че и другите правят всичко по силите и уменията си, за да изтеглят лодката - въпреки, че те не правят същото, което правя аз и точно защото работим по различен начин, лодката се тегли... Вярвам, че аз не мога да знам и да определям начините на другите, а само да разбера кой точно е моят начин... Вярвам, че помагам на всеки от другите да теглят лодката точно толкова, колкото всеки от тях помага на мен. Вярвам, че няма възможност един човек да тегли лодката и че лодката може да бъде изтеглена.... Вярвам, че има повече от достатъчен брой хора, с които можем да изтеглим лодката и че мога да общувам с тях във време, място и по начини, които ще ни позволят да теглим лодката....

Добре дошъл hammer! Много се радвам, че харесваш и участваш нашия форум - от млад човек като теб, това за нас е най-високата оценка, която получаваме! И аз мисля, че не е необходимо човек да повтаря наляво и надясно колко много вярва в Бог - и наистина би било лицемерие да го декларира, но в същото време да не вярва, да не благодари и да не развива това, в което ти вярваш - силата и волята на човек и приятелството. За мен лично тези и още много прекрасни неща около нас и в нас са ни дар от Бог. Да вярвам в Него това означава да разбирам и прилагам човешката сила и воля и приятелството така и такива каквито са ни дарени... Предполагам включваш между нещата, в които вярваш, и Любовта - написах я с главна буква, защото говоря не за конкретните прояви, а за състоянието на безусловна любов.... То трудно се постига в ежедневието, но според мен включва всичко останало, в което човек вярва...

Just an ordinary miracle for you!

Здравей и добре дошъл и от мен! Първата книга, която отвори очите ми и душата ми за Учението и за живота, беше (и продължава да бъде) Изворът на Доброто. От нея можеш да избираш спокойно какво точно те вълнува в момента - без да спазваш реда по съдържанието. Това правех и аз отначало - препрочитах откъсите, които ме привличаха по няколко пъти и ги обмислях, опитвах се да видя връзката на казаното с моя личен живот и да ги приложа стъпка по стъпка. Ето тук можеш да намериш откъси от книгата: Истинският човек Мисли за майката и майчинството Космичното съзнание На мен още ми са много полезни и само мисли от Учителя по теми, които всеки от приятелите в този форум публикува, когато намери със сърцето си нещо ценно за него в момента. То се оказва ценно и полезно и за много други хора.... Ще се радваме и ти да споделяш с нас това, което те е развълнувало. В другите форуми ние изказваме и мнението си и опитностите си докато четем и мислим и прилагаме - в този само събираме мислите, които са ни разтърсили и помогнали да прогледнем и намерим Пътя си в определен момент от живота ни. Светлина и топлина!

Добре дошла при нас Добра Вълшебнице! Благодаря ти за светлината, топлината, силата, свободата, свежестта и аромата!