Донка

Здравейте Радвам се, че участниците в нашите разговори ви предразположиха да споделите проблем, който не е и не е бил само ваш, а на много от нас - на мен лично също. Страхът от загуба на контрол е сериозно изпитание - може да се превърне в кошмар и агресивност... Лекува се като се осъзнава истината за контрола. Никой не може да контролира закономерните причинно-следствени връзки. Достатъчно е те да се осъзнаят. Всеки може да контролира изборите си сега и така да контролира следствията им. И най-важната истина - всеки е свободен да сгреши, да се учи от грешките си и да промня себе си, пътя си и съдбата си. Изпитано. По темата - страховете са вид претенции към бъдещето и към вселенските закони. Могат да се преодолеят като се върнем към миналото и едно по едно осъзнаем как всичко, което се е случило в живота ни без нашите очаквания и контрол, е било за наше и на другите добро...

Да, има и опция ваканция - всеки е свободен да си я получи когато пожелае и има нужда от нея и е дълга колкото сам определи. Не е необходимо непременно да е приключил, но определено е препоръчително. В противен случай когато се върне, заварва задачките си в по-объркано състояние отколкото са били в момента, в който се е оттеглил. Много е блажена ваканцията след приключване със сериозна кармична задача, отнела десетилетие, че може и няколко. На мен лично ми стигнаха 6 месеца. Можех да остана във ваканция до края на "годината", но реших да продължа Пътя като запиша следващия клас заедно с порасналите си деца. препоръчвам го на всеки в такова положение. С опита (незабравен) от решаването на първата задача, втората върви много по-леко и осъзнато...

Всеки поема товара, който може да носи с Любов. Избираме си учебника, който сме в състояние да разберем. И все пак има предвидени опции за смяна на товара и на учебника в рамките на един човешки живот, ако предварителната преценка не е била подходяща за нас. Или ако успеем да научим предвидения материал преди края на учебната година.

Благодаря ви, приятели, за прекрасните пожелания! Благодаря на Бог и Учителя, че ни събраха тук.... По вселенския закон за посятото и пожънатото - нека през 2009 г. всеки от нас се грижи с любов за семенцата на своите добри мисли и красиви мечти, които сме посяли през изминалата година - те да покълнат, пораснат и дадат красиви цветове и плодове...

Нямам време сега да търся точния източник и страница, ще цитирам Учителя по памет. Няма такова нещо като шамари и сили, които ги удрят. Има стени на вселенските закони. И когато човек не вижда или не уважава тези стени, той се блъска в тях и смята, че някой (Бог или някаква зла сила или някакъв съдия - изпълнител) го е наказал или ударил... Прекрасно мнение късметче!Благодаря!

Рождението Рождение Когато се роди детето, майката има усещането, че времето е спряло и цялата вселена се е събрала в малкото същество, което е започнало живота си току-що. Хармонията между новороденото беззащитно крехко човече и възрастните, които се грижат за него се получава естествено - възрастният, силният и умният и можещият - се покланя и внимателно слуша малкия, слабия, неразвития, опитва се да разбере неговия език и да се слее с него, да му даде всичко, от което той има нужда, без да поставя никакви условия, без да очаква нищо - обича безусловно, вижда в зародиша бъдещето, смисъла на миналото и настоящето... Може би това е мирът...

София, 19 Май 1908 г. Л. С. М. Казакова, Получих писмото Ви. Работите, които Ми съобщавате, са важни. Има, обаче, много неща, които трябва да се пресяват. Не е важно само началото, важен е и краят. Случва се често, когато се сее доброто семе, враждебник посява и плевелите. Във всичко се изисква Мъдрост и знание. Спазвания на основните искания. Невидимият свят работи. Съвременното человечество наближава да излезе из тесните рамки на египетското робство. Настоящето брожение може или да подтикне работите напред, или да ги задържи назад задълго. Трябва под краката добра почва, за да даде семето добра жетва. Чистота в живота, чистота в мислите, чистота в желанията. Само тогава Бог в нас работи. Не се заблуждавайте само със своите деца. Человеческото естество е капризно, а человеческото сърце ― непостояно. Не е важно да се народят деца, важно е и да се отхранят и възпитат. Децата винаги си имат свои собени прищявки. Това трябва да се има предвид. Трябва да се има предвид, че и самите учители техни имат своите волности. Не са те всякога тъй далновидни и прозорливи да предвиждат това, което има да стане. Обръщайте внимание на храната, сдъвквайте я добре. После, гледайте да не преядате и да не препивате. На преходящите неща много не се радвайте. Вниквайте във всяко нещо. Наградата е само за онзи, който устои и докрай изтърпи. Господните пътища са съвършени. Те изискват пълнота. Гледайте да се не окаляте, понеже знаете, че чистенето трудно става. В живота съвършенството е целта. Ходете в Духа, гдето има свобода. Не се придържайте за человешките ограничения. А неизправимите неща оставете на Бога, Който е силен да изправя всичко. Личният опит е по-добър от хорското предположение. По-добре да имаш живо куче, отколкото мъртъв лъв. Да работи Духът във Вашето сърце е по-добре, отколкото да слушате шума на другите. Ако проумееш и схванеш това, което ти пиша, блажена си, няма да ходиш в тъмнота, но във вечна виделина. Тогава пътят, Истината и животът ще бъдат твое наследие. Моят поздрав на всички. Ваш верен: П. К. Дънов София, 17.Х1.1908г. А. М. Казакова, Получих Вашето писмо. Животът си има своите смени, както Луната. Има своите пролетни дни и пролетни нощи, но има и своите зимни дни и зимни нощи. Человек е заставен да се съобразява великите наредби на общия промисъл. Всяко своеволие, всяко своенравие трябва да се замени с добра воля, добро сърце и умение, Той трябва да стане чист, за да го не хваща никакво леке. Поставете златото на действието на въздуха, водата и другите природни стихии и то ще си остане чисто без да се окисли. Но поставете медта, желязото, при все че вършат добра работа, щом се поставят даже при най-малките атмосферни промени, изменят се. Значи, те са отзивчиви на външните влияния — ръждясват. Така е и с хората. Някои при големи изпити, при големи мъчнотии, при най-лошите сгоди на живота остават си чисти, без петно като златото, а други при най-малките спънки ръждясват като желязото. Защо? Защото тяхното естество е такова. Трънът ще си расте като трън, вълкът ще се развива като вълк, ябълката ще си расте като ябълка и овцата — като овца. Да се преобърне трънът в ябълка, вълкът — в овца, това не е по силите на человека. Ако милваш вълка и те ухапе, това е по естеството му. Ако галиш котката и те одращи, това е по нрава й . Не само тия животни се провиняват, но даже и конят, ако го дразниш, може да те ритне, кравата — да те убоде, овцата — да те настъпи и да ти причини болка. На кого да се отдаде вината. Затова е дал Господ очи на человека. Кога ходиш, гледай тренът да е далеч от тебе. Вълкът да е без зъби, котката — без нокти, кравата — без рога, а конят — без копита. Само по този начин человек може да му е свободна главата от бели. Но знаеш ли, че вол без рога и кон без копита хората ги не щат; те искат рога и копита, и зъби, и нокти — трябват, казват. Поздрав на Марийка. Ваш верен: П. К. Дънов

За мен мироглед или светоглед означава система от възгледи, разбирания, схващания, мнения за света, който ме заобикаля и за събитията в него. Променят се непрекъснато заедно със света и събитията... Не мога да стъпя два пъти в една и съща река... Не мога да виждам света по същия начин като вчера, защото нито светът е същият, нито аз. Когато открих Портала, прохождах още несигурно в Учението и почти всичко ми беше в мъгла. Откривах нов свят, съвсем различен от стария и търсех приложение и доказателство на прочетеното, обмисляното... Продължавам и досега - всеки нов участник, колкото и кратко да остане и колкото и малко да напише, предизвиква определена промяна в някои разбирания, мнения. Особено съм благодарна за развитието на моя светоглед на приятелите, с които сме вече много време и с които работим и живеем заедно тук. Толкова е много, че е невъзможно да се разкаже... Например, промени се моето мнение за степента на доверието в напълно непознат човек. Развиха възгледите и уменията ми за общуване и съвместна работа със съвсем различни хора, без да съм зависима от някакви очаквани резултати и без да е зависимо отношението ми към всеки от тях от тяхното лично и групово отношение към мен и към общата ни работа. Промени се значително схващането ми за взаимността в човешките отношения, за смисъла на отдалечаването и сближаването.... Промени се разбирането ми за искреността.... Бих могла да изброявам още много неща. И аз благодаря на Диана, че ни провокира да се замислим над своето развитие... Това, което не се промени и след всички изпитания знам,че няма да се промени - безусловната ми обич към хората и вярата в Божествената искрица във всеки от тях. Вярата ми, че всичко е промислено за наше добро...

Весели празници, приятели! Благодаря на всеки от вас за красотата, любовта, мъдростта, чистотата на Портала! Благодаря на Бог и Учителя, че ни събраха тук! Да се ражда Христовата Вяра в душите ни! Светлина и Топлина да раждат сърцата ни като малки слънца!

Какво представлява Св. Богородица? Тя представлява жената с нейното сърце: детето е сърцето, което тя възпитава. Човек е дошъл в света да възпита, да възроди своето сърце, да го отгледа като дете. Питате: „Защо жените раждат?“ Чрез закона на раждането Бог ви учи как да възпитате своето дете, т.е. как да отглеждате вашето сърце. Ако майката даде на детето си чисто мляко, то ще бъде здраво, но ако млякото е покварено, детето ще умре. Какво представлява иконата Св. Георги? Св. Георги представлява човешкия ум, а конят – неговото физическо тяло. Човек трябва да язди своя кон; който не язди коня си, той ще го изгуби. Трябва добре да храните коня, но не и да го прехранвате, да не преяжда. Какво представлява иконата Св. Никола? Св. Никола представлява човек с добро сърце и добър ум, който се е качил на най-високото положение на живота, на разумния Божествен живот. Той трябва да се занимава с възпитанието на цялото човечество, за него всички хора трябва да бъдат като деца; той трябва да се жертва за другите тъй, както майката жертва себе си за децата си. Както Св. Георги глади и добре храни своя кон, тъй и разумните стари трябва да отглеждат младите и със своя ум и сърце да ги подтикват към разумен живот. Затова казва Христос: „Град върху планина не може да се укрие“. Виделината

Как се определя кога е време да се запали определената клечка? С обмисляне ли се получава? С опит? С интуиция? Проверката може да бъде болезнена - в повечето случаи се оказва, че надеждите, предположенията, дори увереностите не хващат корени и изгниват... Нужна е честност, за да види човек изгнилото стръкче, а не да се опитва да лепи коренчета... И още е нужно търпение за коренчетата - понякога не могат да израснат в бурканче та да ги наблюдаваме - трябва да са заровени на тъмно... Никога няма да видим корените - ще разберем, че се е хванало, когато започне да пуска листенца - т.е. да живее своя живот свободно... Виделината

Ами рискувам да се повторя, но Бог е създал абсолютното Добро така, че всеки да бъде свободен да избира на какво да се грее и радва и какво да приема за своя светлина. По Свободата може да се познае Доброто.... и Светлината и Топлината...

Доброто е слънцето, което не се бори, за да свали кожуха на човека, а просто го стопля...

Е, Бог по-добре от нас си знае дали може да се изявява чрез нас или не може... Защото ако не можеше, едва ли би хабил енергия и място - щеше да го е инвестирал отдавна в нещо друго. Друг е въпросът дали човекът позволява и доколко Бог да прояви чрез него пълнотата на своето абсолютно добро. И дали можем да го очакваме от едно само същество и после да се разочароваме, че парченцето от мозайката не ни показва цялата картина? Учителя има един много точен образ - слънцето грее за всички еднакво, но кой колко прозореца на своя дом отваря и колко широко, от това зависи доколко ще е светло, топло и свежо в дома му...

Доброто е изначално свързано със свободата. Може би именно усещането за взаимна свобода е и пробният камък дали правим, т.е. дали сме проводници на доброто в една ситуация... При това освобождаването да е съпроводено от положителни емоции... Съвсем пресен пример: Синът ми се ангажира сам със задача, която иначе си беше наша с моя съпруг. Обаче с развитието на ситуацията се оказа, че той е принуден да се съобрази с условия, които доста усложняваха нещата и създаваха дискомфорт на всички. Накрая му благодарихме за доброто намерение и го освободихме от поетия ангажимент - ще си свършим сами каквото си беше писано на нас - и без това ни доставя удоволствие да го правим...

Поклон пред сърцето ти Соня Всъщност според мен ти никого не манипулираш, ти се опитваш да помогнеш на едно дете да излезе от манипулативния си кръг. Много точен пример, благодаря ти! Основата за манипулиране в твоя случай са традиционните нагласи на обществото, в което живееш и в което се е родило момичето. Бащата е манипулиран от тях и на свой ред манипулира майката и семействата си. Майката също е манипулирала бащата, съгласявайки се на този живот и на деветте деца, защото тя също е подчинена на егрегора на традицията. Тя желае да запази на всяка цена макар и малката издръжка и одобрението-съжаление на средата си. На свой ред те двамата манипулират живота на децата си, защото такава е повелята на традиционния им егрегор - децата са новите му попълнения. Ти се опитваш да издигнеш детето над манипулативния кръг като Ако за теб това звучи като лъжа, на неговия език това си е чистата истина - т.е. ти му отваряш очите за още една възможност в рамките на традиционния му егрегор. В този смисъл ти му помагаш да види доброто в ситуацията - да послуша Божията воля, а не да налага своята... Ако той се съгласи, наистина ще се освободи от тежък товар... Ами и това в очите на военния си е също чистата истина - за него момиче като нея наистина е "леко луда" и той наистина няма да има нормален живот с нея според своите традиционни очаквания. Така че вие и на него отваряте очите за Божията воля... Ако той я остави, наистина ще бъде свободен... Значи вие двете с момичето не лъжете и не манипулирате. Това щеше да е така, ако вие се опитахте да заставите по някакъв начин военният да се промени след като се ожени за момичето и да се отнася с нея с уважение и да и позволи да учи. Също ако се опитвахте да отнемете по някакъв начин правото на бащата да има три семейства, много деца и традиционната си власт над тях...

Молитвен наряд за начало: Псалом 23 Псалом 91 Добрата молитва Беседа: Яков и Исав Беседа, държана на 8 април 1917 година, София Молитвен наряд за край: Господнята молитва Господи, да пребъде Твоят Дух на Любовта, Твоят Дух на Мъдростта и Твоят Дух на Истината в нашите сърца. (3 пъти) Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов. (три пъти)

Струва ми се, че клоним към деление на манипулирани и манипулатори. Всъщност всеки човек, попаднал в манипулативен кръг, е едновременно манипулиран и манипулатор. Нещо повече - точно тези, които изглеждат манипулирани външно, всъщност манипулират много по-силно и успешно своите манипулатори. Нека вземем елементарният пример на Станимир за куклата на конци. Вие опитвали ли сте се да водите кукла на конци? Първо, нужно е да познавате куклата много добре, за да знаете кой конец какво точно и как движи. Второ, нужно е да пресметнете всяко свое движение по точно определен начин така, че да задвижите куклата по желания от вас начин - никак не е просто и лесно, уверявам ви. Отгоре на всичко се изисква максимално внимание, за да не се оплетат конците. А, отделно напрежението в ръцете... Цялото внимание на кукловода е увлечено от куклата и в един момент страничният наблюдател има усещането, че не кукловодът води куклата, а тя него. В известен смисъл това е вярно... Ако сега си представим една сложна система като пиеса с кукли на конци... Всеки манипулира всеки... Същото става с всички манипулативни кръгове. Изходът - отказът от манипулация - просто отказваме се да манипулираме куклата и... оставаме свободни. Ами ако в един момент се усетим кукла на конци? Хубаво е да се огледаме дали не се опитваме да държим нечии конци в ръцете си...

Варна, 20.ІX.1904 г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото Ви от 14-того получих. Разбирам Вашето положение. Зная, небето всичко върши за Ваше добро. Господ Ви е дал добро поучение чрез онзи сън. Вие трябва да отваряте слепите очи на тия, които Той праща до Вази. Морето, това е вълнующият се живот на тоя свят. Той Ви е показал, че в Неговите ръце е всичко и не трябва да се колебаете. Трябва търпение и Вяра. Аз ще сторя всичко, което е нужно за Вашето повдигане и усъвършенствуване. Що казва Учителят? - „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди и Аз ще умоля Отца да Ви даде друг Утешител, който да пребъде във Вас завинаги." Да имаме прямо съобщение с Господа, трябва да имаме чисти сърца и благ Дух, а това е стремежът на душата - да се възвърне към Бога. Работете тъй, както Господ Ви учи и не се безпокойте. Животът е скрит в Него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благостта Божия. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за подвизанието на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни на душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не седи във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепост е Духът Господен. Всяко веселие, всяка радост идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко, Той е постояно веселие и радост за теб. В Него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота. Той ще ти бъде като ясното Небе, украсено със своите хубости, и влагата на живота ще пада всяка заран и вечер в твоята душа и там те растат всичките плодове на Небето. Господ сам ще полива и оросява твоята Душа със Своите милости. Слушай постоянно Неговия глас, изпълнявай Волята Му, ходи в пътищата Му, пази заповедите Му и приемай Любовта Му. Мъдростта Му да ти бъде като огърлие около врата, Истината Му - като облекло и Правдата Му - като дреха. Моето желание е всички вий там В Търново да имате тази пълнота. Да ходите в единодушие, с чистота на сърцето, с целомъдрие на ума и с благост на Духа. Това е желанието на вашия Небесен Баща, Който се грижи за вас всинца ви. Колко Велика е Неговата грижливост и благост! Имайте упование в Него и няма да бъдете лишени от нищо добро. Вашите нужди, Вашите желания Всички са взети предвид. Не бързайте, с бързане нищо не става. Изисква се постоянство в работата. Помнете, че многото желания изтощават душата. Той е същият закон, който работи навсякъде. Количеството на плодовете много пъти развалят качеството им. Помнете, душата и тя има нужда от почивка. А почивката в духовния свят, то е вътрешният мир. Когато един ден вашите духовни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви очакват, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота. Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много - един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният - вода, а ситият - почивка. При другото, зная, Ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без Волята на Вашия Небесен Баща. Ако и вий бъдете верни до край, ще ви се въздаде стократно. Та най-после, вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да Му служи от сърце и с всяка радост и веселие. И когато му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че небето се е разгневило и намръщило нему като някой каприциозен* человек. Това намръщване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик, человека. Ръката по някой път, която се спуща отгоре ви, не е ръка на неприятел, но на Онзи, Който Ви Люби. И знайте, Нему дължите Всичко. Моето желание е Вашият Дух на всинца ви да се поднови. Господ на времето си ще изпрати всичко. И сега най-потребните неща ще ви се дадат. Аз мисля след няколко дена да напусна Варна, ако е Волята Божия. Гдето се спра, ще ви съобщя. Поздравете всички приятели. Поздравете Марийка и Юрдана. Със сърдечен поздрав. Ваш верен: П.К.Дънов * Каприциозен (арх.) — капризен (Бел. ред.)

А има и въжета, които те пускат в кладенеца, убеждавайки те, че там е твоето място... Едно от моите спасителни въжета бяха разсъжденията за Лазарев (Диагностика на кармата) за това колко превратни представи са ни наложени за доброто и злото, за агресивността, свободата, дълга, любовта, благородството... Всички са маскирани като много красиви понятия, но зад маските им се крият зависимости... Е, може би това "въже" ми помогна да разбера, че златните ми въжета ме държаха за дъното на кладенеца всъщност. Но може би ако не беше "въжето на Учителя", щях да съм все още ту долу, ту горе... Ако Лазарев скъса старите златни въжета, то Учителя ми подаде здраво въже да излезна на слънце... Още се държа за него и се катеря и сигурно ще го правя до края на живота си, но виждам слънцето и с всеки ден става все по-светло... А кои са били и са вашите въжета, които ви помагат да излизате от кладенците...?

Ох, Илиянче, не мога да сдържа импулса да ти благодаря! Да! Човешките тълкувания са основата на манипулациите и четвъртото измерение на Любовта като Божествен импулс е единственият Път на освобождение от манипулативните взаимоотношения - "Бъдете в света, но не от Света". Две врати за освобождение Свобода на духа (Благодаря и на Ася за линковете!) Как може да се живее с всички дадености на света ни, но без да зависим от тях... Клаудия!

Всъщност точно такава беше целта на това тълкуване - като всяка друга легенда, и легендата за Буда е многопластова.... Бащата на Буда се е опитвал да манипулира сина си и неговата съдба. Отначало Буда е бил доволен от това манипулиране, но когато е станал човек със самостоятелна воля, той е намерил пътя и силите да излезе от манипулативната сделка. Проверил е какво има отвън света, в който е бил затворен.... Дали не можем да кажем, че отшелникът е манипулирал Буда, за да стане той духовен водач? Не. Буда е имал избор и го е направил сам свободно... А дали не може срещата с отшелника да се интерпретира като среща със своята Божествена същност? Защото характеристиката на отшелника поразително напомня за последната. И не е ли именно тази "среща" ключът към издигането над манипулативните зависимости?

За да се отговори на тези въпроси е нужно много време, с което, за съжаление, не разполагам. Ще опитам с примери от личния ми живот. Несъзнателно желание да бъда манипулирана: В личния си живот също сама избрах своя манипулатор в първия си брак. Само че тогава не наричах това манипулиране, а любов, разбирателство, уважение, смирение и с още много благордно звучащи думи. Всъщност през всичките 20 години брак аз "заслужавах" любовта на бившия ми съпруг, одобрението на авторитетите (роднински и махленски), давах си повод за самосъжаление и за вътрешна гордост как си нося с достойнство кръста... А сега ще си призная честно: след като бракът ми се разпадна с трясък, аз осъзнах постепенно, че съм пожелала сама да бъда манипулирана от всички през всички тези години, защото аз самата съм се опитвала да манипулирам несъзнателно (че понякога и съзнателно) тези, които съм пожелала да манипулират мен. Или манипулирането винаги е сделка между двама манипулиращи се взаимно. Съзнателно желание да бъда манипулирана: Беше в годината, когато основавах школата си. Наложи ми се да мина през процедури по регистрация на фирмата ми. Опитах се да прочета какво трябваше да направя, но установих, че то е написано на неразбираем за мен език. Разбрах,че ще ми се наложи да потърся помощ от специалист, на когото мога да се доверя изцяло. Интуицията ми ме застави да се свържа с няколко мои познати и да избера Стела - майка на мои ученици - която току що беше основала своя счетоводна фирмичка. С нея ми се стори най-спокойно. Тя само ми каза, че има дълга верига от неща, които трябва да направя, но както аз не преподавам 10 урока наведнъж, а на час по лъжичка, за да се усвоят добре, така и тя няма смисъл да ми ги казва всички веднага. Всяко като свърша първото. Усетих се манипулирана, но нямах избор - пожелах да бъда в тази роля, защото разбирах, че алтернативата ми беше да се откажа. Но поне сама си бях избрала манипулатора...За мен тя не беше авторитет, с който трябваше да се съобразявам, а нещо като водaч в планината, без който не бих намерила пътя... Е, всичко свърши добре тогава и школата ми процъфтява... Дали аз манипулирах Стела? Ами може би не го наричаме така с нея - тя не искаше да и плащам за услугата, защото бях помагала на децата и, но те вече не бяха мои ученици в училище... Наистина помагах на дъщеря и с книги и няколко часа консултации преди изпита... Но за нас това не се нарича зависимост и манипулиране, а приятелска взаимопомощ. Значи дали ще го наречем манипулиране или взаимопомощ се определя от зависимостта - аз определено се чувствах зависима от всички в първия си брак - и подтисната, надяваща се нещо по чудо да стане така, както аз мечтаех да бъде. Но се чувствах спокойна и свободна и дори подпомагана в случая със Стела... Затова бях толкова категорична с думата "само". Когато човек не желае да бъде манипулиран, той не желае и да манипулира никого - тогава няма как да бъде манипулиран. Можем да си помагаме, но го правим от обич, не защото го дължим един на друг или защото трупаме капитал... Ако го усетя последното, значи вече съм вътре....