Донка

Мило момиче, докато четях развълнуваните ти писма, си спомних две от моите "истини", които винаги са ме отрезвявали и връщали към Любовта. Ако наистина обичаш един човек, не го затваряй в клетка, макар и златна - пусни го на свобода. Ако му е хубаво с теб, той сам ще се връща, ако ли не е било, нека намери мястото, където ще бъде щастлив. Раздялата за близките хора е като вятърът за огъня - ако огънят се храни от съчки, угасва; ако горят дебели дървета - разгаря се.

От свобода - много е тънка и деликатна границата между близостта и обсебването, между помощтаи грижата от една страна и натрапването на волята и ценностите от другата.

Искането на прошка има значение и отношение към искащия прошка, а не към този, от когото искат. Да поискам прошка никак не е лесно - това означава не просто съм осъзнал някаква грешка, а съм намерил сили и любов да я призная не само на себе си, но и за да смекча гордостта и да я изрека и пред другия. Друг е въпросът ако искането на прошка не е всъщност искане на прошка, а само измъкване от отговорност и индулгенция, която ми дава правото да повторя старите си действия...

Честит Рожден Ден, Нели! Приказка за Морската Звезда

Мислех си да пиша нещо в отговор, но преди да започна отворих мисълта за деня: Мисля, че тук е отговорът и изходът.

От 1907 г. Учителя още по-често започва да посещава Търново, като винаги отсяда при сем. Иларионови. При тези посещения Той се запознава и с други техни приятели, които сами започват да го търсят и да разговарят с него по разни въпроси. От 1907 г. до края на живота си Елена и Константин Иларионови посещават всички събори на Веригата. През времето, когато не е в Търново, Учителя продължава да държи връзка с Елена и Константин чрез писма. Запазени са шест писма, две телеграми и една картичка. Варна, 8.II.1907 г. Люб. К. Иларионов, Получих двете писма. Мисля да се побавя тука за няколко време. Като уредя някои работи висящи, ще видя закъде трябва да се отправя. Тук времето засега е приятно, но се вижда да стане наскоро една малка промяна. Вий засега сте добре и може да горите no-малко дърва. Желая да имате по-голяма топлина отвътре и тогава всичко ще върви по своя Божествен път. Вътрешният мир, душевното спокойствие, яснотата на мислите, подемът на духа са потребни винаги в живота. Като се подчинявате на вътрешното ръководство на Божия дух, Той ще ви ръководи и осветлява, и ще прави живота ви приятен и пълен със смисъл. Защото няма по-добро от това да слугува човек на Бога и да върши Неговата добра воля. Вий всякога сте се оказвали готови да струвате доброто. Обсъждайте нещата, преценявайте ги и тогава ги вършете. Моят поздрав на Елена и на всички приятели по име. Вярвам да се намирате на позициите си и да давате отпор; ако ви смущават много, турете ги на работа, накъдето се окаже нужда. Приемете моя сърдечен поздрав. П.К.Дънов Варна, 6.ІІІ.1907 г. Люб. Костадине и Елено, Вашето отворено писмо получих. Няма съмнение, вие очаквате да ви пиша по-начесто. Зная, кога се очаква и очакваното не иде навреме, става мъчно. Но всякога, когато замедлявам* своя отговор, това не значи, че у мен няма добрата воля, не, но наопаки. Ако земледелецът не сее всякога, това не е негова вина. Не всякога има еднакви условия. Ако вий и двама следите по-внимателно законите на духовния свят, много неща в живота ще ви станат ясни. Зная, за вас има приготвени много добри неща, само че, когато ви се дадат, искам вий добре да сте приготвени. Вий се приготовлявате да станете граждани на Божието Царство, гдето Правдата и Любовта са основни закони. В това Царство се изисква чистота и святост. Този свят не е далеч. Той е около вас и във вас. Засега, вслушвайте се в гласа, който говори във вашите души. Пребъдвайте в Словото, изпълнявайте Неговата воля. Тогава вие ще имате всичките благословения. Да ви не дотяга. За вас има широко поле за работа. Може би, тази работа засега да е скромна — това нищо не значи. Не е количеството, но качеството. Вие ще се научите от опит да прилагате Божествените закони в повседневния живот. Когато человек върши волята на своя Небесен Баща, то е радост и веселие навсякъде. Моят поздрав на всички ви. Ваш верен: П.К.Дънов *замедлявам - рус. забавям Телеграма Сливен, 14.IV. 1907 г. Надявам се да сте весели всички. П.К.Дънов София, 7.VI.1907г. Люб. К. Иларионов, Отвореното ви писмо и записа получих. Засега съм занят. След няколко деня, кога се уяснят работите, ще ви съобщя кога ще мога дa дойда. Мисля да прекарвате времето си на лозето добре. При чистия въздух и добрата вода не може и да бъде другояче. Вий с Елена полагате усилия да уредите лозето. Всякое лозе трябва да се урежда, за да дава плод. И плодът е именно, който радва всеки земледелец. Така се учат хората от настоящето за бъдещето. Вярвам всички да прекарвате добре в доброта, в правда, в любов, в мъдрост и истина. Защото умен и мъдър е онзи, който сее на добрата земя и влага капитала си на сигурно място. Няма съмнение, вий всички желаете да го влагате все на сигурно. Разбира се, когато богатството е на сигурно място, человек малко се безпокои. И мисля, че много от съвременните тревоги се дължат на това, че хората не са смъртни. Сигурност може да има само горе. Когато человек богатее душевно, той е радостен и весел. Моят поздрав на всички ви. Ваш: П.К.Дънов София, 18.VІ.1907 г. Люб. К. Иларионов, На 20-того, в сряда, ще тръгна за Търново. Поздрави всички приятели. Надявам се да ви намеря всички здрави и весели, готови за работа като жетвари. Да се гради и повдига животът на душата е най-великата работа. На земята който сега сее, после ще жъне изобилно. Ваш верен: П.К.Дънов София, 9.XI.1907 г. Люб. К. Иларионов, Получих вашето писмо. По въпроса Петко ще ви пише, кога се насрочи делото ви. Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето ви. Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалня с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете - на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички; есен - на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житницата. Зиме - на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който я бара. Но така е - деца, мома, домакиня, баба - това е външният израз на земния живот. Детето - това е сопрано в музиката; момата - това е тенорът; домакинята - това е алтът; бабата - това е гръмливият бас. Всички съставляват природния хор. Вий с Елена и двама сте тенористи, само добре трябва да си заучавате парчетата, че да не излиза дисканто* в хора на живота. Но ще кажете: трудим се да пеем добре, колкото гласът ни позволява. Стига, че се трудите. Всеки, който се труди, винаги успява. Вършете всичко присърце. В живота всичко си има дълбок смисъл. Който може да чете написаните граници на голямата книга, той винаги ще се радва за това, което му се дава да стори. Добро е да са разтворени очите и ушите на человека и да му е развързан езикът. От очите да излиза виделина, от ушите — мъдрост, а от езика — сладост за живота. Какво по-добро може да очаква някой от ближния си! „Пази сърцето си чисто, душата си - какво!" Друг път ще довърша тази мисъл като лозинка за всички ви. Поз. на Елена. Ваш верен: П.К.Дънов *Дисканто (ит.) — солово пеене (Бел. ред.)

Вчера с глъчка пристигнаха вотрокласниците от едно от хасковските училища. Един през друг се надпреварваха да ми се хвалят с новите си униформи - симпатични тъмносини блузончета с добър дизаин - типично детски. Изпъчили гърдички ми показваха картинката на училището им - едно перо, над което бе написано с красив шрифт - Паисий Хилендарски. "Голяма радост - голям мерак" - смееха се младите майки. Седмокласниците от другото училище имаха забележка, обаче - нямат нищо против да носят униформи, но поне да имаха избор от няколко модела - всеки има различен вкус. И това с полите през зимата не се получи - децата са свикнали да ходят с панталони и им е студено. Близо до школата ми е училището, в което работих последните 12 години преди да я започна. При мен идват много от децата - аз също от време на време отскачам да се видя с колегите (които все още работят там). Заварвам усмихнати лица, приятелски разговори между учители и ученици - познатото ми нетърпеливо и радостно "Госпожо, госпожо...."- "Господинеееее..." с характерна извивка нагоре. Това е реалност - не е идилия. Да, има проблеми - но решението им не е наказания, затягане... - а разбиране, уважение.... Ако децата не уважават възрастен, то е в пълна сила законът "Каквото повикало - такова се обадило". Казвам го с 28 години работа и живот с децата зад гърба си....

Всичко започна от това, че ми беше трудно да овладея ритъма на "Стъпка по стъпка" Стъпка по стъпка - описание Свикнала бях все да вървя напред и по вътрешна инерция вместо да правя последователното изнасяне на крака настрани и напред, стъпвах на изнесения крак (особено когато беше напред) и пренасях тежестта на него, за да вървя. Как ли не се опитвах да се съсредоточа... Докато в един момент ми светна - причината за "грешката" не беше в съсредоточаването, а във вътрешната ми нагласа - приемах спирането и изнасянето на краката без вървене за нещо като забавяне, отклонение от Пътя. Не разбирах смисъла на Пътя - приемах го като непрекъснато правене на стъпки напред, вървене. Започнах да се вглеждам в моментите от живота и ежедневието си, в които "тъпчех на място" и просто "изнасях крак настрани и го прибирах". Забелязах, че важността на тези моменти е не по-малко, а понякога дори е по-важна от "вървенето напред". Опитвах се да овладея инерцията, да си давам право на спиране и "връзка с енергиите на Слънцето и Земята" - наблюдение, обмисляне, изчакване на най-подходящия момент, внимание.... Стъпка по стъпка След известно време забелязах, че след такова "спиране и връзка" движението напред беше леко и спокойно - съвсем естествено - не се налагаше да се влага усилие и нямаше усещане за умора или борба с нещо. Какво сте научили вие от Паневритмията? Какво сте приложили в личния и обществения (професионалиния) си живот?

Неделните беседи за месец март: 01.03.2009 г. - 48. Доведете го - 30.06.1918 – Станимир 08.03.2009 г. - 49. Трите положения - 07.07.1918 - Моника13 15.03.2009 г. - 50. В истия час - 14.07.1918 - Донка 22.03.2009 г. - 51. Радостни и търпеливи - 21.07.1918 - Станимир 29.03.2009 г. - 52. Заведеевата майка - 23.07.1918 - Моника13 Беседите са от книгата Сила и живот - том 3 - Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2008 г. ISBN: 954-739-736-2(т.3) Молим, желаещите да подготвят някоя от беседите да пишат на модераторите на форума.

Един изпитан метод за възпитание: Разговаряйте с детето така, както вие бихте искали най-добрият ви приятел да разговаря с вас самите. Искреност, добронамереност, безусловна любов и подкрепа. Всъщност възпитаваме ги точно тогава, когато забравим за това, че трябва да ги възпитаваме.... Никога не забравяйте, че детето обича родителите си повече отколкото те него. Звучи странно и не си личи, но е така....

Излиза, че съдбата ни поставя до друг човек, за да можем да проектираме част от себе си у тях - Защо? Сигурно защото е по-лесно да изучим себе си, когато се виждаме отстрани... Е, ако ние си внушим, че това не са нашите, а неговите черти.... ами слепотата си е наш проблем, не на огледалото.... Много точно казано това за пастира - само че може ли човек да бъде пастир? Не че не се напъва да води стадо... Кой е пастирът, който лекува овцата?

Възпитание и канализиране на чувствата? Може ли да се сложи знак за равенство или поне подобие между тези две понятия?

Не е хумор - напомняне е. Че човек трябва да остави другия свободен, да го остави да си отиде - с Любов, а не с разстрел и с "не ми пука".

А на мен темата ми хареса точно с това, че всеки може да отговори по своя си начин - така се получава мозайка от привидно несвързани едно с друго мнения, хаотично изложени - по хронологията на написването им. Ако човек се вгледа в тях, обаче, ще забележи, че те носят реда на хаоса - същността на живота.... Вдъхването на свежест - когато връзката ми беше зависимост, това ставаше с някакъв скандал - винаги се намира за какво. След бурята беше естествено да дойде желание за възстановяване на близостта... Но с всеки следващ скандал това желание постепенно угасваше - поне за мен. Той веднъж си призна, че когато ме вижда със сълзи на очи, разбира, че ме обича и че аз не съм безразлична към него.... Сега връзката е свободна - минава не само през основата, но и през третия връх на някакъв особен триъгълник. Ние сме точките на основата - върхът е нещо, което наричаме Любов-Свобода. Ако понякога усетим, че се гледаме прекалено дълго по "основата", и двамата поглеждаме в една посока - към върха. В една от беседите намерих малко странно, но много точно обяснение за това: Свидетелството на Духа - от книгата Великата Майка на Издателство Бяло Братство В тази точно беседа има още доста неща по темата.... И в книгата...

За примера, който дадох - отнася се за доста разпространена грешка при приемането на вегетарианството като начин не просто на хранене, но и на мислене и живот. Този тип грешка не се отнася до избора на храните и тяхната пълноценност за организма. Не по-малко важни са мислите и чувствата - те са храната за ума и сърцето... Ако един вегетарианец чувства себе си по-духовен и по-съвършен от хората, които консумират месо и животински продукти, то това вече не е точно вегетарианец... Ако чистотата на храната се отравя от нечисти мисли, то дали можем да я смятаме за чиста само защото формално не съдържа животински продукти?

София, 14.І.1906 г. Люб. Г-н Иларионов, Писмото Ви получих. Засега съм занят. Към края на този месец, ако остана малко по-свободен, ще дойда да Ви посетя. Животът понякогаш се вижда да е пълен с много несгоди, но Бог, Който направлява всичко, е добре предвидил последствията. Человек не само живее в този свят, но същевременно се учи. С други думи, приготовлява се за един по-висок и благороден живот. Турете тези мисли в ума си, бъдещето носи добри неща в себе си. Предай моя нарочен поздрав на Елена. Добрите приятели от невидимия свят са винаги на ваша помощ. Те се грижат повече за вашето добро, отколкото вие сами. Със сърдечен поздрав, ваш: П.К.Дънов • В края на 1905 г. Костадин се уволнява. (Бел. Състав.) София, 23. III. 1906 г. Люб. г-н Иларионов, Надявам се и двама да сте бодри, особено днеска, когато времето е no-весело. За осъществяването на вашето желание с Елена, види се, ще трябва още да чакате. Погледнах няколко деца, но те не подхождат. Има тук едно дете на около седем години, без баща, без майка, домашните му чувства са добре развити, обаче умствено средно стои. Петко ми разправи, че тук, в София, имало няколко сиропиталища; ако в някое от тях намеря подходящо дете на възраст, разположение и характер, ще ви уведомя. Най-после, стига да имате доброто желание да вършите волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Елена? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи. Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане ― изобилно грозде, доброто чукание ― изобилно масло. Така и доброто учение дава прекрасен характер. Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света. Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек. Тя е, която ни свързва с небето, с Бога и с всички същества. Когато тя е запазена от греха, тя е тъй прекрасна, както лазурното небе, и тъй сияюща, както светлото слънце. Да ви не дотяга ― не сте сами. Имате много приятели добри от невидимия мир, които ви обичат и се грижат за вас. В тяхната любов вий и двама винаги ще намирате тази вътрешна радост, която ви е потребна. Нещата в този свят са изражение на тая постоянна любов, която всичко освежава. Любовта, това е, което е непостижимо, неуловимо, това е Божието дихание, това е вътрешното общение на безсмъртните духове. Ваш верен: П.К.Дънов София, 31.ІІІ.1906 г. Люб. Елено и Костадине, Получих и двете ви писма. В тукашното сиропиталище няма деца, по-малки от седем години. От тази страна въпросът остава висящ. Няма съмнение, вашето желание ще се изпълни, но искат отгоре да ви учат на Божествено търпение и непоколебима вяра. Вий, както и всички други, облечени в покривалото на плътта, временните неща ви смущават. Но има ли человек на земята, който да не се смущава! Ако детето, за което се грижи баща му, се безпокои, безпокойствието е напразно. Земята е и училище , и чистилище. Ако си научавате добре уроците, ако си добре употребявате даденото време и не се обленявате*, блажени сте. И ако вършите волята на Този, Който ви е изпратил на земята, знайте, ще имате и Неговото благословение накрая. За всяка добра работа добре се плаща. В нищо не бързайте. За хода на вашето прошение да се не терзаете. Трябва ли человек, като се наяде, да се мъчи, като как ще се смели храната му в стомаха? Това не е негова работа. Человек не трябва да притуря погрешка върху погрешка. Когато дойде определеното време, всичко става. Ползувайте се от благоприятното време. Размишлявайте за смисъла на живота. Щастие на земята няма засега. Щастието е в душата. Когато тя е сгрята от Божествената топлина, ней й е приятно тъй, както и на цветето е приятно, когато го огрее слънцето. Знайте, че все помежду хора ще живеете. Хората един от друг малко се различават. Бъдете благодарни на Бога за всичко, което ви праща. Неволята е у самия человек. Нравствените дългове, душевните недъзи, придобити от непослушание, са които правят духа слаб и разбит. Желая да прекарате светлите празници щастливо и весело. Кога има нужда, аз ще ви идвам на помощ. Засега всичко върви добре. Ваш: П.К.Дънов *Обленявам се /арх./ - ставам ленив /Бел.ред./

Как може да се разбере дали сме се доверили на слепец? Или може би наистина най-сигурно е да търсим сами Светлината? "Докато сляп сляпаго води, никакво развитие не може да се очаква. " Според мен истинският водач се познава по това, че насърчава хората сами да мислят, опитват, търсят Светлината - не им слага превръзка на очите с думите - каквото аз проповядвам = Истината. Дали може

Утринните беседи за март-май: 22.03.2009 - извънредна - наряд за пролетното равноденствие - Идеалният човек 12. - 19.04.2009 - Обич и знание 13. - 17.05.2009 - Двете страни на света - Моника13 Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към един от модераторите на форума с лично съобщение.

Напълно подкрепям Затова се отнасям скептично към тези, които си определят цената. Според мен е достатъчно просто да оставят хората да им се отплатят както могат и желаят. Това ще е и възнаграждението "Отгоре" и ще е напълно достатъчно. Ако човекът е полезен на много хора, това "възнаграждение" ще му стига за да не е необходимо да се занимава с друго. Ако ли не е достатъчно, значи Отгоре смятат,че той има нужда и от други опитности и на друго място по друг начин също имат нужда от него. И двете неща са от първостепенна важност за един лечител. Има според мен и още един момент - понякога лечителят трябва да помага не като лекува директно, а като насочва пациента си как да лекува себе си сам.... Иначе изкушава хората да си плащат за "кошчето" и да продължават да съсипват здравето и съзнанието си и да утежняват кармата си.

Следя с интерес разговора и се сещам за жена - фанатична вегетарианка. Не може да се скрие (а и тя не смята че трябва да го крие - напротив) - осъждане на хората, които ядат месо, високомерно отношение към тези, които ядат млечни продукти и яйца (тя е веганка). Когато сестрите и братята от групата донесат нещо за общата трапеза, тя демонстративно задава въпроси какво се съдържа в продуктите на масата, после обявява кое е подходящо за храна, а кое не е. Понякога с махало тества всичко и съответно отхвърля по някакви свои критерии вредните храни. И това след наряд с песни, молитви, беседа от Учителя и в атмосфера, която аз си наричам "светлина и топлина". Съвсем не изпадам в критика - просто наблюдения. Аз я разбирам и уважавам такава каквато си е - тя си има своя свят, но ми се струва, че Мона има право за този тип грешка... Може би това е урок за мен самата - аз лично предпочитам да слушам внимателно собствения си организъм - той ми казва от какво имам нужда. Определено сред нещата, които си иска са кашкавала (но си го избира - чак ми е смешно как отминавам някои и посягам и аз не знам защо към точно определена опаковка ), рядко, но много настойчиво иска яйце. Иска понякога риба - но само пушена или печена без мазнина на тефлона. Забелязала съм, че това става след интензивни умствени занимания. Месо - не го привлича, но пък не се отвращава от вида на месно ястие и хората, които го консумират. Просто усещам, че не иска и не го насилвам.

Молитвен наряд за начало: Вехади (песен) Добрата молитва Псалом 61 Беседа: Мистично разбиране Мистично разбиране Утриннo Словo, 21.06.1931 Неделя, София Молитвен наряд за край: Господнята молитва

Свидетелството на Духа Да внесе в живота Светлина - значи да разбирам смисъла на всяко нещо, което става без моята воля... Да внесе Мир, значи след като разбера смисъла на видяното и изпитаното от мен, да видя връзката му с мен и с всичко друго от миналото и бъдещето и настоящето - с това, което познавам и с това, което никога няма да позная... Да видя мястото и ролята му в Цялото заедно с нещата, които по ограничени човешки мерки изглеждат антагонистични на него, но само го допълват... Да сади Знание - замислих се - защо да не ми носи, а да сади.... Защото истинското знание е като зърното, което отначало е на тъмно и влажно, после прораства с нежно стръкче и расте и дава плодове.... Ако почвата на ума и сърцето ни са дълбоки и плодородни... Здравето, щастието, блаженството - те са плодовете на Светлината, Мира, Любовта, Знанието....ако отворим дома на ума и сърцето и душата си за Духа...

Много интересна тема и точни въпроси Вени! Главният въпрос наистина е какво разбираме под "връзка". Ако това е просто излизаме заедно или живеем заедно (дори имаме деца) или нещо подобно - това е външна връзка. Може да я има и истинската връзка да отсъства напълно. Под връзка за мен се разбира само тази връзка, която е като мартеницата - вързана е в небето. Това означава, че двамата усещат близост на душите си дори и ако не са заедно и са много далече един от друг. Такава връзка могат да имат само свободни хора, които са свързали ума и сърцето си не с друг човек, а с божествената същност, обща за двамата и за всичко около нас. Спомням си как един ден се чух да изговарям на мъжа до себе си - "с теб ми е точно толкова хубаво и щастливо колкото с цветята, птичките, слънцето, дъжда, снега и.... тази тревичка - нито повече, нито по-малко." Какво значи "голям интерес"? Дали той не нарушава хармонията и свободата на двамата и не ги изолира от света в една измислена капсула на щастието? Ако такъв интерес се смята за връх на отношенията, то нормално е един ден капсулата да се разчупи, защото в нея ще свърши въздухът и водата - т.е. енергоинформационния обмен с вселената ще бъде възстановен за сметка на близостта. И "връзката" ще се разпадне с бързина и сила право пропорционална на дебелината на капсулата и на времето прекарано в нея. Тогава се усеща и охладняването и счупването... Компромиси, за да задържим щастието в капсулата? Те само още повече тровят и задълбочават пукнатините и вместо капсулата да се разпадне естествено и безболезнено, това става с взрив, който е в състояние да унищожи и двамата, че и свързаните с тях близки... Освежаването на връзката може да стане само по един начин - през свободата на небето.... Споделено от личен опит - и положителен и отрицателен...

От известно време правя хляба си у дома. Намерихме жито - не грухано, взехме си го малко след жътвата от село. Сега го смиламе възможно най-едро с машинка и печем от него хляб в машина за печене на хляб. Слагаме вътре разни ядки или кимион. Оттогава не ми е вкусен хляба от магазина - има вкус на набухватели.... Истинският хляб има цвета на житните зърна - леко по-кафяв, но в никакъв случай черен. Не е пухкав, но точно това му е хубавото - не става на тестена топка в устата, а принуждава да го дъвче човек достатъчно дълго докато се напои добре със слюнката. Вкусът му е почти същия като на житото за житния режим. Докато се пече ухае на "комбиниран фураж" както ми се смеят вкъщи. Постепенно намалих до минимум солта в него и свикнах да го ям така. Този хляб става много твърд след като престои едно денонощие и затова го режа на филии след като изстине окончателно и го запазвам в пакет. после го сгрявам леко в тостера.

На човек всичко му е разрешено, НО за всичко си поема последствията - затова Христос казва "Не съдете, ЗА ДА не бъдете съдени". Моята професия предполага доста често ситуации, в които да казвам на някого "истината", която да звучи като осъждане. И точно защото съм изложена на това изкушение всеки ден и всеки час, смея да бъда сигурна, в това което пиша. Желанието, импулсът да "казваме „истини”, които в голяма степен могат да накърнят нечие егото или самочувствие…" всъщност са плод на още по-силно развито и накърнимо его, което е иззело правото да определя кое е Истина и кое Грешка - не само за себе си, но и за другите. Когато хората казват - има кой да съди, имат предвид ситуациите, опитностите, които ще покажат дали нещо е било грешка или не. Един човек за себе си дори не може да предвиди точно дали ще бъде грешка една стъпка или не, какво остава за друг. И тук не говоря за някаква моя самозабрана да съдя или да казвам неудобни истини, защото трябва да се съобразявам с нещо... Съвсем не. Просто дългият опит в позиция на по-знаещ и водещ в ситуация на овладяване на конкретно знание и умение, ме е убедил да наблюдавам, да изчаквам, да давам свобода за опити и грешки и да помагам да се извлича поуката. При това тя да не звучи като осъждане на опита, а кото благодарност за шанса да се научи нещо, да се видят последствията.... А принципът наистина е само Свише - той се знае - безусловна Любов, но всеки път се проявява по различни начини. Ролята на ума и личността е да изучава тези прояви, не да формулира принципи, които да налага на себе си и най-вече на околните като Доброто и Истината. Дали може Да съдя някого би означавало да се опитвам да накарам другия да мисли с моя ум и да гледа с моите очи....