Донка

Благодаря ти Аля, сестричке! Благодаря на Бог, че ме доведе в това прекрасно, чисто и добро място и ме свърза с всички вас, приятели!

Когато се опитвах да формулирам темата, доста мислих дали да уточнявам какво се има предвид под "сам". Но стигнах до извода, че всеки разбира тази дума по различен начин. Предпочетох вместо да давам моето лично тълкуване на "сам" - да оставя участниците в дискусията да изразят какво разбират под нея - дори и да се наложи всеки да уточни какво точно разбира под "справям се сам с проблема си". Като чета мненията дотук виждам, че не съм сгрешила - ако бях ограничила понятието, нямаше да се изясни какво разбираме под сам или темата щеше да се ограничи прекалено много. Мисля, че най-полезно за хората, които желаят да се лекуват сами е именно да разберат за себе си лично какво ознчава "справям се сам". Благодаря на всички, включили се дотук! Много ценни гледни точки! Очакват се и още - много ще е полезно да се сподели и личен опит или наблюдения.

Последната тема от форума за психотерапия ме накара да се замисля над тези въпроси. Може ли човек да почисти психиката си сам и без химия, ако все още осъзнава добре това, което се случва с него? Имате ли опитности, които потвърждават това? Непременно ли трябва да участва друг човек, който да "издърпа" човека в беда от блатото, в което той постепенно потъва? Или вътре в нас самите има спяща реална сила, подобна на тази, с която известният барон е извадил себе си сам от блатото?

Радвам се, че има и хора, които виждат доброто в проблема и нашата роля в излизането. Кой друг ако не ние - хората, които носим в сърцата и умовете си Учението и заветите на Учителя - ще намери най-точните думи за брошурките, листовките и табелите? Повтарям призива си - приятели, предлагайте в тази тема или в нова, ако прецените за по-подходящо, какво да се включи в материалите, които са нужни сега на Рила и езерата. Нека този път не чакаме един-двама да вършат работата, а после да криткуваме. Нека това бъде наше общо дело. Аз лично се наемам всичко събрано да бъде подредено и да се разпространи в нета и на хартия, както и на табели. За съжаление живея далеч от мястото, където трябва да се сложат, но ако се организираме в подходящо време, с радост ще отделя време да участвам при слагането им.

А според мен да се разглеждат истината и лъжата като две противоположни понятия е една от най-големите заблуди на нашата култура. Все едно да твърдим, че двете страници на един лист са противоположни, или че коренчето е противоположно на стъблото, защото растат в обратни посоки.... Във всяка лъжа, каквато и да е тя, може да се намери някаква истина - за прозорливите. Всяка истина е дотолкова частична, че за друга гледна точка изглежда като лъжа - по същата логика в един и същ момент ние твърдим истината,ч е е ден и слънцето грее, но хората от противоположната страна на планетата ни твърдят истината, че е нощ и виждат звездите над главите си.... В заглавието истината и лъжата са изписани с главни букви. Според мен лъжа с главна буква не съществува, както не съществува тъмнина...- само нашите сетива и съзнание я интерпретират като тъмнина. Съществува само светлина и само Истина с главна буква.

Честит Рожден Ден, Багира! Радост, Мир, Светлина и Живот да изпълват душата ти!

Вече мога да споделя резултатите от тази година. 1. Много ми хареса - имаше периоди, в които не изпитвах желание да ям нищо друго. Забелязах, че огладнявам все по-рядко и съм се научила да различавам жаждата от глада (преди ги бърках). 2. Свалих 5 излишни килограми от теглото си (остават още 5 до нормата, но - догодина) 3. Изчезна проблемът с ниското кръвно през летните месеци. 4. Въпреки горещините през цялото лято се усещах свежа и понасях леко повишените температури - включвахме климатик само в много редки случаи (като се има предвид, че при нас лятото е едно от най-сухите и горещите в страната) 5. Потенето не ми досаждаше - напротив - приемах го като нещо естствено и полезно. 6. Нито един вирус от досадните летни разстройства не успя да ме "свали" - само усещах временно леко неразположение, по време на което организмът ми искаше само топла вода. (Наистина топлата вода дава усещане за утоляване на жаждата!)

Когато хората ни казват, че ние нямаме сили, че е невъзможно да постигнем нещо, че светът е черен и лош, те искат да ни кажат друго всъщност. Те ни казват, че те самите усещат, че нямат сили, че не виждат възможности да постигнат нещо, че не могат да повдигнат клепачите си, за да отворят очи и да видят слънцето, красотата, живота - а виждат само сенките, създадени от собственото им съзнание. Когато някой се опитва с думи да ви затвори прозорците, да ви върже крилете - това е всъщност зов за помощ! Той иска да му покажете, че човек може да има сили за това, че има възможности, които той все още не е видял, че слънцето грее зад нековите клепачи и той може да ги отвори за красотата и живота. Щом ние можем, значи и той може....

Klaudia! Очевидно ни сближава не само личното ни познанство и общото ни местожителство... И аз си мислех за същото днес, когато за пръв път отворих форума и темата след едноседмично отсъствие - част от което прекарах на езерата. Присъединаявам се към тези, които приемат случилото се като много важен урок и послание. Не съм съгласна, че ние - танцуващите Паневритмия (и съвсем не само на Рила и езерата и съвсем не само по време на събора) сме просто едно от многото духовни формирования, което трябва да се остави на спокойствие да изпълнява практиките си, които членовете (как пък се преброихме не знам) очаквали с трепет цяла година. За някои може и наистина да е така. За други, обаче Паневритмията е начин на живот през цялата година и без да се качват на езерата. Ще бъде кощунство да твърдя, че моите приятели, с които играем в Хасково изживяват Паневритмията "по-нискокачествено" от тези, които играят на езерата по време на събора. Днес в кръга ни влезнаха майка и дъщеря - играеха за пръв път. Майката от младини в сърцето, ума и живота си носи Учителя и учението, и детето си, вече на 20 г. беше захранила с Любовта. Неописуемо беше усещането на трепетите на Христина - момичето, което за пръв път в живота си танцуваше до мен. Когато на Запознаването се погледнахме в очите за пръв път, останах поразена от бистротата и дълбочната на щастието, които ме заляха буквално като вълна. И какво като беше на полянката на Кенана, а не беше на Езерото на чистотата - чистотата в душата на това дете беше толкова, колкото чистотата на всички, които танцувахме горе взети заедно... Иде нова епоха - Рила и езерата ще се "отворят" навсякъде по планетата и не само по време на събора. Все повече хора ще се включват в кръга, а той ще бъде вече не само материален, а виртуален. Ще чуваме космическата паневритмия - не само музикантите. Сега знам, че скептиците клатят глава - идеализъм и розови очила. Случката с хеликоптера виждам от друг ъгъл - ние, които сега сме в "кръга" по цялата планета, готови ли сме да излезем на светло, да предадем Паневритмията на всеки и на всички? Или ще мрънкаме и ще искаме да ни оставят на мира да си "провеждаме духовните практики"? Ясно е, че добрите намерения на хората от хеликоптера не са били обмислени и причината е в недостатъчното познаване на ситуациите и обстановката - това за мен е недвусмислен знак, че оттук насетне ние самите трябва да участваме вече в популяризирането. Ние да водим, а не да осъждаме пост фактум кой какво как е направил. Вместо сега да пишем мейли с протести, които вече все едно нищо не могат да върнат назад, нека пишем мейли с предложения как къде и какво могат да дойдат и да заснемат журналистите, с кого да се свържат, кой да им помогне, насочи, обясни, предложи най-добрите варианти. Сега е моментът да се потрудим и заедно да изготвим и защо не да издадем брошури, в които разказваме за танца, за учението и Учителя на разбираем език - за най-обикновените хора, които попадат случайно и дори едва горе научават, че съществува нещо такова като Паневритмия.. . В друга тема предложих преди да замина да изготвим брошури с мисли на Учителя за планината и на други теми, които да разпространяваме в електронен и хартиен вид. Но не да казваме - сега някой отгоре да се заеме, а всеки от нас да седне и предложи на някого нещо от себе си. От своя страна "вдигам ръка" да осигуря мястото за събиране на тези материали в нашия форум. Можете да давате вашите конкретни предложения за това какво да включим в нет-брошурите за тези, които никога не са чували нищо за Учителя, Учението и Паневритмията в теми с примерни заглавие: Учителя за Паневритмията Учителя за планината и за каквото още смятате за необходимо

Хрумна ми идеята с общи усилия да подберем материали за създаването и отпечатването на брошури и дори периодични издания, свързани с Рила и Езерата, които ще могат да се предлагат (защо не безплатно) на туристите, които са тръгнали нагоре просто така от любопитство или за отдих. Ася даде много добро предложение за единия източник на такива материали: Спомени на Савка Керимидчиева, Висше духовно училище в планината. В книгите за сваляне имаме и Рила - врата към Агарта ( в не особено добро състояние на разпознатия текст). Има много източници, с които все още не разполагаме в електронен вариант, но в които има много информация и мисли на Учителя. Например: Разговорите при седемте рилски езера Засега разполагаме само с откъси от нея в раздел статии. Ще се радвам много, ако успеем да сформираме екип, който ще събира и сортира постъпващите предложения и ще се заеме с организацията на издаването на брошурите. Събираните материали ще бъдат публикувани и тук, в Портала - отначало в специална тема, после в раздел статии и файлове за теглене. Сигурна съм, че ще се родят и други разумни и интересни идеи и най-вече ще се съберат за дружна работа онези от нас, които носят в сърцето си любовта към Рила и към "случайните" хора, попаднали съвсем не случайно в Планината.

Поздравления и от мен! Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов! Божествената Нова Година е свързана с едно от централните събития в Християнството - Преображение Господне, което по стар стил е било отбелязвано на 19 август. За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът отбелязва края на старата християнската година и началото на Новата Божествена Година. "Празникът Преображение Господне е установен още в първите векове на християнството и напомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесна слава пред тримата си ученици. В 33-тата година от своя земен живот, на планината Тавор в Галилея, пред погледа на апостолите Петър, Иаков и Йоан, Иисус Христос се преобразил, издигнал се над земята и засиял в чудна светлина. Така Всевишният потвърдил божествената истинност на Своя Син. Преображение се осмисля като ден, граничен между лятото и есента и свързан с “преобразяването” на слънцето и живата природа. В Родопите вярват, че Господ “прибрязнувал” - пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба. На този ден “времето започва да се преобразява” - слънцето намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята. В Западна България е разпространено поверие, че в полунощ срещу Преображение ”се явявала и отваряла Божията врата”, “небето се отваряло и Господ се явявал в сияйна светлина”. “Дърветата се кланяли до земята” и който е праведен, може да види небесната врата и това, което си пожелае, ще се сбъдне. " Източник

1.Изгрява слънцето – песен 2. Добрата молитва 3. Аум – песен 4. Формула: Аз вярвам в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината. Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. (един път) 5. Прочит на Евангелията: Матей 5: 1-16 Марко 10: 42-45 Лука 10: 19-23 Йоан 15: 1-9 6. Беседата Абсолютната чистота, държана на 21 август 1929 г. 7. Химн на Великата душа – песен 8. Молитвата Отче наш 9. Формула: Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят Белите братя в Божията любов (три пъти) Братски съвет Абсолютна чистота Ако някой иска накратко да разбере какъв е смисълът на Учението, нека прочете тази беседа...

Честит Рожден Ден Klaudia Светлина и Любов по Пътя ти! name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>"> name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src=" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

А чий е животът? Наша собственост? Каква наивност и каква гордост! Животът ни сега и тук е подарък от Бог, но не просто едно плюшено мече, което можем да сритаме или да му извадим очите-копчета. Животът ни е поверен Отгоре да се учим и да служим. Каквото научим, ще го занесем Горе, ще служим отново на Силата, която ни е дала живота ни. И ако решим, лекомислено, че животът - нашия и на другите ни е подвалстен... ще се наложи да си събираме последствията. Ако просто помолиш Бог, Силата, която е дала живота на двама ви да реши и направи това, което е най-доброто за двама ви, а после търпеливо и внимателно изчакаш да се случи това, което Бог е решил за вас, готова да приемаш всякакво решение - това е най-добрата "магия за любов".

Вярвам в магията на свободата. А тя изключва магиите за любов, защото те са златните окови за любимия човек.

Боян Боев - Акордиране на човешката душа - том1 Из "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново" - Алфиола 1995 ISBN 954-8139-10-3

Деян! Мъдро предложение! Нека започнем да събираме идеи за това как да извлечем доборото от това, което досега ни се струваше зло. През цялото време си мислех,че Учителя има нещо предвид с това - толкова много хора вече се качват и могат да се качат горе! Толкова много хора могат да се докоснат до нещо, което ще промени живота им и живота на планетата ни. Може би това е началото! А Учителя очаква ние сами да се досетим кое е нашето място и роля. Всеки от нас - да отвори сърцето си за любовта и доброто и ума си за светлината и истината.

Ами разсъжденията на Бориславил са много красиви - 30 години съм живяла с тях.... Ако, обаче поразсъждаваме още малко по-нататък... включително и по примера с приказката, за който много благодаря. Всъщност от тримата - момъка, любимата му и майката - този, който забравя всяка мисъл за себе си и се отдава напълно на другия е момъкът. Той забравя за любовта към майка си, забравя кой е той и коя е тя и отдава своя живот (и този на майка си) на своята любима. Майката (сърцето и) не забравя коя е тя и кой е синът и. Въпреки неговата постъпка тя не престава да бъде себе си, изпитва същата грижа за сина си, каквато и преди е изпитвала и каквато би изпитала към всеки друг, ако се спъне и падне. Т.е сърцето на майката запазва своя център като източник на божествената любов, не го дава на никого освен на Бог. Това е и състраданието, според мен. То не означава състрадващият да загуби своя център, да забрави кой е и да се идентифицира със страдащия. Това съвсем няма да помогне на страдащия, напротив - ще го затрудни повече, защото освен своята тежка раница той ще трябва да носи и отговорността за живота на другия, който е забравил за себе си заради него... И в живота има безбройни примери за това... Колкото до Луцифер и възгордяването - ами то човек може да се възгордее и с това, че неговото състрадание и пълно отдаване лекува другия. И да забрави, че Бог е само този, който лекува. На въпроса на принцеса как да се моли, мога да дам свой личен опит, но съвсем не мисля,че е рецепта за нея. В малките часове на нощта заставах и си представях как нося на ръце детето си (в най-трудните моменти за тях) - после мислено ги "предавах" на Богородица като си представях как го облива постепенно с бяла светлина ефирна - почти диамантена, която "влизаше в сърцето им и след малко започваше да струи от него.... После си представях как Богородица го поема от ръцете ми и след малко ми го връща обратно - През съзнанието ми вървеше " Моля, научи ме и ми дай сили да направя за ... всичко, което Ти смяташ за добро за него, защото той е твоя рожба" А ако аз имам нужда от състрадание, съвсем не бих желала някой да отдава напълно себе си за да ме облекчи, или да изпитва моята болка. О, колко ме е боляло когато виждах как родителите ми и децата ми изпитваха състрадание към мен в най-тежкия момент от живота ми! Тряваше да се справя освен с всичко друго, и с чувството за вина, че ги наранявам и им прехвърлям моите страдания. Кое усетих тогава като състрадание и кое ми помогна? Проблясъкът дойде една вечер, когато моята приятелка Мария (много добре запозната със ситуацията, а и всичко се изписваше на лицето ми) ме хвана за ръка докато се разхождахме, тя се опитваше да ме разсее и да ме накара да се усмихна. В един момент спря и тихо ми каза - "сигурно има някакъв много дълбок замисъл в цунамито, което те носи на гребена си сега. Какво си нямала досега?" Мислих доста преди да се чуя как изричам: Свобода. "Е, може би сега се изкачваш по пътя към своята свобода". Първо си помислих: "Защо ми е тази свобода като изгубих всичко, за което бях живяла до 44тата си година..." Но мисълта се загнезди.... Следващите дни бавно започнаха да идва прозренията - какво всъщност съм загубила и наистина ли е това, за което съм живяла? Мария нито веднъж не показа каквото и да било състрадание в класическия вид - напротив, винаги си беше Мария каквато я познавам - с чувство за хумор, много практична и "бясна". С нея ми беше спокойно, защото не усещах да я натоварвам със състоянията, които изпитвах тогава и с проблемите си. Само ми чуруликаше нещо и ми казваше - "Донче - каквото мога винаги ще направя за теб". Чакаше ме да свърша уроците и не ме оставяше сама в стаята ми, бъбреше нещо весело и ми разказваше за себе си, за своите житейски уроци. Никога не ме разпитваше за това, което се случваше с мен - само разсъждаваше над живота както го разбираше тя. Даваше ми от времето си, но винаги казваше, че много иска да сме заедно, защото и е много свободно да споделя с мен - а имала нужда от това... Излизаше, че аз и давам вниманието и времето си, не тя на мен. Сега се връщам назад и си давам сметка кое ми тежеше тогава - страданието и страха за мен, изписани в очите на близките ми, и кое ме измъкна от ямата - Мария, такава каквато си беше. Само веднъж призна, че я е заболяло като ме е видяла първия път, и е решила, че сега на мен ми е нужна светлина, а не да виждам собственото ми страдание отразено в нея...

Всъщност ако трябва да сме съвсем точни, има случаи, в които можем и сме длъжни да поемем отговрност за определена ситуация и последствията от нея. Например, майката поема отговрността детето да се движи в сигурна за живота и здравето му среда. И от първия ден детето започва да се учи на причинно-следствените връзки в света, в който се е родило. Когато детето порасне достатъчно,ч е да има самостоятелно поведение, отговорността е споделена и стъпаловидна. Детето също носи отговорност за действията си и последствията от тях - доколкото може да ги осъзнае. Възрастните носят отговорност за това, доколко детето осъзнава своята зона на отговорност. Като педагог привиквам учениците си, че не нося отговорност за действията им - уча ги от малки сами да мислят в каква ситуация се намират, какво поведение да избират и да си поемат отговорността за него. Моя е отговорността за ситуациите, в които попадаме заедно. Аз не мога да поема отговорността за начина, по който детето учи, но мога да поема отговорността за ситуациите, които организирам, за да го мотивирам, да му покажа причинно следсвените връзки и да му отворя достъп до по-голяма част от света около него по начин, по който той ще има максимални възможности да опознае себе си и всичко около себе си... Нещо като пътечките в гората - поемат отговорността за мястото, до което ще стигнат, но не и за поведението на туриста, който върви по тях.

А нима това не означава, че правиш всичко за себе си? Когато казвам "за себе си", имам предвид, че вършейки всичко това "за своя баща", ти всъщност го вършиш, за да бъде твоето вътрешно чувство за съвест и добро, за безусловна любов и грижа, спокойно. Ти вече си простила за всичко, което се е случвало преди - доказват го делата ти, разсъжденията ти. Остана да го осъзнаеш със сърцето си. Благодаря на Силата, която те изпрати при нас точно сега с твоята история, с твоята личност! Ти си нашият виртуален урок по състрадание, който ти изживяваш реално, а ние виждаме себе си в теб като в огледало. По първата ми точка: Ти не поемаш в себе си страданието на баща си, не смяташ, че ако неговото страдание влезе в теб, той ще се освободи от него. Ти правиш всичко и само каквото е по силите ти и зависи от теб в този момент, за да промениш ситуацията така, че да дадеш възможност страданието на баща ти да се облекчи. Дали ще се облекчи наистина зависи и от него, но за теб това не е решаващо - ти изпълняваш волята Божия за тебкакто ти самата я разбираш, нали? Ти не го съжаляваш, не обвиняваш - просто работиш. Работиш над безусловността на своята любов над него - затова сега избиват негативни чувства, които ти преодоляваш и полагаш грижи въпреки всичко. Обидата и всички други неща, за които пишеш, не са те спряли да проявиш любовта си така, както ти я разбираш. Не познавам случая, но допускам,че Бог те е сложил в тези обстоятелства, за да осъзнаеш причините (скрити и от него може би), поради които баща ти е постъпвал "лошо". Може би той не е успял да преодолее същите тези чувства, които ти сега имаш шанса да преодолееш и го правиш? Обърни огледалото - не само ти се оглеждаш в него - той също се оглежда в теб. Така че в твоето състрадание няма агресивност - има безусловност и любов - не на думи, на дела. По втората точка: Ти не си въобразяваш, че ще го спасиш - за това говорят много красноречиво думите ти във всички постове. Ти не смяташ себе си по-силна, по-добра, по-способна от него - просто "аз имам възможност за повече.И съвсем отговорно го заявявам-не очаквам благодарност. Даже не я искам." и още: "аз наистина помагам защото ТРЯБВА и защото нито баща ми нито майка ми ще направят нещо". Какво означава "трябва"? Трябва да го спася? Или трябва да направя това, което мога в този момент? Всъщност ти вече го написа в изречението, което цитирах в самото начало...Според мен ти точно си описала състраданието в него.

Свобода, Мир и Любов, пчелице! С много обич!

princessa! Поклон пред искреността ти! И пред страданието ти - твоето никак не е по-малко от това на баща ти. Според мен твоето състояние ще се превърне наистина в състрадание, когато успееш да изчистиш обидата, спомените за това, което не е правил баща ти, раздразнението от това, което прави сега... Но щом вече си ги забелязала, значи остава малко... Замислих се от снощи защо така бурно и болезнено реагирам в тази тема - срещу състраданието, за което говори Еси. По принцип всичко е наред в самото състрадание докато то е с любов и разум. Докато споделям с човека до мен болката, която той изпитва. Проблемът започва оттук нататък. Защо я споделям? Ако аз я споделям с мисълта, че аз му помагам и го облекчавам от болката, като я поемам в себе си - това е агресивно "състрадание". Така състраданието много лесно се превръща в съжаление (принцеса!), а съжалението е най-лошата "помощ", която можем да дадем на човека до себе си. То има само много негативни последици и за двамата. Това го говоря от опит - горчив. Била съм и в двете роли. Ако споделям болката, за да го вдигна на ръце и с лични жертви и усилия да го извадя от тръните, това е още по-страшна агресия. Това е гордостта и суетата, която ни издига в собствените ни очи в ролята на спасители на друг човек. (А има само един Спасител и той не е човек и няма как да е. Ние можем само да му изпълняваме Волята.)Тогава страданията и на двамата са непоносими после - и това съм го опитала - и от двете страни. Не ми се разказва. Засега виждам само един път състраданието да остане чисто - поемам страданието, за да осъзная неговите корени, да го преживея виртуално, за да го разбера него и урока му по-добре. Това страдание не е само на човека до мен - в този момент аз съм неговото огледало, той е моето. Но всеки от нас си има своята съдба и е свободен. Това, което ще направя - няма значение усмивката, приятелското рамо, подкрепата, или просто да подържа ръката в тежък момент, за да знае, че не е сам... - това не го правя за другия - това го правя за себе си, за Любовта в своята душа. Дали ще внеса нещо в неговия живот - дали ще му помогна с нещо - не е моя работа да отчитам това. Счетоводството е доста на по-висок етаж от моя. Въобще животът ме е научил дотук да не правя нищо с мотива и мисълта, че го правя заради и за другите - да започвам да го правя едва тогава, когато съм сигурна, че го правя за себе си и с Любов. Когато при мен има дете с проблем, ако започна да работя с мисълта, че му помагам, че правя добро за него, ще се загнезди едно такова тъничко чувство на превъзходство и че очаквам подсъзнателно да приемат моята помощ и то с благодарност, и да постигна някакъв положителен по моите мерки резултат.... И тогава наистина ще му прехвърля от моята карма... Мога да направя същото, но с друг мотив вътре в себе си - Бог го е пратил при мен това дете, за да направя най-доброто на което съм способна - Той му е помогнал като му е показал пътя, а от мен Бог очаква да изпълня за каквото ме е сложил на това място и докато го изпълнявам да се уча. Може и да звучи безсърдечно, но всъщност не е така - нима сърдечното означава да плача заедно с другия или да правя нещо с мисълта, че го "оправям", защото той не може сам?

О, съжалявам, че пускам втори пост, но не мога да не споделя с вас възхищението и радостта си. След като натиснах публикуване, намерих в кутията си лично съообщение от Eshaft, с която преди време бяхме си мечтали за беседите качени онлаин прочетени - за хората, които не могат да ги четат по някаква причина или предпочитат да ги слушат....Ето: Учителя Петър Дънов - Свободно даване /беседа/ Интересно наистина как ли би отговорила Ешафт - не искам да предполагам. Какъв е мотивът да вложи време и работа за това (много са)?

Добре, ще опитам да си обясня начина на мислене с пример: Ани, мила, доскоро ние с теб и още няколко човека работехме заедно над статиите за маите като всеки от нас правеше нещо, което останалите не можеха да направят. Когато започвахме с Палма, помолих се Отгоре да ми пратят хора, с които ще работим заедно с любов, защото усетих,че тази работа не е за един човек. Пратиха ми ги - не съм си ги търсила, сами пожелаха, и съм благодарна, че бяха точно тези, които бяхме. Ани се занимваше с един невероятно труден (за мен невъзможен) процес, отнемащ много време, работа, сили, умения... Без нея нямаше да можем да се справим с Палма. Според теб, Аничка, ти помагаше ли на мен или на Палма или на Иво в труден за нас момент или с любов се занимаваше с нещо, което ти носеше и радост, и опитности, и знание? Ти жертваше ли от времето си, за да не сме сами в трудностите - или го инвестираше в своето собствено израстване и радост? Задавам тези въпроси, макар че знам отговорите им и не си длъжна да ми отговаряш. Аз не разчитах на твоята помощ, но много се радвах, че точно ти си до мен. Ако на теб не ти беше радостно да правиш това, Отгоре щяха да ми пратят друг. Което никак нямаше да се отрази на любовта ми към теб - тя няма причина и не е свързана с това, което правиш. И нищо да не направиш, пак щях да си те обичам толкова, колкото и сега . Моите лични отговори са: Благодаря на Бог, че така организира ситуацията - вместо да си губя времето с нещо друго, аз получих невероятния подарък да работя над субтитрите. Не съм страдала, не съм се жертвала за никого и за нищо - работих с много желание и времето спираше, когато отварях файловете с редакциите. Момичета (те си знаят кои), вие имате ли усещането, че сте ми помагали? Очаквате ли да ви отговоря с благодарност и да се чувствам задължена, че давахте от времето си за да излезнат статиите в добър вид? Ето, това е моята искреност. Тези, които ме познават лично, значт, че говоря точно това, което мисля. Понякога мълча, за да не кажа нещо, което все още не съм дообмислила. Понякога изпускам нещо недообмислено, но после никак не ми е трудно да променя мнението си според ситуацията. Това имах предвид. За кусури - на никого не съм ги търсила - ако някой се е почувствал така - това си е пак огледалото. Хората за мен нямат кусури - просто сме различни. Ако някой смята себе си за линейка и спасител на падналите в беда, това си е негов избор - прекрасно. Аз не мога да мисля за себе си така, защото не чувствам себе си по-силна от другите нито по-способна, та да спасявам някого. По темата - Когато усетя, че някой до мен страда и му е тежко, опитвам се да разбера какво предизвиква неговото страдание. То е вътре в него, а по принципа на огледалата, то е вътре в мен също и това ми е урок. Ако аз не разреша задачката докато съм до човека, който страда, ще се наложи и аз да страдам, за да ми е по-ясно условието. Съ-страдам за мен означава съ-мисля, съ-работя над себе си, съ-променям се, съ-развивам се. Влизам в ситуацията и в ролята на другия, но не за да му смъкна раницата и да му олекне на него и аз да понеса тежестта, не за да му помагам, а за да се уча. Дали моето учене и решение на задачката ще помогне на другия да си реши кармата - това не зависи само от мен, но най-вече от него. Аз ще съм един от примерите как може да се излезе от трънака, но кой ще избере и ще поиска ли да излезе... това си е неговата свободна воля. Така разбирам цитата на Учителя, който даде Борислав.

Да, всъщност от това имаме нужда понякога - една усмивка, една добра дума казана навреме... Ние това можем. Не сме същества от висшите йерархии като Буда, Христос... Венци, мисля, че не си ме разбрал. Когато човек тръгва в планината с група трябва да е наясно с какви хора тръгва. Аз не говоря за задържане на мисълта за дадена помощ? Става дума дали може да се разчита на помощ или ще ти кажат - такава ти е кармата. "Да, всъщност от това имаме нужда понякога - една усмивка, една добра дума казана навреме... Ние това можем. Не сме същества от висшите йерархии като Буда, Христос..." Само че това го наричам не с думата помощ, а с думата безусловна любов. "дали може да се разчита на помощ или ще ти кажат - такава ти е кармата." Ами ако аз разчитам на помощ от определени хора, а те по някакви свои лични причини не могат да ми я дадат, тогава ще загубя ли любовта си към тях, ще се разочаровам ли? Ако я загубя, значи любовта ми към тяхе била "любов срещу помощ". Тогава наистина по-добре да не ми я дадат - така ще имам възможност да науча урока да не продавам любов срещу очакване за помощ. Ако тръгвам с хора в планината, благодаря първо на Бог, че ми праща тези спътници, които ще са ми нужни по стръмното - а дали ще ми вземат раницата или ще ме оставят да си я нося и пъшкам - ами то зависи от урока ми... И в двата случая ми помагат по волята Божия. Ако не ми вземат раницата, а аз очаквам това, значи получавам два урока - не един - че имам сили да си я нося и че не съм продала любов за помощ. И помощта винаги е Отгоре....