Донка

А според мен точно милостта и милосърдието ни помагат да се издигнем над цикъла, за който говори Кристиян. Защото те не са от едно и също измерение с назованите противположности,. Милостта няма противоположност, защото нейният източник не е в дуалистичното съзнание, а в Божественото.

Цвета! Да, Ники, разбирам добре това, което пишеш, но не съм сигурна че ти внимателно четеш това, което съм написала и повода, по който съм го казала. По -скоро ми се струва, че се опитваш да го интерпретираш през твоите възгледи, което е съвсем нормално, докато е направено етично и не преиначава думите на другия. Нямам време, съжалявам за по-подробни обяснения какво имам предвид с потока и света. А и това е много дълга и сложна друга тема. И тъй като това е темата за милостта и милосърдието - много силно впечатление ми направи и на мен казаното от томи - МИЛост - Мъдрост+Истина+Любов взети в тяхната хармония. (И тя е възможна) Когато те са в хармония, наистина остава усещането за милост както в сърцето, така и в ума едновременно, и за връзка с Божественото в нас. Когато успее човек да се хармонизира до такова състояние, егото вече не се разпознава като враг или пречка на МИЛостта, а като инструмент за проявленията и. И като инструмент, то служи, вместо да решава и води. Вълната любов и светлина съвсем не означава натрапване на някаква наша воля върху другия човек, нито отбрана (която идея предполага наличие на заплаха, враг) - тя по-скоро оказва влияние на собственото ни психично поле в сектора, в който то усеща натиск отвън и има нужда от повече любов и светлина за почистване и поддържане на хармонията вътре и по границите на полето. Ако тази вълна не се прати съзнателно, полето започва само да прави опити за хармонизиране и след време го постига, ако е в нормално състояние, но това може да се постигне и съзнателно. Милостта може да бъде тълкувана, според мен, и като точно тази съзнателна дейност. Колкото до ефекта върху другия човек. Вълната, макар и пратена в негова посока, всъщност не е предназначена за него, а за нашето собствено поле. След като то се изчисти и хармонизира, това може да повлияе и на човека, който е предизвикал дисхармонията. Всеки е усещал как ободрява и успокоява само присъствието на усмихнат, спокоен и щастлив човек. А самият спокоен и весел човек се чувства обогатен, когато усети как напрежението у хората до него постепенно се е стопило и им е станало хубаво - и сме заедно и при това свободни в това хубаво. Сякаш политаш в ято из простора... Ако хармонизираното поле не повлияе върху полето на другия човек по някакви причини (най-вече самият той не желае това), това не е проблем, тъй като то вече така или иначе е независимо от него. Тогава просто се наслаждава на хармонията си и оставя другия свободен

Патроните ще се върнат при този, който ги е изстрелял, колчето ще се забие в сърцето на този, който иска да го забие в нечие друго - тази закономерност вече съм я виждала в живота много пъти. Аз предпочитам да пращам "вълна любов и светлина" - много ефективно е. Ако другият ги приеме, ми става хармонично. ако ги откаже, връщат се при мен - удвоени. Да се "пращат" вълни с Любов е добре, стига да не е добре планирано сметкаджийство, далавераджийство... - "ще пратя една, пък ще получа две..." като на пазара... Любовта, ако я има тя е естествено явление и най-важното е, че не може да бъде управлявана. По моите бедни наблюдения Любовта си има собствен стаил, който е неподвластен на желанията на аз-чо. Тъй, че пращане на вълни от Любов... според мен е нещо невъзможно. Любовта сама се излива върху който си реши, просто защото аз-ът няма мъдрост за това, нито има правилно отсъждане, кой заслужава любов и кой страдание, щото съди и мери по повърхността, по "лице", без да има поглед в дълбочината на нещата. Човек може да праща милосърдие, състрадание, но Любов... едва ли. Тя сама се разпраща, където и при който е нужно. Много точни наблюдения Всеки съди явно по самия себе си за това какво означава "вълна любов и светлина", откъде се взема "материалът за нея, както и с какви мисли се изпраща. Ако има далавера "ще получа две", това вече дали ще е "вълна любов и светлина"? Според моите усещания Любовта не се разпраща, а си съществува в света, т.е. това е самият ни свят. От нас си зависи доколко се отваряме за нея и оттам колко прониква в нас и минава през нас. Ние имаме способността да влияем върху потока, който минава през нас.... възможно е.

Патроните ще се върнат при този, който ги е изстрелял, колчето ще се забие в сърцето на този, който иска да го забие в нечие друго - тази закономерност вече съм я виждала в живота много пъти. Аз предпочитам да пращам "вълна любов и светлина" - много ефективно е. Ако другият ги приеме, ми става хармонично. ако ги откаже, връщат се при мен - удвоени.

Мила ягодка, здравей А може би това е твоят шанс да усетиш какво означава да бъдеш свободна, колко си способна и силна и да излекуваш неврозата, която може би се е родила и живее точно в това жилище, което не искаш да напуснеш? Може би това е горчивото лекарство, което ще те излекува от всичко и ще стопи оковите ти? Докато живееше в жилището на родителите си, имаше ли невроза? Когато аз избягах от семейното ни жилище (наложи ми се, защото не послушах навреме Волята Божия - същите думи от устата на бившия ми съпруг), синът ни беше студент, а дъщеря ни абитуриентка. Оцеляхме и за трима ни беше най-голямата благословия, която Небето ни прати. Сега сме щастливи всички - аз живея щастливо с друг човек, с когото имаме чувството, че винаги сме били заедно - в къщата на моите родители, където израснах също толкова щастливо докато се омъжа и преместя. Децата - вече мъж и жена - идват с много радост да прекарат с нас празниците. Всяко зло е за добро, мила. Ако Бог ни затваря една врата, то е защото там за нас вече няма любов и живот - ако не се вторачваме в нея и не я блъскаме, за да останем в тинята, ще се огледаме и ще видим широко отворена врата зад гърба си - от нея струи светлина и топлина.

Двама души могат да се обичат, само ако се разбират. Дали винаги наистина разбираме - понякога имам чувството, че по-скоро предполагаме, че знаем какво и защо мисли, чувства и прави другият. А това са си пак нашите собствени мисли, чувства и постъпки. Какво означава да разбираме човека до себе си? Ако дойдат при тях още двама души, няма да се разбират. – Много просто, не можеш едновременно да четеш две книги. Първата книга е ангажирала вече вниманието ти. Как можем да живеем заедно с любов и да работим заедно въпреки това? Може би просто да не очакваме и търсим разбирането между повече от двама да става по същия начин като между двамата? Едната книга да стои на лавицата и да изчаква кога ще я вземем в ръце... И ние самите да имаме търпението докато вниманието на другия да се прехвърли върху нашия "лист" или думичка? Женените четат заедно от тази книга. Някога мъжът отвори една страница, интересна за него, и чете. Друг път жената отвори една страница, интересна за нея. После, разказват, кой какво разбрал. Много точно описание на семейния живот, според мен.

Как според вас може да се прояви милост в случай, че човекът се отнася с презрение и критика към вас, които защитава с някакво свое тълкуване на принципи и правила? Може би той смята, че вашето тълкуване на същите идеи и принципи е същото като неговото, поради което е убеден, че вие ги нарушавате? Ако просто лишите от внимание подобно отношение, то това, според мен не би било милост. Зависи какво тласка човека да отмине нещо без внимание. В този случай разбирането на причините ли е милостта или нещо друго?

Чета написаното по-горе и си мисля колко ни се иска на нас да сведем Учителя до нещо, което в нашите очи съставлява Авторитет, да му лепнем етикет, какъвто ни се иска да лепнем на себе си. Учителя - Маг??? Учителя е... Учителя... Никаква магия няма и не може да има - достатъчно е да се прочете Словото му, да се чуе музиката му... Магиите са далеч под нивото на Учителя. Учителя за мен е Любовта и Мъдростта за нашата реалност.

Здравей и добре дошла при нас Евгения. Радвам се много на интереса ти. Аз се сдобих много трудно с книгата и разполагам с този екземпляр: Учителя за образованието - Сила и Живот - Бургас, 1994 В книжарница Пингвините търсиха в цяла България останал екземпляр. Може и ти да опиташ - възможно е някъде да има още. Книгата може да се свали в електронен вариант в нашия сайт оттук и в по-горния линк - в пдф-формат. Ние сме обсъждали книгата във форум педагогика (ще се радвам много на участието ти в него - усещам, че имаш какво да споделиш) - в темата Учителя за образованието - обсъждане на книгата Ще помоля колегите от Стара Загора да споделят с нас повече информация за срещата.

Това никак не е толкова лесно да се усвои, колкото звучи на първо чуване. Случвало ми се е да ми излиза само израза от молитвата "Да се освети името твое" точно в моменти, когато ми е било много трудно да изплувам над човешките си емоции и привурзаности и да усетя, да приложа подчертаното по-горе. Представям си как от сърцето ми постепенно запчова да просветлява и да усещам все по-ясно тази безкористна любов, за която става дума - детайлите на ситуацията изчезват сякаш, остава само светлината. Малко по-късно детайлите отново се връщат, но вече ги разбирам по друг начин.... съответен на светлината. Второто подчертано - никак не е лесно да устоиш на натиска да се направи нещо тип "трябва" макар и с негативна емоция или поне без любов. Но когато съм успявала да се осмеля и да обясня кротко, че ще направя това, което искат от мен веднага, тогава, когато се почувствам готова да го направя с любов - оставят ме на мира, макар и някои с мрънкане. Може би най-голямата пречка за това осмеляване ми е била (и е понякога) старанието да запазя приятелски отношения или личното си спокойствие.

Изобилният живот Ето едно доста противоречиво мнение за внушението, но като се замисли човек - много точно разграничаване на основните видове внушение: - внушение = забиване на гвоздей - внушение = посаждане Доколкото познавам написаното от проф. Лозанов - бих го охарактеризирала по втория начин.

Изобилният живот Нужно ми беше няколко пъти да препрочета това внимателно, за да разбера вложения смисъл. Може ли според вас да се тълкува, че писмото за двете риби са красивите идеали, които остават само на хартия? Рибите може би са ситуациите, в които можем да проявим тези идеали, а слугата, който е изял рибите - това вътре в нас, което се поддава на изкушенията на социалните клишета и забравя за идеала тогава, когато настъпва момента той да се въплъти в живота? Вътрешният крадец - суетата, гордостта, ревността, страха ли са? Как го разбирате вие?

Лидерът е човекът, който умее да вижда най-доброто и най-красивото в хората около себе си и да прави така, че и другите да забележат това добро и красиво, най-вече самият човек, който го носи. Мястото на лидера е по-скоро зад кулисите. Присъсътвието на истинският лидер е незабележимо, всичко си върви като че ли само, всеки си знае мястото и ролята и работи по своя лична воля.

И като си спомня как Майка Тереза ни учеше да не се борим срещу войната, а да работим за мира.... Докато се борим срещу насилието, дали ние самиите не го създаваме??? В училищата направиха такива комисии - горчиво неграмотно, напълно анти педагогическо! Вместо да създаваме училище живот.... И после се чудим защо има насилие.... Ами за да се бием в гърдите някои "благонравни" хора, че се борим срещу него.... (Нямам предвид никого лично - говоря по принцип - простете ми горчивия тон, но това е една от професионалните ми болки)

Е може би всеки има свободата да избира според себе си дали да приложи когнитивния подход или медитацията - и двата могат да бъдат еднакво ефективни и еднакво безполезни - зависи от индивидуалността.

А може би музиката и текстът на Паневритмията са направили точно това?

Добре дошла Петя! Много силно впечатление ми направи това, което си написала в темата за музикотерапията. Копирах го в тази тема, защото смятам, че ще бъде полезно на всеки, който има да решава проблем със сънищата си. Ще ти бъдем много благодарни да споделиш и други свои опитности с Паневритмията и музика или упражнения от Учителя, в които те са ти помагали да преодолееш трудности и неприятни състояния.

Докато днес размишлявах върху упражненията с движения напред и назад стигнах до мисълта, че когато вървим в посока, в която имаме добра видимост (разбирано във всякакъв смисъл) увреността ни зависи от това доколко внимателно наблюдаваме "пътя" и своето собствено поведение по него. Когато ни се случи понякога да се движим "на сляпо", има само един начин да добием увереност - вярата, че ни пазят и водят светлите същества, и Бог, с когото сме свързани.

Възможности в живота И аз съм забелязала, че ако някой посочи грешката на друг, а той вече сам си я видял, ефектът е обратен. Забележката задейства инстинкта за самосъхранение и събужда гордостта. Вместо да се учи и променя, човекът започва да се защитава, оправдава и да упорства дори и ясно да вижда, че е сбъркал. Ако пък още не я е почувствал и осъзнал сам, още повече пречи - може да му отнеме завинаги шанса да я осъзнае, затвърдявайки старата позиция и "залепвайки" я за егото. Ако обратно, се изрази убеденост, че всеки сам си решава свободно и сам си преценя как да постъпи и дали и какво да промени, но си поема отговорностите и последствията, следователно всяко решение е добро - вярно или грешно, човекът започва да се замисля над ключовите думи - свобода, преценя, промени, отговорност, последствия, решение, добро, ... Ефектът не закъснява.

източник: сп. Житно Зърно бр.19, 2007 г. в Портала Изкуших се да копирам цялото обяснение от статията - простете за дългия цитат. Като дете на комунистическата атеистична епоха, молитвата за мен до късен момент в живота ми е била символ на тъмнина безпросветна и бабини деветини. Сега е съществена част от моя живот. Успях да я приема едва след като осъзнах смисъла на всяка фраза - за което съм благодарна на Учителя. Предлагам в тази тема да споделяме своите лични опитности и мисли за Господнята молитва. Кога и как е влезнала в живота ви? Как ви помага? Имате ли предварително определени моменти за нея или я оставяте да "идва" спонтанно? Има ли някакъв особен личен смисъл някоя от фразите в нея? Осъзнавам колко лични са въпросите, които задавам, но се реших на тях, защото може би нашият споделен опит и разбиране ще помогнат на някого да открие Молитвата за живота си по същия начин както тълкуванията на Учителя помогнаха на мен.

Курс по Паневритмия велика всемирна хармония на движението 18 октомври 2009 – 22 март 2010 Физкултурен салон на ОУ “Св. Иван Рилски” Неделя 9:30 – (вход свободен) Движенията при Паневритмията са извлечени от самата Природа. Учителя Петър Дънов За контакти: 622-356, 0898/366 -770 e-mail : videlina_haskovo@abv.bg Езотерична библиотека “Виделина”- Хасково Ул. “Раковски”26 ет.2 ст. 205-Б

Ето това според мен е заблудата и грешката - когато аз си мисля, че другият (другите) грешат.... Имах намерение да търся цитат от беседа, в която Учителя ни предпазва от това заблуждение, но се отказах - то е в почти всяка втора....

Ами... точно казано. Моите бяха 20 години, но не смятам него за темерут или идиот, нито себе си за такава. И двамата поотделно сме си нормални - просто не бяхме един за друг. Но пък всеки от нас се опитваше да промени другия така,че да стане подходящ за него. Аз дори живеех с фикс-идеята, че го спасявам от самота, че му давам топлина и любов като Герда дето стопила на Кай парченцето в окото...със сълзите си. Грешно съм интерпретирала приказката... Силата на любовта - колко често (да не кажа винаги) я разбираме съвсем превратно. Значи силата на любовта ни ще ни помогне да "облагородим и усъвършенстваме" любимия , а защо не неговата сила на любовта да не "усъвършенства" нас - е може и с физическата, и с психическата сила да си въздействаме... Така започваме , така продължаваме... после се наричаме взимно темерути и идиоти. Идиотизъм е това, което са ни набили в главиците... Унизена е жената, която сама унизява себе си. Мъжът не може да го направи, ако ние самите не го направим преди него. Защо мъжът се държи така - защото жената до него смята това за мъжественост. Ако ние, жените уважаваме и избираме мъжа до себе си по показател толерантност, разбиране, свобода - взаимна, а не мускулни групи, перчене, тропане по масата и т.п., темерутите няма да имат шанса да се репродуцират.... и ще започнат да следват идеята, която жените избират за "баща на детето и спътник в живота".

Едно старо средство за предпазване и лекуване от настинка - прекрасно се чувствам с него. Навреме спира всякакви започващи процеси. Вечер преди лягане краката в гореща вода с морска сол - докато се затоплят добре и се усети приятно загряване на цялото тяло. От опит съм установила, че най-доброто лечение на настинката е да я спрем навреме, а още по-доброто - да предотвратим започването и. Обаче докато човек е добре, не внимава, маха небрежно с ръка и си казва - ще ми мине! Но не взема никакви мерки това да стане. Тръгнат ли леки тръпки, неразположение, вместо човек да се насилва, трябва да си чуе организма - време е за почивка и за грижи за тялото. Още често ние чакаме да се почувстваме зле и хората до нас да започнат да ни носят какво ли не... Това добре, но така мозъкът свързва неразположението, настинката с проявата на любов, грижи, внимание от страна на околните. Това между другото е честа причина за повтарящите се инфекции при децата, особено ако не обичат да ходят на детска градина или училище по някаква причина. Когато човек "хване" неразположението в зародиш и сам се погрижи за тялото си, ефектът е най-силен. Самите действия, настроенията дават ясен сигнал на мозъка - "обичам себе си, искам да бъда здрав". Много е хубаво да се прочетат книгите на Димков (и за Димков) за опазване на здравето ни.