Донка

А според моите усещания за символ - "бебе" е по-скоро кълнчето на зърното, а зърното е символ на "майката", която го "ражда" и храни. За хладно оръжие... змия... не съм сигурна - по-скоро го асоциирам с пъпчиците на моята роза, когато са още съвсем малки или с пробиващите нови листенца... "бебе" - нещо, което има нужда от грижи, защита, но и дава истинска любов в сърцето - безусловна...- Сънищата с бебета могат да се тълкуват и като пречистващи човешката любов... според моите спомени... В някои обстоятелства могат да бъдат знак за някаква емоционална обвързаност, която имаме да преодолеем и да запазим любовта. да! В този смисъл "бебе" е човек, минал през страдания и намерил истинското себе си, което сега започва нов живот. Още бих го интерпретирала като символ на безсмъртието... Може би тълкуването на символите много зависи от човека, който ги тълкува, дори и да са написани някои универсални архетипи от известни автори, все пак символът има и индивидуална страна...

Какво представлява Цикълът на Сатурн в живота на човека? Имате ли свои лични опитности? Ако човек добре познава влиянието на Сатурновите кризи и характеристиката на всеки от седемгодишните периоди, би могъл много по-спокойно и разумно да ги оползотвори и да предотврати конфликти и грешки във взаимоотношенията си и в своя собствен път. Имате ли такива примери? С какво познаването на Сатурновия цикъл може да помогне на родителите и на педагозите, на лекарите и психолозите и психотерапевтите?

А това не е ли да но тези мои стандарти за хармония си важат само за мен Нямам никакви претенции към личните стандарти на останалите. Преди няколко дни ми се обидиха, че се опитах да науча двама второкласника как се отваря и затваря вратата на школата. Казах на майките, че нямам никакво намерение да им казвам как да отварят и затварят вратите си у дома, но ако искат да отварят и затварят моите, ще им се наложи да го правят по моя "добър начин". Те отказаха и аз им благодарих.

Според мен да се смиря означва да приема всичко около мен такова, каквото е, без да се опитвам да го променя по някакви мои стандарти за добро. В същото време аз отговарям за своята лична територия и съм длъжен да я поддържам в хармония. Да се смиря съвсем не означава да оставя дисхармонията да влдее личния ми свят - както духовния, емоционалния, менталния, така и матриалния. Например - не мога да очаквам от едно дете никога да не се търкаля по пода или да не крещи, но определено съм длъжна да не му го позволя докато е в час с останалите деца.

Според мен това е свойство на "тестото" - от него става всичко, което е възможно да стане (и което не е възможно за нашето съзнание, но по принцип е). При базкрайно количество възможности се получават също толкова безкрайно количество варианти, защото няма две еднакви позиции на сътворяване (сгъстяване на тестото) като място, време, съчетания на условията във всяко разбиране на тези понятия.

А според мен да се отвърне на злото с добро е естествена реакция на разбиращия и уверения в себе си човек. Това не се получава, защото "така трябва", а защото "така е". Ако отговорим с добро, защото така трябва, то това нима е отговор с добро? Не. Това си е лицемерие и е по-зло от злото на което отговаряме. А кога и как се отговаря с добро, защото "е така". Когато се нахвърлят върху нас, хората всъщност се нахвърлят срещу собственото си отражение в огледалото - винаги трябва да помним това. Когато някой ви обвини в "раздуто его" всъщност той вижда във вас собственото си раздуто его, благодарение на което ви обвинява... Респективно ние ще чуем истината за собственото си его от собствената си уста или мисли за другия, защото в него ние виждаме своите негативни черти. Така че когато ме обвинят в лицемерие, вече знам, че човекът има проблем с искреността си, когато ме обвини в манипулиране на хората, той самият се опитва да го прави и подсъзнателно го усеща. Да отвърна с добро, това за мен означава да отвърна с разбиране - няма значение в какво действие ще се изрази то - отдалечаване или оставане в близост. Възможно е да се отдалечим с добри чувства и мотиви, и да останем заедно с безразличие... Как става на практика? Ами със спокоен размисъл, наблюдение и.... осъзнато следване на четирите споразумения, особено "Не приемай нищо лично".

Едно събите (за мен имаше такова измерение) ме подтикна да отворя тази тема. П. идва на курс от една година насам - много емоционален, лъчезарен, способен и трудолюбив човек, типична жена и майка, която наближава 40 с типичните за нас преживявания, амбиции и проблеми на тази възраст. Сноши остана сама - другите двама от групата имаха служебни ангажименти. И изведнъж се отприщи признание.... За нея тази изминала година е била най-важната в живота и и часовете по английски били мястото и времето, което и давало и равновесие, и прозрения, и позитивна енергия, и всичко, което и е било необходимо.... Тя се била променила до неузнаваемост и осъзнала ценности в живота си, които преди е подминавала като несериозни и глупави. Но най-важното - тя била повярвала в себе си, в своята ценност, в силите си, в свободата и доброто заложени в нея.... И все такива... Изстреля всичко на един дъх със сълзи в очите.... Тук искам да заявя съвсем честно, че съм изключително строга към времето в часовете си, занимавам се само с езика и допускам само не повече от 4-5 минути сумарно на астрономически час разтоварващи паузи... Никга не съм целяла каквото и да било влияние върху учениците си освен да ги доведа до състояние и мотивация максимално благоприятни за усвояване на езика... Та въпросът ми е - според вас възможно ли е да съществува скрита психотерапия - за "пациента", а и за "психотерапевта"? Случвало ли ви се е да изпитвате подобно влияние?

замислих се дали "тъпи..." и фанатици" не са прояви на същото това деление "добро"-"зло"? Щом има тъпи, значи има и някакви добри не-тъпи. Щом има фанатици, значи има и други не-фанатици?

По време на кръга обикновено не ми остава внимание за това какво прави другия, освен ако това не наруши вниманието ми. Тогава се опитвам според причината за нарушаването да реагирам адекватно, но винаги аз - другият нека реши за себе си. Един въпрос: Бях в кръга на езерото на чистотата. В един момент започна да ми прави впечатление, че играещите пред мен изчезнаха от полезрението ми. Дотогава старателно следях камъчетата, които очертаваха кръга. Забелязах, че двойката пред мен се бе отдалечила почти с метър от тях, но те следваха двойките пред себе си, които също се бяха отдалечили от очертания кръг. Аз играех от вътрешната страна, моята партньорка беше съвсем неопитна и изцяло разчиташе на мен. Трябваше аз да взема решението в онзи момент. Опитах се постепенно да застанем на такова разстояние от очертания кръг, че да "свиваме" отдалечаването - да не се намираме на драстично различно разстояние от камъчетата в сравнение с играещите пред нас, но и да не продължаваме инерцията на разширяване, която заставяше играещите в по-външния кръг също да го разкривяват. Бях доста ангажирана с играта и не забелязах какво успях да постигна за кръга, но вътре в себе си успях да постигна хармонията, която беше се нарушила. Според вас трябваше ли да направя забележка на отдалечилите се от камъчетата? Ако някой беше направил на мен забележка, че не се движа точно зад предната двойка, как би следвало да реагирам?

Мигрената има специфични симптоми - не може да се обърка с обикновено състояние на главоболие. След първата криза не знаех какво е това, но се постарах много подробно да обясня на невролога (мой съученик) какво точно бях преживяла. Той се засмя и ме попита от кой учебник по медицина съм го прочела. Разбира се, не бях чела нищо и той беше наясно. Просто не може да се сбърка... Усеща се и как наближава - аз например започвах да виждам змийче от светли петънца, което се движеше в очите ми. За хранителния режим - тук не става дума за хранене по време на пристъпите - непосредствено преди и след тях също. Това е наистина невъзможно заради гаденето. Но през останалото време наистина спазвах режим, който ми налагаше тялото ми. Слушах го внимателно - лека закуска - житен режим, овесени ядки, орехи, ябълка, портокал, гореща вода с лимон на гладен стомах. И сега продължавам с тази диета, но не защото съм на диета, а защото това обичам най-много - другото ми тежи. Изцяло пълнозърнест хляб тип Бонус (сега си го правя сама) - варени кореноплоди, грах, броколи. Обичам много сирене - козе, но то може би е за костите. Трудно се откъсвам от зелева салата и тиква Въобще -варени и печени плодове и зеленчуци, малко мазнини, предимно от ядки, житни... Обяснявам си го, че почиствам редовно организма си и не го затормозявам с трудносмилаеми храни и той има възможност да се справи с физиологичните процеси, които довеждат до пристъпа. Не съм лекар и сигурно звучи непрофесионално, но това си е моето лично обяснение. Хубаво е да се провери и гръбначният стълб - при мен се откри изправена шийна лордоза, която още си нося, разбира се. Грижа се за изкривения сектор с масажи и гимнастика, загряване и го пазя от преохлаждане - с подходящи дрехи и задължителна качулка през студени и ветровити дни. Да не забравя - минимално време пред екран! За мислите и емоциите - много може да се говори, но определено Креми сочи добър източник. Мисля, че може да се намери в спиралата. Ако не - мога да го пратя по мейла на тези, които проявят интерес - donkag@abv.bg Бих добавила и Луиз Хей - Излекувай тялото си, макар там да е малко, ако човек има нужда от тези няколко думи и знае как да ги разтълкува и приложи, много помагат и бързо. Бих насочила страдащите към осъзнаване на зависимости и агресивни мисловни модели свързани със сексуалните отношения, съчетани с емоционалните.Поне при мен това беше слабото място. И Учителя - бих препоръчала просто да се чете това, което допада лично на човека - Изворът на доброто, например, е помогнала на много хора и на мен в това число. Не знам дали съм излекувана - не съм проверявала и не знам как се проверява. Но и аз като креми забравих имената на хапчетата, които ми помагаха.

И аз мисля по същия начин. Плод на човешки съзнателни усилия е всяко благо, всяко богатство ( с малка буква). Никъде не съм споменала, че Бог е създател на благата, защото не мисля така. Това, което човек нарича блага - той си ги създава сам. Крушата на дървото е просто обвивка за семената му и средство за размножаването му докато човекът не се качи и не го откъсне или не си направи труда да се наведе и да го вдигне, за да го изяде. Другото Богатство - това, което е от Бог - това според мен е заложеното в човека "мене" - всичкото това "мене", което е способно да създаде блага, богатства - всякакви, материални, духовни... или да осъзнае нещо в своя свят като благо, като богатство.

Да, разбирам - съгласна съм. Богатството на "мене" е осъзнаването на свободата му, на самостоятелмостта му, на отговорността, които те носят със себе си - включително и поемането на страданията като следствие от свободата и самостоятелността. Оттам "мене" определя съдбата си, естествено - нали то се разпорежда с богатството си - и материално, и духовно, всякакво. Това, че мнозина уповават на Господ за Богатство вместо да ползват това, което е вложено вече в тяхното "мене", Господ ли е невежата? Добре, материално богатство - всички до един са го придобили благодарение на това, че са се потрудили да реализират с усилията на своето "мене" това, което се намира в тяхното "мене". Опра Уинфри има своето богатство, защото носи таланта и волята на своето "мене" да ги оползотвори... Не парите и са сериозният бизнес, според мен, а повече самостоятелните усилия и воля в хармония с вложеното в нея. Това, обаче, е настрани от отговора на въпроса: А Кой е създал, програмирал и вложил нещо изобщо в "мене"? Защо във всяко мене са сложени различни неща, но така, че заедно образуват едно хармонично цяло? Така, че богатството на всяко мене като парченца на пъзел образува Богатството на Картината?

Какво означава за вас да даваме ход на чувствата и желанията си и какво да работим с тях? В какво виждате разликата?

Благодаря И аз уважавам различните от моите схващания... Имам въпрос Ако богатството и свободата идват от "мене", "мене" откъде е дошло?

"Човек е богат, когато е свободен и е свободен, когато е богат." Ще продължа моите лични разсъждения - богатството - свобода носи със себе си отговорността как се оползотворява. Не случайно е Бог-атство. Бог е дал някаква свобода да вземем решения. В рамките на тази свобода сме богати, но и отговорни доколко изпълняваме волята на Този, който ние оставил богатството-свобода, за да го направим...

Миналия ден при мен отново се отби моят съсед по офис - отглежда нещо за износ, има няколко сгради с прилежащите необходими неща за производството, има си работници, цялото му семейство се занимават... Та отби се да ме помоли за... 50 лв. Той, шефът, беше платил на работниците си, беше "заредил" следващата партида, за да осигури работа на хората си и.... беше останал без 50 лв за бензин да иде до София да си уреди сметките в банката. Неговата заплата... той не получава такава. В тази криза... Не пиша това за да извикам съжаление към "горките шефове", а да предложа на всеки от писалите по-горе от "другата страна на барикадата", на всеки, който се е чувствал онеправдан и е вдигал революция срещу шефа си, да се опита за малко да погледна света през очите на този, който за да му осигури работа и заплата на 8 часа раб. ден, самият той няма почивен ден и работи 12-18 часа на денонощие... Бившият ми директор ставаше в 4.30 през зимата, за да е сигурен,че парното на училището е запалено и няма проблеми... Има всякакви шефове... и такива и от другите. По темата - ръководният пост съществува за хората, които са тръгнали по духовния път и е замислен да се заема от тях. Заемат го и други, разбира се. А дали това не става, защото хората с духовни интереси смятат, че трябва само да изкарват своята прехрана ... И че да си шеф е признак на бездуховност, привързаност към властта, раздуто его и всички от този род.... За инфо - шеф съм на самата себе си в момента, но когато съм имала шефове, винаги съм се опитвала да ги разбера и да видя техните положителни черти, принос, трудности... Дори и когато не са имали нищо общо с духовния път...

Бих помолила за примери на символа "бебе", взет откъснато от символа "майка"... Всичко, за което се сещам в момента са все майката и младенеца... А може би това е нещо, което досега не съм виждала или чувала Благодаря предварително...

с няколко лични допълнения: - "Аз не познавам нито исторически пример, нито пример от моето обкръжение за красив физически човек да е бил лош или зъл." - което най-вероятно може да се твърди и в обратния ред: "Аз не познавам нито исторически пример, нито пример от моето обкръжение за"лош или зъл"човек да е бил" красив физически. което ме навежда на мисълта и за още едно подобно изречение: Аз не познавам нито исторически пример, нито пример от моето обкръжение за"добър"човек да е бил" грозен физически(?) Очевидно понятието за физическа красота има не съвсем явна, но все пак осезателна връзка с понятията за добро-зло. "Аз лично виждам много грозни хора, виждам и красиви, но това не променя моето отношение към тях. Защото отдавна красотата или грозотата не ме вълнуват ексистенциално, те са отвъд моя свят." Мен това също не ме вълнува и тъй като веруюто ми се състои в това да виждам само доброто в хората около себе си - то може би затова виждам само красиви хора .... не знам какво означава един човек да е грозен. Не съм виждала грозни хора от деня, в който престанах да смятам себе си за грозна физически и душата ми се изпълни с благодарност към Създателя ни, че моята човешка същност - физическа и всякаква друга - са такива, с каквито съм дошла в този свят. И същото се отнася и за всички останали души, дошли в този свят.... Според мен красив - грозен - това е субективна оценка на ум, който е ограничен от някакъв конкретен еталон за физическа красота - личен или наложен му от социалната група, към която причислява себе си.

Молитвен наряд за начало: Фир-Фюр-Фен - Благославяй(песен) Добрата молитва О, Велика Любов (формула) Беседа: Свобода и ограничение Господи, изпрати ми един ангел (формула) Господнята молитва Заповедта на Учителя Бележка: Преди беседата е добре да прочетете: трета глава от Евангелието на Матея

Първото правило: Говорете малко, но разумно. Благодарете от дълбочината на душата си за всичко, което ви се случва. Взимайте участие в общата благодарност към Бога. Не задържайте дълго време един човешки недъг в ума си. Дръжте в ума си добродетелите на хората. Само така можете да се чистите вътрешно. Благодарете, че сте станали, че дишате въздуха. Благодарете за всички мисли, за всички чувства, които ви посещават. Всяка вечер, преди да си легнете, отделете пет минути от времето си, да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Като си легнеш да почиваш, ти ще отидеш в другия свят, ще се разходиш, и сутринта ще се върнеш отново на земята. Ще бъдеш радостен и весел и готов за нова работа. На онзи свят се отива със специално такси. Тази сутрин вие дойдохте тук без такси. С такси иде само човекът на любовта, а не онзи, който иде със своята кал. Човекът на любовта иде точно навреме. Щом тръгваш и се колебаеш, да отидеш, или не, ти не си господар на положението, ти идеш с чуждо такси. Аз искам всеки да дохожда със своето такси. Правила за живота

Смисълът на изпразването на торбата преди да отиде човек при Господ? В торбата са всички етикети, всички връзки, правила, дефиниции, които е създал до момента нашият ум. Да ги изпразним означава да отречем постигнатото до момента - т.е. да обеднеем, но да вярваме, че това не е бедност, а готовност да получим нещо далеч по-ценно от старото... И все пак човек трудно се отказва от това, което е постигнал, научил, от света, който си е създал... Как изпразвате торбата си преди да се обърнете към Господ?

Много е важно, според мен, един преподавател по Паневритмия да носи в себе си, но и не по-малко да се учи на мекота, толерантност, разбиране за индивидуалните черти на всеки ученик и за процеса на развитие .

Ако една любов зависи от това дали другият я споделя, дали изпитва същото и дали желае да приеме и да даде същото като този, който обича, това дали е любов? Влюбване - да. Обсебване - да. Но любов? - Не. Любовта не съществува без свободата и на двамата.

Ами ако приемем, че празният поглед е поглед, на който му предстои да се напълни?

За себе си съм отчитала като грешка само случаите, вкоито съм бързала да отсъдя за някого без да го опозная, без да вникна зад думите и опита му, без дори да го попитам какво е имал предвид.... Случвало ми се е да го правя - старая се да не се случва повече... Последствията от минали подобни грешки ме научиха на много неща - така, че ако съм грешила в това, то грешките ми са ми били в моя полза, значи, били са правилни