Донка

Ани Аз лично бих сменила последната дума - за мен максимата е "Живей, както ти е свободно и спокойно". Някои отъждествяват "свободно и спокойно" с "искам". Аз дори приблизително равно не съм склонна да сложа между тях. Започна ли да искам, губя свободата си и спокойствието си. Други слагат равенство между искам и свободна воля. Отново бих сложила чертичка върху равенството. Ако нещо е в рамките на свободната ми воля, какъв е смисълът да го искам? Просто го правя и си поемам последствията. Възниква въпрос - ами ако това, което на мен е свободно и спокойно, означава не-свободно и не-спокойно за друг човек до мен? Проблемът мой ли е или негов?

Точно заради всичко, което е написано по-горе още по-важно е да се молим за светлина и топлина и любов в душите на нашите братя и сестри - души, там.... Не знам с вас как е, но на мен като ми мине мисълта за там, ми излиза: Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела и след нея: Изгрев - молитва

Имам конкретно предложение към нашия админ - ако изобщо съществува такава техническа възможност, да сложи бутон за проверка на правописа какъвто има в текстовите редактори. Така хората, които се съмняват в правописа си, ще могат по-спокойно да участват в дискусиите. Има и обучаващ ефект, когато човек може да види правилните варианти на някои думи, които системно греши или се съмнява. Така определено във форума няма да има поне груби правописни грешки. Иначе моя милост вече е свикнала с грешките в правописа на три езика. Имах периоди, в които много се дразнех - като Мона. Сега съм се успокоила - използвам всеки повод, за да покажа на сгрешилия някакво правило, което той може би просто е пропуснал и то не по негова вина. За запетаите - аз никога не съм сигурна в тях, защото в главата ми е някаква сплитка от пунктуациите на три езика. Понякога едва след като пусна поста, виждам къде съм ги изпуснала, но нямам време да се връщам и да редактирам. А потребителите имат и ограничено време за редактиране. Така че мисля, можем да простим запетаите в режим на форум. Колкото до Ани и Диди - правописът ви е отличен, мога да ви уверя. За грешки в стила и изразяването, мисля, не бива да придиряме. Наистина всеки не може да бъде красноречив и добър оратор - това е изкуство. Но е и изкуство простичко и дори малко пообъркано човек да изкаже искрено мислите и чувствата си. Иначе от идеален стил може да лъха студенина и маска. Имам и още едно предложение - в тази тема, вместо да плюем и да се оплакваме, да допринесем за общата грамотност като всеки знаещ обясни някакво граматично, правописно или пунктуационно правило. А защо не да зададе въпрос за нещо, в което се съмнява....

Може ли това да се тълкува и в смисъл, че един и същ човек може да минава през различни видове идеи, движейки се от тъмнината към виделината? А кога човек се движи от виделината към тъмнината, т.е. минава през залезни идеи? Може ли да се извлече нещо добро и от залезните и следзалезните идеи? Ако един човек е само в един вид идеи - например сутрешните идеи на изгрева, то това може ли да означава, че той не се движи, т.е. няма проявление на любовта? Могат ли хора с различни видове идеи да бъдат в хармония?

Може ли това да се тълкува и в смисъл, че един и същ човек може да минава през различни видове идеи, движейки се от тъмнината към виделината? А кога човек се движи от виделината към тъмнината, т.е. минава през залезни идеи? Може ли да се извлече нещо добро и от залезните и следзалезните идеи? Ако един човек е само в един вид идеи - например сутрешните идеи на изгрева, то това може ли да означава, че той не се движи, т.е. няма проявление на любовта? Могат ли хора с различни видове идеи да бъдат в хармония?

Абсолютно точно! Затова не бива да се събират заедно, когато се занимават с едно и също нещо. По-бавните, на които им е по-трудно, но съвсем не е невъзможно да постигнат същите резултати имат нужда от спокойствие и време и повече стъпки и подкрепа. Ако видят, че друг постига много по-бързо и лесно от тях същото, отказват се и/или просто ползват вече наготово резултата. Или се чувстват подтиснати и неспособни, или развиват хитрост и използвачество. По-бързите и по-способните за тази дейност остават с впечатление, че знаят всичко, няма нужда да работят и развиват надменност, гордост. Това обяснява и думите на Учителя за доброто и злото в света, според мен.... Доброто е Природата.... Останалото са същества в процес на развитие, но ние не го осъзнаваме винаги и затова делим на добро и зло.

Истинската причина за съществуването на лицемерието (не на лицемерите, защото такива биологични видове не съществуват) са хората, които обичат ласкателствата и не се чувстват комфортно, когато се говори искрено. Родителите на лицемерието са суетата и гордостта на човека, който после се чувства жертва на лицемерието - той дори не осъзнава, че сам е създал това, което съди. А другият, които е принуден или изкушен да използва лицемерието, за да постигне нещо или просто да поддържа нормални отношения е по-скоро жертвата отколкото виновникът. Как се справям с хората, които се опитват да ме накарат да ползвам лицемерие, когато общувам с тях? Показвам им, че ми е все едно какво мислят за искреността ми и начина, по който общувам с тях. Изборът е техен - дали да продължат да общуват с мен така или да се отдръпнат. Те са свободни да общуват с мен както намерят за добре. Ако се опитат да ми губят времето с ласкателства, отклонявам разговора към нещо конкретно, което има да се коментира или свърши. Има един друг момент - дали понякоа не окачваме етикета "лицемерие" на поведение, което е просто сърдечно и по-емоционално отколкото сме свикнали да виждаме? Как да направим разлика между ласкателството и искрената топлота и сърдечност? Може би често хората просто не умеят да ги изразят по адекватен начин и те звучат като ласкателства? И откъде можем да бъдем сигурни какво точно е било казано от този човек зад гърба ни, след като не сме го чули с ушите си? А, да добавя, че не съм съгласна с това - лицемерието е навсякъде около нас. аз лично общувам с много много хора на ден и то в позиция, която предполага лицемерие към мен - но не съм срещала досега такова освен в много редки случаи - и за тях не съм сигурна дали мога да ги нарека така.

Не се премахва нещо, което не съществува реално. Аз разбирам казаното от Учителя другояче. Като космична сила злото е неизбежно, не се борете с него. " - за мен това означава неизбежно е вашето неразбиране на космичните сили. Неизбежно е вашето ограничено мислене и дуализъм на съзнанието. Да се борите с нещото, което ви се струва зло, това означава да се борите с някакъв естествен и закономерен процес във Вселената, който вие не разбирате все още или никога няма да можете да разберете.

Да не прибързваме с обвиненията към учителката. Основната причина е образователната ни система с тези глупави отдавна отживели времето си паралелки. Какво може да направи един учител като му смесят в един кюп деца с най-различни темпераменти, интереси, типове... Знам за какво говоря, защото 18 год. съм работила с такива паралелки и след като стана ясно, че никой няма намерение да променя тази система, излезнах от нея и направих всичко възможно да я изпитам и приложа в своята школа. Вече 10та година работи перфектно. Да, имам и хиперактивни и деца с увреждания, и индигови, и кристалчета, и бързи, и спокойни, и художествен и логичски типове, всякакви, но винаги ги поставям в подходяща за тях среда, в която аз мога да работя по подходящия за всеки от тях начин. Това е изходът - не хапчетата.

Прекрасна идея! Ще го изпробваме и в нашия курс! За мен даването беше много важно в още един аспект. Когато подавах напред ръцете си, неволно ги размахвах прекалено надолу. Тогава нашата учителка ни предложи да си представяме, че държим в ръцете си поднос с нещо върху него. Едно такова размахано движение и всичко ще полети, нали? С моята развинтена фантазия веднага си го представих съвсем като наистина. И тогава изтръпнах от прозрението - ами и аз така винаги давах - с толкова много хъс, че.... Сега внимавам, когато усетя, че е време да подам нещо към другия - не се опитвам да му го хвърля или натикам в ръцете, а го държа спокойно пред себе си, а той е свободен да си вземе каквото и колкото поиска и му е нужно - или дори да откаже....

Кой, Донка, генерира лошите мисли и чувства? По какви критерии определяме хората дали са добри или лоши?Как разбираш какво чистиш, че и това нещо те е подчинило,когато изключваш, че няма лоши хора? Един и същ човек може днес да допусне едни мисли и чувства в съзнанието си, а утре – съвсем различни. Днес може да направи добра постъпка, а утре да навреди с действията си. Как тогава можем да оценяваме човека като добър или лош? Мислите, думите и действията ни обаче, веднъж извършени, повече не могат да се променят. Ние можем да предприемем други действия и мисли, но не можем да върнем старите. В тази връзка оценка може да се дава само на действията и мислите на човека. Самият човек притежава възможността да избира между добрите и вредните (според собствените си представи за тях) мисли и действия и според това да привлича съответните последствия в живота си, но той не е добър или лош. Да кажа, че човек е добър, за мен означава да отрека възможността да извърши лоша постъпка. Да кажа, че човек е лош, за мен означава да отрека възможността му да извърши добро. Благодаря на Станимир за обяснението, което ми спести и което определено даде по-добре от мен. Конкретно на въпросите на Силвия: Кой, Донка, генерира лошите мисли и чувства? Много ще е дълго да се опитам да преразкажа тази част от книгата на Ричард Докинс "Себичният ген", но моето разбиране за това опрделено е формирано от нея. Може би това обяснение на понятието МЕМ ще даде някаква представа.... По какви критерии определяме хората дали са добри или лоши? Хората са само добри. Имаме нужда от критерии за мислите. Дадени ни са. Негативните и положителните емоции. Ако усещаме нещо отрицателно, значи мислите, които го пораждат, са за изчистване. Пример: Усещам недоволство и дори гняв към човек, който е направил нещо, нежелано и неочаквано за мен. Стандартната реакция е да обвиним човека или постъпката му като причина за негативната ни емоция. Но всъщност причината са негативните мисли, които сме допуснали, попадайки в ситуацията(мисловен модел - МЕМ) - може да бъде от рода на "този ме унижава и обижда" или "няма право да прави това" или "какви глупости дрънка/върши" и какво ли не още - културата ни е създала толкова много негтивни мемове, че няма нужда да попълваме колекцията... Нещо повече - негативната реакция е точно срещу отрицателните мемове и се опитват да ни ги покажат, за да ги изчистим. Защо вместо да приемем положителните мемове, които също са били там по същото време, ние сме по-склонни да приемем негативните? Кое в нашето съзнание го прави по-лесно възприемчиво за тях? 1. В случая най-вероятно това са някакви стандарти за мисленето и поведението на другите в ситуациите, в които попадам, които от помощни инструменти са узурпирали мястото на водещи и оценящи. Неочакваното и нежеланото поведение би трябвало да предизвика вниманието ми към нещото, което все още не съм познавала и затова не съм очаквала - (това е ролята на стандарта в мисловните процеси и конкретно в паметта - да насочва вниманието към новото, за да осигури непрекъснатост на самообучението). Ако оставя стандартите да отхвърлят всичко различно от тях като лошо, съм се самозаслепила... Не съм лоша, само съм оставила стандартите да подчинят вместо да помагат на мисловните ми процеси. 2. Обаче по силата на закона, според който подобното привлича подобно, след като стандартът - диригент отхвърли нещо като "различно от доброто", към него се залепват негативните мемове, с които е наситена културата ни. 4. Залепването на негативните мемове предизвиква негативните емоции, които са нещо като зачервяването, отокът, болката и всички останали симптоми за възпалителен процес. Как разбираш какво чистиш, че и това нещо те е подчинило, Ако приема правилно сигнала на емоциите, имам шанса да осъзная какво се случва в моето съзнание - колкото по-рано, толкова по-добре. След идентификацията на паразита - МЕМ получавам шанса да го огледам внимателно, за да разбера откъде е влезнал в мен. Почистването от "лошото" в случая се състои в поставянето на всеки механизъм на ума в отредената му роля. Стандартът - диригент е лишен от пръчицата си и сложен на столчето му в оркестъра. Когато се справя с това, ще мога да разбера мотивите на човека и ще видя ситуацията в реалните и измерения. Това определено предизвиква "браво" под формата на положителна емоция. Как разбираш какво чистиш, че и това нещо те е подчинило,когато изключваш, че няма лоши хора? Всъщност само ако изключа понятието "лош човек", получавам шанса да изчистя мисленето си от негативните мемове и да възстановя реда в оркестъра. В противен случай или ще свиря все по-фалшиво, или трябва да уволня целия оркестър....

Няма лоши хора - има само лоши мисли и лоши чувства. Да е добър човек означава да ги изчиства преди те да са го подчинили.

Точно! Ако нещо се е разпаднало, значи си е било от самото начало прогнило или неестествено. Разпадат се отношения, базирани на очакванията, изискванията, зависимостта от някакви модели или желания. Разпадат се връзки между хора, които са били случайни - започнати по силата на някаква ситуация и завършили с нейния край. Или както казва Учителя, ако любовта си отиде, значи никога не я е имало.

а защо просто всеки не отиде там, където му е най-хубаво и после да показва снимки и да разказва? Може би доброто в случая е да оставим другия да не е длъжен да се съобразява с нашето желание? Е, друг е въпросът, ако искат да сазаедно - тогава може би ще трябва да преразгледат приоритетите си - заедно или балкана/морето. Аз например, не обичам да се местя от място на място по време на почивката, но всички други обичат, а аз се радвам като съм с тях - и на драго сърце приемам местенето като намирам нещо интересно и вълнуващо и в него и търпя цената, на която получавам всички останали радости.

Аз бих добавила към "удобен" и "отстъпчив" - "послушен". Де да беше само самоубийство - то е и убийство - на този, на когото ставаме послушни без да мислим самостоятелно. Ако просто се съгласяваме с волята на друг човек без това да е обмислена и съзнателно приета наша свободна воля, ние всъщност натоварваме този човек с отговорността за себе си, за своето поведение, за всички последствия. Ако той точно това иска, и ние му го даваме, ние му даваме основание да приема, че той е в състояние да определя, ръководи, носи отговорността не само за своята воля, но и за чуждата. Така послушният човек провокира бързо нарастване на нивата на гордостта и на зависимостта от влиянието над другите хора. Послушният човек развива леност да мисли и действа сам, вечо мрънкане и недоволство - за това, че е жертва (а сам се е поставил в това положение), за това, че не му се отплащат както следва за послушанието и т.н. Когато послушният усети, че вече е "зарибил" ръководителя си, започва да го манипулира... Добрият и разбран човек (предпочитам тази дума пред компромисен заради спорните значения и коннотация на английската дума) никога не е послушен. Той носи отговорност за своята позиция, за своето поведение и решения. Той може да приеме предложенията на оказващия натиск, но не заради натиска, а по силата на свои мотиви. при това той поема отговорността за изхода на ситуацията, защото това вече са негови собствени решения. Добрият и разбран човек може да откаже промяна на позицията, която се иска от него и да я запази или промени по свой начин. Но това не означава, че се противопоставя на чуждата позиция. Имала съм случаи с близки приятели и колеги, дори в семейството, когато с усмивка съм отказвала да направя нещо, което искат от мен - обяснението винаги е "аз не съм в състояние да направя това, но нямам нищо пртив, ако го направиш ти - щом ти си се сетил и го желаеш - значи топката е у теб." Има и още един момент - ако все пак ми се налага да поискам някаква услуга от друг човек, който и да е той, първо трябва да съм сигурна, че мога и сама да си го направя или мога всеки момент да се откажа и няма да загубя нищо....

Орли, хармоничното семейство не се определя от това колко и какви членове има в него, какви роли изпълняват те, а от това какви отношения съществуват в малката клетка и доколко тя гарантира свободата и любовта на всеки от своите членове. Познавам хармонични семейства от дете и един родител - много по-хармонични от стандартните мама + татко+ момче + момиче. От личния си опит ще кажа, че имах стандартно семейство, което не беше хармонично. Сега имам нестандратно семейство, което е хармонично. Ако самостоятелният родител осъзнава своята роля и учи уроците си навреме, семейството, което може да изгради за детето си може да му даде много неща, които семейство с двама родители, може да му отнеме. Всичко е строго индивидуално - моля прочети още веднъж поста на Моника - там толкова добре е обобщено всичко и е толкова истинско - преживяно!

С огромна благодарност към Александра за предоставената книга, предлагам същия откъс в превод на български - част от книгата, която в момента подготвяме за публикуване: ЕТЮДИ ЗА ТРЕНИРАНЕ НА ОТДЕЛНИ ГРУПИ МУСКУЛИ Етюдите 62 – 76 и комплексите 77 – 78 (за психомускулна тренировка) са предназначени за обучение на начините за саморелаксиране на деца с такива невротични прояви като изтощение на нервната система, възбудимост, страхове, натрапчиви състояния, истерични реакции, избирателен мутизъм, заекване и др. Етюди за отпускане на мускулите 62. Щанги (за деца 5 – 6 г.) Дете вдига "тежка щанга". После я хвърля. Почива си. 63. Всеки спи (за деца 5 – 6 г.) В залата влиза водещият и вижда: Посред двора среща той много хора, всеки спи. Ето седнал и замръзнал, друг върви, а не помръдва, трети зяпа и мълчи. (В.А. Жуковски) Водещият се приближава до всяка фигура на дете, застинало в различна поза. Опитва се да ги събуди, хващайки ги за ръката. Повдига една ръка, но тя се отпуска надолу. 64. Ледена висулка (за деца 4 – 5 г.) Под покрива ни зиме гвоздей бял виси. Слънце щом се появи – Надолу той ще полети. (В. Селиверстов) При първия и втория стих – ръцете са над главата. При третия и четвъртия – отпускат рязко ръцете и сядат. 65. Сънливко (за деца 4 – 5 г.) Сънливко пак задряма горе на стената. Като чувал със слама Тупна на земята. (По превод от С. Маршак) Детето върти тялото си надясно-наляво, ръцете се размахват свободно, както при парцалена кукла. При думите "Тупна на земята" рязко накланя тялото си надолу. 66. Винт (за деца 5 – 6 г.) Изходно положение: Двата крака събрани с допрени пети и пръсти. Тялото се накланя на ляво и на дясно. Ръцете свободно следват тялото в същата посока. Етюдът върви в съпровод на музика от Н. Римски-Корсаков "Танц на палячото" от операта "Снежанка. 67. Помпа и топка (за деца 6 – 7 г.) Играят две деца. Едното е голяма надуваема топка, а другото – надува с помпа тази топка. “Топката” стои, ненапомпена, с полусгънати крака; ръцете, шията са отпуснати. Тялото е наклонено малко напред, главата отпусната (защото топката още не е напомпена.) Детето започва да помпи топката, показва това с ръце (те се люлеят във въздуха) и издава звука "с ". С всяко подаване на въздух топката се надува повече. Чувайки първия звук "с", тя вдишва първата глътка въздух, заедно с това изправя краката в коленете, след второто "с" изправя тялото, а след третия се изправя и главата, след това се надуват бузите и се вдигат ръцете. Топката е напомпена. Помпата спира да подава въздух. Някой издърпва иглата на помпата от топката… От нея със сила излиза въздух. Чува се звука "ш". Тялото отново омеква и се връща в изходно положение. Играещите си сменят ролите. 68. Люлки (за деца 6 – 7 г.) Едно дете стои правои имитира, че се люлее на люлка. Изразителни движения. 1. Краката леко разтворени, двете стъпала едва докосват пода, но тежестта на тялото е пренесена от единия крак на другия. 2. Единият крак се изнася напред и на него се прехвърля тежестта на тялото, полюлява се напред-назад. За по-голяма изразителност коленете се сгъват и изправят. Съпровод с музика от Я. Степанова "На люлката". 69. Куклата скача (за деца 4 – 5 г.) Играещият е в ролята на кукла която подскача леко и меко. Подскоци с двата крака едновременно с меки отпуснати колене и тяло, с увиснали ръце и отпусната глава. Изразителни движения. Краката са свити в коленете, тялото леко наведено напред, ръцете спуснати покрай тялото, главата сведена. Етюдът се съпровожда от музика на Д. Кабалевски "Клоуни». 70. Кукувичето се покланя (за деца 4 – 5 г.) Кукувицата на кукувичето Купила качулка. На кукувицата кукувичето – Сгуши се като в шушулка. Звучи музика от детската песничка "Кукувицата на кукувичето". По време на етюда детето се накланя напред-надолу без особено напрежение, после се изправя. 71. Спи ми се (за деца 5 – 6 г.) Момчето помоли родителите си да посрещне с по-големите Нова година. Разрешиха му, но колкото наближава полунощ, толкова повече му се иска да спи. Мъчи се да пребори съня, но най-сетне заспива. Съпровод с музика от В. Дублянски "Тиха нощ". Изразителни движения. Прозявки, клепачите се затварят, веждите повдигнати, главата се отпуска, ръцете се отпускат надолу. 72. Спящото котенце (за деца 3 – 4 г.) Детето изпълнява ролята на котенце, което ляга на килимчето и заспива. Коремчето му равномерно се повдига и отпуска. Етюдът се съпровожда с музика на Р. Паулс "Денят свършва, нощ настъпва" (приспивна песен). 73. Конкурс между мързеливци (за деца 5 – 6 г.) Водещият чете стихотворение от В. Викторов: И във зной, и във пек Горският народ не дреме. Само язовецът има време В дупката си хладна сладко да поспи. Мързеливецът насън усърдно Труди се безспир докато Слънцето изгрява и залязва без дори да става от кревата. След това децата подред изобразяват мързеливия язовец. Те лягат върху тепиха или на килимчето и, докато звучи песента от Д. Кабалевски "Лентяй", се стараят колкото се може да се отпуснат. 74. Феята на съня (за деца 5 – 6 г.) Децата седят на столове, наредени в кръг на достатъчно разстояние един от друг. Звучи "Приспивна" от К. Дуйсейкеев. Към децата се приближава момиченце с тънка пръчица в ръката – това е феята на съня (момчето-вълшебник). Феята докосва едно от играещите деца е пръчицата, то заспива (накланя глава и затваря очи). Феята обхожда всички деца, докосвайки ги с вълшебната пръчица. Феята ги гледа: всички спят, тя се усмихва и тихо излиза. 75. Факири (за деца 5 – 6 г.) Децата сядат на пода (или на килимчета), кръстосвайки по турски краката, ръцете върху коленете, китките увисват надолу, гърбът и шията са отпуснати, главата наведена, брадичката докосва гърдите, очите – затворени. Докато звучи музика от сирийска народна песен, факирите почиват. 76. Прахосмукачка и прашинки (за деца 6 – 7 г.) Прашинките танцуват весело под слънчевия лъч. Прахосмукачката започва да работи. Прашинките се завъртат около себе си, кръжейки все по-бавно и бавно, полягат на пода. Прахосмукачката ги събира; когото докосне, той става и излиза, Когато детето-прашинка сяда на пода, гърбът и раменете са отпуснати и се свиват напред-надолу, ръцете се отпускат, главата се накланя, цялото дете се размеква.

За добре е! Като начало бих предложила бъдещите самостоятелни родители (ако вземат това решение осъзнато) да обмислят внимателно истината, която ще обяснят на своето дете, когато им зададе въпроса "къде е моят татко (мама)"? Писах "истината", защото след като откриете най-комфортния за вас отговор, би било разумно да направите всичко възможно това обяснение да стане истина - каквото и да е то. Но тази истина да съдържа само любов. Бих попитала Моника как отговори на този въпрос и с любов ли беше тогава? Интересно ще бъде да споделят и други своите опитности - нека имаме и сполучливите, с любов отговори, и несполучливите.

Именно! Точно това се опитах да кажа и аз в първия си пост. Само че при мен прозвуча като " да си научите успешно и леко уроците по учебника, който сами си избирате!" И аз се чудех през цялото време защо си прехвърляме да и не. Моника! Поздравления за искреността, за мъдростта, за смелостта и най-вече за отличния резултат на изпита! (Имам предвид твоята рожба и твоето майчинство) Мона, Чебурашка - пожелавам ви когато наистина настъпи момента да станете майки, да сте с отворено за любовта сърце и отворен за смисъла на своя път ум. И в двете посоки. Дали ще имате любим мъж до себе си или ще бъдет самостоятелни - това няма значение за урока, който имате да научите и каквото и да изберете, то ще бъде най-доброто за вас и рожбата, която ще израсне във вашата прегръдка, за да излети свободна, когато укрепнат крилете и. С каквото мога, ще бъда полезна на всеки от четящите, който е взел решение да даде живот и дом на дете, макар и да не отговаря на някакви стандарти. Всъщност като се замисля тези стандарти все повече се размиват....

Събитията в семейството през последните 10тина месеца ми дадоха доста материал за размишления на тази тема. Крайно време беше да се уредят имуществените въпроси - родителите ми много настояваха, а аз все отлагах докато вече нямаше как. В един момент ми светна, че просто не искам да се подчиня на тяхната воля и тогава усилено започнах да работя над своята свободна воля. Осъзнах, че да е заема с това, с което те толкова настояваха, не означаваше да загубя, а напротив - да проявя своята свободна воля като направя това, което рано или късно трябваше, но така, както аз реша. Т.е. моята свободна роля се състоеше не в това да отхвърля ситуация, която усещах като нартапена ми от живота, а да седна на седлото на тази ситуация и да хвана здраво поводите в ръцете си. По време на "ездата" изплуваха един след друг проблеми, които отдавна са чакали решение - и са чакали мен, защото родителите ми нямаше да се справят добре с тях. Изскочиха и емоционални проблеми, които трябваше да се разрешат спокойно и рационално като се съхранят прекрасните отношения между всички нас. И накрая се оказа, че много неща наистина зависеха от това каква позиция ще заема аз и какво ще бъде моето поведение. разбира се, имаше натиск, но когато разбраха, че аз съм седнала стабилно и съм се научила да "яздя", се успокоиха и ме оставиха. Е, има и такива, които смятат, че трябваше по друг начин да подходя, но аз с усмивка обяснявам - ако трябваше да стане така, ти щеше да си в седлото с юздите.

А аз определено съм на обратната позиция - изобщо не е осъзнато заета, никаква етиика, никакви жалости към животните не съм изпитвала, нито съм се стресирала от нещо - в един момент напълно се подчиних на волята на тялото си, защото.... ами не знам дали има човек, който да сложи нещо в устата си, докато всички клетки на стомаха и червата му предупреждават какво ще му се случи, ако това, което се насочва към устата, стигне до тях. И продължавам да се подчинявам. Мисля, че вегетарианството е най-нормалният начин на съществуване, в който тялото ни (а храненето е най-вече за него) изисква и винаги е изисквало. Само дето егото ни по всички причини, за които можете да се сетите с презрение пренебрегва или хитро се опитва да избяга от волята на тялото, благодарение на което съществува. За днешния свят - крещящо изисква да изчистим тялото си, всичките си тела. Просто ни е дал срок - такова ми е усещането. Дъщеря ми странно вмезапно също престана да се храни с месо - сама. Нито дума не съм казала за вегетарианството - просто съм без да вдигам шум. И тя ми сподели същото - един ден като пазарувала и посегнала към някакво месо, усетила гадене и спазми. Оставила го, отминала щанда и всичко изчезнало. Още няколко подобни опита я убедили, че не е случайно. Чувства се отлично - леко, светло... Никога не е мислила за етика, не споделя никакви духовни учения и си е изключително практична млада жена. Просто не иска да усеща гаденето и спазмите. Изведнъж открила (също както и аз), че вегетарианската храна, леко обтработена е много по-вкусна без месото, защото се усеща естественият аромат на всеки зеленчук, особено когато не са много смесени и не плуват в мазнина.

Имало е многократно жени,които са проявявали интерес към мен и всичките съм ги харесвал,били са ми по вкус....Само да уточня че не рубувам на някакви стереотипи за идеалната жена ,възраст,височина...Но искам да добавя че в една жена ценя освен нейната външна красота,но и неината вътрешна-неиният характер,нейните качества ,да е мила и нежна,ителигентна,да бъде истинска дама.....Аз по принцип с ъм с добро сърце-раздавал съм се към другите,правил съм подаръци.Умеел съм добре да изслушвам,да разбирам жените.Имал съм много симпатий към мен от различни колежки (на различно работно място)до преди 5г.....Но само симпатий....Какво да ти кажа Донка-И в момента никого до себе си нямам-няма и на кого къде да обърнеш внимание.....Дните ми минават доста мъчително.А на 20 ноември си загубих работата си....и до сега се мъча да изплувам(да си намеря работа).Но най жестоко от всичко в момента липсата на приятелка до себе си......това което никога,не съм го имал..... Какво се е случвало, което да е попречили на развитието на някакво приятелство между теб и тези жени? Тези жени споделяли ли са с теб защо не желаят да станат твои приятелки? А какви са твоите предположения? На жените, с които сте се харесвали взаимно, споделял ли си колко депресиран се чувстваш, защото си сам и колко много искаш да имаш някого до себе си? В какво се е състояло общуването между теб и жените които са те харесвали и ти си харесвал тях? И отново ще повторя един въпрос от предния си пост : Допускаш ли, че е имало и има някоя жена, която да те е харесвала или да те харесва в момента, но ти да не си забелязвал и да не забелязваш това, защото тя не го е показала по подходящ начин?

http://www.youtube.c...feature=related

Моите лични впечатления като учител на деца от всякаки семейства - включително и на самостоятелни по най-различни причини майки - всяка майка и всяко дете си върви със своите уроци и като че ли животът, за да не кажа Бог, прави всичко възможно, за да имат и членовете на семействата с двама родители - независимо от отношенията в тях, и самостоятелните майки, и самостоятелните бащи (защо ли забравяме, че и това е възможно и аз имам такива случаи) и децата, които растат с един родител, най-добрите възможности за духовното си развитие. Защото ако на една жена и е нужно да изживее макар и труден живот с мъж и дете заедно, на друга за нейните уроци в този живот и е нужен "учебника" самостоятелно майчинство. Същото респективно важи за мъжете и децата. От няколко месеца работя със сина на моя позната, която става самостоятелна майка месеци след като се ражда детето и. Съпругът и умира след кратко боледуване след малко повече от година съвместен живот и тя така и не сключва нов брак. Справила се е сама - тя си знае как. Синът има много богат потенциал като емоционален свят и умствени качества, но всичко е опашкулено от явна гордост, проявяваща се в нихилизъм и непукизъм, взривно "ще правя каквото аз искам, никой нищо не може да ми каже" и всичко от този род. Отначало си мислех, че този характер е следствие от живота без баща, но след време започнах да прозирам истината - ако В. имаше баща, авторитетът на по-важният мъж щяха да взривяват непрекъснато поведението му, имаше опасност той напук на баща си и за да докаже колко е самостоятелен да тръгне по пътища, които биха го съсипали. Оказал се, обаче, сам с майка си, той е нямал и няма с кого да съперничи за властта вкъщи. Но! който е взел властта, усеща и отговорността за себе си и за дома си, неминуемо и за майката, която той макар и да не го показва, обича. Когато стане дума за някаква работа да се свърши и на него се разчита, В. се преобразява до неузнаваемост - изчезва перченето, странното поведение и пред вас е един точен, работлив, способен млад мъж. Една от най-близките ми приятелки също е самостоятелна майка - момчето и също е много отговорно и трудолюбиво. Веднъж тя се оплакваше от него нещо, когато не издържах и и казах, че не Митко трябва да се учи от нея на нещо, а тя трябва да се учи от него на много неща. Тя ме погледна изненадано, после тихо каза, че имам право. Тъй като темата е за самостоятелните майки, няма да разсъждавам за семействата с двама родители - но и там си е едно училище и за родителите, и за децата.

Здравей sabatini Добре дошла в нашия форум! Един въпрос - а ти слушаш ли и чуваш ли детето си? Ако да - какво си чула досега? Като каза "не ме слуша", може би имаше предвид "не изпълнява това, което искам от него" или "прави това, което му забранявам"? А какво обича да прави детето ти, когато не си му казала, не си му забранила или не очакваш от него нищо? Всяка възраст има свои мотивиращи фактори - при малките деца предметите от заобикалящата ги среда имат най-силно мотивиращо действие. например - детето отваря вратата на шкафа, защото... това е врата, която е направена за отваряне. То рови в шкафа и изважда всичко навън, защото това е действието, което логично следва от разположението на предметите вътре. И т.н. Колко е голямо твоето дете?