Донка

Добре - ще опитам с още една. За съжаление нямах време да открия източника. Всъщност не са само две - морков и тояга, три са - ангел, магаре и лъв. И от всеки човек си зависи кого ще чуе... Та накратко станало следното: Бог много обичал децата си, но те рядко се сещали за него, улисани в своята хорска суета. Решил той да прати Ангел да им напомни, че е хубаво да му идат на гости. Размахал ангелът крилата си, зашепнал на хората с любов... никой не го чул. Напротив, хората с още по-голяма стръв се спуснали да си гонят своите човешки желания. Изпратил тогава магаре, натоварено с всякакви вкусотии и дарове - ревнало магарето насред площада, събрали се хората, награбили кой що свари и се изпокарали даже. И никой не се сетил да попита кой им е пратил тези благини, не им дошло на ум дори да благодарят... Въздъхнал Бог тъжно и накрая им пратил лъва. Застанал той насред селото и заревал с всичката си сила. Хукнали всички, изпокрили се в домовете си, прегърнали се разтреперани и обърнали очи към небето "О, Отче наш, възлюблен, спаси ни от това зло..." Та ако човек не чуе шепота на ангела и не благодари за това, че Е. Ако не се замисли откъде е дошло всичко, което е получил в този живот и не благодари за него.... накрая се налага да му пратят лъва....

Чудя се защо се опитваме да противопоставим всички други неща на любовта, след като те са всички нейни деца. Да вземем парите - те са мъртви числа до момента, в който не се зароди любовта на човека към нещо или някого, които той иска да притежава. Притежанието се свързва с купуването, а то пряко - с парите. Оттам възниква вторична задвижваща сила на любовта към самите пари като към условието да притежаваме всичко, което обичаме.... Сексът - кой ли го е сложил като алтернатива на любовта? Тавтология. Омразата, завистта и всичко подобно? Та те са недостатък на любов и едновременно с това хиперлюбов и зависимост към нещо, което се страхуваме да загубим. Елементарно... Очаквам още предложения - кои са другите неща, които не са плод на любовта?

Тази сутрин възлязохме с нашия обичен Учител на високия коничен връх над селото. Снегът беше мек, пухкав – първият сняг на зимата. Когато възлязохме на върха, Слънцето се беше вече подало зад хребета. То затопли и смекчи мразовития нощен въздух. В планината царуваше светло затишие. Беше един от онези мигове, когато се извършва чудното тайнство на обединението и единомислието. Когато великият Живот докосва душите, примирява, заличава различията. Сиянието на Единния Живот обгръща и изпълва всичко. Като постлахме върху снега кой каквото имаше, насядахме около нашия обичен Учител. Зимното Слънце грееше приятно. То милва с нежна ръка на майка. Учителят каза: - Питат ме в онзи свят ходил ли съм. В онзи свят не съм ходил, но живея в него. При Бога ходил ли си? Не съм ходил, но живея с Него и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Той е във всичко живо. Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото. Радвам се и се веселя, когато чуя Неговия тих глас. Вие очаквате да видите Бога след смъртта си. Ако живеете по човешки, и като умрете, пак ще бъдете на Земята. Някой казва: „Искам да видя Бога.” Не виждате ли проявената Божия Светлина? Тя е изявление на ангелите, на Бога. Сега работете, да чувствате Неговото присъствие навсякъде и всякога. Сутрин, когато отидете на някой връх там да видите Бога. Всичко, което е извън нас и вътре в нас, което ни заобикаля, представлява форма, чрез която се изявява Великото Разумно Начало. Зад мен, над мен и около мен е Бог. Докато мислиш за Бога, Той е пред теб. Престанеш ли да мислиш за Него, Той е зад теб. По-добре е когато Бог е пред теб. При най-големите изпитания, страдания и мъчнотии на човека Бог ще му се изяви в една или друга форма и ще му помогне. Привилегия е за човека да общува с камъните, растенията, животните, вятъра, с цялата Природа. Защо? Защото всичко е излязло от Бога. Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Ако Го търсите, ще Го опитате и в човека, и в животното, в растението, във въздуха и във водата. Нека всеки, на когото говорите да разбере, че Бог, за Когото му говорите, не сте Го наследили от дядо си и баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи вашата вътрешна Светлина. Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствате живота на всички същества, да влезете в съзнанието на една мравка. На Земята вие не я разбирате, нямате отношение към нея, но във висшия свят, в света на знанието вие я разбирате. Да видите Бога, това значи да се домогнете до онзи велик вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина в човека. Ако хората считат за привилегия да видят, да се разговорят с някой виден философ или поет, колко по-голяма привилегия представлява възможността да видите Бога. Знаете ли какво значи да видите Бога? Това е смисълът на живота. Велико нещо е да влезеш в досег с тази чиста Интелигентност. Бог първо ще намерите в малките неща: в кристалите, в изворите, в цветята, а после в големите. Има хора, които не обичат да им се говори за Бога, но като погледнеш такъв човек, ще видиш че има нужда от Него. Кажете му: „Вие не излизате на светлината, затова сте анемичен и слаб”. Няма да му говорите за Бога. После ще му кажете: „ Имате нужда от чист въздух. Дишайте дълбоко, иначе ще боледувате.” Друг път ще му кажете: „Кръвта ви не е чиста, трябва да подобрите храната си, иначе ще заболеете.” Хората схващат Бога като абстракция, а Бог е реалност. Въздухът и светлината с условия, чрез които може да имате преки, свободни отношения с Бога. Изворът на Доброто - Последни слова на Учителя Мърчаево - 1944 година Записал Словото: Боян Боев Съставител: Борис Николов Варна ©"Роял-77", 1992 г Изворът на Доброто - за теглене

Ами общо взето на всеки е оставена свободата как да мисли и усеща себе си. Усещала съм се и така - като борещ се за оценка ученик. Усещала съм се и като наказан за грешки ученик. Мога да изброявам още час сигурно. Има една притча за това как .... по-добре да я прочетете сами тук Важно е как искам да се чувствам сега - като детето в края и.

Здравей Орлине! Благодаря за милите думи. Мисля, че отговорът е много кратък и гениално прост - ти си го дал в подписа си. А педагогът е този, който всеки ден, всякоя минута има да търси как да го приложи докато се грижи за растящия Човек в детето - във всяко индивидуално и само за него. То е като да се грижиш за цвете - само пониква, само расте и следва само Себе си. Човекът от розата колкото и да се опитва, люляк няма да направи. От нас се иска само да осигурим почвата, водата и слънцето.... в хармонични количества за всяко. Да им помогнем да опознаят себе си и да се научат да слушат Себе си. Препоръчвам на всички Учителя за образованието

И зад всички изброени от вас неща стои една сила вътре в човека - любовта. Дали проява, дали недостатък, дали търсене, дали даване, дали зависимост, дали човешка или Божествена, детска или родителска.... - всичко се движи благодарение на любовта. И съм съгласна с Кристиян - А Той е Любов.

Първо истината , както вече ясно каза xameleona (Илиянче!) не е точно така, както я интерпретират самопровъзгласилите се наместници на Бога и Христос. Прочети в Евангелието, а не в тълкуванията му. Ще се опитам да импровизирам в условно наклонение: "Ако обичаш ближния си така както обичаш себе си, отиваш в Рая, ако ли не - ти си в Ада". и "Ако обичаш Бог с цялата си душа, цялото си сърце, целия си ум и цялата си воля, отиваш в рая, ако ли не - ти си в Ада" За мотивацията на моркова и тоягата в психологията - старият "дядо бихевиоризъм". Какво да кажа - прилича малко на планиметрията - законите и важат с пълна сила..... но само в двуизмерното пространство. Или Евклидовата геометрия, или Нютоновата физика....

Благодаря на моята колежка и приятелка Креми - късметче за помощта и за ценното мнение. Само ще добавя малко от себе си. Моля това да се счита за субективно - всъщност какво ли обективно може да има в педагогиката? Само фактите на ситуациите - останалото са субективни интерпретации. Благодаря на lokator за точните примери. Още докато задавах въпросите почти се досещах за отговорите, но не можех да бъда сигурна. Мила майко поверили са ти да отгледаш едно от новите деца. Поздравления, че си съхранила неговата свобода, самостоятелност и любов. Ситуацията, която описваш, е била нещо като изпит за него - и той се е справил блестящо. Детето е взело най-разумното и най-трудното за него решение в ситуация, в която почти всички други биха се свили или биха се опитали да морализаторстват. Доколкото разбирам това се е случило по негов личен избор и воля. Стисни му ръката здраво от мен. След всички тези години благодаря на Небето, когато ми пратят такива деца - учители. Много внимателно се вслушвам в тяхното мнение и не се срамувам да поискам съвет от тях, когато на мен самата ми е трудно. За ситуацията с другото дете -мисля, че твоето вече е казало истината и верният подход. Другото дете има своя път и своите уроци, които трябва да научи. Неговите родители също. Вие - също. Единствената помощ на такива деца е безусловната любов въпреки неговото поведение. Това е, което му липсва у дома, и той се опитва да намери в широкия свят по своя странен и неосъзнат детски начин. Случката, която разказа, е била един от уроците му, един от шансовете му. Твоето дете и останалите като него са единствените, които реално му помагат и могат да му помогнат, защото в тяхната възраст те са авторитетната група за него. Не знам защо твоето дете се дистанцира от него и се надявам това отново да е негово лично решение и да бъде обяснено по същия гениално прост начин като първото. Аз бих го изслушала с огромен интерес. Още по-интересно ми е как детето ти ще отговори на твоите въпроси от цитирания по-горе пост. Ще ти бъда много благодарна да ги споделиш с нас. PS - Извинете за добавката - дано не е късно. Вместо да се интересувате какво точно е направило другото дете, може ли да преместите леко фокуса при разговора с вашия син - какво според него е трябвало да се направи в тези ситуации - при това от различни позиции; неговата лична, на другите деца (особено на потърпевшите) и особено на колегите - учители на класа им. И ще ви бъда благодарна и за тези ценни съвети.

Подкрепям Диана - от личен и отрицателен и положителен опит. Моите дисхармонични връзки всички бяха хора от "удобно" място, с "подходяща" външност (и ръст!) и работа, с достатъчен интелектуален потенциал ... и т.н. Когато се запознахме в нета с настоящия ми съпруг, той живееше на 80 км от мен. Никой от нас не се замисли дали има смисъл да продължаваме връзката - ние се чувствахме толкова добре заедно още от първата среща, че винаги намирахме начин... Изпробвахме така около 10 месеца и когато усетихме, че можем да бъдем щастливи заедно, той направи решителната крачка. Така че разстоянията са като вятъра за огъня....

И аз благодаря и за въпроса ( за мен лично е в десятката) и за цветето, което много обичам! Усвояването на чужд език по време на периода, в който се овладява родният, ние сме склонни да наричаме двуезична ситуация (билингвални деца). Откакто телевизията даде неограничен достъп на децата до недублирани англоезични филмчета, имаме много такива деца. Няма да се впускам в подробности, защото това ми е слабото място и има опасност да спра утре сутринта. От 10 гласа - 9 съм "ЗА" - - т.е. много полезно! Само дето не трябва да се прекалява и това да се превръща в мания. Ако детето ви някак само започва да ви превежда какво са казали героите, значи има много добри заложби за усвояване на чужди езици. Единият глас не е точно против, но по-скоро - трудността, която се появява при някои деца - аз му казвам "синдромът Гого" на името на първия ми такъв ученик. Той се изразява в нежеланието да се чете и пише, когато настъпи времето за това. За упоритостта, с която ме убеждават, че изразът който е чул от устата на някое куче с дупка на зъба, е верният, а не този в учебника на Лонгман или Оксфорд, не ми се говори. Примирила съм се и с блестящия американски акцент.... Но това е едва 1/10 трудности и те си имат ключове за преодоляване. Сравнени с 9/10 ползи - изводът е ясен. Така че - стимулирайте в умерени и здравословни количества интереса към чуждоезичните филмчета, подходящи за възрастта им. Интересувайте се какво точно разбират, помолете ги да ви преведат, защото вие не разбирате (дори и да разбирате). Чужд език в групите на детските градини е чудесен вариант, но само ако детето ви наистина се радва и желае това. Насила или със съмнителни убеждения - ще избодете очите вместо да изпишете веждите. И винаги проявявайте интерес към всичко, което детето е научило. Никога! не настоявайте за повече или (категорично забранено!) не критикувайте за нещо незапомнено, неразбрано или нечуто. Възможно е временно да отслабне интересът - това е най-нормалното явление при малките. Единственият добър начин да го събудите отново е вашият пример - вие започнете да учите езика, без да проявавате какъвто и да било дори и "мек" натиск. Оставете само да се заинтересува. Търпение. Най-страшният враг - ако дори и неволно покажете на детето разочарование или недоверие в него (нищо няма да излезе от теб). Когато такива деца и възрастни (да!) попаднат при мен, се налага с месеци да лекувам раните и да топя ледовете и черупките докато разблокирам мозъчните центрове.... Чужд език се учи в група. Индивидуалните уроци са подходящи само за кандидат студенти, матури или в случаи на коригиране и нужда от бързо наваксване. Ако детето прояви интерес към допълнителни часове в школа или частни уроци с още поне едно дете - нека ходи докато ходи с радост и желание. Много е важно да си допаднат с езиковия педагог - мен отначало ме бъркаха с "како", после с "мамо", сега все по-често чувам "бабо" Но това е музика за ушите ми. Едно е сигурно - насила хубост не става - с песен и игра става. И с поощрение и личен пример. Имам вече 10на майки и деца дето учат при мен - ефектът е очевиден. Училището - не очаквайте чудеса и от най-добрия учител - вземайте предвид броя на децата в класа и факта, че учителят в училище не може да събира децата в малки групи (макс. 12) с приблизително сходни характеристики. И аз съм била 18 години в училище - отличните резултати се дължаха 60% и повече на личните качества на децата. Осъзнавам с болка на колко много деца, които работеха по-бавно и по-трудно нямаше как да помогна тогава. Те така си оставаха в сянката на бързите, колкото и да се стараех. Не се задоволявайте с оценките - играйте си с детето и проверявайте редовно дали може да ви преведе това, което учат в момента (поне). В никакъв случай не го заставяйте да учи наизуст (освен стихчетата и песните) - по-добре намерете нещо интересно, с което да събудите интереса, филмче, игра... мога да ви дам 3цифрено число идеи за игри вкъщи... Ако е изплашено и има нужда от кураж и помощ, потърсете поне временно професионалист, ако не можете да се справите сам - но не пишете домашните вместо детето и не му подсказвайте. (Нали ви казах, че ще стане утре докато свърша... ) Учебниците - има много хубави. Не е редно да назовавам аз имена - може да се изтълкува като реклама. По какво можете да познаете един добър учебник по чужд език - има много упражнения под формата на сценки и игри. Децата обикновено го разпознават безпогрешно - интересен им е.

Здравей lokator Интересен и често срещан случай. Съгласна съм с вас, че детето има нужда от помощ, родителите също. За да мога да преценя по-адекватно ситуацията, ще помоля за още малко уточнения: 1. Вашето дете само ли избра своето отношение към приятелчето си или вие като родител сте му помогнали за това? Как по-конкретно се изразява това Синът ми се държи лоялно с него, въпреки, понякога, неадекватното поведение на другото дете. ? Ако е възможно пример.... 2. Каква е степента ви на близост с родителите на това дете? Какво по-точно разбирате под методи, които го агресират и го затварят в себе си. Може ли да уточните?

Един учителски - от нашия бранш: Мама мишка разхожда мишлето си, за да го запознае със света. Изведнъж - котка насреща. Мама мишка отваря устицата и от нея се разнася" БАУ - БАУ!" Котката стъписана настръхва и си плюе на петите! Мама мишка се обръща важно към мишлето си: - Току-що се убеди колко жизнено важно е да се учат чужди езици!

Току що ми хрумна следният въпрос: - какъв интерес имат тези, които се напъват да убеждават другите, че такъв "дзвер" свободна воля не съществува? - а какъв интерес гонят тези, които се надприказват с първите, опитвайки се да им "светнат", че Бог ги е създал свободни с велик замисъл, движещ Вселената и живота? Първите, струва ми се, се опитват да се изсулят от отговорността, която носи със себе си свободната воля. А това се замазва като "не съм само аз - сичките сме". И като сме без свободна воля - то какво да ни остава освен да приготвим ума и сърцето си за някой ездач? А виж, ездачи дето се кълнат, че нямат своя воля, но умират да обяздят чуждата - дал Бог. Обаче ако човекът не си даде "кончето"..., ще си останат да ходят пеш... Та да не си даваме ума и сърцето на нечия чужда свободна воля....

И защо наистина? Какви са вашите лични усещания? Замислям се какво ние класифицираме като "сторено зло" и кое е семенцето на отмъщението за него? И все пак ако някой има негативно отношение и поведение, да си добър означава да не променяш отношението си, да не отмъщаваш, но съвсем не значи да не промениш поведението си.... Най-малкото за да не го вкараш в беля да се наложи да ти прави ново зло... Подобни ми се струват и "да отсъдим какво е правилно и неправилно" и да определим отношението си към човека според това отсъждане за правилно и неправилно. Кое от следните цъфти в правилното време за цъфтене: теменужката или хризантемата? Добротата е в това да дадеш право на всеки да цъфти когато и както е най-благоприятно за него - и на себе си също. Но ги обичаме всички, нали? А то представяте ли си всички цветя да цъфтят по едно и също време на годината и после ...

Хубаво е това, което си написал по-горе, vorfax А сега се опитай малко да поразсъждаваш върху един стар закон на съответствието - всички процеси и явления текат в двете посоки. Хубавите мисли наистина са много важни и те променята думите към добро и красиво... А дали не може хубавите думи да променят мислите? Има една стара поговорка за лъжата повторена 100 пъти.... При нас в педагогиката и в психологията това е стар изпитан метод Виждала съм и виждам резултата му всеки ден... Има и науки, които се занимават с това....

Валентин! Благодаря за напомнянето - тази беседа е изиграла много важна роля в живота ми.... Тогава осъзнах каква е разликата между Божествения страх и човешкия. Представих си, че стоя на края на покрива на 12 етажна сграда (на мен ми се подкосяват краката и се смръзвам от високото - примерът лично за мен е много силен). Защо не скачам? Защото ме е страх от високото и от падането или защото уважавам закона за гравитацията и последствията от падането? Второто. Това е Божественият страх. Това е предпазливостта. Защо ми се подкосяват краката и губя равновесие, завива ми се свят само като си помисля, че съм на високо място? Това е страхът. Именно той ще ограничи сетивата и координацията ми и ще падна не защото искам да скоча.... а от страха, че ще падна.

Подкрепям изцяло написаното от Станимир. Направете си експеримет с преводача на гугъл - напишете една дума с "красив смисъл" на различни езици и ще усетите мелодията и вибрациите. Напишете една с неприятен - и после сравнете двете на различните езици. Още - дайте думите на човек, който не знае тези езици и го помолете да ви ги раздели на "добри и красиви" и "лоши и опасни". Ще се изненадате от резултата. За мен не би било изненада. В първите лекции по езикознание се споменават няколко хипотези, изследващи зависимостта между звучене и смисъл. Последното е един от основните похвати в поезията.

Аз ли не видях или наистина в тази тема досега нито веднъж не е спомената думата предпазливост? Има хора, които са силно заинтересовани другите да бъркат тези понятия.... Човек не пресича пред колите не защото се страхува, а защото осъзнава причинно-следствената верига, която би довела до неприятни за него последици, но това не се нарича страх - това е предпазливост. Страхът няма нищо общо с осъзнатите волеви действия - той ги блокира всъщност.

Около Учителя винаги имаше работа. Където и да се намираше Той, подобряваше условията постепенно, незабелязано, без предварителни планове. Така естествено всичко около него ставаше по-хубаво. Да се работи с Учителя беше не само приятно, но работата добиваше особен смисъл и значение. Като че ли един друг живот изпълваше всичко. В най-малката работа Учителят влагаше идея. Той следеше всичко, което ставаше наоколо: какво е времето, какви промени стават с него, какви трудности се явяват в работата, как ги преодоляваме, кои и колко участват. Изпитвахме чувството, като че ли той разговаря с един Разумен Свят, невидим за нас. Този език ни беше непонятен, но понякога Учителят сам правеше преводи. Всички неща бяха за него като уреди, които показват какви сили действат в даден момент в Разумната Природа. Мъдрецът, който пребъдва в единството на Живота, може да се намеси понякога, да отклони известни сили или да даде ход на други, да призове действието на един или друг закон. В случая той действа като представител на Великата Разумност. Неговите действия са пророчески и магически, те могат да изменят хода на големи събития. Не е необходимо да преместиш планини, за да призовеш един закон на Живата Природа. Достатъчно е да преместиш едно камъче, но със знание и разбиране. Като изследваше стръмния склон пред къщата, Учителят откри малко изворче. Водицата едва сълзеше. Той я каптира грижливо, събра всичката в един малък басейн, направи пътека дотам и постави стъпала. В тази работа той вложи идея и нарече изворчето "Изворът на Доброто" - онзи Божествен Център, който направлява Живота. Когато се откри извора Учителят каза: - Животът е непреривен процес на откриване на Божиите блага. Целият Живот е все откриване на изгубените Работи. Работата за деня завършихме благополучно, доволни, с онова чувство на пълнота, което човек изпитва, когато се съобразява с Живата Природа и почерпва от нея каквото му е необходимо, т.е. когато правилно е дал и правилно е взел. След работата всички се събрахме около нашия обичан Учител под големия орех. Известно време ние мълчаливо се вслушвахме в гласа на пробуждащия се Живот, който струеше във всяко клонче, във всяка пъпчица на дърветата. Първите пролетни птички бяха дошли и подсвиркваха оживено. Учителят погледна с благодарност наоколо и каза: - Човек трябва да се радва на всичко, което го заобикаля - на изворите, на камъните, на Слънцето. От Природата човек ще изучава законите на съвършенството и ще ги прилага в живота си. Всичко влияе на човека. Спре се пред извора -изворът му влияе. Спре се пред цъфналите карамфили и те му влияят. Само че като се спре пред извора или карамфилите, съзнанието му трябва да участва, а не да мисли за друго. Свързвайте се с Природата, черпете от нея сила и знание. Човек трябва да се свързва със Силите на Природата. Ако се свърже с тях, за един ден ще научи толкова, колкото от един професор за 20 години. Природата дава много на онзи, който я обича и когато тя обича. Не я ли обича човек, Природата го чака докато съзнанието му се пробуди. Желая ви да се свържете със Силите на Разумната Природа и с всички добри хора на земята. Постигнете ли това, към вас ще потекат енергии от всички страни. Когато виждаме и съзнаваме нещата, тогава сме в досег с Реалността. Когато виждаме нещата без да ги съзнаваме, тогава не сме в досег с нея. Вие виждате слънчевия изгрев. Ако съзнавате, че той е израз на живота на Напредналите Същества, вие сте в досег с Реалността. Днешния хубав ден е израз на техните добри мисли и желания. Дръжте всички растения и животни като Божии създания в своето съзнание. Правите ли това, всичките ви работи ще вървят добре. Човек трябва да дойде до положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата. Това е привилегия, но мъчно постижима. Усилие се иска за това. Тогава ще се доберете до Реалността на нещата. Човек, който се е добрал до Реалността, отива да помага на другите. Да влезе човек в досег с Реалността, това значи да вижда Живота отвън и да съзнава Живота отвътре. Тогава той е истинско общение с Природата. Излизайте вечер, обръщайте внимание на звездите. Изберете си една звезда, проследете я и вижте с кои други звезди е свързана. Звездите оказват влияние върху човека. Като дойдете при едно дърво - здраво, хубаво, облегнете се на него, постарайте се да влезете във връзка с Живота в него. Тогава ще почерпите енергии от дървото и ще се почувствате обновени. Дойде ли човек в противоречие с околните, трябва да черпи сили от Природата, от камъните, дърветата, изворите, тревите. Единствено Природата може да ви помогне. Всред Природата човек отваря сърцето си за своите ближни и околни. Планините имат влияние върху вас. Всяка река също. Река, която тече към изток, има едно влияние, река, която тече на запад - друго влияние. Когато сте сред Природата, правете наблюдения. Например, как ще се ориентирате за посоките, когато сте в мъгла без компас. Обикновено по северната страна на камъните има повече мъх, отколкото на южната. Но има и друг метод - като се обръщате към всички посоки. Когато се обръщате към север, чувствате едно успокоение - не се смущавате. Ако искате да намерите изток, ще почувствате, че оттам иде някакво благо, нещо тече към вас. Като намерите тези две посоки, другите лесно ще намерите. Бог обича онези, които работят, които учат. Като видя един извор, аз сядам и се разговарям с него. Казвате: "Ето един чуден човек, с извора ще се разговаря." А какво ще кажете за вашите тефтери? Сядаш при тефтера, отваряш го и казваш: "Този има да ми дава 25 000 лева, онзи - 50 000 лева. Ще ги туря в затвора." Кой е по-умен? Този, който се радва на малкото кокиче и на извора и се разговаря с тях, или онзи, който отваря и затваря тефтерите си? Изворът на Доброто - Последни слова на Учителя Мърчаево - 1944 година Записал Словото: Боян Боев Съставител: Борис Николов Варна ©"Роял-77", 1992 г Изворът на Доброто - за теглене

В тихите топли вечери ние се събирахме около нашия обичан Учител под големите дървета на градината, пеехме песни и разговаряхме. Никога не ще забравим тези вечери. Денят прехожда, ярките багри гаснат, формите се губят, друга реалност изпъква пред нашия взор. Учителят говори: - Вътре в невидимото, в дълбочината на Битието, Господ работи тайно в умовете и сърцата на човеците. Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания и. стенания в света. Един ден ще докара всичко в ред и порядък. Той казва: "Не бой се, почакай, потърпи, след малко болката ще престане." Гладен си. Той ти казва: "След малко ще имаш хляб." Няма по-хубаво състояние от това да чувстваш Божието присъствие в дълбочината на душата си. Болен си. Бог отвътре ти казва: "Не бой се, скоро ще оздравееш." И ти оздравяваш. Забъркат се работите ти, Бог ти казва: "Не бой се, ще се оправят." И действително се оправят. В най-трудните дни на живота Той ти казва: "Не бой се, работата ти ще се уреди." Водата, взета днес от извора, е по-важна отколкото водата, взета в миналото. Важно е Словото, което Бог сега ни говори. Едно време майката е говорила на детето по един начин. Сега, когато детето е пораснало, тя му говори по друг начин. Но в говора на майката и към малкото, и към голямото дете няма противоречие. Кой ни тласка към възвишеното, към благородното? Бог. Божественото у нас, Този, тихият глас, който говори вътре в нас - това е Бог. Той говори във всички хора. Някой не иска да отстъпи. Тихият глас му казва: "Отстъпи, дай!" Някой път тихият глас ти казва: "Не е добро това, което направи." Ти се радваш, доволен си. Радостта ти - това е Божият говор. Господ ти казва: "Съжалявам, че направи това зло, ти не постъпи добре." Господ говори на всички. Всички чуват Господа, който им говори. Когато Бог проговори на човека и му каже само една дума, това струва повече, отколкото всичко, което досега е имал. Само Бог учи човека. Желая всеки ден Бог да ви казва по една дума. Да бъдете будни в този момент, когато Господ ви говори. Той ще ви каже само една дума. Не я ли схванете, всичко изгубвате. Когато Бог говори на хората, повечето от тях спят. Когато ангелите им говорят, те пак спят. Страданията развиват слуха на човека, за да може да възприеме най-нежните вибрации на Божия глас. На земята сте дошли, за да учите изкуството да слушате гласа на Бога. Животът сега започва за вас. Вслушвайте се в тихия глас, които говори на сърцата ви. Това е гласът на Бога. Няма човек на земята, комуто този глас да не говори. Ако приложите Любовта, ангелите ще почнат да ви посещават и всеки ден ще ви носят по едно любовно писмо от вашия Велик Баща. Когато Великият проговори на човека, в ума му се явява Светлина, а в сърцето - широта и той обиква всички хора, всички Същества, цветя, дървета, птички. За него всичко е красиво. Слушай какво ти казва Господ сега. Радвай се на това, което Господ ти е говорил в миналото. Ние мислим, че Господ едно време е говорил, а сега не говори. Не е така. Господ и сега говори, но като направиш погрешка, не чуваш ясно говора на Бога, почваш да се колебаеш, да се двоумиш. Бог говори на всички Същества. Той всякога им говори. Всичко, което прави човек, неговите мисли, чувства и постъпки се отразяват в Божественото Съзнание и тогава Бог говори на човека. И тъй, човешкото съзнание непрекъснато се отразява в Божественото Съзнание п последното говори на човека. Значи и Божественото Съзнание се отразява в човешкото. Изворът на Доброто - Последни слова на Учителя Мърчаево - 1944 година Записал Словото: Боян Боев Съставител: Борис Николов Варна ©"Роял-77", 1992 г Изворът на Доброто - за теглене

Интересно ще ми е да ми обясните как вие лично виждате връзката "Голгота - единственият път към рая"?

Докато четях усилите напъни да се разводни темата и да се избяга от "право куме в очите" истините, започнах все по-добре да разбирам мисълта, с която започна тази тема. Прежалих си времето да пиша за това тук, макар и да знам, че след малко написаното от мен ще бъде удавено в празнословие. Струваше си и само за да си го кажа на себе си... Та през всички тези дни аз прилагах тази мисъл и я проверявах в неща, които са здраво и сигурно "заземени". Резултатите: - Умението ни да строим въздушните кули е дар Божи. Даден ни е, за да се учим по-бързо и ефективно и да си помагаме по-успешно. НО - само ако го използваме за това, за което ни е даден и докато се учим и си помагаме един на друг и така служим на Бог - - т.е. само докато сме стъпили здраво на земята, на която сме дошли, за да: - се учим и да служим един на друг и на Бог. И от въздушните кули, които си построих тази седмица, докато работех честно и почтено на земята, в един момент започнах да виждам неща, които от земята не се виждаха... И като ги видях как се мержелеят, слезнах долу да ги проверя... там бяха... но няма как да се видят докато човек работи само долу... Обаче ако само човек живее във въздушната кула и не я заземява здраво и не слиза на земята редовно и не работи - нищо не вижда освен ... облаци и вятър и своето отражение в тях...

По-горе имах предвид книгата на Метхилд Шефер - Цветолечение, която попадна при мен в електронен вид. Ще постна тук запример края на статията за камшика:

За съжаление в момента не мога да дам линкове към книгите в спиралата. Ето две заглавия, но не съм сигурна кое точно е откъде ми е попаднало: - Пати Аспен - Цветята на Бах -В края на книгата аворът посочва следната използвана литература: 1. Guarisci te stesso e I dodici ,,guaritori" e aitri rimedi in Guarire con I fiori, Ipsa Editore, Palermo. 2. J. Howard, J. Ramsell (a cura di), The Original Writings of Edward Bach, The C.W. Daniel Company Ltd., Saffron Walden (Inghilterra). 3. P. Chancellor, Fiori di Bach, Armenia Editore, Milano. 4. N. Weeks, V. Bullen, The Bach Flower Remedies, The C.W. Daniel Company Ltd., Saffron Walden (Inghilterra). 5. F.J. Wheeler, The Bach Remedies Repertory, The C.W. Daniel Company Ltd., Londra. 6. AA.W. Dictionary of Bach Flower Remedies, T.W. Hyne Lones, Banstead (Inghilterra). 7. J. Howard, The Bach Flower Remedies Step by Step, The C.W. Daniel Company Ltd., Saffron Walden (Inghilterra). 8. Edward Bach, Guarisci te stesso i 12 guaritori e altri rimedi, 2 edizione aprile 2000 Demetra, Verona. 9. Mechthild Scheffer, II grande libro dei fiori di Bach, Casa Editrice Corbaccio s.r.l., Milano, 2000. 10. Dietmar Kramer, Nuove terapie con i fiori di Bach, Edizione Mediterranee, 1998. - Метхилд Шефер - Цветолечение

Днес се докоснах до един особен извор на духовна гордост... Вместо да се опитвам да го обобщя, ще разкажа какво се случи. Всеки да си прави изводите... Имах 5 мин. в нашата библиотека и нов за мен познат изказа мисълта, че след като човек навлезе навътре и научи доста и започне да разбира и вижда повече от преди, той е длъжен да помогне и на другите. Нещо от рода на "егоизъм е да върви човек по своя път само, да спасява само себе си и за другите да не мисли...." Докато слушах тезата осъзнах колко често съм чувала и виждала това... И как човекът с усещането, че е "навлезнал и се е развил" може да прецени, че другите не са? И как може да прецени, че другите не могат и не виждат сами, но той им е пратен да ги измъква, спасява и води?