Донка

Резюме на две беседи, изнесени на Рила през август 2004 г. Когато желаем да работим за създаването на новата култура на братството и любовта, не е достатъчно само да имаме добри намерения. Истинската подготовка за новата култура се състои в развитието на групово съзнание. Такова съзнание развиваме чрез взаимоотношенията си с другите и като вземаме участие в групова работа. При развиването на групово съзнание всички ние сме участници в учебен процес, в който трябва да постигнем внимателно изразяване на емоциите си, разумна преценка, ясен и обективен поглед върху действителността и основна способност да забелязваме присъствието на духовни същества в групите и помежду ни. Първите три качества – чистота на чувствата, разумност и обективност – са част от постепенния процес, който нашата душа изминава, учейки се да изразява себе си в живота. Тяхното развиване се извършва през различни периоди на нашия живот. Четвъртата способност – да различаваме какви същества са привлечени от нашето социално поведение – има връзка с духовните способности. Дори хора, които нямат ясновидски способности, могат да усетят как хармонията и конфликтът създават различна атмосфера. Хармонията между хората привлича светли духовни същества, докато конфликтите дават храна на отрицателни същества. Добрите, светлите същества искат да ни вдъхновяват, но ни оставят свободни, за разлика от тъмните същества, които ни обсебват и ни правят свои инструменти. Всички ние сме отговорни за това какъв вид същества присъстват в нашата групова работа и в социалните ни дейности. Тук можем да направим едно важно наблюдение: конфликтите произтичат от несъзнателни сили, ние не трябва да правим никакви усилия те да се проявят, докато хармонията не се появява автоматично – тя трябва да бъде постигната в резултат на съзнателно усилие. Може да има множество причини за конфликт. Обикновено те са следствие от отрицателни емоции и неспособност да останем разумни и обективни. Проблемът не е в наличието на емоции, а в емоциите, които са заредени с отрицателна енергия и нараняват другите. Конфликтите могат да възникнат вследствие егоистичните интереси на индивидите, но понякога имат много по-дълбоки корени в миналите животи. В тези случаи проблемни ситуации от минали животи се проявяват отново, за да бъдат разрешени и усложняват живота на участниците в тях. Специално в духовните групи такива конфликти карат хората да забравят, че са заедно в името на духовни цели. Общо взето ние само в малка степен осъзнаваме всички видове подсъзнателни фактори, които действат във взаимоотношенията ни и в груповия и социален живот. Те хвърлят тъмни сенки (както ги нарича швейцарският психотерапевт Карл Густав Юнг) в живота ни. Тези подсъзнателни фактори са полето, в което работят така наречените “двойници”. Това са тъмни духовни същества, които могат да предопределят държанието ни и имат интерес от отрицателните емоции, отвлечените мисли, субективността и изобщо от конфликтите, защото всичко това в буквален смисъл е храна за тях, благодарение на която растат и живеят. Всеки от нас има по-голяма или по-малка колекция от такива същества около или в себе си. Те искат храна и използват всяка възможност, за да повлияят поведението ни. Това става по-лесно, когато сме уморени, когато самосъзнанието ни не е достатъчно будно, когато сме в екстремни ситуации или при трудни условия, например на планина. Нашето държание в по-голямата си част е определено от подсъзнанието и често резултатите не са блестящи. Много аспекти от поведението ни са предопределени от личната ни история, от възпитанието ни, от обкръжението ни. Някои от тях са типични за семейството ни, за нашата област или нация. Българите имат общи черти в поведението си, за които често не си дават сметка. Освен когато са в чужбина и срещат хора с други национални черти, проявявани също несъзнателно. Така те могат да открият черти на своя национален двойник, но и част от своя национален дух. Общо взето българите са развили практични начини да се справят с проблемите и конфликтите си. Други аспекти от подсъзнателно определеното ни държание са рeзултат на навици, които сме развили лично или са присъщи на групата, към която принадлежим. В последния случай можем да говорим за групов двойник, например ако групата има навик да се държи агресивно, когато е обект на критика, или да угодничи на лидерите. Такива форми на групово поведение са обикновено следствие от слабостта на груповия лидер. Добре известно е как могат да бъдат провокирани към изява подсъзнателните мотиви при индивида или при групи хора, например как с помощта на медиите да се всява страх у населението. Но не винаги знаем достатъчно добре начините как да пробудим в съзнанието силите на хармонизацията. Хармонията в социалния живот и в групите е винаги продукт на съзнателно усилие. Първата стъпка може да бъде да се молим заедно, да пеем заедно, да започваме груповата работа с изричане на формула. Това са начини да поканим светлите духовни същества да обиколят групата. Заедно с тези същества идва и индивидуалният процес на учене как да създаваме хармония чрез възпитание на емоциите, разумността и обективността си. Трябва освен това да си даваме сметка за подсъзнателните елементи в нашето поведение и за динамиката на груповата дейност, а също и да разбираме механизмите, чрез които личните и групови двойници биват провокирани да действат. Социалният учебен процес може да започне, когато групата реши да се обърне назад към по-особените периоди от работата си, така както всеки индивид може да развие добрия навик да прави равносметка в края на всеки ден. Такова обобщение ще направи видими добрите намерения на всеки от членовете на групата и причините за проблемите и конфликтите. Много съществена опитност при такава обща равносметка е, че започваме да разбираме защо определено лице се държи по определен начин. Друг урок е, че не можем да променим хората – можем да променим само себе си. Ние всички имаме своите несъвършенства и любящото ни разбиране на другите ще предизвика и у тях същото разбиране на нашите слабости. Позитивният и конструктивен критицизъм има съвсем различен ефект от деструктивното отрицание. Само съзнателното преживяване на силата на любовта отваря вратите към създаването на все-по голяма хармония.

Резюме от беседата, включена във форума в Пловдив - май 2004 г. Новата духовна епоха е започнала в началото на 20-ти век с едновременното появяване на двама духовни учители в Европа: Петър Дънов в България и Рудолф Щайнер в Централна Европа. Това е свързано с края на Епохата на мрака, Кали Юга, която според Рудолф Щайнер е приключила през 1899 г. Новата епоха е епоха на светлината, през която човечеството ще развива ново духовно съзнание и ново, съзнателно общение с духовния свят. Ученията, донесени от Петър Дънов и Рудолф Щайнер, идват от един и същи източник на съвременната духовност и представляват два различни аспекта на едно и също течение - езотеричното християнство. В първата фаза на новата духовност целта е подготовка на бъдещата култура на Водолея. Тази култура ще има за център славянския свят и ще се характеризира с живот в комуни, основан върху любовта и братството, при наличието на тесни взаимоотношения между хората и висшите духовни същества. За отбелязване е, че теософските учители и учителите на западната духовност отричат тази идваща славянска култура на Водолея. Като се мъчат да изтласкат настрани славянската култура, те работят срещу дълбоките християнски импулси, които намират своето развитие в славянските народи. Според астрономичното знание пролетното Слънце ще навлезе в знака на Водолея през 2374 г. Тогава ще започне астрономически епохата на Водолея. От края на шестдесетте години обаче започна много да се говори за идващата епоха на Водолея. Петър Дънов е определил 1914 година като нейно начало. Според Рудолф Щайнер духовните импулси, които действат от знака на Водолея, се нуждаят от 1199 години, за да се проявят напълно на Земята. Това означава, че едва през 3573 г. епохата на Водолея ще се прояви с пълна сила. Ние живеем все още във времето на подготовка за нея. Настоящата култура, която според Рудолф Щайнер е започнала през 1413г., е епохата на Рибите. Нейната цел е развиване на самосъзнанието. От Средновековието насам наблюдаваме постепенно развитие на човешката личност. Човешкото его става все по-силно. То трябва да се свърже с висшия Аз, в противен случай ще ставаме все по-големи егоисти. Христос е създал за човечеството нов вид връзка между висшия Аз и егото. Когато сме свързани с висшия Аз, ние сме съзнателни социални същества. Друг аспект на настоящата култура е, че съвременното съзнание е фокусирано в главата. Това важи особено за Западния свят, докато разумът на сърцето все още е по-силен в Източна Европа. Съвременната ни култура се нуждае от одухотворяване, от ново духовно съзнание. Затова една съществена задача на съвременната духовност е отново да свърже ума и сърцето. Тук движенията на Бялото братство и на антропософията се допълват взаимно. Бялото братство работи в Източна Европа между хората с по-силно развито влияние на сърцето. Антропосфското движение работи от страна на западноевропейските държави и тяхната интелектуална култура. Така двете течения имат различна отправна точка, но работят в посока към синтез на силите на ума и сърцето. Всяка култура се подготвя от малки групи пионери, които култивират нов начин на живот. Нашата култура се е подготвяла в Средните векове, от Гръцката и Римската култури и преди всичко от гръцките и средновековните философи, които са разбили новото интелектуално мислене, както и от средновековните учени, които са започнали да изучават света на сетивните възприятия. Те са подготвили пътя за съвременното самосъзнание. Но тяхната култура също е била подготвена от предишните - от културите на Египет, на Средния Изток и също от гръцките и тракийски посветени. Измежду тях тракийският герой Орфей е имал особено значение. Той е живял около 1250 г. пр. Хр. и е работил в областите на север от Егейско (Бяло) море. Той е бил велик музикант, поет и певец и можем да предположим, че е вдъхновителят на музикалната традиция на Балканите. Неговата музика е имала специална задача: хармонизация на силите на човешката душа. Митологичната картина, обрисуваща как животните лягат в краката му, за да го слушат означава, че животинските страсти у човека са утихвали при неговата музика. Тя внасяла нова хармония в душата, което давало възможност на човека да мисли. Когато душата ни не е в равновесие, ние не можем да мислим. Орфей е показал пътя за създаване на това равновесие и това е неговият принос за раждането на гръцката култура. Зад гръцката философия стои музиката на Орфей. Съществува свързваща нишка между учениците от школата на Орфей и по-късните духовни общности, работещи на същата територия. От 10-ти век в България, но също и в Северна Гърция и Западна Турция са работели богомилите. В техните общности са живеели хора от различни националности, които се стремели да създадат условия Христос да присъства между тях. В този смисъл те също са подготвяли Епохата на Водолея. Богомилските посветени са хармонизирали обществения живот, както Орфей е правил това за живота на душата. Те са работели за хармонизиране чрез ритуалите на общността. Животът на богомилите бил изпълнен с ритуали: молитви, общо хранене, танци в кръг, обща работа и много други социални дейности. В общността около Петър Дънов намираме много сходни белези по отношение на социалния живот. Но импулсите за хармонизация, дадени от него, надхвърлят тези на Орфей и богомилите. Те включват и хармонизация на човека с природата посредством природосъобразен живот, екскурзии по планините, но и чрез Паневритмията. Учението на Петър Дънов води до тотална хармонизация на живота. То включва индивидуална работа върху душата, групова работа и живот в общността (както е например в лагера на Рила), и осъществяване на връзка с природата. Елементите от школата на Орфей като музиката, песента, танца, намират нов израз в един съвременен духовен живот. Така Петър Дънов ни води към Новата култура. Сто години след началото на съвременната духовност трябва да разберем какво се е случило през този първи век от нейното развитие. Както многократно е казвал Петър Дънов, подготовката за Новата култура съвпада с новото идване на Христос - Второто пришествие, за чието пълно проявление ще са необходими много векове. Христос се проявява по нов начин между хората и в природата, но и тъмните сили се проявяват - както в отделния човек, така и в социалния живот. Това предизвиква процес на пречистване, или както го нарича Петър Дънов - ликвидация на кармата. Този процес е много ясно описан в последните му слова, дадени в книгата "Изворът на доброто". Живеем в апокалиптични времена и понякога ни е трудно да следваме пътя на новата духовност. Условията на живот драматично се промениха през изминалото столетие. От една страна, има голямо отваряне към духовното от страна на младите хора, но от друга страна, живеем в свят на организирани изкушения. Има сили, чиято работа е да разрушават новата духовност и да предотвратяват идването на Новата култура, която се развива в славянския свят. Затова сега е необходимо да помислим как можем да работим за Новата култура без физическото присъствие на Петър Дънов и Рудолф Щайнер. Първата част от отговора е, че същността на новото учение трябва да бъде предадена на света по такъв начин, че да бъде разбрана и възприета от съвременниците ни. Второ: трябва да образуваме групи от хора, които са вдъхновени от учението в своята професионална дейност. Те могат да обменят опит помежду си, да се поддържат и да намерят начин да прилагат учението в своите области, като педагогика, медицина, психология и др. И третото е: да приемаме другите течения на езотеричното християнство и да работим съвместно с хората в тях, вместо да ги критикуваме. Всички те представят различни аспекти на едно голямо течение, което ние разбираме само отчасти. Има много, което можем да научим едни от други в работата си за Новата култура. Дошло е времето учението на Петър Дънов да се прояви в света.