-
Общо Съдържание
9099 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
650
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
Клуб - библиотека за духовно развитие и здравословен начин на живот При нас ще намерите: - литература от световноизвестни български и световни автори от областта на езотериката и духовните учения. - книги и периодични издания за вашето ежедневие, здраве, хранене, физическо и духовно развитие, взаимоотношения с хората и света около вас. - съмишленици и хора, с които да споделяте опит, информация и да се почувствате разбран, въпреки нестандартните си идеи. Добре дошли в новата ни уебстраница - Клуб Виделина - Хасково Простете ни, че сме едва в началото. Ще се радваме на всеки ваш съвет, мнение и помощ.
-
Колебах се дали да споделя едно много лично свое преживяване от детството си - още ми избиват сълзи, макар и вече не същите като тези, когато съм била малка и млада... Една съвсем простичка и кратка приказка, заредена с толкова мъдрост... Сестричката Альонушка и братчето Иванушка. Обаче човек я осъзнава на пластове, минавайки през различните периоди на живота и съзряването си - и като че ли в него винаги живее ту Альонушка, ту, Иванушка, ту търговецът... и една сила, която им помага да светят въпреки мрака... Васнецов е успял да освети картината си с нея...
-
- Невидимият Свят е организиран много добре. Сега той подготвя нещо за оправяне на света. Ние сме пред един от великите опити в света. От Невидимия Свят слизат Напредналите Същества. Те идат да изменят условията на Живота. Те ще оправят света. Знаете ли с какви сили разполагат тези Велики Братя! Светлите Същества идат сега, носят Нова Култура. След тези събития духовното знание ще се приложи на физическото поле. Ще има нужда от работници на Божията нива повече, отколкото всеки друг път. Светлите Братя са обсадили цялото човечество и са му дали ултиматум. Ако не се подчини на Божественото, те ще започнат да действат. Напредналите Същества, Силите на Светлината воюват със силите на тъмнината чрез Светлината. Тя е най - силното оръжие. Силите на Светлината са взели надмощие вече над силите на тъмнината. Победата е на страната на доброто. Сега водим големи сражения. Като свършим пътуването, ще достигнем Обетованата земя, ще седнем под смоковницата и ще си починем. Причината за неуспехите на миналите култури се дължеше на астралния свят, който не беше още организиран и почистен. И културата на астралния свят ще се снеме на Земята. Най-красивият Живот сега иде. Досега вие не сте имали братя и сестри. Братята и сестрите сега ще дойдат. След тези страдания идат велики блага на Земята. Иде нещо хубаво в света. По-добре е да дойде по-първо лошото, а после хубавото, отколкото обратно. Противоречията ще продължат докато дойдем до Любовта, която преодолява всичко в света. Новото Учение не трябва да вдига шум около себе си. Ние не сме дошли да кореним; пред нас има други, които ще коренят и разработват. А ние ще сеем семената и ще ги отглеждаме тихо и спокойно, докато пораснат. Вие трябва да се радвате, че живеете в една от най-великите епохи. В света ще стане следната промяна: докато добрите хора слугуваха на злите, злите бяха господари. Сега ще стане обратното - лошите ще слугуват на добрите. Вие искате лошите хора да ги махнем. Не. Те ще се научат да слугуват на добрите. Сега редът се сменява - Доброто ще господарува, а злото ще слугува, както Доброто досега му е слугувало. Това значи: Доброто ще вземе мястото на злото в ръководството на света.
-
Понякога лицето на Учителя изразяваше безпределна тъга. Като че болката на всички страдащи минаваше през него. Учителят виждаше упорството на човека в нарушение на Божествените закони и последиците от това. - Трябва да знаете двата закона: насилието ражда насилие, Любовта ражда Любов. Истинската Божествена Култура изключва всяко насилие. Днес цялата земя е пълна с насилие - и между животните, и между хората. Само между неразумните хора съществува насилие. Всяко насилие, спрямо когото и да е, е насилие спрямо Бога, спрямо Божествения Дух. Казват: "Не убивай!" Но ако не се прилага този морал към всички Същества, това не е морал. Питате на какво се дължат нещастията в живота ни? Една от съществените причини е безразборното изтребление на млекопитаещите. И безразборното убиване и екзекутиране на хората. Когато душите на убитите отидат в астралния свят, създават условия за нервни болести и разстройства у хората. Ти мислиш, че като заколиш едно агне, не носиш отговорност. То се ръководи от Напредналите Същества. Ръководителят на агнетата ще иска отчет за неговия живот. Днес тези Същества може да премълчат, но един ден ще отговаряте за всичките си постъпки. Голямо е страданието на млекопитаещите - тяхното изтребление. Годишно се изтребват повече от сто милиона Същества. Там има голямо робство. Никакъв закон не ги пази. Нервните болести на сегашната бяла раса се дължат на избиването на животните. У млекопитаещите, когато ги избиват, се развива страх и отвращение. В следствие на това в астралния свят се образуват неблагоприятни условия за човешкото развитие. Ще дойде ден, когато всички животни ще се освободят. Ти заколваш един вол. Това ли ще бъде благодарността ти към вола, който ти работи 20-30 години? Остави го да си пасе в своите старини. Те са били благословение на твоя дом. А ти унищожаваш това благословение сам. Пропъждаш онези невидими Същества, които са се грижили за тях. Като сечеш дърветата, ти изкореняваш благата, които те са ти носили и същевременно пропъждаш и Силите, които са ти помагали чрез тези дървета. Да подмладиш една стара гора със застарели дървета, които са почнали да гният и да падат, това е едно благословение. Ти, като подмладяваш тях, подобрява се и твоето положение. А като унищожаваш гората, унищожаваш и себе си; животът пресъхва, водите пресъхват и твоят живот пресъхва, влошава се. Американците изсякоха богатите хубави борови гори, за да заселят тези места. Коя е причината за голямата неврастения в Америка? Няма друга страна, където неврастенията да е толкова разпространена. Причината е именно това изсичане на горите. И българите изсичат горите безразборно. Това, което вършат не е добро. Когато вървиш през гората, трябва да знаеш, че всичко в света има живот и душа. Не трябва да късаш листа, защото този лист диша. Не трябва да късаш и цветята. Ще кажете, че убивате разбойника, защото е опасен за обществото. Вие не знаете, че когато е безплътен, той става по-опасен, отколкото когато е в плът. Тогава той се движи свободно между слабохарактерните хора и им внушава мисли и чувства за отмъщение. Днес хората повдигат въпроса трябва ли да се налага смъртно наказание. Според Божествения закон смъртното наказание не се позволява. Докато хората се бият и наказват, те започват по човешки и постъпват по човешки. Не трябва да се убива един човек, защото макар и малка частица от общия организъм, той ще спре неговото движение. Но хората не знаят, че убийството на един човек в бъдеще ще причини голямо зло на човечеството. Затова по-добре е на престъпника да му се даде работа. Престъпникът, вместо да го затварят, да му дадат земеделско оръдие и да го заставят да работи. Според мене всяко учение, което си служи с убийство, е старо учение с нов надпис. Това, което Бог е създал, нямаме право да го унищожаваме. Онзи, в чието сърце отсъства Любовта, ще бъде жесток. Как ще накарате съвременните хора да не екзекутират човека, щом мислят, че той напълно заслужава това? Всяко Същество, на което сте отнели тялото, някога ще си го иска назад. Може да вярвате в това, може и да не вярвате. Ако се ползвате от тази мисъл, приемете я. Говорих с един старец от Сливен. Като му гледах лицето и главата, гледам, че има лице и глава на престъпник. Казах му: "Много хора си убивал. Лицето, главата ти са се изменили до известна степен, но ръката ти носи всички белези на престъпленията." Той ми казва: "Това ми тежи. Глупави работи - така мислехме да оправим света. Но така светът не се оправи." Седемдесет годишен човек вече, улегнал, толкова хора убил и те вървят сега подире му. И вижда вече, че се е спънал в своя живот. Той казва: "Нямаше хора на времето да ме учат, да ми покажат пътя." Питате как може да се приложи Новото Учение, когато сме заобиколени с хора, които искат само отмъщение. Новото Учение крие такава сила в себе си, че като дойдеш до неприятеля, само ще махнеш с ръка и той ще заспи. И като се събуди, ще го нахраниш и ще го изпратиш да си върви. Как ще се бие неприятелят ти като знае, че ще го приспиш? Хората на Новото Учение разполагат с такава сила, с каквато никой не разполага. Някой пита:" Какво ще правиш, ако някой извади револвер срещу тебе?" Ръката му ще остане във въздуха и дълго време след това ще трябва да работи, за да я свали долу. Сегашните хора мислят, че света ще се оправи с насилие. Насилието унищожава хората, но не ги изменя. Насилието е подобно на чук или на брадва. Какво допринася чукът? След като е удрял няколко години върху камъни, той се е изтъркал, унищожил. Така става и с лошите хора - те сами се унищожават. Ние сме още в закона на идолопоклонничеството, понеже ни заповядват хората. Пазете се от следното: не всички хора се интересуват от едни и същи идеи. Затова не натрапвайте на човека тези идеи и тези форми, от които той не се интересува. Христос не иска хората да приемат новото по закона на насилието. Важно е ние да изпълним Волята Божия, а пък другите, дали изпълняват или не, да ги оставим свободни. Не упражнявайте никакво насилие или давление върху хората! В света сила без Любов носи разочарование, страдание. Сила, която е свързана с Божествената Любов, носи велико благо. От хиляди години хората се убиват, но какви са резултатите от това? Цялата земя е покрита с гробища. Няма място, което да не е опръскано с човешка или животинска кръв. Земята е толкова нечиста и опетнена. Като последица от това някои континенти на земята ще бъдат потопени. Новата Култура не може да расте и да се развива на тази нечиста земя. Нужно е едно пречистване на земята. Сегашните хора не подозират сред какви опасности живеят. Всеки има красиви желания, благородни подбуди, но няма разбиране, не знае как да живее.
-
Ами може би трябв да се върна малко назад и да систематизирам. Според моите опитности и наблюдения (не генерализирам, че те са истината за всички) въпросът на Божидар не е добре уточнен. За кои точно ситуации става дума? - Има неутрални ситуации, които не зависят от човека и не могат да бъдат обхванати от ума ни - аз им казвам "Божията воля" и няма как да я осъзная в цялост ясно защо. Тези неутрални ситуации са над времето и пространството и общуването и над всичко човешко. Следователно те нмяа как да имат връзка с нашите емоции. - ние сме хора, обаче и умът ни винаги създава своя проекция на неутралните ситуации - това са личните ситуации. Като гледам накъде тече дискусията, склонна съм да мисля, че Божидар е имал предвид тези лични версии на неутралните ситуации. Ако е така, то според мен, няма как да се определи със сигурност кое е първично - различно е всеки път. Възможно е проекцията на ситуацията да определи емоциите, възможно е под влиянието на предходна емоционална вълна - следа в мозъчната кора, умът да изгради изкривен образ на ситуацията и впоследствие да го коригира. Въпросът - дали ние с емоциите си не предизвикваме ситуациите, в които попадаме? Според мен не точно - емоциите ни могат да повлияят върху интерпретацията на обективната ситуация, т.е. да създадат няколко проекции. Но това не е задължително - и обратното е възможно и се случва често. Възможно е и отначало емоцията да създаде проекцията, а после съзнателно тази проекция да бъде променена и съответно това да повлияе върху емоциите. на мен това ми се е случвало много често. За автобуса - как го постигам? В момента, в който осъзная, че влизането в автобуса е неизбежно и избягването на влизането би предизвикало повече проблеми, умът вече създава ветрило от възможни ситуации на общуване вътре. Той си го прави и без съзнателна намеса, но будността, за която пише Диана (!!) се състои в контрола над емоционалния фон на всяка проекция - т.е. съзнателното прилагане на принципите на Христос: - обичам Бог с цялото си сърце... и т.н. - т.е. каквото и да се случи в общуването вътре в автобуса, то е за мое добро. - обичам всички други така както обичам себе си - т.е. аз също мога да настъпя някого неволно и мен също - това е естествено в един автобус и при общуване... - виждам белите зъби на умрялото куче - ако все пак ме заболи пи настъпването, то това е най-доброто, което може да ми се случи, настъпилият ме ми е показал мястото, което имам да лекувам, а аз до момента на настъпването не съм знаела за него... И с такава нагласа общуването и в препълнен автобус и блъскане и настъпване е толкова нормално колкото и разходка по горска пътечка. То и там има драки.. За илюзиите - има разлика между илюзии и въображаеми ситуации. Ако аз си мисля, че в автобуса (общуването) никога никой никого не настъпва - това е опасна илюзия и води до неприятна изненада, а тя винаги до негативна емоция. Ако си мисля, че в автобуса винаги има някой, който задължително ме цели да ме настъпи, за да ми причини болка - това е още по-опасна илюзия. Тогава вече задължително без да осъзнавам ще си сложа крака под нечий друг крак - защото така съм поискал от подсъзнанието си. Принципът на "да не падна" - тялото има само образно и динамично мислене и чува само "падна", и изпълнява.
-
Аз съм един от тези пътници, които даваш за пример - и затова знам как се постига това състояние... Изолирането от общуването е илюзия. Илюзиите винаги са бомба със закъснител и винаги генерират негативни емоции и реакции. Кому са нужни обясненията и реакциите? - На индивидуалното психично поле. Те го предпазват от състресенията при изненадващо настъпване. Сътресението предизвиква дистрес или стрес - зависи от готовността на ума.
-
За настъпването в автобуса - то е част от ситуацията "автобус" и не само - въобще в пряк и преносен смисъл, физически и енергийно, в момента, в който влизаме в контакт с друг човек и хора, ние вече сме в ситуация, в която можем да усетим настъпване. И понеже няма как да се изолираме от общуването, значи умът предварително приема варианта, че може да отчете настъпване, може и да не... Не зависи само от мен, така че не мога да контролирам. Ето тук започват вече емоциите - ако умът не отчете, че е възможно настъпване, ще има негативна емоция при евентуално настъпване. Също ако умът тълкува настъпването като агресия и се опитва да го избегне - тогава дори и да не стане реално настъпване, пак ще има негативна емоция. Кога емоционалният ни фон няма да се повлияе от настъпването - ако умът е готов да приеме, че то е неутрално и възможно и приготви всички обяснения и реакции.
-
Замислих се над това с хрумването и се разрових в опита си с четенето. Значи правила съм го много това, за което говори Божидар - "въртенето" на един откъс и медитирането върху него и хрумването ... Обаче има една вярна пословица - насила хубост не става. И съм се убедила, че хрумвания, дошли по такъв преднамерен начин после са ме блокирали задълго. После реших да отпусна тази филологическа хватка и да чета като дете - ей така каквото ме привлече само. Дадох си тази свобода, макар да не е лесно за професионалист да го направи. Осъзнах, че старанието ми да хвана хрумване по всеки откъс си е чиста проба гордост - усетих някакъв вътрешен срам и самокритика - "уж си филолог, а....". Оо, казах си, значи се идентифицираме с ролята, с която май се гордеем??? И товар падна от душата и ума ми. Сега чета само по вътрешен импулс и той ме води какво, кога... После прочетеното само се върти дълго в главата ми - къде осъзнавано, къде не съвсем... Започвам да виждам написаното в ситуациите, в които попадам и тогава м осеняват хрумванията... сами си идват. Но не бих ги нарекла знание... Чела съм много, например, за пентаграма, но това е информация, която съм приела. Част от тази информация съм проверила, ползвала, мислила съм над нея, хрумвания съм имала и за себе си съм осъзнала много неща - за личното ми знание - ами то е хармонично съчетание между прочетеното и осъзнатото от мен дотук - и още има много напред. Не съм склонна да търся разликите между двете ( а то има и повече) съставки на знанието, защото ако се разделят, това вече няма да е знанието, според мен.
-
А аз съм склонна да се съглася с Клаудия. Но съвсем не разглеждам нещата от страна на "не трябва" и ще ни разсее. Вярно е всичко, което се пише и от Орлин и от останалите - нали на това се учим - да се съсредоточаваме и да приемаме всичко от околната среда като нормално. Има, обаче, и друга страна, която не-собствениците на кучета не осъзнават. Това е гледната точка на кучето - т.е. отговорността за животното! Кучето приема своя стопанин като господар не просто като "слушам - изпълнявам". Правилно пише Калудия - това е дете, което приема стопанина си като родител и затова се чувства сигурен с него. И сега докато "родителят" танцува кучето ще си поиграе, разбира се, съвсем естествено е. Обаче то винаги знае, че стопанинът му е с него и ще го предпазва. Приема, че ако тръгне в посока, опасна за него, стопанинът ще прецени и ще му извика, ще го спре... Детето тича на воля без страх, защото е оставило своята безопасност като отговорност на родителя, който е с него. Е, ако кучето в играта си започне да се отдалечава на опасно разстояние, тогава как да реагира стопанинът му, който в момента е в състояние на медитация? Вие ако сте с 3-4 годишно дете навън (а дори и у дома) ще си позволите ли да влезете в състояние, в което да го лишите от вниманието си? А като си осъзнавате, че носите отговорност за безопасността на животното и не можете да си позволите да изпаднете в медитативно състояние и ще се наложи да се раздвоявате, то какъв е смисълът да влизате изобщо в кръга? Само за физкултура???
-
Според моя опит - ситуациите са неутрални и свободни - те не принадлежат на никого. - умът създава лична версия на всяка ситуация според личните характеристики - затова всеки от нас "вижда" различни ситуации в една и съща и никой не може да види неутралната. - емоциите показват готовността на ума да обработи личната проекция на ситуацията - положителните показват докъде е готов, негативните - какво има още да се работи с ума.
-
Учителят каза: - В Духовния Свят никога не критикуват. Защо ще търсите погрешките на хората? Това е тровене. Влез в дома на човека като приятел и търси богатството, което носи в себе си. Не се занимавайте със злото. Като кажете на някого, че е лош, вие му причинявате пакост. Лошите мисли са като гниещо месо, което разнася надалеч лоша миризма. Всяко нещо, което почва да мирише лошо, е предвестник на смъртта Всяка отрицателна мисъл е предвестник на смъртта. Говорете за положителните неща в живота, а не за отрицателните. Какво значи да говорите или да мислите лошо за някого? Това значи да сготвите лошо ядене, от което той да заболее. Сутрин, като станете, кажете: "Господи, научи ме да мисля за моите братя и сестри както Ти мислиш за тях." Да мислите добре за хората, това значи да бъдете силни. Важно е да поддържате добро мнение за всекиго. Едно от опасните положения в живота е да виждате отрицателното в обкръжаващите. Всеки трябва да спира вниманието си на неизменното, доброто и възвишеното в човека. Да виждате недъзите на един човек, това не е наука. Според мен, великата наука е да виждате доброто в човека и него да извиквате. Какво печелите ако знаете погрешките на хората? Като дойдете до съвършения Живот, няма да правите бележки никому. Хубаво е да се образува група от десет души, която да не вижда погрешките на хората. Не дръжте в ума си недостатъците, грешките на хората, защото се цапате и губите. Да говорите лошо за някого, това не е морал. Морал е да не допускате никаква лоша мисъл в ума си. Една сестра ми говори за недостатъците на един брат. Казах й: "Твоите заключения не са верни. Този човек не е лош." Докато един плод не е узрял, той е стипчив и горчив, но когато узрее става сладък. Трябва да чакаме хората да узреят. Някой направил погрешка, не се тревожете, но кажете: "Не е узрял плодът, ще чакаме да узрее." Отрицателните черги на един човек не могат да го характеризират, понеже човек е в процес на развитие. Един ден от тези отрицателни черти нищо няма да остане в него. Как ще критикуваш пъпката, че не е цъфнала още? Не е дошло още времето й да цъфти. Не се произнасяйте за човека, че не е добър, но кажете: "Картината не е още завършена." Ако искате да имате правилни отношения към човека, трябва да държите в ума си хубавите негови черти и да не се отклонявате от тях. Тогава доброто в него ще се прояви. Който ви обича, счита всичко във вас за добро. В какво седи обичта? Този, който ви обича, не вижда никакви погрешки във вас. Любовта не вижда погрешките. Когато хората виждат погрешките на другите, когато ги съдят, това става по закона на Правдата. От хиляди години насам хората живеят по закона на човешката правда. Светът не само че не се поправя, но земята се е покрила с кости. И да не обичате някого, търсете в него добрите черти и за тях ще го обикнете. Преди години дойде при мене една млада мома, много интелигентна, която ми разказа как гледа на хората. На всички хора тя гледала добре, с разположение. Първата й работа била да намери в човека най-добрата страна (черта). Щом я намери, тя се хваща за нея и след това, каквото лошо види, забравя го. Тя забелязала следното: като държи в ума си добрата черта на човека, той се отварял пред нея. Срещате някой ваш приятел и казвате: "Познавам приятеля си." Колкото и да го познавате, все има нещо ново и то някоя добра черта в характера му, която днес ще откриете. Същото трябва да прави и той по отношение на вас. Само при това положение и вие, и той сте придобили нещо в живота си. Цената на Любовта трябва да се увеличава. Ако у човека, когото обичате, не може всеки ден да откривате по една добра черта, вашето приятелство скоро ще свърши. Така е било преди хиляди години, така е и сега. Ако това не става, аз мога да определя след колко години вашето приятелство ще се свърши. Искате да изправите един човек. Не се спирайте на грешките му. Докато държите в ума си неговите погрешки, никога няма да го изправите. Ако държите в ума си доброто, възвишеното в него, само така ще го изправите.
-
Озеленяване. Попитай специалист по озеленяването тук
Донка replied to Иво's topic in Озеленяване. Градинарство. Земеделие
:dancing yes:A аз си мислех че си въобразявам. Това за брезичките е вярно. Една ме беше избрала в онова трудно за мен лято. Много ми помогна наистина, а сега е неутрална - аз си я обичам и ходя винаги при нея, но вече не усещам същата помощ. Може би защото нямам нужда сега. -
-
Истинската Светлина на Света може да се види само когато човек затвори очи за това, което нашите бедни сетива наричат реалност. Бездната е всъщност безкраят и само в него можем да летим на воля... Кой захвърля птиците в небесата? Всички сме били, сме и ще бъдем винаги заедно - всеки от нас свободен да лети така, както му е най-красивои щастливо и леко....
-
Априлска вегетарианска кухня
Донка replied to Донка's topic in Вегетариански рецепти. Вкусно и здравословно
-
Силният и властният мъж е най-добрият учител на жена, която го търси Жена, която иска мъжът до нея да бъде силен и властен, всъщност иска да докаже на себе си и другите, че е толкова силна и властна, че този властен и силен мъж е "неин". Гордостта на таква жена многократно превишава гордостта на мъжа, когото тя търси - затова за тази гордост са нужни по-сериозни уроци, натиск и огън. Това обяснява защо жени с такива мъже до себе си упорито стоят въпреки страданията, които понасят. В повечето случаи позицияа на жертва е много силно средство. Знам колко жестоко звучи, но го казвам от личен опит. За мен този живот свърши след като се изчерпа гордостта ми, която ми нашепваше, че аз съм единственият човек на света, който може да го излекува, да го облагороди, да го направи щастлив - така, както аз разбирах здравето, благородството и щастието - че как иначе - неговите понятия бяха погрешни.
-
Спасибо, Аля! Снощи не можах да намеря думи, за да представя темата - тази картина ми е много близка с нещо и винаги, когато се докосна до нея, нямам какво да мисля или кажа - просто потъвам в този свят на мир, мъдрост и любов. И още едно призведение ми е действало така - усетих го едва когато влезнах в залата на картината в Третяковската галерия. Не помня колко време съм седяла на пейката срещу Троицата, но усещането беше, че тя влива нещо в мен и ме освобождава от всички тревоги и съмнения.... Троица - Андрей Рубльов - български език
-
През апил пазарът е залят от пресен спанак - вълшебният елексир на моряка Попай. източник Ние в градината си поддържаме и две туфички с киселец и лапад, които превъзходно се комбинират със спанака. Непременно се добавя и пресният лук и по възможност пресни листа или малки стръкчета джоджен (гьозум) - те сега растат със скорост няколко сантиметра на денонощие. Е, иска доста търпение да се почисти, особено ако е от собствена градина, но си заслужва. Ние у дома най-много го обичаме с ориз - но така че да стане спанак с ориз, а не обратното. Другата вкусотия със спанак са яйца на очи в спанак, но за тях е нужен и пресен домашен пълнозърнест хляб. Пресният чесън се подразбира при всяка пролетна вкусотия. Ще ви бъда благодарна за още априлски рецепти - салати, супи, ястия... А как се справяте с плодовете през април? Могат ли зеленчуците да заместят липсващите плодове в този сезон?