-
Общо Съдържание
9099 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
650
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
12.05.1941 година – Изгрева – София. Днес, към един часа по обяд, отидохме при Учителя с брат Христо. Той беше на балкона. Поздрави ни и ни покани в трапезарията, да се нахраним. След като се нахранихме, Той ни прие и ние останахме при него до 5 часа. С Учителя най-напред говорихме по въпроси, свързани с моята работа в операта. Сега аз ще предам само разговора ни за музиката. – В бъдеще – каза Учителят – певците от шестата раса ще имат регистър от 5 до 7 октави. Аз възкликнах от учудване. – Тембъра на гласа е в зависимост, дали двойника на човека е в гърлото му и дали всичките обертонове на дадения тон, звучат напълно. Добрият човек има много злато. Аз ще ти дам злато в джоба! Отвреме - навреме ти ще вадиш от това злато и ще броиш златните монети, като ги дрънкаш. Те, обертоновете, като чуят звъна на златото, повече ще работят върху себе си. Всеки звук от тези монети е един съвършен музикален тон. Учителят много вдъхновено продължи: – Човешкият глас е женски елемент. Също и светлината е женски елемент. Мъжкото Слънце още не сме го видели. Слънцето също е женски елемент. Ние виждаме само женското Слънце. Всичко, което е изявено, е женско, а което не се вижда - е мъжко. Образуването на човешкия глас има нещо общо със Светлината. Гласът се предава най-напред в етерното пространство, преди да стигне до нашите уши, после се предава във въздуха. – Учителю, обработването на тона е много сложен процес. Също и образуването на тона е много сложен процес. Аз желая да пея, без да мисля, как трябва да образувам тоновете. – Лицевите кухини играят важна роля при пеенето. Ангелите ни говорят чрез колоритния (колоратурния) глас. Този глас слиза от много всисоки светове и е езика на ангелите. Колоритният глас събужда мисълта на човека. В бъдеще ще се създават на Изгрева специални училища, където ще се изучават окултните песни и упражнения със специални движения. Брат Христо попита: - Учителю, Вие казахте в беседата, че терцата е с един потенциал. Учителят поясни: - Терцата* е построена върху примата*, с един потенциал. Квартата* е с два потенциала, а квинтата* е с три потенциала... Аз станах права и вдъхновено изпях ария на Лучия из операта „Лучия ди Ламермур", от Доницети, като се движех из стаята и играех, тъй както на сцената. След като привърших, Учителят каза: - Тази мелодия е от Ангелския свят. Стана прав, приближи се до мен и попита: - Например как ще изпееш с движение „Студът всичко дава?" Той протегна грациозно ръката си и изпя: „Студът всичко дава"! В това даване почувствах изобилието и щедростта на Бога. Попитах го: - Каква е задачата на Операта, според Вас? - Операта - каза той - сега има едно предназначение, но в бъдеще ще има друго предназначение. Тя ще се преустрои основно. Тези, които пият вино и живеят леко, не могат да пеят. Не е виното, което пее в природата, но водата пее из всяко кътче в природата, в чистите планински изворчета, в морето, в пълноводните реки и във водните капчици и пр. Не може да се пее без красота. Красотата винаги е придружена от грозотата. Грозотата е сянка на красотата. За колоритното пеене, човек трябва да има връзка между слънчевия възел и мозъка. Между мислите и чувствата да няма противоречие. – Когато колоритния тон звучи правилно, в маската – участва мисълта. Трябва да се създаде възможност от страна на певеца, всеки тон да развие своите обертонове. Тогава тонът е чист. – Учителю – попитах аз – аромата на розата на кой акорд отговаря? Учителят си затвори очите и каза: – ЛА бемол мажорен акорд. Някои души се привличат от този акорд, от нейният аромат. Карамфилчето има ЛА минорен акорд. Лилията си има СИ бемол минорен акорд. Чрез аромата на цветята, Ангелите ни предпазват от негативните влияния. – Учителю, кокиченцето със какъв акорд звучи? – С МИ минорен акорд. – Ами лилавата теменужка? – СИ минорен акорд. – Минзухарчето? – РЕ мажорен акорд. – А босилекът? – ЛА минорен акорд. – А лалето? – Лалето има ДО мажорен акорд. Часът стана вече пет. Ние целунахме ръката на Великия Учител. ---- *В музиката - интервали (бел.ред.)
-
0.04.1942 година – Изгрева – София. Днес брат Христо дойде рано сутринта в града. Вече бях готова и го чаках. Минахме през гората. Учителят изпращаше на прага на вратата един посетител и ни покани в приемната. Той ни каза да седнем и за малко излезе. Като се върна, аз му казах: — Учителю, чувала съм че духовните песни на Хендел, Хайдн и др. не са били написани с тактове. Учителят каза: — Светът на словото се различава от светът на музиката. Светът на буквите се различава от светът на тоновете. Словото и пеенето са два различни свята. Словото иде от света на синовете Божии, света на принципите, а пеенето иде от света на ангелите, света на чистите същества, света на красотата. Двата свята заедно олицетворяват пълнотата на Великия Божествен живот. Този живот, обаче се изявява на физическия свят чрез едни и същи органи, които наричаме гласови органи. В Божествения свят няма тактове. Словото и думите се римуват естествено. Небесните музикални форми като слязат в човешкия свят претърпяват известни промени и ограничения. Тактовете са човешко изобретение. Тактовете в музиката, отговарят на човешките закони. — Учителю, например в такта с размер 3/4 има първо силно време, а второто и третото времена са слаби. Ако напишем мелодия в този размер, ние не трябва да слагаме силна сричка под слабото време и слаба сричка под силно време в такта. — В света на Любовта, словото и музиката са хармонично съчетани. Когато пойните птички искат да кажат нещо, те само пеят. Каквото е отношението между музика и слово, такова е отношението между музика и движение. Брат Христо добави: — В Паневритмията имаме слово, музика и движение, Учителю. Аз попитах: — Нали движението трябва да хармонира с музиката и да се съгласува с нея? — Всички окултни упражнения могат да се пеят с движения. — Учителю, защо ги наричате упражнения? — Това не са още окултни песни, те са окултни упражнения. Например, ти как ще изразиш с движение и пеене, че даваш нещо? Докато аз мислех как да го направя, той стана прав, протегна двете си ръце с прибрани пръсти във вид на чашки, излъчващи Божествена щедрост. Подвижи ги отвътре настрани, бавно и тържествено, и запя: „Ще нося Божиите блага във всички човешки сърца!" — от упражнението „Мога да постигна що желая". Пак седна и продължи: — В Божественият свят движението е музика и музиката е движение. В божествения свят, Словото е движение и движението е Слово. Ако поискаш вратата на Рая да се отключи сама, ти застани пред нея и запей! Ще изпееш по всичките правила с ангелски глас, с любов, песента на Любовта, Мъдростта и Истината и вратата на Рая широко ще се отвори пред тебе. Всички души, конто са се отклонили от пътя на Истината, се лутат и страдат в тъмнина. Само чистите по сърце ще видят Бога! В бъдеще певците в операта няма да изнасят на сцената грешния, порочния живот на хората. Потомците на третия Адам, хората на шестата раса, те ще бъдат носители на новите изкуства, на новите науки от Божествения свят. В този момент почукаха на вратата. Учителят стана, поговори на прага на външната врата с една сестра и пак влезе. Седна на мястото си и след кратко мълчание продължи: — Само гениалните души имат и вътрешна, и външна светлина. Слънцето има и вътрешна, и външна светлина. Земята има само вътрешна светлина. Тя ще добие и външна светлина, когато бъде населена само от гениални, напреднали същества. Тогава тя ще започне да свети като Слънцето. — Учителю, кой е най-светлият център на човешкото тяло? — попитах аз. — Този център се намира между двете очи, в основата на носа. Един ясновидец може да види дали този център свети в човека. Ако този център загуби светлината си, това показва, че човек се е откъснал от Божественото дърво и като падналия плод, започва да гние, да се разлага и да мирише. В духовния свят, ангелите и светлите, напреднали души, непрестанно славославят Бога и Неговото име. Те възпяват Неговата съвършена Мъдрост, Истина и Любов. Тук на Земята се виждат плодовете на Божествения живот, в красивите форми на природата, в красивите чувства, във възвишените мисли, във вдъхновението и творчеството. — Учителю, на Небето има ли хорове? — Там светли същества и ангел и пеят. — Ами дирижира ли ги някой, Учителю? — Те пеят без диригент. Когато окултните певци достигнат съвършенството на ангелите, те ще пеят без дирижиране. Бог ще ги дирижира! Диригентът трябва да бъде чист и съвършен. Той трябва да бъде малко по-долу от ангелите. Само такъв човек може да бъде диригент. Може да правите така: На репетициите да има диригент, а на концерта той да седне в публиката и с мисълта си да дирижира хора и оркестъра. Това наричам аз диригент! — Учителю, словото ли се е родило по-рано, или музиката? — Първичното слово, това е музиката. Първите букви на музиката, първите слова на музиката са седемте тона на гамата, конто са излезли от устата на Бога, възприети са от ангелите и са въплътени в човешкия глас. Пеенето е тясно свързано с мисълта, едно проявление на мисълта. Человеците са започнали да пеят, когато са започнали да мислят. Бъдещата симфонична музика ще бъде сформирана само от човешки гласове. Певците в тези хорове ще пеят до седем октави. Първите певци са служели с пеенето си в храмовете и светилищата на древните окултни школи. След малка пауза, Учителят продължи: — Тоновете са отронки от мисълта на ангелите и всяка отронка, всеки тон сам пее и се настанява в подготвеното човешко гърло. В това гърло е поместен и гласовият орган, който е най-сложното проявление на човешкото битие. Човешкият глас е израз на човешката душа. По него се познава как живее човек, по начина по който пее тоновете се познава какво общуване и какви връзки има с ангелския свят. Славеите са представители на ангелския свят. Те са изпратени да пеят 10 000 години на човечеството даром. Тия духове изкупват една своя погрешка от миналото си. Преди грехопадането славеите не са се хранели с мушички и червейчета. След падането на Адам и Ева и те са съгрешили. След идването на шестата раса, те ще станат пак вегетарианци. Ученикът на Новото пеене трябва да знае как да живее, как да се храни, как да диша, как да ходи, как и каква вода да пие и кога да я пие, за да могат гласните струни и неговия гортан да се преустроят с нови музикални клетки, конто ще дойдат от Новото слънце, на новите слънца. Гърлото на окултния певец трябва да съответства на видимото Слънце, което е израз на музикалния живот на висшите същества и то пее и предава музиката на цялата вселена. Това гърло предава мислите и чувствата на ангелите... Почукаха на вратата. Извикаха ни за обяд.
-
И аз съм съгласна с това! В светлината на това, с което се занимавам напоследък - законите на синархията - нас ни обединява ноуменът - "Божественото" в Паневритмията - любовта, свободата, хармонията. Това е точката, от която всеки започва и първото нещо, на което се научава. В същото време всяка съставна част на Цялото се отличава от останалите по проявите си на равнището на феномена. И това е напълно субективно равнище - веки сам за себе си има да открие своята първа стъпка, своето място за начало и да изгради своята последователност. Те могат да бъдат различни до противоположност - точно толкова, колкото сме различни ние - независимо от това, че ни обединява една идея, една хармония... В този ред на мисли - в практически план - работата на един курс по паневритмия е да предвиди и осигури максимално разнообразие и гъвкавост на формите и стъпките на усвояване (феномена) в рамките на ноумена - Божественото, което ни събира. Всеки опит да бъде прокарана универсална пътека на практическо усвояване е сам по себе си нарушение на закона на синархията...
-
Наряд за начало: В начало бе Словото "Господи на Любовта, Ти Си изпълнението на всичкия закон вътре в нас. Ти Си радост за всички от сега за през всички векове." Молитва на Духа Добрата молитва Да се прослави Бог... – формула Йоан 10 Беседа: Добрият пастир Неделни Беседи, 18.01.1920 Неделя, София Наряд за край: Господнята Молитва Псалом 91 Псалом 23
-
Именно! Съвършенството, за което говори Учителя означава пълен отказ от някакви мерки за съвършенство на материалния свят, пълен отказ от мерки за съвършенство в духовния свят и пълен отказ от мерки за съвършенство в астралния свят. Тогава любовта става съвършена - божествена. Парадокс, нали - съвършенството се постига в момента, в който се стопят всички мерки за съвършенство....
-
Мога от личен опит да потвърдя ефективността на метода, предложен от Борислав Само че при мен (вследствие на характерните особености на моята зодия) методът не проработи докато не приложих и логически методи в хармония с описания по-горе. За една Дева това е куха фраза, ако не може да си докаже защо е така, да прозре зад фактите. Аргументи от рода на: "защото трябва силно да вярваш в това" или "защото Бог най – добре знае от какво действително имаме нужда" или други подобни просто не работят при нас. Наложи се доста мислене над "задачките", които животът всеки ден ми поднасяше, много честност, искреност към самата себе си, обективност и безусловна любов към себе си и другите, за да се получи. Например, защо човекът, с когото ми беше толкова хубаво, ме държеше на разстояние, макар че и той също се чувстваше щастлив, когато бяхме заедно? Кое му беше доброто на това, след като толкова страдах? Казах си - добре, нека допуснем, че всичко стане така, както на теб ти се иска да бъдеш щастлива..... - и пред мен се завъртя филм, който с всеки изминат кадър охлаждаше желанието и волята ми да го осъществя. Не ги игнорирах, не ги подтисках - просто ги оставих да действат виртуално - но честно пресмятах последствията - и + и - . Не се наложи да го преживявам наистина, за да се убедя, че това, което Бог НЕ ми даваше сега, а аз исках силно, беше пътеката право в ада - и за двама ни. Имаше момент, в който животът на дъщеря ми главоломно рушеше всичко, към което дотогава се бяхме стремили и вложили много труд и време и средства и надежди... Оставих всичко на Божията воля, макар и с малко само опасение... след 2 години се оказа, че това е било вратата към нейното истинско бъдеще, най-доброто за нея - но е минавало през тунел... за да се подготви... Още го прилагам този метод - действа безотказно. За проблема с паралелната връзка и изживяванията около нея - нямам никакви претенции да окачествявам описания по-горе случай - в следващите изречения споделям само мой личен опит. В един много важен за мен момент стиганх до прозрението, че моите норми за "истинска любов" са били изцяло повлияни от романите, които съм чела в детско-юношеския си период - и по-точно от тотално изкривеното им тълкуване. Някак си бях си внушила (или ми бяха внушили), че истинската любов е непременно свързана с много страст, страдания, загуба на реалните преценки - въобще трагичните любовници на 19 век... Истината е, че това не е любовта - това са хормоните... Любовта е там, където човек спокойно може да бъде себе си, където има свобода и разбиране и загриженост... Където се чувстваме свързани но НЕ обвързани. За себе си определих тогава личен критерий за любов: - ако в присъствието на този човек се чувствам точно толкова свободна и щастлива, колкото и в негово отсъствие и ако изпитвам към него същото, каквото изпитвам към слънцето и тревичките и всичко живо около мен... Ако в мен се промъкне някаква тревога, значи нещо не е в ред вътре в мен самата.... Оправям го. Ако усетя, че губя някого или нещо, значи съм го завързала за себе си и съм ограничила свободата му и своята.... И така...
-
Перфекционизмът до голяма степен (ако не изцяло) е закономерен резултат от грешната мотивация на нашия живот изобщо - Резултатите! Замислете се - ние всичко, абсолютно всичко свеждаме до някакви резултати, като че ли без тях не можем изобщо да си представим дейността, живота си. И от тази уж невинна и добра наглед семчица израства огромен, задушаващ всякаква човечност и любов, бурен. Резултативната мотивация води до делене на "добри" и лоши" резултати, на "способни", т.е постигащи резултати каквито се смятат за добри - и "некадърни" - т.е. непостигащи ги. Да не продължавам мрачната картинка.... Алтернативата? - Тя е пред нас през цялото време - децата във възрастта, в която все още са твърде малки, за да очакваме от тях някакви резултати - когато им се радваме докато играят... а докато им се радваме, те свършват толкова грандиозни неща за толкова нищожно малко време! И защо просто не продължаваме да живеем, мотивирани от самия процес на живеенето? Тогава всякакъв перфекционизъм би се обезмислил... Защото няма такова животно като "перфектно" щастие и перфектна радост, нали? Лесно е... Опитайте.
-
Истинският човек Тази сутрин възлязохме на самотния връх. Горе на полянката, заобиколена със скали, направихме утринна гимнастика. Слънцето заливаше с радостна светлина земята, затопляше скалите, обкръжаваше всичко със сияние. Като разговаряхме, стана въпрос за истинския човек. Учителят каза: Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля. Те са слуги на човешкия дух. Човек по произхода си, по своето естество е нещо велико. Ако обичате човека, ако вярвате в него, а не в това, което външно се проявява, щяхте да видите колко велико нещо е човекът. Вие казвате: "Човек е същество, което мисли." Но той е повече от това, което мисли. Човек не е нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките. Човекът е Божественото. Човек крие в себе си всички възможности за един Разумен Живот. Каквото сте изгубили, ще го намерите. Кога? Когато познаете, че Бог е вложил несметни богатства във вас. В човека има всички възможности да бъде художник, поет, учен и пр. Злото в човека е на повърхността. То е нещо външно. Божественото в човека е непобедимо. През каквито и изпитания да мине човек, в края на краищата пак ще се върне в първоначалното си състояние. Когато някой ви донесе скъпоценен камък, обвит в няколко обвивки и поставен в кутия,първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него. Скъпоценният камък е Божественото в човека, което трябва да освободите от обвивките. Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е вечно и неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. С неговото съдействие можете да развиете дарбите и способностите си. Вярвайте в Божественото във всички хора. Върху този камък ще изградите своето велико бъдеще. Човек може да се прояви в своята пълнота само като съзнае, че Бог живее едновременно в него и в неговите ближни. Не е ли хубаво да виждате във всеки ваш ближен един възвишен свят? Когато всеки човек се убеди, че в другите живее Божественото, тогава между хората ще има правилни отношения. Опознаване - В света хората са пратени да се опознаят. Колко души познавате вие днес? Можете ли да кажете, че познавате даден човек? Ако днес кажете, че го познавате, утре ще видите, че не сте го познавали. Днес казвате за някого, че е талантлив, на другия ден се усъмнявате в таланта му. Това не е познаване. С физическите си очи виждаш сенките на нещата. Вън от Любовта няма познаване, няма виждане. Вън от Любовта животът няма никакъв смисъл. Познаването идва само от Любовта. Само ако обичаш, можеш да познаеш. Бог ни познава по закона на Любовта. Не мислете, че Той ни познава механически. Кои хора познавате? Онези, които са ви направили някое добро, които са ви услужили. Като не обичате някого, не го познавате. Обикни човека както трябва и ще видиш, че в душата, ума и сърцето му се крие нещо велико. Ако не обичаш както трябва,днес се очароваш от някого, а на следния ден се разочароваш. Ако обичаш някого, ще видиш в него много работи и то най-красиви. Външният човек не е още истинския човек. Нещо красиво се крие дълбоко в човека, което може да познае само онзи, който люби. Не можеш да познаеш човека, докато гледаш само неговата външност. С това се обяснява защо ти не обичаш някого, а други го обичат. Ти гледаш само външността му, а той го познава отвътре, вижда Божественото в него. Казваш: „Нищо особено не намирам в този човек.” Защо? Защото не го обичаш. Питай онзи, който го обича, какво вижда в него.
-
За невежеството носим вина най-много ние - тези, които малко (и не малко) гордо си пазим знанията, защото "другите няма да разберат"... А то е защото нас (и мен в това число) ни мързи също - да мислим как да обясним на език обикновен... Тук огромно благодаря на азбуки, която се опита да го направи... На себе си засега слагам 2+...
-
Съгласна съм с азбуки, че е наивно да се твърди коя на коя култура е дала тласък за развитие. От наша професионална филологическа гледна точка всичко е една безкрайна взаимосвързана система и изобщо не може да се говори за национални аспекти. Ако някой от нас изръсеше нещо от написаните по-горе твърдения на изпитите ни по сравнителна граматика и истирия на езиците, по езиковедските ни с=дисциплини, щеше да си получи книжката с "ядосана" двойка. Наскоро слушах и имах възможност лично да общувам с Хари Салман - автор н много трудове за Европа и европейските култури и тяхното взаимно влияние. Невероятна хармония и богатство! Ние сме едно огромно семейство и всеки от нас е ценен с това и тогава, когато осъзнава и изиграва своята лична уникална роля в европейското развитие. И учен, който е посветил целия си живот на изучаване на европейската култура, смирено смята, че ние все още имаме да откриваме процесите, които са протичали в Европа, артефакти, писмени източници, които не само ще сглобяват мозайкат, но могат да разкрият нови само предполагани досега страници, взаимовръзки, които все още ни се губят. А може би точно един ерудиран специалист може да остави за себе си само един път - "exploring". "Има едно нещо, което най-много ни пречи - убедеността, че знаем цялата истина!". По темата - напълно потвърждавам написаното от азбуки - и то е само минималното и е казано на разбираем за всеки читател език. Благодаря!
-
Преди няколко години срещнах в една книга (не помня вече коя точно) доста добре издържано логически обяснение. Душата се преражда, за да постигне вътрешна хармония, т.е. "доброта". Ако след известен брой прераждания, тя не само не се движи по посока на хармонизиране, а и обратно, дисхармонията и се увеличава, то логично е тя да губи все повече енергия и това да доведе до дезинтеграция. Което не означава, че тя ще се изгуби, а ще послужи като изходен материал при създаването на нови единства. Аз лично с имам и още едно разумно обяснение (поне на мен ми звучи така) - в бъдещето хората ще се научат да виждат доброто един в друг и няма да наричат процесите на обучение и хармонизиране "лошо", а по-скоро нещо като "зреещо". Както сега не смятаме зелените орехчета и праскови за "лоши", тъй като горчат и цапат и са твърди - не стават за ядене. Все още.
-
При сутрешната разходка Учителят каза: Който върши добро, свързан е с Разумните Същества. Ако някой направи добро и каже: „Аз го направих, защото съм добър”, той е на грешен път. Той трябва да каже в себе си :„Бог направи доброто чрез мене.” Човек трябва да бъде добър не заради хората,но за Бога, без никакво користолюбие, без да очаква нещо за себе си. Човек е добър, понеже Бог, който живее в него, е добър. Ако правиш добро, не го правиш лично, частично, но го правиш с идеята, че го правиш за цялото, за Бога. Отърси се от частичността. Някой казва, че не знае как да постъпи, но като не го приемат добре, той си казва: „Не трябва да постъпват така с мене.” Казвам му: „Както ти би желал да те приемат, така и ти постъпи.” Злото действа в частичността, а доброто - в душата. С други думи казано, злото се ражда, когато човек се отдели от Бога. Бог е обезсилил злото още от самото начало; то е безплодно, никакъв плод не дава. Дето се говори за яростта, за гнева на Бога, това всъщност означава следното: човек със своето отклонение туря преграда между себе си и Бога и не може да възприеме Божието благословение.Това е тъмен облак, преграда между Бога и него, образувана от неговите погрешки. Доброто, което правиш, е посяване на нивата. Ти посей, после ще жънеш. Като извадите житото от хамбара, хвърлете го на нивата. То не е изгубено. То ще роди и ще напълни пак хамбара ви. Бог не оставя нито едно малко добро в света, което да не благослови. Нищо не можеш да пренесеш от този свят в онзи, освен направеното добро. Доброто, което човек е направил, ще се върне на него. Помнете: като помагате на другите, помагате на себе си. Ако си бил при извора и дадеш на човек една чаша вода, на втори, на трети и т.н., не разправяй какво си направил, но бъди в себе си доволен и благодарен, че раздаваш благата. Казваш: „Къде ще му иде краят?” Ако поливаш плодното дръвче, нали ще даде плод? Това е Божественият порядък, в него Животът е уреден, няма какво да го уреждате. Трябва само да изпълнявате Волята Божия. Един брат попита: - Как може да се направи доброто безкористно, без да се очаква възнаграждение, благословение? И когато направиш доброто безкористно,без да очакваш нещо, пак ще дойде възнаграждението. След всяко добро, което сте направили, Разумният Свят увеличава кредита ви. Тези, които горе ви обичат, помагат ви, понеже вървите в правия път. Стремете се да вървите по пътя на Разумността, на Доброто, на Любовта, за да имате подкрепата на Светлите Същества. За най-малкото добро, което прави човек, получава подкрепата на тези Същества. Каква е разликата между доброто и злото? При доброто човек всякога печели, а при злото всякога губи. Направил си добро някому, то е все едно - вложил си капитал в банката. Казал си една добра дума - също. Казал си лоша дума - ще платиш глоба по закона. Като правиш добро, ставаш по-свободен. При всяка погрешка сам се ограничаваш. Първоначално си бил свободен.Първоначално всички хора са били свободни и като правят погрешки, ограничават се. После трябва да направят добро, за да се освобождават. Когато ти правят добро, все трябва да платиш лихва за доброто, макар че ти го правят даром. Един велик артист учил бедно момиче, което било даровито и често му свирил. Момичето казвало: „Дай сега да ти понося цигулката.” Все таки, трябва да носим цигулката, от която са излезли хубавите тонове, които сме слушали. Доброто се ражда само в скръбта. В мировата скръб се ражда великото Божие добро. Защо е скръбта? За да се роди доброто. Всеки ден трябва да правите по едно малко добро. Има програма, която определя колко добро трябва да правите на ден и на колко души да помогнете. Ако не изпълните тази програма, в живота ви ще се явят празнини. Като ученици от вас се иска малкото, микроскопическо усилие да направите едно малко добро. Може да ви отнеме една минута или една секунда, но от него ще зависи вашето бъдеще. Ако не употребите поне една минута през деня за едно добро, направено от Любов, това показва, че не можете да приложите закона на Любовта. Правете опити в областта на Любовта,като започнете от най-малкото, от микроскопическото добро. При това, опитайте се да го направите първо на онзи, когото не обичате. Да спасите мравка, която се дави, това е геройство. Защо? Защото изпълнявате Волята Божия. Бог се грижи и за най-малките Същества. Направете на един човек това, което никой друг не е направил за него.
-
Недалеч от селото имаше минерален извор. Водите му тъй си течаха на свобода в самата местност. Изворът беше обилен, водата му малко топла, мека, приятна на вкус. Учителят я намираше превъзходна, пиеше само от нея и я препоръчваше на всички. Около извора, на стръмните склонове, обрасли с млада дъбрава, имаше поляни. Тук често идвахме с Учителя. Природата беше скромна, приветлива. Тревичките си растяха, листата на дърветата се разпущаха, цветенцата се подаваха всяко на своето време. Птичките пееха. Животът пулсираше със своя отмерен и здрав ритъм. Мисълта на Учителя беше превод от Великата книга на Природата. В нея се чувстваше същият вечен ритъм на Единния живот: - Това, което радва човека, е Бог. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение , е Бог. Това, от което възприемаш в даден случай живот, каквото и да е насърчение, каквато и да е сила – това е Бог, там Бог присъства. Само между две разумни същества може да се образува разумна, велика мисъл. Това е закон. Нужно е да имаме връзка с Бога, за да се прояви разумната мисъл в нас. Всички мисли, които текат в ума, всички чувства и желания, които текат в сърцето, идат все от Великия Извор. Този извор е душата. Изворът на душата се пои от един по-велик Извор. Това е Божият Дух. Изворът на Божия Дух се пои от още по-велик Извор – от Абсолютния Незнаен Дух на Битието. Всяка мисъл, която носи на човешката душа соковете на Любовта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи светлината на Мъдростта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи на човешката душа свободата на Истината, иде от Бога.Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт. Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт. Чрез всичките ангели, чрез всичките напреднали Същества се проявява любовта на Бога, само че в разни степени. Значи Любовта иде от едно място, от един център.Ако искате да отидете при Любовта, трябва да отидете при Вечния Извор – Бога. Вън от Бога не можем да познаем Любовта. Ти си една врата, през която Бог влиза, за да те научи как да обичаш. Само той ще ти покаже как да обичаш. Остави да те учи само един. Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител”. Който се учи от Господа ще се облече в най-красивата си дреха. Който е съгласен с Божествения принцип, животът му е поезия, музика, песен. Той е смел, решителен и с благородни, възвишени чувства. Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява, страхува се за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма средства, че не е осигурен и т.н. Обръщайте внимание на малките подтици, на малките мисли и чувства, които се явяват у вас – в тях е Бог. Къде е Бог? Бог е там, дето има Любов, Мъдрост, Истина, Живот, Знание и Свобода. Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото преживяване на духа, което ни освежава и повдига, това е Неговото присъствие. Някой казва: „Бог да оправи света.” Веднъж Бог е писал в сърцата на хората. Той вече е оправил света. Остава да се прояви това, което е написал в човека.
-
Орлине! Благодаря за темата! Имали сме подобен случай тук, макар и не с увреждане. Сестрата върви с малки стъпки и бавно, защото има проблем с коленете. Когато играхме за пръв път кръгът осезателно се размести и зейна дупка, а хората се приближиха плътно зад двойката, в която играеше тази жена. Тогава всички си спомнихме, че се правят малки стъпки... След малко кръгът отново се хармонизира и беше страхотно усещане... Понякога точно бавното постъпателно движение дава усещане за полет...
-
Пролетта е събуден безкрай, пролетта е южнякът със топлата прежда, настървеният кучешки лай, теменужка, която от храста поглежда. Пролетта е и къс синева, и размаха на щъркова сянка, и тревица, подала едва, и черешова бяла камбанка. Пролетта е прекъснат покой, най-висока вълна на душата, младо стадо на тих водопой, едри капки от дъжд благодатен. Пролетта е животът ни в цвят, птичи песни в зелена дъбрава, най-брилянтния, радостен свят, който още от детство познавам Иван Маринов - "Лирика"
-
С благодарност към нашите бащи и майки, които преди 40 години са успели да чуят своя вътрешен глас и да запазят мира и нас, които тогава сме играли нищо неподозиращи. Успели са да запазят света и за всички, които са се родили и израснали в следващите трудните, но мирни десетилетия. Дано и нашите деца и внуци могат да го кажат с любов за нас след 40 години.
-
Здравейте Имам въпрос към Светла_Б Нашият кръг обикновено варира между 6-20 човека. От няколко седмици при нас все възниква въпрос как да играем Слънчеви лъчи. Невъзможно е да направим 12 лъча по 12 човека - за затварящ кръг да не говорим. Обикновено надделява мнението да запазим кръга от предишната част като само сменят местата си мъжете и жените. Обаче няколко пъти за експеримент (ние обичаме да правим нови неща и да следим усещанията си) се разпределихме в лъчи към центъра. Вчера, например играхме 6 човека - 3 двойки обърнати към центъра хармонично разположени в кръг (по-скоро триъгълник). Беше много вълнуващо и ни повлия страхотно. Днес, обаче, някой каза, че имало такова правило, според което ако няма 12 лъча и затварящ кръг, не бива да се играят в лъчи, а само в кръг. Споменаха за някакви енергии и че на езерата се играело така. От друга страна, нашата учителка в курса ни е казвала, че е важно д се играя и към центъра, и в кръга... Засега ние, ако има против да играем в лъчи, за да запазим хармонията, играем в кръг и въобще гледаме да няма спорове. Какво е вашето мнение?
-
Намръщил вежди, светът жuвee с предчувствие, че идва краят. Настръхнали антени се въртят. Добре, че розовите бебета не знаят, кaквo без тях кpoим, кaквo cклaдupaмe в подземия дълбoku. Пожари, пепел, чумав дим.. От взривове no6ъpкaxмe магнитните nocoкu, неблагодарни сме чеда. Прицелваме се в изгрева, в цветята, в съня, във хляба и в дъжда, залъгваме с кpacuвu фрази вятъра... Човечество! Пропуснем ли мига, домът ни, просто, ще се срути! Ще угасим небесната дъга! И дemcкume caндaлкu ще останат необути! 1970 г. Из "Между два сезона" Иван Маринов
-
Честито и от нас с Емо! На Аничка - подарък да и е топличко у дома Миленче, следващия път няма да ти се размине - ще дойдем да те вземем за срещата! За теб:
-
Чета критичните мнения и си спомням своите лични усещания в началото... Но си спомням и думите на нашата Маги, когато тя за пръв път се оказа сред нас след дълги години самостоятелно израстване и за беда (и съвсем не случайно, явно) се оказа на почти единственото за целия ни курс повишаване на тон от хората, които обичат да размахват с пръст. След конфузния случай седнахме с нея на чай и аз все още леко засрамена, макар и да не вземах участие в непряитната сцена, изразих съжалението си. Няма да забравя думите и: 'Ако човек съди за учението по първото нещо, с което се сблъска, и се отблъсне от него и хората заради постъпка на друг човек, който и да е той, значи той все още не е разбрал най-важното и мястото му не е там. Ако ние критикуваме и се отдръпваме заради някого, значи ние самите не сме постигнали безусловната любов, а я търсим и виждаме недостатъка и у другите".
-
Ани останх много изненадана от това, което си написала за ограниченията - аз лично не признавам никакви и в кръговете, които играя, няма такива. Много се радваме на всеки нов и непознат човек - много повече отколкото на тези, с които се знаем от курса! Отношението към неопитните е не просто дружелюбно, но винаги те са на най-голяма почит и най- опитните играят с тях и пред тях. После винаги тях поздравяваме първи. Някак негласно всички приемаме новия непознатия човек като "изпратен", а това означава много за нас. За популярността. Когато започвахме курса, ми се наложи малк0о с рогата напраед да преодолея сериозна съпротива срещу публична разгласа. Опитаха се да ме убедят, че "ако една душа и е дошло времето, тя сама ще намери пътя към кръга" и обявите из града и в сайтовете на града ще привлекат "тъмни сили" и това би се изтълкувало като натрапване. Нещо се спомена и за теменужките... Само че аз това с теменужките отдавна за себе си съм го изтълкувала и направих каквото вътрешно се чувствах, че ми е поставено като задача. И нищо лошо не стана - обратното - кръгът порасна почти тройно и всеки от новите разказваше как "случайно" е видял обявата или му е казал човек, който е видял обявите. Така че е време да преосмислим своето отношение към публичността и да намерим разумната и здравословната мярка. Ако тръгнем да убеждаваме хора, това би нарушило свободата им сами да решат. Но ако не пуснем обявите, ако не организираме курса, ако се срамуваме и страхуваме да кажем (Клаудия!!) на познатите и съседите си, че танцуваме Паневритмия сутринта, то къде, при кого ще заведе Духа онези, които изпитат импулса да се включат? Много по-трудно е човек да пита, да търси в един малък град. Друга широкоразпространена заблуда, която постепенно се изживява напоследък, благодарение на позициите на една разумна и далновидна група от хора, е че Паневритмията задължително е свързана с наряди, четене на беседи и други подобни традиционни практики в братството. Едва ли не се смята, че Паневритмия играят само тези, които ходят на беседи и по някакъв начин участват в братски живот. От лични контакти знам, че тази мисъл спира много хора - "много искам да играя, но не ми е комфортно да участвам в групи или някакви други практики, и затова не идвам. предпочитам да чета сам и да мисля и прилагам". Това е широкоразпространено и само поведението на хората, които играят Паневритмия и участват в другия братски живот може да убеди тези хора, че няма нищо задължително и нищо неправилно в Учението и всеки сам решава къде в какво и как да търси Пътя.
-
Откакто чета тази тема в главата ми филоложка се върти въпрос - предположение: - Дали е случайно наличието на различни думи (понятия) за "човешко" и "човечен" в български език, human / humane в английски, menschlich / human в немски, человеческий / человечный? Може би все пак човешкото съзнание вижда някаква принципна разлика - но съвсем не толкова елементарна като "зло - добро". Чета една брилянтна книга в момента от руски автор от времето преди революцията - та той доказва съвсем убедително и с примери от историята на човешките култури, че опростенческото обобщаване и изравняване на понятията, отрицанието на синархичния закон, прекъснатостта и непредвидимостта в полза на равенството, абсолютизирането и непрекъснатостта е признак за все още ниско ниво на развитие на абстрактното мислене.
-
На срещата на Портала в Априлци - 7-9 май 2010г. клуб библиотека "Виделина" получи безценно дарение от Свищовската братска група. Над 70 библиотечни единици ще бъдат включени в каталога ни - повече от половината са издания на беседи и томчета с беседи, издадени до 1947г. Част от тях са дарения от личните библиотеки на братя и сестри, живели и работили преди заминаването на Учителя и това ги прави особено важни за нас. След като книгите от полученото дарение бъдат описани, тези от тях, в които има текстове, непубликувани в интернет, ще бъдат сканирани и качени в сайта на библиотеката и на други подходящи за целта страници. С огромна благодарност към Свищовската група!
-
Клуб - библиотека Виделина получи дарение от над 50 заглавия от личната библиотека на нашата приятелка Александра Чистякова от Петербург. В списъка са скъпоценни книги от областта на Езотериката - на руски език, които не бихме могли да намерим в България нито на български, нито на руски език. С огромна благодарност към Александра! След като книгите бъдат описани в електронен вариант, ще предоставим на всички наши приятели и потребители списъка и кратки рецензии за книгите. За тези, които проявят интерес, но нямат възможност да ползват книгата в Хасково, ще предоставим ксеркопия или сканирани копия на книгите.