Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    9099
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    650

Всичко добавено от Донка

  1. Светът беше в мрак. Безумието на изтреблението беше обхванало човечеството. Не се виждаше изход, не се виждаше светлина. Тревога изпълваше сърцата. Неизвестността тегнеше над всички. В такива моменти Учителят умееше да успокои и да вдъхне вяра. Той откриваше перспективите на светлото бъдеще, очертаваше образа на едно обновено, възродено, просветено човечество. Отвори се въпрос за новата епоха, която иде. Учителят каза: Слънчевата система излиза от гъстата материя и влиза в по - рядка среда. Затова ще има условия да се прояви по - висше съзнание в човечеството. Слънчевата система излиза от тъй наречената 13-та сфера. От друга страна, Слънцето влиза във Водолей. Сега изтича тъмната епоха - Кали Юга. Понеже Земята влиза в нова област, всички стари форми ще се изменят. Новите форми ще разрушат старите. Хората няма да забележат как ще израснат, ще станат нови хора. Старите форми ще паднат, както капят есенните листа. На мястото на старите хора ще дойдат нови хора - с нови мисли. Земята, като направи много милиони обръщания, минава през едно изключение. Днес става това изключение. В човешкия мозък се образуват нови органи за бъдещото човечество. Докато те не се създадат, много неща ще останат необяснени. Когато великият художник започне да рисува своята картина, хубавото, красивото може ли изведнъж да изпъкне? Не. В първия ден той само ще нахвърли боите с четката си. И да не харесваме картината му, той само се усмихва. На втория ден гледаш - картината има същото положение. Той ще ти каже: „Не бързай да се произнасяш. Като свърша картината, тогава ще си кажеш думата.” И вие сега бързате да се произнесете за Живота, обаче той не е завършен още. Една сестра попита: - Учителю, кога ще дойде времето всичко да ни е ясно? Сега сме в това време. Сега настъпва особен период в света, период на промени, които ще го организират. Сега се създава нов тип човек, нова раса. Бог предоставя на хората да уреждат малките работи, а големите работи сам Той ги урежда. Днешната епоха е епоха на раждане на новата раса. Всяка нова епоха започва с нов ритъм. Сега иде нов ритъм в Живота. Божественото навсякъде си пробива път. Вълната, която иде сега, ще повдигне не само нас на по-висока степен, но и всички минерали, растения, животни. Онези, които не подеме, ще останат за в бъдеще. Помнете: Втора такава вълна няма да дойде, защото в Природата няма повторение на нещата. Ако оставите за в бъдеще, тогава условията ще бъдат по -тежки. Иде ново знание, Нова Култура в света. Аз я наричам Култура на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Тя ще научи хората как да живеят. Старият живот е плач, а новият - веселие. Старият живот това са корените, а новият - клоните. Сега сме в края на безлюбието и началото на Любовта. Кой събужда човека? Онзи, който се грижи за него. Майката събужда детето. Това показва, че тя се грижи за него. Бог събужда човека, това показва, че се грижи за него. Които не се събудят за днешната епоха, ще останат за други времена. Ние мислим какво става с онези хора, които не могат да приемат Божественото. Въпросът е ясен. Отивам при едно дърво и обирам зрелите плодове, а за другите плодове ще чакам. Като узреят и тях ще обера, а лошите плодове ще употребя за тор. После те пак ще станат красиви плодове. Ти казваш: „Защо е така?” Защото другояче не може да бъде. Казано е в Писанието: „Търсете Ме, докато съм близо”. Това значи - използвайте благоприятните условия, докато съм близо до вас. Ако хората бъдат изненадани от това, което бъдещето им носи, тази изненада ще ги лиши от възможността да използват доброто, което иде. Ето защо, за да се ползва от условията на Живота, човек трябва да разполага със знание, което носи Мир на душата. Невежеството изпълва човека с тревоги. Сега навсякъде се ражда новото в света. Кое е новото, в каква форма ще се изяви, малцина могат да разберат. Нов цикъл се създава. Който може да влезе в него, намира се пред велики перспективи. Ако не сте готови, ще пропуснете условията. Божественото иде в света. Сега е най-опасното време. Може да заспите и да останете вън. Божественият влак е толкова точен! Само с една секунда може да закъснееш. Затова вашето съзнание, вашите сърца и умове трябва да бъдат будни. Онзи, който е живял хиляди и милиони години на Земята и е прекарал толкова страдания, трябва ли да пропусне този момент, да пропусне влака и да не може да възприеме Великото? Ако Бог те намери буден, когато дойде при тебе, ти ще израснеш както семето, ще се развиеш и ще дадеш плод. Денят има две половини - една, когато Слънцето изгрява, и втора, когато Слънцето залязва. До обяд имаме възкачване, а след обед - слизане. Законът е същия и по отношение на епохата. Сегашната епоха залязва и това не може да се спре. Силите на тъмнината си отиват. Доброто ще дойде точно на определеното време, както пролетта идва на своето време. Когато дойде пролетта, всичко цъфти. Така ще стане и с идването на Божественото. Иде един светъл век. Идеята за братството ще се реализира. Тази Божествена пролет ще дойде постепенно, а не изведнъж. Хората ще се изменят незабелязано. Просто няма да усетят как ще се изменят. Един ден те ще се събудят и ще се намерят в ново положение, както гъсеницата, която е завита в пашкул и вътре се превръща в пеперуда, която вече не може да се храни с листа. Това, което иде, може да се нарече проявление на Божественото Начало в човека. Новото поколение, което се ражда, ще обнови света. Значи ние сме в епохата, когато гъсениците ще се превърнат в пеперуди. Някои гъсеници, които не са станали още пеперуди, питат как ще се живее във въздуха. Като станат пеперуди, тогава ще се научат. Като гъсеници не могат да се научат. Днес животът е по-активен. Преди години, три седмици е трябвало да минат, докато децата си отворят очите, а сега още като се родят, отварят очите си. Това е навсякъде, във всички народи. „Глупавите” хора ще оправят света. Кои са глупавите? Двама души се съдели. Дошъл синът на единия и казал на баща си: „Татко, не ни трябва това, за което се съдите. Да го оставим, да простим.” Този син минавал за глупав, но той прекратил делото.
  2. Шестата раса Учителят вдигаше краищата на завесата и за миг откриваше бъдещето, което слиза отгоре.За обикновения човек това беше като приказка от 1001 нощ. И все пак, това е реалният Живот, в който предстои на човек да влезе. - Всяка нова епоха е творчески акт на Бога. Днешните времена не могат да се сравнят с бъдещето, което идва. Всички раси - черната, червената и жълтата, трябва да минат през бялата раса.Напредналите души от другите раси ще минат през бялата, а напредналите души от бялата раса ще минат в шестата раса. Сега в света се образува едно ядро от хораот всички нации - англичани, французи, германци, руси, американци, японци, китайци, българи, турци, сърби, черни, бели, които образуват една нова раса,един народ с нови схващания, различни от сегашните. Кой групира тези духове? Великият Божествен закон ги привлича, за да се опознаят и работят заедно. Питам: Българите могат ли да бъдат един контингент от такива хора? Могат. Ако българите не пратят там свои представители, ще слугуват. Онези народи, които изпратят свои представители, името им ще се запише в това велико царство, а онези, които не изпратят, името им ще се заличи. Писанието казва преди хилядигодини: “Народи, които не служат на Бога, нямат никакво бъдеще.” Иде един славен момент, за който трябва да се приготовлявате. Радвайте се за вашето бъдеще, за това, което ви чака. Хора от шестата раса има сега навсякъде, във всички народи. Представителите на шестата раса ще срещнете като някое умно дете, като някой благороден момък или като някой старец. Една сестра запита: - Ще ги видим ли? - Вие сте ги виждали. В писанието е казано: „Ще се съберат всички народи и ще се освети името на Бога.” Под „Дванадесет колена на Израиля” се разбира, че ще се обедини човечеството. Дванадесетте колена, това са дванадесетте зодиака, дванадесетте качества на човечеството. Хората имат дребни идеи. Българите искат велика България, сърбите - велика Сърбия. Всички искат да бъдат велики. В Царството Божие всички народи трябва да се обединят. Под „Царството Божие” трябва да се разбира хората от шестата раса. Те ще живеят в братство. Всички народи ще бъдат едно цяло. Тези, които не разбират пророчествата, се смущават от бъдещето. Прочетете 60-та глава от Исайя. Тази глава се отнася до идването на шестата раса. В съборното послание на Юда, се казва: „Ето, Господ иде с десетки хиляди свои светии, за да вършат съдба над всички и да тури нечестивите на място.” Това се отнася за една епоха, чието начало започва сега. Досега доброто растеше в цветарника, а когато дойде Царството Божие, всички цветя ще бъдат извън цветарника - ще има естествени условия за тях. От Невидимия Свят идат напреднали Същества - хората на новата Любов, или тъй наречените предци на човечеството.Те са работниците, които идат отгоре. И като намерят готови души за работа, ще се вселят в тях и чрез тях ще работят. Идват нови идеи в света. Те влизат в стълкновение със старите. Защо? Защото старото не иска да предаде царството си.Те коренно ще преобразят света. Старите системи ще се заменят с нови. Който приеме новите идеи, ще се измени. Лицето му ще светне, ще придобие нов израз.Ние сме в преходната епоха. Всички ще минем в новата епоха, ще живеем по нов начин. Старите форми изживяха времето си. Старият живот вече няма материал за работа. Време е всички хора да повдигнат съзнанието си стъпка нагоре и да дадат път на Божествените енергии. Човекът на шестата раса - Всяка раса се отличава с известни качества: черната раса - с въображение и силни чувства. Червената – с активност; те прилагат геометрията и математиката. Жълтата раса се отличава с обективния или предметен ум. Бялата - с разумност. Откак е дошла на Земята, тя тегли нещата на везни и ги изучава. Шестата раса, която предстои да дойде, съдържа в себе си добрите качества на всички раси, които са живели преди нея. В това отношение тя представлява вътрешен синтез на човешките добродетели. Като живее на Земята, човек минава през фазите на миналите раси. Някой път проявява обективен ум - тогава проявява жълтата раса. Хората на жълтата раса са консервативни и фанатици. Някой път човек е войнствен - остатък от червената раса. Някой път чувствата вземат в него надмощие - това е остатък от черната раса. Видите ли човек, който проявява разумност, той е от бялата раса. Колкото и да се пази човек, все ще мине през фазите на миналите раси и ако е самостоятелен, ще се учи от тях. Шестата раса е раса на Справедливостта и на Царството Божие. Шестата раса иде вече и тогава Царството Божие в миниатюр ще се въдвори на Земята. Един брат запита: - Учителю, Справедливостта не е ли нещо по - нисше от Царството Божие? Защото по закона на Справедливостта един, който работи по-малко, по-малко трябва да получи, а според един по-висш закон всеки трябва да получи според нуждата си. - Царството Божие и Справедливостта са едно и също нещо. Аз говоря тук за Божествената Справедливост. Културата на ума създава външни форми.Шестата раса ще влее съдържанието на тези форми. Всяка раса е дала нещо от себе си.Бялата е направила много повече от черната и жълтата. Следващата раса - расата на Любовта - ще даде най-много. Тя ще се представлява от благородни, светли души. Тя ще донесе Новата Култура на Земята. Идеите на шестата раса са като въздуха - те сега навсякъде проникват. Славяните ще дадат подтик за шестата раса. След събитията, които стават, шестата раса ще стане активна в живота. Ще започне да поема ръководството. На Земята ще има много повече нейни представители, отколкото сега. Те ще дадат нова насока на Културата. Славянството е подложка, върху която ще бъде присадена шестата раса. Един брат запита: - Има ли възможност в България да се яви шестата подраса? - Да, има условия. Затова се работи в България от няколко хиляди години. Шестата раса ще организира света. Ще поеме ръководството на Земята в ръцете си. Божественото в човека приспива сега нисшето, животинското в него; хиляди години го приспива, както заспива змията. Шестата раса ще ръководи, а жълтата и бялата раса ще изпълняват нейните нареждания. Учените хора, които ще дойдат, ще турят ред и порядък в света. Те са хората на шестата раса. Бялата раса ще отстъпи мястото си на следващата, както едно време черните отстъпиха мястото си на нея. Разумните хора от всички народи ще образуват шестата раса. Вие пристъпяте бавно и сигурно към шестата раса. Там ви очаква срещата със светлите души, които ви обичат - никакво колебание и съмнение! В шестата раса всеки ще съзнава, че и другите имат права и свобода като него. Казано е: „Ако не се родите изново.”Тези думи подразбират шестата раса. Новораждането, за което говорят християните, е влизане в шестата раса, а покаянието, обръщението и пр. са приготовление. Новородените са вече в шестата раса. В нея няма да има вече умиране. Като дойде време да си отиде, човек ще се дематериализира, ще стане невидим. Няма да има гробища. Гробища ще има само за останалите хора, а не за онези от шестата раса. Както сега едновременно с бялата раса има черни, червени, жълти, тъй ще бъде и в шестата раса. Бялата раса само приготовлява пътя на Любовта - шестата раса. Хората на Любовта ще бъдат други хора. За тях се отнасят думите в Евангелието: „Първото възкресение.” Проявата на Любовта в хората - това е първото възкресение. Шестата раса носи положителна красота. Хората от тази раса ще имат много правилни черти, ще бъдат красиви. Те ще носят висок идеал в себе си, който ще ги прави красиви. Те ще бъдат много по-красиви от сегашните, те ще бъдат най-красивите хора, които сте виждали досега. Лицевият ъгъл на европееца е 80 градуса. У по-нисшите раси е 75. У кучетата е 35 градуса. У човека на шестата раса ще бъде 90 градуса. На животните лицето е отзад. Значи станало е обръщане на 180 градуса. Много рядко съм виждал красиви хора. Веждите на хората от шестата раса ще бъдат по-прави, ще показват, че са части от един много голям кръг. Значи ще бъдат много малко извити. Цветът на тези хора ще бъде светъл, както една фигура, осветена от Слънцето. От лицето им ще излиза светлина, като че радиира.Вечерно време няма да има нужда от лампи. Дето ходят ще бъде светло понеже човек ще излъчва светлина. Техните очи ще виждат надалече, ще виждат втъмнината. Когато гледаш един човек отдалече, не го знаеш какъв е, а пък човекът на шестата раса ще вижда подробностите отдалече. Ние трябва да придобием качеството насветлината - безкористието и качеството на водата - мекотата. Това, което енаправила светлината, като е осветила пространството, направете го и вие. И това, което е направила водата, като е очистила нещата, направете го и вие. Човекът от шестата раса вече е построен,той съществува. От хиляди години го има, но го пазят, скрит е, не го показват на всички. Природата е затворена книга. Който знае да я отвори, чете в нея. Мнозина гледат затворената книга само отвън, подвързията. С идването на шестата раса хората ще влязат в рая, ще излязат от греха. В бъдеще човек ще помни своите минали прераждания. Ще му е приятно да ги помни, но ще чувства, че е излязъл от старото си състояние, както пеперудата, която по-рано е била гъсеница.
  3. А според мен не бива да се прибързва с логическите вериги и да се монополизира една от възможните като единствена. На всеки грамотен психолог е известно, че нещата текат в двете посоки. Възможно е осъзнаването на проблема да предизвика информационния отпечатък в съзнанието на пациента и така - излекуването. Но е възможно и обратното - външен фактор да предизвика информационния отпечатък и той да задейства процеса на осъзнаване - и оттам излекуване. Има примери.
  4. В Портала сме се постарали да не определяме как е правилно да се играе, а да съберем обективна информация кога какво и къде е дадено за тези упражнения. Статията се намира тук. В нея са посочени всички познати ни източници. Съборна беседа Преображение - 1922 г. Разговори при седемте Рилски езера - Б. Боев - Шестте гимнастически упражнения
  5. Книгата на Николай Дойнов - И с очите си видях Изгрева можете да прочетете в нашата Електронна библиотека. С благодарност към Издателство Бяло Братство за предоставената ни възможност спомените на Николай Дойнов да стигнат до всеки читател по света, който има нужда и интерес към тях! Ако имате желание и време да участвате в работата над публкуването на спомените в Портала, пратете лично съобщение до Иво.
  6. Да се боря за доброто? Ами не се боря. Предпочитам да си отварям очите и душата и да ги почиствам по-често. То доброто си го има достатъчно и е навсякъде около мен. Проблемът е в зрението. Да правя добро? Че коя съм аз да знам и да правя добро? Бог си знае и си го прави. Аз да имам уши и сърце и да ги почиствам честичко, за да чувам волята МУ.
  7. Да, така и предполагах, че имаме терминологично разминаване. Само че, според скромното ми мнение, първо, изброените от Диди семейни ценности всъщност не са семейни - те са общочовешки и важат за всички отношения. Нима само с партньора и само в семейството проявяваме любов, уважение, доверие, съпричастност? Говоря за семейни ценности - тези, които бяха изрично написани в началото на тази тема: и малко по-късно: За да не претоварвам това мнение, ще спра да давам препратки.... Проследих много внимателно изреждането на семейните ценности. То започна с неща, отнасящи се само към семейните взаимоотношения и постепенно към тях се прибавиха общочовешките ценности. което от една страна е добре - но от друга се нарича "сиво внушение". Т.е. наример ценноста "разпределение на мъжките и женските роли в семейството" се слага в един списък със "уважение и съпричастност" и така се внушава - ако искаш да проявиш уважение и съпричастност, ще си спазваш своята роля в семейната среда А то е точно обратното - има ли някаква установена от обществото роля, модел, някаква рамка, според която може да се прецени - спазва, не спазва, любовта става зависима от тях. . Колкото до филма Листопад и романите на Решат Нури - много са си хубави, само че никой не ни учи как да разчитаме посланията им.... На мен, например ми потвърждават моята теза....
  8. Благодаря за ценната пауза за размишление. От вчера си мисля защо се получава това разминаване в темата, въпреки че, убедена съм, ние говорим за едно и също нещо. Тази вечер стигнах до хипотезата за мотивацията и реализацията. Според тази хипотеза всичко зависи от това дали отлично формулираните от Орлин семейни ценности се приемат като мотивационен фактор на семейния живот или само като практическият резултат от действието на друг мотивиращ фактор. В единия случай мотивиращ фактор са семейните ценности, а любовта и щастието са следствие от реализацията им. Във втория случай мотивиращ фактор е базовата ценност "Обичай ближния си така както обичаш себе си". Всички изброени от Орлин точки от списъка са следствие от реализацията на базовата ценност. Пояснявам, за да се разбере по-добре. Например, аз се усмихвам и се държа учтиво и меко с моя съпруг, когато той е направил или прави нещо, което ми е неприятно: вариант 1: Мотивът ми са моите семейни ценности и аз бих се почувствала по-зле, ако не ги следвам, отколкото докато понасям нещо, което ми е неприятно. Мога да дам стотици примери от личния си живот, но мисля, че няма нужда. вариант 2: Мотивът ми е безусловното уважение към свободата на човека до мен да постъпва или мисли по негов си начин и какъвто и да е той, това не променя моето отношение към него. (Е, не е чак толкова трудно и невъзможно - напротив, трябва да ви уверя, че това е най-лесното нещо на този свят.) А какво стана с неприятното усещане? - В първия случай (мотив = семейни ценности) то или е подтиснато. или преодоляно от положителната енергия, получена като награда за спазената семейна ценност. - Във втория случай (мотив = безусловна любов) - умът ще трябва да поработи сериозно, за да осъзнае откъде е дошло това неприятно чувство и как да се промени мисленто и поведението така, че то да се трансформира в положително. Или и в двата случя постъпваме както съветва Христос : Ако ви ударят по едната буза, обърнете другата - т.е. сменете гледната точка. Само че в първия случай я сменяме с какво? А във втория с какво? И какви могат да са последствията? Ето ако си отговорим на тези въпроси преди да изберем кое да е мотивът на поведението ни, щ можем да поемем и пълната отговорност за това, което ни се случва. Същото важи и за решението ни да бъдем заедно с определен човек и дали можем да поемем отговорността за различна мотивация? Темата наистина е много сложна и много важна. Прекалено важна, за да я замърсяваме с личностни квалификации, нападки и офтопик подмятания. Допълнение: Нека за удобство засега изключим случая, в който се демонстрира безусловна любов, но всъщност това е прикрита духовна ценност. За мен лично той спада към първия вид мотивация.
  9. Мисля, че написах достатъчно ясно позицията си и няма нужда да я обяснявам повече. Тя си е моя лична и това, че има други, различни и противоположни на нея, е хубаво. Така всеки има възможност да чете, да мисли, да избира, да поема отговорността за личния си избор, а не да я отнася към конкретен "съветник". (Азбуки, съгласна съм за недоразбирането - не на личния опит, а на позицията. няма как да бъде разбрана в този случй...)
  10. А ти предположения ли правиш за бившето и настоящото ми семейство? Един психолог по образование би трябвало да знае, че всяко предположение е отражение на това, което се крие в ума на предполагащия. Истината е точно обратната. Ние с бившия ми съпруг и сега се обичаме, но при мен вече ги няма рамките. При него все още си ги има. Рамките, които иа з и той се опитвахме да спазваме, провалиха любовта ни. В сегашното - тази сутрин Емо по повод на нашата дискусия каза нещо, което не ми беше хрумнало. "Вярно е, че ние имаме еднакви ценности - те са - не признаваме никакви други ценности освен безусловната любов и свободата си" Ние с него просто нямаме семейни ценности - ей така, нямаме. Всеки ден, всякоя минута всеки един от нас е такъв какъвто е, а не какъвто следва да бъде в семейството. Ние не сме ролите си в семейството, а сме самите ние. Аз не съм нежна, защото такава е ролята на жената и съпругата, а защото така ми е хубаво. Има моменти, в които той обича да се сгуши в мен - като малко момченце в прегръдката на мама, която го обича безусловно. Много му се радвам и тогава - на естествеността, на това, че не се опитва да ми играе роля на съпруг - мъжкар, макар че е мъж отвсякъде. Естественост - това е к;ючовата дума в едно семейство. Прав си в това, че страданието в семейството идва при разминаването на ценностите. А сега с ръка на сърцето ми отговори на въпроса: Възможно ли е двама човека изобщо (да игнорираме пол, възраст, произход и т.н.) да имат еднакви ценности???? Наблюдавам зараждащите се семейства на моите деца сега. Когато не са намесени някакви рамки - лъчезарни, щастливи. когато работата опре до "така е редно", започва мърморене, недоволство. И всеки се опитва да убеди другия, че неговото разбиране за тази или онази ценност е правилното. И да го наложи, разбира се. Не са ми виновни децата - много са ми добри - виновни са оковите в умовете им. И ние с Емо сме ги носили - аз 20, той 25 години и сега сме щастливи без тях. За сериозния ти списък на предходната страница - много е полезен, но хайде да обърнем връзките наопаки. Това, което си написал не е условието едно семейство да бъде щастливо (съвсем нямам предвид думата добро - това е най-порочното определение на едно семейство) - това са външните белези, следствието от това, че семейството е щастливо, че както май Латинчето писа по-горе - всички се придържат само към ценностите на Христос: "Обичай ближния си така, както обичаш самия себе си" и "Обичай Бог с целия си ум, с цялото си сърце, с цялата си душа..." Благодаря ви Вики, Божидар, азбуки - за споменаването на мнението на Учителя - спестихте ми го, добре че погледнах преди да публикувам!
  11. От личен опит смея да твърдя, че сериозните проблеми в едно семейство не са следствие на липсата на семейни ценности, а обратно - следствие са именно на присъствието на рамки на семейни ценности в подсъзнанието и направо в съзнанието на членовете на това семейство. И най-вече на зависимостта на мисленето, емоциите и поведението на хората от тези рамки.
  12. За Орлин и списъка с ценностите. Сериозно и с внимание го прочетох и се опитвах да го приложа към семейството на моите родители и към моите две - проваленото и успешното. За семейството на родителите ми мога да кажа, че са били в сила през всички години. Но тяхното поколение е друго - мисленето им е било и е друго. Когато сега майка ми съветва внуците си за личния им живот, дори и на мен ми става малко смешно, а те направо се смеят... Аз се опитах да живея с тези ценности 20 години, бившият ми съпруг също беше техен привърженик - ами в крайна сметка тези прекрасни ценности задушиха любовта и свободата ни. Прочетох списъка на Емо ( с когото живеем щастливо сега) и двамата няколко пъти се споглеждахме и се питахме ние спазваме ли го това? Накрая ни стана малко смешно и досадно - ооо, ако ние вместо да живеем живота си свободно и щастливо, започнем да се отчитаме спазваме ли ги, отиде ни живота и щастието... Мога да коментирам всички ценности, но има ли смисъл - ние не живеем с тях... Каква е разликата между семейство и приятелство? How can we be lovers (family) if we cannot be friends? Има ли списък с ценностите - изисквания към приятелството? Е, и това може би ще се квалифицира като бля, бля... Но това е истината за едно несполучливо и едно сполучливо семейство... Иначе и аз имах теории за семейството - и дори конкурс съм печелила с тях. Само че се наложи да върна наградата - на живота. Сега нямам теории, имам само две ценности, но те не са само семейни - любовта и свободата. Сори ако ви отклоних темата, обещавам да не го правя повече
  13. Бъдещето на нашето райско кътче Небето ни го е показало - да бъде едно от духовните пристанища на планетата. Дали ще го приемем и осъществим - въпрос на разум. Или ще се пъчим с чифте пищови на гол корем - въпрос на глупост. Има дна много мъдра руска пословица: "Что имеем, не храним, потерявши плачем".
  14. Семейството и ценностите му ми приличат на нашия форум. Както справедливо посочи Мона - малко пишат. но както обективно сочат статистиките на форума - много четат. Е това е важно. А вече кой какво ще вземе със себе си в своя личен живот и ценности - това не е наша работа. Ние, пишещите, също сме и от четящите.. и от вземащите и учещите се. Което съвсем не означава, че тези, които не пишат, по-малко вземат или по=малко се учат. Всеки има своя начин и своето мяст и роля в сложния организъм, в нашето семейство тук. И да се върна към семейните ценности в разбирането на тази тема - същото е. Ако ги вземаме само като "писането" - т.е. кой какво е казал, направил и т.н. - вземаме само една външна, повърхностна част, която лъже и ограничава. Другата, вътрешната, обаче няма как да я видим, пипнем, да я коментираме. А тя е важната - тя е най-важната семейна ценност - докато сме заедно в едно семейство, в една общност изобщо, "четем" ли какво Бог ни пише с помощта на това семейство? И като четем вземаме ли в ума и сърцето и в живота си и учим ли? Всеки сам носи отговорността си. И всеки сам знае истината си - само той, никой друг. Моите уроци и изпити в "семействата", в които съм била и съм бяха и са и ще бъдат още доста дълго време - свободата в близостта и любовта въпреки проявите. А вашите?
  15. Извора не трябва да увеличава или да намалява водата си за никого, нито да увеличава бързината си! Изворът трябва спокойно да си тече и да не изменя своя път! Човек не трябва да се привързва към никое смъртно същество, но да обича Бога и да му служи! Ти да не приемаш човешката любов! Божествената Любов е неизменна! Заради никой, ти не трябва да намаляваш или да увеличаваш водата на извора си, нито да измениш посоката на своите мисли и убеждения! Слънцето отдалеч грее и топли всичко живо. Ти не прави изключение за никого! Ти трябва да спазваш разстоянието между точките на зенита, между хората. Ти не трябва да бъдеш нито много близо, нито много далече, но на точното разстояние, откъдето няма да се наруши нищо от Божественото в човека. Свещта не трябва да стои близо до огъня, защото ще се стопи. Ти трябва да спазваш известни правила: Правило 1) Ти да не угаждаш на хората. Интересувай се от мнението на Бога, не слушай мнението на хората; 2) Талантът е притежание на душата. Когато душата има един принцип, тогава Бог работи в нея; 3) Когато се дойде до принципа на петте добродетели – Любов, Мъдрост, Правда, Истина, Добродетел, не прави никакви компромиси и никакви отстъпки; 4) Когато хората ти задават въпроси, никога не бързай да отговориш. Свържи се с Бога и провери първо; 5) Когато някой ти изпрати една мисъл, не бързай да се усмихнеш. Първо я провери и тогава се усмихвай; 6) На физическия свят ти си в женска форма. В духовния свят ти си в мъжка форма. По сърце ти си дете, по ум ти си мъж. Не се поддавай на ничия воля; 7) Никога не бързай да уредиш работите си. Остави Бог да ги уреди. Което е дошло, дошло е без да мислиш. То ще си отиде, без да се тревожиш; 8) От никого не вземай нищо, нито за ядене, нито за пиене, нито за обличане. Носени дрехи не приемай от никого; 9) Дрехи, носени от тебе, или шапка, или обувки, не давай на никого; 10) Посрещни страданието без страх; 11) Във всичко умът ти да присъства; 12) На болния дай нещо, изпей му нещо, здравия да отиде да работи; 13) Когато се движиш по пътя на Истината, не се колебай, не се спирай, без страх върви напред; 14) Движенията ти да бъдат съзнателни и естествени; 15) Не огорчавай и не оскърбявай Божественото. За никакви блага не продавай чистотата си; 16) Заради Любовта всичко претърпявай! Не оскърбявай нито твоя Господ, нито Господа, който живее в другите души; 17) Не се обръщай назад, но върви само напред! Никога не се връщай от пътя си назад! Върви само напред!; 18) Чужди подаръци не приемай. Свои подаръци не подарявай на никого; 19) Не приемай съвети от невежи хора; 20) Избягвай хората с отрицателен магнетизъм и електричество; 21) Не се продавай за хляб! За силния стани вода(мек). За слабия стани мост(хляб); 22) Мястото, на което Бог те постави, никога не го сменяй; 23) На път на никого не помагай. Не се радвай, когато неприятелят ти падне; 24) Дръж правилна връзка с Бога! Не примирявай хора, които се карат. Не примирявай неприятели, защото ти ще заплатиш заради тях! Източник: "Божествена любов ме озари" - "Съзвучия от бъдещето" - Цветана - Лиляна Табакова (Над книгата се работи в момента - екипът на Портал Уики кани всички желаещи да се включат в проекта. )
  16. Благодаря, че се върна тази тема - докато препрочитах, ясно за себе си разграничих: - когато някой ме критикува, когато откровено или не съвсем изразява неодобрение дори в най-мека форма на личността ми или мисленето ми или позицията ми, или постъпките ми - преднамерено, с добри наерения да ми отоври очите и да ми покаже правилния за мен път - това е неговият собствен образ в моето огледало. Същото важи и за мен. Ако усетя в себе си неодобрение, недоволство, критика към нещо или някого - това е някакво неуредено недоразумение вътре в самата мен. Преди време, например, имах проблем с недоволството си и критиката вътре в мен по отношение на хора, които се опитваха да ме ограничават и да ми налагат волята си. Сега вече събирам 2+2 и виждам, че това се е случило на няколко места по едно и също време. Като че ли имаше някакъв таен заговор всички да ми причиняват едно и съшщо нещо и да ме поставят в сходни ситуации на ограничавана. Следователно това се е случвало вътре в мен. И наистина, в момента, в който осъзнах как точно ограничавам себе си в името на някакви остарели вече ценности и зависимости, всички ограничения и ограничители изведнъж изчезнаха. Някои станаха много толерантни и отзивчиви, други се отдалечиха на такова разстояние от мен, че нямаме допирни точки реално. Отстрани може би изглежда, че вече нямам причина за недоволство и критика към тях, защото те са променили отношението и поведението си. Но аз знам, че е обратното - докато аз вътре в себе си не се освободих от самоограниченията окончателно, те не спряха. Дори имаше един буферен период, когато те продължаваха да ме притискат, но аз не усещах вече вътре в себе си никаква критика към това, никакво недоволство. Приемах поведението им неутрално - те бяха свободни да мислят и правят каквото искаха и намираха за добре, аз също. - когато човек до мен изкаже просто своето мнение без да има каквото и да било намерение да ми оказва някакво влияние - просто "случайно" се окажем един до друг и също случайно заговорим на тема, която е пареща за мен, но човекът не знае това - и като не знае какво мисля аз, съвсем непреднамерено си изкаже някакво мнение, свое схващане - а то ми прозвучи като "съдене" на моята позиция, това вече е "от Бог" и много сериозно имам да помисля. Същото става и когато някака ситуация ме "осъди"... Много е поучително и отрезвяващо...
  17. Ох, Хриско - хубаво е, че обичаш нашата родина, прекрасное, но.... личи си, че още си ... Хриско... И че това са пожелания, а не реални перспективи. Най-добрите от пожеланията, не си ги конкретизирал и те ще си останат просто думи. Има и пожелания, които не бива да се реализират - казал си ги ей така без да познаваш реалностите. Ти имал ли си, Хриско, в училище "военна подготовка и на уроци по самоотбрана" ?? Защото аз и оценки съм имала и дори и в университета имахме такъв предмет. С каква цел ще подготвяш военни умения? От кого ще се отбраняваш? А за една простичка утринна зарядка с музика в училище не се сещаш - е тя не е патриотична, т..е патриотарска. Това е по моята част. Не образователните изисквания трябва да повишим - а да научим децата да четат с любов на родния си език. А това не става с изисквания, изпити и санкции, а с книги и периодика, подходяща за деца и която е интегрирана с интернет. Може. И държавата да дотира детските литературни издания. Българските. Но не сборниците с тестове, а стиховете, приказките, картинните книжки... С тях става обучението по етика и естеттика в детската възраст, не с учебен предмет с оценки. Последният вместо да изпише вежди очи избожда. Преподавала съм естетическо възпитание едно време в соцалистическо време и знам добре какво означава това. Втория месец смених тотално системата и игнорирах учебника - учениците ми започнаха да закъсняват за следващия час, защото не искаха да свършва моя и отказваха да си тръгнат преди да са си казали какво мислят.... и стана на въпрос. Пристигна проверка какво толкова правя... И следващия срок не го преподавах. Защото се бхях отклонила от разпределението и учебния план. Така се издига престиж на учител, но се сваля на професията. Практическата насоченост - с това съм съгласна. Само че това няма да стане докато учебниците ги пишат университетски преподаватели, които никога не са работили с деца, а само със суха теория. На времето попитах един лектор колко деца е ограмотил досега, за да е толкова сигурен в това, което иска от нас. Той побесня и каза, че това нямало никакво значение и ние сме библи некадърни да разберем и приложим неговата безценна система. Обаче това означава някой да пусне доброволно доста тлъст кокал. Повече психолози? Аз бих предложила непрекъснато повишаване и контрол на психологическата и психотерапевтична подготовка на всички действащи учители - като на лекарите....
  18. От вчера се опитвам да си представя какво се има предвид под "насищане с бога". Инак съм напълно съгласна с автора. Само моля да даде личната си представа за насищане на душата с тялото христово. Постигали ли сте го? Ако да - как? Показателите за насищане са много точно изброени, но какви са библи стъпките до това състояние? Процесът съзнателен ли е и ако не напълно, то какви са съотношенията или/ и зависимостите?
  19. Преживявала съм я - това не е любов, но го разбираме пост фактум. Ако е истинска любов, тя не връхлита и не гази... Ако ме е връхлетяло и погазило, то не е влечението към друг човек, а нещо вътре в мен, от което съм зависима - и вместо да ходя в евтини хотели (ходила съм, но ми е останало само усещането за пошлост и добре че отидох та ми се отвориха очите....)- да си дам същото време за да открия влака, който ме гази... Много често името му е "суета".
  20. Моите наблюдения показват, че се разпадат онези "семейни" ценности, които са отживели времето си. И това е напълно закономерен процес. Дали ще ги смени някаква нова ценност или човекът - близките хора - ще увиснат във въздуха - това вече е въпрос на развитие, на свободно решение и поемане на отговорностите за последствията. И само да не вземе някой да ми се оплаква, че нямало откъде да разбере, че има и други ценности... Има една стара мъдра приказка: - Който има желание, намира начин. Който няма желание, намира оправдание. А един контрапункт към нещо казано по-горе - Орлине, жената може да бъде домакиня и само с децата и къщата да се занимава и точно тогава и точно по тази причина да бъде фелдфебелът вкъщи... И съм го виждала... А може да работи и да има своя кариера и път на развитие, да бъде полезна на много хора, не само на семейството си - и да излъчва женственост. Женственост съвсем не е равно на - седи край домашното огнище. Същото важи и за майки, които са се посветили на отглеждане на децата си. Ами сред тях има доста такива, които се вманиачават и отглеждат хилави психически, зависими и невротизирани и разглезени потомци.... Да не забравяме, че децата се учат от опита си, а не от поученията. Често точно прекалените грижи създават проблеми на растящите деца и те боледуват по-често, не успяват да общуват достатъчно с връстници и други възрастни, не могат да развият самостоятелност и куп други проблеми...
  21. И двете са еднакво приспиващи и еднакво събуждащи - все едно да питаме кой от двата края на отсечката е по-далече от средата и. Ако човек е естествено недоволен, все повече ще го боли и постепенно и сигурно ще губи всички позитивни хора в обкръжението си, докато един ден все по-непоносимата болка го тласне към радикална промяна и събуждане. Възможно е естестено доволните хора сред близките му да му помогнат с примера си и като споделят своето виждане и умение да постигат естествено доволство. Човекът, който се прави външно на доволен, ще трупа постепенно боклука вътре в себе си, и този боклук ще го разжда отвътре и ще му причинява все по-усилваща се болка. Тази болка ще свърши същаата работа като по-горе. Тъй като той може би ще контактува повече с естествено доволни хора, все пак има шанс да подочуе нещо от техния начин на мислене и да се опита да промени своя... Донке, няма ли известно противоречие? В началото казваш, че естествено недоволните и имитиращите доволство са еднакво отдалечени от средата на отсечката. Или еднакво не ги приемаш. От изречението, което съм подчертала в твоя пост, излиза че все пак имитиращите доволство са в по-добра позиция. Т.е. – имам чувството, че са ти по-близки някак си? Аз съм по-склонна да приема думите на Станимир. Освен това мисля, че недоволният човек е по-открит. В него няма лицемерие, лъжа. А доколкото помня един от най-големите недостатъци според Учителя е лъжата. Имитиращият доволство освен, че лъже, прилича на болен, който не си признава болестта и от там и шансът му за излекуване е много по-малък. Обикновено такива хора, контактуващи, както казваш повече с естествено доволни, развиват в себе си едно друго лошо качество – завист. Не винаги, но се случва А между другото не съм забелязала открито недоволните хора да странят от естествено щастливите. Един човек, който е искрено позитивен привлича около себе си всички други, защото той е като извор и пръска надежда и упование в неограничено количество, без да се страхува, че ще се изчерпи. По това впрочем разпознавам естествено доволния от имитиращият доволство. И накрая между двете крайности - естествено недоволен и имитиращ доволство има толкова много вариации. Различните случаи тук са толкова, колкото и точките върху отсечката - безброй. И никой не стои статично в едно положение. Според мен и едните, и другите се движат към средата - "истинското безусловно доволство (или по-скоро чувство за пълнота) на духа." (Станимир) Да не ги приемам ли? Че аз в различни периоди от този си живот съм била последователно жертва на вируса (за малко да ме унищожи заедно с всичките ми близки), била съм благородно и искрено и открито недоволна и съм смятала, че недоволството е двигател на прогреса (боже, каква агресия! - заслужила съм си всички страдания даже малко са ми били). Била съм и с порцеланова усмивка и знам какво означава да това - болката, която открито недоволстващите "разреждат" за сметка на останалите - много сполучливо го обясни Станимир - хората с порцеланови усмивки пълнят в себе си. Повишават концентрацията и постепенно тя се превръща в солна киселина за душата. Много много боли - много повече и по-безнадеждно отколкото да е човек открито недоволен. Можете да ми вярвате - минах и през това. Интересно ми е сега, в положението на естествено доволен човек (поне се опитвам да го постигам) - отношението на искрено недоволните "благородници на борбата за доброто и прогреса" към доволните хора. Питала съм се много пъти защо те с такова презрение или открито неодобрение се отнасят не просто към доволните хора, но и към самата идея за умението да бъде доволен човек. Защо толкова категорично отказват на другите правото да бъдат искрено доволни и или ни лепват етикетите "доволни свини", или за "порцеланови усмивки". Може би защото им намалява количеството на "разредителя"? Знам колко е неприятно недоволството да срещне едно спокойно разумно обяснение защо това, от което съм недоволна е добро. И колко се освобождава човек, когато намери някой себеподобен и двамата "попсуват на воля". Апропо почти половината от хората, които биват отнесени към категорията на "порцелановите усмивки" всъщност са си естествено доволни хора. Знам го от личен опит - и мен често ме отнасят към нея. И това донякъде обяснява защо доста искрено спокойни и доволни хора от време на време ръсват по някое недоволство пред недоволните - за не привлекат негативната енергия на недоволните. Стар български обичай... Отначало се проверявах дали не е вярно - но човек не може да се заблуждава, че е щастлив, ако наистина е щастлив - сега всеки опит да ни убедят, че сме прикрито нещастни, предизвиква буурен смях и допълнително щастие у дома. После се опитвах да обясня, че съм искрена и чечовек може да бъде искрено доволен, но осъзнах, че само си губя времето. Ако недоволният човек си харесва недоволството, той никога няма да ми повярва. Е, и какво от това? На мен какво ми е, че той е недоволен - него си го бли и болката си го лекува. Не бива да му вземем лекарството. Мога да му помогна само като му покажа с присъствието си, че има такова състояние. А той вече нека решава сам... Както аз на времето реших сама...
  22. И двете са еднакво приспиващи и еднакво събуждащи - все едно да питаме кой от двата края на отсечката е по-далече от средата и. Ако човек е естествено недоволен, все повече ще го боли и постепенно и сигурно ще губи всички позитивни хора в обкръжението си, докато един ден все по-непоносимата болка го тласне към радикална промяна и събуждане. Възможно е естестено доволните хора сред близките му да му помогнат с примера си и като споделят своето виждане и умение да постигат естествено доволство. Човекът, който се прави външно на доволен, ще трупа постепенно боклука вътре в себе си, и този боклук ще го разжда отвътре и ще му причинява все по-усилваща се болка. Тази болка ще свърши същаата работа като по-горе. Тъй като той може би ще контактува повече с естествено доволни хора, все пак има шанс да подочуе нещо от техния начин на мислене и да се опита да промени своя... Но има един наистина смъртоносен вирус. Убеждението, че недоволният е човек, а доволният - свиня... Ето тази популярна максима от края на 19 век е помела живота на няколко поколения... Забележете - след като това схващане плъзва в нашата култура, за отрицателно време от насилствена смърт умират милиони хора.... А по същото това време се появява и противоположното учение.... Но хората избират по-лесния път... Дано сме си взели поуката този път...
  23. Един прекрасен ден си спомних, че в английски език думата морал има и значение "поука" - и пъзелът ми се подреди сам като в приказката на Андерсен. Сега за мен има само един морал - не знам има ли го предвид Божидар в своята тройка - поуката от преживяното. Поуката действа върху опита като модула върху числата в математиката, който превръща отрицателното число в положително и отчита само стойността на положителното. И не случайно се нарича "абсолютна стойност"! А като се замисля - само за един начин да си навредим и на себе си и на другите виждам - да не си вземем поука от опита.
  24. Благодаря Дианче, че ме върна къ тази тема! Днес прочетох една притча с приблизително същото послание: Единственото нещо По-лесното нещо е да недоволства човек - причините за недоволство се виждат веднага - още щом наложим нашия човешки идеал за "добре" върху нашата реалност. И всяко нещо, което не пасва, то е лошо и от него сме недоволни. Че какво му е будното на това? Единственото будно нещо в този случай е мярката за добро и зло, която е приспала ума, и е подчинила сърцето, за връзка с божественото няма как да се говори... Да се открие в света това, за което да се благодари, от което да останат доволни и сърцето, и умът и божественото в нас - това е доста сериозно усилие - а то изисква Будност.
×
×
  • Добави...