Донка

Страданието е необходимият катарзис, чистилището, през което всеки минава по пътя към любовта. Обаче в системата има един вирус, който ни кара да си мислим, че пътят към любовта е самата любов. Но без страдание по пътя не можем да стигнем до любовта. Изпълнението на желанията носи временно удолетворение, но не щастие, не любов. Това всеки гое изпитал. Страданието от неизпълнените желания дава на човека шанс да преосмисли желанията и/или да се научи да се радва на това, което има, а не на това, което иска да има. Разбрах го със цветята. Отивам в гората, виждам в един храст теменужка и искам да я погаля и да усетя миризмата и по-отблизо. Обаче в пръстите ми и в носа ми се боцнаха трънчетата и се дръпнах. За миг ми се прииска да бъде извън храстите, да е по-голяма и да ухае по-силно. И веднага се разсмях - ами тогава това нямаше да е теменужката, на която се радвах.... Да си щастлив само когато са изпълнени желанията, това е все едно да се радвам на нарисувана по моя вкус теменужка, напоена с парфюм, ухаещ на горска теменужка.

Мисъл за деня -24 август 2010 година Когато имате едно страдание, ще знаете, че Бог ви предпазва, за да не направите едно отклонение. Когато дойде едно страдание, Провидението го праща,като има предвид голямото зло, което иде. За да не дойде това зло, Провидението праща по-малкото страдание. Всяка несполука е бъдеща сполука. Така че има за какво да се работи. Кого изпитват в Живота - Ученика Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27

Честит рожден ден, Ради! Детски смях и лудории за всички у дома!

С постепенното ми навлизане в астрологията, се добрах и до синастрията. Започнах да чета една невероятна книга на Авесалом Подводни (обожавам го този автор!!) "Астрология на взаимоотношенията" и там в началото имаше толкова кратко и ясно казано точно за въпроса на Мона. В момента книгата не е до мен и ще се опитам да преразкажа по памет: Единствената роля на живота на хората в двойка - семейство, е всеки от тях да види в огледалото на другия тази своя част, която не може да осъзнае. Обаче ние хората почти без изключение никак не обичаме да виждаме себе си като лунен пейзаж, бездни и заснежени върхове, и затова се отвръщаме от истината и предпочитаме да си нарисуваме една пасторална картинка на себе си, а на другия да припишем своите трънаци. И ако ни е по-лесно да страдаме, то е защото е далеч по-трудно да дадем свобода на себе си и на другия и да се откажем от условността в обичта. Та в този контекст да обичаме с радост човека до себе си означава да се научим да се радваме на себе си заедно с това, което по обясними причини сме скрили от собствените си очи дори.

Хм, ако в момента нямам сериозна връзка, ако ми е приятно да общувам с този човек, ако и двамата сме се променили през изминалото време, ако не се връщаме към неприятни неща от миналото, то защо не? Да се откажем само заради факта, че веднъж вече сме били заедно? Струва ми се неразумно... , но само ако са налице всички "ако", които изброих.Ако и едно от тях не е изпълнено, няма смисъл наистина.

Единият вариант е - отношения от типа "имам човека" = обичам човека. Липсваш ми, нужен си ми, вече съм разбрала - не е признак на любов, а на зависимост и ограничаване на свободата. И то точно в този човешки смисъл, за който говори Мона. Другият вариант, за който се сещам - повече за думите: Двамата не са имали готовност един за друг, когато са били заедно. Сега единият е усетил близостта и е пораснал достатъчно, за да я изрази с думи и активно. Възможно е наистина да имат полза и двамата от това да се съберат - всеки да може да погледне себе си в огледалото на другия. Може и да му е нужен на този човек именно отказът - да осъзнае, че не е това човекът за него в този момент. Чувствата - ние ги разбираме много превратно, както ни е втълпила литературата. Да имам чувства значи да се задъхвам, да губя ума и дума, да ми минава ток и прочие подобни щуротии. Такива емоции показват, че този човек е опасен за нас - по логиката, по която адреналинът казва "бягай". Силното привличане - химията - тя не става за връзка по-дълга от едно-две хапчета за контрацепция. Пак от опит. И пак от опит индикатор за дълбока връзка е спокойствието, мира, слънчева (не бурна) радост, която се разлива по душата повече и оттам по тялото. Или аз си обичам да казвам "с теб ми е точно толкова хубаво и спокойно, когато съм и сама с цветята и птичките. Мога на воля да бъда себе си и да не мисля каква ме искаш ти, нито пък да те наблюдавам такъв ли си, какъвто те искам аз." В този смисъл аз бих попитала вътре в себе си - изпитвам ли, когато съм с този човек написаното по-горе в кавичките.... Ако отговорът е да - няма да боли да опитате. В такива случаи вратата за излизане винаги е широко отворена, ако нещо не се получи и не боли. Остават приятните мигове прекарани заедно и уроците, научени по време на съвместния живот. Индикаторът "не" светва в момента, в който "ти си жената за мен" придобива продължението "такава каквато аз те искам".

Сега ми звучи доста по- в розово. Благодаря! Неврозата се получава, когато набележим нещо негативно (според временно съществуващите стандарти на един просто човешки ум) в това, което гордо наричаме "истинска реалност", без да осъзнаваме, че всъщност е само личното ни отражение в огледалото на неутралната истинска реалност. Това вече наистина означава сляпо фиксиране в негативното, невиждайки другата страна - белите зъби на умрялото куче, the silver line.... После направим невротично-благородния рицарски избор да се борим с това "негативното" и да го поправяме към нашите представи за позитивно. Ето това вече наистина води до сериозно натрупване в дългосрочен план. Товасъм го взела от специфичната материя на личен трагичен опит, слава богу с хепиенд - благодарение на Учителя и не без съдействието на този сайт и форум. Важи и за фанатичното вегетарианство. Това вече от преки наблюдения.

източник

..... Но темата е дали вегетарианството е подходящо за всеки - ами помислих докато си пишехме и смело мога да кажа - не. Какво ще кажеш за заболяванията, свързани със строго ограничаване на въглехидратите в храната? Да, то вероятно е предизвикано от нещо, да, вероятно може постепенно да се стигне до максимално намаляване на месото, но ще и сложим ли ръка на сърцето да кажем - този щом не може без месо по някаква причина, значи е белязан. А какво ще кажем за хората, които живеят в райони със силно ограничен от климата достъп до растителна храна? Те какво - нискокачествени хора ли да ги класифицираме? Сега да не започнем да сравняваме доколко яденето на месо е свързано с развитието на културата и етика и морал?? Защото там пък ще допрем до критериите за развитие. И на последно място - вегетарианството не е подходящо за всеки, който го налага на организма си от негативни съображения и с думата (не) трябва.

Лично моят стил е "с любов и мир и свобода". Ако един човек стане вегетарианец от отвращение или осъждане или всякакви подобни отрицателни мотиви, това за мен е точно толкова агресивно колкото да убива и тормози животни. Вместо да убеждаваме човека колко той е лош и жесток като яде месо и защо трябва да спре да го яде, може би по принципа на майка Тереза и според основните принципи на НЛП (добре познати ти, Орлине, и знаеш какво постигаме с негативните внушения.....), то може би е далеч по-добра идея да предложим на хората - в масов мащаб достатъчно и ЕВТИНА с добри вкусови и хранителни качества безмесна храна. Да информираме хората за ценните качества и да им даваме най-разнообразни начини на приготвяне и консумация. Не можеш да очакваш от един човек, който брои левчетата до пенсията, социалната осигуровка за безработица или мизерната заплатица, да избере по-скъпото веге хранене пред по-евтините месни (а колко ли месо има вътре???) продукти, които го засищат. Пред очите ми е една ежедневна опашка пред малкото прозорче на задния вход на една местна фурна. Пенсионери чакат от рано сутринта там и си тръгват с по 2 хляба, които фурната е бракувала заради външен вид най-вече. Единият е с цена 20 ст. После виждам същите тези хора да купуват о най-евтините кремвирши или биренки - отново за стотинки. А опитай се да купиш плод или зеленчук за 40 стотинки или дори лев и 50 и да се заситиш с него днес. И най-вече - да плашим или вменяваме вина, да делим хората на вегетарианци, т.е. добрите и месоядци - о, ужас! жестоките, психото, лошите - това е агресия на по-високо и фино ниво от яденето на месо. Още по-зле, да определяме отношенията си в света си според това кой какво яде - това вече дали ще е безусловна любов???

източник и тук

Хм, за мен вегетарианец, който се отнася с осъждане към месоядец, намирисва на душеядец. Най-вече на своята душа. Виж, Орлине, нещата си стават най-добре сами. И най-добре да оставим тялото да си каже думата. Ето пример с мен. На мен никой не може да влияе по принцип. Инат съм си по натална карта. След един житен режим просто не ми се ядеше месо. Опитах няколко пъти малко - стана ми тежко, а следващия път ми стана тежко само при вида и миризмата на иначе любимо в миналото ястие с месо. Малко след това усетих невероятния вкус на зеленчуците и плодовете иосъзнах, че докато човек се храни често с месо, не може да го усети. И така вече нямаше връщане назад. Но за себе си знам, че ако усетя някой ден нужда да хапна нещо от месо, никой и нищо няма да ме спре. Бабите ми лекуваха "заслабнали" след болест с пилешки бульон. Те казваха, че месо се яде само когато няма друго за ядене или когато спешно е нужно някой да "го вдигнат". По жътва носеха сложени по коледа в "пуски" парченца свинско месо - сурово и силно осолено. То не може да се преглъща по принцип - само се дъвче мнооого дълго време - докато стане на кашичка и после може да се изплюе. Но всеки на село знаеше, че без него няма да му стигнат силите до залез, когато ставаше време да се прибрат у дома. Там ги чакаше, обаче не месно ястие, а "чушка и френци (малките естествени домати)", варена царевица, тиквички, подквасено мляко (но не от кофичка - истинското). Много пиеха мътеница - дето остава след като баба избиваше маслото на подквасеното мляко. Не мислеха за вегетарианство или месоядство, но смятаха за излишно и странно да се слага в манджата месо като тя си е по-хубава без него. Животно само за "курбан" в определен ден се готвеше. Ето и пример с човека до мен - смяташе доскоро себе си за "заклет мършояд" и си хапваше малко витамин "М" на всяко ядене. Когато аз спрях, той продължи - помолих го да не се притеснява от това, че аз не ям и да си яде спокойно. Той уважи моя избор, аз неговия. В един момент реши да свали няколко килограма и мина на плодово зеленчукова диета - сурови - за 2 седмици. Случи се да отидем на третата на гости и там сложиха кебапчета - месец преди това слюнката щеше да му потече, този път хапна половинка и се отказа сам - салатата му била по-вкусна, а в двора имаше дърво - слива - старателно си събра всички опадали дето ставаха за ядене. На диета е вече 2 месеца - май му хареса а и килограмите намаляват постепенно. Преди 2 седмици майка ми сготвила руло и му даде с опит да ми го пробута и на мен (пореден). Емо хапна 2 парчета и го остави - мазно му се видя и усетил тежест. А преди диетата щеше да му се зарадва. Сега като го гледам с каква стръв унищожава прасковите за вечеря, радвам му се. Така че по темата - ще повторя пак - нека предложим на организма си разнообразна храна без да му налагаме нещо, но преди да го оставим свободен да избира, нека го поочистим поне седмица.... И нещо много важно - всяка клетка на тялото ни е разумна. Тя има нужда да е сигурна, че когато и каквото поиска да и дадем като храна - ще и изпълним волята. Аз си имам един навик сутрин като благодаря на клетките си за работата, която вършат за мен, да ги помоля да ми кажат от какво имат нужда днес и да ме спрат, когато съм на път да им натикам нещо, което ще ги затрудни... И те го правят

http://bg.wikipedia.org/wiki/Население_на_Швейцария Май формулата на просперитета не е в чистотата на нацията, нито в завладяване или борба, а в мир+любов между различните. А картинката по-долу на всеки говори ясно - трудолюбие и самодисциплина, любов към родината означава старателно обработена земя и поддържани улици и пътища. Не тръни, метнати от колата пластмасови бутилки и дупки в току-що ремонтирани пътища. Взета е от тук

Моят въпрос ще звучи много глуоаво сигурно, но ние, потребителите, сме ощетени откъм информация. В училище не се учи нищо от това, с което се сблъсква човек в една банка. Учат го само в специализираните училища - като че ли някой има интерес масата потребители на банкови и въобще финансови услуги да бъде тотално невежа. (Това последното го каза моята професионална личност). Та - въпросите ми са: 1. Ако все пак аз имам нужда от кредит, то как да разбера кой е най-добрият за мен. Не вярвам на реклами, не вярвам вече и на самите служители в банката - ясно защо. Все пак ако потребителят е грамотен, няма да се опитат да го измамят. Какви показатели в офертите да гледам и как да ги тълкувам. 2. От доста опарени хора съм чувала страшни истории за някакви клаузи в договорите, написани с малки букви, които никой не четял преди да подпише, но които след това изпивали кръвта на човека. Доколко е вярно това, в какво се състои уловката и как да се предпазим от нея? 3. Последн глупав въпрос: Ако заемът е взет при по-висока лихва, но после лихвата падне, заемът по оригиналнат лихва ли се плаща, или се преизчислява при всяка промяна? Това е особено важно за заемите за нови живлища срещу ипотека на жилището. Благодаря

Мисъл за деня - 22 август Злото в света идва от неразбиране на условията, в които се намираме. Бог не ни се сърди за погрешките. За Него те са възможности да покаже своята милост и да ги изправи. Като минат пет-шест години ще видите последствията от погрешките и ще ги изправите. Любовта на единния Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за неделя: В началото бе Словото – песен Добрата молитва Псалом 61

Много важен въпрос - не разбирам защо е останал без внимание. В моя случай хоризонталната ос е асц Лъв - десц. Водолей. Земният живот, ежедневният ум е поляризиран между огън и въздух, и двата неподвижни, т.е. спокойни до нерешителност и вечно отлагане до "като му дойде времето" - с всичките му + и -. Търпение "до дупка", упоритост до инат - и все са "за доброто на другите", а да си кажем истината и от страх от промяна. Връщам се в миналото си и с горчива ирония установявам как съм опитвала безчислено количество пъти да отворя вратата, която съм си набелязала, опитвайки връзка с ключове до самозабрава, докато до нея стоят широко отворени други врати с мека слънчева светлина, излъчваща се от тях, и музика дори... Вертикалата - ИЦ - Везни - МЦ - Овен Огън и въздух, но кардинални. уравновесеност, непредубеденост, стремеж към хармония - да се излеят в самоувереност, устрем, решителност??? Сложничко като задача. И опасно. Хлъзгаво. Какво се получава като синтез, според мен - Идеята и задачата за развитие в този живот - да се развият увереност и решителност и спокойно прилагане на свободната воля. Слиза през равновесието и хармонията във вътрешния ми свят и с всичко около мен (външния) като настройка на подсъзнанието и омекотява тенденцията за налагане на волята и агресивно лидерство, минава през царско поведение на Лъва, осъзнаване на своята индивидуална ценност заедно с тази на останалите (Обичай ближния си, както обичаш себе си) и стига до съзнателна толерантност и служба на обществото, координатор по-скоро, отколкото лидер. Всичко изредено по-горе отлично се пасва със слънчевия знак - Дева. Много ще е интересно да съберем ощ такива примери - за начинаещите в астрологията (като мен) примерите са особено ценни.

Може би като Дева, за мен силните места в наталната карта са тези, които могат да ни "посочат с пръст" задачите, които имаме да решаваме в този живот и средствата, с които можем да го направим. Според бедните ми все още познания, това би трябвало да е съотношението Слънце - Луна - Асцендент - но не взети отделно, а като комплекс и то по-скоро в реда Луна - Слънце - Асцендент. Вторият показалец - Съотношението IC - MC като оста подсъзнание - свръхсъзнание, или още движението на духа, но без хоризонталната ос, те биха били непълни. Както казва Учителя "Една мисъл, за да се реализира, първо трябва да се качи в свръхсъзнанието, оттам да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието, и най-после да дойде в самосъзнанието." И третият много важен за мен знак "внимание!" в наталната карта е, естествено - Сатурн - с всичко свързано с него и дома му.

И моят господар на хороскопа е Слънцето - това означава изгряващ Лъв. Според Аройо носи омекотени и облагородени качествата на Лъва - да показва най-доброто у себе си (но да не командва), да грее и топли (но да не изгаря и топи), респект и достойнство (но от дистанция, не като изискване). Моето слънце е попаднало в Дева и във втори дом - твърда земя под краката, стабилна (прекалено дори) ценностна система, която трябва да се претвори в делата, а не е само на "празни приказки". Странно малко е, че никога не съм била зависима от материални ценности, дори съм склонна да се отказвам от тях прекалено лесно. Никога не съм била зависима и от тялото си, дори проявявам небрежност. С времето се оказа, че макар и прекалено предпазлива, имам усет за финансова политика в моята област и за инвестиции, макар и това още да ме разсмива. Бях мноооого стеснителна като малка - вероятно бушон някакъв е било докато се осъзная. Аспектирано е от Меркурий (нормално) и той от своя страна също в Дева, където е и управител, което го прави съвсем у дома си - наистина за мен ценностната система е преди всичко умствено построена, идея, която се проявява в общуването с хората. Забележително е и че Венера си е във втори дом (нейния) и също в Дева и отгоре в тригон с Луната и със Сатурн. С една дума - това ми е и по любов и творчество, и по дълг... Такава професия си избрах, такива родители (и двамата са учители - много добри) и съм щастлива с моя Господар. Ако твоето слънце е в първи дом, това означава, че то е или в изгряващия знак,или в Дева? Ако си е в своя знак - лъва, значи имаме момиче - слънчице . Аспектирано ли е слънцето ти?

Хубав въпрос! Благодаря Тук ще намериш много подробна информация. Въобще сайтът е изключително полезен... Тук е книгата от 1938. Тук от 1941 Тук от 1942

Трите ухания

Молитвена програма: 1. Песента Вехади 2. Молитва Хвала 3. Песента Благост 4. Молитва на благодарността 5. Евангелие от Йоана – 16 глава 6. Беседа "Трите ухания"от т. "Лъчи на живота", "Бяло Братство" 2010, 23.08.1937 г. 7. Псалом 117 8. Песента Поздрав на Учителя 9. Молитва на Братството 10. Формула: "Господи, бъди винаги с нас! Води ни във Твоите пътища, закриляй ни според Твоята милост, пази ни за Твоето дело!" (3 пъти) 11. Песента Отче наш 12. Формулата на Братството: "Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!"

Ами именно! И аз се опитвам това да кажа. Ако човек е узрял да бъде родител, ако има дете, чиято съдба е да бъдат заедно, тя отдавна щеше да е осиновила дете. Щом тя не иска да направи това, значи не е готова за него. Когато говорим за предопределеност, това съвсем не означава бездействие - оо, съвсем не. Точно обратното - имаш усещането, че някой те наблюдава на всеки кръстопът, а той е всеки ден, какво ще мислиш, какво ще чувстваш, какво ще решиш и най-много - какво ще направиш. И от това кой път избираш в ситуациит днес, е предопределено какво ще стане в бъдеще. Но отново има кръстопът... и отново те чака решение... И понеже темата е вярата в себе си - за мен да вярвам в себе с означава 1 към едно да вярвам че всеки момент, всяка ситуация, аз избирам тов, което е най-доброто за мен в този момент. Ако днес се намирам на същия кръстопът, което е невъзможно - още древните знаят, че никой не може да стъпи два пъти в една и съща река - моят избор щеше да е друг, да. Но причината е времето и опитът, които съм натрупала именно благодарение на старото решение. И животът ми го е потвърдил, ох и още как ... и всеки ден ми го потвърждава.

Креми! Мария-София! Благодаря за отговорите ... Само ще допълня още малко както ги виждам нещата от моя личен опит: Здравей и добре дошла Явора! Родителите не избират детето си и кога да се роди - това е само повърхностно впечатление. Всъщност детето избира тях... Когато порасне твоето дете (както моите) ще разбереш за какво говоря... През тези десет години ти си дала на детето си неща, които нямаше да можеш да дадеш по-рано. Те са създали от теб майката, която твоето дете и трябвало да има. Десет години по-рано ти просто си нямала нищо общо с това, което си била в момента на раждането на детето. Проблемите не са врагове докато ние не ги наречем така. Проблемите са ни уроци, които ни помагат да растем. По-добре ли щеше да бъде да получиш тази работа в още незряло свое ниво, да ти тежи или да се провалиш и откажеш завинаги? Работата с хора не е за пари, а за помощ и служене, т.е. изисква мъдрост и разум, а те идват с опита и най-вече с преодолените с любов страдания. Съдя по себе си. А защо те са я получили по-рано и какво им е било, само те си знаят - това е техният път, твоят не е същият. Накратко - първите остават в по-малко или повече видима и осезаема зависимост от наследството и подаръка и не знаят реалната му цена, вторите - обратно. Така стана с моите деца. Има и друго измерение, обаче - моето лично. Аз цял живот се трудих, но едното жилище беше наследство на съпруга ми и честно сега си казвам, че о играеше съществена роля в моя вътрешен семеен живот и решенията, които вземах за него. Е, попиля се всичко накрая. Сега съм собственик по наследство на двуетажна къща с двор и гараж - и живея в нея с родителите ми - от които исках да избягам като млада и да водя самостоятелен живот. Това беше важен мотив да встъпя в първия си брак. Уроци, уроци... Ами не е точно така - познавам много хора покрай професията си. На много хора им е трудно, но това са пак уроци и на мен специално това ми е като камбана и пътепоказател и учебник... .. Ами да - но дали ще наречеш един проблем враг или приятел - това е пак от ума. Дали ще се бориш с него или ще се учиш от него - отново избор на ума е. Той е този, който се занимава с външното. А не сърцето да казва - това е хубаво, това лошо. Сърцето да се занимава с вътрешното - всеки да си знае мястото. Нищо случайно няма! Не е противоречие - благодаря ти аз лично за всяка дума написана по-горе. Не спирай, моля...

Днес прочетох нещо, което ме накара доста да помисля и е свързано с произхода на отрицателните чувства: Новите схващания на ученика 1 Лекция на Младежкия Окултен Клас 19.Х.1924 година София.