Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    9099
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    650

Всичко добавено от Донка

  1. "Пързалката на слънчевия лъч. Танцът хаотичен на прашинките. Игра или борба между небесното и земното привличане? Хаосът е подреден като звуци на красива дума.'' ПРАЗНИКЪТ НА ЕСЕНТА Импулсът, даден през пролетта като прилив на енергия от Космоса към Земята, се реализира през есента, когато се събират плодовете на тази енергия. Затова, пролетта и есента са два полюса, в проявяването на Космическия ритъм. По закона на този ритъм, от количеството и напрежението на енергията през пролетта, можем да разберем, кава ще бъде есента. През лятото можем да познаем, каква ще е зимата. Ако то е горещо и сухо, зимата ще бъде снежна и студена. От 22 септември Слънцето навлиза в Южното полукълбо и активните творчески сили се пренасят там, а в Северното полукълбо започват да действат други сили, които носят мекота и вътрешна топлина. Това течение символизира жената, докато лятното, огненото – мъжа. През есента човек се вглъбява в себе си и обработва нещата отвътре. Външната светлина и топлина намаляват, а вътрешните сили се увеличават. Това е моментът, в който жената /душата/ може да прояви своята вътрешна светлина и топлина, т.е. своето добро. Активизира се духовната сфера на живота. Тогава започва и учебната година, защото се създават благоприятни условия за умствена работа. Поляризирането на силите, макар и субективно, е свързано с едно обективно явление, което става в Космоса. В началото на пролетта Слънцето навлиза в зодиакалния знак Овен, който е знак на слънчевата екзалтация, т.е. то проявява в него енергията си, затова е и този прилив на ативност във външен план. В началото на есента Слънцето навлиза в знака Везни. В този знак Сатурн е в екзалтация, а той представлява разумността, но едновременно с това е емблема на студеното течение в Природата. Тогава се наблюдава прилив на умствена и духовна енергия, вглъбяване, движение навътре, силите на външния и вътрешния живот възстановяват своето равновесие. През есента на своя живот човек трябва да събира плодовете на ативната си дейност от пролетта и лятото. Всички мисли и чувства, посети през пролетта и лятото на живота, дават през есента своя плод. Времето на есенното равноденствие, когато Слънцето е в знака Везни, се празнува като време на хармония и равновесие. ПРАЗНИКЪТ НА ЗИМАТА Зимата се отличава с най-голямо отсъствие на светлина и топлина във външния свят. Всичко е сковано от студ и лед, животът се е оттеглил във вътрешната сфера на Битието. През лятото човек изучава закона на светлината, а през зимата – закона на вътрешната топлина. Светлината е във връзка с Мъдростта, а топлината – с Любовта. Външният начин за изразяване на любовта е чрез светлината и знанието, а вътрешният – чрез топлината и доброто. През зимата душата на Земята се оттегля към центъра, т.е. прибира се в себе си и подготвя условията за нов живот, който трябва да се развие напролет по нейната повърхност. Вглъбена в себе си, земята пази покоя на всички същества в зародиш, които населяват нейната повърхност. Душата на Земята им придава нови импулси и ги подготвя за нова проява на Божествения живот. Когато човек задейства вътрешната топлина и светлина на душата, те създават условия за раждането на висшето АЗ, на Божественото дете Исус. Висшето Божествено начало в човека се проявява, след като той насочи силите си към вътрешната същност на Битието. Външният му живот е само условие, подготовка за проява на тази вътрешна страна. Най-добри условия за това предлага зимата. Така както студът запазва зародишите, същото става и при човека: когато настъпят студените и мрачни зимни дни в неговия живот и външните условия са неблагоприятни за него, той трябва да се вглъби в себе си. Ако не дойде този студ, човек не може да се роди, не може да събере сили за ново начало. Той би се разпилявал по периферията на живота. Сатурн, който управлява зимата, направлява тази вътрешна концентрация на силите. Коледа е празник на зимата, празник на раждането на висшето АЗ и от дълбока древност се е чествал като празник на пробуждането на човешката душа. Този празник винаги е бил едно възпоменание на човека за първичното негово естество, за изначалната чистота на душата. В Исус се ражда една душа, която не е минала през прераждането, една душа, която ни показва състоянието на човека преди грехопадението. Висшето Божествено начало в човека се проявява, след като той насочи силите си към вътрешната същност на Битието. Външният му живот е само условие, подготовка за проява на тази вътрешна страна. Най-добри условия за това предлага зимата. Така както студът запазва зародишите, същото става и при човека: когато настъпят студените и мрачни зимни дни в неговия живот и външните условия са неблагоприятни за него, той трябва да се вглъби в себе си. Ако не дойде този студ, човек не може да се роди, не може да събере сили за ново начало. Той би се разпилявал по периферията на живота. Сатурн, който управлява зимата, направлява тази вътрешна концентрация на силите. Коледа е празник на зимата, празник на раждането на висшето АЗ и от дълбока древност се е чествал като празник на пробуждането на човешката душа. Този празник винаги е бил едно възпоменание на човека за първичното негово естество, за изначалната чистота на душата. В Исус се ражда една душа, която не е минала през прераждането, една душа, която ни показва състоянието на човека преди грехопадението. И така, първият празник на Природата, е празникът на пролетта, на прилива на енергия – това е празникът на Любовта. Вторият – празникът на лятото, на свещения огън, е празникът на Мъдростта. Третият голям празник на Природата, през есента – е празникът на Доброто, на Правдата, на разпределението на благата. И най-после, в началото на зимата – 22 декември, празнуваме момента на висшето познаване на Божествената природа. Това е Коледа, празникът на Истината. Празниците на Природата имат дълбок смисъл. Те са дни, в които, при различни космически условия, душата се намира в различни отношения с Великата Разумност. Есен е. И слънцето залязва. В цветната си шепа есента стиска дните, постепенно ги стопява. Хладен дъх повява в нежността и не знаем до кога ще стигне топлината. Слъцето залязва. И е есен. Пъстрият концерт от цветове бавно се превръща в проста песен. Всеки цвят на пръсти се прибира в белия. Духат все по-бели ветрове После всичко ще се подреди, ще заеме точно своето място и ще стане голо, чисто, ясно. С благодарност към екипа на списание Житно зърно и сътрудниците на електронната библиотека.
  2. И аз благодаря за темата - и особено за примера на диди с детето. Защо се чудим как така децата не са дребнави, докато са малки, а после стават - ами кой друг ако не възрастните ги учи на това? Ето същото такова дете, представете си - тича съвсем по детски, събаря някаква особено ценна ваза или вещ (защо е сложена така, че да падне сама???) и седва истинска загуба на любовта на най-близките - те или са разстроени, или сърдити, или бесни, наказват и въобще.... не е същото като преди да я счупи - тогава го обичаха, а след това, се оказа, че тази ваза или вещ е по-любима от него. После започват скъсаните с нервен тон листове с грозната домашна, "ама че си тъп, как не можеш да запомниш това...", "ти как ме нараняваш с тия ... не-шестици..." и цяла енциклопедия може да се направи...
  3. Това е помещението на читалнята. То е вече почти готово. Във времето на Учителя тези стаи са били застилани с котленски килими. Ако някой разполага или познава човек, който притежава котленски килим (по възможност по-стар), който е подходящ за читалнята, и ще се радва да го дари на Новия братски център - моля пишете ни. Или се обадете на дадените по-горе телефони тел. 963 43 13, 0889 219981.
  4. Този стремеж към съвършенство във външния свят... защо ли сме си го наложили, или някой ни го налага... Ако внимателно погледнем света около себе си - ще намерим толкова много несъвършени външно неща, които са съвършена част от един съвършен процес. Ако оценяте съвършенството на един изсъхнал, падащ от дървото лист, то дали ще вземете предвид гледната точка на онези, за които той е безценно хранително средство именно такъв - изсъхнал и външно несъвършен за нашите човешки ценности?
  5. Благодаря, Павлета! Ето и нещо, което мен особено ме вълнува - От 15 септември масово тръгваме на проверки за това какво ядат децата ни в детските градини и училищата. Крайно време беше...
  6. Утринни беседи за октомври, ноември, декември 29. Сеятелят - 17.10.2010г. - Слънчева 30.Разбрано добро и неразбрано зло - 14.11.2010 - Лъчезарна 31. Топли чувства и светли мисли - 11.12.2010 Розалина Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към един от модераторите на форума с лично съобщение.
  7. Благодаря за подкрепата! Току що се връщам от София - за съжаление, имах твърде малко време да дам някакъв значим принос, но все пак поне видях какво става там. Братският дом е много красив, много добре замислен, но е доста далече от определението "завършен". Хората там са работили и продължават да работят много усилено, старателно и с любов. Но наистина има много работа за чистене и подреждане, която може да бъде вършена от всеки. Благодаря и от мое име и от името на всички, които прекарват целия си ден на строежа на всички, които са изпратили средства - там се брои всеки лев. По-нататък в темата ще се опитаме да дадем списък с необходими материали и труд, които биха могли да бъдат осигурени с дарение от фирми - производители. Благодаря на Слънчева (Илияна) и Криси (сори, не и запомних истинското име, но никът и прилича повече), че днес успяхме заедно да поочистим нещичко, макар че трябваше да ги напусна много рано. Много се зарадвах днес на едно интелигентно и съвсем младо момче - дори сега не помня името му, което се появи сутринта с думите - "идвам по обявата в интернет - да помагам каквото мога!" Искаше ми се да сме повече, но осъзнавам, че нямахме техническо време за организация и разгласа. Да не вземе някой да си помисли, че на 22-ри всичко ще свети - хората там дори и при най-добро желание и при максимална помощ имат реалната възможност да подготвят 2-3 помещения. Работата, съответно нашата тема, ще продължи поне още месец, по мои груби изчисления. Помолих Криси и Слънчева да следят работата и да пишат тук в темата. Ако все пак желаете да се обадите предварително, за да сте сигурни, че ще можете да помогнете с нещо - тел. 963 43 13, 0889 219981. Казвате, че се обаждате по обявата в интернет, за да се включите с някаква помощ за новия братски център и ще получите информацията, която ви е нужна.
  8. Благодаря на всички приятели, които досега са помагали при строежа на братския дом! Нуждаем се от помощници за новия братски дом Нов братски център на Изгрева. Помогнете за изграждането му
  9. Здравейте, приятели! Спешно е нужна помощ за подготовката на новия братски дом! Откриването му е насрочено за празника - 22.9, но все оща има много, много работа за свършване! За щастие, това е работа, в която може да се включи всеки от нас - а най-добре - всички заедно! След разговор с хората, които ръководят строителството и подготовката, имаме следното предложение: Да организираме тридневен трудов събор в помощ на Братския ни дом! Поднасям ви личните си извинения, че едва сега обявяваме това, но организаторите са се надявали до миналия уикенд, че ще получат достатъчно помощ от братята и сестрите в София. Сега вече бие последния звънец! Братският съвет и екипът на Портала обявяваме 17 септември - Вяра Надежда и Любов! 18 септември - събота и 19 септември - неделя Трудов събор на Братството и Портала С Вяра, Надежда и Любов! От писмото на Галя Герасимова: Аз лично ще се включа в трудовия събор в събота - по "случайност" ще бъда в София. Нека обявим трите дни и като поредната Среща на Портала! Добре са дошли всички наши потребители и читатели, в който и от трите дни да успеят да се включат!
  10. Докато изчакваме отговора на д-р Светла Балтова, бих споделила, че аз също съм имала подобни мисли и усещания и въпроси преди да започна курса по Паневритмия. По-късно част от тях се оказаха истина, но други - само мои опасения. Човек трябва да влезе, да опита и всичко, което е просто предположения, ще се разсее. Мога да кажа как постига това усещане за "заедно" нашата учителка по Паневритмия - Ваня - ще си позволя да издам и ника и тук - Vanya-Tasheva. Прости ми, моля, Ванче. В самото начало, когато се събираме групата, сме седнали в кръг (колкото е възможно това в салона), Всеки казва какво го е зарадвало през изминалата седмица, какво откритие е направил за себе си, с какви хора се е срещнал и въобще каквото му се иска да сподели с приятели, които ще го разберат, но няма къде другаде да го направи. Отначало е малко смущаващо, но няколко човека, които вече имат куража, дават тон и след малко се получава едно отваряне за хората от кръга, взаимно усещане, радост за радостите на другите. После изпявам заедно нещо - някоя по-лесна и популярна песен, така учим и песните. Понякога пеем и песните от самата паневритмия. Така постепенно се възцарява онова настроение на душата, което е характерно за танца. После тя накратко обяснява упражнението, но иска всеки да разсъждава по своя начин, да намира своите усещания в това упражнение, движение, музика. Което ми харесва най-много, е че няма твърди и непререкаеми "правила" - това обяснение е вярно - това погрешно. Тя особено държи да се получи нещо като мозайка от личните усещания на всеки, и най-вече - свобода на всеки, съчетана с хармонията на всички в кръга. Да, имало е и хора, които са искали да наложат втвърдяване, но то някак не се прие и в един момент се стигна до решението - тези, които се дразнят от неправилна игра, грешки, да не идват на курса - така ще има мир и радост и за тях, и за нас. Все пак сме си благодарни, ако някой забележи нещо в изпълнението на другите, което му предизвиква въпрос, и го постави съвсем доброжелателно като въпрос - не като критика. Имахме такъв случай с положението на ръцете на кръста. В един момент някой попита когато се слагат ръцете трябва ли само да се приближат към кръста, без да се налага да се "хване" плътно, или хващането, плътния допир, е важно. Тогава повечето забелязахме, че в старнието си да оправим другите елементи, съвсем бяхме изпуснали този и последва много ценен разговор за ролята на ръцете и на това захващане... Така че, съветвам Ники и Мона да опитат в някой от курсовете в София - за начинаещи, разбира се. Много е полезно, дори и после да не играят в кръга.
  11. Честит Първи учебен ден на всички - нови и не съвсем нови ученици родители и учители, баби и дядовци! Хайде да напълним раничките на нашите деца и бюрата на техните учители с красиви пожелания!
  12. Докато четях и слагах плюсчета, се замислих как и кога някой ни внушава изобщо идеята, че абсолютен контрол над живота и над себе си е възможен и необходим и - забележете! желателен!!! Може би съм на вълна новата учебна година тия дни и мисля за такива неща. Може би е възпитанието, което по принцип предвижда и то съвсем основателно най-важното качество на един зрял човек - отговорността за своето поведение и мислене и емоции. Отговорност приета като осъзнаване на причинно следствените връзки в този свят и готовност да се приемат последствията - както очакваните, така и неочакваните. Отговорност също за процеса на развитие, себепознание, самообучение... Обаче, егрегорите яхват това най-ценно и на-важно за този живот качество и го раздуват в техен интерес. И родителите, и учителите имаме тежък принос в това, за съжаление. Внушаваме, че сме отговорни за това, което се случва с нас и в нашия живот и около нас (забележете разликата с казаното по-горе). Оттам сме отговорни за това, случващото се да е "добро". След това да сме отговорни за това доколко точно отговаряме на егрегориалните мерки за добро и.... животът ни се превръща в низ от отговорности. Когато станах модератор, имах усещането, че аз съм отговорна как се развиват темите, какво мислят и пишат участниците - въобще каквото написа Божидар в другата тема. Мина ми - благодаря на тези, които ми помогнаха. Сега съм отговорна само за това какво ще науча от тук. Спазването на правилата на форума не го приемам като отговорност, а нещо като мембраната на клетката.... Помните ли кой и кога ви е внушшил идеята за контрола над живота? А как сте преодоляли това?
  13. Това мнение на Станимир и още много прочетени в беседите съвети, не на последно място и житейският ми опит, ме провокира да отворя тази тема. Предварително се обръщам с молба към всички участници в нея - нека се съсредоточим върху конкретни опитности, наблюдения, примери от своя живот и този на близките ни. Има много други теми, в които може да се разсъждава на теория и да се обясняват принципи и понятия. Но когато работата дойде до "днес и тук" как да разбера аз самият дали наистина мисля положително или се заблуждавам и крия нещо от самия себе си - то как да забележим това в себе си? От личния си опит знам, че това е едно от най-трудните неща, защото ако искаме да скрием нещо от себе си, то съпротивата ще е голяма и често непреодолима. На пътя ще има измамни пътепоказатели, които ще ни водят до изкуствени идилични картини - Потёмкинские деревни. Как да разберем, че зад картината на "рай" сме скрили собствения си ад? Има и другата страна - как да сме сигурни, че наистина не сме зависими от това дали ще постигнем желаното, че сме готови да приемем и най-тежките последствия, без да спрем да държим "една положителна мисъл по отношение на Божествения промисъл" - познавате ли, изпробвали ли сте техники? Тъй като времето ме гони в момента мога да споделя само един от моите лични критерии: - когато "чуя вътре в себе си" някакъв етикет - без значение какъв - положителен или отрицтелен - по отношение на човек, по някакъв начин пресякъл пътя ми, поемам въздух и запомням етикета. Когато остана свободна и сама, разглеждам го внимателно - този етикет е на нещо скрито в мен самата. Нещо, което си мисля, че съм преодоляла, но реално само съм скрила.... Веднага действа - усеща се първо съпротива, но точно това е симптом, че наистина има нещо скрито. Успокоявам себе си, че дори и да е така, както гласи етикета, "не е болка за умиране". После се усеща нещо като срам или дискомфорт, после умът дава положителните аргументи, които "убеждават" скритата мисъл, че няма от какво да се срамува или страхува. После се усеща лекота и радост. обикновено ми избива на смях и пеене, че дори и танци... Какви са вашите техники?
  14. Може ли няколко въпроса: 1.- какви са симптомите на "розово - бонбоненото мислене" и какво е необходимо, за да бъде диагностицирано това отклонение? 2.- какви са външните признаци на зрялото позитивно мислене и какви опитности в общуването с човека са минимално необходими, за да се регистрира със сигурност "излъчването на една цялостно интегрирана психика"? 3.- съвсем не на последно място - третият въпрос: Зависят ли по някакъв начин диагностицирането на отклонението под кодово име "розово-бонбонено мислене" и регистрирането на "излъчване от цялостно интегрирана психика" от личността на наблюдателя - т.е. на този, който определя диагнозата и регистрира излъчването? Благодаря предварително.
  15. Ами напоследък все повече учени стигат до извод, стар колкото цивилизацията - че ние мислим най-добре с мозъка, който се намира в сърцето ни. Това ни е вселенският мозък, а човешкият, предназначен за земните условия - е в главата. Може би е добра идея да се консултираме с мозъка на сърцето, когато имаме да вършим добро - без значение дали е искано от някого изобщо. За мен има само един авторитет, който може да ми поиска да направя добро - Бог... и неговия Син. Човешкото поискване не се брои.
  16. Ами отговорът е много прост - човек всичко прави сам на себе си. Това всички култури винаги са го знаели - има десетки пословици в различните езици и фолклорни традиции! Та всеки получава точно това, което е изпратил във вселената - при това увеличено. Значи ако аз смятам нещо за добро, но то не е добро за Вселената, ще мога да разбера това по обратната връзка - по това, което получавам. Ако смятам, че давам любов, а получавам ревност, значи и моята любов я включва по някакъв начин, макар и скрита дори за моето съзнание. Точно такъв беше моят случай. Когато промених начина, по който обичах аз самата, ревността изчезна от отношенията ми с другите хора.
  17. Благодаря ти за прекрасното стихотворение - едно от любимите ми! Благодаря на всички приятели! Почерпете се отново сладко медено от нашия двор : И сигурно аз съм човекът, който да започне поздравленията за вторият глобален модератор на ншия сайт - човекът, с когото винаги съм била сигурна, че докато той е тук, с нас, дори и нещо да оплескам или закъснея или забравя (ЕГНто), той ще влезе и ще види и ще оправи или направи вместо мен. Благодарение на него, имах възможност да се почувствам свободна и да се занимавам с каквото ме повлече душата. Тайно подозирам - никак не е случайно.... Честит Рожден Ден Станимир! Желая ти да съхраниш хармонията, съчетана със скромност и дълбочина на разсъжденията, широта на познанията и спокойно общуване. Любовта да осветява живота ти, братко!
  18. Сега си спомних къде бях чела най-точните и безпристрастни расъждения за това - единствената книга на Учителя - Науката и възпитанието. Ще се опитам да намеря точното място, но вече утре. И благодаря за идеята да я качим и тази книга по глави велектронната библиотека, също да сканираме и качим първата част с оригиналния шрифт. Има ли желаещи да помагат? Пишете ми.
  19. Ами може би ако пак сравня страданието с учебния процес - сборникът със задачи и упражнения никого досега не е научил на нищо - знанията и уменията са плод на решаването на задачите в тях - ама съвестно и с ясно осъзнаване на смисъла на "мъките" човек да си отвори сборника и да кара наред....
  20. Мисля, че в понятието "страдание" има малко разминаване. Струва ми се, че Мона разбира под него това, което изпитва човекът, когато условията, при които се оказва по волята на съдбата, му създават силен дискомфорт. Този дискомфорт го кара да определя ситуацията или хора или събития като "зло". Обаче дотук - човекът стига до самосъжалението и до "жертвата" и "съдника" (Дон Мигел Руис" или до "болковото тяло" на Е.Тол. В този случай страданието не само не облагородява, не учи - обратно - то задълбочава покварата на душата. "Аз страдам" - означава за мен - моето Аз не иска да приеме Божията воля и Живота такъв, какъвто идва, но се опитва да ги съди. Другото понятие за страданието, което забелязах в горните мнения, е драстична (или постепенна, но дълбока) промяна във външната среда на човека, която изисква промяна на мисленето, осъзнаване и овладяване в смисъл хармонизиране на емоциите и поведението. За да не теоретизирам - това страдание ми прилича на страданието на моите ученици, когато пристъпваме в новия урок или правим упражнения или у дома сами трябва да се справят с домашните си. Само че те не го смятат за страдание това, а го наричат учене и го вършат с интерес и хъс. Имало е случаи - на шега съм предлагала - какво ще кажете вече да не вземаме нови думи, да не превеждаме, да не правим упражнения и да не давам домашна - ей така само ще си приказваме. Те ме поглеждат изненадани и заявяват "ами как тогава ще научим английски???" те са само на 10 години. А може би точно затова.... Контрапункт - най-голямата трудост с някои възрастни е да ги убедиш, че език не може да се научи ей така просто като слушаш и клатиш глава...
  21. Аз намерих за себе си отговора на този въпрос в книгата Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново -1 и2 - и в книгата на Николай Дойнов на същата страница в уикипортала. По-добре да си я намери всеки сам за себе си, защото всеки по различен начин тълкува понятието "издържам се". За - благодаря за напомнянето Ешафт! Мисля, че Учителя съвсем не е имал предвид "остави тук при мен твоите сто милиона" - както между впрочем се изкушават да правят някои гурута и водачи на култове и секти. Да се откажеш от стоте милиона, аз го разбирам като да се откажа от самата идея "имам" нещо и да трансформирам енергията, която "имам" ми отнема, в "съм". "Съм" не отнема енергия, то е извор на енергия вътре в самите нас и в света около нас. И точно в спомените на учениците - например тук - се вижда какви са били нуждите на Учителя и как се е "издържал" той. Моето впечатление при четенето на тези книги беше, че той по-скоро е помагал на всички около него да се "издържат". Но това не може да се обясни - по-добре тези, които се интересуват да прочетат... автентичното, не спекулациите.
  22. Благодаря ви, приятели!! Хапнете си сладко медено! За тези, които са на плод: За тези, които искат да се подсладят: И.... НАЗДРАВЕ!
  23. За врялата вода е точно. Забележете - не се казва преварена, а вряла (т.е. завряла). Известен е случай, в който сестра е избързала и е занесла чайника преди да заклокочи водата така, както описва солей. Учителя я връща с молбата да я остави да клокне. Късметче вече насочи към темата за горещата вода - там е написано защо трябва да клокне. Как да се пие - едва ли не във всяка беседа Учителя повтаря по много различни начини (тта дано стигне до ума ни) - да не насилваме! Да оставим тялото да определи какво е полезно за него. Забелязали ли сте, че понякога то иска много гореща вода, която да духаме, за да охлаждаме повърхностния слой. Понякога е по-приятно да пие по-умерена...
×
×
  • Добави...