-
Общо Съдържание
9101 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
651
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
1-ви октомври - Световен вегетариански ден
Донка replied to Ани's topic in Новини. Добрите новини. Културни новини
http://www.vbox7.com/play:7b925245 -
По пинцип всеки организъм го харесва - стига да е изчистен преди това. Месото си е натоварване. Всеки, който е прекарал поне месец на плодово-зеленчуков режим познава усещането за тежест при яденето на месо след това. Все пак при невъзможност да се храни човек редовно -месото му дава възможност да прескочи две и дори три хранения без да падне енергийно. Ако, обаче, организмът е привикнат само на месна храна - има и такива - отначало ще му е тежко с фибрите...
-
Проблемът не е в това, че отстояваме себе си - това е най-нормалното нещо, което можем и сме длъжни да правим. Проблемът не е в това, че те са на друго мнение и не желаят да чуят и разберат, да не говорим за приемане - обясненията на отсрещната страна. Проблемът се заформя, когато на мен ми се иска моята 70-годишна майка да разбере, че нито аз, нто тя сме длъжни да доказваме обичта си една към друга. Е и тогава какво? Ами оставих я тя да доказва - нека е доволна от това, че ми доказва своята обич. Е, тя иска и аз да го оценя, но ако ми го напомни, аз спокойно и казвам, че и благодаря, но дори и да не беше ми сварила картофките, пак щях да я обичам точно толкова и нямаше дори да ми мине през ум, че тя е можела да ги свари. Оттук нататък какво мисли тя - това не е моя работа. Ако е останала с чувството, че съм неблагодарна, неин си е проблема. нямам никакво намерение да я убеждавам в обратното. В един момент назрява очакването аз да докажа някак своята любов - това може да се изрази в изяждане на нейна манджа, например. Обаче аз и предлагам две възможности: да я уважа като я изям и после да ми стане тежко и да пия хапчета или да я уважавам без да я ям и да ми е леко и хубаво. Ако все пак настоява на манджата - казвам и, че е по-добре да се сърди, че не я уважавам, отколкото да чувства угризения, че ми е причинила дискомфорт. И да ми се сърди, пак ще я обичам - нека си се посърди колкото има нужда. Ако уважението се изразява в това да последвам неин съвет или да изпълня неин план, става по-сложно. Казвам, че много внимателно ще обмисля предложеното и наистина го правя. Ако, обаче се наложи особено драстично да променя нейните нареждания, казвам, че на мен така ми харесва и аз така ще го направя, ако тя иска да го направи по друг начин - да си го направи сама. Ще и се радвам. Доста мрънкане предизвиква моя рефрен "защото правя нещо само тогава, когато съм сигурна, че ще го направя с любов, а така както ми казваш ти - не я усещам - но ако ти я усещаш - направи го. За мен е важно да е слюбов". Да, трудно е да се живее с непрекъснати критики и мрънкане - затова младите трябва да си живеят в своите си семейства, отделно от възрастните. А между другото - има и обратните случаи - когато децата се опитват да налагат на родителите си своите представи за начин на живот с напомнянето "вие затова сте родители". Затова може би е хубаво в един момент да станем просто приятели. Дори и друата страна да не желае, важно е ние какво мислим. И да не настояваме те да мислят като нас.
-
Вътрешният глас на Бога - източник Вену Бахар - Симеон Симеонов Тази песен винаги ме е потапяла в красота и безвремие. Отначало нямах представа какво означават думите и, но те докосваха нещо дълбоко и съкровено вътре в мен. Когато разбрах значението им, малко се изненадах отначало. Думите "люби, свободен бъди, върви напред, не се колебай..." по това време съвсем не ми звучаха в тоналността, в която беше песента, нито темпото... По-скоро ми се струваше тъжна, а думите ведри и оптимистични. Трябваше ми веме докато осъзная, че любовта не е еуфорията, свободата не е бурно, побеждаващо, а спокойно усещане на сливане със света. Но за да се слееш със света, е нужно да притихне човек и да отвори сетивата си - не да се опитва да бъде чут и забелязан, а той да чува и забелязва все повече и то все по-тихите и незабележими неща... Върви напред и не се колебай - на мен ми звучеше като марш, но с годините се оказа, че маршът уморява и стяга и човек става част от неговия ритъм, загубвайки свободата си да бъде себе си. Да не се колебае човек в пътя си - това изисква не да виждаш и да знаеш, че пред теб има път, а по-скоро, че всичко в този свят е Път.... Какви са вашите усещания с тази песен?
-
Когато аз трябваше да се справям с подобен проблем, все още нямаше литературата и филмите от рода на Тайната и Кехоу... Може да е било за добро, защото можеше да се подхлъзна в нещо, което до добро нямаше да ме доведе. И все пак техниките на самовнушение са доказали ефективността си. Опитвали ли сте да визуализирате ситуации, в които съпругът работи с удоволствие нещо - в никакъв случай конкретни неща - само като в сън - неопределено, но с ясно усещане за радост и задоволство от работата. Може би най-лесно и безопасно е да се визуализира отиване на работа и връщане от нея, съпроводени с удовлетворение. И отново без да има конкретно какво дава това усещане. Има два момента, обаче, които са много важни - визуализацията не трябва да има нищо общо с това, което се случва в момента - да сравнявате моментното състояние с визуализацията е все едно всеки ден да разравяте семето, за да видите дали е покълнало. В никакъв случай не се визуализира наличие на определени суми или на определена работа, защото не се знае с цената на какво ще бъдат осигурени! И най-важното - не се опитвайте дори да преценяте кое от случващото се в следващите месеци отговаря на визуализацията и кое - не. Приемете, че всяко нещо, което се случва, е за добро и води към нея. От вас се иска само да разберете в какво се състои това добро - да не налагате свои представи (те са стари и са довели до сегашното състояние), а да променяте представите... Тук трябва да призная, че ако някой ми беше показал само ъгълче от това, което съм и правя сега, преди 25 години, щях да бъда категорична, че има някаква грешка и това няма как да съм аз и няма как да живея така. Е, защо 25 - за някои неща май и 10 стигат....
-
Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци. Като отминахме водениците на селото, поехме по една височина, вляво от реката. Минахме една стръмнина, която нашите братя и сестри бяха нарекли „Вади душа". Над нея има поляна, обрасла с трева, където винаги спирахме за почивка. Полянката бяхме кръстили „Зеленка". И този път спряхме на „Зеленка". Учителят каза: – „Вади душа" трябва да се нарича „Буди душа". Бивакът ще се нарича „Ел-Шадай", което значи: „Истинският свидетел". Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме! Един брат каза: - Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката, например безжичния телеграф, телефона, радиото и др. Учителят: – Тези апарати се създадоха, додето се изработят потребните органи в човешкия организъм. Това е едно преходно състояние. После самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша. В това отношение Витоша е незаменима! В Берлин, в Лондон, в Париж няма такова нещо. В Ню Йорк една улица е дълга 40 километра, а от София до Витоша няма и десет километра. Днес ще дишаш чистия въздух на планината, ще дишаш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес си в отпуск; ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето. При Господа службите постоянно се менят: първия ден като работиш една служба, на втория – друга служба. Като мениш службите, ще прогресираш. Каквото има човек, да го посвети на Бога – за Слава Божия! Това да бъде тайно в душата му. В този идеал той да не се мени. „Всичко е за Бога" – изгуби ли човек това, всичко изгубва. Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората: „Подкрепете го, този е мой служител." И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде си стигнал в своето развитие. Изпитанието може да бъде такова: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща, а после ще те оплете и ще се чудиш... Или, ще станеш министър, после ще влезеш в затвора; ще те пуснат, лишен от граждански права. Глупав е всеки човек, който греши и не поправя грешките си. Глупавият човек всякога търси лесните работи. Той не може да свърже причините и последствията. Ти си ученик. Както детето започва с А, Б, така и ти ще започнеш с духовния свят. По някой път хората нямат търпение да чакат. Като придобият малко знание, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили и не оставят да научат истинското знание. Щом ти отвориш своето светилище за невежите, ще продадеш своя Господ за нищо и никакво. Като Самсон ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка. Като нарушиш известна добродетел, веднага в Божествената градина едно цвете изсъхва. И като поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, в духовния свят се изгубва онова растение, което съответства на тая добродетел. После, като проявиш тая добродетел, растението пак се явява. Това не е въображение, това е реалност. Някой казва: „Ние не живеем добър живот." – Това е старото. Това да не стои в ума ви. В съзнанието ви да стои новото: „Погрешките на човека за мен не съществуват. За мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които има в него." Някой път да си вземете по една хурка и хубава вълна. И като почнете да предете, ще видя кой до къде е стигнал. А за мъжете има друго: ще ви дам плат и да видя, как ще го скроите. По кроежа ще видя, на каква степен на развитие сте. Гледаш, че една душа страда. Хубаво е да й помогнеш, но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария живот. Това е опитната страна на окултната школа. Всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава, красива наука. Така ще се подмладите. Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради. И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат в Пътя. Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато служи на безверието, съмнението, омразата – те са го заробили. Вие, тук на Земята, сте като в театър и се храните с трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек, облечен, че да не го забравите никога. Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил е видял ангел, облечен в бяла дреха и препасан със златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече. Един брат помоли: – Учителю, кажете ни нещо по френология. – Най напред ще гледате контурите на главата – към кой тип спада тя. Седем типа глави има. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различават. Понякога на лицето има наслоявания, които опорочават типа – някои лица са много отрупани с мазнини, така че не винаги срещаме чисти типове. Аз наричам „лице" онази форма, която е създадена от мисълта, чувството и волята. Под думата „воля" разбирам силата, чрез която могат да се реализират нещата. Дето волята работи, нещата трябва да се реализират. Дето чувствата работят, там се извършва едно приготовление, нещата се изпълват със съдържание. А мисълта е извор, отдето се черпят идеите. Една сестра попита: – Дали в този живот ще видим това, за което говорите? – Необходимо е приготовление отвътре. Някои може би в този, някои може би в следващия живот ще видят това. Онзи и този живот е все едно и също, когато съзнанието не е прекъснато. Но когато съзнанието се прекъсне, тогава човек е умрял. Сега са последните времена на света. Всичко старо си заминава. Няма да се мине дълго време. Този век ще завлече всичко. Всички философствания, всички науки трябва да се изменят. Бог е решил това. Има вече турен план. Човечеството не може да живее в тези дрипели. Кармата на европейските народи е назряла: очаква ги нещо много страшно и лошо. За цяла Европа иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и непримиримост. Сега пак правят приготовления за нова война! Този катаклизъм, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъл. Невидимият свят е решил. Въпросът е решен, има и програма. И като се натисне бутона – всичко е свършено. Германия за петте милиарда, които взе, сега плаща сто и двадесет милиарда. В бъдеще на Земята ще дойдат души, които сега стоят в пространството, в Рая. Сегашното поколение ще загине. То няма да има дял. В невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали, те ще дойдат на Земята и ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат: „Ето, това е животът!" Всеки човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Ще видите как хората, които са в управлението, се променят, става промяна в тях – вселяване. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мен." – Виждаш, че този човек е вече съвсем друг. Това ще стане скоро. В този век ще станат големите преобразования. Целият век ще бъде век на преобразование. Всички трябва да работят! Нужна е подготовка. Това е близо вече. Целият 20-ти век е век на приготовление. Сега ако си заминете, към 1975 година пак ще дойдете, защото има важна работа. Няма да стоите дълго в пространството. Всички заминали братя и сестри са все тук, между вас. Аз ги виждам в събранието. Всички идват на беседата и си отиват, те много по-добре я разбират от вас, десет пъти по-добре. Ако можехте да прогледнете духовно, щяхте да ги видите, щяхте да видите, че за тях има отлични меки кресла.Те са в хубавото събрание, а вие сте се сгушили. Но положението на светските хора след заминаването не е добро. Сега външните връзки организират хората. В новата култура вътрешните връзки на съзнанието ще ги организират. Един гениален човек е като дете – каквото му кажеш, вярва, и прави опит. Например, пада една ябълка: тя казва на гениалния човек: „Я ми кажи защо паднах?" Той започва да работи и открива един закон. Методите за работа ще дойдат. Не могат да се кажат изведнъж. Важно е да има у вас добрата воля да служите на Бога. После ще дойдат методите. Усилете това желание още повече. Не осигурявай човека! Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Някои питат: Как ще прекараме живота си? – Казвам: „Ще прекарате живота си на Земята много хубаво. Искаш да служиш на Бога – ами, свършил ли си Неговото училище? Този, който служи на Бога, най-напред се учи в училище, след това го турят на стаж. Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене – да учи ! У хората има дарби, които те не съзнават. Някой път си в голяма опасност и тогава се развиват дарбите. Когато Провидението повика един човек да работи, То знае какво той може да работи. Провидението избира тези, които имат добрата воля. А онези, които още служат на себе си, То ги оставя. Прекарахме няколко часа на тази полянка, заобиколени от мълчаливото присъствие на боровите гори. Екскурзия на 1. ноември 1927 година
-
Днес у дома стана дума точно за това - не визирам съпруга от постовете на борита, но съм и благодарна, че ме е накарала да се замисля над това. Поколението, чиято младост започна в трудното време. Отличниците и идеалистите, които комунистическото училище подготвяше за послушни и кадърни "изпълнителски кадри" Помня какво ми струваше да се измъкна от този пашкул преди много години. Макар и странно, но съм благодарна, че бях едва на 30г., когато животът ме постави на ръба на пропастта и ме застави да го направя. Осъзнавам ясно, че ако бях имала всички благоприятни условия за работа и семеен живот тогава, сега нямаше да съм извървяла този път, нямаше да съм това, което съм. Щях да остана това, което бяха замислили за мен архитектите на комунистическото общество... Струва ми се, че все повече идва времето на реализиране на индивидуалността - и това ще сменя изпълнителността... Ние носим индивидуалността в себе си, но напъхана в черупката на "правя всичко, каквото поискат от мен по най-добрия начин". А може би другата страна е "намирам начина, по който да правя това, което най-добре мога да правя и обичам да правя така, че да бъда полезен на повече хора". Осъзнавам колко е трудно това - минала съм по този път, и точно затова мисля, че това е бъдещето...
-
"Животът е прекалено кратък, за да бъдем дребнави"
Донка replied to Диляна Колева's topic in Себепознание
Всъщност не дребните неща са предизвикали дисхармонията в примерите по-горе. Те са били само благоприятна среда за покълването, за проявата на доста сериозни неща в самите нас. И само можем да сме благодарни на колежката, която по незнайна причина не ме поздрави, ако това стане повод аз да се вкисна. Това е много много сериозен симптом за моето вътрешно състояние. Ако аз почувствам дискомфорт по подобен повод, това не означава, че съм дребнава - неее. Това направо води до подсъзнателно (а може и съвсем съзнателно) очакване колежката да се впише в МОЯТА схема на мислене и емоции и поведение точно в този момент. И не само колежката... Всички по редичката - целият свят би следвало да е "подреден правилно и да мисли, чувства и действа правилно" - в противен случай АЗ ще бъда недоволен, ще страдам и дори ще напрвя опит да го поправя - да го направя по-съвършен.... Да ви напомня за едно Небесно Събитие? -
"Животът е прекалено кратък, за да бъдем дребнави"
Донка replied to Диляна Колева's topic in Себепознание
Всъщност днес се замислих над точната формулировка на темата. Не е идеята да не обръщаме внимание на дребните неща - те също са важни - те понякога са най-важни и показват Истината! Идеята е точно обратната - да сме будни за дребните неща и да осъзнаваме тяхното място и роля в синархията на Живота. Може би дисхармонията се получава не когато и не защото преувеличаваме ролята им и така позволяваме те да нарушат хармонията ни, а защото ги поставяме на не-тяхното място в пъзела. Нещо като да разбъркаш буквите в думата любов - и ще се получи например бюлов или волюб... Буквите ще са същите, но смисълът вече няма да е същия... -
Благато предесенно време! Прозрачният въздух звъни. Безветрие в клоните дреме - отиват си летните дни; От сокове дъхат ръцете, малина в устата сладни, на грозда зениците светят - отиват си летните дни, Облъхват ме хладните тръпки на първите бели мъгли и шепнат дъждовните стъпки... Отиват си летните дни. Из "Молитва" източник
-
Благодаря Вал! Спести ми писане на някакви "умни мисли" - прекрасно е казано... Аз само си мислех за своя живот - за сдържаността. Зависи как я разбира човек, зависи какво сдържа. Аз например преди да стана себе си, бях едва ли не горда, че мога да сдържа жаждата си и да не пия вода 24 часа. Само че после получавяах кризи на пикочния мехур. Сдържах се и не показах страданието, което изпитвах - никой не трябваше да знае. и... досещате се, хронифицира. Сдържах се и издържах на глад - по цяло денонощие и повече - смятах, че ако работя вместо да ям, съм "добра" и "благородна". И... ами нервен стомах на косъм от язва и проблеми и с червата... Сдържах и сълзите си, когато най-близки хора ми обясняваха с нервен тон (меко казано) колко съм некадърна майка и съпруга, наказваха ме, заключваха ми вратата, ако закъснея заради учителския съвет. Сдържах естествения си стремеж към свобода и радост, защото смятах, че те са награда за доброта, за перфектност, каквито аз нямам.... Сдържах се и не купувах за себе си повече от един чифт летни и един зимни обувки - всичко, което изработвах давах с любов за семейството. Въобще бях много сдържан човек. Сега не съм сдържана. Пия по 2л. вода на ден и се чувствам отлично. Ако вечер съм уморена, не си сдържам прозявките, а си лягам, дори и ако в мивката има чинии. Когато някой ме критикува или иска от мен нещо, което аз не обичам да правя, не се сдържам и си казвам усмихната и в отлично настроение, че аз си го харесвам така. Ако на него не му харесва, да не го прави и да не идва при мен. Тази сутрин дори се шегувахме в къщи, че вече не аз ограничавам тялото си, а то ограничава мен. Погледна ли към някоя лъскава опаковка с нещо привлекателно на вид, отвътре чувам "не пипай! нали знаеш какво ще се случи, ако ми пуснеш това...." И очите ми се вразумяват веднага....
-
Честит празник от всички от Хасково!
-
Божидаре, честно казано и аз напоследък си мисля същото - и вече някак не ми се иска да наричам себе си никак - аз съм просто човек като всички други. Ям това, което иска от мен тялото ми. То в момента не иска месо и аз не го насилвам. Но също така то не иска захарни изделия, пържено, смесени готвени храни, мазнини (освен ядки, които лапа с удоволствие, но не прекалява - винаги ми казва "стига"). Така че не знам вече как да се определя. Просто обикновен човек, който слуша вътрешното си аз (е , не винаги - вчера ми извика да внимавам за телефона, и аз въпреки това след няколко минути го изпуснах на тротоара....). Така че нямам никакъв кодекс.
-
Благодаря и аз на Светла_Б! Наистина в един момент имаше доста колебания у някои хора дали изобщо да се играе, ако няма точно 10 човека. Аз лично не усещам някакво "нарушение на енергията" в такъв случай. Представям си някого от отсъстващите приятели или съвсем нов човек, когото не познавам и всичко е наред. Помня как веднъж в пентаграма, в който играех аз, бяхме 6 човека. Отзад беше останала дъщеричката на една от нашите сестри, която играеше след майка си - много са лъчезарни и излъчват толкова любов и двете. няма никога да забравя каква вълна детска чиста любов достигаше до мен, в момента, в който момичето тръгваше самичко на второто разминаване. И всички я гледахме с толкова радост! Накрая си помислих, че имаше гласове, които щяха да я извадят от нашия пентаграм, за да сме поне точно 5, но ние не позволихме на детето да излезе. Какво щяхме да изгубим! След този случай аз лично нямам никакви съмнения, но не убеждаваме тези, които имат - смятаме, че човек не бива да играе с тях, особено пентаграма. Аз имам още един въпрос за пентаграма: При нас няма много фигури като в София и веднага се вижда къде се намира и как се движи фигурата. Когато главата води отварянето на пентаграма, то в каква посока би следвало да се движи? Единият вариант е да се движи точно перпендикулярно на останалите, но в този случай пентаграмът ни се отдалечава от центъра на кръга все повече. Налага се после при движението в една редица да се движим едновременно напред и вляво. Вторият вариант е главата да се движи по кръга, който е очертан (нашия не е мислен, а се вижда в тревата, защото е утъпкан), като така той се движи перпендикулярно на радиуса на кръга. В този случай хората отляво правят по-малки стъпки, за да "извиват" фигурата така, че тя винаги да се оказва радиус, когато се събере в една редичка, а лявата ръка винаги да е на около метър от центъра ни. Кой от двата варианта е по-приемлив? Ние сме опитвали и двата.
-
Ще се научим един ден - надявам се - да работим заедно. Аз не бих могла да кажа за нас - в Хасково това, което пише по-горе солей. Но ние се познаваме всички лично, приятели сме и всеки прави каквото му е по силите и по сърце. Мисля, че постепенно и в голям град, труден за приятелско общуване, като София, нещата ще се променят - надявам се нашият скромен форум ще помогне за това. Само още време е нужно да се "измъти" с любов и търпение... и вяра... а защо не и с онези средства, за които толкова сме говорили в другите теми. В тази връзка предлагам всички онези от нас, които не можем физически да помогнем за почистването и подреждането, за довършването на Новия братски център, да помогнем с визуализация и молитва. За първото е необходимо да си представяме как в дома работят с любов достатъчно много хора - всякакви работи, които се правят при завършване на строежа. Без да си представяме конкретно нищо и никого. Само да помогнем с молитва там да могат да отидат хората, които Небето е определило да отидат и помогнат - и това да е за тяхна благодат и добро. И нека всеки съпроводи своята молитва с песента, която му е най-близка по сърце. източник Молитвата За всички, които ще посрещат началото на Духовната учебна година в София: 7:00 - Начало на наряда - на Мястото на Учителя 8:30 - Паневритмия до Телевизионната кула 11:00 - Откриване на новия братски център; камерен концерт с участието на братските музиканти.
-
Благодаря на Клаудия! Бих искала само да уточня, че в нашия сайт (за разлика от други) шестте упражнения са публикувани във всички познати варианти: - 6+1 упражнения Намерението ни беше да предоставим на потребителите ни всички известни източници, от които може да се почерпи информация за упражненията, за да може всеки сам да се ориентира в хронологията на даването и практикуването им, както и да избере своя начин - нещо, което прекрасно е описала по-горе Клаудия. За себе си лично мога да кажа, че мога да изпълнявам всички възможни начини - когато съм сама, тялото и душата ми сами избират кой е най-подходящия за мен в момента. Когато съм с група, играя така, както играе групата.
-
-
източник - Мирът иде
-
Май ще се наложи да го повторя от другата тема - за мен вегетарианство и аскетизъм не са свързани. Аз никакви правила и никакви ограничения не налагам на тялото си - напротив - изпълнявам това, което ми иска то. Обаче вече не изпълнявам това, което искат от мен рекламите и традиционните схващания, не демонстрирам уважение като ям пържените филийки и не избягвам неприятности в семейните и приятелски отношения като кротко си изяждам кюфтетата в чинията като всички останали. Съгласна съм с Иво - не мога да свържа аскетизма с духовното развитие. Всяко налагане, отричане на нещо, ограничава свободата и любовта. Всяко развитие, постигнато без свобода и любов, какво развитие е?
-
А сега де - за мен вегетарианството изобщо не е свързано с аскетизъм. Аз изобщо не се чувствам аскет - изпълнявам си всичко, което тялото ми иска и не си позволявам вече да му натрапвам нещата, които не иска. И на това ако се казва аскетизъм.... А с това съм съгласна: