Донка

Благодаря ви, приятели! Ето на какво попаднах преди малко в малката си книжка Окултният ученик! Искрено ви я препоръчвам - винаги ми дава отговорите в най-подходящия момент за мен.: "Ученикът трябва да бъде учител само на себе си, няма защо да учи другите хора." Има моменти, в които наистина не се усещаме, че см избрали да се проявяваме като учители, а не като ученици... на самите себе си и на Бог. Може би когато някой се опитва да ни учителства за наше добро, най-добре го виждаме - както казва Илиянчето - в огледалото.... А как се проявява ученичеството?

Човек трябва да се стреми към разбиране кое е добро и кое е зло, за да може самия той да избере кое да проявява в живота си. Тези реплики в друга тема ме провокираха да си задам доста въпроси... Да, ние сме свободни да избираме какви сили да се проявят чрез нас. Но дали можем да сведем тези сили до полярността Добро - Зло? Дали няма друга - по-адекватна полярност, в която биха се включили вече всички процеси в нашия свят? Да, затова сме хора на земята - за да се стремим към все повече осъзнаване - но на какво? Досега човешката история гъмжи от примери, в които стремежът към утвърждаване на доброто и заклеймяване на злото е водил точно до най-големите злини и най-големите манипулации... А и кой съзнателно избира злото? Никой - всеки избира винаги доброто - но своето разбиране за доброто. В този ред на мисли преди време аз стигнах до пълен отказ от дуалността добро - зло. Свързах ги в едно и се отказах да ям плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Сега съм на етапа на избор - Любов - не-Любов. Честно казано - по-трудно е. Само аз мога да преценя кое съм избрала - няма помощ отвън. Има само един критерий и човек трябва съвсем да притихне, за да го чуе. С Любовта нямам особени проблеми за разпознаване - винаги се усеща. Не-Любовта, обаче винаги е с различни лица - но като че ли винаги е някакъв род осъждане и недоволство. А как е при вас? Как избирате вие?

Може би пък ние всички, опониращи в тази тема имаме нужда да простим на тези, които яростно отричат и заклеймяват злото.... да ги разберем и да простим? И просто да ги оставим да заклеймяват...

Живата Истина е Любовта.

Юда е част от Живата Истина. Всичко е част от Живата Истина. Дори и осъждането, дори и истерията, с която се опитваме да накараме другите да мислят "правилно" - т.е. така, както мислим ние самите. Всичко е част от Божията Воля. От нас лично, обаче зависи - свободни сме с какво ще се свържем и на какви сили ще станем проводници. Те всичките сили работят за Божията Воля. И по каквото плюем, и каквото възхваляваме - няма значение по какъв начин - за каквото мислим и говорим, с това се свързваме, на тази сила служим, нейните плодове прибираме, и нейните уроци учим... Светлина, мир и Любов да изгряват в душите ни в навечерието на Рождество!

Точно така, Донка, Да не съдим, да любим Истината на Бога, а не лъжата на Собствените ни Заблуди и Фалшификации! Като казваме "заблуди, фалшификации", като казваме тоя предал оня... това дали не е същото съдене? И дали най-голямата самозаблуда не е , че знаем кой кога и как се заблуждава? И предава? И знае иистината? За мен монопол над това има само Той.

Ако не бяхме толкова лесни, щяхме ли да сме на училище тук? И какво да научим първо? Да не съдим... да любим.

A според моите опитности - веднъж пуснала ли съм думата само "предателство в ума и сърцето си, вече съм затворила и него, и ума и душата си за Христовата светлина и Любов.

Мисли, право мисли! Свещени мисли за Живота ти крепи!

Розалина! Ами какво да кажа, за мен философия, която използва понятията добро и зло.... е философстване, а не фило - София От Учителя следвам едно важно правило: Свързвам се само с доброто - злото го превръщам в негов слуга. Засега криво ляво се справям... В този смисъл Юда е слуга на Христос.

Бих те помолила да се аргументираш с примери. Според мен изключително много неща зависят от другите хора около нас, но решенията ни винаги трябва да са лични. Често бъркаме в мнението за себе си - и има шанс някой друг да забележи нещо, което ние отказваме да видим, или го виждаме, но не ни е приятно да го признаем. Това разбира се отнася за всички сфери на живота: от семейството до работното място. А дали ще се съгласим и дали ще отречем нещо, пак зависи от способността ни от аперцепция, да носим на критика също. Бих разсъждавала по принцип доста, но - да - права си - примерите са по-добрият начин за разсъждение. От моята ежедневна практика: - учителя като правило влияе много силно върху самооценката на детето - ученик. Независимо право пропорционално или обратно пропорционално. Детето се влияе от една положителна оценка на учителя, дадена върху това, което детето показва пред него ( в най-добрия случай- ако изключим често грешните преценки, градени върху факти със съмнителна достоверност - да речем задачите са решени с помощта на родител) Съответно то преценя своата подготовка и работа и внимание за достатъчни, за да "прескочи летвата" - т.е. да се справи с някаква задача или изпитание. Вследствие то подценява изпитанието и надценява своята готовност за него. Резултатът е ясен. Провалът е най-доброто за детето в този момент. Това е неговият шанс да изчисти преценката си от чуждите влияния. Често, обаче, се случва всичко друго, но не и това. Вместо възрастните ( в това число и педагогът) да помогнат на детето да се научи да преценя самостоятелно ситуациите, в които попада, резултатите от тях и своето състояние и съответно поведение, те още повече го стягат в клещите на своите преценки. По-зле - те поставят в зависимост положителното си отношение към детето в зависимост от преценките си за него, и така учат детето да прави същото. А пътят е съвсем лесен, прост и ясен - обичам себе си и това няма нищо общо с това, което се случва с мен и с моята самооценка. Аз НЕ СЪМ неспособен или слаб - аз не съм преценил ситуациите и своето поведение в тях адекватно и това е, което предстои да правя и да се уча.... За мен има и един сериозен професионален аспект тази тема - как да държа самооценката на детето, на ученика свободна и независима от моята преценка.... Засега просто се старая да не давам вътре в себе си оценки на личността на ученика, а само на ситуациите, в които попадаме заедно. Трудно е...На това се уча вече 30 години....

Според мен реална е тази самооценка, която по никакъв начин не зависи от оценката на останалите хора.

Честит рожден ден, сестричке! И благодаря за всичко!

Именно, Светле - точно това и аз имах предвид - сестрите - учителки в елитните хасковски училища бяха превърнали физзарядката в танц - не какъв да е. Те са подбирали музиката и движенията - и пак повтарям - аз ги познах! И напомням за метода на теменужката....

Солей е учител - това е целият му живот. Аз също. И съм съгласна с него. И много ме боли, когато хора, които НИЩО не разбират от образование и един път не са влезнали в час или с гордост и презрение са се "издигнали" просто защото нямат качествата, необходими да останат и да Работят, си врат носа в него и развалят за броени минути това, което други с тих невидим труд час по час, душа по душа са тъкали всеки ден всеки час, всякоя минута. А в училището така се тъче.... Няма да си давам мнението. Само ще кажа. че когато за пръв път видях Паневритмия, стоях изумена - та това бяха нашите упражнения от утринната ведрина, които никога няма да забравя, защото съм я играла 8 години! Всяко училище в моя град започваше ден си с музика и "гимнастика" - едва когато станах на 40, разбрах, че това не е била просто гимнастика, а била Паневритмия - за децата в училищния двор - за всички. Без молби, без заявления. Представяте ли си 45 години социализъм ! и паневритмия на двора, под носа на партийните комитети! Мъдри са били сестрите - Учителки. Родителите ми са били млади учители, когато те са били педагозите - авторитети на града. Когато те са вземали думата на съветите, настъпвала тишина и всички слушали внимателно, а директорите им се съветвали за всичко с тях. Мечтая... само мечтая... да мога да направя за децата поне песъчинка от това, което те бяха направили за поколения хасковски деца - и за мен в това число. А когато заклеймихме социализма, никой не се сети, че утринната ведрина не е социалистическо изобретение.... И с лека ръка я обявихме за "тоталитарна масовка". Сега се опитваме да ашладисаме Паневритмията на дървото на училището по най-некадърния начин. И вместо да си мрънкаме сега, каквото и аз направих току-що, хайде да започнем една подписка за връщане на утринната ведрина в българското училище....

Въпрос номер едно: Какво се разбира под "духовни въпроси"?

На 4.12. след тежко боледуване на 80-годишна възраст в болница в Пловдив е починал писателят Атанас Славов Атанас Славов е роден в Сливен на 25 юли 1930 г. Учи в Американското основно училище в София до закриването му през 1941 г. и завършва английска филология в Софийския университет.Работи в Народната Библиотека "Св.Св. Кирил и Методий", води курсове по руски и по английски език. През 1965 г. защищава дисертация на тема "Функции на ритъма в художествената стихова реч" в Института за литература при БАН. Атанас Славов е извънредно продуктивен автор. До напускането на България той е автор на стихове, на фантастика („Факторът Х", „По голямата спирала"), на изкуствоведски изследвания, има книги за Теодосий Търновски, за Патриарх Евтимий и за Григорий Цамблак, пише книги за деца, сценарии за анимационни, документални и пълнометражни филми. Превежда произведения на Чарлз Дикенс, Греъм Грийн, Шон О'Кейси, Уилям Сароян, Колридж и др. В чужбина работи на свободна практика в радио "Свободна Европа" и Би Би Си - Лондон (1978), в Центъра "Удроу Уилсън" в отдела, изучаващ проблемите на източноевропейските култури (1979), в Държавния департамент във Вашингтон, като инструктор по български език (1980-1983), в Центъра за езикови научни изследвания в щата Мериленд (1983) и в радио "Гласът на Америка". Посвещава голяма част от времето си в изучаване на живота и учението на Петър Дънов. В архива му има солидна сбирка от материали върху живота на Учителя. В САЩ Славов сътрудничи на вестниците "Крисчън сайънс монитор", "Вашингтон пост" и др. Там започва да пише своите мемоари, които най-напред прозвучават на български език, четени от самия него в 52 седмични предавания на радио "Свободна Европа". В САЩ създава издателство, с което привлича много от пишещите български емигранти. Носител е на орден "Стара планина". Отличен е с наградата за литература и изкуство "Добри Чинтулов". Почетен гражданин на Сливен. Освен писател Атанас Славов е преводач, учен, семиотик, антрополог, журналист, дисидент, кулинар, познавач на джаза и чалгата, автор на английско-цигански речник, събирач на песни, случки, думи, рецепти... За Петър Дънов той казва: "Беше неотразим. Светъл, усмихнат, детските ми очи са запечатали ръката му. Като го видиш, все едно пространството се огъваше около него. Страхотно силно присъствие имаше.<br style="font-style: italic; "><br style="font-style: italic; ">На мен не ми трябва някой да ми бие камбана и да ми кади пушеци, за да се усмихна на Бога. Вярвам, че Бог седи ей тук и ни се усмихва."А за България: "Мозъците ни са толкова разбълникани от руски империалисти, български комунисти и фашистки тъпанари, че не можем да правим разлика между нация и етническа група.<br style="font-style: italic; "><br style="font-style: italic; ">Но ще дойдат млади хора, необременени и ще пердашат напред. А като тръгнат българите, нямат спиране. Много е смешно да се каже това точно сега, но ние сме работливи..." източник Пътят и времето. Началото: Светска биография на Петър Дънов Поклон и светлина!

Не бих приписвала толкова смело на друг човек кои банки той смята за етични и кои за неетични. Не помня да съм писала някъде уточнения какво имам предвид под етична банка и да съм давала пример. Истината е, че аз смятам горепосочените и приписани ми за "етични според Донка" банки, за неетични. За мен етична банка е банка, която ограничава даването на заеми и има много строг режим на преценка при отпускането. Ако един търговец на бяла техника, например, има успешен бизнес в град с 60 000 души и с конкуренти в него, естествено, особено при явните намерения на Техномаркет за парцел в края на града... и.т.н. иска да изтегли твърде висока сума за нова помпозна сграда, с която ще увеличи значително площта (и персонала) - една етична банка не би отпуснала тази сума при явната зависмост на приходите на този търговец от капризите на хората, от техните заплати и още много други фактори, които могат да пресушат касите му за броени седмици, ако не и дни. Е, да, банката ще си присвои заложено имущество, с което още повече ще срине бизнеса... Една етична банка би преценила дали има смисъл и потребители на едно разразстващо се предлагане, което ще изисква разрастващо се консумиране... което ще доведе до нови и нови кредити.... Само неетична банка би си натъпкала гушата от алчността. Само че точно такива неетични банки в крайна сметка рискуват и отиват към фалити, погребвайки депозитите и заплатите на обикновените средни трудещи се... А после ЕС хуква да ги спасява. Времето бавно и сигурно измита тези банки от сцената. Хората отрезвяват от кризата и започват да разбират кой и какво я е причинил и търсят нещо, някого, които не вдигат шум, не обещават, не дават с лека ръка, просто тихо и почтено си вършат банкерските услуги. Самоч е те нямат "гръб", защото не "плащат" полиитически чадъри. Едно рязко изтегляне на техните ресурси би ги съсипало.... за сметка на големите играчи...... Смешно ми е, че аз точно разсъждавам в тази тема, моля поправете ме ако греша нещо, но все пак не ми приписвайте неща, които не съм казвала....

Определено не мога да приема за добро да изкушаваме призоваващите със сляпото си подчинение на призивите им... а после да ги обвиняваме, че са ни измамили.

Дааа, истината май започна да изплува.... за мислещите хора. Че кой ще е толкова луд да изтегли парите си от банките, които предлагат висока лихва, защото извършват някакви незаконни операции и да ги внесе в другите - където на практика няма да има такава. Че ако изобщо човек внася парите си на депозит, то е за лихвите - за какво друго... Значи е ясно защо е призивът - ще бъдат изтеглени парите точно от етичните банки - защото на хората с депозити там им е все тая дали парите им са в банката или не. тогава какъв е смисълът??? Еволюцията наистина води към етичните банки.... Защо ми се струва, че това е отчаяният ход на останалите да забавят процеса.....

Вие може и да не помните, но ние помним... Всички, които ни призоваваха .... после се оказа, че са спечелили от това, което са направили другите по технич призив. И всички, които са послушали и изпълнили призивите .... са се събудили ограбени... Колко ни е къса паметта... Чуя ли призив за нещо, вече знам, че призоваващия много добре си знае интересите и винаги ще спечели... А последователите??? За тях е божествената печалба...

На курса в неделя получих един много ценен урок - прозрение. Случайно присъстваше като гост жена, с която имам некомфортни преживявания по време на паневритмия. Общо казано - от типа хора, които за доброто на всички и на Учението "показват погрешките и настояват да се изправят". Имахме (не само аз) вече два пъти опитности с подобно поведение и като че ли повечето бяхме леко напрегнати. На всичко отгоре тя се случи точно в моя фокус на кръга и очите ми неволно попадаха върху нейната фигура. Със сигурност не беше случайно това. На Примиряване улових себе си в подозрително очакване, макар че нямах никакви основания за него до момента. Опитах се да го примиря. Колко съм се справила не знам, но на Даване улових себе си, че наблюдавам движението на нейните ръце, проверявайки дали тя изпълнява упражнението така, както самата тя казваше, че трябва да се изпълнява по време на предварителното изпълнение. Явно не бях примирила всичко. Върха беше на Възлизане - усетих леко задоволство, защото видях как жената държеше ръцете свити в лактите... И тогава, смутена от всичко, което се вихреше вътре в мен и аз не можех да се справя с него.... усетих някъде близо до себе си топла светла вълна, нежна и чиста - детско присъствие! С периферното си зрение - беше самото начало на Вдигане - едва сега отразих кой беше мой партньор този път! Един брат, който не е особено забележим, не дава мнение, не може да идва лятото на поляната, защото не е от града, а в неделя няма толкова рано автобуси, но от него струи толкова детска чистота, радост, ентусиазъм - без думи, само една топла чиста вълна Светлина! Изведнъж залата стана по-светла, по-спокойна и по детски радостна. Братът не случайно беше до мен - само трябваше аз да го усетя и съзнателно да избера неговата енергия и присъствие, а не другата... или по-скоро не моята представа за нещо, от което да се пазя.... а моята представа за това, към което да се стремя да се свързвам... А жената - ами тя си се държа съвсем спокойно и добронамерено - оказа се, че аз съм изживявала само моите лични негативни очаквания... Урокът - от нас зависи с какво ще се свържем и кое в себе си ще изберем - доброто винаги е близо до нас и вътре в самите нас. И според каквото изберем, това и ще получим...

Ами докато слушаме призивите на еди - койси, а не слушаме Тихия Глас вътре в себе си.... все ще сме прецакани.