Донка

Това е отново играчка на ума и самозаблуда, респ. заблуда. Когато общувам с хората, аз общувам с душите и личностите им в момента на срещата ни. Каква философка или политическа система от възгледи следва и какви са неговите ценности - това си е негова работа. Да си определям отношенията с нго по някакъв етикет, който аз или той самият дори си е лепнал - това значи сама да си сложа превръзка на очите и да обшувам вече с моята предства за този човек, а не с него самия. Повечето тук сте млади и не знаете, че това беше комунистическият начин на отношения. Етикетът можеше да отключи тежки врати, но можеше и да накара дори близките да странят като от прокажен... Добре, че забравихме, а вие не видяхте това време. Как да наричат хората тези, които са на събора? Ами пак хора. Откъде накъде журналистите заявяват, че на езерата са се събрали много еди-какви си. Да не би всеки човек там да си е лепнал нещо като еврейската жълта звезда? Или пак инерцията да се делим на групи. Така било по-лесно. Не, по-лесно и самата истина е, че и на Рила, и навсякъде другаде ние сме просто хора като всички останали. Е, ако някой се смята не за обикновен човек, а за нещо по-различно и се кичи с някакви "титли" - това си е негов проблем. Някъде бях чела един много популярен отговор на Учителя на въпроса кой е най-добрият му ученик. Беше нещо от рода на "Един овчар в Родопите, но той не е чувал за мен". На това място си спомням и също толкова известната притча за овчаря, който не знаел как да се моли и затова прескачал тоягата си..... Но можел по водата да ходи....

Ами аз предпочитам да ме наричат просто обикновен свободен човек. Не се смятам за никакъв ист.... Но ако някой има нужда да се числи към определена група, нека нарича себе си както иска. Доскоро не ми ставаше приятно, когато ми лепяха на мен и на приятелите ми етикета. Обаче напоследък не си губя времето да мисля за това - ако някой все още не може да разбере какво означава свободен човек и има нужда да слага себе си и другите хора в шишенца с етикети и да ги нарежда по лавиците на ума си.... ами да си играе...

Ванка, с психология можеш да се занимаваш и без да я изучаваш специално. В твоя случай дори така е за предпочитане Когато бях някъде на твоеите години бях запленена от книгите на Владимир Леви - тогава в България имаше преди всичко руски източници. Ако искаш да четеш повече книги по психология, ще се наложи да научиш добре поне 2 чужди езика.

Ами знаеш ли ако избереш това, което правиш с лекота и удоволствие, за основа на професията си, и училището, и висшето ще минат като песен - това от личен опит. На времето, когато бях на следващия праг на избор - преди да завърша училище и да определя къде да кандидатствам (проблемът беше, че с това, което ми вървеше леко, можех да кандидатствам в доста различни места и специалности)- баща ми ми даде безценен съвет: - избери си нещо такова, което като тръгваш на работа сутрин, краката ти сами да те носят нататък и вече да предвкусваш радостта от деня. Обаче и такова, от което вечер ще севръщаш със сладка умора и усещане, че си била полезна на себе си и на другите. Ами... така е

Радвам се, че въпросът за избора на мястото в живота толкова те вълнува. А замислял ли си се какво вършиш с най-голяма лекота и удоволствие и се получава някак от самосебе си добре, по-добре от останалите, които влагат много повече труд в същото? След 7 клас човек по-скоро е добре да избере областта, в която му е писано да се развива и да бъде полезен - за конкретната професия - имаш още време, спокойно. Няма никаква гаранция какви професии ще съществуват след 10-на години - светът се променя толкова бързо

Мдааа преди време в тази тема споделих как отсотоявах избора си и как майка ми ме убеждаваше и ме плашеше да ми се обиди. Днес е именния ден на баща ми - това е нещо като национален празник в нашата "държава". Представете си - майка ми специално за мен готви постни пълнени чушки

Благодаря ви за споделеното, приятели - доста неща си изясних за себе си докато ви четях! Мога само да добавя, че докато чета Щайнер, имам усещането, че повече работят ума и логиката. При Учителя някак ми просветва - може би докосва и събужда интуицията....

Благодаря ви, приятели! Когато видях репликата на Мария - София в старата тема, осъзнах, че това е моята Тема от няколко години насам. Благодаря ти Мария!!! Позволих си да я отделя, защото моят личен опит в братския живот напълно се покрива с написаното от smehy, а в главата - не само моята, но и на приятелите ми от Хасково и от екипа на Портала отдавна се въртят идеи като на браман. Някои от тях се опитваме да реализираме - колкото можем. - За групите, водени от опитен брат и сестра - била съм в такава. Няма да коментирам. Само ще кажа, че имаше нещо вповече и нещо не достигаше. Но това ми е моето лично впечатление - други се чувстват прекрасно и според мен такива групи са мястото за тях. Нека съществуват, нека работят. те са важни. Не мога да им лепя етикети, просто аз не намерих мястото си там. - В групата по паневритмия се получава нещо такова, за което говори браман - но там нямаме достатъчно време. Все пак благодаря от цялата си душа на Ваня - нашата учителка, че на нейните занятия ние не просто "размахваме ръце" и "се раздвижваме"... Там се усещам свободна, лека, светла, ..... дете, с широко отворена душа. Благодаря и на всички мои приятели от курса по пеене - повечето може би ще прочетат това - там не говорим много, но пеем заедно и учим заедно - невероятно е! - За нашата нет - школа. Много ще съм щастлива повече хора да пишат в темите за обсъждане на беседите. От тук ми се иска да се помоля на глас при някой от следващите ъпгрейди Иво да намери начин да задържа на началната страница темите за текущо - обсъжданата неделна и утринна беседа. Според мен една от причините те да не са популярни, е че докато човек прочете беседата внимателно, докато помисли, и вече му е трудно да открие къде беше, а внниманието ми се привлича от други теми, които впоследствие си отчитам като "чеша си езика" име е яд, че съм си изгубила времето, което си бях дала за беседата... А иначе се чувствам прекрасно, когато чета и личните мнения, и извадените цитати - понякога те ми насочват вниманието към нещо, което не съм забелязала аз самата. Само бих помолила да са по-кратки, защото прекалено дългите имат обратен ефект... Но нека всеки си реши сам. А, и о=ще напоследък ми "светна", че няма нищо нередно в това да постна цитат, който някой друг вече е постнал преди мен и да добавя само няколко думи, че и на мен ми е направил впечатление... - за темите, които Учителя е давал като домашна работа на учениците си...- това е един проект, който, сега признавам пред всички - досега дори на админа не съм го споделяла - се върти в ума ми от 1 година насам. Но още не ми е узрял. Ако има някой, който държи в ума си нещо подобно - пишете тук или лично съообщение. За това е нужен екип от инициатори, с които да го обмислим. Простете за времето, което отнех и на вас да го прочетете и на себе си - от работата , която ме чака в уики...

Точно така, Донка, "докато не стане митар и не се покае" фарисеят не може да стане християнин, т.е. само покаянието, осъзнаването на фалшивостта и илюзорността на митарницата, на материалния, външния свят, може да направи един човек последовател на Исус, или на Учителя. Хм, обаче има продължение: Гордостта е признак на фарисея. С духовната гордост не се става християнин. Признакът на митаря според мен не е това, че той работи с материалното, а че той изобщо е в състояние: 1. да живее и работи в материалния вят, да познава и прилага неговите закони но и много важно! 2. Да е в състояние да осъзнае своето място и роля във вселената, да види този свят и себе си в него от по-високо. Ако само се отрече от материалния свят, презре го, той не се издига, а се откъсва от Божиите творения и потъва в света на своите идеи, ценности, правила, догми. Те не са божествените, те са именно човешките. Следователно ако човек отхвърли материалния свят, той точно тогава охвърля Бога и го замества със себе си. Да мине през стадия на митаря - това означава да се учи от Бога - да живее и работи в материалния свят, защото това е неговия учебник, но идеите му в краен резултат да са Божествени. Лично разбиране

От известно време у дома използваме Биоцитрин или още известен като Цитросепт (последният е доста по-солена цената). Много сме доволни. Особено, ако успеем да "хванем" херпеса още в началния стадий.

Благодаря също за интересната беседа и разговор! Днес "случайно" попаднах на още нещо свързано с беседата: Докато фарисеят не стане митар, той не може да бъде християнин.

След толкова години непрекъсната - почти по 10 часа всеки ден - работа с най-различни хора, за себе си имам мнение: - Не е възможно нито да позная същността на другия, нито дори състоянието му в момента, в който сме заедно. Винаги, когато съм си въобразявала това, Небето ми се е усмихвало с добродушна ирония. Сякаш чувам:"А, сега де, какво мислеше, какво стана??" Ами тогава какво познаваме? Стигнала съм до извода, че единственото нещо, което може да се стремим да познаем в процеса на общуването си с другия, това е - ситуацията, в която се намираме двамата заедно, и задочно - себе си самия, своето развитие, промяна... Стремила ли съм се към опознаване на нещо друго, различно от тези двете неща, съм се оказвала в неадекватна роля и неадекватно поведение. Все едно да наливаме внимание и сили в съд без дъно. Не просто се знае, че нямаме шанс да го напълним, ами и "водата" отива нахалост. А съвсем до това гърне без дъно ни чака друго - това, което всъщност е за пълнене. После наричаме случилото се с думите "разочарован", обиден", "изненадан", "ядосан" и т.н. Познай себе си - всъщност наистина означава "огледай се" - във всичко около себе си. Не само в хората. Има го и вглеждането в себе си - но то отново е в своите реакции, мисли, чувства...които са провокирани от всичко около нас. Вътрешното ни аз - е, то пък е съвсем вън от нашия поглед. По скоро то нас наблюдава... А огледалото на другия - особено това, което ни се вижда мръсно и спонтанно ни се иска да извикаме възмутено "не! това не съм аз" - точно то показва скритото вътре в самите нас, което сме отрекли толкова категорично, че няма как да си го видим сами в себе си. А започна ли да давам акъли (ох, кой не се изкушава) - вече знам - напипала съм най-сериозния си проблем. Млъквам и се опитвам да си спомня какво на кого съм "раздала" - защото този "акъл" е за мен, но обърнат обратно. Ето - пресен пример - снощи "дадох акъл" да не се навира човекът между шамарите и да се занимава с каквото му е спокойно и щастливо... И сега аз самата същото направих... Сори.

И дали изобщо можем да си мислим, че е възможно да познаем "действителното състояние на другия"? А за огледалото... Ами човек може да види себе си в огледалото на другия - само себе си. не другия. И само той може да види себе си - самото огледало не може да го види, нито може да види себе си някъде другаде освен в огледалата на хората около себе си.... Ако няма разлика между изразяването на мнение и на оценка, то може ли да се каже, че и двете се отразяват по идентичен начн на отношенията между хората? Т.е - еднакво ли реагира човекът насреща (хората) на изказано мнение и на изказана оценка? Вашите наблюдения? Дали недоразуменията в общуването ни не се дължат често точно на това - единият дава мнение, другият го приема за оценка.. и обратно? Мисля сега. Даващият оценка може би има очакванията обектът на оценката да се съобрази с неговата оценка и да формира мисленето и поведението си според тях? Например: "Ти си постъпил егоистично" - не крие ли в себе си - "сега направи нещо, за да поправиш това" "Твоето решение е съвсем справедливо" - не крие ли - "при следващото решение трябва да се ръководиш от същите критерии и принципи"

Изворът на доброто Сравнението с метаморфозите е много показателно и точно, според мен. Няма как да си гъсеница и да останеш такава - рано или късно преминаваш в пашкул и после в пеперуда. Въпрос на време е. Обаче, струва ми се, има нива на метаморфозата - тъкмо се усети човек пеперуда и хоп -- оглежда се и пак се излюпва от яйцето като гъсеница, но в друг свят, с нови задачки... И така...

Оценката я откзвам много лесно - просто казвам истината, че нямам оценка, защото нямам критерии и право на нея. Имаме ли правото да откажем да дадем мнението си, ако някой го иска и е важно за него, но други обстоятелства или съображения ни спират да го направим?

С огромна благодарност ще си позволя да копирам тук една много интересна прогноза от Муси Дачева, касаеща позицията на Сатурн: източник

Напоследък наблюдавам развитието на няколко теми и отново се върнах (така сигурно е било нужно на мен) към тази тема. Забелязах още нещо. Когато човек дава мнение, той приема и мнението на другите, дори и то да бъде противоположно на неговото. Когато вътре в себе си зад маската на мнение, той всъщност раздава оценки, веднага скача срещу мннеията, различни от неговата оценка. Защо? - ако човек има вкоренено в мисленето си оценъчно мислене, той автоматично смята, че и другите дават оценки. А те, между впрочем, често правят точно това. Обаче, оценките с различни знаци не могат да се понасят една друга, защото едната автоматично оценя другата като погрешна. И така всеки започва да защитава верността на своята оценка.... С всички средства. Но това, което ме кара да чувствам едно особено усещане за дискомфорт, е одумването и раздаването на квалификации и оценки за хора, които вече не са живи. Вероятно се досетихте, че визирам темата за Михаил Иванов. Не съм измислила по-добър начин досега освен да се дръпна встрани и да не ги слушам, да не чета написаното. Не съм сигурна, че това е най-добрия начин. А вие как реагирате в такива случаи?

Скъпи братя и сестри, нека в новогодишната нощ изпратим всеки по един лъч светлина, топлина и любов за всяка душа на планетата и за нашите братя и сестри - народа на Русия. Всички ние сме деца на Един баща и Една Майка. И когато говорим на различни езици, имаме различен външен вид, пеем различни песни и празнуваме по различен начин, всички в душите си съхраняваме ЕДНО чувство, една мисъл, една вяра - Любовта. Благословен Господ Бог наш на всички векове; благословен Баща наш на Светлите духове, на Светлите духове, на Светлите духове, на Светлите духове, на Светлите духове.

Честита Новата 2011г.! Какво е характерно за числото 2011г според нумерологията? Доколко характерът на годината се определя от общата сума и доколко от последното число - 11. Има ли значение и това, че годината завършва на 1? А всяка отделна цифра и комбинацията им? Как се определя индивидуалния характер на годината за всеки човек - според неговата рождена дата? Има ли значение и името? Благодаря ви предварително!

Честита Новата 2011 година, приятели! (леко в аванс) Като един истински начинаещ в астрологията, се обръщам с молба към всички, които се занимават и отскоро, като мен, и отдавна и сериозно, да помогнат за съставянето на една астропрогноза за 2011 г. Молбата ми е не просто да давате прогнозите си, но и да обясните като на начинаещи какво точно ви дава основание за тези прогнози. Кави са показателите в хороскопа, които дават най-съществената информация за настъпващата година? И още един въпрос, има ли връзка между прогнозите за настъпващата година в различните зодиакални системи - например между тази, която ползваме ние и китайската?

Ами ей така - правиш го, защото ти е хубаво. Само тогава е добро. Ти защо учиш - защото го изисква някой или нещо от теб, защото го изискваш ти от себе си, или защото харесваш и ти е интересно това, което учиш , и искаш да се занимаваш с това?

Хората нямат право да изискват от никого нищо. Дори от себе си.

Вярно че темата не е във философия, но все пак сигурни ли сте, че имаме обективна дефиниция на понятията "бързо" и "израстване"? Да не споменаваме "духовно"..... Според моя опит и трите са изцяло субективни и отгоре на всичко зависят от конвенциите на епохата.

Моите наблюдения сочат, че има читатели, които няма да си купят книгата по важни за тях причини - далече са, нямат достъп до книжарница или издателството, нямат място да ги съхраняват и още куп. Те имат шанс да прочетат само в нета. Има друга категория - като надето - които първо четат в нета, после купуват книгите. Аз също съм от тях по стечение на обстоятелствата. Един от аргументите освен достъпа до хартиентите носители, е че когато е видял книгата в нета, човек я купува със сигурността, че се сдобива с нещо много ценно. Към тази категория спадаме и тези, които се уморяваме да четем от екрана и ни пречи това, че нямаме възможност да разгърнем и да видим няколко неща едновременно. А и сме зависими от куп неща. хартията дава свобода на читателя. Излишно е да доказвам, че принтиранот или ксерокопирано копие на книгата излиза по-скъпо и е далеч по-неудобно. То се прави само в случай, че няма как да се купи книгата. Тук не искам да споменавам имена, но има издатели, които нямат вече книгите в наличност, за да ги изпратят на читателите си, но упорито вдигат скандали и по всякакъв начин спират публикуването в нета с обяснението, че имали намерение да я издават отново.....