Донка

СДРУЖЕНИЕ „СЛЪНЧОГЛЕДИ” организира пролетен лагер „Узана 2011” Лагерът ще се проведе в периода 3-9 април 2011 г. Цена: 190 лв. В цената е включено: вегетарианска храна и нощувка за 6 пълни дни в хотел „Прима S”, всички такси за музеи, археологически, исторически и природни забележителности, които са посочени в програмата; подръчни материали необходими за заниманията по ателиета (бои, флумастери, моливи, картони, платове др.); закупуване на следобедна закуска. В цената не са включени пътните до хотел „Прима S” и обратно. За повече информация: Бургас: 08888 65418; e-mail: geotoni@abv.bg; София: 0898287703, e-mail: dimova_v@abv.bg Местността Узана се намира в Централна Стара планина. Тя е със средна надморска височина от около 1300 м и представлява над 3000 дка високопланински поляни, оградени от вековни букови гори. Намира се на 22 км южно от гр. Габрово и попада в територията на ПП „Българка”. Тук е измерен Географският център на България, който е един от 100-те национални обекти /печат в ПИЦ – Узана/ Комплекс „ПРИМА S” предлага: ресторант /има пиано, което може да се ползва от участниците в лагера/; конферентни зали: зала с капацитет 30 места – тип „кръгла маса” и зала с капацитет 80-90 места – тип „класна стая”; екологична детска площадка; игрище за футбол, волейбол /покритие – асфалт и трева/; фитнес зала, тенис на маса, билярд; безплатен безжичен интернет в общите помещения на хотела; Фоайетата на І, ІІ И ІІІ етажи са подходящи за работа по групи. Настаняването ще бъде в стаи с 2, 3 и 4 легла. І ден – 03.04.2011 год. /неделя/ 9:30 часа – сборен пункт гр. Габрово 10:00-11:30 часа – разходка в центъра на гр. Трявна и посещение на Даскаловата къща /Музей на резбарското изкуство – беседа/ 11:30- 12:30 часа – разглеждане на Соколски манастир /12 км от Габрово/ 12:30-13:00 часа – обяд на полянката 13:00-14:00 часа – посещение на ЕМО “Етъра” /беседа/ 14:30-15:30 часа – посещение на Националния музей на образованието в гр. Габрово /беседа/. Разделяне на възрастови групи по около 25 участника. 15:30-17:00 часа – посещение на Дом на хумора и сатирата /беседа/ 17:00-18:00 часа – пътуване от гр. Габрово до м. Узана 18:00-18:30 часа – настаняване в хотела 18:30-19:00 часа – вечеря 19:30 -21:30 часа – лагерен съвет 1) разпределение по групи (възрастово и творчески); 2) запознаване; 3) инструктаж; ред в лагера (светофар); 4) дърво на желанията; 5) приказка, песен за лека нощ; 21:30-22:00 часа – подготовка за сън 22:00 часа - сън ІІ ден – 04.04.2011 год. /понеделник/ 6:50 часа – Ставане от сън 7:30 -8:30 часа – Гимнастически упражнения в кръг 8:30-9:00 часа – Закуска 9:00-11:30 часа – Разходка до Географския център на България и посещение на ПИЦ /посетителски-информационен център/, беседа за защитените животински и растителни видове на територията на ПП “Българка” 12:00-13:00 часа - Музика 13:00-13:30 часа – Обяд 13:30-14:30 часа – Отдих 14:30- 16:30 часа – Работа в ателиета /рисуване, хореография и сценичен дизайн/ 17:00-18:30 часа – Спорт 18:30-19:00 часа – Вечеря 19:00-21:00 часа – Работа по групи (подготовка за вечерта на Йосиф) 21:00 – 21:45 часа – Лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ 21:45 – 22:00 часа – Подготовка за сън 22:00 часа - Сън ІІІ ден – 05.04.2011 год. /вторник/ 6:50 часа – Ставане от сън 7:30 -8:30 часа – Гимнастически упражнения в кръг 8:30-9:00 часа – Закуска 9:30-17:30 часа – поход за големите: отиване до Марков стол, продължаване на прехода от м. Узана до вр. Шипка и обратно; обяд /сух пакет/ 9:30-12:00 часа – поход за малките: отиване до Марков стол, Еко-пътека, прибиране в хотела 12:00-13:00 часа – Музика 13:00-13:30 часа – Обяд 13:30-14:30 часа – Отдих 14:30- 16:30 часа – Работа в ателие „Рисуване” 17:00-18:30 часа – Спорт 18:30-19:00 часа – Вечеря 19:00-21:00 часа – игра „Активно слушане” – за малките; клуб „Дебати” – за големите 21:00 – 21:45 часа – Лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ 21:45 – 22:00 часа – Подготовка за сън 22:00 часа - Сън ІV ден – 06.04.2011 год. /сряда/ 6:50 – ставане от сън 7:30 -8:30 часа – Гимнастически упражнения в кръг 8:30-9:00 часа – закуска 9:00-10:30 часа – пътуване до гр. Велико Търново 10:30-12:00 часа – посещение на АМР Царевец 12:00-13:30 часа – посещение на Археологически музей 13:30-14:30 часа – обяд (сух пакет) 14:30-16:30 часа – Разходка по Самоводската чаршия, Къща с маймунката 17:30-19:00 часа – пътуване от гр. Велико Търново до м. Узана 19:00-19:30 часа – вечеря 20:00-21:00 часа – Игра „Какво?, Къде?, Кога?” 21:00 – 21:45 часа – Лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ 21:45 – 22:00 часа – Подготовка за сън 22:00 часа - Сън V ден – 07.04.2011 год. /четвъртък/ 6:50 часа – Ставане от сън 7:30 -8:30 часа – Гимнастически упражнения в кръг 8:30-9:00 часа – закуска 9:00-12:00 часа – Скално катерене в местността Узана, организирано от професионални планински спасители и катерачи; обезопасено и подходящо за всички възрасти. 12:00-13:00 часа - Музика 13:00-13:30 часа – Обяд 13:30-14:30 часа – Отдих 14:30- 16:30 часа – Работа в ателиета 17:00-18:30 часа – Спорт 18:30-19:00 часа – Вечеря 19:00-20:00 часа – Работа по групи (подготовка за вечерта на Йосиф) 20:00 – 21:30 часа – Вечер на Йосиф 21:30- 21:50 - Лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ 21:50 – 22:00 часа – Подготовка за сън 22:00 часа - Сън VІ ден – 08.04.2011 год. /петък/ 5:00 часа – Ставане от сън 5:30-7:00 часа – Ранно-утринен поход от хотел “Прима S” до връх Исполин 7:00-7:30 часа – Посрещане на Слънцето 7:30-8:30 часа – Гимнастически упражнения в кръг 8:30-9:00 часа – Закуска на връх Исполин 10:00-12:00 часа – засаждане на дръвчета, подготовка за лагерния огън 12:00-13:00 часа - Музика 13:00-13:30 часа – обяд 13:30-14:30 часа – Отдих 14:30- 16:30 часа – Работа в ателиета 17:00-18:30 часа – Спорт 18:30-19:00 часа – Вечеря 19:00-21:30 часа – Вечер на талантите 21:30- 22:15 - Лагерен огън, лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ (при огъня) 22:15 – 22:30 часа – Подготовка за сън 22:30 часа - Сън VІІ ден – 09.04.2011 год. /събота/ 6:50 – ставане от сън 7:30 -8:30 часа – Гимнастически упражнения в кръг 8:30-9:00 часа – закуска 9:00-11:00 – заключителен лагерен съвет 11:00-12:30 часа – разглеждане на АИР „Боженци” 13:00-13:30 часа – обяд 13:30-14:30 часа – разглеждане на Дряновски манастир 14:30-15:30 часа – посещение на пещерата „Бачо Киро” 15:30 часа – отпътуване

Господин Тодоров, вече ви благодарих за отговорите, може би остава да обясня защо не отговорих с мои размисли. Наистина ли си мислите, че нямам такива? И само въпросите и цитата ли ви бяха достатъчно основание да стигнете до това заключение? Аз не бих прибързвала на ваше място. Цитата пуснах не за да използвам чужди думи, а в отговор на следните ви думи, зад повечето от които заставам с напълно свое лично мнение: Вие редактирахте поста си малко преди да пусна моя, което е видно от хронологията на редакциите. Предната ви редакция изглеждаше по друг начин. В нея липсваше това: "Няма такова учение." Вие свободно бяхте разсъждавал как би изглеждало едно такова учение. Няма да спекулирам какво и защо ви е накарало да редактирате думите си, това е ваша свобода и избор. Цитатът, който подбрах твърде набързо имаше за цел да каже: Има такова учение, има такъв Учител Аз ежедневно работя с много хора, на които се очкава да оказвам благотворно влияние, така че сме в подобни позиции. Допреди няколко години мислех досущ като вас, докато притисната от житейски проблеми (лични) не прочетохИзвора на доборото - първта ми книга от автора, когото коментираме в темата. Искрено ви я препоръчвам. От много сериозен и уважаван дълбоко от мен психиатър съм чула, че този текст има мощно психотерапевтично влияние. Този човек наистина говори само проверени идоказани в живота неща. Спорен и светъл ден на всички! ПП: Всъщност направихте ли си труда да прочетете цитирания текст или стигнахте само до второто изречение? И след като отричате второто изречение, то как си представяте един свободен човек, който има свободно лично мнение, но няма свобода в Любовта, в Божията Мъдрост и в Божията Истина?

Благодаря ви и простете ми за лавината от въпроси, г-н Тодоров! Не нарушавайте свободата

Да и доста противоречия логически се появиха, но няма как. Кои точно учения взирате като такива, които приближават обективното към субективното и може ли да ни дадете примери как точно се опитват да го направят? Допускате ли съществуване на учение/я, които доближават субективното до обективното? Ако не? То каква е причината? Ако да? То как според вас би изглеждало подобно учение? На какво например, би учило то своите последователи?

Благодаря за отговорите - особено за това, което си позволих да маркирам в синьо. - Доколкото разбирам, сме на едно мнение за субективността на понятието реалност. Дори според авторитета на уикипедия тя е в непосредствена и фатална зависимост от характера на сетивата ( а научно доказано е, че няма два индивида с абсолютно еднакво настроени сетива - да не говорим за биологичните видове...) , както и от нивото на развитие на науката, философията и различните типове анализ в различните стадии от развитието на човешката култура. Това предизвика в мен нови въпроси: - Можем ли да смятаме чертежите на Леонардо и трудовете на Коперник за фантазна реалност? Има ли гранична точка, в която фантазната реалност се превръща в субективна макар, но истинска реалност? Т.е. - възможно ли е майката наистина да е в съседната стая, а детето да не знае за това? Ами ако детето знае, че тя е там, но не я вижда и чува, и тя наистина е там, това фантазна, добавъчна реалност ли ще бъде или рационална? Какво бихте казали за он-лаин общуването в реално време, което свързва хора на хиляди километри - ако сега това е рационална реалност, то такава ли е била преди 100 години? По същата логика, ако сега някой обявява за реалност нещо, което съвременниците му не усещат със сетивата си, не разбират и науката на този етап от развитието смята за абсурдно, това означава ли, че този чове има нужда от психотерапия, за да се върне към рационалната реалност, т.е. да стъпи здраво на земята. Обаче ако само след около стотина години се окаже, че той, а не психотерапевтът му е виждал реалността? Тогава може ли да се твърди, че психотерапевтът е живял във фантазна реалност и е положил усилия да вкара в с своите фантазии реално мислещия човек?

Може ли да уточните какво точно вие разбирате под истинска и фантазна реалност - вашето лично мнение за реалността. Аз не съм лекар, но професията и специалността ми са изцяло в сферата на субективността. Можем ли според вас, да имаме обективно понятие за реалност?

Сега започнах да осъзнавам, че най-съществената психотерапия в учението на Петър Дънов се състои в това, че помага човек постепенно да се освободи от оковите на чувството за "пълна чаша", т.е. "нека аз ви обясня - вие не разбирате". Не познавам по-осакатяващо живота състояние от това да се усеща човек "пълна чаша".

Внимателно прочетох мненията на господин Тодоров. Не знам кой го е убедил в това, че е успешен психотерапевт.... Словесната еквилибристика вече трудно би впечатлила мислещите свободни хора. Един психолог дори знае, че най-важното в неговата професия е да слуша и наблюдава - и в никакъв случай да не прави предположения. Особено пък да отговаря сам на собствените си въпроси вместо хората, на които той самият ги задава. Още повече да запушва устите на събеседниците си с: "не ми отговаряйте".... За протокола - с баща ми съм в отлични отношения. И винаги съм била. Със съпруга си също. В много голяма степен дължа тези отношения именно на прочетеното и - внимание! - на приложеното от беседите на Учителя Петър Дънов. Доколкото познавам свободолюбивия си характер, трудно ще откриете човек, който стои по-далеч от идолопоклонничеството. Това е и причината да съм тук. И все пак замислих се над прочетеното...и имам няколко въпроса; - Кое по-точно в този форум може да даде основание на някого да си направи извода, че сме идолопоклонници и смятаме Учителя за свой Бог? Или за свой Баща? - Какво в споделеното от нас и в разговорите ни би могло да изглежда / звучи като някаква зависимост - наркомания, свързана с авторитета на Учителя? - Ние наистина сме избрали свободно учението, което следваме. Къде, обаче, сме твърдяли, че Учителя няма заслуга за това? Имаме стотици дори теми, в които съвсем ясно посочваме кое точно в Учението ни е привлякло и прилагането на кое ни е помагало да се справяме сами и свободни с житейските си уроци. Все пак благодаря на г-н Тодоров, че от своята позиция за пореден път показа колко силно психотерапевтично влияние има Учението. Колкото до резултатите от тази дистанционна във времето психотерапия - всеки изпитал я, ги познава добре. Тези, които не са я изпитали - нямат представа за нея.

Езотерична библиотека Виделина - Хасково организира вечер на приятели ЗАПОВЯДАЙТЕ ще си говорим на теми: "Духовната култура на Изтока и Запада: различия, сходства, взаимодействие" лектор: Мирослав Бачев - теолог и магистър по източна философия и култура "Оздравителен потенциал на Паневритмията" (Особености на Паневритмията и сравнение с други физически активности) лектор: Людмила Червенкова - гл.ас.катедра "Кинезитерапия и рехабилитация" към НСА гр. Хасково Читалище „Заря” – малката зала Сряда 02.02.2011г. от 18.00 ч. (вход свободен) за контакти: 622-356, 0898/366 -770 e-mail : videlina_haskovo@abv.bg езотерична библиотека “Виделина”- Хасково ул. “Раковски”26 ет.2 ст.

научен комунизъм Доколкото си спомням основните понятия на научния комунизъм са: - работническа класа - пролетариат срещу "другата класа", т.е. на експолоататорите, на лошите. Тенденцита е борба на добрата класа срещу лошата докато лошата класа изчезне и остане само добрата. Как? Ами или доброволно става работническа класа, или зорноволно, или....няма човек, няма проблем... С други думи комунизмът се стреми към създаване на общество от "пролетарии" - не индивидуалности, а "пролетарии". На това ако не му казваме равенство - на кое? Помня на изпита по въпросния комунизъм един колега дръзне да зададе въпрос: "Какви са агрономите? - пролетарии или не?" скъсаха го. Оказа се, че въпросът не бил решен в партийните документи. Не е виц, истински случай е.

Проблемът на комунизма и социализма не е в реализацията. Самата идея за равенство, която е в основата на тези системи, тотално противоречи на Основните закони на Вселената. Т.е социализмът и комунизмът са заредени с агресия в своята най-дълбока същност. Ако комунизмът като тоталитарна система пролива кръв и отнема човешки права и свобода за доброто на същите тези убивани и подтискани хора, то социализмът води до бавно загниване на обществото. Съжалявам, нямам време да превеждам текста по-долу, надявам се да го разберете в оригинал... Владимир ШМАКОВ - Закон синархии

Още колко социални експеримента и охкане и жертви ще са ни нужни, за да разберем, че си има управляващ този свят и няма нужда да му назначаваме наместници.... В този смисъл бих казала, че съм "за" синархията. Дано Донка е права, че вървим натам. Само че по-горното мнение е обратното на моето. Това, което е написано след "чувал съм' - това не е синархия - оттам идваме и се надявам, че сме поумнели поне малко благодарение на хилядолетните страдания и няма да се опитаме да върнем миналото в "облагородена и усъвършенствана форма". Това с просветените вождове и шамани - в този филм човечеството участва от незапомнени времена. Тъй като темата е за социализма и комунизма, все пак, ще се опитам да направя още едно сравнение: - комунизъм - социализъм: синархия:

Някой изобщо да ви е питал дали сте играли, дали искате да играете или смятате играещите за луди??? Всеки си има място под слънцето и за всеки си има 'сутрешната гимнастика" - свободен е да я прави пред новините с цигара и кафе... Но си поема последствията. можеш да обичаш и да мислиш добри мисли, можеш да мразиш и да мътиш гадости в главата и сърцето си - никой не ти пречи. Но си поемаш последствията... Същото важи и за играещите паневритмия, защото това още не е гаранция - зависи с какви мисли и чувства играе и дали дели хората на играещи и такива, които не играят....

Комунизъм - казармата, на сутрешната проверка и маршировка, рапорт даден.... Социализъм - утринната зарядка в двора на училището, задължителна за всички - едни съзнателно се раздвижват, други отбиват номера и се прозяват, трети успяват да се самонатоварят с нещо важно за вършене, и ги освобождават ... Капитализъм - фитнес зала.... Синархия - паневритмия при изгрев слънце

Бяха социални експерименти. Не можем да говорим за успех или неуспех - бяха много добри уроци за човечеството. Както и капитализмът. След 50 години - ако всичко върви както е тръгнало вече - синархия. Но иска доста работа и любов.

Жур! Благодаря ти - едва след като прочетох последното ти изречение, осъзнах какво всъщност казва пословицата. Злото никога не идва само - ние сами си го предизвикваме. Струва ми се, че отговорът е в липсата на достатъчно внимание, будност. Съжалявам - да допълня - струва ми се има и още един проблем - в нашата оценка за лошо. Общо взето нещата са неутрални - нито добри, нито лоши. Има трудни и лесни, има приятни и неприятни... Всякакви..

http://www.vbox7.com/play:acdc0da3&start=0 Честит рожден ден, феичке! Танцувай все така сред звездите!

Аничка, разбирам те отлично. И аз имам съседи. Преди много години - бяха още млади - загубиха Живко, сина си, само на 15 години. Свиреше на китара, прекрасно момче, нямаше някой да не го обича. Бяха съсипани, то им личеше. Но не се предадоха именно заради Живко. Леля Ц. каза (те са близки с майка ми)- Живко не иска да ни гледа такива - иска да живеем и за него. Но им беше тежко на хората да се прибират у дома без него и заминаха да работят в друга страна - цялото семейство, заедно със сестрата на Живко. И досега работят непрекъснато, макар и двамата да са на повече години от твоята съседка. Посрещат и изпращат всички с усмивка, радват се на дъщеря си и на внуците си. Леля Ц. веднъж ми пошепна "Той така иска и ни се радва". Имаме наскоро и друг случай - на моя позната. Почина майка и лятото. Баща и беше много привързан към нея и явно това му се отрази зле. Затвори се в себе си. Една седмица преди рождения и ден само казал, че много му се иска да го празнуват заедно. Е, два дни преди рождения и ден - инфаркт и ... го празнували заедно. От оплакване до оплакване има огромна разлика. Затова писах - да слушаме, да четем внимателно думите на хората, които споделят болката, мъката си. Ако вътре съзрем протегната ръка за помощ, ако търси светлината, изхода от болката, протягаме и ние. Но ако вместо да поеме ръката, започне да ни убеждава колко е лош светът и как не си струва да се живее, всяко утешаване е същото като да даваме дозата на наркоман - с всеки следващ път той ще иска нов и нова и по-голяма и... ще става все по-безнадежден наркоман. Хип! Благодаря за написаното!

Поздравът на любовта Ако Бог е оставил на всеки сам да реши задачата си, то какво се бъркаме един на друг да си предлагаме по-доброто решение? Каквото е добро решение за моята задача може да не е за задачта на другия - колкото и да изглеждат сходни... Все пак ако споделяме своите сполучливи решения без да съветваме другите и без да ги рекламираме и съпоставяме, може би си даваме някакви идеи за решения? Ако видя, че другият, например, ползва теорема, за която аз не съм знаела или не съм се досетила, а точно тя е ключа за моята задача? Значи Бог не случайно един до друг ни е сложил и ни е срещнал... И все пак будност и разум се иска - не сляпо приемане...

Да ви даде

Хубаво е, когато човек го боли като си бърка в раните. Много е хубаво да го боли достатъчно силно, за да не забрави да ги почисти и излекува. То е като зъбите... Снощи си мислех - мисълта за самоубийство никак не е случайна и наистина човек трябва много сериозно да осъзнае и изреже от себе си САМ това, което е гангренясало. Проблемът е, че ние веднага търсим гангрената в нещо физическо в себе си и в средата си. А те са последното място, на което трябва да търсим. В моя случай аз наистина самоубих всички онези ценности и мерки за света и себе си, които ме бяха довели до мисълта да убия физическото тяло. ВсичкиОще проверявам от време на време дали не е останало някаква малка макар разсейка и внимателно я лекувам. Бих препоръчала на всеки, който изпитва подобна болка да прочете Екхарт Тол и помисли дали не си е завъдил болково тяло или Дон Мигел Руис - дали не си отглежда Съдника и Жертвата. Тях наистина е жизнено важно да самоубием.

Именно! Да умеем да различим дали човекът търси съжаление или наистина се опитва да се промени. Ако е второто, той обикновено не се опитва да убеди другия колко е безмислен живота... В този случай да се даде съжалението, за което човекът настоява (не разбиране търси, а внимание) - това да дадем поредната доза наркотик.

Смехи - аз също знам какво говоря, защото съм била в такова състояние доста време.... Сега, след като го преодолях - но не благодарение на съчувствието. Не! - мога да споделя, че колкото повече те разубеждават, колкото поече те съветват и те убеждават колко е хубав света и как не си струва да го напускаш, толкова повече се загнездва мисълта... Как го преодолях? Ами с плесница. Яка. Жестока. Започнах да чета Лазарев и Учителя и за мой ужас осъзнавах ден след ден, че всичко, което до този момент бях считала за свои благородни черти, всъщност са били висша форма на агресия. Докато накрая познах себе си и състянието си в една от най-тежките диагнози - зависимост от любовта. Обаче това тогава, което съм смятала за любов, беше едно чудовище, което съм смятала за духовност, беше гордост. А решението да напусна този свят и живот - висша форма на агресия към Бог и Вселената. Няколко месеца чак ушите ми звъняха от плесниците, но бях честна - Лазарев беше прав, Учителя говореше Истината. И тогава осъзнах, че не със света и живота трябва да се разделя, а с онази виртуална Донка, която беше стигнала до тази мисъл и това състояние... Не е лесно - беше като ново раждане. Сега не ме познават по старите ми снимки. от тях гледа друг човек... Какво да кажа повече - сега съм щастлива и семейството ми също... Иначе животът си ми е фактически същия - почти.