Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    9099
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    650

Всичко добавено от Донка

  1. Съгласна с Надето! Само 3-4 пъти ми се е случвало да танцувам на жива музика. Случвало се е в определен момент музикантът да изсвири някой елемент фалшиво или да обърка темпото или... какво ли не може да се случи на живо... съсредоточавам се и се опитвам да се свържа с душата на музиканта, да усетя как пръстите му може би са замръзнали от утринния хлад, може би вътре в него се е прокраднало притеснение - представете си само да ви слушат толкова много хора и да очакват музиката на Учителя... Аз заради проблемите с техниката (която известно време беше само мое задължение) какви вълни съм преживявала, какво напрежение, чувство за вина, срам и какво ли не... а мога да си представя аз ако свиря... не не мога. Та опитвам се да изпратя топлина и мир и радост и спокойствие към музиканта, опитвам се да му стопля пръстите с вълна от топлина, която си излъчвам от слънчевия сплит, мислено и от цялото си сърце му пращам подкрепа, любов, благодарност и някак моята собствена душа полита и ми става по-светло и топло и радостно от всякой друг път. За записа - общо взето всички ми харесват. В самото начало имаше един запис, който не ми допадаше особено заради тембъра на изпълнителката. Един ден трябваше, обаче да прослушам по-голяма част от него и усетих неговата особена своя прелест - нежност и някаква детска лекота и простота се излъчваше. Миналата вечер на курса ни по пеене стана дума за това, че не бива да се пее докато се играе, което е разбираемо, ако се пее силно и не се слуша музиката. Обаче моите лични опитности са други. Когато доловя как някой от нашия кръг - ние се познаваме и сме приятли всички - спонтанно започне да пее тихо, това ми дава толкова радост и лекота! Мисля си - Паневритмията е медитация, да, но групова! От друга страна няколко пъти съм "се отнасяла" и винаги се случва едно и също - "приземява ме" моя собствена грешка или в движението, или в краката или в ръцете.. - губя вниманието, будността, заедността с братята и сестрите и с природата около нас...
  2. Това е също човекът, с когото можете да се променяте всеки по своя Път и това няма да промени усещането за близост.
  3. Всъщност децата носят в себе си естествено смирение - раждат се с него. Иначе как ще опознават света, в който са се родили? Как ще приемат понятията на хората, които ги заобиклят и начина на живот, който им предстои да водят? Вродените ни умения да се адаптираме лесно, влагайки не само биохимични механизми, но и разум, осъзнато поведение, ни осигурява оцеляването. То е невъзможно без смирението да приемем Божията воля.
  4. Благодаря ти Светле! Препрочетох написаното от теб отново и то ми послужи за отправна точка и за следващия ми урок - прозрение. Дали има някой, който е танцувал една цяла Паневритмия без нито един смущаващ медитацията елемент? Вече силно се съмнявам. Все ще се случи нещо. Като например - проблем с музиката - без значение техника или жив музикант. Нито от първото, нито от второто можем да очакваме да бъдат безупречни, нали, и да ни осигурят едва ли не пълно "потапяне".... А може би не това е смисълът? Досега и аз мислех така - това не е просто танц, а медитация. И сигурно има нещо вярно. Сега сериозно се замислям дали всъщност не е по-скоро училище по... хармония с всичко в живота, и най-вече с това, което нарушава хармонията такава, както си я представяме. Дали ще успеем да останем спокойни и в "паневритмия - състояние" дори и когато има някакъв проблем с музиката, дори ако се наложи да пеем, за да довършим упражнението. Или ако някой извика отстрани, или мине прекалено близо, или ако се наложи да излезем от кръга по някаква причина дори, или някой друг го направи...или ако на някого му звънне телефона...?
  5. Закон за внушение и закон за равновесие
  6. Шеговитата обява на канел за условията, на които трябва да отговаря кандидатката за връзка, ме провокираха да осъзная промяната, която ми донесе щастливата среща... До 45-тата си година и докато не бях срещнала Учителя в пътя си наистина приемах връзката от тази страна - неговите качества - дали ще ми отговарят на моите вкусове. Години по-късно разбрах, че няколко пъти съм се разминала с щастието си, защото човекът, който е искал да бъде с мен, не е бил достатъчно висок или е бил прекалено слаб или прекалено закръглен, или рус, или (както съм мислела тогава) не ми е съответствал интелектуално... След промяната вече нямах никакви определения за човека, който е подходящ за мен. Знаех, че това Отгоре само могат да го определят - не е моя работа. в моята компетентност е само честно да си кажа аз каква съм. та тогава определението ми за себе си гласеше: "Вярвам в любовта, свободата и доброто. Обичам да се смея." Като се замисля, и сега бих написала същото за себе си. Нямах никаква представа ккакъв човек да търся. рещих, чее по-добре той да ме познае в това, което съм написала за себе си. и точно така стана. Само че този, който ме намери и който се оказа подходящият за мен, е висок колкото мен, косата му вече не личи какъв цвят е била, учител по физкултура. Когато се запознахме беше хилав, година по-късно пусна коремче ... за което обвинява мен. Обаче с него си чувствам и свободата, и любовта и доброто. И много много се смеем заедно. Та посланието ми беше - вместо да казвате кого търсите и кой е подходящ за вас, защо не напишете най-важните неща за себе си - това, което ще останете и след като се съберете с подходящия човек. За да знае той с какво ще му се наложи да живее....
  7. Донка

    Надежда

    Образът й как изглежда, има ли човешки сетива? Появи ли се „надежда" - натежава моята глава. И усещам, как тогава във тунела трепва светлина. Вика ме, ръка подава, чувам гласове и имена. Нещо изведнъж се ражда, става по-голямо и расте. И се сливат вик и жажда във една усмивка на дете. Някой нотите нарежда, ехото молитвено звъни. А родената надежда с поглед вика идващите дни. Иван Маринов - Откровения
  8. Здравейте Галя! Съжалявам, че съм пропуснала написаното от вас - видях го едва днес. Писалите преди мен са казали много верни неща. Имала съм ученици като вашето дете и знам пред какво изпитание сте изправени. Но щом сте изправени, значи вие сте хората, които ще се справят. Мисля, че вместо да търсите на кого да поверите детето си, по-разумно е вие да следите отблизо и подкрепяте развитието на детето, като четете, търсите съвети и мислите и живеете заедно с детето си. Това, което ви е нужно да знаете в самото начало: - развитието на децата е твърде неравномерно, скокообразно. Така често се случва на 5-6 години детето да е твърде напред в развитието си в сравнение с връстниците си в някои области, но после да настъпи застой в тази област за сметка на развитието в други. Това е нормалното, не е отклонение и повод за тревоги. - възрастта на вашето дете е свързана с развитието на физическото тяло - опитайте се да свържете неговите естествени умения с физическа активност, колкото и странно и невъзможно да ви звучи. Има начин. Много важно за неговата дарба е да овладее навреме фината мускулатура на пръстчетата - това се постига с рисуване, писане, чертане и манипулиране с малки предмети - конструиране например. Досещам се, че е твърде възможно да се дърпа от подобни дейности, но те са важни и за основната му дарба. Родителят е този, който да намери връзката между дейностите, които са нужни на детето и това, в което то е надарено. - абсолютно подкрепям казаното от Пламъче : Детето ще забележи своята дарба - можете да бъдете сигурни. Ролята на родителите е не да засилят усещането му за превъзходство (имала съм такъв печален случай), но не и да се опитват да обезценят дарбата. Просто дарбата си има място и време и няма нищо общо с игрите и общуването между децата.
  9. Номер 4 от комплекса физически упражнения дадени от Учителя на 23 август 1920 г. в гр. Велико Търново

    © ББ

  10. Номер 6 от комплекса физически упражнения дадени от Учителя на 18 август 1910г. в гр. Велико Търново. Впоследствие става част от комплеса от 21 упражнения.
  11. Или може би Учителя винаги до нас, но ние започваме да го забелязваме, когато очите ни се отварят за него.
  12. Учебен филм заснет на Рила, Издателство Бяло Братство, София 2011, ISBN 38019920 Във филма детайлно са показани 5 комплекса с упражнения дадени от Учителя Петър Дънов. "Сега на всички ви е необходимо физическо развитие. Душата не може да се прояви в едно хилаво тяло. Всяко движение е проява на енергия, която е резултат на външна или вътрешна причина. Чрез движенията си човек приема или предава част от своята енергия. Всички движения, които са в съгласие със законите на природата са на място. Те могат да лекуват човека. И тъй, мисълта се отразява върху движенията, а движенията върху съзнанието." 1. Комплекс от физически упражнения дадени от Учителя на 18 август 1910 г. в гр. Велико Търново Първите четири упражненията служат за подобряване работата на стомаха, гърдите и белите дробове, долните и горните центрове на симпатичната или вегетативната нервна система. Движенията на петото упражнение помагат за уякчаване на нервната система. То ни показва на какво ниво е нашият вътрешен баланс и хармонията между ум и сърце. Шестото и седмото упражнение съдействат за усилване на кръвообръщението на мозъка и подпомагат деятелността на малкия мозък. "Най-благоприятното време да се правят тия гимнастики е сутрин или преди лягане вечер. Тия упражнения са ви дадени за да бъдете здрави. Те се дават за първи път и в никоя книга за здравето няма да ги намерите. Тия упражнения са свързани с известни влияния и ще произведат много силни вибрации." 2. Комплекс от физически упражнения дадени от Учителя на 23 август 1920 г. в гр. Велико Търново Упражненията служат за урегулиране на енергиите в предната част на мозъка, сърцето, гръбначния стълб, стомаха и нерваната система. Шестото упражнение представлява завършване на първите пет упражнения. Нарича се магнетично събличане и обличане. "Тези упражнения ще правите по веднъж на ден. Ако се правят сутрин е прекрасно, на обяд - хубаво, а вечер - добре. Ако искате да имате добри резултати трябва да правите упражненията много бавно и правилно, с добре опънати ръце и крака. Движението на ръцете спомага за развитието на сърцето и гърдите, а със съсредоточаването на мисълта се усилва умът. Изпълнението на всичките упражнения пък засилва волята. Тези окултни упражнения са едни от най-хубавите. Смятайте, че сте ги знаели някога, а сега си ги припомняте." 3. Комплекс от упражнения за волята дадени от Учителя на 19 август 1921 г. в гр. Велико Търново "Това не са обикновенни упражнения, а упражнения, които се правят според законите на природата. Внимавайте как се правят те ритмически, ако ги правите така ще имате полза. Всички упражнения следват известен закон. Ние ще се постараем да схванем закона, доколкото той може да става ритмически. Това са прости упражнения, но умът ви трябва да вземе участие в тях." Ще отправяте вашата мисъл нагоре към Бога. Ще отправяте любовта си към него и считайте, че тия ръце са Божии. Изразявайте волята си и Бог се изразява във вас, Божията воля действа. И като прекарате един път така ръцете си, Бог е който прави това. И ще видите, че той добре ще ви подейства. Воля, воля трябва на всички. Дяволът само с воля се държи, само с воля се изпъжда. Ето защо, ако правите тези движения ще възстановите хармонията. Те са основани на един велик закон в природата. 4. Комплекс от физически упражнения дадени от Учителя на 19 август 1922 г. в гр. Велико Търново "Упражненията са дадени да се играят през цялата година. От 22 март до 22 септември се правят преди Паневритмия. Играят се малко преди или по време на изгрев слънце. Първото от шесте упражнения носи успокоение, уравновесяване. Ти искаш да бъдеш господар на себе си. При второто упражнение влизаш във връзка с природата, вземаш от нея и го предаваш на земята. При това упражнение ти си в съгласие с любовта. При третото упражнение едната ръка се поставя върху коляното - то е доброто. Това, което е написано на ръката ти го слагаш върху доброто като основа. Четвъртото упражнение показва как да работим, как да служим. То представлява пътят, по който душата върви. При петото упражнение се уравновесява сърцето, става събуждане на сърцето чрез ума и свързване с ангелския свят. С шестото упражнение чистиш ума си - това е електричен процес, а пък с диханието чистиш сърцето си - това е магнетичен процес." 5. Комплекс от 21 упражнения "Когато правите упражненията мисълта ви трябва да бъде концентрирана. Ако гимнастическите упражнения се правят бързо, няма полза. Те трябва да се правят бавно и с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. В движенията вие бързате изведнъж искате да свършите упражненията. Може някой път да направите само три, но внимателно." "Всяка една мисъл си има форма, в която може да се изрази. Ако правите едно упражнение добре, вие ще се ползвате. Разбира се, гимнастическите упражнения не са единствените упражнения, които трябва да правим - след това идва гимнастиката на сърцето, после на ума, после на духа." Учителя
  13. Мисля, че Учителя е този, който определя кой, как и какво. Нито опит, нито знания, още по-малко претенции за някакво особено привилегировано положение в Школата (каквото не съществува) на някой от нас - обикновен човек - може да даде на някого правото да ограничи достъпа до Словото, та дори и с благородни подбуди. Времето ни е такова, че на всеки е дадена свобода - ако иска нека злоупотреби с нея и да си поеме последствията - явно трябва да се учим бързо и повече хора заедно, та дори и с цената на опарвания. И с лична благодарност ми се иска да напомня на солей за "щангата и щангиста...."... Светлина и хармония! Същото ми се искаше да пиша и аз, но явно не съм, защото ти вече си го била написала! Ако така е трябвало да стане, книгата ще достигне до нас по странни и невероятни начини. Ако не трябва да достига, ще я забравим в някой шкаф, ако трябва да се опарим, ще се опарим.
  14. Всъщност не ми липсва. Когато ми е трудно и колебливо, знам, че трябва сама да мина по моста, защото Той държи краищата от другата му страна и ме очаква там.(Креми!! Благодаря за прекрасната притча! Ако все пак някой не може да я разбере, мога да помогна)Когато ми е лесно и волно, знам, че не бива да го безпокоя, защото .... държи краищата на моста за други мои братя и сестри... Най-щастливо ми е, когато усетя някъде вътре в себе си усмивката му...
  15. Това, което прочетох в една от горещо препоръчваните статии (беседи) за медитацията (публикувана в тази тема като цитат), срещнах някои логически и смислови противоречия, които ми се ще да споделя с вас: 1. Казва се, че без медитацията е невъзможно човек да "разбере себе си, да се владее, да развива добри качества и добродетели". От друга страна се твърди, че медитацията освобождава и почиства човека. Някак не ми се връзват "без това е невъзможно да бъдеш свободен" - значи свободата и чистотата зависят само от едно конкретно нещо, така ли? Ами смисълът на свободата и чистотата не е ли в точно обратното, в безусловността и независимостта? Какъв е смисълът да изчистваме едни зависимости, за да изпаднем в друга? 2. Твърди се, че без медитация "Човек е слаб и вътрешно беден на чувства и желания". Всъщност чувствата и желанията са продукт от живота на душата в земните условия и от личен опит знам, че точно те, ако са неосъзнати, пораждат в човека или усещането за слабост. Всъщност усещането за спокойна сила идва, ако успеем да почувстваме връзката си с Великия Вселенски Разум. Но в това състояние вече няма нито чувства, нито желания. Имам и още въпроси, но засега ще спра дотук - за мен лично си извлякох доста сериозна поука. Медитацията по принцип не ни гарантира свободата и чистотата. Тя може да изпише вежди, но и да избоде очи. Струва ми се, мое лично мнение само, че това е връзка с енергията на Вселената, но как ще използваме тази енергия и какво ще засили тя...... И едва сега благодаря на Силвия за това мнение:
  16. Упражненията се изпълняват с лице на юг, бавно, като се брои бавно и ритмично на 6 такта. При всяко коленичене коляното едва допира земята. I. Ръцете се издигат настрани до хоризонтално положение (фиг. 1.1). Така се държат ръцете до края на упражнението. Десният крак се изнася напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно (фиг. 1.2). Изправя се тялото. Изнася се левият крак напред. Коленичи се на дясното коляно. Изправя се тялото. Изнася се десният крак напред. Коленичи се на лявото коляно. Изправя се тялото. Връщане: Десният крак се поставя назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Левият крак назад. Коленичи се на лявото коляно. Тялото се изправя. Десният крак назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Десният крак се поставя на мястото при левия. Ръцете се свалят. II. Ръцете се изтеглят назад, успоредно, с дланите навън (фиг. 2.1). Десният крак се поставя напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно, като едновременно с това ръцете се спущат надолу с дланите обърнати напред и пръстите малко превити както за гребане навън (фиг. 2.2). Тялото се изправя и едновременно ръцете обикалят успоредно пред тялото с дланите обърнати навътре. Ръцете застават в отвесно положение, с дланите обърнати напред, навън, а пръстите прибрани и изправени. Левият крак се поставя напред навън (фиг.2.3). Коленичи се на дясното коляно като едновременно ръцете се извиват назад и надолу. Упражнението продължава по същия начин като още веднъж се изнася десният крак. Връщане: Ръцете са горе. Поставя се десният крак назад. Коленичи се на дясното коляно, заедно с това ръцете се извиват назад и се свалят надолу. Тялото се изправя и ръцете се издигат пред тялото успоредно нагоре с дланите обърнати навън. Същото става с левия крак назад, още веднъж десният крак назад. Прибира се десният крак при левия (ръцете са горе отвесно). Прибират се и ръцете на мястото отстрани. III. Ръцете се поставят на кръста навън (фиг. 3.1). Изнася се десният крак по крива линия върху лявото коляно навън (фиг. 3.2 и 3.3). Изнася се същият крак по права линия напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно (фиг. 3.4). Тялото се изправя. Същото се прави с левия крак напред и още веднъж десният напред. Връщане: Десният крак по крива линия назад, зад лявото коляно (фиг. 3.5 и 3.5а). Изнася се същият крак по права линия назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Същото става с левия и още веднъж с десния крак назад. Прибира се десният крак при левия. Свалят се и ръцете. IV. Ръцете се издигат нагоре отстрани и горе, във вид на конус, се съединяват, пръстите и палците са допрени (фиг. 4.1). Десният крак се изнася напред. Коленичи се на лявото коляно като същевременно се свалят ръцете отстрани и пръстите се допират под дясното коляно (фиг. 4.2). Тялото се изправя и едновременно ръцете се издигат до първото положение. Същото се повтаря с левия и пак с десния крак напред. Връщане: Десният крак се поставя назад. Коленичи се на дясното коляно и едновременно се свалят ръцете отстрани и пръстите се допират под лявото коляно (фиг. 4.3). Тялото се изправя и едновременно ръцете се издигат до първото положение. После същото с левия и още веднъж с десния крак назад. Десният крак се прибира при левия. Ръцете се свалят отстрани. VIII. Така се развива човешката воля. „Беседи, обяснения и упътвания", 1921 г., 19 август, Преображение, стр. 7-10. „Какво означава първото движение напред? Двете ръце - това е волята, проявление на Любовта. Вземеш първата стъпка - да правиш добро. Броиш до шест - значи решил си вече да правиш добро в света. После започва приклякане - слизане вътре в живота, да извършиш това, което си решил. Направил си някоя крива постъпка - отстъпи назад (което става в упражненията), поправи погрешката си. Намислил си да правиш зло - отстъпи сега по същия закон. По който начин правиш доброто, по същия начин ще изгладиш и злото в себе си. Тези движения напред и назад вървят по права линия. Тези обяснения ви давам за първото упражнение, което е първата стъпка в живота - да правите добро. А стъпките назад се наричат закон за самоотричане. Давайте място на другите! Дошъл някой човек да прави добро - вие ще отстъпите, ще му дадете място той да се прояви. И за вас има място. Защото три изключения може да има: Когато дойде някой да прави добро, ти ще отстъпиш мястото си; може да се яви и втори, и нему ще отстъпиш, а третият ще бъдеш ти."
  17. Здравей Ариел Добре дошла! Ти забрави Един, който те подкрепя, винаги те е подкрепял, и винаги ще те подкрепя. А когато не си виждала или усещала стъпките Му до себе си, то е защото Той те е носил на ръце.... както разказва онази стара вълшебна притча. И аз на твое място бих се усмихнала скептично - и съм го правила, когато бях на твоето място. Сега, след изминалото време и път, си давам сметка, че наистина тогава ме е носил на ръце. Той ме отскубна насила от блатото, в което се канех да прекарам мизерно живота си. Той ме вдигна във въздуха (за ушите), когато се канех да се насадя в още по-лепкаво блато. И в двата случая се съпротивлявах, защото имах усещането, че всичко е срещу мен, че ми издърпват земята под краката, това е бил Той - аз не съм виждала, че това, което наричах земя, е всъщност тиня... И знаеш ли, когато повярвах в тази приказка и благодарих за всичко и го помолих да ми прости за слепотата и гордостта ми, се усмихнах с цялата си душа (и мен ме наричаха момичето с тъжните очи), тогава Той ме пусна и тогава започнах да виждам стъпките Му - в хората, които по някаква "случайност" започнаха да се появяват около мен. Един от тях, този, когото той сложи най-близо до мен, за да провери дали съм се научила да вървя... случайно намери моя стара снимка от периода на тъжния поглед, погледна ме леко объркан и ми призна: "ако в очите ти имаше същата тъга, никога нямаше да остана при теб, моята вътре в мен си ми стигаше.." от тук
×
×
  • Добави...