-
Общо Съдържание
9099 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
650
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
От миналия ден си мисля какво ми е странно в това есе. Днес открих. В основния персонаж на това есе - жената, която излиза от морето. Първо, сънуващият по презумпция дели съществата на такива, които привличат и светят и на тези, които се привличат от тях и се ползват от тяхната светлина и мъдрост. В един момент просто се сменя излъчващият тази светлина. Той излъчва нещо по-различно от първия, въздейства, привлича хората по съвсем различен начин, обаче.... остава делението на аз в центъра и другите около мен. Второто нещо, което ми направи впечатление - разсъжденията на жената от съня и стилът, лексиката и конструкциите, с които тя излага своята концепция, всъщност я превръщат в обратното. За да осъзнае човек написаното казаното), той трябва да включи в работен режим точно това, което тя го съветва да изключи. За пореден път осъзнавам кое ме привлича в словото на Учителя... и което не усетих в есето. Закон на кармата
-
Верен на себе си И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасналата ще се опознае, като се запали. Как разбирате това?
-
Мисъл за деня - 1 юни 2011 година Хората искат да приложат съвършенството на земята, т.е. да станат съвършени. Обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от други възможности, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможности в човека да бъде съвършен. Възможностите в човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух. Той трябва да бъде в положението на дете, последователно да се възпитава. Роденото от плътта Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103
-
Именно защото е много силно, желателно е да се завършва всяка Молитва и утвърждение с "но нека бъде Божията воля за нашето желание, каквато и да е тя, можем да я приемем с Любов." Обаче ако само механично се казва, без да е искрено и обмислено, не работи. Миналата вечер един колега - един от най-добрите учители по математика в града - сподели как много силно е желал да стане инженер, но не са му стигнали 2 десети. Тогава обявили свободни места в педагогически профил на университета и той отишъл с намерението пак да се опита другата година. И останал. Сега всеки ден благодари, че не се е изпълнило онова силно желание. И с мен стана така.
-
Е, той водачът е отново Учителя, не са хората - те за онзи момент са били добри проводници просто. Но да си сложа човек за водач, това е за самия този човек много натоварващо. Ани, тези хора ти пита ли ги тогава дали смятат себе си за твои водачи към извора?
-
Съгласен съм с това мнение, но не напълно. Все пак е важно като хора да се замислим, че когато сме убедени в правилността на дадено решение според светогледа ни, може би трябва да постъпим така. Не може винаги да се смиряваме. Съжалявам - едва сега видях този отговор. Какво означава "убедени в правилността на едно решение според светогледа ни"? Ами ако в следващ момент в този светоглед настъпят промени, често драстични, то нали то вече няма да бъде правилно? Да се смиряваме не означава да не направим това, което в момента според светогледа ни ни се струва правилно, но със смирение да приемем всеки (какъвто и да е той) резултат от своите действия като най-доброто, което е можело да направим в онзи момент и най-доброто, което се е получило като резултат. Молитвата помага при приемането на резултатите преди всичко - реално и виртуално - преди те да се проявят и пост фактум.
-
Ако всеки път завършваш молитвите и утвържденията с искрено "Но нека бъде Божията Воля, която мога да приема с Любов, каквато и да е тя", няма опасност. Когато детето е на кръстопът, много е важно да не му оказваме влияние с нашата лична воля, макар и да ни се струва, че е за негово добро. Понякога дори не забелязваме че го правим и как точно влияем, така че много е нужно внимание и почистване на себе си - преди всичко. Хубаво е след утвържденията и молитвите за детето, каквито и да са те, да го предаваме мислено и със сърцето си на Богородица, защото то е Нейно дете и Тя най-добре знае какво е Доброто за него... Последното съм го пробвала с успех и други родители са споделяли, че също им е помагало. Ако има нужда да обясня, моля пиши ми лично съобщение.
-
Не знам до колко ще приемете написаното там? Но има интересни неща. В Портала пишат доста напреднали в учението хора и ми е приятно да споделям техния опит. Което не означава, че не влагам и моите разбирания. Всеки си има специфичен път и опитности. Е, на мен пък тази иея да се учим от по-напреднали ученици, па дори и в кавички, дори и задължителни, нещо не ми допада. Предпочитам да си пия от извора и да не слагам никого колкото и достоен да е той) между мен и Бог, между мен и Учителя, когото съм избрала. Написах ги с главни букви, защото за мен това не са хора и никога не са били, макар и да са се проявявали и проявяват И в човешка форма...
-
Всъщност това е единият признак на истинския учител - той изисква от учениците си да полагат самостоятелни усилия, да мислят сами, да опитват. То и в нормалните условия на нашата професия е така.
-
Христос ли ни беше посъветвал -Търсете и ще намерите, почукайте и ще ви се отвори... Учителя може да е до нас някъде - тия книги дето ми дадоха светлина преди време, бях ги виждала и преди, но не бях посягала към тях. Към една бях, но само от любопитство, не търсех светлината тогава... и затова не разбрах, че е била светлина. Бях светнала лампата на своите принципи и ценности и, смятайки, че е светло, не виждах че има кепенци на прозорците ми, а зад тях грее слънце. Моите си лампи ми стигаха - едва когато до една изгоряха и стана тъмно, потърсих да отворя прозорците и да влезе слънцето. Не виждам нещо лошо в търсенето на учител - независимо в каква форма. По-глупаво ми се вижда да копая дъното на кладенеца, убедена, че рано или късно ще стигна до слънцето сама по моя си начин. Колкото до търсенето на някого, който да свърши работата вместо нас - това не е търсене на учител. Учителите не решават задачите вместо учениците си, а ако някой го прави, това не е учител - друго е.
-
Моля авторката на тази тема Ани да ми прости, че малко ще отворя завеската на причината за отварянето и. Проблемът по-скоро се състоеше в многобройните "учители" в различни секти, които захапват живота на своите последователи и го подчиняват докрай. И аз познавам такива иначе умни момчета и момичета, които са ми били ученици и сега чувам как повтарят едни и същи заучени наизуст фрази, обикаляйки домовете на хората с разни брошурки, книжки, картинки и обещания... Те вече нямат своя личен живот, но са убедени, че това е най-доброто и най-възвишеното. Всъщност и ден не биха могли да осмислят сами, нито едно решение за живота си не биха могли да вземат без напътствията на своя "гуру". И те го разпознават по някакви свръхестествени признаци, които често той сам си приписва... Постепенно светът им се свива до една точка - "Гуруто". За това е темата всъщност - как да разпознаем такива обсебващи чуждите животи "гуру" от един истински Учител. Аз не бих правила разлика между жив и не-жив учител. Защото истинският Учител си е жив винаги, макар и не в човешко тяло и живот. Бедата е, че и другите не умират със смъртта си и могат да присвояват чужди животи и от отвъдното...
-
Божидар изглежда примамливо прав.... Обче моят личен опит сочи друго. По-скоро клони към разсъжденията на Диана и на Станимир. Няма да се опитвам да теоретизирам, само ще го разкажа накратко. Може да е изключение, но по-скоро не е , защото познавам и доста други, минали по същата пътека като мен. Та през целия си съзнателен живот до 45-тата си година аз съвсем съзнателно и съвестно правех това, което смята, че е правилно Божидар. Възпитана от двама учители, аз самата учител... Не допусках дори мисълта, че мога да прехвърля личните си проблеми на друг, чак аз прехвърлях на себе си отговорността за проблемите на близките си и за тяхното решаване. Колкото повече себеотрицателно решавах проблемите, толкова повече ставаха те и толкова по-малко светлината и щастието. Потъвах с всеки изминат ден и завличах със себе си и другите... Докато един ден, вече на ръба на задушаването (в пряк и преносен смисъл - не можех да дишам без апаратчето за астмата), ми мина през ум, че може би не решавам проблемите си по правилния начин... Аз, която учех хората как да си решават проблемите с паметта, с навиците, с уменията, с децата си. Просто спрях и признах поражението си, и потърсих учител за себе си. Четях книги, който отначало ми се струваха шантави измислици, но после започвах да виждам смисъла на написаното - езотерика. Започна да ми просветва постепенно какво съм правила всъщност и защо съм затъвала... Христос още ми беше далече и не съвсем разбираем. После в ръцете ми попадна Изворът на доброто - когато бях в безтегловност... После и други книги... отвориха ми очите. Сега отново си решавам сама проблемите, но вече имам светлина как. Продължавам да намирам точно това, което ми е необходимо в момента, когато съм на някой малък кръстопът... Проблемите стават все по-малко и свободата все повече. Абе, ето за това търсим учител. Не учителя вместо нас да работи, да ни носи, да ни решава задачките, да учи уроците ни. За светлината ни е нужен.... Колкото до това как си помагаме един на друг - то пак през Учителя минава тази помощ... Може помощта да е до теб и да не я забележиш, а може помагащият хабер да си няма че ти помага, дори да не те познава изобщо. Може слънцето да е изгряло, но ако кепенците са ни затворени.... ? Търсим Учителя, за да ни каже как да ги отворим... сами.
-
Мисъл за деня-27 май Всяко същество, което иска да придобие нещо, има възможност вече да сгреши. Тъй щото, грехът се явява от желанието на човека за придобиване. Ако се родите изново Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на Триединния Бог Псалом 44
-
Благодаря ти, сестричке И за това също: По това разпознавам Учителя. Обаче има и случаи, когато Учителят не носи остен и юлар, но учениците си ги слагат сами, а ги приписват на Учителя и Учението, което следват.... Дъгата прекрасно го илюстрира с личен опит...
-
Какъв е показателят, как човек да разбере, че се кани да приложи (или го прави вече) Божественото учение с човешките си навици, да направи компромис? Човекът да бъде основата, а Божественото - градивото. Това означава ли като направи човек нещо, да не следва стриктно някакъв свой "план" за "добро развитие и резултати"? Ако този план и мерки за добро някой вземе че ги наруши и нещата се развиват не както е планирал този, който ги е посял,... да се съпротивляваме ли? Или да приемем, че това е Божественото градиво? Как се разбира дали едно общество е проникнато от Божествената Любов и Мъдрост и се изгражда органично, а не се състои само от механически натрупвания? Какво трябва да искаме
-
На кого да благодарим за духовните неща, които се случват
Донка replied to Донка's topic in За Учителя и Учението
Благодаря ви приятели Въпросът ми беше провокиран от един съвет в друга тема. нещо от рода на "Опитайте се да направите така, че духовните неща да се случват и благодарение на вас." Та се замислих аз дали съм правила такива неща, които са се случили "благодарение на мен". Сега ще е фалшива скромност да кажа, че нищо не съм направила, но от друга страна ясно осъзнавам, че тези неща ако не бях ги направила аз, някой друг щеше да ги направи - така че не мога да мисля, че те са се случили "благодарение на мен". В същото време мисля как да направя нещо, което да стане "благодарение на мен"? Е, добре, аз мога да посея нещо, но без Бог няма да порасне. Да, мога да се грижа за него, но ако външните условия не са благоприятни, то няма да стане така или иначе. Ако аз съм посадила фиданката, може ли да се каже, че благодарение на мен ядем праскови? Та въпросът е благодарение на хората ли се случват духовните неща, събития, или благодарение на нещо, което е извън нас - хората? -
Гордеете ли се, че сте българин/българка? Гордостта е агресивност от много висок порядък. С нищо не се гордея. Чувствам се хармонично в българската си националност, но не се смятам за нещо повече или по-малко от останалите националности. Не бих съдила за хората по националната им принадлежност Има ли според вас сериозна конспирация срещу България? Това, което човекът сам си стори, никой друг не може да му го стори. Как виждате България през 2050 г.? Мечтая си за чиста и усмихната страна (не държава - надявам се до 2050 да няма държави), която ще се е превърнала в рай за туристи и почиващи. В какъв строй ще живее България през 2050 г.? Синархия Какво може да ни обедини (нас българите)? Защо да ни обединява - мисля, че на нас ни е нужно хармонично съжителство. Общият разум и добра воля на всеки (не на всички) Кога според вас кога ще се оправим? Какво означава ще се оправим - ние се развиваме непрекъснато....
-
За себе си съм отговорила на този въпрос - от личния си опит За всяко едно духовно нещо, което се е случило и се случва в средата, в която се движа, като се замисля внимателно - мога да благодаря на някаква сила, която сякаш чертае пътищата, по които да мине всеки един от нас и предоставя на всеки благоприятните условия да направи нещо. Предоставя му и свободата да не го направи, но и някакъв много силен вътрешен импулс да го направи... Една от сестрите тук ни разказваше как е попаднала в курса по паневритмия, след като дълги години е била сама - случайно разглеждала хасковските сайтове и случайно попаднала на някаква невзрачна обява за курс по паневритмия - на следващия ден обявата вече я нямало, но тя успяла да си запише телефоните. Същата тази обява беше пусната от мен една вечер - и аз не знам защо, групата беше решила да не пускаме обяви в хасковските сайтове, но нещо толкова силно ме тласкаше да го направя точно преди да се отправя към спалнята, че на следващия ден не помнех нито сайта, нито данните, с които се бях регистрирала и бях забравила за обявата. На всичко отгоре се оказа, че не съм забелязала една опция, в която се определя колко време да стои обявата и съм оставила на автоматично заложеното едно денонощие. Сега не мога да си представя паневритмията без М. и нейното излъчване. Година по-късно касетофонът се повреди и М. донесе своя... Миналата седмица в уики едната от сътрудничките сподели, че когато започнала да работи над корекцията на една беседа, чак се разтреперала - имала усещането, че това е специално за нея точно сега - отговорите на въпросите, над които тя мисли от известно време насам... Аз и благодарях за работата, за помощта, а тя ми благодареше, че съм извадила тази беседа за корекция. Ние сме невероятно благодарни на нашите учителки по паневритмия и музика, а те ни благодарят за това, че сме се събрали и с толкова любов искаме да се учим заедно... Ние казваме, че без тях нямаше да има курсовете, а те ни казват, че без нас нямаше да има курсове. И все пак може би не съм на прав път на разсъждение. Може би сме длъжни да благодарим на хората, които работят, за да се случи нещо? А очакването да ти благодарят за работа, която е полезна за много хора? - какво мислите за него? Ами ако духовните неща се случат не така, както смятаме, че трябва да се случат и както сме работили за тях? Това неблагодарност ли е? Кой от нас на кого да благодари за духовните неща, което се случват?
-
Страсти, чувства , емоции, усещания по Пътя
Донка replied to Креми (късметче)'s topic in Себепознание
Резултатите - може би най-трудно победимата страст по Пътя. За/от какво да съм щастлив? - един от най-коварните въпроси. Добър ли съм? - директно ни сваля назад по надолнището на изминатия вече Път - като камъка на Сизиф... Защото търкаляме камъни вместо да изкачваме себе си... -
Принцип на разумността. Той гласи: Всичко е ум и разум. Всичко в света е разумно. Паневритмия, София. 1941 г. Ние всички – хората – сме разумни същества. Независимо дали сме по-млади или по-зрели, дали сме от една или друга раса, етнос, държава, дали сме последователи на духовна, окултна, религиозна система или не. В какво се състои нашата разумност? Може би в способността ни да разбираме заобикалящия ни свят, да променяме действителността, да опознаваме себе си и околните, да сме съзнателни за собственото си поведение, във възможността да сме свободни, да правим избор и след това да поемаме отговорността. В същото време е достатъчно да погледнем през прозореца или да включим телевизора си, да чуем новините или да влезем в трамвая и тогава може би ще трябва да преосмислим мнението си. Ние всички – отново хората – замърсяваме природата ежеминутно, избиваме себеподобните си (физически и психически) и подминаваме, воюваме, лъжем и забравяме, използваме другите и нараняваме... Всичко това го правим все ние – Разумните Хора. Какво общо има това с Паневритмията? Тук всички сме облечени в бели дрехи и сме (или се опитваме да бъдем) Разумни, Добри, Милосърдни, Любящи... Разумността е първият основен принцип, върху който е изградена Паневритмията („всичко в света е разумно”). Това изглежда просто и разбираемо за всеки, но... Достатъчно ли е да бъдем в свещения кръг на Паневритмията? Достатъчно ли е да знаем движенията, да свирим и пеем мелодиите, да помним заглавията, принципите? И да се надяваме, че Разумността, Любовта, Мъдростта ще ни споходят ей така, от само себе си. Или трябва да приложим някакво усилие. Усилието да имаме насочена мисъл във всяко едно движение и стъпка, усилието да наблюдаваме нашето тяло и движения, емоции и мисли, усилието да разпознаваме какви чувства преминават през нас и да ги преживяваме съзнателно. Усилието да усещаме партньора, целият кръг, природата. Усилието да бъдем в свещено единение със себе си, с всички участници, с цялата жива и разумна природа, с Бог. Усилие, за да използваме всички упражнения (всеки елемент) за съзнателна и постоянна работа, за да се трансформират определени наши (и не само наши) емоции и мисли, да се освобождаваме от страхове, болки и проблеми. „При Паневритмията човек трябва да мисли, да чувства и да се движи едновременно!” – непрекъснат и съзнателен процес, за който е необходимо усилие. Това усилие ще ни помогне да използваме Паневритмията като метод за самовъзпитание. Дали свирим, дали пеем, играем или стоим извън кръга, ние трябва да положим минималното усилие да сме будни и да помним - кои сме, къде сме, какво правим, в името на какво сме се събрали. Да положим минималното усилие да сме съзнателни, внимателни и възприемчиви, за да можем да минем отвъд физическия израз и да достигнем до (а защо не и да проявим) онази друга Велика Реалност. Как да проявим тази Космическа Разумност? Можем и трябва да я проявим в мислите, чувствата, думите и делата си. И всяка от тези думи да бъде изпълнена с конкретно съдържание във всеки един момент от изпълнението на Паневритмията, така че ако Учителят дойде до нас и ни попита: Какво вложихте при изпълнението на „Евера”? Какви мисли излъчихте и какви идеи Ви споходиха при изпълнението на „Мисли”? Какво Ви казаха клетките на Вашето тяло по време на „Красота”? или Какви чувства имаше в първото, второто или трето движение на „Изгрява Слънцето”? Каква промяна настъпи след изпълнението на „Квадрат”? – да му отговорим ясно и конкретно. Да можем да му отговорим, че сме разбрали какво са ни „казали” човекът до нас, поляната, планината, небето и Слънцето. Паневритмията е „стимулатор за извикване към живот на физическите и духовни сили на човека”, но от нас се иска работа. Защото ако не сме осъзнати за мислите, чувствата и движенията си и те не работят заедно, няма да можем да постигнем обновителната сила и въздействие, заложени в нея. Това Божествено цвете - Паневритмия, толкова нежна, изглеждаща толкова семпла и достъпна, всъщност изисква огромно усилие на волята, концентрация и отдаване. И всичко това съчетано с радостта и вътрешната усмивка. Радостта, че ни има, че сме тук и сега на тази хубава планета Земя, че имаме невероятната възможност да сме част от цялото, да се учим, да се стремим да направим света (и себе си) малко по-хармоничен. И вътрешната усмивка, идваща от вярата, че това е добро и ще го бъде. С дълбока благодарност към всички, които са част от Свещения кръг на Паневритмията.
-
За съжаление диагнозата ми звучи много, много познато. На годините на момичето и също с две деца - лекуващият го невролог съвсем сериозно ми каза, че за него е по-добре да живее сам, колкото и тежко несправедливо спрямо него да ми се струва това. Не го послушах. Оказа се прав. Понякога си мисля, че ако навреме бях се отдалечила, може би.... но нека не се намесвам в Божията воля - така беше, така е трябвало да стане - покрай мен и децата ни научиха много важни уроци, които сега им помагат.
-
pass_to има право, но дори погледнато от тази страна е хубаво да го познаваме - така по-лесно ще разпознаваме и ще неутрализираме опитите да ни манипулират. Това го казвам от личен положителен опит. Днес ми се наложи да го споделям с приятелка, напатила се от агенти на мрежовия маркетинг. Аз нямам проблеми с тях, макар да се опитват редовно заради многобройните ми ежедневни контакти. И Орлин го е казал съвсем точно с едно от средствата на НЛП - метафората, макар че аз вместо меч бих използвала някои от метафорите, които съм научила от Учителя - въже или още по-силно въздействат метафорите нож и клечка кибрит.
-
Хиперактивност. Свръхактивността при децата
Донка replied to Пламъче's topic in Психология и психотерапия
Илиянче! Значи има и друго, Алекс. Ритането и пищенето са нормални при децата - така те проверяват стените - ако майката е достатъчно спокойно-силна, за да прибере пищящото и ритащо дете с любов и усмивка, значи тя е достатъчно силна да го защити от същия натиск отвън. Детето просто проверява къде са стените и дали ги има. И отново майките знаем, че пищенето секва все едно не го е имало в момента, в който на изгладнялото пиле му заухае на нещо вкусно или вниманието му бъде привлечено от нещо интересно у дома. Или главицата клюмва още щом помирише възглавничката си, ако умората е тази, която е част от пищенето - "спи ми се та ми се реве" тип нервност е добре известна сред невръстните палавници. Ох като си спомня на мен самата какъв проблем ми беше, чак и наказвана съм била като малка.... Ама как да се прибере човек като другите остават навън.... Общо взето трябва да се намери начин тази привлекателна дейност да изчерпи привлекателността си някак и да се усети някакъв "магнит", който го дърпа към дома. С подканяния от различен тип просто не става. За коридорите проблемът е друг, но сега нямам време. -
"Принцип на полярност, двойственост. Всичко в Природата е двойствено, поляризирано. Двойствеността е основен закон във Всемира." Паневритмия, София. 1941 г. Един от принципите, които стоят в основата на Паневритмията, е този на полярността. Той е най-близкият, най-използваният и може би най-усвоеният от нас. Постoянно се сблъскваме с него в ежедневието си – добро и зло, светлина и тъмнина, активност и пасивност, привличане и отблъскване, Ин и Ян... Това са границите на нашия свят, границите, в които ние функционираме и които ни формират в най-голяма степен. От съвсем ранна детска възраст има неща, които са ни приятни или неприятни, има събития, които ни доставят радост и такива, които ни натъжават. Различаваме топло и студено, сухо и мокро, гладно и сито, всеки от нас принадлежи към един от два противоположни пола. Впоследствие нашите разбирания и възприятия се разширяват, а заедно с тях нарастват и видовете полярности в живота ни. Научаваме се да различаваме социални, морални, естетически, физиологически, психологически, физически, спортни и какви ли не още противоположности, но всички те остават в границите на полярния модел. В Паневритмията този закон се проявява многопластово. Годината е разделена на два шестмесечни периода – един, в който играем Паневритмия, и друг, в който не я изпълняваме. Примери за полярности могат да бъдат наличието на център и кръг, на свирещи и танцуващи, построяването по двойки, които символизират мъжкия и женския принцип, протичането на магнетични и електрични сили във всеки от нас, използването на мажорно и минорно ладово наклонение в музиката, съчетаването на активност и пасивност, наличието на прави и криви линии и др. Как може да се работи с тези противоположности? За да разберем дадено явление, факт или принцип, е необходимо да видим как действа, как и къде се проявява. Полярностите са крайните точки, в рамките на които може да съществува даденият обект или явление. Тези крайни точки ни дават възможността най-ясно да видим различията, което е първата крачка към разбирането му. В същото време осъзнаването на противоположните проявления (±∞) разширяват погледа ни. Обогатяването на разбирането и осмислянето съответно ни отдалечава от фиксирането върху една единствено “правилна” позиция или от фанатизма в мисленето. Последното е много силно застъпено в нашите умозаключения. Тук е скрит един друг “ключ”, касаещ принципа на полярността и начина, по който ние го използваме. Това се отнася до антиномията Вярно-Невярно (Истина-Лъжа), но се прехвърля в мисленето ни като цяло. За пример – имаме две съждения (явления) А и В, като А ≠ В. Ако А е вярно, това автоматично означава, че В е невярно. Образ на този стил на мислене е сентенцията “Който не е с мен, е срещу мен.” Преди 2000 години Христос се опита да ни покаже друга гледна точка, като промени сентенцията в “Който не е срещу мен, е с мен”. Първият вариант налага само една истина, само една вярна позиция и дискриминира всички други. Вторият вариант дава шанс на голям брой еднакво верни, допустими позиции. В епохата на Водолея това продължава да е нова парадигма, която трябва възможно по-бързо да осъзнаем, осмислим и приложим на практика. Това означава, че е възможно да има повече от едно еднакво верни твърдения, отговори, поведения. Както всички точки се намират на еднакво разстояние от центъра на кръга и няма някоя, която да е по-важна, по-близо, по-първа от другите. Пример за това в науката е корпускулярно-вълновата теория (един обект може да проявява свойства и на вълна, и на частица). Но нека се върнем на Паневритмията. Как да работим с принципа на полярността? Чрез търсене, отчитане, осмисляне, осъзнаване на различията в параметрите на всеки един от изграждащите я елементи – музика, слово, движения и идеи. Нека използваме за пример движенията. Първо можем да се насочим към търсене и осмисляне на различията, свързани с двигателната ни активност по време на изпълнение на упражненията. Водим се от разбирането за психичните движения (това са движенията, свързани с определена мисъл). Най-лесният начин, по който можем да работим, е да бъдем наблюдателни за това, което се случва с нас. Ако това ни затруднява, добре е да си помогнем чрез различни въпроси, на които да потърсим отговор. Каква е разликата: ако изпълним движението по-бързо или по-бавно? ако играем с по-голямо мускулно напрежение или по-отпуснато? в покоя преди и след изпълнението на упражнението? ако изпълним движението с концентрация или без? при изправен или не гръбначен стълб? между движението с паневритмична и с обикновена стъпка? Неусетно стигаме до връзката между движението, мислите и емоциите. Добре е да внимаваме за това: какви емоции пробужда един тип движение и какво друг тип? с какви мисли се свързва дадено движение или какви провокира в нас? Можем да работим по същия начин и с музиката. Каква е разликата при: по-бързо и при по-бавно темпо; по-силно или по-тихо, по-емоционално или по-вглъбено изпълнение; пеене с текст или без текст; пеене наум или на глас; Всеки елемент е от значение, но за да се научим да отчитаме малките нюанси (финия свят) е нужна упорита подготовка. Учителя ни е оставил Паневритмията в едногласен вариант. Сега вече съществуват много хармонизации и оркестрации. Това “оцветява” с разнообразни багри музиката. Свързва ни с различни настроения и светове, които провокират съответни идеи и чувства в нас. Добре е да отчитаме промяната, която “идва”с всяка нова музикална фраза . Можем да внимаваме и за това: Има ли и каква е разликата, когато слушаме един глас (един инструмент) или когато звучат два, три... цял оркестър? Какво ни “дава” всеки различен инструмент, с който се изпълнява Паневритмията, какво носи всяка различна хармония? Какви чувства “събужда” в нас музиката, изпълнена само с инструменти, и какви, когато има глас? Дали можем да отчетем някакви нюанси при изпълнение с глас, но без инструменти и без текст? Съществува ли разлика, когато пеем, докато танцуваме в кръга, или ако сме в центъра на кръга? А когато пеем извън кръга? Да насочим погледа си към областта на идеите. Имаме заглавие, което е есенцията на даден принцип. Можем да потърсим границите, в които той функционира. Дори да не успеем в неговите абсолютни, крайни граници, то това пак ще ни обогати. Добре е да разгледаме всеки такъв принцип/идея в трите свята (физически, астрален, ментален). Да потърсим как се проявява тази идея във всеки един от тези светове, как ние работим в ежедневието си с тази идея в трите свята. За пример: “Даване”. Какво е съдържанието на това понятие? Какви са границите му в трите свята? Добре е да продължим с размишление за проявлението му във физическия свят – какво давам и как го давам? Има ли значение на кого? Кое е най-малкото, което мога да дам? След това да насочим наблюдението си към астралния и менталния свят. Как се проявява това там, т.е. на какви емоции давам възможност да се проявят в и чрез мен. Какво чувствам, когато давам? Какви мисли мога да споделя? Какви идеи привличам и излъчвам, какви мисли се появяват в мен, докато изпълнявам упражнението? Доколко съм съзнателен за тях? Въпросите са много. Често нашите отговори са само в светлия аспект. Даваме любов, светлина, добро настроение, подкрепа, милосърдие, даваме всичко, даваме от сърце. Можем обаче да помислим и кой е обратния полюс на даването – Получаване, Вземане или... (движението в упражнението “Даване” също има два елемента)? Тук всеки трябва да намери своя отговор. Не трябва да забравяме, че ние имаме и тъмна страна, която е също толкова реална. Нашата сянка. Но нея не я показваме, не я “даваме”. Факт е, че има неща, които крием от света, от всички, дори от себе си. А те съществуват, заровени дълбоко в нашето подсъзнание. Необходимо е да разсъждаваме и в тази насока – кое е това, което не можем да дадем, което не искаме или не можем да видим, което не можем да покажем и защо това е така? Сянката е другата част от нас, която дава границата на съществуването ни. Другият ни полюс. Разбира се, следващата стъпка е да проверим какво се случва след тези наблюдения и размишления по време на изпълнение на самото упражнение от Паневритмията. Учителя казва, че сме потопени в мисловен океан. Влизаме в контакт със същества с по-висша интелигентност и е добре да приложим минималното усилие, да сме малко по-съзнателни в този процес. Написаното дотук рисува един възможен метод за работа с принципа на полярността. Сами помислете колко време е необходимо, за да усвоим по този начин едно упражнение – час, два, седмица? А всички упражнения в Паневритмията? Трябва да изучаваме себе си, за да можем да станем господари на своето тяло, на своите чувства и мисли, на своето поведение. По този начин можем да достигнем до по-дълбоко познание за силите, действащи в нашия организъм. А за това е необходимо да обходим и видим себе си в границите, в които можем да се проявим. Най-малкото и най-великото, до което можем да се разгърнем. Началната и крайната точка, алфата и омегата на нашето същество, да ги осъзнаем и след това да успеем да постигнем единството.
-
Хиперактивност. Свръхактивността при децата
Донка replied to Пламъче's topic in Психология и психотерапия
А, това е друго - и съвсем не е необичайно. Има ли въобще майка, която не е прибирала вкъщи ритащо и пищящо дете? Ние, майките казваме - по това личи, че е здраво. И отново причините за това поведение са строго индивидуални за всяко дете, родители, ситуация. Най-общо - навън има нещо, което задоволява потребностите на детето и липсва в дома му, а вътре има нещо, което го ограничава или му носи негативни емоции. Още една обичайна причина - не се е почувствало уморено, т.е. няма естествен мотив да се прибира у дома. Нека се помисли за интензитета на физическата активност навън и за алтернативна привлекателна дейност у дома. Алекс - всеки може да си го преведе в Гугъл преводача. Но оттам започва проблемът - какво означава излишък и прекаляване? Тези понятия а субективни и зависят от личната мярка за норма. Няма тук да напомням древната истина за типовете темпераменти. Което за флегматика е излишък, за холерика е недостатък... Затова налагането на универсални норми на активност и поведение си е тотална агресия.