Донка

Гост_Иван, на мен ми се струва, че ние казваме едно и също, но моля все пак да уточниш къде ми е грешката що се отнася за самотата. да е сам човек у дома и в леглото или в обществото - докато смятаме това за ненормално и неприятно и нежелано, то ще ни преследва. Опитах го. Сега моята "формула" е - "каквото и да правиш или не правиш, с теб се чувствам толкова спокойна и щастлива, колкото съм и когато съм сама". Мъжът до мен отначало ме погледна стреснато като чу това "обяснение в любов", но после разбра какво имам предвид и се съгласи. Дори малко по-късно ми призна, че така се чувства свободен и спокоен да живее както му е хубаво и да бъде себе си до мен. Или "аз живея с теб не защото имам нужда от теб, а защото с теб ми е толкова хубаво, колкото и без теб" Да, знам, обществото ни манипулира да се боим от отхвърлянето, от опасността да не те приемат в група. Веднъж зад гърба си чух - донка е много нещастна, защото е извън всички групички от колеги в училището - все си стои сама." А аз бях щастлива точно поради този факт - общувах с всички без никакви очаквания нито ангажименти, можех да си тръгна и да правя каквото на мен ми харесва без да се съобразявам с мнението и мястото и времето на събиране на "моята" група. И Емил - не знам дали осъзнаваш степента на правотата си. Болезнената самота не е причинена от това, че няма кой да стои до мен, а от това, имам претенции и очаквания към тези, които допускам близо до себе си. (Маричела - ние тук просто разсъждаваме по темата, но не винаги имаме предвид теб конкретно. Още по-малко някой те обвинява или критикува за нещо. Просто споделяме - в нашия форум е така. А дали това някак ще ти помогне - това не е наша работа. Твоя си е )

Бях на прага на живота - на 21 години, когато съвсем "случайн" позната, която никога не срещнах повече, ми хвана ръката и ми каза нещо, което запомних: "Ти ще бъдеш с много хора, ще обичаш, ще си обичана, но винаги ще си сама". Как напипа тогава най-големия ми страх - сигурно го е прочела на линиите на ръката ми. Жената беше научен сътрудник по генетика и в онова далечно време се занимаваше с генно инженерство - никакви съмнения в нейния интелект и познания. През следващите 21 години аз отчаяно се опитвах да опровергая предсказанието, а то ме преследваше. Плащах за не-самотата си с много сълзи, компромиси, "лицето" ми не беше само, но душата ми беше и страдаше много. На 42 години осъзнах друго - хубаво е човек да бъде сам със себе си и да умее да бъде щастлив - само ако успее да постигне щастието си сам, само тогава може да постигне щастието с другите. Проверих го. Вярно е. А човек е самотник докато не намери щастие в усещането, че е сам и второ - важно! - докато не осъзнае, че при другите служи и учи, но не търси и не иска нищо. Всичко се намира вътре в себе си, но само когато е сам.

Тези, които насилствено сменяха имената и забраняваха, тези, които успяха да платят на хора, от които дори самите турци страняха (всяко стадо си има и мърша), за да излезнат на площада и да крещят - крещяха и шепа българи, но ние добре позннавахме тези хора и усещахме миризмата на алкохол и мързел от тях - това бяха хората, които не пожелах да наричам с груби думи. Нашите обикновени скромни и работливи хора - и от българския и от турския етнос по същото това време мирно си ходеха на гости и си услужваха с каквото можеха, защото се познаваха добре от поколения и само с добро се помнеха! Нима можехме да позволим на алкохолици и безумници да ни развалят мира и "комшулука"??? Обвиняваме се в инертност, но тази инертност и склонност към спокоен и мирен живот и труд на огромната част от нашето население спаси страната ни от ужасите, които после видяхме в Югославия. Югославия не оцеля, но ние още сме и ще бъдем.

Не мисля да отговарям вместо Мария - тя си знае защо е публикувала текста (пльоснала - е жаргонна дума, която в съвременен български език се приема като осмиване на този, който е "пльоснал" - моля придържайте се към правилата на този форум, които изискват уважение към останалите участници и техните мнения) Според мен, обаче текстът си е съвсем на място. Аз си задавах въпроса - заглавие на темата от есента на 1984 до пролетта на 1990. Част от пишещите тук само са чели или чували за тези събития или са били твърде малки. И когато с очите си през зимата на 1989 и 1990 г. видях как в моя град със смесено население българите и турците останаха добри приятели и съседи въпреки отчаяните опити на ... (не искам да използвам груби думи, но и не мога да намеря уважителни за тези среди) осъзнах - България ще я бъде. После станах свидетел на събитията в нашата западна съседка ... нея "не я бъде" - защото там нямаше този български дух. Урокът беше от ясен по-ясен.

Не бих го нарекла преекспониране - според мен се гледат, но не се виждат реалностите. Толкова хора минават на ден/седмица/година през служебните и личните ми контакти. В един малък град хората добре се познават и няма скрито-покрито. За нито един от хората, които познавам, не мога да си изкривя устата и да кажа, че е от по-ниско качество от останалите. Има всякакви, от почти всички прослойки. Това, че М. работи основно като спасител по време на летния сезон, а през останалото време живее насело и се занимава със стопанството, не се заблуждавайте, че той е "маргинал" - достатъчни ще бъдат и 5 минути личен разговор с него и да усетите мъдростта, любовта, мира, свободата, които се излъчват от този невзрачен на външен вид и като обществен статус човек. По-скоро бих обърнала процентите - 10-на процента НЕ са почтени. А в тази група има и хора, които са на "почитани" от обществото ни позиции...

Чета и не разбирам защо пак се делим - на "вътре" и "вънка", на умни и глупави, на успели и средна ръка. Докато се делим, България ще боледува.

(форматирането - по мой избор)

Днес си направихме малка екскурзия из околността - Александровската гробница и светилището на нимфите и Афродита. Та пътуваме ние и аз съм навигатор. И докато пътувахме в ума ми беше тази тема - за Божията воля. И ето - Божията воля е, че я има гробницата и музейния комплекс, направен със средствата на японците, има го светилището, има ги пътищата до тях, има ни и нас и колата, и информацията и каналите, по които да разберем, че всичко това съществува. Оттук нататък е нашата свободна воля да решим дали изобщо да отидем, кога и с какво и с кого; по кои пътища да минем (а можехме и напряко през нивите - имаше отбелязан и такъв път на картата). По свободната си воля ние избрахме да заобиколим, за да не се изгубим сред полските пътища между нивите. По свободна воля можехме да минем по затворения път, който пресичаше ж.п. линията, но ние предпочетохме да се върнем 6 км и да се качим на Цариградско, което бяхме сигурни, че води до Клокотница. Може би защото по свободна воля бяхме предпочели да пътуваме с кола, а не с раници на гърба. И японците можеха да не си дадат парите за комплекса, какво ги топли някаква гробница на другия край на планетата... Дали е било предопределение? Било е, че ще се направи комплекс, но кой и кога... това е свободна воля. Ето така я разбирам Божията воля. И тя винаги е за наше добро. Ако на пътя ни има стена, това си е от нашия избор, не от Волята. Волята на Отца Синхроничност....

Моите пръсти някак естествено застават събрани - като продължение на ръката ми и движението и. Ако все пак се опитам съзнателно да ги разтворя и отпусна, сякаш загубвам контрол над плавността и лекотата на движението. Разперените пръсти със сигурност ме разконцентрират и като че ли се губи естествената координация на движенията. апочвам да се усещам като слон в стъкларски магазин. Но това са ми личните усещания само... Нямам претенции за правота.

Модераторска бележка; Следващите мнения са преместени тук по очевидни причини. Моля, приидържайте се към темата. При отклонения, търсете си мненията в подфорум - Разговорки

Е тогава не можем да сме сигурни, че в човека, когото наблюдаваме и за който се произнасяме, няма развитие - можем само да сме сигурни в това, че ние не забелязваме развитие със своите лични сетива и по своите лични критерии. Така е далеч по-честно да се изразим, нали? И всъщност май точно това е истината. За излюзиите - сигурно и ти познаваш най-малко трицифрено число хора, които биха определили това, в което ние с теб сме сигурни, че е реалност, като пълни илюзии и изкривена психика на сектанти.

Аз пък бих задала въпроса наопаки: А дали изобщо е възможно да няма развитие или то да е спряло? Дори смъртта е вид развитие... Дори след нея има развитие. И се връщаме до дядо Хераклит.

Дианче, подкрепям напълно написаното по-горе за развитието, за новите хоризонти, съгласна съм с теб и много се радвам, когато го забележа. Моята реакция беше на другата част от написаното от теб - това, че има хора, при които не се наблюдава развитие. И съвсем сериозно попитах какво може да ми даде сигурност, че развитието е спряло? Има ли такива критерии? защото за 30 години непрекъсната работа с хора от най-различни възрасти не съм намерила такива - все още, и се отказах да ги търся изобщо след няколко сериозни "изненади", прозвучали като болезнени шамари в ушите на един педагог.

Чета и си мисля, че тази тема е доста точно отражение на отношенията между българите, нашите мисли и чувства - всякакви. А българската култура ще я бъде - ние живеем на древна земя и един ден ще узреем да си уважаваме корените и да се чувстваме отговрни за наследството, което небето ни е дало даром. Ако не го направим доброволно и съзнателно, ще стане зорноволно или с "кът - кът". За държавата ни - те границите са измислени и ще си отпаднат един ден сами. Казвам го като човек, който цял живот прекарва в граничен район.

Едно от важните неща, на които ме е научил живота с цената на доста болка - да не привеждам души и хора под общ знаменател.

Виждам право и реализъм и в позицията на Ивета, и в обратната. Аз лично все повече забелязвам едно "време разделно" - поляризация. на единия полюс работливите и съзнателните, чистоплътните и с добро възпитание, с място за цветя дори на тесните си балкончета и в забързаното си ежедневие, защото носят цветята в душите си. На другата, уви - обратното. Но това май и в Писанието е предсказано и не само там.

Моля Кремчи да ми прости, че си позволих да отделя мнението и тук като начало на нова тема. Смятам я за изключително важна и актуална и благодаря предварително на всички, които ще дадат приноса си за нея.

Дианче, явно не съм достатъчно развита още до степента, която предполагаш, че съм - дори учениците ми продължават да ме изненадват със скрито от мен развитие, а във форума отдавна съм се отказала да следя и отчитам линиите на развитие на потребителите - дори близките ми приятели тук също често ме изненадват с развитие, което не съм дори и предполагала, че протича в тях.

Другите две сходни теми: Кога изпълняваме волята на Бога Какво означава за вас волята Божия Ако авторът предпочита сливане с някоя от тях, моля да ми пише лично съобщение, но не е задължително - темата може да си се развива в своя посока отделно от другите две.

Сега пък на мен ми стана интересно - какви са белезите, че някои хора са "без развитие"? Само това, което са драснали във форума ли или лични преки впечатления? Ако някой не се развива в посока, която ние лично смятаме за развитие, това изключва ли възможността той да се е развил в нещо, което ни убягва от "сензорите, отчитащи развитие у другите"?

През последните два месеца ти е бил изтрито само едно мнение, което се състои от 4 точки - т.е. ти сам си изтрил съдържанието му докато си имал право на редакция. Това показва проверката в кошчето, която направих преди 2 минути. Ако имаш предвид конкретен пост в конкретна тема, който е бил изтрит, моля уточни ги, за да проверя. Изтритите мнения се съхраняват много дълго време и винаги могат да се проверят и възстановят от глобален модератор или админ. Ако беше под модераторско наблюдение този пост щеше да го видиш едва след като модератор го прочете и одобри - т.е. твоят браузер щеше да зареди темата без твоя пост, но ние го виждаме маркиран в жълто. В момента потребителите под наблюдение са по-малко от пръстите на едната ръка и всеки от тях знае защо - наблюдението им помага да не попадат в категорията изключени.

Произшествията са резултат от невнимателно шофиране и несъобразена скорост. Понякога и на наличие на промили в ума. Или на пресичане извън пешеходна пътека и на червен светофар.

Не приемам забележките относно братството. Доколкото имам опит имаме всичко за всеки - молитвени вечери, курсове по паневритмия, курсове по пеене, братски събори с различна степен на полеви условия, концерти, събрания, празници на братски групи, лекции от най-разнообразен характер, срещи просто. В това отношение бих казала дори, че нашият "репертоар" далеч надхвърля рамките, в които се организират платените семинари, в които някой учи другите как да живеят. В нашите събирания по-скоро всеки се учи сам както и където той прецени за себе си, че е най-полезно.