Донка

Много точно казано! "не е нормално Божието царство да е пълно с такива овце, които не правят разлика между картината на Ван Гог и драсканици." Ако едно "царство" е подчинено на някакъв друг приоритет и ценност освен безусловната любов, то не е Божие.

Сигурна съм. А аз много се радвам, че съм дете! Винаги съм била - затова след един месец ще ми се навършат точно 30 щастливи години с децата. Това е за мен Божията воля и когато човек я усеща и следва без оглед на това, какво мислят и казват хората около него, наградата е светлина, мир и радост вътре в душата - Божието царство. Е, естествено не винаги човек успява да го постигне. Нали затова сме тук в земното училище. Синхронично, нали?!! Днешната беседа от Духовната школа

Много се радвам на сигурността ти!

Докато четях и мислех над идеята на беседата, отначало умът ми се "хвърли" на горчивата храна. После, обаче детето вътре в мен проговори и настоятелно си поиска "сладката храна" Накрая постигнахме споразумението, за което се говори и по-горе. Не може вече само сладка храна - когато го подкарам само на сладко, губя качества, които харесвам в себе си. Но пък ако е само кисела, уморявам се и ми дотежава За горчивата - може би наистина е още далече от нас и не сме готови за нея. Поне аз.

Защо да е ограничение? Именно! Обаче Божието царство не е в това, което виждаме, а в начина, по който го виждаме. Йоан много точно го е казал -обича брат си, когото вижда. Т.е. Божието царство е в обичането, а обичането си е вътре в нас и не зависи от никого отвън, а само от нас самите. Всичко е вътре в това обичане - защщото, ако едно обичаш, а друго не, ако имаме условия за обичането, вече не сме в Божието царство. И нека си има хора всякакви и са свободни да си искат и да опитват каквото те искат - това не може да променя моето обичане, а следователно и Божието царство. Поне моите расъждения и усещания са такива - никакви претенции за правилност, защото такава няма в Божието царство.

Ами ако се окаже, че не е Любов, а любов, почистваш я от зависимостите и тя ще си върне Любовта. А Божието Царство няма какво да го търсим вън от себе си - още по-малко в другите хора. Това е начинът, по който ние самите възприемаме света, в който живеем. ако в мислите и сърцето ни е ад, ние живеем в ада, ако в тях са ценностите на обществото, на времето, ние сме в техния свят, ако са божествените ценности, ние сме в Божествения. А иначе това е обективно един неутрален свят - вселената.

А къде според теб се намира Божието Царство? Къде го търсиш и къде смяташ, че си го видяла?

Книгата е публикувана и в секцията с лекции на Портала Моята връзка

Именно - ако аз изпълня желанието, което по моя лична преценка е вредна за самия желаещ го човек, то аз го обвързвам много сериозно. Първо, аз му прехвърлям отговорността за моята постъпка - "абе аз си знаех, че ще стане зле за теб, ама ти нали толкова искаше". Второ, аз очаквам от него да оцени моя жест - че въпреки моите лични резерви, аз съм изпълнила желанието му - т.е. в замяна очаквам нашите отношения да са добри и подсъзнателно (а може и съзнателно) да очаквам да ми бъде втърнат този жест някой ден. Най-малкото очкавам да ме уважават и да са ми благодарни за жертвата ми. Трето - натоварвам човека с отговорността за моето вътрешно колебание, съжаление, самокритика и още какво ли не... Четвърто - допускам човекът, който настоява, да ограничи моята лична свобода и да ми наложи по някакъв начин своята воля - а това не е добре за неговата свобода. Всеки, който налага волята си на някого, веднага става зависим от него - манипулаторът веднага става манипулируем от манипулирания - стар и добре известен закон. А когато откажа да изпълня желанието, което чувствам като неразумно, аз оставям човека свободен от моята намеса в неговата съдба - нека си го направи сам или да потърси друг. Аз не се опитвам да го разубедя - просто казвам истината, че не се чувствам готов да изпълня желанието му. Например на майка ми съм казвала, че много я обичам и уважавам, ценя мненията и и всичко, което е направила за мен и семейството, но след като аз ще сложа подписа си под договора за недвижимия имот, аз ще изслушам различни мнения, ще мисля със собствената си глава и ще направя това, за което аз само ще отговарям после ако съм сгрешила. Така я освобождавам от отговорността за финалното решение. Дали тя ще се обиди, дали ще се почувства засегната, че не съм направила нейното "правилно" - това вече не е моя работа. Аз ще я обичам не по малко дори и ако ми се разсърди и спре да ми говори. Разбирам я и я оставям свободна да се сърди и страда. Като тийн дъщеря ми беше усетила слабото ми място - идваше в школата да ми източва дребни суми всеки ден (капка по капка...) когато имах голяма група и сериозен час. Знаеше, че пред двете злини - да се изложа пред учениците ми и да и хвърля с огорчение парите, за да ме остави на мира, а след товада си мисля за нея грозни неща, избирах второто. Когато започнах да чета Лазарев, Чопра и Учителя особено, приоритетите се смениха и тя разбра и се убеди, че вече не можех да допусна второто зло - "не ме интересува какво мислят чужди хора за мен и теб - за мен любовта ми към теб е най-важна и твоята сигурност докато не станеш отговорна сама за себе си." - тези думи отначало и подействаха като шок. Но когато се убеди, че не са празни приказки, а истината, се промени изцяло. Да добавя за ножа - когато детето е твърде малко да го достигне и вземе само, аз отговарям дали това, което може да му коства живота, ще попадне в ръцете му. Когато порасне и разбира какво прави - той ще си го вземе и без мен - тогава е свободен да прави каквото поиска. Когато дъщеря ми започна сама да си печели парите, известно време пилееше, но после усети какво и струва това и сега е по-разумна и от мен. Дева е все пак.

Божидаре! Това имах предвид, Ани, когато писах, че ако се отделите от свекървата с мотивите, които доста хора са изпонаписали емоционално, един ден като бумеранг същите тези емоции ще се върнат и ще създадат проблеми в отношенията на следващото поколение. Т.е. когато ти станеш свекърва, ще изживееш още по-голям конфликт със снахата. Ако успееш ти (няма нужда и съпругът ти да е убеден в това дори) да преработиш всичко случило се между вас като необходимите за двете ви уроци за вашето израстване и помъдряване, ако ти успееш да се освободиш от очакванията си към свекървата и нейното поведение, ако дадеш право на нея и на себе си да грешите, да проявявате човешки слабости, филмът щ започне да звучи по съвсем друг начин. Лазарев казва, че ако променим гледната си точка към миналото, ние вече сме променили и самото минало. Учителя казва, че сме дошли тук, в земното училище, за да се учим да превръщаме злото в добро, грозното в красиво, страданието в благословия. Как? Като работим с ума и сърцето и душата си. Кога ще дойде време да живеете самостоятелно? - Когато с всичката си душа и ум и сърце, ти си убедена, че вие се отдалечавате само физически, за да се сближите и да се обичате повече и по-добре. Щом имаш дете, лесно ще ме разбереш - ако детето ти много иска да си играе с острия нож, ти ще му го вземеш, дори и да плаче и да се тръшка. Защо в името на добрите си отношения с детето не му изпълняваш желанията, а после да му се караш, че се е порязало или да казваш, че с неразумните си постъпки, ти пие енергията? Ти ще приемеш неговите ритане и пищене за нормални и ще продължиш да го обичаш въпреки тях. Ето така е с близките хора - "много те обичам и точно затова няма да направя това, което искаш". Колкото до празнуванията - сега като почти свекърва осъзнавам, че възрастните си имаме свои представи за весело прекарване, които се отличават от тези на младите и това е нормалното. затова нека младите позволят на възрастните да си направят своята радост, а възрастните да са мъдри достатъчно да оставят младите с тяхната. Съвсем е нормално да сме отделно без никакви обиди и претенции - точно обратното, така ще ни е хубаво на всички! Моята снаха е от другия край на България - ама съвсем нормално е, че нейните вкусове и рецепти от майка и (прекрасна жена и майка) силно се отличават от нашите южняшки вкусове и готвене. Но аз в това виждам не повод за конфликт, а благословия! Та моето лично мнение е - първо почистваш вътре в себе си всичко негативно и когато си убедена, че ще отделиш домакинството си за доброто И на свекърва си и защото я обичаш и уважаваш, значи е дошло времето. А как тя ще го приеме, как ще реагира - това вече е нейният урок, нейният път - за него не можеш да и държиш сметка.

Не е важно кога и дали ще я оставят, а как точно ще го направят - имам предвид вътрешното им състояние. Ако се отделят с мотива и нагласата "отървах се от едно зло", ще загубят шанса да решат една важна задача в живота си. А избяга ли човек от един изпит, следващата контролна е винаги по-трудна. Лазарев прекрасно го обяснява това. Ники също се е опитал, но и аз малко трудно го разбирам.

Именно - познание и мъдрост!. Но от Твоето Слово и от Твоята Истина - Божествените, а не от твоето (човешкото)надприказване за пари и слава и не от човешките "истини" - информация тип светска клюка и омаскаряване. Тези последните ни разделят и българите, които ги пускат точно деленето целят. Защо? За да не виждаме това, което ни обединява, да не видим Истината. Колкото до глупостта - и аз на млади години бях сигурна, че тези, които виждат проблемите са умните, а тези, които виждат радостите и благословиите и доброто у всеки и във всичко - са глупаците. Ами глупава съм била.

Божествената мисъл уикилийкс е всичко друго, но не и светлина и мъдрост - т.е. няма как да ни заведе до истината. По-скоро ни тласка в обратната посока. "Стойте далеч от стария живот."

Ани, ти чела ли си нещо от Лазарев?

Благодаря Дианче! Дано! http://www.youtube.com/watch?v=WuG-9e_5bwU Дано - текст + музика Ако до всяко добро същество застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам "Дано". Ако към тия две същества, прибавиш и още две, ти знаеш ли колко прави това? Най-малко хиляда и две. Припев: Дано, дано, дано, дано, дано, дано, до всяко добро същество застане поне още едно, тогава, тогава, предвиждам такъв живот, че само си викам "Дано". Тогава престава да те е страх и от страха те е срам, щом има някой с теб, с мен и с тях, щом няма никой сам. Щом ти е трудно не се колебай, не страдай току-така, ела приятел и лапата дай, аз ще ти дам ръка. Да попеем заедно! (кой когато му е на сърце)

Благодаря! Ако всеки малък човек като мен и теб повтаря тези хубави пожелания всеки ден и не просто повтаря, но и вярва и работи, действителността ще последва хубавите ни желания. Ето още нещо от нашата култура, което ми дава усещането за общност с всички българи: http://vbox7.com/play:78bf840c Нека попеем заедно!

Благодаря Божидаре - снощи не ми остана време да дам и този линк. До понеделник ще качим беседите и в секцията на Портала. В страницата, към която дадох линк, има пдф на същата книга, към която си дал линк за изтегляне, но той дава възможност и за четене онлаин. Двигатели в живота - пдф за четене онлаин По инициатива на Розалина всеки ден във форума ще пускаме тема с поредната беседа от книгата - за обсъждане и споделяне на пасажи, които сани направили впечатление.

Имаме книгата Двигатели в живота в уикибиблиотеката.

Защо се чудим да измисляме какво ЩЕ ни обедини. Ние сме си обединени вече, но не забелязваме общото между нас, а различията. Имаме един език с писменост - нека всеки си пише кирилицата и говори български със сънародниците си (както е в нашия форум) - нищо сложно и трудно няма в това. Имаме богата българска култура - нека събираме в темите тук в нашия форум това, което ни радва и което събужда "българчето" вътре в нас. Това, което ни връща в родината където и да се намираме по планетата (която също ни е родина, но по-голямата). Имаме и нашата българска земя - дали случайно е казал Алеко да я опознаем, за да я обикнем. А като я опознаваме, нека я и пазим чиста и красива, каквато ни е дарена от Бог. И вместо да плюем по "замърсителите", да се наведем и да съберем боклуците по местата, където ние живеем и се разхождаме. Да подбираме българските зеленчуци и плодове на пазара - от производителите ни, да купуваме българските стоки... Ето така - мълчаливо и скромно, с любов и радост, всеки по своя малък начин... капка по капка... заедно. И да започнем да споделяме това, което ни обединява от векове http://www.youtube.com/watch?v=qv0LTJjwi8k Тази е една от песните, която винаги е извиквала тръпка някъде дълбоко вътре в мен и сълзи в очите ми - от радост...

Минах и през положението на снаха, и сега съм почти свекърва. Подкрепям Пламъче - дори бих генерализирала - семействата от две поколения винаги трябва да живеят самостоятелно. Да се помага на болен човек може и без да се живее заедно с него.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЛАГЕРА НА РИЛА Записването за тръгване от Бялата къща (ул. "Ген. Щерю Атанасов 6") е 3 дни преди датата, на която искате да тръгнете, на тел.: от 01 до 10 август (от 9.00 ч.) 0897847643 - Вяра Стефанова от 11 до 19 август (от 9.00 до 17.00 ч.): 0893555829 - Петкана Георгиева Моля, обадете се за потвърждение на вашето пътуване в деня преди тръгването. Тръгване сутрин: всеки ден от 01 до 18 август събиране пред Бялата къща от 7.30 до 7.50 ч. На 19 август микробусът тръгва в 6.00 ч. Цени на превоза: - от Бялата къща до х. Пионерска: 12 лв. - от Автогара "София" до х. Пионерска: 14 лв. В братския център сутринта преди тръгването, ще се предлагат чай, кафе, закуски и др. Цена за превоз на багаж на коне: 30 лв. за един кон по маршрут: Долна лифтова станция - х. "Седемте езера". Няма предварително записване за брой коне. Сключени са договори за превоз на багаж на коне със следните лица: Спас Георгиев Спасов Анжело Димитров Момчилов Димитър Янакиев Узунов Моля, търсете тях и/или лицата, работещи към тях, за превоза на багажа ви. Записването за микробуси и коне при слизане от лагера - при дежурните на кухнята. Желаем на всички благословена работа в Лятната духовна школа на Рила От Екипа за организацията на ЛДШ

Иване, изобщо не съм засягала педагогиката тук, а само личния си живот. Научила съм се да не бъркам двете и не съм аз тази, която може да лекува когото и да било от самотност - аз излекувах сама себе си от нея, значи всеки може сам. Главното е всеки сам да открие причината за нея - това, което е писал Емил - да се вгледа дали е оставил свободно място за други хора до себе си или е сложил прокрустово ложе и мери и тегли и реже краката и свободата на всеки, който се опита да бъде себе си до него. Самотата си отива, когато се възцари свободата като принцип на живеене. Сега си мисля, че това е един от важните уроци тук на земята - човекът да намери начин да бъде свободен и да дава свобода на хората, с които живее и работи заедно. Силно препоръчвам Пътеката към любовта на Дийпак Чопра.

Гост_Иван, на мен ми се струва, че ние казваме едно и също, но моля все пак да уточниш къде ми е грешката що се отнася за самотата. да е сам човек у дома и в леглото или в обществото - докато смятаме това за ненормално и неприятно и нежелано, то ще ни преследва. Опитах го. Сега моята "формула" е - "каквото и да правиш или не правиш, с теб се чувствам толкова спокойна и щастлива, колкото съм и когато съм сама". Мъжът до мен отначало ме погледна стреснато като чу това "обяснение в любов", но после разбра какво имам предвид и се съгласи. Дори малко по-късно ми призна, че така се чувства свободен и спокоен да живее както му е хубаво и да бъде себе си до мен. Или "аз живея с теб не защото имам нужда от теб, а защото с теб ми е толкова хубаво, колкото и без теб" Да, знам, обществото ни манипулира да се боим от отхвърлянето, от опасността да не те приемат в група. Веднъж зад гърба си чух - донка е много нещастна, защото е извън всички групички от колеги в училището - все си стои сама." А аз бях щастлива точно поради този факт - общувах с всички без никакви очаквания нито ангажименти, можех да си тръгна и да правя каквото на мен ми харесва без да се съобразявам с мнението и мястото и времето на събиране на "моята" група. И Емил - не знам дали осъзнаваш степента на правотата си. Болезнената самота не е причинена от това, че няма кой да стои до мен, а от това, имам претенции и очаквания към тези, които допускам близо до себе си. (Маричела - ние тук просто разсъждаваме по темата, но не винаги имаме предвид теб конкретно. Още по-малко някой те обвинява или критикува за нещо. Просто споделяме - в нашия форум е така. А дали това някак ще ти помогне - това не е наша работа. Твоя си е )

Бях на прага на живота - на 21 години, когато съвсем "случайн" позната, която никога не срещнах повече, ми хвана ръката и ми каза нещо, което запомних: "Ти ще бъдеш с много хора, ще обичаш, ще си обичана, но винаги ще си сама". Как напипа тогава най-големия ми страх - сигурно го е прочела на линиите на ръката ми. Жената беше научен сътрудник по генетика и в онова далечно време се занимаваше с генно инженерство - никакви съмнения в нейния интелект и познания. През следващите 21 години аз отчаяно се опитвах да опровергая предсказанието, а то ме преследваше. Плащах за не-самотата си с много сълзи, компромиси, "лицето" ми не беше само, но душата ми беше и страдаше много. На 42 години осъзнах друго - хубаво е човек да бъде сам със себе си и да умее да бъде щастлив - само ако успее да постигне щастието си сам, само тогава може да постигне щастието с другите. Проверих го. Вярно е. А човек е самотник докато не намери щастие в усещането, че е сам и второ - важно! - докато не осъзнае, че при другите служи и учи, но не търси и не иска нищо. Всичко се намира вътре в себе си, но само когато е сам.