Донка

Благодаря Илиянче! А на какво друго, например, би могло да се подчини Божието царство освен на Божията Любов и Божията воля?

Откровено си казвам, че за последен път съм гледала такъв сериал преди повече от 10 години. Обаче познавам хора, които редовно гледат. Този въпрос ми се върти в главата отдавна, но изкристализира ясно вчера, когато се втурнах да питам чичко Гугъл за име, което прочетох на място, което претендира за философски разсъждения. Първо със срам си помислих, че това име ми е убягнало. Когато разбрах, че това е герой от турски сериал, ми стана смешно, после тъжно, после страшно. После изведнъж нахлуха всички знания от време оно, когато един от моите професори - бунтар за онова време, се опитваше да счупи рамката на "изкуството е отражение на действителността" и да ни докаже, че всъщност доста често изкуството може да манипулира тази действителност и да ограничава мисленето на хората, преценките им за ситуациите и характерите, дори да ръководи тяхното съзнателно поведение. Пъзелът ми започна да се нарежда - отиваха си по местата "артистичното" поведение, което наблюдавам все по-често у някои хора, коментарите им за живота, които сякаш са извадени от сериал. Те наистина са извадени от сериал! Какво мислите вие? Семейните сериали огледало ли са на нашите лични взаимоотношения или обратното - успешно влизат между нас и ни манипулират? В тази връзка имате ли пример за сериал, който би могъл да манипулира по положителен начин взаимоотношенията ни?

Много точно казано! "не е нормално Божието царство да е пълно с такива овце, които не правят разлика между картината на Ван Гог и драсканици." Ако едно "царство" е подчинено на някакъв друг приоритет и ценност освен безусловната любов, то не е Божие.

Сигурна съм. А аз много се радвам, че съм дете! Винаги съм била - затова след един месец ще ми се навършат точно 30 щастливи години с децата. Това е за мен Божията воля и когато човек я усеща и следва без оглед на това, какво мислят и казват хората около него, наградата е светлина, мир и радост вътре в душата - Божието царство. Е, естествено не винаги човек успява да го постигне. Нали затова сме тук в земното училище. Синхронично, нали?!! Днешната беседа от Духовната школа

Много се радвам на сигурността ти!

Докато четях и мислех над идеята на беседата, отначало умът ми се "хвърли" на горчивата храна. После, обаче детето вътре в мен проговори и настоятелно си поиска "сладката храна" Накрая постигнахме споразумението, за което се говори и по-горе. Не може вече само сладка храна - когато го подкарам само на сладко, губя качества, които харесвам в себе си. Но пък ако е само кисела, уморявам се и ми дотежава За горчивата - може би наистина е още далече от нас и не сме готови за нея. Поне аз.

Защо да е ограничение? Именно! Обаче Божието царство не е в това, което виждаме, а в начина, по който го виждаме. Йоан много точно го е казал -обича брат си, когото вижда. Т.е. Божието царство е в обичането, а обичането си е вътре в нас и не зависи от никого отвън, а само от нас самите. Всичко е вътре в това обичане - защщото, ако едно обичаш, а друго не, ако имаме условия за обичането, вече не сме в Божието царство. И нека си има хора всякакви и са свободни да си искат и да опитват каквото те искат - това не може да променя моето обичане, а следователно и Божието царство. Поне моите расъждения и усещания са такива - никакви претенции за правилност, защото такава няма в Божието царство.

Ами ако се окаже, че не е Любов, а любов, почистваш я от зависимостите и тя ще си върне Любовта. А Божието Царство няма какво да го търсим вън от себе си - още по-малко в другите хора. Това е начинът, по който ние самите възприемаме света, в който живеем. ако в мислите и сърцето ни е ад, ние живеем в ада, ако в тях са ценностите на обществото, на времето, ние сме в техния свят, ако са божествените ценности, ние сме в Божествения. А иначе това е обективно един неутрален свят - вселената.

А къде според теб се намира Божието Царство? Къде го търсиш и къде смяташ, че си го видяла?

Книгата е публикувана и в секцията с лекции на Портала Моята връзка

Именно - ако аз изпълня желанието, което по моя лична преценка е вредна за самия желаещ го човек, то аз го обвързвам много сериозно. Първо, аз му прехвърлям отговорността за моята постъпка - "абе аз си знаех, че ще стане зле за теб, ама ти нали толкова искаше". Второ, аз очаквам от него да оцени моя жест - че въпреки моите лични резерви, аз съм изпълнила желанието му - т.е. в замяна очаквам нашите отношения да са добри и подсъзнателно (а може и съзнателно) да очаквам да ми бъде втърнат този жест някой ден. Най-малкото очкавам да ме уважават и да са ми благодарни за жертвата ми. Трето - натоварвам човека с отговорността за моето вътрешно колебание, съжаление, самокритика и още какво ли не... Четвърто - допускам човекът, който настоява, да ограничи моята лична свобода и да ми наложи по някакъв начин своята воля - а това не е добре за неговата свобода. Всеки, който налага волята си на някого, веднага става зависим от него - манипулаторът веднага става манипулируем от манипулирания - стар и добре известен закон. А когато откажа да изпълня желанието, което чувствам като неразумно, аз оставям човека свободен от моята намеса в неговата съдба - нека си го направи сам или да потърси друг. Аз не се опитвам да го разубедя - просто казвам истината, че не се чувствам готов да изпълня желанието му. Например на майка ми съм казвала, че много я обичам и уважавам, ценя мненията и и всичко, което е направила за мен и семейството, но след като аз ще сложа подписа си под договора за недвижимия имот, аз ще изслушам различни мнения, ще мисля със собствената си глава и ще направя това, за което аз само ще отговарям после ако съм сгрешила. Така я освобождавам от отговорността за финалното решение. Дали тя ще се обиди, дали ще се почувства засегната, че не съм направила нейното "правилно" - това вече не е моя работа. Аз ще я обичам не по малко дори и ако ми се разсърди и спре да ми говори. Разбирам я и я оставям свободна да се сърди и страда. Като тийн дъщеря ми беше усетила слабото ми място - идваше в школата да ми източва дребни суми всеки ден (капка по капка...) когато имах голяма група и сериозен час. Знаеше, че пред двете злини - да се изложа пред учениците ми и да и хвърля с огорчение парите, за да ме остави на мира, а след товада си мисля за нея грозни неща, избирах второто. Когато започнах да чета Лазарев, Чопра и Учителя особено, приоритетите се смениха и тя разбра и се убеди, че вече не можех да допусна второто зло - "не ме интересува какво мислят чужди хора за мен и теб - за мен любовта ми към теб е най-важна и твоята сигурност докато не станеш отговорна сама за себе си." - тези думи отначало и подействаха като шок. Но когато се убеди, че не са празни приказки, а истината, се промени изцяло. Да добавя за ножа - когато детето е твърде малко да го достигне и вземе само, аз отговарям дали това, което може да му коства живота, ще попадне в ръцете му. Когато порасне и разбира какво прави - той ще си го вземе и без мен - тогава е свободен да прави каквото поиска. Когато дъщеря ми започна сама да си печели парите, известно време пилееше, но после усети какво и струва това и сега е по-разумна и от мен. Дева е все пак.

Божидаре! Това имах предвид, Ани, когато писах, че ако се отделите от свекървата с мотивите, които доста хора са изпонаписали емоционално, един ден като бумеранг същите тези емоции ще се върнат и ще създадат проблеми в отношенията на следващото поколение. Т.е. когато ти станеш свекърва, ще изживееш още по-голям конфликт със снахата. Ако успееш ти (няма нужда и съпругът ти да е убеден в това дори) да преработиш всичко случило се между вас като необходимите за двете ви уроци за вашето израстване и помъдряване, ако ти успееш да се освободиш от очакванията си към свекървата и нейното поведение, ако дадеш право на нея и на себе си да грешите, да проявявате човешки слабости, филмът щ започне да звучи по съвсем друг начин. Лазарев казва, че ако променим гледната си точка към миналото, ние вече сме променили и самото минало. Учителя казва, че сме дошли тук, в земното училище, за да се учим да превръщаме злото в добро, грозното в красиво, страданието в благословия. Как? Като работим с ума и сърцето и душата си. Кога ще дойде време да живеете самостоятелно? - Когато с всичката си душа и ум и сърце, ти си убедена, че вие се отдалечавате само физически, за да се сближите и да се обичате повече и по-добре. Щом имаш дете, лесно ще ме разбереш - ако детето ти много иска да си играе с острия нож, ти ще му го вземеш, дори и да плаче и да се тръшка. Защо в името на добрите си отношения с детето не му изпълняваш желанията, а после да му се караш, че се е порязало или да казваш, че с неразумните си постъпки, ти пие енергията? Ти ще приемеш неговите ритане и пищене за нормални и ще продължиш да го обичаш въпреки тях. Ето така е с близките хора - "много те обичам и точно затова няма да направя това, което искаш". Колкото до празнуванията - сега като почти свекърва осъзнавам, че възрастните си имаме свои представи за весело прекарване, които се отличават от тези на младите и това е нормалното. затова нека младите позволят на възрастните да си направят своята радост, а възрастните да са мъдри достатъчно да оставят младите с тяхната. Съвсем е нормално да сме отделно без никакви обиди и претенции - точно обратното, така ще ни е хубаво на всички! Моята снаха е от другия край на България - ама съвсем нормално е, че нейните вкусове и рецепти от майка и (прекрасна жена и майка) силно се отличават от нашите южняшки вкусове и готвене. Но аз в това виждам не повод за конфликт, а благословия! Та моето лично мнение е - първо почистваш вътре в себе си всичко негативно и когато си убедена, че ще отделиш домакинството си за доброто И на свекърва си и защото я обичаш и уважаваш, значи е дошло времето. А как тя ще го приеме, как ще реагира - това вече е нейният урок, нейният път - за него не можеш да и държиш сметка.

Не е важно кога и дали ще я оставят, а как точно ще го направят - имам предвид вътрешното им състояние. Ако се отделят с мотива и нагласата "отървах се от едно зло", ще загубят шанса да решат една важна задача в живота си. А избяга ли човек от един изпит, следващата контролна е винаги по-трудна. Лазарев прекрасно го обяснява това. Ники също се е опитал, но и аз малко трудно го разбирам.

Именно - познание и мъдрост!. Но от Твоето Слово и от Твоята Истина - Божествените, а не от твоето (човешкото)надприказване за пари и слава и не от човешките "истини" - информация тип светска клюка и омаскаряване. Тези последните ни разделят и българите, които ги пускат точно деленето целят. Защо? За да не виждаме това, което ни обединява, да не видим Истината. Колкото до глупостта - и аз на млади години бях сигурна, че тези, които виждат проблемите са умните, а тези, които виждат радостите и благословиите и доброто у всеки и във всичко - са глупаците. Ами глупава съм била.

Божествената мисъл уикилийкс е всичко друго, но не и светлина и мъдрост - т.е. няма как да ни заведе до истината. По-скоро ни тласка в обратната посока. "Стойте далеч от стария живот."

Ани, ти чела ли си нещо от Лазарев?

Благодаря Дианче! Дано! http://www.youtube.com/watch?v=WuG-9e_5bwU Дано - текст + музика Ако до всяко добро същество застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам "Дано". Ако към тия две същества, прибавиш и още две, ти знаеш ли колко прави това? Най-малко хиляда и две. Припев: Дано, дано, дано, дано, дано, дано, до всяко добро същество застане поне още едно, тогава, тогава, предвиждам такъв живот, че само си викам "Дано". Тогава престава да те е страх и от страха те е срам, щом има някой с теб, с мен и с тях, щом няма никой сам. Щом ти е трудно не се колебай, не страдай току-така, ела приятел и лапата дай, аз ще ти дам ръка. Да попеем заедно! (кой когато му е на сърце)

Благодаря! Ако всеки малък човек като мен и теб повтаря тези хубави пожелания всеки ден и не просто повтаря, но и вярва и работи, действителността ще последва хубавите ни желания. Ето още нещо от нашата култура, което ми дава усещането за общност с всички българи: http://vbox7.com/play:78bf840c Нека попеем заедно!

Благодаря Божидаре - снощи не ми остана време да дам и този линк. До понеделник ще качим беседите и в секцията на Портала. В страницата, към която дадох линк, има пдф на същата книга, към която си дал линк за изтегляне, но той дава възможност и за четене онлаин. Двигатели в живота - пдф за четене онлаин По инициатива на Розалина всеки ден във форума ще пускаме тема с поредната беседа от книгата - за обсъждане и споделяне на пасажи, които сани направили впечатление.

Имаме книгата Двигатели в живота в уикибиблиотеката.

Защо се чудим да измисляме какво ЩЕ ни обедини. Ние сме си обединени вече, но не забелязваме общото между нас, а различията. Имаме един език с писменост - нека всеки си пише кирилицата и говори български със сънародниците си (както е в нашия форум) - нищо сложно и трудно няма в това. Имаме богата българска култура - нека събираме в темите тук в нашия форум това, което ни радва и което събужда "българчето" вътре в нас. Това, което ни връща в родината където и да се намираме по планетата (която също ни е родина, но по-голямата). Имаме и нашата българска земя - дали случайно е казал Алеко да я опознаем, за да я обикнем. А като я опознаваме, нека я и пазим чиста и красива, каквато ни е дарена от Бог. И вместо да плюем по "замърсителите", да се наведем и да съберем боклуците по местата, където ние живеем и се разхождаме. Да подбираме българските зеленчуци и плодове на пазара - от производителите ни, да купуваме българските стоки... Ето така - мълчаливо и скромно, с любов и радост, всеки по своя малък начин... капка по капка... заедно. И да започнем да споделяме това, което ни обединява от векове http://www.youtube.com/watch?v=qv0LTJjwi8k Тази е една от песните, която винаги е извиквала тръпка някъде дълбоко вътре в мен и сълзи в очите ми - от радост...

Минах и през положението на снаха, и сега съм почти свекърва. Подкрепям Пламъче - дори бих генерализирала - семействата от две поколения винаги трябва да живеят самостоятелно. Да се помага на болен човек може и без да се живее заедно с него.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЛАГЕРА НА РИЛА Записването за тръгване от Бялата къща (ул. "Ген. Щерю Атанасов 6") е 3 дни преди датата, на която искате да тръгнете, на тел.: от 01 до 10 август (от 9.00 ч.) 0897847643 - Вяра Стефанова от 11 до 19 август (от 9.00 до 17.00 ч.): 0893555829 - Петкана Георгиева Моля, обадете се за потвърждение на вашето пътуване в деня преди тръгването. Тръгване сутрин: всеки ден от 01 до 18 август събиране пред Бялата къща от 7.30 до 7.50 ч. На 19 август микробусът тръгва в 6.00 ч. Цени на превоза: - от Бялата къща до х. Пионерска: 12 лв. - от Автогара "София" до х. Пионерска: 14 лв. В братския център сутринта преди тръгването, ще се предлагат чай, кафе, закуски и др. Цена за превоз на багаж на коне: 30 лв. за един кон по маршрут: Долна лифтова станция - х. "Седемте езера". Няма предварително записване за брой коне. Сключени са договори за превоз на багаж на коне със следните лица: Спас Георгиев Спасов Анжело Димитров Момчилов Димитър Янакиев Узунов Моля, търсете тях и/или лицата, работещи към тях, за превоза на багажа ви. Записването за микробуси и коне при слизане от лагера - при дежурните на кухнята. Желаем на всички благословена работа в Лятната духовна школа на Рила От Екипа за организацията на ЛДШ

Иване, изобщо не съм засягала педагогиката тук, а само личния си живот. Научила съм се да не бъркам двете и не съм аз тази, която може да лекува когото и да било от самотност - аз излекувах сама себе си от нея, значи всеки може сам. Главното е всеки сам да открие причината за нея - това, което е писал Емил - да се вгледа дали е оставил свободно място за други хора до себе си или е сложил прокрустово ложе и мери и тегли и реже краката и свободата на всеки, който се опита да бъде себе си до него. Самотата си отива, когато се възцари свободата като принцип на живеене. Сега си мисля, че това е един от важните уроци тук на земята - човекът да намери начин да бъде свободен и да дава свобода на хората, с които живее и работи заедно. Силно препоръчвам Пътеката към любовта на Дийпак Чопра.