Донка

НАРЯД за 22 септември 2011 г. Празник на есенното равноденствие Начало на Духовната учебна година Начало: 6.00 ч. сутринта 1. Песен на зората 2. Молитва Изворът на Доброто 3. Песен Аум 4. Псалом 112 5. Песен Отче наш 6. Прочит от Евангелието: - От Матея 15: 4-11 - От Марко 10: 13-16 - От Лука 9: 23–27 - От Йоана 6: 27–33 7. Беседа "Отче наш" - 22 септември 1938 г. от томчето „Двигатели в живота“ Книга "Лъчи на живота" 8. Молитва Отче наш 9. Формула: „И това е живот вечен, да позная Тебе Единаго истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил“. (3 пъти) 10. Формула: „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов“. (3 пъти) източник

Каквото посеем , това после жънем - посеем ли просешки тояги, после се стоварват на нашия гръб, всичките наведнъж. Може и на гърба на децата ни, няколко поколения наред. Може да имаш милиони в банката и в душата ти да играе просешка тояга. Парите не правят богатството - прави го усещането за щастие с това, което е животът ни.

Това е по-скоро формулата на процеса на обедняване.

Законът им и научно обяснение - много добре е изложено в теорията на Курт Левин за психичните ни полета . Благославянето на този, който ни гони от гледна точка на тази теория е най-нормалното нещо, което един осъзнат човек прави в психичното си поле, за да го хармонизира след негативното влияние на някакъв фактор от средата или на друго психично поле. Око за око - зъб за зъб" от друга страна е симптом за незряло психично поле и ниска степен на съзнателен контрол над него. В този случай полето приема негативните вибрации и те стават доминантни за него. Т.е. - то се подчинява на влиянието на чуждото поле или фактор. Левин е изключително интересен автор. Искрено препоръчвам на всеки, който се интересува от социална психология и групова динамика.

В отношеният между близките хора човек не може да се повдига на пръсти. Там излизат наяве зависимостите, очакванията, условностите... Това, което можем да махнем с ръка и да не забележим, ако хората са чужди, ни засяга, когато са близки. И да, Диана е права, според мен - близките са ни най-доброто огледало. Обаче това е вярно и в обратния случай. Аз съм в моето семейство от 52 години и помня още прадядовците си. Винаги е имало любов и разбирателство и взаимна подкрепа и те се предават от поколение на поколение. По време на първия си брак попаднах в точно обратното семейство и останах там 20 години. Аз не бях с никого в лоши отношения, но ги наблюдавах като на сцена - не успяха да ме въвлекат. След като се върнах в реалността на семейството, в което бях израснала, проумях защо бях попаднала в другото и какви уроци е трябвало да науча - кои са корените на истинската любов между роднините и добрите отношения между тях.

Честито Стан! Рози и изненади по Пътя ти! (С бодлите знаеш как...)

Много добра техника! "Леко вляво от двойката пред теб" наистина би гарантирало спазването. Когато се върви по кръг и не се спазва по някаква причина раиуса или начертания кръг, а се следва двойката отпред, се поучава леко движение по допирателната на кръга точно в тази точка. Или когато се движим точно по кръга имаме зрителната илюзия, че сме влезли "навътре". Може би затова истинското изкривяване на кръга в елипса става точно по време на паузите. Наистина беше много странно защо като плочки от домино хората пред мен пристъпваха една че и две крачки навън един след друг, въпреки че си бяха танцували по правилен кръг и по време на танца си бяха запазили кръга.

Откриха тракийско съкровище Екипът на археоложката Даниела Агре откри край елховското с. Борисово богати дарове, положени в гроб на знатна тракийка През 2008 г. екипът на Даниела Агре откри край с. Борисово парадна колесница на тракийски войн –аристократ, живял през първата половина на II в.сл.Хр. Екипът на археоложката Даниела Агре откри съкровище при разкопките на тракийска надгробна могила край елховското с. Борисово, съобщава "24 часа". Археолозите попаднали преди дни на богати дарове, положени в гроб на знатна тракийка, живяла в края на I - началото на II в. Сред тях са комплект луксозни бронзови съдове - преносима масичка (изключително рядка находка), голямо кръгло блюдо с ажурен ръб и ситула (котел), всички с еднаква стилна украса от бръшлянови листа. Сред гробните дарове е и съд с форма на малка кофичка, в който е вмъкнат друг с капак, който археолозите шеговито наричат "шампаниерата". Според Даниела Агре той няма аналог сред откриваните досега у нас. В гроба е било положено и тоалетно сандъче, декорирано с бронзови бюстове на сатири и менади, като чертите на лицето на всяка фигура показват различни характери. Най-голям ентусиазъм сред археолозите обаче предизвиква друга находка от гробната яма, посочва "24 часа". Става дума за комплект украси за колесницата на мъртвата. Иманяри изровили и унищожили почти напълно колесницата, но не могли да намерят украсата, която им била цел. ....... източник ОЩЕ ПО ТЕМАТА Край Елхово откриха колесница отпреди 19 века с емблема ягуар 0|39725 07.08.2008 Тракийска гробница от ІV век пр.Хр. откриха в Странджа 0|21104 22.06.2008 Замислих се какво се случва с находките на археолозите, с гробниците и предметите? Едни стават популярни, но и се комерсиализират, други стават достъпни за хората благодарение на чуждестранни спонсори, на които историята на земята ни може би е по-скъпа отколкото на нас. Трети проблясват в новините и после потъват в забвение. Какво се случва с разкопаните места? Какво можем и какво правим ние - гражданите на тази земя?

Духайте всички, че моите са доста пъти повече

Отдавна се колебая дали и как да започна тази тема. Проблемът, който трябваше да реша лично за себе си, възникна още през 2009г., когато за пръв път играх в много голям кръг на Езерото на Чистотата. Силно впечатление ми направи как целия ми кръг постепенно се отдалечи на драстично разстояние от предварително очертания с камъчета кръг. Аз отначало бях леко заплесната от въодушевление докато в един момент отзад някой не ми направи забележка да се изравня с другите. Смутена и леко засрамена от отплесването си, се "поправих". Обаче!, точно тогава забелязах, че всъщност аз съм си била до камъчетата, а след като съм се поправила, бях се отдалечила на около метър и половина, подобно на хората пред мен. При следващите упражнения това отдалечаване ставаше все по-голямо и по-голямо. дали моите принципи на Дева бяха причина, но не се чувствах много комфортно с това разстояние от линията, на която бях застанала в началото. Но нямаше как вече само аз да се върна - вървях там, където вървяха всички. Какво е вашето мнение за "камъчетата" и за радиуса на кръга? Дребнавост ли е да предпочета да следвам радиуса и камъчетата, рискувайки да начупя кръга? Или да следвам дъгата, макар и тя да превръща кръга в елипса и да увеличава разстоянието между двойките? Как постъпвате вие, ако забележите, че двойката пред вас се отдалечава от очертания кръг?

Благодаря ви, приятели! Да ви е сладко!

Дианче, как се разбира кое е действителността, а кое само нашата представа за нея? Кой е този от нас, който може да определи действителността на ограничената свободна воля и той с каква сигурност ще твърди, че другите дето се усещат свободни само се усещат така? Че то по същата логика тези с усещането, че волята им е свободна могат да твърдят, че тяхното е действителността, а другият има в собствената си глава някакви лични зависимости и не-свобода....

Молитвена програма за начало: Песен: „Бог е Любов” Добрата молитва Формула: „Ученикът трябва да има сърце, чисто като кристал, ум, светъл като Слънцето, душа, обширна като Вселената, дух, мощен като Бога и едно със Бога.” Неделна беседа: Много плод - държана на 21 май 1922 г. в София. Молитвена програма за край: Песен: „Аз мога да любя” Молитва: „Отче наш” Формула: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”

Например, можем да приемем атмосферата и гравитацията на планетата за ограничение, което спъва свободната ни воля. Обаче можем да ги приемем и като дар Божи, който ни е дал свободата да живеем пълноценно. В същото време Божествената воля ни е дала свободата да смятаме атмосферата и гравитацията за това, което си изберем сами - можем да се чувстваме ограничени, а можем да се чувстваме и свободни.... Ако аз чувствам, че нямам свободна воля, това автоматично означава ли, че се чувствам ограничен от нещо?

Съгласна изцяло с Веселин! Разпространението съвсем не е равносилно на пропаганда - то е по-скоро неагресивната алтернатива на пропагандата. Ето пример: - днес имаме гости и на масата месо, разбира се. Майка ми започва да ме агитира да хапна, защото е "срамота" да не го опитам. Баща ми започва да ми пропагандира калко е важно месото и колко губи човек, когато не яде и че той до 82 години е ял всеки ден и е в отлично здраве, а познава вегетарианец дето се разболял. Аз просто си боцкам салатките и каротфената гарнитура и си мълча. Гостите ми задават въпроса откога съм вгетарианка. Казвам истината - след един режим за изчистване на организма не ми е вкусно и затова не ям. следва въпрос дали не огладнявам и какво тчно ям, в течеие на което става ясно, че усещам вкуса на зеленчуците откак не ги ям с месо. После старото поколение (нашите родители) започват да си спомнят как едно време са ядяли месо само по празници и когато...и т.н......

Свободната си воля може да осъзнае само човекът, който я е постигнал...

Ако човекът е преживял едно или две страдания - до 42 г.- и е успял да научи уроците им, да се промени - това ще се брои ли за перманентни страдания?

O, не смятам, че който страда, значи е сгрешил, нито пък "грешка е да се страда". Усещането за срадание е нормално - то е адаптационен механизъм, който съвсем не е за подценяване. Ако не страдаме от студа, няма да си облечем топли дрехи и ще увредим организма си. Ако не страдаме от силното слънце, дали ще ни дойде на ум, че то е опасно за главите и кожата ни? Хората не случайно казват - "Не питай старило, питай патило". Аз, например, забелязвам нещо доста забавно с моя стомах. Ако нещо със захар ми привлече вниманието и а-ха да посегна, а устата вече се приготвя за вкуса, изведнъж стомахът ми подава неприятното усещане, което имам след като захарта стигне до него. И се осъзнавам и се отказвам... Обаче понякога споменът избледнява и хапвам - и пак ми държи "влага" доста време.

Не съм спец в пеенето - зад гърба си имам един хор като ученичка и сега курса по пеене на песни от Учителя. Да се пее октава съвсем не е фалшиво според мен. Ние в групата основно сме жени. Оказа се, че в доста песни се налага част от песента хората да я пеят в едната октава, част в другата. така се получава, че от време на време се разделят гласовете ни и звучат в октава, после се събират в един тон, после отново се разделят. Не знам как е правилно, но на мен ми звучи добре. Имаше спорове дали това е втори глас (Учителя не е препоръчвал). Според моя опит (пяла съм само 2 глас в хора) това не е втори глас. Втори глас си има друга мелодия - тя почти никога не е октава на основната, освен ако не е такъв замисъла на хармонията... Типичен пример е Сладко медено. Първата част звучим заедно. Втората е непосилна за алтите - те минават в по-ниската октава. После пак се събираме.

Ами не бих генерализирала появяването и решаването на страданията в човешкия живот като перманентно присъствие. Има периоди и моменти. То е като училището. Няма смисъл от перманентни контролни работи, има време за слушане на лекции, за упражнения и после идва проверката на усвоеното Изпитът е страдание, ако сме пропиляли времето и шанса си да научим каквото ни е било дадено и то навреме...

А какво е "извън божията воля"?

Ще отговоря от личен опит - само един щрих: - по всички системи - астро, нумерология, хиромантия на мен ми излиза "сама, индивидуалист" и подобни. Познайте - семейство общественици с много контакти - учители. Аз - много стеснителна, обаче не помня друг да излизаше на сцената, когато трябваше да се поднася приветствие да се импровизира нещо, то не бяха рецитали, хорове, шоута ( като сценарист) и в гимназията, и в университета и като учителка... Не можех да си тръгна от кабинета с тълпа деца около мен, сега имам 10 часа на ден и не смогвам да обхвана желаещите. За мен да остана сама е мечта... А може би точно това е искал да ми каже хороскопа и линиите на ръката - че ще ми бъде задача да умея да оставам насаме със себе си дори и когато около мен има много хора... Още - след като започнах един по един да си разплитам кармичните възли, осъзнах, че всъщност от самото начало се страхувам да не бъда отхвърлена, да не остана сама, да не би да не ме харесат... В мен са се борили два мотива - да бъда одобрена и да имам приятели и доброжелатели и удоволствието от това, което върша. Може би това ми е било предсказанието - да осъзная тази карма и да изчистя страха от самотата.... Ето, проявих свободната си воля да интерпретирам предсказанията за мен по един от многото начини... Апропо - точно човек, който се занимава с астрология най-добре разбира колко е важна свободната воля...

Виждам и още едно приложение на свободната воля - дори си мисля, че то е от най-важните - свободна е волята ни да избираме гледната си точка и да я променяме, да благодарим или да недоволстваме, да се вслушваме в Божията воля или да се опитваме да налагаме своята на всяка цена...

Живите образи Мисля, че мнението на Ина казва същото като в мисълта в началото на темата... Петър Дънов не забранява да говорим за любовта, която изпитваме. Той ни съветва да не споменаваме НА друг човек (жива душа - т.е., човек като самите нас), че обичаме него. При това изрично уговаря - и с това споменаване да я ограничиш (т.е. да накърним свободата на човека, на когото сме признали своите чувства) За опитностите - аз се омъжих по любов и силни чувства и бракът ми беше силни чувства - ако знаете само колко се обичахме в кратките мигове на сдобряването - до следващия скандал от ревност, дреболия и какво ли още не... но след него следваше страстта на сдобряването - в един момент започнах да осъзнавам, че ние май търсим сдобряванията и затова... Моята приятелка преди седмица ми призна, че със съпруга си винаги са били само много близки приятели и никога не са били влюбени - повярвайте ми, не съм виждала по-спокойно, сплотено и свободно семейство! Вече 33 години....