Донка

Ами мисля, че ти си дала вече отговор на своя въпрос. Агресивни са тези, които парадират с духовност. (А щом парадират, значи те са зависими от образа на духовен човек, който искат да притежават, но не са сигурни, че е така.)

А в моя живот Учителя се появи в момента, когато установих, че пътеката, по която уверено бях вървяла половината си живот (че и на други хора бях показвала), води в тръни и до ръба на пропаст. Объркана и засрамена от себе си и пред себе си изведнъж се оказах пред един надпис на камък, който ми прозвуча като въпроси на изпит. И разбрах, че не бях чела правилния учебник. После се занизаха няколко учители един след друг, всеки от който преподаваше по своя "предмет", но всички те водеха към въпросите от онзи камък. Нещо като да учиш фонетика, лексикология, морфология, синтаксис, стилистика, литература, психология, педагогика, методика и т.н. , за да станеш учител по език. Няма предмет "учител по език" - изпитват те учениците, след като станеш вече. И така след тези учители по отделните дисциплини, които изиграха много важна роля, и без които нямаше да мога да отговоря на онези въпроси, пак застанах пред онзи камък, но вече готова с моите лични отговори. Сега работя и се уча едновременно. От време на време се налага да ходя за "консултации" и "да си сверявам часовника", а понякога усещам, че ми проверяват будността. Така че Учителя може да не преподава и да не е непрекъснато с нас. Достатъчно е дори само да знам, че съществува.

Моля дефинирай какво разбираш под духовен човек. по какво го познаваш, че е духовен? Защото моят личен критерий е точно отсъствието на агресия и зависимости.

Ами отначало имах някакви определени представи за "мъжа до мен" и го отделях от другите хора, слагах го на "трон" и бях " в екзалтация" Обаче след като дъщеря ми - вече на 18 г. с ирония ми каза, че никога няма да се науча да познавам свесните мъже, защото мерките ми са за "чешити", засрамих се и изобщо се отказах от мерките. Ей така - за мен всички бяха просто приятели, но не отделях никого специално. При всяко запознанство винаги си представях, че този човек спира да ми се обажда и не желае да общува с мен и трябваше да го приема с усмивка и с "това е негово право и означава, че ние не сме един за друг. т.е. благодаря му". после си представях, че този човек ме притиска и ми иска отчет и ми ограничава свободата някак и трябваше да мога да кажа - той си има свой път, аз мой, ние не сме един за друг. А как го познах - ами доста време той не спираше да ми се обажда, но пък никога не ме притисне, не ми ограничи свободата. А когато бяхме заедно, усещах едно особено спокойствие и радост и дори си пеех, както правя, когато съм съвсем сама. Въобще не мислех какво си мисли той или дали му е хубаво или дали не го дразня с нещо. Доколкото виждах и на него му беше спокойно с мен. И така един ден му омръзна да пътува от Пловдив до Хасково и ме попита може ли да остане при мен. Аз му казах, че на мен ми е хубаво с него, но нищо не му обещавам - ако не му хареса, моля да се чувства свободен да си тръгне - няма да ме нарани, няма да съм нещастна... И така сме и досега - никой няма никакви очаквания и претенции... Смеем се заедно, гледаме филмите, които ни харесват и на двамата, помагаме си и се уважаваме.А колкото до физическото привличане - не бих го нарекла страст - то е някак спокойно красиво и силно.

Съжалявам, добро и умно момче, но любовта изключва съжалението. Макар че много хора (и моята майка в това число) смятат съжалението за основен признак за любовта, всъщност то е признак на гордост и на зависимости. Истинската любов съчувства, разбира, грижи се и... оставя любимия свободен, но не съжалява. И го казвам като човек, който до преди няколко години също не правеше разлика...

Авторите на това изследване (или статия) не правят разлика между любов и влюбване - грубо недоразумение. Дори децата могат да видят разликата.

1. Цитатът за бузата е силно неточен и манипулиран в стил Н.Д. Матей 5:39 източник Като се има предвид степента на кодираност на евангелието, промяната е генерална, разликата също. По-нататък не искам да коментирам разсъжденията, защото те са извлечени от един неточен и недоразбран цитат. Или може би донагласен и редактиран, за да се пасне на разсъжденията....

Хм, добре. Ами ако влюбването не е взаимно? Ами ако човекът, в когото съм влюбена, направи нещо, с което ме нарани? Ако аз съм влюбена пак ли ще продължа да съм щастливо замаяна? Ами ако човекът, който е влюбен в мен, настоява да прекарвам почти цялото си време с него, защото "не може да диша без мен", това безусловна любов ли е? Ако аз имам приятелка, с която също искам да прекарам време, а той през това време страда? Когато осъзнавам любовта си, не е задължително да е егоистична - то си зависи от човека и ценностите му вече.

И на мен ми беше много интересна програмата ми. 1. Уран е останал единствен "зад гърба" на Плутон 2. Венера е само на 2 гр. преди него, а слънцето ми на два градуса след него, а Меркурий - в същия дом и знак (дева) , само на 7 гр. след него. 3. Марс на почти един знак разстояние - на 29 гр. след него във везни. 4. Нептун и Юпитер - и двата в Скорпион (!) и в 4 дом, но първият в началото, вторият в края на знака и дома. Нептун - в секстил с Плутон 5. Сатурн и Луната много близо един до друг в самото начало на Козирог и в самия край на 5 дом Интересно ми е това струпване на планети около Плутон във втори дом в наталната карта. Това в състояние ли е да окаже някакво значимо влияние върху тях и въобще върху програмата за трансформации? Колкото до боя по канчето - благодарна съм за него. Ако не бях изнесла синините, нямаше скоро да науча уроците. Даже като се познавам, щях да давам и акъл на другите. Така провалите смиряваха "даскалския" ми поучителен пръст с едничката мисъл "ти себе си първо оправи, после ум раздавай"

С огромен интерес напоследък проследявам събитията, свързани с транзитите на Плутон, в моя личен житейски път и в живота на роднините ми. Наталната му позиция в моята карта е забележително благоприятна с 3 хармонични аспекта и най-вече в съвпад с Венера. 50 години по-късно си давам сметка, че това бяха уроците, които учих (и още уча сигурно). Невероятни дори за мен самата съвпадения с важните моменти в живота ми. Съвпадът с натален Марс ме "преведе" през задушаващо силна "литературна" несподелена любов. Транзитът през 4 дом ми излекува идеалистичните представи за семейството, майчинството. Транзитът над позицията на Юпитер ме вкара в професионално поле, в което преди не вярвах, че имам сили да влезна. Транзитът през 5 дом разруши всичко лично, което си мислех, че съм изградила и на което си бях посветила живота дотогава. Отгоре на всичко този дом при мен съвпада с влизането на Плутон в Стрелец - онези паметни години, които моето поколение никога няма да забрави (1995 - 1996). Транзитът над наталния сатурн и веднага след него над наталната луна, които съвпаднаха с квадратурата към наталния Плутон - беше тежък - изпитите бяха едновременно във всички сфери. Сега осъзнавам, че ако не бях готова за тях, щях да се проваля на всички. Обаче ако не бяха тези изпити, нямаше да мога да извадя и изчистя потънали дълбоко в мен "капчици катран". И сега вече мога да потвърдя - има само един начин да се мине през транзит на плутон - безусловната любов към Бог, а това означава към всичко в своя свят. Три години след "сесията" вече ясно се вижда, че всяко страдание и трудност е дало тласък на нещо ново,, радостно, добро и хармонично. А може би моето отношение към тези трудни преживявания ги е насочило в тази посока? Може би спокойствието, с което съм взела решенията и съм приложила правдата и безусловната любов са си казали думата? И в момента Плутон "кръжи" над началото на 6 дом в един красив тригон със собствената си натална позиция и в секстил с Нептун. Транзитите над планетите ми в този живот приключиха, тъй като всички се намират под хоризонта, но пък аспекти ще има още доста, така че мира няма да има и пак ще има изпити сигурно. Очаква ме 6 дом - има ли някой опитности в него?

КУРС ПАНЕВРИТМИЯ велика всемирна хармония на движението 2 октомври 2011 - 22 март 2012 Физкултурен салон на ОУ “Св. Иван Рилски” неделя 9:30 ч (вход свободен) „Движенията при Паневритмията са извлечени от самата Природа” Учителя Петър Дънов за контакти: 622-356, 0898/366 -770 e-mail: donkag@abv.bg; езотерична библиотека “Виделина”- Хасково ул. “Раковски”26, ет.2, стая 215

Да, гузно ми е, че развявам кирливите си ризи и то на такова чисто място, ала имах нужда да споделя, и то тук! И за това ти благодаря! Благодаря за искреността и вярата в доброто, с които направи това място още по-чисто, светло и добро! Ние всички тук сме станали близки след такива изповеди и взаимната си подкрепа. Добре дошла сред нас! Ще мине година или повече и ти ще подкрепяш някоя друга страдаща душа пак тук. В главата ми е такава каша- въпроси, въпроси, въпроси- Значи е време да ги подредиш по важност и да се опиташ да отговориш разумно на всеки поотделно. финансово ще се оправим ли Да! Сега ще откриеш колко много близки хора имаш и те те обичат и са готови да ти помогнат с каквото могат. Ще откриеш, че нямате нужда от чак толкова много неща, когато няма капризите на друг човек. А на децата им стига тоолкова малко - това без, което не могат е чистата любов и радост на мама - а тя не струва пари. другото лято ще успея ли да я завдеда на почивка И ако не успееш да я заведеш с пари, ще можеш да и подариш едно незабравимо лято с теб! За децата не е важно къде са, а с кого са и какво правят с него. Можеш да ми вярваш за това. с психолог трябва ли да се консултирам относно възпитанието на детето Винаги когато имаш някакви опасения, въпроси, сложни ситуации - питай тук - имаме специални теми и няколко педагози с опит "на повикване" - а опитни и добри майки - целият форум е пълен с такива! милиони други дай ги.. Една глава мисли добре - много глави - много добре И аз искам да обичам, само да обичам, но съм най-обикновена жена, а не чистия човек, които бих искала да бъда. Чистите хора, мила са най-обикновени мъже и жени. А ако имаш нужда да почистиш себе си, искрено ти препоръчвам материалите в този сайт - и лекциите, и песните, и молитвите и формулите...

wine - можеш да благодариш на бащата на детето, че навреме е освободил мястото до него за мъжа, който ще стане негов духовен баща. Така е било най-добре за детето и за теб, и за двамата бащи. Но за да се появи той, ти вече трябва да си друга, да виждаш в мъжете друго и да избираш друго - старото вече си е свършило работата и си отива. И това го казвам от личен опит.

Хм, доскоро не се бях замисляла над тази алтернатива... Докато не попаднах по силата на едно дребно престъпление, в списъка на някаква агенция за вземания. След телефонното обаждане, в което ме уведомиха, че трябва да им платя 500 лв, през мен минаха доста емоции и мисли. В един момент се чу едно "гласче" - "твоето спокойствие и спокойствието на родителите, децата и приятелите ти не струва 500 лв - пожертвай ги, за да те оставят на мира, а си ги пиши като дарение". В следващия момент, обаче, ми "светна" - "истината ще ви направи свободни". Истината беше, че аз не дължа на никого тези 500 лв. И нещо повече - ако ги дам там, ще ги отбия от местата и хората, на които наистина ги "дължа" и съм ги нарекла. Да не споменаваме, че това ще бъдат пари, които на мен самата са ми дадени с любов и благодарност, а аз ще ги превърна в страх...И изобщо няма да ги дам за добро - точно обратното, за захранване на престъпността - не с някакви си 500 лв, дребна сума за тях, а със смелостта, че са безнаказани и всесилни. На тази мисъл решението беше взето окончателно - няма да дам тези пари при никакви обстоятелства и ще направя всичко възможно, за да извадя истината за престъпленията от този род на светло. Засега по канален ред - прокуратура... И все пак, трябваше да взема и решение за частта със заплахата. След като бях вече обмислила всичко друго, усетих, че опасението от физическа разправа е изчезнало. Ако някой се изправи пред мен с явното намерение "парите или здравето и живота", спокойно ще му покажа документите, които показват, че съм невинна и се води дело, след което ще го оставя да си реши сам какво да прави - ако иска да ме удря - само че ще се наложи да го направи пред деца или възрастни - мои ученици в школата. Осъзнах, че не се страхувам от болката или въобще ситуацията с насилието - ако това е цената на правдата, ще я платя. Разбира се, ще направя всичко възможно повече хора да видят и да научат за това. Напоследък се забелязва, че не сме вече стадо от послушни страхливи овце за стригане...

Всъщност то е само част от теб самия - Дон Мигел Руис го нарича "Жертвата и Съдника", Е.Тол го нарича болково тяло... книгите им са много интересни и много са ми помагали да се освободя... Не. Първо трябва да изчисти себе си от тях. Изглежда невъзможно, но не е толкова трудно. Струва си. Без тях човек става щастлив без да прави каквито и да е усилия. И хората около него са щастливи без някаква причина.

Вниманието на ученика може да бъде привлечено от нещо встрани от урока - нещо външно и незначително за урока и така да пропуснем най-същественото. Напоследък започнах да си давам сметка защо не съм разбрала урока си предишните пъти, когато са ми го преподавали - и на мен ми се е случвало много пъти да улавям учениците си, че докато аз обяснявам едно, те си мислят за нещо друго в момента и моето обяснение и техните собствени мисли се сливат в миш-маш...

Уважавам Иван Кръстев и много харесвам неговите статии, но този път няма да се съглася с написаното от него. Все пак, обяснимо ми е, защото е написано от социолог - те следят тенденциите сигурно... Аз работя с хората, с децата от това поколение и с поколенията на техните родители и баби. Всяко по-старо поколение е по-хомогенно и по-лесно се поддава на обобщаване - включително и моето и аз в него. Всяко по-младо поколение става все по-разнородно, все по-трудно се генерализира без да се допусне повече от 15-20 процента отклонение от генерализацията. А ако процентът е такъв, то това вече не е генерализация. Да - има и такива деца, за които говори Иван Кръстев. Но има и много други и много по-различни (до противоположност дори). Това, което на мен ми прави впечатление като обща черта на новото поколение - визирам децата, които сега са в училищна възраст - те развиват чертите на по-старите поколения, засилват ги, очертават ги по-ярко и ги прилагат по-осезателно. Разликите, които в по-старите поколения са трудно забележими, защото ние (и те) все пак спазваме някаква обществена рамка на поведение, сега изпъкват, защото младите искат и се учат да живеят без тази рамка. Е, някои намират други рамки - сега те са много, изборът е голям. Но все повече стават тези деца, които вървят по своя път и мислят със своя ум и сърцата им са свободни... И понеже темата е за образованието, а не за поколението - според мен образованието се опитва да навакса. Много позитивна роля започнаха да играят всякакви частни школи (не защото съм такава), образователните институции също се опитват да осъвременят системата. Има още много инерция, но има и процес на обновление... Където го има...

Добре, щом с пример не става, ще опитам с теория... За мен няма такова нещо като инат. Самото понятие е агресивно - агресия проявява този, който обвинява себе си или другия в инат и изобщо мисли с това понятие за хората. Ако аз си наумя нещо и за мен то е подходящо и имам силен порив да го направя, то защо това да е инат??? Защото на моите близки и партньори не им харесва?? Защото те си представят доброто и подходящото по различен от мен начин??? Ами нали аз съм свободен човек и имам правото да си го направя по моя дори и да греша, имам правото да се ударя, да сбъркам, да се уча... А няма гаранция кой бърка между другото... И тогава на близките им се струва, че аз проявявам инат, а на мен ми се струва, че те проявяват инат и не искат да ме разберат. Изходът? - Ами всеки е свободен и всеки е длъжен да дава свобода на другия. (Не става дума за малолетни, нали?) Вторият случай - когато аз очаквам или искам нещо от някого, но той се заинатява и не ми оправдава очакванията, не прави каквото аз искам. Боже мой! Та това е още по-голяма агресия - той просто си защитава свободата и правото да реши сам какво да прави и как да мисли.... Третият случай - когато друг очаква от мен и иска от мен нещо, аз съответно му показвам, че съм свободен човек и ще реша сама, но той продължава да настоява, т.е. заинатява се. Очевидно не съм аз човекът, който би могъл да отговори на очакванията му, да му бъде другарче по душа и навици и разбирания. Просто се дръпвам от пътя му, за да освободя мястото за този, който сам ще направи с любов това, което аз не мога и не желая да направя... Така че пак реално не е виновен този, който се е заинатил в претенциите си, а този, който не желае да се дръпне и да освободи мястото за друг човек, за когото тези претенции няма да са претенции, а радостно съжителство... И това го казвам от личен опит и много наблюдения. И наистина става така, че инатът се стопява, изчезва от самосебе си... Ина е права - иска се разумно отношение, спокоен разговор и гъвкавост, която включва и това да може човек да си отстъпи мястото, ако вижда, че не е неговото. Благодаря Ина!

Когато аз стигнах до същия извод, осъзнах, че нямам право да провокирам никого да проявява свои негативни страни, дори и само с присъствието си в неговото лично пространство. До същия извод малко по-късно стигна и моя приятелка - и тя след 25 години съвместен живот като нашия. Месеци след като се разделиха по нейно настояване, се оказа, че през последните десетина години той е имал симпатия към друга жена, с която наистина много си допадаха по характер. Не е влезнал във връзка с нея, защото е искал да бъде честен към брака си и приятелката ми. Запазил е семейството си, но душата му е била самотна в него - била е при другата жена. Не е искал да "захвърли" майката на децата си и да стане за "резил" на стари години. Обяснимо е вече напрежението... Сега и двамата са щастливи и ги виждам усмихнати на улицата. Той се осмели да се съберат с другата жена и много добре се разбират, навиците и интересите и вкусовете им са много близки. Приятелката ми също почти година след като остана сама по свое желание, се запозна с мъж на нашата възраст, също сам по свое желание след труден 25 годишен брак - в тяхната компания можеш да се търкаляш от смях и мненията им за почти всичко се схождат... Инатът и на двамата някъде се стопи...

Съгласна - дори бих добавила, че това е смисълът на ината, който ти е "изпратен" - да изчистиш проблема си. Нещо като щангата за щангиста

Разбирам те, Рис - няма как да предвидим всичко, а е толкова трудно да се овладее бурята от емоции, които се отприщват от изненадата... Аз съм много доволна от формулите. Обаче е нужно предварително да се открият тези, които ни действат най-хармонично, да се научат така, че "сами да дойдат" в нужния момент. Това си е пак вид подготовка за ситуацията, която може да застраши самоконтрола ни. При тоа не е задължително непременно да си представяме какво точно може да ни провокира, по-скоро си представям как в мен се надига бурята, но не се опитвам да си обясня защо - ей така - възможно е да се надигне. После си казвам формулата и "наблюдавам" как като с магическа пръчица бурята се укротява и се превръща в красив прибой. Така си създавам "котва" - т.е. какво ще се случи, ако евентуално нещо ме провокира...

И мен - много! Това са ми едни от любимците! А аз неочаквано за мен самата тази сутрин се зарадвах на загриженото отношение на служителите от паспортна служба и РПУ - Хасково. Като поредният човек ужилен от Глобул с договор, за съществуването на който не съм и подозирала и пратен за зелен хайвер от операторите им със подобаваща към това грубост, се запътих към паспортна служба, за да попитам как да постъпя, ако във фактурата на Глобул има явно несъвпадение в данните ми - трите имена и ЕГН са същите, но не съвпада драстично адресът (такъв ж.к. не съществува в Хасково) и отказват да ми покажат документ, на който освен името и ЕГН фигурират останалите ми данни от личната ми карта. Тъй като разбирах, че на тези служители не им е това работата, очаквах да вдигнат рамене. Обаче те приеха въпроса ми към кого да се обърна много съчувствено, обясниха ми подробно и учтиво. Същото се случи после и в РПУ. От много години не съм имала случай да се обърна към полицията за съдействие - сега бях възхитена от искрената заинтересуваност и желание да помогнат, професионалното отношение и поведение! Благодаря! Това ме обнадеждава, че същото ще се случи и в Прокуратурата. Все пак има надежда в нашата държава!

Ами то ако човек не я приложи безусловната любов в примерите, тя нито ще е любов, нито ще е безусловна. Да започнем със съпрузите. Аз обичам безусловно моя бивш съпруг сега - ако видя, че ми звъни (за да ми се скара за нещо пак),затварям телефона и изключвам звука. Това не го правя, защото ми е неприятно или защото не го обичам. Точно защото го обичам, не допускам да изпаднем в негативна ситуация двамата заедно. Предупредила съм го, ако има нещо да ми каже да ми пише меил или есемес - така разбирам добре в какво състояние е и какъв е всъщност проблема. Моето отношение е приятелско, но не му оказвам помощ, за нещо, за което знам, че може и сам да си го направи. Благодарна съм му за всички изпитания - те ме направиха нов човек. Сегашният ми съпруг обичам безусловно също - когато пушеше (аз никога не съм била пушач нито родителите ми) не изпитвах недоволство и нито веднъж не съм си помисляла нещо от рода "ако спре да пуши" - дръпвах се настрани или отивах в другата стая или навън, за да се разходя докато си изпуши цигарата, а после проветрявах или палехме ароматна пръчица. В началото се опита да настоява да стоя в същата стая докато пуши, но аз му обясних, че ми става лошо и неприятно. Ако беше настоявал да дишам дима му и в спалнята, щях с любов да се разделя с него. Щях да продължа да го обичам, да се срещам с него навън, да разговаряме, да се смеем заедно, но щяхме да живеем отделно, за да може всеки един от нас да се чувства комфортно в своя дом. Децата Децата трябва да правят щуротии - затова са деца. Така се учат. Най-естественото нещо е да обичаш децата заедно с техните щуротии. Но ми се струва, че има едно смесване на безусловната любов с постъпката. Тази година, например, затегнах дисциплината на 6ти и 7 клас по отношение на посещенията. Мерките са драконови, но те разбират, че това е в интерес на плавното и по-ефективно усвояване на езика на по-високите нива. С любов изваждам ученици от списъка на групата и прекратявам посещението им в школата, защото ги обичам достатъчно, за да ги лъжа, че има смисъл да си губят времето и да идват на курс по английски. Безусловната любов визира какъв е емоционалният фон и какъв е мотивът на това, което правим като реакция на постъпка на друг човек. а не какво точно ще направим. Може да носим човека на гърба си с условна любов и можем да се разделим с безусловна любов.

Ако развие зависимост от духовност, това не е духовност. Първото и основно качество на духовността е свободата на духа.

Не. Безразличието е отсъствие на отношение. Безусловната любов е положително отношение без да се поставят никакви условия за него - то не зависи от обектите на отношението, а от субекта.