Донка

Kiqra, за една дева това не е проблем. Решението е много просто. Човекът е в позиция, в която да се води от твоето или на друг мнение изглежда като отстъпление от ръководна позиция. Докато се опитвате да го убедите в правотата си, вие не "чувате" неговите аргументи. А те са важни. Аз бих се опитала бавно и спокойно да обърна разговора така, че добрите идеи да "излезнат" от него, а вие да сте доволните, че той ги е генерирал. Това не става изведнъж - трябва да се мине през няколко междинни идеи - изглежда като че ли вие не сте съвсем сигурни в решението и давате няколко възможности, една от които е добрата. Постепенно се сменя реда и тази добра възможност се "изтиква" към последните позиции. Така давате възможност на "шефа" да прояви активност и да я наложи. Това е стар и добре известен подход в работата с малки деца. Има и още един момент. Твърде е възможно самият той да се е досетил за тази възможност сам, но вие да сте го изпреварили "секунда" с предлагането и и така да сте му отнели лидерската позиция. За него също е мъчително това раздвояване...

Любовта е единственото средство, което може да промени кармата. Борбата я трупа.

Здравей Киара! Предполагам, че питаш за последния ми пост в темата. Вече ми е бледо какво точно е предизвикало въпросите, но при мен винаги те кристализират след поне десетина конкретни повода, така че да почувствам някаква тенденция вътре в себе си. Явно съм го забелязала в различни случаи и не само в себе си, но и в хората, които наблюдавам и с които общувам. Сега се замислих променило ли се е нещо през тази година. Да. Давам си сметка, че почти съм свела до минимум дългите убеждения. Като се изключи един разговор снощи, в края на който "чух" какво искаше да ми каже човекът срещу мен. Трябваше да се вслушам по-внимателно в началото на разговора, но както и да е - беше добър урок да не се опитвам да "спасявам", когато човекът трябва да си износи щангата докрай. А може би и детето до него ... Иска ми се да не виждам как близки хора повтарят моите грешки, но явно това не са били грешки... Когато забележа някой стръвно да ме убеждава в нещо, захващам се да работя нещо друго... не се опитвам да го спра - разбирам го, че няма друга работа или тази му се вижда най-полезна. Те виждат че няма смисъл да се хабят за мен и се местят при друг... И да - системата работи еднопосочно. Снощи се убедих от личен опит.

Съмнявам се да е съвършено чист по сърце и да използва силите си в полза на нечист...

Благодаря! Точно навреме... Ушите и очите за Правдата - дали сме ги развили поне малко след почти 100 години? Дали улисани да защитаваме човешката си представа за правда, понякога не забравяме, че Божествената Правда е доста по-различна... ?

Предупреждения има и то много... написаното от Блаватска е само една малка част от тях. Има и предупреждения не само с думи, а от типа "леко парване, за да повярва, че е горещо и че няма да му се размине болката".

Избрала съм си Учител, в способностите и отговорността на който съм убедена изцяло - отне ми доста време и търсене докато го намеря. Аз нямам изгледи да ставам учител в следващите няколко живота - ако дойде такъв момент, надявам се моят Учител ще ме е подговил добре. Ужасните последствия за хората, които ползват знанията и уменията на езотерично учение без да са изчистили себелюбието си и ако го правят с тъмни мотиви, са най-доброто, което може да им се случи. В предишния си пост вече писах защо. Както самата Блаватска пише още на прага на езотеричното учение ясно се излагат всички отговорности и последствия. Ако човек тръгва по пътя със скрити помисли и разчита да му се размине... нека получи урока си. А последното изречение от цитата ясно казва, че за съвършено чистия по сърце няма опасност, а само благодат.

Не разбрах за кого е опасното - за този, който се опитва да проникне в мислите на другия благодарение на уменията, усвоени от някакво езотерично учение, или за другия, който е обект на проникването в мислите, но и той започва да "чува" мислите на другия? Ако човека, тръгващ по пътя на езотеризма, окултизма, не му са ясни последствията от усвояването на новите умения, то "плесницата" е много полезна за него. Тя или ще го откаже, или ще го направи внимателен. И в двата случая е най-доброто, което може да му се случи. Колкото до опасността някой да ползва тези умения за злото на другите - примери в историята много. Това не само че не е основание да се крие, а по-скоро обратното. Ако повече хора усвоят тези умения, зловредните намерения ще имат все по-малък шанс. Като се замисля точно манипулаторите имат силно основание да държат тези учения в тайна от дргуите,

И аз благодаря. Само да уточня, че не съм ползвала думата правила, а догми, канони и предписания. И сега дано пак не се наложи да правим терминологични справки

Радвам се, че стигаме до общи позиции, summertime - усещах го от самото начало - имахме нужда с думи да извървим пътя до общата точка, явно. Съгласна съм с всеки ред, написан по-горе. Въпросът: Опираме отново до съдържанието, което влагаме в понятието "правила". Да вземем най-елементарен пример - те са най-ясни. Правилата за движение по пътищата. Човешкото съзнание може да ги възприема като досадни задължения, сложени от някого, който има властта да командва другите, които се движат по пътищата. За всеки съзнателен шофьор, обаче, е кристално ясно, че тези правила са създадени и установени за доброто и сигурността на всички по пътищата. Емо ми е разказвал кога му е просветнало това. След поредното пренебрегване на един знак по път, който вече знаел като петте си пръста, в последния момент забелязал, че на лентата има пясък, свлякъл се от склона по време на дъжда. И се завъртял... разминало му се като по чудо. Докато стоял в колата изтръпнал и си въртял филма какво се е случило, ясно "видял" знака. Дотогава му се струвал напълно безмислен - сега осъзнал защо са го сложили. Оттогава не просто спазва знаците, а ги "разбира" като послания, оставени от знаеща и можеща воля. Та така е и с правилата на Учението. Докато те са като пътните знаци - това са правила за доброто на тези, които са тръгнали по този път. Ако не искаме правила, свободни сме да си караме без път - през полето. (ето че пак ползвам символи, но не намирам друг език) Правилата се превръщат в канони и в догми, когато те са създадени и наложени, за да "маркират" човека като член на дадена група, общество, което се идентифицира с определена идея и ценности. Например, православните християни имат система от ритуали, различни от тези на католиците или протестантите, още по-различни от мюсюлманските. По тези ритуали човекът показва своята принадлежност към групата на православните или мюсюлманите и т.н.

Благодаря за обстойния отговор. Лично аз предпочитам оригинала на понятието, а не интерпретациите му в доста по-късен период и, както сам посочваш, дота изопачаващи първоначалния смисъл. Лично предпочитам следното разбиране на езотериката: Източник Съжалявам, нямам време да превеждам откъса, надявам се повече хора да го разберат. За съжаление българската Уикипедия е доста далеч от английската по обективност, задълбоченост и още много други качества... За тайното в езотериката - то отново не съвсем неумишлено - е изкривено. За да не цитирам отново на английски, ще се опитам да дам личния си преразказ: - тайното се състои в начините на постигане на вътрешното знание - всеки, който се е занимавал с психология, например - а тя е наука, не е езотерично учение, осъзнава рано или късно, че има една невидима граница, отвъд която няма обяснение с научни средства, няма начин нито да опише човек, нито да анализира наблюденията си, защото те са в един особен "вътрешен" вид... Същото важи и за своите лични състояния и поведение - ако се опитаме да ги опишем с инструментариума на психологията, се получава все едно да изучаваме растенията по хербарий... В този смисъл това познание остава "тайно", защото няма как да се изведе, сподели, обобщи... Единственият инструментариум, който човечеството е измислило са символите - знакова система от най-висок ранг (в цитата на английски много добре е маркирано това) - тайното също се състои във връзката между Учителя и ученика при усвояването на това вътрешно познание. Но отново тук хора с прозорлив ум са използвали естествената дискретност на таз връзка, за да яхнат душите и съдбите на хората около себе си. Така тайно в смисъл дискретно, интимно (в душевен смисъл) се е превърнало в тайно - в смисъл забранено за другите. Езотеричното тайно не е тайно, защото е под забрана, а защото няма начин две различни души (а еднакви няма) да постигнат вътрешно познание по еднакъв начин и няма как това да стане външно. Ако едно езотерично учение се свлече до догми, канони и предписания, то вече не е езотерично учение, дори и да претендира за такова. Според мен Учението, което споделяме в този форум и сайт е отличен пример за опазването на едно езотерично учение от догмите и каноните. Моля нека написаното по-горе се приема само за мое лично скромно мнение за момента.

Благодаря за уточнението. Значи оттук нататък ще разсъждаваме по следната тема: Защо ученията се разделят на езотерични и неезотерични, и защо някои хора имат пресантиман специално към езотеричните? 1. Тълкуването на понятието езотеричен не е мое - има си преводач от гръцки и той ясно показва, че ἐσωτερικός означава вътрешен 2. Неезотерични учения - какво имаш предвид? Обратното на езотеричен (вътрешен) е εξωτερικές - т.е. външен За мен не - езотерични "учения" са науките, защото те се занимават с интерпретацията на измерими и наблюдаеми факти и величини. Двете са органично свързани и имат общ корен в историята на човешкото познание - синкретичното мислене и познание - което все още се съхранява в детското възприятие и действие и в изкуството. Много е интересна историята на разделянето на двете нишки на спиралата на човешкото мислене и на техните отношения през хилядолетията от нашата цивилизация, но това е мноооооого голяма тема. Според моето скромно мнение, в момента те се сближават все повече - тенденцията е вече около век, от времето на Айнщайн и Шрьодингер. Какво предпочитат отделните хора - това е въпрос на лични наклонности - не бих сравнявала. В случая е важно как точно работят хората в двете разновидности на познанието и дали осъзнават органичната връзка на своя клон с другия.... 3.Как би ми обяснила тогава разликата между официалното Християнското учение и примерно някое от езотеричните му разновидности? Официалното Християнство не е учение - то е канон. То не изучава нищо, а налага определен начин на мислене и поведение. Езотеричното учение няма канони, а само предлага принципи и методи за постигане на вътрешно познание. Така че езотеричните учения не са разновидности на официалното християнство, а на оригиналното Християнско учение преди то да се превърне в официална институция.

Да се сравняват тъмното със светлото е все едно да сравняваме студеното със топлото. Първото е степен на второто. Студът е ниска степен на топлина - няма обективна граница за преминаване от едното в другото качество. Тъмнината е ниска степен на осветеност по някаква причина. И отново няма обективна граница, на която светлото се превръща в тъмно и обратно. Или за мен темата би следвало да се зададе за светлите и тъмните средства, а не за светлите и тъмните сили.... И отново ще има преливащи се средства - нито тъмни нито светли. И отново окачествяването на едно средство като тъмно или като светло ще зависи от гледната точка и/или ситуацията

Сриск да стана досадна пак ще попитам - кои учения имате предвид, когато употребявате термина "тайни"?

Все пак ми се иска да уточня, че нито езотериката, нито окултизмът, нито мистиката са тайни учения в смисъла, в който дост сериозно се интерпретират в тази тема. Това беше причината да задам въпроса за смисъла, който се влага в думата "тайни" и защо думата е в кавички в заглавието. 1. Езотерика никога не е означавала нещо тайно - тя означава вътрешно познание. Вътрешно и тайно нямат нищо общо... 2. Окултизъм означава знание за скритото, а не скрито знание. Това, че разни тайни организации си го лепят този етикет, това нито означава, че окултизмът е таен, нито пък че тайните организации се занимават с окултизъм наистина. 3.Мистицизмът също не е тайно учение -той е схващане, според което познанието за Бог може да бъде придобито (само) чрез пряк личен опит. Учението на Петър Дънов - Беинса Дуно е последното нещо, което може да се окачестви като тайно. Така че за кои точно тайни учения говорим - моля за уточнение.

Възможно е. Учителите и ръководството спокойно могат да го осъществят, ако не им се месят разни инстанции, които са под натиска на хора с много пари, печелени от нездравословните храни.

Доколкото разбирам авторът на въпроса знае отговора. Много ще съм му благодарна да ни го сподели. Аз самата имам няколко лични отговора - хипотези, но не съм сигурна доколко са адекватни - продължавам да прилагам и събирам резултати от живота си. Също бих се радвала да узная отговора за смисъла на понятието "таен". Не от речниците - те са ми известни.

Ох, не съм съгласна, че агресията е енергия , още по-малко жизнена. Агресията е недостатък на енергия, недостатък на жизненост. В случая на темата агресивността на претенциите за духовност се появява точно защото това са претенции, които не се покриват от реалното съдържание на духовност, т.е. има недостатък и той се усеща болезнено от човека. Болката го тласка към агресивност. Аз самата си спомням кога бях много въодушевена да убеждавам ближните си в някои "истини" - аз самата още не ги бях осмислила до дълбочина, а ми се искаше много да ги осъзная и да видя ефекта по-бързо, ако може изведнъж.... както ние казваме, даскалите: "Толкова много и подробно му го обяснявах, че дори аз го разбрах, а той - не!"

За мен е сравнима с тръпката, пронизваща цялото съзнание и самосъзнание, когато те се докоснат до "тайна", която винаги е била пред очите ми, "скрита" в една малка пъпка под едно увяхнало и готово да полети листо...

Да се интересувам от мнението и да съм зависима от него - това са противоположни неща. Това, което непрекъснато следя, е поведението и състоянието на хората около мен - това е основна част от професията ми, безценно умение е и в личния живот. решенията си вземам, обаче напълно самостоятелно - както казва Д.М.Руис - старая се да не приемам нищо лично. Мнението на другия е важно, но то може да ми покаже само какво мисли и как се чувства той в момента. Неговото мнение за мен не е моето отражение и не ми дава информация за мен и моето поведение, а за него самия. Това не се нарича безразличие, а различаване. Не е презрение към мнението на другия (както цял живот се опитват да ми внушават), а лична отговорност при вземането на лично решение. Агресивността (и тя е духовна) в този случай изглежда по следния начин: "Вземам предвид мнението ти, променям поведението си така, че да се съобразя с него и си поделяме отговорността за резултата - или по-тежкия вариант: ако нещо стане - ти отговаряш, защото ти така каза." Агресивност е да очаквам от другите да ме "отразяват и коригират" - та те си имат свой личен живот, свои отговорности. Агресивност е и да очаквам другите да се съобразяват с моето мнение или дори да се интересуват от него - то си е мое и е за момента, и имам свободата и правото да го променям. Дори ако усетя, че някой се интересува от него с намерението да се "съобрази" и да ме натовари с някаква отговорност после, не го давам умишлено.

Think like a man of action, act like a man of thought. (Мисли като човек на действието, действай като човек на мисълта) А. Бергсон Разумни методи Точката, в която сенките по стените на пещерата придобиват смисъл и предназначение и са в хармонично единство с това, което отразяват и с това, в което се материализират. Точката, в която структурите и физическите явления придобиват хармония и единение само в една идея...

summertime, провокира ме открито да подкрепя Юля - не само с +че Съвсем точно го е определила, според мен! Поздравления! И моите наблюдения са такива. И в реалните отношения съм забелязала, че най-много забележки и критика излиза от тези, които или нямат с какво да се занимават, или си вършат работата през пръсти. И виждат във всеки срещу себе си... страховете си. Затова отдавна не им се връзвам. И понеже те го усещат на 5тата минута, ме оставят на мира. За духовния и материалния човек сигурно имаме половин форум теми. Но и за това мисля, че Юля много точно го е хванала - не с равенство, с неравенство! Работата ми ме е срещала с всякакви хора и вече не подхождам към никого с етикети. Под лицето на хора, които се занимават с духовни практики, съм усещала и суета, и гордост и желание за власт и признание... В личностите на хора, за които бихте дали определение "материален човек отвсякъде" с изненада съм усещала нежност, искреност, свобода на духа, уважение към свободата на другите...

Благодаря на Ивета - макар и с грандиозно закъснение... Беинса Дуно е признат от много авторитети на своето време като един от великите философи на 20 век. Но е вярно и това, че сме си останали само с констатацията - не сме размишлявали (почти) именно върху философската страна на учението за сметка на останалите, които са също важни. Може би защото все още не се е намерил сред нас човек с богат багаж във философията, който да води една подобна дискусия... Или има такива, но те не смятат подобни дискуии за значими. А те са. Провокирана от разговора си с авторката на темата, извадих един много малък, но много показателен пример: Добрите навици. Разумното сърце Може би не звучи съвсем философски стил, но нима по стила ще познаваме философията? Самият Бергсон казва: източник Анри Бергсон - За изкуството Път към разумността Думата, знакът, необходими на ума, пречупват реалността през себе си. Навлизането в гъстата среда са нуждите на ума в ежедневната му работа. Този ум, който прилича на "пияна маймуна". Но има и друг "ум" - разумът - който е на "високите места". Анри Бергсон - За изкуството

Истинското четене е от Книгата на Живота - обикновените книги само могат да дадат идея как да се чете от тази книга и то не всички могат... Така че за духовност можем да говорим едва след като човек поне се опитва да чете Живота и прилага наученото пак там...

Учителят не е кумир. Ако нещо, което наричаме учител, се превърне в кумир, той вече не е учител.