Донка

Желанието спира да бъде такова в момента, в който човекът започва да работи над осъществяването му. Опознаването по принцип си зависи само от нашата лична воля, нищо не може да ни препятства така, че да стане невъзможна работата ни над този процес. В такъв случай да желае човек да се опознае, но да не го прави, би значело, че той не го желае наистина.

Виждам една причина да намрази себе си човек, докато опознава себе си - за да се стреми възможно най-силно да стане това, което желае да бъде, а все още не е. Отблъскването от това, което мразя и НЕ искам да съм може да даде енергия за постигането на това, което искам да съм. Но такава "техника" всъщност спира опознаването и подчинява психиката на човека, ума и сърцето му на някакъв "идеал" или наложен му отстрани, или измислен от него самия, но пак с чужда помощ... В най-добрия случай превръща човека в марионетка на тези, които налагат или предлагат "идеала". Не ми се говори тук за депресивни състояния...

Това, обаче никак не е просто и лесно в ежедневието... Първом забелязваме раздразнението, тежките думи усещаме - дори човек се изкушава да си помисли има ли изобщо нещо Божествено под тях? Но ако силно вярва, намира се.

Следователно, ако някой отрича мъдростта, любовта и истината (с думи или дела), би следвало не да спорим с него, а обратно, да сме му благодарни за силното доказателство, че те съществуват. Излиза, че няма смисъл да ги защитаваме и да ги утвърждаваме, достатъчно е просто да ги осъзнаваме и прилагаме. Как разбирате разликата между пътя на мъдростта (мъчния) и пътя на Любовта (лесния)

Благодаря! Ще са много ценни за родителите игри с обучаваш характер за децата.

Зависи: - с каква нагласа тръгва човек при опознаването. Ако нагласата е тип "прокрустово ложе", определено ще се намрази, че и по-далеч може да стигне човек... Ако нагласата е "всичко, което не зависи от мен е за мое добро", ще се стигне до обратния резултат. Или както е известно в психологията, резултатът на една дейност се описва от нейния мотив. - Всичко тече и се изменя в материалния свят, затова опознаването на себе си включва не статични образи и състояния, качества и т.н., а преди всичко самото движение, промяната - както се казва във физиката "делта хикс"

Молитвена програма за начало: Кажи ми ти Истината Благата песен Формула: Аз ще пазя равновесието на моята душа. Аз ще пазя равновесието на моя живот, на Доброто в мен и във всички около мен. (три пъти) Нека от сърцето ми любов жива да блика Евангелие от Лука - глава 3 Беседа: В какво седи духовният живот - Утринно слово 28 януари 1934 г. Молитвена програма за край: Добрата молитва Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие. (3 пъти) Господнята молитва

Здравей Ванка! Сърце не се оставя никъде, то е дадено на теб само и само ти носиш отговорност за него. Твоята любима, дори и да е най-добрата ти приятелка и дори да сте един до друг в живота - нея нямаш право да я товариш с отговорността и за твоето сърце. Нали не си се вързал (както аз се бях вързала на твоите години) на измишльотините, че несподелената любов е красива и благородна. хайде да те светна - тя е силна агресия към човека, когото обичаш и към всички хора и себе си въобще. Така че ако наистина обичаш това момиче, радвай и се, мисли само с добро и с благодарност, че благодарение на нея си изживял красиви емоции и моменти. Радвай се, ако я видиш влюбена и щастлива с друг - нали я обичаш, а ако наистина я обичаш, значи искрено и желаеш щастието, а не желаеш да я притежаваш като вещ... Има и още нещо - хайде да не се месим в работата на Небето - пред теб има доста още път - знае ли се дали на някой от неговите завои няма да се съберете пак, но вече пораснали и готови един за друг?

Съвсем не споделям мнението, че се е стигнало до разединение. напротив - стигна се до истинското единение около идеята. Друг е въпросът какви са били очакванията и дали са се оправдали. Никой не пречи на никого да вярва в каквото иска. Просто е - не е реално да вярваме в едно и също нещо. Вместо да си хабим времето в напъни да убедим и присъединим другите, нека работим всеки на своята малка нивица - те всичките ни нивици са част от голямата. Никой не пречи на Никола и неговата група - нека работят по техния проект. Нека с работата си докажат, че в него има смисъл и е реален и добър. Обаче за пореден път предупреждавам всички участници в тази дискусия да се въздържат от коментари относно други участници или личности, както и тяхното поведение. Взаимните изяснявания кой какво защо и как е направил или не е направил наистина ще доведе до затваряне на темата и прехвърляне на мненията в разговорките.

Очакванията се събират в "раница", която навсякъде носим на гърба си - дори когато заспиваме е с нас. Колкото повече очаквания складираме в раницата и колкото по-големи и настойчиви са те, толкова по тромави ставаме, забавяме се, трудно се обръщаме настрани, трудно завиваме и все по-малък става ъгъла от света, който виждаме. Накрая раницата ни дотежава толкова много, че се налага да спрем, да я пуснем на земята и да кукнем да я пазим. Има изход - да има няколко дупки на дъното на раницата....

Не помня да съм имала разпри със някого откак съм в Портала. Ако някой смята, че е имал с мен, това не е мой проблем. Думата сестра/брат използвам само за хора, които са ми много близки лично. Иначе всички сме деца на Бога и ученици на Учителя. Винаги слушам вътрешния си глас, но избягвам да слушам гласовете на други хора, за каквито и да се смятат те. Ако нещо сбъркам Небето ще даде знак, давало ми е, познавам ги вече тези знаци. Личният ми свят е достатъчно голям и животът ми на това съм посветила - на даването. И за 30 години даване съм разбрала една истина - стара истина: Не е даване да дадеш на безименен човек вода да пие от преброена и платена чаша. Даване е да усети точно този с име и свой личен свят човек, че го познаваш и обичаш и че с уважение и обич и вяра в собствените му сили му даваш стомната, показваш му извора. Ако трябва с него отиваш по неговата си само пътека, но той сам си носи стомната, сам си налива, сам си я донася до дома и така постепенно научава и пътя към Извора, и краката и ръцете му укрепват. Един ден го гледаш как слага на друг човек стомна в ръката и му сочи пътя... и си щастлив, божия благодат е това. Милосърдието според мен не се състои в раздаване на милостиня на бедни по купонната система. И понеже днес сутринта пяхме тази песен, вътрешният ми глас ме посъветва сега да да напиша тук част от нейния текст: И щом пътник морен мине край градина, всяко живо клонче весело му кима - плодове узрели без корист предлага с непресторна нега и усмивка блага Бедни и богати, здрави или болни, и по всяко време, тука са доволни, че сменяват в Радост грижите, хомота, и с утеха виждат смисъл във живота. Затуй който дири истинска победа, рай такъв прекрасен нека си отгледа; няма да се свърши щастие за него, ще го благославят и Земя и Небо. Ето това ме съветва моят вътрешен глас и аз ще го последвам - имам вече моя личен план, но пак вътрешния ми глас ме съветва да го държа скрит докато не покълне. Покълне ли, тук първо ще ви кажа. На вас Успех дотогава!

Идеята за безплатен хляб е много стара и е една много голяма "нива" - както идеята за "ученето" и усъвършенстването, придобиването на знания и умения, с които човек да е полезен на света си по своя начин. Проектът на Никола Дамянов НЕ е "нивата" - това са различни етажи на синархията. Нивата е идея, а проектът - един от многото пътища за нейната реализация. Ако всички се впрегнем в него, това ще значи всички да учим инженерство или всички да станем учители или всички лекари... Така виждам аз връзката с примера. Ще се радвам проектът, пуснат в интернет да постигне дори и най-малък успех, но аз не мога да го подкрепя, защото в него съзирам неща, които не са от "моя свят". Така е и с другите, които обясниха защо не могат да застанат зад този проект. Тези, които са ентусиазирани - никой не им пречи, нека работят! И по двата проекта, които са в тази тема! Най-добре да се появят още и още проекти, та всеки да може да си намери този, който си е най-от и за неговия личен свят.Няма място за пропаганда и агитация, за укори и подканяния за включване, за "засрамете се" и за "достойно поведение" и др. подобни лозунги да не казвам от коя епоха, защото аз я помня добре...

Аз наистина не разбирам защо изобщо се спори. Дали на кандидатстудент в Техническия университет някога ще му мине през ум да убеждава събрат, който кандидатства в Художествена академия, колко е глупаво и нереално да се кандидатства там по принцип и да хукне да го агитира да стават двамата инженери. А художникът от своя страна да се обиди, че приятелят му не разбира грам от изобразително изкуство??? Всеки си вижда предназначението в нещо и работи по свой начин в своята област. Че аз не познавам двама учители по чужд език, които да работят по един и същ начин. И това е ценното! Според мен вместо да се убеждаваме взаимно кой е по-прав и по-праведен и кой фалшив и кой истински, нека всеки се заеме със своята задачка - така както я чувства. От художник инженер няма да стане и обратно. Но обществото има нужда от всички и от всичко. Разумното е всяка група да се вземе предвид аргументите на другата и да си коригира "сметките" и "кривиците", и както е рекъл Апостола, да работим заедно, не е речено в един впряг, но на една нива. Нивата е голяма, работа има за всички.

Молитвена програма за начало: Химн на Великата Душа Няма Любов като Божията Любов Псалм 91 Беседа - Пробуждане на човешката душа - 25 март, 1923 г. Молитвена програма за край: Добрата молитва Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие. (3 пъти) Господнята молитва

Благодаря ти за предложението Знаеш ли, дори имам предвид една малка къщичка, в която никой не живее, но наистина се нуждае от поне лек ремонт и освежаване. Ще обмисля нещата, ще огледам какво е нужно поне на първо време и ще действаме И непременно ще поканя всички да ни посетите Иначе си прав, в по-малките населени места ще е по-лесно. Тук хората с по-нестандартно (разбирай - нематериалистично) мислене и нагласа или както на шега ни нарича моя съпруг "групата на лудите" наистина се познаваме, поне в голямата си част, затова съм сигурна, че ще намеря съмишленици и помощници за организирането Къща на хляба. От сега предчувствам колко хубаво ще се получи П.П. Аз се справям добре с месенето, у дома правя от време на време питки, пици, хлебчета, кишове и какво ли не; децата ми са единодушни (те също обичат да ми помагат), че това, което аз съм им изпекла не може да се сравнява с купеното от магазин, пицария ... Но непременно ще поканим и по-възрастни хора, ще експериментираме с различни видове мая и квас ... Дианче! Поздравления! Ти наистина ме вдъхновяваш да предложа и на нашите "луди хора" да подемем такава инициатива! Ние също имаме майсторки, които са вече пенсионерки или безработни и с радост ще се захванат! Ще си позволя да отговоря и аз. Според мен това е най-добрият, за да не кажа единствено добрият начин да осигурим хляб с любов на хората, които имат нужда от него.

Цариградски превод съвременен вариант Това сигурно е най-известната глава от цялото Евангелие - в нея е изречена Господнята молитва. За мен лично винаги е била трудна - не една, а няколко глави, събрани в едно, и все пак има дълбоко вътрешно единство. В същото време освен Господнята молитва в нея има няколко изречения, които са се запечатали в ума ми и в подходящ момент ми "проблясват". Някак винаги съм знаела, че това означава "не стойте със скръстени ръце и не чакайте да ви падне от Небето, работете за това, което искате да постигнете". Обаче към средата на житейския си път открих и още един пласт. "Искайте и ще ви се даде", но никъде не е казано, че ще ви се даде точно това, което искате, и съвсем не се знае в кава форма ще е облечено. така че внимавай какво искаш и внимавай да не ти го дадат, а ти да не си го познаеш. "Търсете и ще намерите", но като търсите, не си слагайте образ на това, което търсите, защото този образ е капаци на очите и може да се спънете и да не видите точно това, което наистина търсите. "Хлопайте и ще ви се отвори" - но е напълно възможно да хлопаме на неправилната за нас врата , а да се отвори другата, добрата за нас, а вторачени в тази, която сме си заплюли, да не забележим своята.... Ще се радвам да споделите вашите преживявания и размисли, приятели.

Благодаря! "Полагане", "залагане" и "даване назаем" - замислям се дали винаги успяваме да осъзнаем разликата? И забелязах, че между тях не е назовано "даряването". Може би това, с което Бог вече ни е дарил, повече не може да се дарява на друг човек?

Има начин. променяш съзнателно представата си и оценката си за това, което се е случвало и това, което си правил през тези 6 години. Доколкото "чувам", ти вече си направил първата стъпка. За да стане "магията", обаче, е нужно да се извърви целият път...

Кой се счита за такъв? Чист и безгрешен. И само безгрешният ли може да дарява хляб? Нещо не разбирам от идеологемните постулати, защото за мен те не са духовни. O, благодаря, че акцентира точно върху тези думи, Ивета! Според мен тук се говори преди всичко за състояния, нагласи на човека. Ще дам пример. Ако аз "даря" хляб на човек в беда - и в пряк и в преносен смисъл - за да се отърва от него, да кажем направо да ми се махне от главата (както много пъти правим с просещи по улиците), не правим добро, а правим още по-лошо от тези, които са ги пратили на улицата. Ако дарявам с мисълта, че някак това ще ми се върне под форма на благодарност или имидж на благороден дарител, това пак не е даряване. Да не споменаваме някакви инвестиции, печалби, търговски отношения изобщо... Едва когато постигнем състояние да дарим с мъдрост, истинско не показно благородство и по правда, тогава да даряваме. Аз така разбирам думите, които си цитирала.

Благодаря! Ето от същата беседа истинската идея на Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов: Това не прилича на отделяне на пари от бюджета (който се формира от нашите данъци и в който бъркат доста алчни пръсти), също така не прилича на търгове с държавни поръчки... по-скоро прилича на това: Есента получих лимец от такива прекрасни хора. Моите левчета не могат ни най-малко да оценят техния труд и аз не купих лимеца. Аз пожелах да вложа своя дял в следващото засяване на нивите им и обработката им, за да има пак лимец и за мен и за други хора, защото в настоящия момент нямам възможност аз самата да отглеждам хляб за себе си и за други хора. Аз давам даром друг хляб, а на мен ми дават даром нещо от себе си, което ще ми даде възможност да продължа да давам от моя "хляб" даром... Е, за това говори Учителя, според мен - когато получаваме или даваме нещо, не е важно точно в какъв вид е, а с какво в душата и ума даваме и получаваме. Ако аз мисля за парите, които ще получа за моите уроци, аз няма да бъда полезна, аз ще търгувам с моите умения, но няма да давам любов. На мен също ще ми дават пари, но дотам. За мен следващите редове са именно за такъв "хляб" и такова ядене на хляба даром: По темата - все по-сигурна съм в това, че всякаква намеса на парични обращения, бюджетни организации, търговци, проценти на печалба, купонна система и всички подобни изчисления, които внимателно четох в проекта, публикуван във Феисбук ще отиде в обратния полюс на това, за което пише Учителя (истинския).

Моля, дайте ми точен линк към беседа или въобще текст на Учителя (ние наричаме с тази Дума Беинса Дуно - Петър Дънов, а не Никола Дамянов), където в прав текст се говори за това, което е заложено в проекта на втория споменат в скобите. За да ви помогна в търсенето: - ние, фалшивите братя и сестри с дружни усилия сме събрали и подредили ТУК и ТУК всички издадени книги с беседи от Учителя и също книги със спомени за него и записано слово. Това също е проект, в който работиха десетки истински братя и сестри, които вложиха своя труд и време съвсем безкористно и с любов.

Вие искахте нашето мнение, но явно под мнение разбирате само "аплодисменти". Ами според мен не е.

Е, и какво е твоето предложение, Диан Дотук в два почти еднакви мнения ни убеждаваш колко са лоши бездомните кучета и хората, които ги хранят, колко е лоша България и животът в нея. Да се чуди човек ние дето живеем и работим в нея вече 50 години как сме оцеляли - ненормалници някакви сме може би...Сигурно тези и подобни размисли ти действат успокояващо, но някой сериозно може да ги помисли за призив за "прочистване". Всички тук писахме, че има много неща, които могат да се направят за пуснатите безпризорни домашни любимци. Между другото в моя град няма бездомни кучета, средата е добре поддържана, включително и естествената гора край града - Кенана. Има инцидентни случаи, но те са с кучета, които си имат стопани. И така, какви са твоите предложения?

Една гражданска доброволна организация, в която не се отчита нищо материално, може да влезе в съвсем реални контакти със службата за социални грижи по места и да поеме патронаж над бедстващи хора, които имат нужда от помощ. Това трябва да се прави на принцип съседи, познати, за да бъде по естествен начин. Като реален проект виждам например тук в нашия сайт да се координира такава дейност като на анонимни (или под никове) доброволци се подава информация (също без огласяване на личности) за съответния район, в който живеят. Доброволците на място ще решават с какво може да се помогне на човека или семейството. Остава един много сериозен проблем в селата, обаче, където живеят предимно възрастни хора и точно те са в бедстващо положение. Хрумват ми доста интересни идеи и за там, но искат обмисляне. обещавам да споделя, когато се избистрят. Имам познати в социални грижи и в доброволческата организация на нашия град, които могат да ми помогнат с текуща информация и проекти за сътрудничество. .

Имам един въпрос като собственик на такава малка фирма. Ако аз реша да помогна на човек с подобен проблем, това какво ще ми струва на мен? Аз никога досега не съм назначавала никого, така че съм пълен невежа за това.