Донка

Мисли от Учителя за Ангелите и ангелския свят

Мисли от Учителя за Невидимия свят и Разумните същества. Подборката с мисли е направена с помощта на търсачката на УикиПортала. В тази тема можете да публикувате мислите, които са ви направили впечатление.

Иска ми се да споделя с вас едно малко "откритие" за мен - книгата на Юлия Боева - доктор по изкуствознание Мъдростта на Великата майка. За тези, които проявяват интерес към историята и изкуството, мисля терминологията няма да представлява проблем. За мен като филолог, това е най-сериозната и интересна книга на подобна тема, на която съм попадала през последните години. Благодаря на авторката за великодушието да я сподели с всички нас!

Това е балет, но не е паневритмия Но нека споделя за своите лични мечти и реалности в паневритмията. Преди 4 години играехме трима или четирима. Мечтаех си за кръг, за 10 човека, за да направим един пентаграм, за 12 човека, за да направим един лъч.... Ето ни това лято... Мечтите стъпка по стъпка стават реалност. Огромни благодарности на нашата учителка по паневритмия Ваня, на нашата учителка по музика - Галя, на д-р Светла Балтова - патрон на нашия курс, на всички приятели от нашата полянка!

O, Розичка, Странджа не е Кенана, макар че и ние понякога сме имали от тези дребните мушички. Ако човек не иска да се бори с тях (те не жилят, просто си хвърчат и ние хората им привличаме вниманието - не знам с какво), просто трябва да вземе някакви мерки предварително - мрежичка или да "ухае" на нещо, което не им привлича вниманието или ги отблъсква. В тази връзка някой знае ли естествени репеленти? Тези от аптеките ми миришат на бензин.

Това за шапката с мрежичка е много важно!!! Преди няколко години в Шкорпиловци ми се съсипа почивката от махане с клонки Ина, може да спретнем изложба за оригинална шапка с мрежичка

Супер - с Розичка сме вече на изгрев и паневритмия който иска да се присъединява. музиката е от мен!

Aлееееексмного се радваам!!! Обещавам да не говорим толкова много с Емко!

Ина, имаше някакво занятие с рисуване. Какво да си приготвим? А някаква домашна? Нещо да четем или да се упражняваме?

Истината е това, което ни прави свободни. Ако ти беше послушала вътрешната си истина, а не желанието си непременно да идете заедно за тортата, всичко това нямаше да се случи. Той си има своя начин на живот и мислене, ти - своят и това е най-нормалното. Обаче, докато ти очакваш от него да бъде по-различен, по-"добър" от това, което всъщност е, докато се опитваш да оценяш истината като "добра" и не-добра" и да се опитваш да подобриш не-добрата истина (според твоите представи), ще ти се връща и ще се опитват теб да те пороменят и света ти и решенията ти към "по-добро за твое добро" (както те го разбират). И ако сега това е баща ти, после ще бъде сигурно някой друг човек от близкото ти обкръжение. Чистенето в работното му място не е нещо лошо по принцип, ако не го приемате всички като наказание, назидание и такива подобни. Да се помага на хората е хубаво и помощ може да се нарече само доброволният труд, не насила и не ако се очаква плащане в някаква форма, дори и да е признание или благодарност... Всичко, което написах по-горе не е теория, мило момиче, а неща, през които и аз самата съм минала, и децата ми. Светът наистина става по-добър, когато човек се научи да го вижда през "добри очи" и да живее със свободни мисли и чувства.

Не познавам по-добър справочник от личния опит. Винаги, когато си легна между 10-10:30 на другата сутрин ставам по изгрев и един час съм навън в гората, правя упражнения и после целия ден ми е светъл, спорен и красив. Откакто свикнах на този режим аз самата не мога да се начудя колко полезни работи мога да свърша за един ден и то до 10 ч. вечерта, при това спокойно, леко върви всичко, няма нерви, каквото и да се случи, за секунди схващаш кое му е доброто и как да го съхраниш и ползваш по предназначение. Ако и да усетя умора, то не е изтощение и неприятно усещане, а в нея има удолетворение. А като се върна назад и се замисля - каквото да съм свършила по нощите, ефективността е била по-малка и после съм се усещала замаяна и съм си намирала грешки...

Няма как да са старозаветни и да проповядват новозаветни идеи, според мен. Всяко нещо е било добро за времето и съзнанието на хората в това време. Да се определят като сиви не би било коректно. Все едно мен да ме гледат със снизхождение колегите от гимназията, защото аз съм специалист ранно чуждоезиково обучение и овладявам умения за четене, а не времена и сложни граматически категории като тях. Само че ако не научим децата да четат, те няма да могат да ги научат на своите сложни неща. Ако началния учител не научи детето на смятане до 10 и умножение смятате ли, че то ще може да усвои висша математика?

Ние сме засега двамата с Емо и с резервна палатка ако нещо се наложи там - знае ли се девите обичаме да носим резервите си на гърба. Розалинка ще си каже сама дали ще идва.

Винаги ми са се стрували меко казано странни популярните напоследък "научни" филми, разглеждащи Христос и евангелските предания като исторически събития. Дори и те да са били такива, според мен подобно "проучване" по-скоро ни отдалечава от проникването на Христос и Христовата светлина в ума, сърцето и душата, т.е. от възстановяването на Любовта.

Здравей и добре дошъл! Много се радвам на присъствието ти в този форум и особено на стрелец-водолейския устрем да бъдеш полезен на хората и да постигнеш цел, която все още е непостигната тук. Благодаря ти за което! Аз също съм в процес на обучение и затова с известни резерви пиша в теми за сериозно изучаващи. Така че се надявам да ми простят нещо казано не съвсем умно или по правилата. Когато стигнах до интерсептираните знаци, първото нещо, което ми направи потресаващо впечатление беше, че всичките ми роднини и близки хора ги съдържат ясно проявени в хороскопите си. Моята интерсептиран ос е скорпион - телец. Майка ми и колегата ми от школата са със слънце в скорпион, баща ми, съпругът ми и колежката, с която работим заедно, са телец, дъщеря ми е асц. скорпион. При сина ми се повтори картинката - неговата интерсептирана ос е същата като моята и си избра за съпруга момиче със слънце в телец. Всичко това ме насочи към ефекта на огледалото - ние имаме нужда от огледало за тази своя част, която не можем да видим (осъзнаем + проявим), но която скрито работи в нас. Изкушавам се да мисля, че може би ние или усещаме липсата на тези енергии, или трудно ги интегрираме в различните области на живота си. За себе си мога да кажа вече съвсем спокойно, че това е вярно - проверено е през 50-тте години на живота ми. Благодаря на Иван за подробния анализ на интерсептираната ос в своя хороскоп - беше ми от сериозна лична полза. Съгласна съм с всичко написано. Единственото, което бих допълнила сега - според скромните ми опитности, влиянието на интерсептираните знаци би могло да бъде разбрано по-пълноценно, ако се разглежда в единство с основните проявени силни позиции в хороскопа - слънцето, асцендента и луната. В случая на Иван слънцето е водолейско и е във втори дом - много добра позиция за съзнателно канализиране и облагородяване на блокираните енергии, в същото време добре допълнено в дълбок план от рачешката майчинска енергия на океана, в който всичко се ражда, за да даде плод. Асцендентът стрелец в комбинация с интерсептираните знаци ми изглежда добре предпазен от своите залитания - кардиналната земно-водна ос удовлетворява неговия устрем, но в същото време му дава стабилност и разумност, а ракът - усещане за единство с преследваната цел и осъзнаването и повече като път към съзряване, отколкото като победа над обстоятелствата. Любопитно е как луната във везни ще се реализира в професионалния път на човека в съчетание с интерсептираните козирог и рак. Тя не случайно е в квадрат - доста сериозно поле за работа над себе си. В тази връзка бих вметнала и северния възел във водолея - близо до слънцето. Моят Юпитер и Нептун са в интерсептирания скорпион в 4 дом. като Нептун е в секстил с Венера в дева и с луната в Козирог. Ще съм благодарна за коментар.

Още еди ракурс, обаче - стотици декари плодородна земя загиват под бетона или ако са били неплодородни, това би могло да бъде гора... Една гора от бетонни руини може да ни обедини само по един начин - както казва Емил - да се събудим. Крайно време е. Същото е и с телефоните и с всички други камари от евтини боклуци - заравяме бъдещето на децата си с бунища от негниещи боклуци.

Още нещо като допълнение към предишния ми пост. Заглавието на темата внушава, че хората в България би трябвало да се обединят на основата на националната си принадлежност. Дали осъзнаваме колко опасно е това??/ Историята ни го е показала вече толкова пъти, с цената на толкова жертви. Бих преформулирала въпроса: Кое би било в състояние да ни помогне да осъзнаем единството си с всяко живо същество в тази вселена?

Помня от студентските си години нещо, което много ми допадна тогава и до днес си остава личната ми визия за изкуството. Истинското изкуство представлява призма, с помощта на която можем да видим спектъра на слънчевата светлина.

Не си съвсем точен. Първо не си под наблюдение и няма нужда някой да допуска мнението ти. Ако все пак някога това е станало, трябваше да пишеш на модератор с точното име на темата, в която си писал. Второ - твоят въпрос е зададен след като темата вече е била коментирана, а не обратно. Е те на това му се вика обозване на истината. Трето - търсачката не дава съответствие на текста, който си публикувал с някоя беседа (имаме 100% от издадените беседи в нея) - дай повече информация откъде си взел този текст. Възможно е да е от книга със спомени или нещо от типа на Акордирането или Извора на доброто.

Досега си мислех какво в темата ме вкарва в недоумение. Тази сутрин усетих. Ако зададем въпроса така, както е в заглавието на темата, т.е. Кой или какво БИ обединило българите, това насочва съзнанието директно към презумпцията, че такова обединение не съществува. Всъщност за мен българите сме обединени на едно макар и по-невидимо за окото на претенциозния човек ниво. Не мисля, че ако един народ е строен в редици или е струпан на тълпа около някаква трибуна и възторжено вика "България!!! " наистина е обединен. Личното ми усещане е, че точно тогава той е подчинен и обединението е външно, но вътрешно тече процес на разединение. Второ - условната форма на глагола съм - БИ - внушава, че съществува някакво конкретно условие за това изисквано по определена формула обединение. Или зад тази условна форма стои нещо като ултиматум - "ако ние (разбирай вие) не направим ..... няма да се обединим..." Олеле ужас, катастрофа, ами сега? няма как - давайте да вървим след някого или нещо, защото иначе.... " Това да ви напомня едни тъжни моменти от историята на всеки народ и на човечеството като цяло? И върха на сладоледа - въпросителните думи в началото на темата - КОЙ с една дума - трябва да се намери водач на народа, вожд, с други думи. Имахме си вече вождове, видяхме до какъв хал докараха страната и народа..... И веднага след кой КАКВО - т.е. да се обединим около някаква идея или цел.... Това дали не значи да се научим да мислим като един определен човек или група??? ПП. Благодаря на преждеписалия, че вметна тази дума - война. Тя ми беше като лъч светлина, която ми огря края на пътя, по който може и да ни прелъже някой да тръгнем. ПП. А разковничето е толкова простичко и винаги е било до нас и с нас. И сигурно синхронично излезе точно днес - Възстановете любовта.

Моля всички участници в тази тема да се отнасят с уважение към авторите на цитираните от тях мнения. За да се избегне одумването на конкретни личности и техните позиции и мнения, моля при цитирането да изтривате името на потребителя.

тук Ето какво намерих - това място познато ли ви е?

Доколкото разбирам непосредствено до градчето има гора. Въпросът ми е може ли там да се сложи палатка или има някакви пречки?

Диди благодаря! Дали ще ми повярваш, ако ти кажа, че още от самото начало виждах нашата палатка, разпъната в някакъв двор. Дори вече се канех да питам дали няма някой по-свободен двор за нея. Обаче сега аз не мога да разбера - ти в Малко Търново ли имаш двор или в Граматиково? Второ, опитът от Трещеник показва, че е нужен някакъв "сборен център" - място, където по естествен начин да се събираме без да зависим от маси, заведения, да сме на сравнително широко място, но не съвсем пред очите на хората...( и с огън, естествено - Емо без огън не може вечер) Ами мисля, че вече се очерта датата - събираме се петък - 27.7. (след един месец) Който има желание и възможност се уговаря с домакините и може да пристигне и в четвъртък вечерта. Оставяме на домакините да обмислят занимания за петък, събота и неделя до обяд. Разбира се, който не може да пристигне в петък, се присъединява в събота. В неделя - 29.7 - след обяд всеки си прави сметката кога да се изтегли. Който иска, уговаря се, може да си тръгне и на другия ден. Нека домакините кажат какво мислят за тези дати

Казус 1. Седми клас. В класа се мести ученик от другия клас след скандал с колега, по настояване на родителите, но всъщност като наказание от съвета. Ученикът е известен сред колегите със самоуверено поведение, което цели да центрира вниманието на децата от класа върху него и да провали часа, да раздразни учителя и накрая да излезе сух и невинен, стоварвайки вината върху някой наивен свой съученик или върху учителя. Определено проявява склонност към клюки и интриги. Родителите одобряват поведението му, смятайки го за "напреднало в развитието си дете", а учителите и другите деца за изостанали. Семейството носи самочувствието на висш армейски офицер и офицерска съпруга. Класът е нормален, свикнали са да се движат заедно още от 1 клас, аз съм с тях още от 1 клас - първата ми експериментална паралелка ранно чуждоезиково обучение. Често излизаме, пътуваме и си имаме доверие. Приемаме Х. сърдечно и без предварителни очаквания и настройка и с обичайното за класа отношение да се намери в човека най-красивото и доброто. Обявяваме, че всичко, което се е случило в другия клас не е важно за нас и ние започваме отношенията си с него от нула и с добро. Десет дни по-късно при мен разтревожено идва едно от момичетата и ми споделя, че двете неразделни приятелки С. И М. са се скарали много лошо за нещо и са се наричали с грозни думи. Приемам това спокойно и с думите, че всеки може да се намуси за нещо и това сигурно е недоразумение, което те ще решат сами. Конфликтът, обаче се задълбочава и след два дни още три момичета са намусени и разплакани. Момчетата засега само наблюдават и се подсмиват. Усещам, че останалата част от класа е настръхнала, но също мълчи. Само новото момче е весело и се чувства господар на положението, очевидно привлича част от класа към себе си и с всеки изминат ден започва да става все по-дързък. Отначало само наблюдавах и вътре в себе си се молех за светлина и мир и любов. Почти ми беше ясно какво се случва, но всяко избързване и непредпазлива крачка можеше да разцепи класа на два лагера - единият с мен, другият срещу мен с новото момче. Точно това се беше случило в стария му клас. Вътрешното ми усещане беше да запазя мир и искрена усмивка и да не се поддам а това, което се надяваше да постигне. Опитаха се под негово влияние да започнат "разследване" и да ми докладват кой какво, но аз с усмивка отбивах на часа опитите да бъда въвлечена в клюкарство и безкрайни разправии. Всяко оплакване приемах с добродушна усмивка и с чувство за хумор отнасях разправиите към "вземи си куклите, дай си ми парцалите". Всеки път, обаче, наблягах на това, че те се обичат много, познават се от малки и няма глупост, която да може да ни раздели. През същото време се молех да ми покажат момента и мястото, където и когато ще дойде моят ред да излезна сериозно на сцената. Наближаваше пролетта и по наш стар обичай започнахме да излизаме на Кенана на разходки. Това ми даде още ценни впечатления за отношенията и настроенията. Там можеше да се говори по-отворено и децата си отпускаха душите. Обичахме да пеем заедно старите ни песни, които новото момче не знаеше. Това определено го раздразни и той направи грешна стъпка. След един такъв поход заварих класа в разбунено състояние и с погледи, вперени в мен. Разбрах, че ми е дошло времето. След като настана тишина, с няколко думи им казах, че през всичките тези години, в които ние сме заедно, аз съм била много щастлива с тях, много съм се радвала на всичко, което сме преживели заедно и скоро ще се разделим, но завинаги ще запазя в сърцето си любов, много любов към тях. Споменах, че се надявам да не съм ги обидила или пренебрегнала с нещо и че те също са били щастливи през тези години. В очите на няколко момичета блеснаха сълзички. После им разказах история от моето детство, леко поукрасена така, че да съответства на случая, в която аз и моя близка приятелка - съседка, с която бяхме седяли на един чин, бяхме загубили дружбата си, защото всяка от нас беше скрила от другата нещо, и вместо да се погледнем в очите и да си кажем всяка какво мисли и от какво еобидена и какво и тежи, ние се бяхме разделили и между нас беше застанала някаква ледена стена. Години по-късно, вече завършили, ние си казахме истината и разбрахме, че всичко е било плод на недоразумение и на нашето надуване да не се хванем за ръце и просто да поговорим приятелски вместо да се сърдим. После споменах и за това как имах състудент, който се забавляваше да "насъсква" една срещу друга колежките ми и после да се смее на скандалите им, докато си намери майстора с две момичета на място. Те не се поддадоха на интригите му и играеха театър - уж му се "връзваха", когато ги насъскваше насаме, но после ги виждаше прегърнати и смеещи се в очите му. Те отвориха очите на останалите и накрая той загуби почва - прехвърли усилията си в другата група. Нямах представа какво точно беше станало, защото не позволявах да ми се "докладва", но завърших с думите, че най-важните неща в този живот са любовта и доброто, а те не могат да живеят без истината. Истината е тази, която може да излекува всичко и да изтрие сълзите, да стопли сърцата и да върне приятелството. Цареше гробна тишина. Явно бях улучила десятката. Половината деца ме гледаха с благодарност и любов, другата половина се бяха замислили с наведени глави. Изведнъж новото момче стана и с нервен глас каза нещо ни в клин ни в ръкав, с което предизвика недоволно "абе я сядай и млъквай..." Аз се приближих към него, сложих ръка на рамото му, в очите му се четеше нервност, страх и нетърпение, объркване... аз му се усмихнах и му казах тихо, че той също може да има истински приятели в класа и можем да живеем заедно всички в мир и любов. Това не му хареса особено, но не посмя да продължи. На другия ден сякаш наблюдавах филм по сценарий от моя разказ. Разбира се, опитите продължиха, но вече нямаше нужда аз да се намесвам. След около месец вече се отказа да насъсква децата от класа и си намери един наивен здравеняк, когото "буташе" да ступва момчета от другия клас. Знаех, че няма да мога и не е определено на мен да променям неговите ценности, но децата, с които бяхме прекарали 7 години заедно - за тях носех пълна отговорност. На 15 юни отидохме да празнуваме края на учебната година и раздялата - повечето отиваха в езикова и математическа гимназия. Момичетата (същите, които бяха се поддали на интригите) подадоха на новото момче малка кутийка и той сложи на шията ми нежна верижка с миниатюрно сърчице. Бяха му поръчали да ми каже, че в това сърчице те всички са събрали своите сърца... Всеки тръгна по своя път, минаха години, но както виждате още не съм забравила... те може би също. Надявам се този урок да им е бил полезен... Кое му беше духовното? Ами не знам. Просто това беше първото, което си спомних...