Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    9099
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    649

Всичко добавено от Донка

  1. Донче, тъкмо обсъждаме с едни приятели този въпрос. Обаче нещо се спънахме. Може ли малко примери, как се реализира това на практика. Ето започват децата да учат в 1 клас и още първия срок става видно, че Иванчо обича математиката, но му е по-трудно четенето, а Петърчо рисува по задължение някакви криволици, които никой, дори и той самия, не разбира какво изобразяват, обаче пее прекрасно. Та какво правим след това, как ще се обучават различно? Преместих отговора тук, за да отговаря по-добре на темата. 1. Най-важният и преломен момент е да осъвременим остарелите представи на педагози и родители за детския колектив и неговата роля. Сега още битуват макаренковските ценности отпреди век и от агресивните тоталитарни системи, в които мнозинството оказва превъзпитаващо влияние върху единицата. Историята ясно показа до какво води това. През 21 век на първо място стои усвояванет на безценното за нашето време умение на индивида лесно да се хармонизира с нова група/екип (модерната дума) Тъй като разбирам накъде сочи проблемът, поставен от Диана, няма да се разпростирам по тази точка, за остане време за другите. 2. Втори преломен момент - работното време на педагозите, които от памтивека работят по-малко от 8 часа на ден, излизайки с това, че в останалата част от времето се подготвят за следващия ден. Всъщност някои наистина го правят, но те са единици. Ще се наложи подготовката да се прави в училището, където всъщност и е мястото - по време на т.нар. прозорци, които понастоящем са нежелани и избягвани от учителите или запълвани с чат край чаша кафе. 3. Организационен момент - училището не е само за да държи децата на чиновете и да им преподава и да ги изпитва. За тази цел то следва да бъде осигурено с достатъчно площ за игрища, собствена градина, кухня, паркче и т.н. само за децата и в защитена зона Сега си представяме училище с около 60-70 деца във всяка една възрастова група ( в зависимост от големината на училището под възрастова група можем да разбираме децата на една и съща възраст или с 1, 2 години разлика) Веднага правя уговорката, че в класовете (групите по предмети) е възможно да участват деца на различна възраст. При мен редовно и съвсем хармонично работят заедно деца от втори и трети, трети и четвърти и т.н. Много рядко се случва да имам 2 и 4ти. Преди започването на 1 клас педагозите трябва да са събрали информация за уменията на всяко дете - от предучилищните педагози, родителите и лични интервюта. Първото събиране на групите цели само доуточняване, проверка на тази информация, но все пак стремежът е да се съберат в една група деца с приблизително съпоставимо ниво на развитие. Например, не е редно да се слагат в една група деца, които едва познават буквите с деца, които вече са се научили да четат добре (има много такива - и аз и дъщеря ми бяхме такива деца). Съответно по-флегматичните не е разумно да се събират с очевидно свръхактивни деца - с двете групи се работи по съвсем различен начин. До края на първи срок децата остават в постоянната си група и работят с един основен и при нужда един помощник-учител. За всяко дете се води подробно портфолио, отразяващо неговите психо-характеристики След 5 месеца първокласниците са готови за минаване към основната схема на училището. Ако имаме 3 водещи начални учители и 1 помощен = 4 педагози, те се разпределят като двама водят математика и природен цикъл и двама езиков и хуманитарен. Изкуствата и спортът задължително се водят от специалисти. Двамата математици си разпределят децата като едната група събира по-бързите и леко усвояващите, а другата - по-бавно работещите, които имат нужда от повече помощ и внимание. Същото се прави и от хуманитаристите. Помощник учителят се включва където има нужда и всичко се съгласува със специалистите по изкуствата и спорта. Учебният ден се състои примерно от - четене - писане - аритметика - човек и природа/общество/хигиена и т.н. - изкуство/спорт - режимни моменти -самостоятелни занимания Всеки час (астрономически) детето сменя обстановката като преминава от един кабинет в друг според своята лична програма. Във всеки кабинет го очаква съответният учител на групата, в която е разпределен. Всяко дете си има лична програма според това, към коя група принадлежи. Пример: дете К: 1. музика с учител А. 2. аритметика при учител Б. 3. четене при учител В. 4. спорт при учител Г 5. човек и природа - с учител Д (или Б) 6. писане с учител В 6. труд в градинката - с помощник учител ( или с Д/Б) дете П: 1.спорт с учител Г 2. аритметика с учител Б (в една група с К) 3. четене при учител Е 4. труд в градинката с помощник учителя (или Д/Б) 5. човек и природа с Д ( в една група с К) 6. писане с учител Е 7 музика при учител А През останалото време учителите осигуряват режимните моменти, игрите, свободното време... Естествено, планът е съвсем примерен, само да даде обща представа за идеята. Тук не е мястото за подробен проект, но аз го имам.
  2. Молитвен наряд за начало: Добрата молитва. Бог е Любов - песен Формула - Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Изпращам към Тебе своята любов, Във всичко и всички виждам Тебе и любя Тебе. Ще ти служа през цялата вечност. (един път) Лука - 23 Което става - Утринно Неделно Слово, държано на 17 юни 1934 г. Молитвен наряд за завършване: Формула - Аз вярвам в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината. Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. (един път) Псалм 23 Господнята молитва
  3. Добре дошъл Руслан! Благодаря за интересната тема! Подкрепям казаното от Станимир и ще добавя още един важен аспект. Съпреживяването е може би един от най-важните механизми на ученето, които е развил човешкият ум. То е виртуално минаване през обстоятелства, от което би следвало да извлечем някакъв урок за себе си, да развием някакво качество, да придобием някаква опитност. Разбира се като всичко виртуално то си има и подводните камъни, но предпочитам вместо да разсъждавам върху тях (виртуално), да те помоля да споделиш какви съпреживявания си изпитал досега и кави са ти личните впечатления. За всички нас това ще бъде ценно. Надявам се тук да намериш интересни събеседници!
  4. Есеите - част 1 Есеите - част 2 Когато търсим идеала, логично звучи да се абстрахираме от външните признаци, отразяващи историческите условия, и да се съсредоточим върху принципите и смисловите измерения...
  5. Мехурчетата в локвите наистина са много красиви! Оптимистът, вярвайте ми, може да прецени кога да се скрие и кога да се наслаждава на дъжда под него. Няколко пъти сме играли Паневритмия в майски дъжд - само който го е изпитал може да ме разбере... Не се пазете от дъжда, радвайте му се... И все пак, оставам с впечатление, че си представяте оптимиста като човек, който върви и стиснал зъби и очи си повтаря - всичко е за мое добро, всичко е за мое добро! Може и да не ми повярвате, всъщност това е състоянието, в което душата пее... И не очаквам да ме разберат хора, които не са я чували тази песен.
  6. В библиотеките ни няма споменаване на Пирин с коментар от Учителя за нея. Има споменато името на планината само в смисъл, че е имало изглед към нея.
  7. Личният разбира се, другите са анонимни. Дай ми личен пример за оптимизъм, който е навредил на човека. Но пак няма смисъл, защото ние влагаме тотално различен смисъл в това понятие. Това, което ти наричаш оптимист, за мен е агресор към Бог и Вселената. Това, което аз наричам оптимист, ти наричаш реалист и аз много ти благодаря за това определение на моето определение за оптимист.
  8. Проблемът често се състои в това, че очакваме изсветляване на характера и съдбата, но без да се потрудим да изсветлим съзнанието си... Може би защото се идентифицираме с тъмното си съзнание, а не със светлото в себе си...
  9. Мда. загуба на ценно време е това - най добре е всеки да си е такъв, какъвто на него си му е най-добре казвам аз като един непоправим оптимист. На мен оптимизмът ми е донесъл само най-добрите неща в моя живот, а когато съм го изоставяла заради нещо друго, съм си получавала търсеното. Изпитано, проверено. Другото са теории и общи лаф да стане приказки
  10. Търсенето, очакването, желаенето на нещо, което да ни дойде отвън и да ни помогне, да ни просветне много ми прилича на историята с бялото мастило.
  11. последното звучи като "ако ще варим млякото, по-добре е първо да го сложим във фризера". Колкото до трудните аспекти в живота и потенциалът им за развитие, това и без астрологията е ясно като бял ден на един повечко живял, видял и осмислял опита си човек.
  12. Това е обратното на оптимист - това е агресор и то един от най-сериозните - агресия срещу Вселената. Ако вземем определението на думата оптимизъм - това е превъзходната степен на bonus - добър, т.е. най-добрият. Ако един човек по някакъв начин се е оказал на покрива на триетажна къща, то това вероятно е бил най-добрият за него вариант (например под него може би е имало пожар или срутване или наводнение). Със себе си той едва ли би взел ски, но ако все пак го е направил, то това е било най-доброто, което е можело да му се случи или той да реши да направ - т.е. преценил е, че според ситуацията тези ски ще са му в някаква помощ, за да реши благоприятно проблема си. Оптимистът определено би измислил по-добро решение от това да скача с тях, защото това не е най-добрият вариант на ползването им от покрива. Ако все пак той скочи с тях, значи не е оптимист, защото вече не отговаря на понятието. И още нещо, откривам още една сериозна заблуда в примера - много хора смятат, че оптимизмът е пряко свързан с очакванията - всъщност оптимизмът не се състои в очакванията, а в преценката на настоящата ситуация и обстоятелствата и, а не във фантазния образ на бъдеща ситуация. И все пак ако някой си мисли че оптимизмът е това, което vorfax е описал по-горе, за него наистина е по-здравословно да си остане тъжен песимист. Докато промени виждането си за оптимизма... ако успее някой ден.
  13. Съгласна съм. Има хора, които се чувстват щастливи, когато се усещат жертви или съжалявани, утешавани..и сами си довеждат ситуациите до това съзнателно и не съвсем. И е вярно, знам го от първата половина на живота си.
  14. О, като говорим за астрологията - сега чета една великолепна книга, в която авторката застъпва тезата, че позитивните аспекти са това, което ни е дадено наготово, а смятаните за трудни и негативни са точно потенциалът ни за развитие и израстване.
  15. e, oчевидно зависи от ценностната система и от определението за най-добър резултат от ситуацията. За някого тя се измерва в цифра, записана в някаква книга - цифра, която гъделичка егото или регулира отношението на авторитетите на субекта. За друг най-добрият резултат, очакваният, е да получи обратна информация докъде е стигнал с усвояването и какво и колко има още да учи...
  16. Аз не попитах какви книги за положителното мислене си чел и какво мислиш за тях. Интересуваше ме твоето лично виждане, ... ако имаш оформено такова.
  17. 1.Може ли конкретен пример за крайност в положителното мислене, която е довела до неприятни последици за някого? 2. Кое те кара да смяташ, че положителното мислене е равносилно на стремеж към лично щастие и щастието на близките (само)? 2. Виждаш ли връзка между положителното мислене и съзнателното и доброволно изолиране от фактите, които предизвикват неприятни емоции?
  18. След Словото и Паневритмията, „Завета на цветните лъчи на Светлината“ (по-надолу ще бъде изписван накратко Завета) е един от най-разпространените духовни методи в Школата на Бялото Братство. Неговата история е изпълнена с най-висши духовни преживявания, чудодейни изцеления, мигновени просветления и т.н. Обикновено пътят на един духовен метод винаги започва с непосредственото практикуване, преминава през констатации на резултатите му и едва след това започва един съзнателен, дори можем да кажем, свръхсъзнателен духовен процес – неговото непосредствено осмисляне. На въпроса „Как точно действа този метод?” е, определено, най-трудно да се отговори (според някои мнения е ненужно). Но сто години след съставянето на свещената книжка, в историята на Братството за пръв път се роди толкова силна и позитивна дискусия върху този метод за трансформация на съзнанието, завещан от Учителя. Положително може да се каже, че конференцията е най-високият връх в историята на Завета досега, който може би ще се окаже и един допълнителен мотивиращ фактор в неговото непосредствено практикуване. Това съ-битие отвори нова страница в живота на Братството – появата на качествени научни форуми върху различни точки от многостранното творчество на Учителя. С някои изключения, това е първата по рода си конференция в историята на Школата, осъществена според правилата за провеждането на научна конференция. А излизането от печат на сборника с докладите непосредствено преди събитието беше допълнително радващ всички факт. Несъмнено, като че ли най-оживена дискусия породи въпроса за редакцията на библейския текст от Цариградската Библия. Аргументът, че езикът също е нещо, което се развива, не бе посрещнат одобрително от една част от присъстващите. В тази връзка препоръчително би било интересуващите се да се запознаят с основните преводи и редакции на Библията, което би редуцирало дискусията до проблема за корелацията език-епоха. Учителя съставя Завета по стихове от Библията, която ползва в епохата, в която твори – разбираемият и естествен език на времето. Епоха и език са най-тясно свързани, поради което е естествено библейският текст да претърпява трансформации. В този ред на мисли са актуални думите Христови: „Съботата е за човека, а не човек за съботата” (Марк 2:27). Докладите. Първа пленарна сесия Председател на първата пленарна сесия, озаглавена „Исторически, езикови, физични, философски и невробиологични аспекти на „Завета”, беше доц. д-р Георги Чалдъков. Първият доклад изнесе проф. Мони Алмалех на тема: Библейски равнища на символизъм и наследство на „червеното” тип „кръв-земя-човек. Докладът представи връзката между името „Адам” и думата „адам”, която се извежда от древносемитски корен, от който се образуват думи със значение на „земя”, „пръст”, дори „кръв” и прилагателното „червен”. Предвид факта, че съдържанието на Завета са избрани от Учителя библейски стихове, този първи доклад представи една, различна от традиционната, гледна точка към червения цвят и неговото присъствие на библейските страници, което беше своеобразно въведение към цялата научна част на конференцията. Докладът на Марин Железов Синестезия: цветовете на думите, ни въведе в една сравнително нова област на познанието за цветовете. Терминът synesthesia е изведен от гръцките думи syn (заедно) и aesthesia (чувство, сетиво). Този неврологичен феномен е отчетен, когато стимулацията на едно сетиво, автоматично стимулира друго. По такъв начин се получава преживяването на звуците като цветове, което според М.Железов в никакъв случай не е болестно състояние, а сравнително рядко наблюдаван феномен при определени, обикновено по-сензитивни личности (съгласно данни от доклада 2-4 % от хората са синестети). Примери за синестезия са: „Какъв трошлив жълт глас имаш“, „…Ароматът на бадеми е бледооранжев. И когато тенор саксофони свирят, музиката изглежда като плаваща ока¬чена виеща се змия – топка от светещи ли¬лави неонови тръби“. Тези преживявания са лични, субективни и уникални за всеки синестет. Промените при робата на светлината беше третия изнесен доклад. Проф. Мони Алмалех представи значението на ленената дреха в различни ритуали на политеистичните и монотеистичните религии (предимно в юдаизма). Ленените дрехи в различни ритуали са известни като „роба на светлината” („роба” - мантия, наметало, одежда). Тази роба е задължителен елемент в някои посвещения. Обличането в робата на светлината е символ на физическа и морална чистота. Облеклото на служителите в старозаветния храм (т.нар. Походен храм) включва сакрално четирицветие, което се състои от синьо, червено, мораво и лен. През VІ в. преди Христа старозаветния пророк Езекил извършва промяна – сакралното четирицветие е заменено от сакрално, ленено едноцветие. Доц. д-р Георги Чалдъков представи забележителната „мозъчна дъга” в доклада си Конектомика: цветовете на мозъка. Доц. Чалдъков започна доклада си с думите: „Неотдавна пловдивският писател доцент Владимир Янев изрече: „Ако Бургас внезапно изчезне, той може да бъде възстановен по стиховете на Христо Фотев”. Сега от тази матрица аз изписвам: Ако светът внезапно изчезне, той може да бъде възстановен по Завета на цветните лъчи на Светлината на Учителя Петър Дънов.” (в текста на доклада стои „…Ако цветовете внезапно изчезнат, те могат да бъдат възстановени по Завета на цветните лъчи на Светлината на Учителя Петър Дънов.”). След проведени опит върху мишки, проф. Джефри Лихтман наблюдава чрез флуоресцентен микроскоп „мочъчна дъга” (brainbow) в малкия мозък на мишките. В края на текста на доклада (публикуван в сборника с доклади), доц. Чалдъков споменава и за интересния феномен, изследван в Китай: през 2009 г. китайски учени публикуват статия, показваща превръщането на мозъчни¬те вълни, записани от електроенцефалограф, в звуци. Опитът е провеждан в продължение на едно денонощие, след което човекът може да чуе музиката на своя мозък. Проявленията на Духа в „Завета“ беше заглавието на петия доклад, изнесен от Веселин Дочев. Докладчикът постави за основа на разглежданата тема „космичната стълба на реалността”, формулирана от Учителя: 1) Материята е кондензирана Енергия; 2) Енергията е кондензирана Светлина; 3) Светлината е кондензирана Мисъл; 4) Мисълта е кондензирана Любов; 5) Любовта е плод на Духа; 6) Духът е проява на (7) Космич¬ното Начало. Докладът, по думите на Веселин Дочев, е опит, първо, за сравнение между откритията на различни учени от миналото и мъдростта, струяща от Словото на Учителя Петър Дънов и, второ, размисли върху важното значение на Божествения Дух за живота на човека – последното стъпало в „стълбата на реалността”. След кратката кафе-пауза, в доклада със заглавие Феноменологично въприятие на спектъра на светлината Филип Филипов обърна внимание на това какво би могло да се наблюдава при изследването на светлинния спектър, колко и кои са цветовете в спектъра и каква е връзката между тези цветове и Духовете на Светлината, описани от Учителя в Завета. Филипов представи на вниманието на аудиторията три вида наблюдаващи се дъги: водна дъга, небесна дъга и т.нар. мирова дъга. Първата се наблюдава обикновено при водопади и гейзери, втората – след дъжд, а третата се наблюдава при подходящи атмосферни условия точно преди изгрев слънце. Понякога вторият вид дъга се появява под формата на седемцветна дъга в съвършена кръгла форма, реализирана по посока на зенита. Беше нагледно представена „инволюцията и еволюцията” на светлинния лъч в екперимента на Нютон във връзка с наличието на розовия цвят, който попада, според автора, „там, където бялата светлина започва своето пречупване от призмата към червената светлина”. В заключение Филип Филипов изрази идеята, че в Завета на цветните лъчи на Светлината е показан пълния цикъл на проявата на светлината – нейната диференциация в инволюцията и превръщането на цветните лъчи в диамантови и бели лъчи в еволюцията чрез Христовия Дух. Основната нишка, прокарана в цялото съдържание на доклада на Светослав Костов Кратък структурен анализ на „Завета на цветните лъчи на Светлината”, беше трихотомната структура на проявеното битие; проявата на принципа на троичността се наблюдава, според автора, навсякъде – от човешкото тяло до Божествената природа. Тя се наблюдава достатъчно отчетливо също и в Завета: седемте цвята са представени на трима места в книгата, а самата книга има троична структура. Първият дял съдържа три въвеждащи страници; вторият дял с основния текст за седемте цвята е разделен на три части, а трети дял – Заповедта на Учителя – също има въвеждащо изречение, основен текст и заключително изречение. „Така всеки дял има в себе си тази троична структура и по този начин е отражение на цялото – една законо¬мерност, която се наблюдава в самото Битие”. Костов извежда целостта и конкретиката на понятията чрез определителния член и по такъв начин се наблюдава следната градация: в първата част на книгата, съответстваща на физическия свят думите за съответните цветове са членувани (Жълтите лъчи), във втората част, съответстващи на духовния свят – нечленувани (Жълти лъчи), а в третата част, съответстваща на Божествения свят дори не е изписано „лъчи”, а само „жълт”, което, според тълкуването на автора, обозначава цвета само като принцип. Оригинално в доклада беше и сравнението на структурата на Завета с класическа рисунка на „Дървото на Живота“ от традицията на Кабала. Светослав Костов участва в конференцията и с втори доклад, отнасящ се до трудностите при превода на Завета на немски език. Първоначално – споделя докладчикът – работата по превода е изглеждала относително лесна: библейските стихове се копират от немската Библия и се подреждат според подредбата в Завета. Но се оказва, че преводът на Библията на немски много често не отразява точно значението на някои думи, присъстващи в българския превод, по който е съставен Завета. Един такъв стих например е: „Глава на Твоето Слово е Истината”, който в немската версия звучи като „Същина на Твоето Слово е Истината”. Поради това се е наложило освен заместването на стиховете, да се приложи и адекватна редакторска намеса. Михаил Левин в доклада си О русском издании „Завета” споделя подобна опитност в превода на книгата на руски език. За целта Левин е използвал и старогръцкия оригинал на Новия Завет, чрез който да сравнява руския превод на Библията. Намирането на решение в редакцията на библейските стихове, което да кореспондира с оригинала на Завета, се оказва трудна задача и за братята и сестрите от Русия. Проследяването на различните издания на Завета от времето на неговото съставяне досега направи Людмила Димитрова в доклада със заглавие Историята на изданията на „Завета”. Според доклада някои податки за отделни мисли за влиянието на цветовете върху духовното състояние на човека има в кореспонденцията на Учителя и в личните му бележници от края на 19. и началото на 20. век. Първоначално Учителя е полагал подписа си върху подаряваните лично от него екземпляри на Завета. Л.Димитрова обобщава: „Според хронологията за периода от сто години – 1912 до 2012 година, са излезли от печат 15 български издания.” Издателство „Бяло Братство” е отпечатало досега десет тиража. Докладчикът обърна внимание и на някои различия между оригинала от 1912 г. и следващите издания. Завета е превеждан досега на следните езици: английски, гръцки, испански, немски, руски и френски. Втора пленарна сесия Председател на втората пленарна сесия, озаглавена „Езотерични аспекти на „Завета”, беше доц. д-р Димитър Калев. Сесията започна с доклада Ментално отделяне и присъединяване: медитативни техники в „Завета на цветните лъчи на Светлината”. Авторът Димитър Калев аргументира тезата, че „Завета може да бъде интерпретиран и упо¬требяван като медитативна реконструкция с определена алгоритмична последователност”. Тази последователност доц. Калев вижда в три стъпки: 1) Преживяване на библейския стих посредством представи, понятия и идеи, 2) отделяне на съзнанието от традиционните представи, породени от прочита и впоследствие – неговата концентрация към цветовата представа, съответстваща на стиховете, 3) Медитативно „присъединяване” на индивидуалното смислово преживяване на текста към съответстващата му цветова представа. Обръщайки внимание на значението и различието между двете понятия „светлина” и „виделина” в доклада Метафизика на Светлината в „Завета“ и езотеричното християнство, Деян Пенчев последователни ги разгледа като Христови същности и Божествени еманации. Чрез изследване на присъствието на понятието „светлина” в областите на окултизма, теологията и философията, би могло да се задълбочи разбирането ни за Светлината, което има централно място, дори още в заглавието на Завета. Докладът проследи схващанията и идеите за светлината не само в езотеричното християнство, но и в източната духовна традиция – в текстове като Ведите, Упанишадите и Бхагавад Гита. В края на доклада Деян Пенчев обобщава: „От древността светлината е израз на най-възвишеното, най-благородното, най- чистото и сакрално Божие Божие присъствие. От тайнствените мистерии на древните нощи е избликвала светлината на мощното Слънце и е озарявала с Божествената си субстанция умовете и душите на всички окултни ученици, адепти, мистици и философи. Затова Христос, като Логос, е единението на всички умове и души, затова езотеричното християнство е дълбокото познаване на Христовата същност, мисия и дело, затова Христовият езотеризъм е достъпен за всеки ум и сърце, когато коп¬нежът по чистата Мъдрост и Любов е искрен стремеж към най-висшето само по себе си”. Илиян Желязков формулира целта на доклада Три ключови понятия от „Завета” и присъствието им в учението на Петър Дънов като „опит да се характеризира начинът, по който се постига ефектът от духовната работа със Завета.” Трите „характеристики”, необходими за нужния ефект са: благоговение, приложение и творчество. Особено първото от тях – благоговението – е важно условие за цялостното ползване на Завета. Учителя насърчава учениците си към творчество във всички сфери на живота. Констатацията на автора, че творческото вдъхновение в Школата на Бялото Братство е било предимно през първата половина на 20 в. (виж сборника с доклади, с. 51), би могла да бъде коренно преосмислена, ако се познават повече факти от живота на Братството днес. Интерпретацията, както и изследването и разработките върху вече поставени от Учителя основи – слово, методи и др., е не по-малък процес на творческо преосмисляне. Дори в някои случаи този процес е по-силно разгърнат сега, отколкото в миналото, особено по отношение на научните изследвания върху различни аспекти на учението. Освен това творчеството не е единствено „външен“ процес. Ваня Вергова в доклада си „Завета на цветните лъчи на светлината” – индивидуален метод за съпреживяване на божествената любов, мъдрост и истина обърна внимание на Библията като книга на Живота и Слово Божие, където е записано и запазено Божието откровение. Докладът съдържа важна статистическа информация за наличието на библейските стихове в Завета според признака Стар–Нов Завет, т.е. какъв брой стихове са от Новия и съответно – от Стария Завет. Галина Левина (в Из опыта применения „Завета”) разказа много силен случай за приложението на Завета. Със сина й се случва автомобилна катастрофа, след което тя коренно трансформира отношението си към Завета като един от най-силните методи в Школата на Учителя. Посредством интензивно приложение на оранжевите (портокалените) лъчи, синът й от кома се връща към живот. Случаят е подробно описан в сборника с докладите. Този доклад беше и единственият, описващ реален опит при приложението на Завета на цветните лъчи на Светлината. След кафе-паузата думата взе Константин Златев. Според автора на доклада Скрити послания в „Завета”, целта на тази книга (Завета) е най-малкото двустранна: 1) Да разкрие действието на Божия Дух сред земното човечество посредством кон¬кретизация на отделните Му проявления в лицето на светлинни лъчи от спек¬тралната област и извън нея, 2) Да предложи на учениците на Бялото Братство духовна практика, развиваща висшите тела на човека и мотивираща го да култивира определени добродетели. Златев поднесе на аудиторията допълнителни интерпретации на цветните лъчи, допълвайки обясненията, дадени в приложенията към по-новите издания на Завета (протокола от Д.Голов и двете обяснения за ползването на Завета – на Б.Боев и Д.Голов), като обърна специално внимание на един неспектрален цвят – златистият, който не е включен в книгата. Според докладчика златистите лъчи са по-висша октава на оранжевите и изразяват върховната Божественост, но не са включени в Завета, навярно защото днешното човечество не е в състояние да работи с тях. В края на доклада си, Златев оцени високо осъвременения откъм правопис и правоговор текст в юбилейното издание на Завета – дело на Стела Рускова и Димитър Калев, като предложи да се състави и издаде и още една редакция с оглед на най-новия превод на Библиятa на български език, който ще излезе от печат вероятно в началото на 2013 г. Това, разбира се, породи дебата „за” и „против” необходимостта от осъвременяване на текста. Златев подкрепи идеята си с аргумента, че ако Учителя би живял в наше време, то и текста на Завета би бил именно съвременният. Дискусията за отношението: език-епоха продължи и след пленарните сесии. „Завета” и неговите трансформации в словото на Учителя Петър Дънов беше заглавието на доклада на Георги Стойчев. Авторът изтъкна, че „в седемте цвята е кодиран космо¬гоничният принцип на развитието на човеш¬кото съзнание.” Според него под човек трябва да се разбира не само земните хора, но цялата космическа раса, която в Завета Учителя представя чрез десет Духове (Духът на Любовта, Духът на Светостта…). Особено внимание се обърна на връзката между Завета и музикалното творчество на Учителя, както и между Завета и Паневритмията. Последната тема е обект и на друго изследване, невключено в конференцията, но представляващо ценен плод в разработките за корелациите между основните методи в Школата на Бялото Братство – нещо, което, с малки изключения, тепърва започва битието си. Заглавието на последния доклад бе Езотерично разбиране на „Завета на цветните лъчи на светлината”. Авторът Филип Филипов наблегна на факта, че Учителя „получава” Завета от Христовия Дух, поради което е важно да бъде постигнато адекватно познание и задълбочено разбиране за Христос от езотерична гледна точка. Христос е Аз-ът на Космичния Човек, а земния човек е създаден по образ и подобие на Първия, Който се разгръща в деветте (десетте) ангелски чина: „Серафими – Братя на Любовта; Херувими – Братя на хармонията; Престоли – Братя на волята; Господства – Братя на интелигентността и радостта; Сили – Братя на движението и растенето; Власти – Братя на външните форми и изкуствата; Началства – Братя на времето, състоянието и такта; Ар¬хангели – Братя на огъня и топлината; Анге¬ли – носители на Живота и растителността.” Филипов разгледа инволюцията и бъдещата еволюция на земята с оглед на въздействието и проявата на „Седемте духове Божии”. Пленарната сесия завърши с филма на Галина Герасимова „В родния рай ме завръщаш“, който се превърна в едно естествено „вместо заключение“ на целия ден. * * * Юбилейната международна научна конференция „Методът на цветните лъчи“ бе кулминацията на честванията на юбилея на Завета през годината, където се вляха духовните потоци на всички важни прояви до момента – концерти, филмови прожекции, презентации. Тази особено важна за Братството дата – 01 септември 2012 – като че ли сгъсти времето и пространството и още по-силно импулсира раждането на една нова епоха, където Духът манифестира в култура – културата на новото човечество и Разумното сърце.
  19. Много важна тема! Карта 1 - Слънце в дева, меркурий в лъв - рецепция по трон - Девата дава практичност, гъвкавост, общителност и динамичност на личността. Те са свързани с качествата на Меркурий, а той от своя страна носи на личността качествата на лъва и хармонично съчетава огъня и земята, подвижността с умението да съхранява. И ето - лекар, но и преподавател в медицински институт. марс - управител на земния триплицитет - е в огнен знак, докато Слънцето и Сатурн - управители на огнения триплицитет са в земен знак. Може би имаме рецепция по триплицитет?
  20. В примера има един несигурен елемент - зависи на каква точно духовна лекция е попаднал. Има лекции и учения, които наистина довеждат до недоволство и затъване и отвличат човека към гонене на някакви фалшиви ценности и напъване да се превърна в това, което не съм, защото учението смята това за израстване. Има и други учения... Наскоро "случайно" присъствах на една неформална среща на хора, търсещи себе си (ще нарека така групата, за да избегна разпознаването и). Докато ставаше дума за приемането на сянката в себе си и споделянето и с други хора без опасения, че ще бъдат отлъчени или порицани, всичко беше ОК за мен лично. В един момент, обаче, започна разговор на тема, която очевидно бе сериозно развивана на предишни занимания. Едно от момичетата (около 30 г.) сподели, че и е трудно да се научи да флиртува и останалите започнаха да я окуражават и дори да и демонстрират как да го постигне и да анализират коя е причината за това, че изпитва затруднение... След известно време ми "текна" да я попитам защо изобщо иска да се научи на това. Тя ми отговори, че флиртуването и харесва и ми беше обяснено, че това е основно умение, което се усвоява в процеса на разкрепостяването на личността от натрапените и норми на поведение и от затварянето в себе си, абе като една важна стъпка в свободното общуване с познати и непознати... Такова било това учение... Та идеята ми беше, че ученията са много... Възможно е, също, човекът да не е успял да разбере истинската същност на духовното учение веднага, а едва след време, когато попадне в подходящите условия, или когато страданията в живота му "остържат" както е нужно старите му самозаблуди. Едва тогава пониква семенцето, посято от духовното учение...
  21. Вчера втори клас пристигнаха развълнувани - някой казал на някого много груби думи пред всички. Единият беше изненадано развълнуван, че такова нещо може да се изрече изобщо, другият беше настроен осъдително към нарушителя, третият се забавляваше от "филма", който явно е разнообразил училищното ежедневие. Момиченцето в групата мълчеше и с поглед очакваше моята реакция. "Има една древна мъдрост - казах с усмивка, - Но вашето приятелче явно не е чувало за нея. Кой каквото казва, за себе си и на себе си го казва." Момиченцето се усмихна доволно "И баба така ми е казвала". Развълнуваното момченце се замисли - "Значи ако аз кажа, че той е грозен, значи аз съм грозен, така ли?" "Да, - продължих, а ако ти кажеш на другия, че е хубав и умен и добър, това означава, че ти самият си хубав, умен и добър." Последва малка пауза и устицата с две липсващи зъбчета отпред точно се разтегна в усмивка - "Госпожо, много сте хубава, Павка, и ти си много добър, Мими, ти си много умна..." После ме погледна тържествуващо, явно открил как да казва всичко това на себе си... без да се съмнява дали е истина...
×
×
  • Добави...