Донка

Приятели, иска ми се да изкажа дълбоката си благодарност на Анта за идеята, която създаде този форум и за труда, който тя вложи и ще влага в него. Личното ми усещане е, че това е един от най-ценните форуми в нашия сайт.

Съгласна съм с всяка дума - и с тези за калпазаните също. Аз самата винаги съм казвала, че всъщност не работя в истинския смисъл, който сега се влага в това понятие, защото това е любимото ми занимание и мястото и хората, от които съм научила и уча ценните уроци на моя живот. "работата" ми винаги ме е спасявала, връщала ме е в правия път, откривала ми е истината за хората, за света и за мен самата... Или както съпругът ми обича да се шегува - отивам на работа, за да се забавлявам и отгоре ми плащат за това... Повечето хора нямат и няма да имат нужда от безусловното задължение, а само от правото - но ще има и такива, които ще имат. То и с наказателния кодекс е така - повечето от нас никога не разбират какво точно пише в него, но има и калпазани....

Много добро уточнение Благодаря! Сегашната система на трудови отношения наистина задължава човека да се труди, за да оцелее, за да си плати нарастващите сметки и лекарствата си. Това задължение опорочава изобщо труда като благородна дейност в своя и на обществото полза. И това започва, както споменах по-горе, от глупостта да наказваме с полагане на труд. Започнало е от тъмнините дълбоки, когато силните, завоевателите са се възползвали от труда на по-слабите, за да могат те да не се трудят, но да прибират плодовете само. Постепенно нашата ценностна система се е изкривила до състоянието "Учи мама да не работиш". Историята безчислено количество примери ни е дала, че безделието е майка на всички пороци, но.... и то и те са си сладки... веднъж се живее, нали? И защо да копам като мога и да не копам и друг да копа вместо мене? Това имах предвид, когато написах в заглавието "безусловно задължение за труд". Струва ми се, че ако обществото остави хората свободни да избират дали да се трудят изобщо или не, но да им осигури при това "полагаем доход", със сигурност няма да помогне да развият любов и желание да се трудят на ползу роду и за свое удоволствие. Май дори точно обратното. Като може да лапа без да копа, кой е луд да копа? Само лудите... Може и да греша. Но идеята е по-скоро как да променим от корен ценностната система на човека? В нашите науки имаме една много поучителна пирамида на нивото на овладяване на уменията и навиците: 4.не мога да го объркам 3.мога го 2.знам го 1.разбирам го Та в този смисъл проектът, който коментираме би следвало да цели четвъртото ниво - не мога да не работя. Т.е. безусловното задължение да се превърне в потребност, но за да се превърне един ден, неминуемо има период в който "няма такъв филм - ако искам ще се трудя, ако не искам няма". Повярвайте ми без него не става...Ние му казваме "меката стена". Хората имаме нужда от нея.... И благодаря на Хармония! Точно в десятката! 18 неща, които всеки родител трябва да даде на детето си

Ще помоля да се върнем към темата... Мислех си да опитаме да дефинираме безусловността на правото и задължението за труд. Може би то може да мине през преодоляване на условността, т.е. това, което създава ограниченията - номенклатурата на трудовите позиции - в момента тя се създава от свободния пазар и от администрацията на държавата. Ще имаме ли нужда от качествено нова по структура и формиране номенклатура или старата ще свърши работа като реагира адекватно (ще може ли?) - ще продължава ли да върши работа деленето на "работодател" и "наемник" или бъдещето е в някакъв нов вид/система отношения между свободни самостоятелни работници? Оставям на вас да задавате други подобни въпроси...

Ще си позволя малко да допълня от позицията на педагог и специалист чуждоезикова методика, че мотивация всъщност е причина, която ни задвижва, за да извършим някаква дейност. Мотивацията често се бърка с мотивировката - това е личното ни обяснение за задвижващата причина, но не е самата причина (последната обикновено не се осъзнава или се подтиска/прикрива) Мотивацията основно се дели на процесуална (най-естествената и най-добрата), резултативна ( тя от своя страна е положителна и отрицателна - съответно за постигане на някакъв резултат или за избягване на някква заплаха)

И ако се върнем на искрената и дълбока изповед като геройство - в нея изповядващият се също отхвърля всякакви условности, забравя за представите, които личността му е изградила в очите на своята общност, забравя за ценностите на тази общност и за перспективата да бъде отхвърлен от нея - и се изправя само пред Бог и отваря ума и сърцето си само за Бог. Но това е само първата стъпка на изповедта - следващата е кардинално да променим в своя личен живот това, за което сме се разкаяли, защото какво разкаяние ще е това, ако не променим после всичко, за което сме се разкаяли??? В беседата Учителя назовава само двама, които досега са се изповядали по този начин... Дали когато се опитваме да го направим и ние, не се самозаблуждаваме, че наистина го правим в пълна мярка и дълбочина?

Ето какво намерих докато работех в нашата библиотека с мисли, може да даде ценна насока:

Жаба - уроците на трансформацията и адаптивността. Всяка фаза от нашето развитие с любов умира, за да се роди следващото по-съвършено същество. Яйцето изчезва, за да даде живот на поповата лъжичка, а тя се освобождава от старото и вече ненужно свое притежание, което я е хранило и движило във водата, за да може да излиза на сушата, за да диша и в двете среди... Лисица - уроците на сливането със средата, в която си се родил и умението да се променяме до неузнаваемост, да живеем тихо и незабележимо. (Две популации лисици, които живеят в тотално различни среди могат да се различават по поведението си колкото два различни вида. Всъщност тя прилича повече на котките, отколкото на своите събратя кучетата.) Вълк - урокът за цената на свободата - вълкът е готов да се нарани сам, но да не допусне да бъде заловен в плен. В същото време той доброволно живее в глутницата в сянката на алфа двойката. Свобода е това, което сами сме избрали за себе си... Муха - уроците на издържливостта и оцеляването и тяхната цена. Безразборното "хранене" с какво ли не, лакомията правят вида опасен за своите съжители.

Здравейте и добре дошла! В тази книга не са ли написани и съвети за родителите? Вие вероятно сте ги чели - кои от тях ви допаднаха, а кои не можете да приемете? Прлиожили ли сте някои съвети? Ако да - как точно и какви резултати имаше?

Мисъл за деня - 10.03.2013 г. Защо дойде нещастието в света? Заради недоволството на Адама. Адам като видя животните по две, не се зарадва, и каза, че щом Господ на тях е дал, че и на него ще даде. Но си каза: Господ ме пренебрегна, той трябваше първо на мене да даде, после на тях. Ето къде беше мисълта му слаба. Той си помисли, че Господ се е погрижил за дребните същества. Виж Той за тях се е погрижил, за мене не се е погрижил. Тази мисъл, че го е пренебрегнал Господ, е крива. Той трябваше да си помисли: Като дал на животните другарки, на мене ще даде нещо по-хубаво. И всички ние страдаме от този недъг на Адама. Мислим, че и ние сме пренебрегнати. Старото и новото Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В начало бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

Скръбта си ти кажи Добрата молитва Формула: Формула: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини. (три пъти) 237. Заведоха Исуса - държана на 15 ноември, 1925 година в гр. София Благата песен Господнята молитва Формула: Аз съм човек, служител на Доброто. Аз съм частица от Великото Божествено Съзнание. Аз съм крепък като диаманта и светъл като Слънцето. Аз раста и ще раста, за да видя Лицето на Бога. (три пъти) Заведоха Исуса

В Ниневия за коментари

Докато сме били възпитавани и сме се самовъзпитавали кой знае защо сме си забили в ума, че щом авторитетът ни е добър и умен и силен, то трябва да следваме неговия пример и път. Ако нашият личен път се разминава или дори е противоположен на неговия - нещо ни притеснява - правим си погрешния извод, че или в нас и пътя ни нещо не е в ред (и се депресираме) или сриваме авторитета и си избираме нов. Всъщност има генерална разлика между следване на пример и следване на път - зависи кое в личността и поведението и избираме за пример и доколко той е хармоничен на нашия личен път...

Закон за Самосъхранение В този смисъл подкрепям написаното по-горе от Божидар. Дефиниция за трудоспособно състояние и сега дава специална комисия. За съжаление съм чувала за злоупотреби... Обаче според мен, ако проектът акцентира върху правото и само в краен случай върху задължението за труд, това би означавало, че обществото ще бъде задължено да предложи и осигури на всеки човек с намалени способности подходящо за него занимание. Между другото точно хора, които по физически причини не са в състояние да работят като останалите, проявяват пословично трудолюбие и воля... Мисля няма нужда да давам примери... да уточня - безусловно право и задължение за труд. Под безусловно право на труд аз лично разбирам (но не смятам мнението си за определящо и дори за окончателно), че никой и нищо не може да послужи за повод на човек да му бъде отказано правото да се труди по някакъв начин. Това обаче е доста сложно положение и иска сериозно обмисляне. Под безусловно задължение за труд разбирам предимно възпитание на трудовите навици и удовлетворението и радостта от труда още в семейството и в училището. Категорично съм против дори намек за наказания, които се изразяват в полагането на някакъв труд!!! Това е най-страшната глупост, която сме успели да измислим.

Мери Уолстънкрафт (на английски: Mary Wollstonecraft) (27 април 1759 – 10 септември 1797)

Истинският героизъм не е равносилен и не води до триумфални арки и почести. За мен героизмът е необикновена проява на добродетел и безусловна любов в критична ситуация, които обаче не очакват и не получават човешка слава и признание.

И Бога за свой Отец казваше за коментари:

Намерих още нещо интересно: Културата, в която се раждаме и растем, ни привиква непрекъснато да се наблюдаваме един друг, да се сравняваме и по пътя на сравнението с другите хора да съдим за себе си и за своите качества. Оттам и примерите и стимулите - всички те са ни от човешкия свят и затова мислите и чувствата ни накуцват и все се спъват и въртят в един кръг. "Ето какво правя аз всяка сутрин. Като се събудя, веднага се запитвам: Какво прави днес Господ? Каквото прави Той, това и аз ще правя. Отговарям си: Бог изпраща своето благословение по целия свят, към всички живи същества." Опитвали ли сте и вие да правите това сутрин и какъв е бил ефекта?

Отново всичко зависи от определението за "работи". Майка ми е на 73 години и все още помага на деца от квартала срещу символично заплащане. Тя не го прави, защото не и стигат парите от пенсията и няма усещането, че работи. Все казва, че тя трябва да плаща на децата, а не те на нея, защото общуването с тях поддържа духа и. Децата също много я обичат и тичат с книжките си при "баба - госпожа". Баща ми е на 82 почти 83, но при него още идват за съвет и мнение, а той се занимава с това, което е обичал най-много през живота си. И двамата все ровят нещо в градината и се радват на всяко доматче и плодовете на дръвчетата. Пенсиите им дават сигурността, но без труда си едва ли биха останали в този свят досега. Те сами са си осигурили този труд, но не всеки може сам да го направи за себе си. В това се състои идеята - вместо държавата и програмите за и осигуряване да плащат луди пари за какви ли не лекарства за нашите възрастни родители, нека част от тези осигурителни фондове да иде не в преки парични увеличения на пенсиите, а в програми, в които възрастните хора да вършат това, което обичат и да се чувстват равностойни на работещите млади. Заниманията пък с тях да осигурят на цяла друга група хора прехраната - вместо всички тези пари да отиват в касите на фармацевтичните компании.

Река - води началото си от извор, т.е. вода, която е минала през земни пластове и е събрала от мъдростта и силата им, от Истината, закодирана в тях. Намерила е сили да избие навън и да види слънцето и живота, част от който е решила да стане, за да може да се учи в този свят по неговия начин. Докато изминава своя път по коритото си тя служи и дава , но и прибира в себе си и разтваря. Отначало е пълна с енергията, с която избликва, но постепенно става все по бавна и разлята, помътнява и се замърсява. Накрая спокойно и почти през пясъка влива водите си в океана и престава да съществува като река, но е оставила себе си в света, през който е минала и е събрала света в себе си, за да го отнесе в океана... За мен реката прилича на душата, която се ражда в този живот, за да се учи и да служи и да се върне в океана. Дърво - родено е от малко невзрачно семенце с неподозирано мощен заряд и богатство на мисълта. За да поникне, семенцето трябва да потъне в тъмнината и влагата на майката земя и да се остави на тях. Когато семенцето вече е изчезнало, стопено от влагата, то започва бурно да се превръща в корени и кълн - двете противоположни сили в него - едната го дърпа към въздуха и слънцето, другата го заравя все по-дълбоко в тъмнината и плътността на земята. Дървото е дете на двете среди и може да расте и да се развива само ако двете му половини от двата свята са в хармония. И само тогава може да даде плодове - нови семенца, от които ще пораснат нови дървета. И знаете ли как общуват дърветата в гората? с подземните си "аз" - вплитат корените си.... Дървото ни преподава урока да уважаваме всяка своя част - и тези, които са някъде ниско долу, скрити в тъмнина и невидими за нас също са наши и работят за нас - ние сме не само видимото дърво, но и корените. И точно това, което не се вижда, не се проявява, то се вплита в невидимите "корени" на хората до нас. Планина - родена е от сблъсъка на две огромни силни земни маси, обаче този сблъсък не води до унищожение и победа на едната над другата, а двете заедно се издигат в трета посока - нагоре, към небето... Урокът на природата за нас - когато вътре в нас или във външния за нас свят две сили се движат една срещу друга и се сблъскат - нека с любов се съберат, за да се издигнат над себе си в нещо ново - красиво и добро за тях и за останалия свят. ....

Съгласна съм и благодаря за идеята! Всъщност системата, в която живеем ни вкарва в един безкрайно нарастващ и усложняващ се консуматорски омагьосан кръг с цел единственото ни занимание да бъде печеленето и харченето на пари. И всичко е замислено, за да се оправдае и маскира свръхзабогатяването на един тънък слой от обществото. Този слой извежда като основна ценност трупането на материалните ценности и превръщането им в признак за качество на живота и на самия човек. Струва ми се, че ако тази ценност се промени кардинално към духовността, то ще се окаже, че ние всъщност нямаме нужда от толкова много стоки, които да консумираме, но имаме нужда от разумно разпределяне на времето си и от работа над своите физически, личностни и духовни качества. Професията на инструктора по физическо развитие и спорт (но масовият, не комерсиалният спорт, който ни връзва пред екраните и по пейките на стадионите) ще стане важна и търсена, например.

И Бога за свой Отец казваше

Абсолютната и относителната реалност

Честит празник! http://vbox7.com/play:bc60101e

Пролетен лагер „Белите брези 2013” Лагерът ще се проведе в периода 31 март - 06 април 2013 г. Сборен пункт - на ЖП гарата в Стара Загора. Цена: 230,00 лв. Цената включва: Пътуване с автобус от Стара Загора до Кърджали и обратно до Стара Загора. Шест нощувки в туристически комплекс „Брезата“ и вегетарианска храна /закуска, обяд, вечеря и 2 междинни леки закуски в 10 и 16 часа/; Материали, необходими за предвидените занимания; Транспорт и съпътстващи такси за всички екскурзии до: Язовирна стена Кърджали и водно огледало; Исторически музей гр. Кърджали /в музея се съхраняват над 45 хиляди движими културни ценности/; Посещение на манастирите „Йоан Продром“ и „Успение Богородично“ в Кърджали; Каменната сватба /наподобява човешки фигури, коне, птици, обелиски/ Перперикон /култов комплекс, изсечен в скалите, състоящ се от десетки помещения, зали, стълбища и коридори, разположени на 17 хил. кв.м./, Татул /гроб и светилище на легендарния Орфей, датиращо то 2-3 хил. пр. Хр./ Каменните гъби /изваяни са в резултат на подводна вулканична дейност преди 30 милиона години, когато районът е бил дъно на топло море/; Дяволския мост, където е сниман филма „Време разделно“ /значението на тази постройка откриваме и в надписите, вградени в каменните зидове/ Орлови скали до Ардино - изсечени върху отвесни скални стении; Музей в Ардино; Тракийска крепост Калето Връх Алада, от който се вижда гр. Одрин. В цената не са включени пътните разходи до Стара Загора и обратно. Занимания: Музика, включително караоке Рисуване Клуб „Млад звездоброец“ Спорт Пешеходни преходи /походи/ Работа по групи Сценично изкуство и други... Туристически комплекс „Брезата“ е разположен в Източните Родопи на 1000 м надморска височина сред най-южното естествено уникално находище на бяла бреза в Европа. Във въздуха на комплекса е измерена най-голямата концентрация на фитонциди, излъчвани от листата на бялата бреза, които спомагат за лечението на белодробни и астматични заболявания. В непосредствена близост се намират исторически и природни забележителности като Дяволски мост, Орлови скали и тракийската крепост Калето. Красивата природа, в съчетание с лековития въздух, прави това живописно родопско кътче търсено място за лечение, възстановяване, отдих и туризъм. Координатори: София: Веско Василев – 0889/ 34 29 38; e-mail: veskovas(at)gmail.com Бургас: Георги Христов – 0888/ 86 54 18 (Глобул); e-mail: geotoni(at)abv.bg sunflowersbg.org(at)gmail.com Краен срок за заявяване на участие – 10 март 2013 г. Краен срок за внасяне на капаро в размер на 50 % от стойността на лагера – 15 март 2013 г. Банкова сметка за преводи към Сдружение „Слънчогледи”: СИБАНК ЕАД: СНЦ „Слънчогледи” - IBAN: BG84BUIB98881029179800 - BIC: BUIBBGSF