Донка

Външната, показната прошка е повече от суета дори. Имало е време дори са търгували с "прошки".... Истинската прошка е само вътрешната, която човек прави пред себе си и на себе си.

Ще се радвам на един пример за религия без догма.

Приложението на кармата в живота Истината в душата. Светлината в ума. Чистотата в сърцето. Искреното ни човешко желание да бъдем добри и да правим добро на другите хора закономерно ни довежда до раздвояването и формирането на някакви стандарти за добро и не-добро. Изключвам тук случаите, когато човекът ясно осъзнава, че неговото лично добро не е добро за другия и въпреки това се стреми да го постигне. По-интересни са случаите, когато човекът прави добро на другия, дори жертвайки своето лично добро и въпреки това натрупва карма. Защо и как? В момента, в който направим първата крачка да определяме кое е добро и кое не е за другия човек, в момента, в който сме направили предположението, че той трябва да мисли или постъпва по начин различен от този, който сам е избрал, ние вече сме нарушили закона за свободата му. Нарушението автоматично предизвиква закона на кармата и до нас се оказва подобен човек, който се отнася с нас по същия начин, по който ние се отнасяме с другия. Понякога дори не осъзнаваме колко много прилича на нас точно този, когото не харесваме и от действията на когото нас ни е заболяло. Заедно с него се появява задължително поне един човек, който ни предизвиква да му "направим добро" или да изпитаме недоволство и критика към неговото поведение и мислене. Това е нашият поправителен изпит, който ни е пратен отново от кармата. Ако пазим истината в душата си, светлината в ума си и чистотата в сърцето си, имаме шанса да осъзнаем кармичния урок и да приложим закона като променим позицията и поведението си и изчистим емоциите си.

Ще посмея да дам своето обяснение преди Божидар - мисля, че духовните учения ще се освободят от оковите на йерархичните структури и измислените правила и ритуали, от забраните и задълженията и от всичко онова, което изражда духовността до вярна на конюнктурата религия.

Смисълът на това, че сме заедно тук е да си споделяме и болките и билките за тях. Не мисля, че е признак на слабост и хленчене, когато човекът търси съвет как да стъпи на краката си сам. Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи, Лъчи от Бога благост ще ти донесат и в душа ти радост ще внесат, Неведоми са пътищата и въплъщението, в които Бог праща тези слънчеви лъчи на всеки и за всеки такива, каквито само на него могат да помогнат.

Честит празник, приятели! Днес, докато си честитяхме с колеги и ученици и родители, ми мина мисълта, че всъщност празникът е на всеки, който се чувства ученик. Учител ни е само Един - на всички нас тук и сега. На сянка, под ореха, говедарче опърпано видях седнало бе - очи вперило в скъсано букварче. - Какво четеш ти, миличко другарче? - Чета: а, б. Чети, чети! То чудо днеска прави туй дребно нещо под това небе, то мъртви буди, дава ум на здрави, туй второ слънце бог ни сам остави: чети: а, б. Чети! То прави сляпото окато - из тоя извор целий свят гребе - за малко труд дарява то богато, по-скъпо то е от елмаз и злато: чети: а, б. Да, слънце то е. Срам за оногова, кой в мрак духовен жив се погребе! Чети, чрез него твар ще станеш нова и силна, за световни бой готова: чети: а, б. Ти малко си, но труд те чака тука - без труд не може нищо - и не бе! При мишци силни прибави наука - разковничето там е на сполука. Чети: а, б! Иван Вазов

Ако човек наистина чете, той не изпитва нужда да се хвали, а да споделя.

как да се научим да не критикуваме - ами човек се учи да НЕ прави нещо само по един начин - като се научи да прави нещо друго на неговото място, т.е. с изместване. Ако се научим да приемаме за нормална различността на другите и си запазим свободата да сме различни също.

Трите принципа

Модераторска бележка: Темата е заключена, за да се избегне безкрайната верига "защита - нападка", които нарушават правилата на този форум. Моля, не изнасяйте тук своите лични пристрастия и/или негативно отношение към други групи хора, на които имате своето лично право, докато те не станат публично достояние в открит диалог на място, което не толерира подобно отношение.

Да допълня само към по-горното - надявам се, че по метода на утаяването и филтрирането времето и животът ще изкристализират от тях истинските непреходни ценности, които бяха доста разводнени и леко замътнени, и че хората, които са следвали тези идеи, са вече събудени за Любовта.

Замислих се над това съвсем обикновено физично явление - всъщност то е въплъщение на хармонията между земния и космическия свят. Светлината е родена вън и далеч от земята - в слънчевите недра. Преминала е през филтрите на земните защитни пояси и до нас достига само тази малка част, която ни е жизнено необходима. Водата е люлката на земния живот и носител на Истината за него (информацията). Дъгата е съюзът между Небето и Земята, както е изречено. Дали другите същества виждат дъгата и ако да дали я виждат в същата и красота, каквато я виждаме ние? Какво е посланието на Вселената, изпратено ни в явлението дъга - на нас, хората? Благодаря за красотата, mvm!

Не виждам никакъв проблем в кометара на сексуалноо образование за ромските общности - точно обратното - то е много важно и още по-важно е да се намери начинът.

Сексуалното образование на ромските общности е много трудна територия - и да съгласна съм с мвм, че ако те самите не пожелаят да променят ценностната си система (има много такива положителни примери сред тях), вместо да изписваме вежди, избождаме очи. Вместо да се опитваме да ги убедим колко е добра нашата ценностна система в сексуално отношение, може би е по-разумно да дадем рамо и да стимулираме по всякакъв начин онези ромски семейства, които дават положителен пример. За съжаление сме склонни да ги слагаме под общ знаменател

Не бих пренебрегнала още един инструмент на егото - удоволствието, задоволството и както искате го наречете. Ако болката е тоягата, то това ще да е моркова, а без него тоягата е неефективна. Задоволството е тънкият лед - болката е по-скоро отрезвител, Доволството е сигурен заслепител. Има куп такива народни мъдрости, който считаме за черногледи, но те си са мъдрости. Колко от нас ще се похвалят, че в периоди на щастие и късмет са се замисляли всъщност на какво и защо се радват, откъде е дошъл късметът, на който се радват и накъде води тази пътека?

Може да прозвуча консервативно, но опитът ми като класен ръководител и майка сочи, че семейството е подходящото място и хора, където да се осъществява това. По-естествен е начинът, контекста - детето се учи от примера на родителите си. Примерът от улицата и още по-зле от медиите не е за предпочитане. Училището може да подкрепя родителите в това, но не да изземва ролята им. Все още не мога да приема "разкованото" обществено дискутиране на нещо, което за мен е свързано с интимна сфера на взаимоотношенията. Не е въпросът в някакви забрани, табута и тем подобни ограничения. Просто когато тези отношения и грижа за тялото и здравето и психиката прекрачат границата на интимността и деликатността, те вече не носят същите емоции и смисъл. Лично мнение - не ангажирам никого.

Проява на кармическия закон

btv - Траките - вегетарианци

Всъщност търсенето и пребиваването във вътрешния център съвсем не означава, че човекът се откъсва от света. Просто се получава естественото взаимоотношение между нас и света - каквото е на клетката с големия организъм, на атома с молекулата, на планетата със звездата, на звездната система с галактичната - принципът е универсален

От известно време ползвам крем за лице, който претендира да е направен с водорасли, и съм много доволна. Но дали наистина е направен и доколко са съхранени ценните елементи, имате ли представа? Как може човек да провери?

Струва ми се, че ние с прекомерната употреба на климатиците сами си влошаваме положението. Първо, природата и нашите тела са напълно хармонизирани и ако ние живеем малко-по разумно затоплянето нямаше да е проблем за нас, защото телата постепенно се приспособяват към повишените температури и си запазват хомеостазата. Ние, обаче, сме се струпали като мравки в мравуняк и то бетоно-железен - все едно сами сме се заврели във фурни. Като капак включваме нон стоп климатици, които рязко охлаждат телата ни вътре, но всъщност излъчват топлина навън и загряват фурната, в която живеем още повече. Прибавяме ламаринените си возила, изстрелващи още топлина и после се чудим защо в градовете не се диша - обвиняваме природата. Една вечер далеч от "цивилизацията" веднага ни убеждава, че нощите на полянка и в гора не само че не са задушни, ами дори и трябва да си носим грейките. Нашият път в цивилизацията е бил - малки селища на разумно избрани места и отлични пътища между тях, а ние, умните, сме направили точно обратното.

Доколкото аз го виждам, няма да запазваме предварително къща - там има достатъчно места и сигурно ще намерим къде да преспим - като носим и палатки, няма да ни плаши бройката. Жалко за хората, които няма да могат да дойдат - сигурна съм, че ако имаха макар и малко възможност нямаше да се колебаят. За нас с Емо няма значение колко човека ще има - от миналите години стана ясно, че е много трудно да се съберем в тези напрегнати времена. Но поне ще опитаме И предлагам всеки, който има някаква идея за среща и предлага да се видим някъде някога, нека я предложи и задвижи - ние сме на линия винаги, стига да не сме поели други ангажименти за тази дата и за нас лично - само да не е "на бетон", а "в горица". Значи оставяме за края на другата седмица да се разберем окончателно и каквото сабя покаже. Дори и да не се е обадил, всеки е добре дошъл! И ще чакаме следващата среща!

Относителните черти на доброто и злото откривам в субекта, който определя една неутрална сама по себе си реалност за зло или за добро. Ако учениците ми покажат слаби резултати, това е зло от гледна точка на онова мое "аз", което желае успех и признание и за това "аз", което събира плодовете на усилия и вложено време и работа, но е добро за другото "аз", което търси нови хоризонти за усъвършенстване и творчество. Хармонично и успешно преминал урок или курс са добро за първото аз, но са зло за второто, защото създават усещане за победа и постигнати цели, затвърдяват позицията "знам как става това" - последните приспиват за неопределено време будността, възприемчивостта за външната и вътрешната динамика, изобретателността и уменията за адаптация - човек започва да се поддава на изкушението да наложи своите успешни рамки и да измести фокуса на мотивацията си от творческия процес към успешния резултат и още по-зле към признанието и авторитета (да не споменаваме материални придобивки).

Приятели, с радост изпълнявам молбата на участничките в камерния хор за подновяване на обявата Ядро от млади ентусиазирани хористки с разнообразен музикален опит основа нов дамски камерен хор в София под ръководството на диригент Галина Попова. Освен активната подготовка на певчески репертоар и добре прекараното време, имате възможност по желание и за посещаване на медитативни и творчески упражнения за освобождаване на гласа. Заниманията се провеждат в читалище „Акад. Андрей Стоянов” на ул. Искър (на ъгъла с бул. Васил Левски, с/у Първа математическа гимназия). Прослушвания за нови хористки се провеждат от 18:30 часа всеки вторник на посочения адрес. За повече информация, моля, обадете се на телефон : 0885581768 Очаквам Латина да публикува своите впечатления от заниманията на хора.

Значи мога да споделя положителен опит с доказан ефект в подобни случаи. Основната причина, поради която тийновете започват да ползват цинизми се съдържа в преминаването към новата референтна група - на връстниците. Първо, това се изживява като откъсване от старите авторитети - възрастните. Тъй като това са били основно родителите и учителите, а те са поддържали някакъв стандарт на поведение, първата реакция е този стандарт да бъде разрушен, за да се изгради нов. Което на практика означава, че деца, които са подражавали на интелигентните си авторитети, пак започват да подражават на новите си авторитети. Този път това са обикновено "алфа-екземплярите" в групите. А те много често си служат с подобен език, за да демонстрират сила и независимост и налагане на своята воля. Ако едно дете е било държано прекалено дълго като подражател, то няма импулса да се стреми да заеме позиция алфа и идентифицира себе си като ценен докато и ако е в сянката и одобрението на алфа-водача си. Затова послушните деца са много по-застрашени от опърничавите. Изходът - отпреди тийн възрастта детето трябва да бъде въвеждано в различни по структура и поведение детски групи, които да отговарят на неговите интереси и заложби и наклонности - това са танцови състави, групи по изобразително изкуство и музика, спортни групи, туристически. Постепенно детето да намери своята естествена среда и когато дойде момента на раздяла с възрастните модели, то вече да има своя детска стабилна среда, в която е ценено и уважавано без да му се налага да воюва или да прави компромиси със себе си, за да бъде прието в групата. Много е важно родителите плавно да предадат влиянието си към личния приятел или приятелски кръг на детето без да проявяват ревност и желание да заемат мястото на приятеля. Втората особеност на тази възраст е стремежът към оригиналност, който е естествен, но туй като детето няма още усещане за границите, той често избива в оригиналничене. Ако дадете повод на детето да си мисли, че оригиналниченето привлича вниманието към него и го издига в позиция на съперник или равнопоставен противник, то ще продължи да влиза в калта, защото "омазването" му е дало усещането за забелязан, конфликтът му е дал усещането за равнопоставеност на стария авторитет. В такива случаи аз поглеждам скептично грубо изразяващото се дете и с леко отегчен тон питам само това ли е научил и това ли е нещото, с което иска да направи впечатление? Защото това и неграмотните клошарчета го знаят и умеят дори в пъти по-добре от него. След това веднага добавям, че той има капацитет да направи впечатление с други неща, които аз съм забелязала в него и на които се възхищавам, но той може би все още не е открил и повярвал в тях. Добавям и още, че не е силен този, който се опитва да се прави на модерен като имитира други, а този, на когото другите имат желание да приличат...