Донка

Ами да - по-горе в новината, споделена от Станимир се виждат плодовете от националистическата пропаганда. Струва си да се направи сравнение с реакциите на българския народ (не нация) по време на заселването на арменските общности в края на 19 и началото на 20 век. Точно след създаването на нашата държава (т.нар. национално самоопределение) май народът ни е проявявал далеч по-голяма търпимост, добронамереност или просто казано МИЛОСЪРДИЕ към различните от себе си. 100 години държавно влияние над народното мислене и.... имаме много гордост и малко милост, много мераци за облаги и малко трудолюбие... Колкото до враговете на българския народ... то и сега има хора, които вдигат националистически лозунги, но това не им пречи да изливат бетон по дюните и златните ни плажове и след това да източват спестяванията ни и да "фалират" строежите, зарязвайки призрачните си грозотии сред осакатената ни природа и изсечените гори.

Благодаря за темата! Също съм запленена поклонничка на Шопен. Макар самата аз да не съм свирила, то с трепет докосвах партитурите, по които свиреше дъщеря ми. Та те самите са красиви и загадъчни като музиката, която раждат. Започвам от Етюдите. Изумявала съм се как едно "техническо" произведение може да потопи душата човешка в Океан от красота и да я възвиси до Вселената. Опус 25 N 12 (ocean) Наблюдавайте невероятната хармония на нотния лист и звуковия вихър!

Ще стоя настрани от лавината от големи думи. Ще повярвам, че са искрени, но... кънтят ми някак и се търкалят от камък на камък.... Тезите ни са изяснени за интелигентните ни читатели, както и средствата, с които мислим и се изразяваме. Нека вече всеки сам си съставя мнението... свободно. Това, което ще сложа като финал, са думи на велик поет и мое лично мото: за свободата - не за държавата... За мен те не са синоними. И вместо да споря тук, предпочитам да си подготвя уроците за идните дни. Макар и да ви е странно, но дори преподавайки английски език на малки деца, човек може да ги учи на родолюбие.

Поинтересувах се и в нета попаднах на един електронен вариант на учебника по човек и общество за 4 клас. Дотук разгледаното от мен е съвсем прилично, макар и според личните ми методически критерии е доста сухо и наукообразно за тази възраст. Децата биха проявили далеч повече интерес към нещо сюжетно или художествен материал дори. За мен си е чиста заблуда, че историята трябва да се поднася на "исторически" език. Да си сложим ръка на сърцето - академичните учебници ли ви дадоха представа за българското средновековие или романите на Фани Попова - Мутафова? Защо те са незаслужено забравени? Интересно ще ми е критиците на тези учебници да ми посочат къде точно е пренебрегната българската история и култура?

Примерът с Квебек бе много добра подкрепа на моята теза, че стремежът и издигането в култ на националното самоопределение води до етническо разделение и конфликти на етническа и верска основа. Благодаря. Държавата не би трябвало да се намесва в културното развитие и общуване между етносите. Създаването на национални държави отдавна е показало своите плодове - и те никак не са красиви. Значително по-добър резултат имат "експериментите" тип Швейцария. На другата страна е многоетническото и хетерокултурно общество, което насърчава свободата на всеки етнос да опознава, предава на поколенията своите културни традиции и да твори на своя език и по своя начин. Ето един пример: Детски етнофестивал - Хасковски Мин. Бани - За йерархията във вселената - тя е съвсем различна от човешките понятия за йерархия. тя се нарича синархия.

Предлагам вместо да отварям нова тема да продължим в тази - тя според мен, е близка до разсъжденията ни в темата за националното самоопределение. Дискутираният там въпрос - много актуален и интересен, е за учебниците по Родинознание (човек и общество) в начален курс и изобщо за възпитанието на родолюбието в тази ранна възраст. Повод за тази дискусия бе статия, публикувана в блог на Костадин Костадинов Какво е вашето мнение за настоящите учебници и начина, по който те представят на децата родните исторически и културни реалности? Моля с примери, не само общи заключения. Съдействат ли учебниците и училищните занимания за възпитанието в родолюбие и какъв е дяла на семейството, обществото и училището? Какви предложения имате за промени и подобрения?

Разбирам вашето огорчение, но аз съм педагог (дете - водач в буквален превод) и нямам квалификация да давам съвети как да бъдат поправени другите педагози. Лично аз като човек отдавна съм се отказала (именно следвайки съветите на Учителя) да мисля как да поправям някого. Моите професионални и човешки търсения и постижения са по-скоро в областта на уменията да намираме общото и ценното в хората и света, в който сме попаднали и живеем. Така че ако търсите съвет как да повлияете на определен начин на поведение на определени педагози, то аз не мога да ви бъда полезна.

Разбирам вълнението ви и на него основно отдавам противоречията в собствените ви думи и несъответствията в позицията, изказана от мен, и във вашите представи за нея. Те са видни за непредубедения и спокоен читател, така че ще си спестя времето да ги изяснявам. Ще се придържам към тази тема, защото според мен тя е важна, колкото и може би защото е сериозен контрапункт на стари ценностни догми от 19 век. За възпитанието на децата ни в родолюбие след малко ще отворя нова тема - в подфорума по педагогика, където и е мястото и където ще можем да се съсредоточим върху програмите, учебниците и подходите. Рискувам да повторя мнението си от началото на темата - за историята и отношението и към формирането на нациите. За да си спестим дефинициите - ето мнението на Уикипедия за понятието нация. Ето къде е скрита уловката. На това, приятели, му казваме "сива пропаганда". А вие сте свикнали да свързвате нацията и националността с етноса, нали? Да, но не - това е понятие, свързано с ДЪРЖАВАТА. С всички произтичащи от това последствия. И така - сега да разсъждаваме логически. Когато ние се БОРИМ за нацията, значи ние се борим за ДЪРЖАВАТА ( институцията - не етническата ни принадлежност). Резонни въпроси: - културата, която създава един етнос, може ли да се приравни към културата на една държавна институция? Каква култура създава държавната институция? - Държавата като институция има какво да пази и за какво да се бори. Етносът има какво да развива и какво да твори. Историята (която познавам и обичам от малка) недвусмислено сочи, че в повечето случаи държавата по-скоро ограничава развитието на един етнос, отколкото да го стимулира. - Държавите са икономически и политически структури и на тази основа те градят своите отношения - положителни или отрицателни. Етносите са културни общности и градят своите отношения на културна основа. Етносите могат и най-плодотворно съществуват без наличието на граници между тях, докато държавите задължително маркират своите територии... И така - когато ние говорим за българи и българско самосъзнание и култура - за държавата ли говорим или за етноса си? Ще спра разсъжденията си до тук, за да дам поле за останалите мнения и да си оставя време за другата тема.

Оставям на четящите ни потребители да си отговарят сами на вашите въпроси и да си съставят личното мнение свободно. Моята позиция е ясна и това, че тя не ви харесва, също е ясно. Коментарът е излишен, мисля.

Здравейте и добре дошъл в нашия форум. Доколкото усещам, няма никакъв смисъл да се впускам в обяснения, защото ние имаме две различни гледни точки и вие трудно ще приемете моята. Но все пак от уважение към вашите разбирания ще ви отговоря по разбираем за вас начин. 1. Никъде не съм писала какво мисля за учебника за трети клас, който е валиден в момента. Според мен този предмет трябваше да си се нарича Родинознание, но аз не съм специалист по НУП, а по ранно чуждоезиково обучение и също не бих приела да ме поучават хора, които не са в моя професионален ценз. Тъй като вие очевидно не сте учител, още по-малко начален педагог, би следвало да знаете, че учебниците по различните предмети и в различните класове на началната степен са система и не са откъснати един от друг - т.е. те се допълват взаимно. Следователно не е справедливо да се съди по един учебник за цялата система. 2. Учебник съм писала за школата си по моята специалност (за начална степен). По история не съм имала никакви претенции. Обаче за ваша информация в начална степен НЕ се изучават науки, а само се подпомага въвеждането на растящото дете в обществото (т.е. социализацията му). Историята започва да се изучава в 5 клас, когато вече може да се приеме, че детето е готово да приема този вид информация адекватно. Преди това детето все още не може да осъзнае напълно времето като исторически процес. Това преведно на човешки език означава, че ако в учебника пише как българите са страдали под турския ятаган, тази истина ще започне да влияе върху отношенията на детето с неговото приятелче по клас и игри на улицата, носещо името Реджеб (например). Няма да можете да му обясните, че неговият Реджебчо и родителите му на име Нур и Сали нямат нищо общо с това. И какво ли ще се случи, ако същото това дете го призовете на борба за българската чест???? Апропо, докато се занимавах с историята на моя род (даскали и свещеници от началото на 19 век), се оказа, че тяхното село (българско от незпомнени времена) е приютило и дало земя на няколко бедни турски фамилии и е поддържало много сърдечни отношения с тях. Те на свой ред три пъти са спасявали селото от султанския аскер и от башибозушки намерения. Съответно моите прадядовци са играли важна роля в поддържането на мира и добросъседството. (това не е попречило на единия от тях да помага на комитета на Левски и на даскал Ралов в с. Ябълково). 3. По темата за националното самоопределение - какво според вас би трябвало да мисли и чувства моята приятелка Светлана, която е родена край Москва, но е омъжена за българин и живее тук вече десетки години? - а внучетата на другата ми приятелка, чиято дъщеря се омъжи за германец? - а моите съученици, които са намерили своя дом и работа в Испания и я обичат, но си обичат и България? списъкът с подобни примери е безкраен... 4. Светът се променя, господине - колелото на историята неумолимо се върти към заличаване на границите, националностите, разделението по расови признаци. Ние всички сме деца на една Сила и тя всички ни обича еднакво. Нашата задача е да се научим да се обичаме един друг по същия начин...

Последната част от отговора ми - надявам се не съм ви досадила. Въпросите, поставени от ansisi са много важни и, за съжаление, често срещани проблеми. За пушенето Ако сте забелязали, че в десткото заведение или училището, в което учат децата ви, се пуши, или мирише на цигарен дим, съветвам ви да се обърнете към съответните служби - мисля, че контролът се осъществява от ХЕИ, но не съм сигурна 100%. Всякакво пушене в сградите и прилежащите райони на детските заведения е забранено доста преди да бъде наложена забраната в другите обществени заведения. От криворазбрана колегиалност (или самите те са пушачи) директорите си затварят очите за това грубо нарушение под предлог, че се пуши "навън", т.е. на терасата. ХЕИ, обаче, е страшилище за нашата гилдия. За телевизията и клюките Според мен подходът е отново през детето. Поговорете с него и наблюдавайте внимателно кои канали са му интересни и го окуражете да помоли учтиво без излишни коментари да превключат канала на детска програма. Децата са силно заинтригувани от живота на възрастните и сами надават ухо за разказите и дори разпитват упорито. Това ги интересува много повече, отколкото учебните занятия - мисля няма нужда от обяснение защо. В тази възраст те се интересуват от отношенията между хората, характерите, моралната страна на постъпките и това е нормално. Искрено съветвам да прочетете книгата на Б.Боев Учителя за образованието - или тук - за теглене Сега е моментът, в който детето усвоява прилагането на безусловната любов към човешкия свят и се опитва да осъзнае кое е добро и кое зло. Модели на мислене, натрапени на съзнанието в тази възраст могат да окажат разрушително влияние върху целия живот на човека. Това е една много дълга и важна тема, която няма как да се коментира тук. Родителите, които са последователи на учението на Учителя бих посъветвала непрекъснато да следят развитието на моралните съждения и качества на детето и да създават здрава основа на ценностната система и принципите за преценка на света и хората. Във вашия случай мисля, че е добре да се поговори с детето, че учителите, които то ще среща на пътя си, не са "госпожи" (децата до трети клас често свързват тази титла само с учителките) - т.е. нещо повече от останалите хора и че госпожо е само уважително обръщение, което се използва към всички жени. Учителите сме обикновени хора и имаме право да си имаме свои лични особености и да грешим дори. При свалянето на ореола около "госпожата", който детето обикновено само слага, внимавайте това да стане с любов, разбиране, уважение към личността, труда и грижите на този човек. Нека това са първите уроци за детето, когато то приема възрастния с цялата му личност, разпознава и цени всичко добро в него, а недостатъците приема без критика. Сравнете човека с растенията - ако буря е изкривила стъблото на дървото и то расте по-хилаво и чепато, това не го прави по-лошо. Или тръните на храста - те не са лоши, а имат своето предназначение...

Съжалявам, че се наложи да изтрия мненията на останалите участници, за да ги преместя в новата тема,- Разпространени педагогически грешки - как да реагират родителите? Настоящата тема е отворена, за да могат родителите да се обърнат за съвет и мнение към професионални педагози от сайта ни. По наша преценка могат да се оставят и други мнения, но когато те клонят към разводняване на темата и оформяне на нова дискусия, желателно е да бъдат отделени в такава, която свободно да се развива с мнения на всички потребители. Продължавам отговора си на въпросите, поставени в мнението на ansisi: За момченцето: Отдавна отмина времето, когато на по-буйните деца се гледаше като на по-зле възпитани. То и тогава си е имало и имаше педагози, които не го споделяха и полагаха адекватни грижи за тях. Аз самата нямам преки наблюдения какъв е процентът на тези добри професионалисти-колеги в момента. Това надхвърля възможностите ми като време и внимание, за да мога да давам компетентна преценка. Това, което забелязвам, е че родителите на такива деца, които не са почитатели на физическия и психическия натиск върху детето с цел "укротяване" най-често прибягват до допълнителни активни занимания със спорт или активна физическа дейност (например танци), избрани по желание и предпочитание на самото дете. Възможно е детето да смени няколко занимания преди да намери своето. Това не е причина да се отказвате от опитите. Добре е родителите също да участват в някои от активните физически занимания на детето. Душата ми се радва, когато видя младо семейство с деца да играе или прави здравословно раздвижване (тичане, гимнастика) в нашия парк Кенана. Примерът на родителите е най-доброто възпитателно средство. При по-буйните деца е добре физическото разтоварване на бликащата им енергия да бъде по-често (дори ежедневно), но да няма прекалено дисциплиниращата преса на някои спортове, които доскучават на деца с подобен темперамент. Все пак - оставете детето да опита, насърчавайте го да остане поне няколко часа на тренировките, за да може внимателно да обмисли окончателното си решение. Аз разбирам, че допълнителни занятия ще отнемат от личното време на родителите, но също така виждам, че повечето добри родители с удоволствие го влагат. Втората причина за "буйстване" е стремежът на детето да бъде забелязано от останалите деца и педагога - на всяка цена! Понякога това е признак, че то не получава достатъчно внимание и поле за изява у дома, друг път, точно обратното - че получава прекалено много, т.е. превърнато е в център на семейната вселена. При всяка от двете крайности положението е добре да се уравновеси, като се отделят специални моменти за детето, в които то изявява себе си в семейството и получава подкрепа и внимание, но и обратното - да се насърчи то самото да влезе в ролята на "публика" и да се научи да дава поле за изява на останалите и да ги подкрепя и стои на по-периферна позиция. Хубаво е децата да се научат да не се изтъкват на всяка цена и да не се чувстват наранени или да ревнуват, когато друго дете или възрастен в момента е в центъра на внимание. Понякога второто никак не е лесно да се постигне, особено, ако детето е "бабино генийче". Не става с разговори - можете да опитате с ролеви игри. Ако това интересува някого, мога да дам идеи за такива. Можете да намерите интересни идеи в книгата на Маргарита Чистякова - Психогимнастика за деца Трета и много тревожна причина за подобно поведение е големият брой деца в групите на детските градини, който напоследък започна да се среща често заради недостига на детски заедения, персонал и може би на първо място по икономически причини - делегираните бюджети. По принцип оптималният брой деца в детска група е 11-18, максималният - 20. Всеки педагог знае, че когато групата надвиши 20 деца, нараства лавинообразно напрежението, защото всяко дете има нужда от свое лично пространство, и то по-широко от това на един възрастен - по разбираеми причини. Обаче пространството, необходимо на 20 деца вече става трудно за контролиране и организиране от един педагог. Този проблем, за съжаление, не е в компетенцията на родителите, нито на самите педагози - и трите страни, ангажирани в проблема, са жертви на нечии чужди сметки. Преди седмица колежка - предучилищен педагог с болка ми разказваше как тя вече не се чувства педагог а "звероукротител".

Здравейте, приятели Благодаря ви на всички, за ситуацията в темата Попитай педагог, която ме провокира да отворя тази тема. Ще цитирам последователно мненията, които по технически причини няма как да преместя в новата и които смятам за начало на този ценен разговор. Моля да разберете мотивите ми за отделянето им - другата тема е създадена, за да може в нея всеки потребител да получи отговор от педагог, упълномощен за това от екипа на сайта или член на този екип. Такава роля засега изпълняваме аз, Креми Стоилова и Надя Насева (Надеждна). В тази тема ще можете свободно да публикувате своите мнения за разпространени педагогически грешки и начините, по които родителите могат да реагират. ansisi: mvm: Маги: Ще се радвам на всички различни мнения и предложения, но моля да запазим тона на уважение и разбиране, характерен за Портала.

Ансиси здравей и тук. За съжаление подобни педагогически гафове не са само територия на колежки в менопауза, и не винаги учителките на моята възраст постъпват по този начин. Неприятната новина е, че дори и да смениш педагога или заведението (което не винаги е толкова просто и лесно), няма гаранция на кого ще попаднат децата. Същото се подразбира и за началното училище. Разбира се, след изпитанието в детската градина най-вероятно ще разговаряте предварително с педагозите, които ще водят първи клас и ще помолите да запишат детето ви при такъв, който се отнася с разбиране към особеностите на детето. Тук няма нужда да коментирам колко нормално е писането с лява ръка. За мен проблемът и неговото решение минават през самото дете. Аз бих поговорила с момиченцето и бих се опитала да му обясня, че госпожите се опитват да и направят добро, но може би не знаят как точно. Затова вместо да се тревожи, нека да им благодари, че са ттолкова загрижени за нея и спокойно да им каже, че тя не се чувства добре, когато пише с дясната ръка, а напротив - много по-умело и спокойно се чувства с лявата. Нека им покаже как пише с дясната за сравнение. Имам и още няколко съвета, но сега моите палавници вече препират да пеем новата песен...

Написаното от Креми е съвсем сериозно и точно. И аз се опитах да го напиша. Да, Заветът е даден на всички, но той е като автомобила - ако нямаме ключ за двигателя и шофьорски умения, не може да ни служи. Слава Богу, Заветът е обезопасен за случаи на неразумно и некомпетентно ползване - в резервоара няма и гориво. За да го ползваме, ще ни се наложи първо да усвоим уменията и закона за движение, после да сложим горивото и накрая да ни връчат ключа. Връчват го Отгоре. Аз самата не съм убедена, че имам ключ. Няколко пъти съм усещала, че се получава, но не винаги...

Точно наблюдение - бих добавила - нямам какво и кого да обичам, няма хора, които ме обичат... Още едно предложение, обаче - имам прекалено много задължения и отговорности към прекалено много хора - не мога да си позволя да променя статуквото...

Човекът отлага, когато и защото не е узрял за решението. По-скоро би следвало да зададем въпроса каква е причината за бавното (отложеното) узряване на личността за самостоятелно разумно решаване на проблемите. А може би това узряване не е съвсем по вкуса на едно общество, поставено върху китовете на разделението, манипулацията и потреблението.... и умишлено се забавя с промиване на мозъците през масмедиите, с хапчета от всякакъв характер и за всичко, със "стандартизиране" на храненето. Всичко в нашата култура закрепостява човека и го прави зависим - а това е развносилно на недозрял... И съм съгласна с Креми....

Слава Богу, написалият по-горните редове няма диплома по начална педагогика и пази Боже от хора като него да пишат учебници по каквото и да било за трети клас. Не борба ни е нужна сега, господине, а любов, мир и разбирателство. Националното самосъзнание не се гради върху спомените за конфликтите и събуждането на нови противопоставяния - тези последните са нужни на хората, които ни хвърлят този прах в очите, за да им играем по свирките и да ги оставяме да си играят игрите безнаказано. Една от тези игри е националното самоопределяне и то се приписва на Левски. Ето какво е казал самият Левски: Национално самосъзнание се гради върху културните ( в най-общ смисъл) и духовните постижения на един народ. За тях имат нужда да научат децата от трети клас...

Увреденото дете е урок и изпитание, което не се дава на слаби... Свещеността на семейството е замислена, за да се осигури поне относителна самостоятелност и комфорт на двама заживели заедно да преодоляват своите лични трудности и учат своите уроци заедно. Прилича ми на клетъчната мембрана...

Ще споделя само своите лични впечатления. Можете да четете Завета колкото искате без да усетите и постигате каквото и да било - това е книга, която започва да работи само ако наистина имаме нужда от нея и сме влезнали в нейните вибрации. В такъв момент човек има усещането, че Силата го е понесла с любов и грижа на ръцете си и лекува душата му. След това човек се усеща по-стабилен и защитен и може би още нещо - по-спокойно осъзнава и приема Божията воля за себе си и своя свят в момента. Утихва хаосът на личните мисли и желания и предположения, стопяват се всички "трябва" за себе си и света. Е, след този мощен психотерапевтичен ефект душата вече е в състояние да овладее ситуацията и да открие доброто в злото и изхода от "зазиданата стая". Има доста какво да се каже и за влиянието на книгата отвъд психотерапевтичния и ефект, но засега не мога да споделя стабилен краен резултат по това... Аз лично нямам постижения с четене по някаква схема - по-скоро интуицията ми ме довежда до книгата (тя винаги стои на точно определено място в библиотеката ми). Чета според предназначението на отделните лъчи и начина, указан в послеслова. Прави ми впечатление, че са нужни няколко последователни сеанса, за да се стабилизира ефекта.

Хубаво ще бъде да уточним какво имаме предвид под семейство: - брак, отбелязан в регистрите на държавните инстуции (законен) - съвместно съжителство и близост между двама не-родственици - роднински връзки по кръвна линия (или осиновяване)

С благодарност към Ина за красотата, на която за съжаление се любувах само от снимките във фейсбук. И с молба да публикува каквото тя прецени за най-подходящо тук. За своите макар и далечни впечатления - само няколко думи.. От пъстротата, първичността и закачливостта на Матриархат, през феерията и вълните на фантазията и музикалната вселена на колекцията Сатен, Ина отново ни потопи в съвсем различно измерение - загадъчната красота на черния цвят и на строгите линии. Преди да видя, да усетя моделите от тази колекция, съм приемала този стил скептично и донякъде неосъзнато и (сега разбирам) до голяма степен с наложено от възпитанието ми - "това не е моят свят". След беглото докосване само до фотосесията, останах с усещането за разпадаща се убеденост в своите ценности и с безмълвието на дете, открехнало за миг тежката театрална завеса, в полумрака зад която стаени очакват да бъдат открити и преживяни светове, до които фантазията все още не се е добрала... Благодаря ти Ина!

С огромна благодарност към нашия модератор - Александър - отварям тази нова тема, която се надявам да бъде от полза на всеки човек в нужда и търсещ помощ. Усещахме неразположение, парене в очите, леко дразнене в гърлото, но нямахме температура или други отчетливи признаци - имуностимулиращите храни и билкови препарати най-вероятно ни помагаха, но не достатъчно. Два дни с капките, които ни даде Alexander , бяха достатъчни, за да се отърсим от досадна и затегнала се във времето инфекция. Какъв е принципът, по който хомеопатията се справя със стрептококовите инфекции? Могат ли да се комбинират антибиотично лечение с хомеопатично или си пречат? При какви състояния и на какъв етап от инфекцията е ефективна хомеопатията? Благодаря предварително за отговорите. Предполагам, че останалите потребители ще зададат и други важни въпроси и ще споделят опит.

Котката яде трева и то често. подбира я внимателно и се лекува с нея. Кой се кани да убеждава котката да не яде мишки? Това си е самоубийствена глупост - тогава кой ще ни пази от пълчищата мишки? В природата си има равновесие и Небето си е определило как да се поддържа то. Във всеки случай, обаче, не Небето е определило животно да расте в клетка и да бъде тъпкано с химия... Но кой каквото прави - на себе си го прави....