Донка

Тема за всичко, което в останалите подфоруми се приема като безсмислен чат.....

Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки. “Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! “Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока за цял живот ще ви държи влага.” И още много от моите любими врабчета... ​Йордан Радичков

Прекрасна тема за размишления! Ако ние сложим в съзнанието си нещо, написано с черно мастило от друг човек като мярка за нашата лична духовност и ценност, то дотам ще ни е философията и проповядването - ще сме роби на черното мастило в ръцете на другите хора. Или силата на черното мастило и на другите хора сме я дали ние самите. И аз съм забелязала, че хора, които доста "махат с ръцете като актьори" и проповядват на другите как трябва да се живее, всъщност самите те са силно зависими от мненията на същите тези други...

Примери има много - и всеки има право на лично мнение, но да се генерализира, че подобни проблеми се коренят в неадекватното мъжко присъствие в семейството на детето, не е коректно, не е професионално и преди всичко - не е истина.

Макар срещите да стават все по-трудни по обективни причини, предлагам отново да опитаме тази година. Какво ще кажете за дестинации, които са лесни като достъп и сравнително евтини, в същото време - привлекателни като природа, забележителности и туристически комфорт? Например: Копривщица Сопот Узана Подбирам в сърцето на България, за да имат възможност да дойдат хора от всички краища на страната без да им се налага да пътуват много и да отсъстват от дома и работата си за повече от 2-3 дни. Можете да давате и други предложения от този район на България Опитът от миналата година показа, че морето не е много добра дестинация за такава среща - особено лятото. Така че предлагам да не отвличаме дискусията към плажовете, а да се възползваме преди всичко от възможността да се срещнем и поговорим, да се опознаем, да попеем и поиграем Паневритмия и защо не - да организираме полезни за всички занимания по основните теми на форума - астрология (Йордан прави безценни семинари!), Хранене - с новия модератор Георги Балджиев, Прана - с Креми, Ина - с изкуството, и каквото още се сетим, и който е там. Хайде, очакваме предложения за място и дати

Съгласна съм. Опитът и наблюденията ми сочат, че има много момчета, които са отгледани само от майките си и са станали истински мъже - отговорни, грижовни, спокойни и разумни съпрузи и родители. Един от тях е моят братовчед, например. Същото важи и обратно - случва се бащи да отгледат отлични съпруги и майки. Колкото до семействата с двама родители - понякога дори добрите семейства имат проблемни деца. Не може да се извежда правило и закономерност по полов признак и наличие или отсъствие на единия родител. За обратните случаи на негативно влияние не ми се иска да говоря в тази тема.

Божидаре, моля цитирай ми къде съм казала, че децата, които го обиждат са недостойни. Няма недостойни - има неподходящи и това си е съвсем нормално. И няма нужда той да се опитва да приспособява групата към себе си - според мен за детето ще бъде много по-полезно да разшири и обогати контактите си със свои връстници с общи с неговите интереси и занимания.

Благодарности на отговорилите приятели - съгласна съм с тях. За мен реакцията на детето е напълно закономерна. Диди е права - намесата на родители и учители във взаимоотношенията между деца на тази възраст ги подобрява външно, но ги влошава реално. Той се чувства самотен, защото е затворен в изкуствената група наречена "паралелка". Тъй като повечето деца приемат тази група като свое второ семейство - докато са малки, те трудно успяват да се откъснат от зависимостта си с нея като пораснали вече момчета и момичета. От една страна усещат нуждата да общуват с други деца и да търсят себеподобни, от друга им се струва (и често умишлено им се внушава), че това би било предателство и изневяра спрямо старата група. Поставено между две злини, често детето избира по-малката - да се подчини на ценностите на старата група, с която е свикнало, да търпи дискомфорта, самотата, да се опитва да се нагоди към лидиращото ядро. Това, обаче в дългосрочен план е по-вредната за него перспектива. Така цял живот то ще оставя лидерите на групите, в които е поставяно не по негов избор, да управляват личността и живота му. Няма да събере куража да опита свободата САМ да избере приятел и своя комфортна среда. С риск да повторя себе си и другите писали: Вместо да "оправяте" отношенията му с настоящата му група, покажете му, че няма нищо страшно да бъде свободен и че светът е безкраен, в него има много най-различни хора и със сигурност някъде го очакват приятели, които мислят и чувстват подобно на него и с които ще му бъде пълноценно и приятно. От него самия зависи как и кога ще ги открие - важно е да опитва. (Моят син успя.)

Добре дошла sv70 и благодаря за темата. Преместих я в педагогическия форум, защото тя засяга взаимоотношенията на децата в училище и отношението на родителите и учителите. Не съм съгласна с написаното от Божидар. Познавам много интелигентни момчета, които не проявяват изброените от него "мъжки" черти и въпреки това са много по-мъжествени от грубияните. Те не крият агресия - напротив, спокойни са и превъзхождат много свои връстници по способностите си. Естествено, предизвикват ревността на "алфа-мъжкарите", които се опитват да ги извадят от равновесие и да ги смъкнат до своята енергетика. Мисля, че не е нужно да натискате момчето да става "мъжествено" налагайки му етикет за мъжественост - човек, който може да се бие. И не е задължително непременно да е някакъв силов или физически натоварващ спорт - може да бъде красиво съчетание на физика с интелект и изкуство - ориентиране, танци, велотуризъм и други подобни. Вашето дете е узряло да вижда в спортните занимания не състезателността и първичните инстинкти за победа над съперника, а удоволствието от физическата активност и допира с природата. То заслужава да бъде уважавано и поздравено за това. Това са децата, които ще ни изведат в бъдещето. Съветите, които бих ви дала като педагог допълват съветите на Креми от мнение 3. - позволете, стимулирайте и съдействайте на сина си сам да открие с опити и отказване своята група от деца, в която ще се чувства себе си и на мястото си, без да се налага да се повдига на пръсти, да се защитава и да се нагажда, за да бъде приет. Намери ли я, проблемите с останалите или ще изчезнат, или вече няма да имат влияние върху него и самочувствието му. Възрастта на сина ви е характерна с това, че се променя референтната група (авторитетът) - на мястото на семейството идват връстниците. - самите вие не преувеличавайте закачките на другите деца - обратно - научете го да не приема нищо от това, което се опитват да му причинят, лично, а само като начин на общуване на другите. Тези деца не са намерили друг по-добър начин да обърнат внимание върху себе си и да се откроят. За съжаление все повече деца губят интерес и мотивация да ходят на училище. В тази тема е посочена една от причините. Нашата система на насилствено анти педагогично задържане на децата в една постоянна изкуствено създадена група, наречена "паралелка" тормози и учители, и деца и е основна причина за агресията и на двете страни.

Лекарите най-после казват истината за рака. Съжалявам - засега е само на английски Допълнение от Креми: превод http://analizator.eu/archives/6226

Като член на екипа се чувствам длъжна да взема отношение по казуса за рекламата и саморекламата. 1. Темата, както и целият форум са замислени с цел популяризация (т.е. вид реклама) на изкуството. 2. Това, което отличава популяризацията от търговската реклама е предлагането срещу определена цена. Ако все пак сте го забелязали някъде, моля да ни сигнализирате. 3 - Ина вложи с любов своето време, сили, знания и умения да създаде този форум, след което се оттегли, за да се посвети на своя професионален път. Щастливи сме, че тя е била и все още неформално е част от нашия екип. Благодарна съм и за времето, което е споделила и все още споделя с нас, въпреки, че и се налага да го откъсва от натовареното си ежедневие. 3. Ще се радваме всички - и екипа и потребителите, ако вместо да се постараем "на Вуте магарето да умре", да доведем тук още такива "магарета" на други талантливи автори. И това, според мен, наистина би заслужило званието съзнателен живот.

Мисля, че е излишно да се правят догадки и на тяхна основа да се произнасят съждения и съвети. По-разумно е всеки да зададе на майката въпроси, които биха насочили и четящите, и самата майка към верния път за спасение и оздравяване. Пубертетът е трудна възраст - още повече сега - и все пак има много начини детето и родителите да преминат през изпитанията. И все пак всеки случай и човек, и семейство са строго индивидуални. Моите въпроси са: - Проявяваха ли се признаци на нарастващо безпокойство още в ранното детство или състоянието е внезапно отключено от някакво събитие и/или преживяване? - Опитвали ли сте хомеопатично лечение, цветни есенции на д-р Бах или лечение с прана? - В какво се изразяват взаимоотношенията на детето с членовете на семейството и с кого извън семейството общува то? Какви са личните занимания, с които то предпочита да запълва времето си? каква е физическата активност на детето и колко време и как прекарва сред природата?

Ако разсъждаваме по подобен начин, би следвало нашите студенти и сънародници (не престъпния контингент) да бъдат изолирани и при първа възможност върнати. Също в исторически план би означавало да изолираме и да ограничим раждаемостта на семейства от еврейски, арменски, гръцки произход, които отдавна са се интегрирали и са наши близки приятели, създават често семейства с български партньори. Планетата постепенно се освобождава от границите си и може би това ще ни помогне да станем по-разумни и по-милосърдни.

Всъщност на времето зададох този въпрос в заглавието на темата, защото в цяла поредица от други теми и в други подфоруми се раздаваха квалификации кое е и кое не е духовност и дори се появи понятие "духовен човек". Кое от двете - квалификациите или въпросът на темата е уникално тъпо... отделен въпрос и нека всеки си има своето мнение. За баба ти, къдриците и твоята обич - това беше кратък, точен и изчерпателен отговор.

Много верни неща има в клипа, за съжаление. Бедата е в самочувствието, което добива собственикът на един такъв телефон - да го ползват за тях е синоним на "една класа по-нагоре", а другите занимания влизат в категорията на "скучни, глупави, старомодни", вкл. четенето на книги. Докато един ден с гордост не заявят, че не са прочели нито една книга.

Като вегетарианец винаги съм се учудвала на диетите, които включват голямо количество месо. Каква е тяхната логика и няма ли друг начин да се постигне същият ефект? Вторият въпрос - за картофите. В някои диети те са почти напълно изключени - какво ги прави "вредни"?

Благодаря на последните двама публикували! Без прилагане за мен духовността е просто "лаф да става". Бедата е, че често "лафът" се приема за действие, за признак на израстване и просветление.... Обратното също е заблуда - добро-деятелство, но дали само с добри вътрешни импулси? Явно духовното е в хармонията между двете. А такива гръмки формули от типа "свободата, в която човек живее, е илюзия" - старо, познато и мотивите добре известни...

Филолог съм, двоен. Великият професор Боби Симеонов ми преподаваше езикознание. Имам отличен на изпита. Благодаря все пак

Пазя се да давам определения и обобщения - предпочитам да си споделям размисли в този момент, идеи, които ми са се въртяли, опит... Имах предвид нещо, което е добре известно и описано в невролингвистиката. Всяко понятие има референтен индекс в реалността на говорещия. Например "студено" в езика на ескимосите реферира към температури под -10гр, на средни ширини - към т. под +10 гр, на екватора - към темп. под 18гр. Елемнтарен пример, но това е принципът. В този смисъл понятията са обобщения и ако не се поддържа референтният им индекс, рискуваме да започнем процес на обратна референция и взаимно рефериране на понятията. Това е границата, зад която езикът от добро се превръща в зло. Пример за обратна референция и взаимно рефериране на понятия (реален): - свободен означава да можеш да си правиш/мислиш/чувстваш каквото ти намериш за добре в момента - т.е. обратното на ограничен от нещо. извод: ако аз успея да накарам другите да правят каквото ми е нужно, аз няма да съм принуден да се грижа за закуската си и така ще съм свободен да си играя комп. игра. извод: свободен е човек, който може да накара другите да направят това, което той има нужда, но не желае или не може да направи сам. от този извод следва съответното поведение и естествените проблеми и разочарования и конфликти. Оздравителният процес се нарича възстановяване на референтния индекс. 1.Кое точно те ограничава, когато искаш да играеш комп. игра, но си гладен, а няма закуска? (момчето е на 12 г.) - Някой не е приготвил закуската. 2. Кой е този някой? В къщи са баба и мама, но тук е леля.(аз) 3. Защо тя не е приготвила закуската? - Не знам... (пита) защото леля е оставила продуктите в хладилника, за да може момчето да си избере и закуси каквото му е сладко и да си го приготви по неговия начин. Иначе рискува да приготви нещо, което не е по вкуса му (изпробвано е с негативен резултат). 4. Защо момчето не е приготвило нищо, дори не е извадило продукти от хладилника? - защото .... това ще му отнеме ценно време от играта на компа. И защото винаги го е правил някой друг вместо него. 5. Връщаме се на въпрос 1 - ограничава го липсата на умения да си приготви сам закуската и желанието да ползва повече време за игра. 6. Защо му липсват умения? - защото други са вършили това вместо него; т.е. свободата започна да звучи като ограничение 6. Как да се премахне това ограничение? - да се научи да си приготвя закуска от наличните продукти сам както на него му е вкусно. Съвсем си е по темата, според мен. Духовно разбирам под поддържането на хармонична референтна връзка на обобщенията (необходимото зло) с конкретиката на всяко едно обобщение. Но Божидар дори не направи опит да ми отговори на въпросите. Интересно ще ми е. И мисля съвсем ще е по темата.

Генерализации: 1. Съвременният човек - конкретно кого имаш предвид? Може ли пример и някакви отличителни особености, които разбираш под съвременен човек? 2. безброй - колко точно - на час/ден/седмица 3.глупости - може ли пример за една конкретна глупост на един конкретен съвременен човек? 4.използва термини - кой точно и кога? може ли да се твърди, че всеки човек използва термини и всякога ли те са излишни? 5.светлината, в която живее - може ли пример за една светлина, в която един конкретен съвременен човек живее? за да схванем за какво иде реч? 6. за кого тази светлина е илюзия - за човека, който живее в нея или за наблюдателя, който не живее в илюзията? наблюдателят не спада ли към съвременния човек? 7. какво се има предвид под животът, който е илюзия - рутинни операции, отношения, мислене, поведение, планиране и т.н. Може ли пример за живот, който е илюзия? 8. свободата е илюзия - за чия и за каква точно свобода става дума - може ли пример за едно разбиране на свободата, което лично ти смяташ за илюзия? май не трябваше да си губя времето за това, но може би имаше нужда... дано. Ти знаеш как се нарича, нали?

Много генерализации... Духовността, си мисля, е обратното на генерализациите, макар и да не изглежда така.

Мисля, че объркването идва от първата част на имената им - астро.. Втората съдържа същността им и разликата между тях. - логос - всеобща закономерност, разумна основа на света, висш разум и др.), като в Стария завет логос означава божествено начало (Бог Слово), а в Новия завет логос се отъждествява с второто лице на Светата Троица и означава въплътения Божи Син Исус Христос. - номос (νόμος, nómos; pl. νόμοι, nómoi) - закон - законите за движението и съществуването на небесните тела (нямат връзка с човешкото битие.

Хилядите семейства от турския етнос, които комунистическата партия и държава прогониха през 1989 също мизерстваха с месеци в палатки и в колите си на опашката към граничния пункт. Те почти всички бяха интелигентни, добри и трудолюбиви хора - всички, които познавам лично и които бяха изселени тогава са и все още са такива и са ми приятели, дори още по-големи сега. Имаше много хора с добро образование и специалисти в професиите си, с няколко езика... И сега сред сирийците има много такива, които не идват, за да просят и да крадат, а за да работят и да се уважаваме. Има и такива, които търсят път към свои роднини в други европейски страни, но този път минава през бежанския им статут.... Така че, моля не сравнявайте всички сирийци с лумпенизирани членове и прослойки на нашето национално общество. Както на времето нас - хасковлии се опитваха да ни убедят, че всички, които емигрират в Турция, го правят доброволно и мислят злото на България и нас-българите, забравяйки, че ние се познавахме и живеехме десетилетия врата до врата и бяхме приятели.

Отличен пример за синархия, благодаря! Ако следваме принципа на организма, т.е. ниво 1 на йерархията - клетка ниво 2 - орган (съставен от клетки, но вече качествено ново образувание) ниво 3 - организъм (съставен от органи, които са съставени от клетки), но вече качествено различно образувание дотук следва, че всички живи организми сме на едно йерархично ниво - т.е. между нас самите няма йерархия, а само разновидности кое е ниво 4 - т.е. по-високото от нас йерархично ниво, в което сме включени?

Вярвам ви. Вие може би имате дете на възраст 7-11г. Хайде да направим ЧЕСТЕН експеримент. предложете му да прочете 20 страници документална историческа литература и наблюдавайте процеса и резултатите.