Донка

Истинското позитивно мислене не е бягство от действителността. То е по-внимателно осъзнаване на действителността. То не е положително, защото отхвърля и скрива в пясъка главата си от всичко, което квалифицираме като отрицателно. То е положително, защото в основата си изисква да подхождаме към фактите с положителна емоция,която носи име благодарност. Ако сме честни към себе си, ще признаем, че ни се е случвало да даваме негативна оценка на иначе положителни неща, ако в момента на оценката по някаква причина сме били в негативно емоционално състояние. След неутрализиране на емоцията и/или промяната и на положителна по друга причина, оценката ни може тотално да се промени. Сякаш "проглеждаме" за истинската същност на неутралното събитие или явление. Битието е пъстро и винаги е съпроводено с илюзии и разбиването им. Илюзиите могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. Познавам много хора ( в това число съм била и аз в миналото си), които смятат себе си за самотни и необичани, но в същото това време не забелязват и не отчитат приятелските чувства и отношение на много хора около себе си....

Обичайте и ценете Този кратък странно звучащ съвет стои на началната страница на Портала вече няколко часа. Заинтригува ме и потърсих беседата, от която е взет - съвсем навреме... Как разбирате този съвет? Възможно ли е да обичаме човек, който не ни обича, и как се получава това? Имали ли сте подобни случаи в живота си?

Още една страница с много полезна информация за детоксикация: Химиотерапията натоварва и затруднява функциите на черния дроб и непременно трябва да се намерят начини да се облекчи и чисти редовно. Отлично и изпробвано през вековете средство е маслото от бял трън. Няма да давам линк, защото в нета има много препарати и в аптеките също. Ние лично предпочитаме на капки.

Е, добре, бях решила да не споделям лични неща, но явно ще трябва. След като прочетох книгата и този случай, аз като една не съвсем вярваща Дева, реших да приложа, да изпитам правдивостта на твърдението. Имах доскоро голям проблем - откакто се помня мразя много да се снимам, мразя да гледам снимки с мен и това ми нанася винаги много голяма травма. 45 години живях с комплекс за малоценност на основа външност. Големи беди ми докара и на мен и на близките ми. Успях да се отскубна от мъртвата хватка и ми беше останало само това - снимките - само те имаха силата пак да ме изправят на ръба на пропастта. Върнах се назад в най-далечните си спомени и.... си спомних! Била съм сигурно на не повече от 4 години, защото това са ми първите бледи спомени изобщо. Заведоха ме в някакво фото да ме снимат и аз много се вълнувах, представях си как ли ще изглеждат снимките ми. Имах много снимки, които баща ми беше правил, нооо - това беше друго! Едва издържах да минат дните и чаках баща ми на вратата - с трепет отворих плика, очаквайки да видя нещо, което бях виждала в детските си книжки и списанията на родителите ми. Но, нали се сещате вече, че аз съм била на 4 г. през 1963 г. - времето на чернобелите снимки и то с директно да си кажем лошо качество. както се казваше - "маймун-фото". Е, и като добавите, че това е било някакво забутано хасковско фото ... можете да си представите какво са видели детските ми очички. Меко казано бях в шок три дни. Плаках, сънувах кошмари - никой не можеше да ме успокои, защото на снимката бях видяла някакво странно грозно по моите представи същество. Сигурно са се опитвали да ми обяснят, че снимката е с лошо качество, но как да разбере това едно 4 годишно момиченце. В главицата ми биеше една страшна камбана "Аз съм много грозна!" После случката с фотото потъна, но остана камбаната. И биеше в главата ми до 45тата ми година, когато успях да я преодолея по друг начин. Явно коренче е останало до тази нова година, когато си спомних всичко това и сега, на 55 години осъзнах ИСТИНАТА - онази детска снимка е била НЕКАЧЕСТВЕНА, а аз съм си била едно нормално момиченце. Е, не красавица неземна, но като всички малки момиченца - със своя собствена красота. На следващата сутрин излезнахме в Берлин на разходка с Емо и когато той насочи фотоапарата към мен, не усетих старото свиване на стомаха.... Бях щастлива и .... след третата снимка Емо ме погледна изненадан и ме попита - "Донче, какво се е случило с теб?" Аз не бях споделила какво мислих през нощта.... Ето това е - истински случай... пресен, пресен...

Гаденето, което се предизвиква от химиотерапевтиците заради унищожаването на бързо делящите се клетки в червата, може да се овладее с препарати като Зофран, например. Много е важно храненето преди, по време на и след вливанията. източник Сериозен проблем може да бъде и упоритата констипация (запек), защото задържането на токсините в червата дпълнително токсикира организма. На ВСЯКА цена тялото трябва да се освобождава от отпадъчните продукти, защото именно те са, които предизвикват най-сериозната травма върху него. Задължително е да се приготви клизма в краен случай и да не се чака прекалено дълго. По системата на д-р Герсон клизмите се правят със слабо чисто кафе (био желателно) - твърди се, че то отваря каналите и изчиства по-добре храносмилателната система. Дулколакс има добър ефект, но е много важно да се приемат успоредно с него сокове от - моркови - по 500 мл на ден мин. (не наведнъж, за да не се претовари системата) - червено цвекло!!! изключително важно! - избират се по-големи глави, те имат повече сок и той е по-вкусен. След изцеждането е желателно да престои известно време в хладилник, за да има по-мек вкус. Ако не е свикнал човекът, се започва с малко количество, но е добре да достигне до 200-300 гр. на ден мин. Тук има много добри препоръки също: Един много добър български препарат! МАОЛО при химиотерапия и лъчелечение И още един отличен български препарат, който оказва вълшебно действие на имунната система и въобще на организма! Натанал За съжаление, в нашия случай лекуващите химиотерапевти не помагаха особено нито със съвети за храненето, нито за стабилизирането на организма. Нищо добро не мога да кажа за тази система. Всичко, с което помагахме на организма беше търсено и събирано капка по капка от нас самите. Така че, ако лекарите ви казват, че нищо допълнително не ви е необходимо и можете да си продължите стария начин на хранене и по време и след химиотерапия, не им вярвайте. Те просто не са специалисти по лекуване, а по убиване на тумори. Нямат вина. Търсете лекари, които лекуват хора. По-горе съм ви написала две имена, но не са само те. Цонка Даскалова също е известна сред хората, минали през тези изпитания и името и се споменава от всички с благодарност. Много е важно да не се трагедизира и демонизира химиотерапията, колкото и демонична наистина да изглежда тя. Филмите и страховитите разкази за ужасни страдания са натрапили едва ли не фатален образ на тази процедура. Факт е, обаче, че лично аз познавам хора, минали през нея с кураж и спокойствие, непременно поддържали паралелно с нея процедури за изчистване и укрепване на тялото, променили коренно начина си на живот, мислене, хранене, движение и... здрави вече повече от 15-20 години. Едната от тях е моя близка, която мина през това на 40 г., а сега е на 82 и има правнук.

О, има - всъщност това е голямата истина. Човек трябва да го преживее, да осъзнае преживяното адекватно, за да разбере Голямата Истина , скрита в тези кратки думи - във всяка от тях и във всичко, което стои зад тях. Наскоро четох една много интересна книга, в която се развиваше една добре известна теза за психотерапевтичния ефект на осъзнаването на събития, които са се случили в ранна възраст. Там, обаче, имаше едно обяснение, което не бях срещала или на което явно не съм обърнала внимание досега. Ключът беше не в самото връщане и осъзнаване на случилото се, а в осъзнаването на лъжата и истината, която е останала вътре в психиката ни в резултат на това преживяване (стресово като правило). Ние сме били малки и не сме можели да осъзнаем истината тогава и дълбоко в подсъзнанието ни се е загнездила изкривена някаква лъжа. Имаше примери - момиченце на детската площадка е ударено от топката на други деца докато копае нещо в пясъка. Стреснато, то плаче, майката го успокоява дълго.... Сцената минава и се забравя, защото едва ли е имало дете, което да не е преживяло нещо подобно. Години по-късно жената дълго се опитва да живее с постоянни подозрения, че някой ще я нарани неочаквано и в гръб.... докато осъзнае, че подсъзнанието на детето е изтълкувало и запомнило случката с топката! Нямало е как детето да осъзнае незначителността и случайността на удара в гръб - малко е било, а когато е пораснало, лъжата вече е била пуснала корени. Когато жената осъзнава истината за удара, светът и внезапно се променя..... Освободена от лъжата за "коварните удари в гръб", жената се ражда отново за истинския живот... Ще кажете - има удари в гръб - ами не, като се замислите, всички те са всъщност случайни топки на други деца, които си играят на нещо около нас....

Полезни съвети при наложила се химиотерапия можете да намерите тук: http://anticancer-bg.com/complications/side-effects-chemotherapy http://health.bg/7813/pri-himioterapiia-organizmyt-se-nujzdae-ot-pomosht Тук също съм намирала интересни и полезни съвети: http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=rak&Number=1950064700&page=&view=&sb=&vc=1 на английски: http://www2.mdanderson.org/cancerwise/2014/02/advice-from-patients-on-preparing-for-chemotherapy.html Рискувам да бъда обвинена в реклама, но тук смятам да го преживея... Ние сме много благодарни на доц. Влади Манев - клиничен имунолог в областта на онкологията, чиито съвети и предписания бяха безценни по време на две от вливанията - те преминаха леко. Също сме благодарни на д-р Димитър Пашкулев за съветите и консултациите за всичко, свързано с укрепването на имунната система и детоксикацията. Книгата на Генадий Гарбузов "Антиоксидантно лечение на рака" също е много ценна, но самият автор посочва да се направи консултация със специалист за конкретния случай и човек. Ще ги откриете в гугъл.

Малко история: Уикипедия Приблизителен превод лекарствата за химиотерапия първоначално са получени при експерименти с азотно-горчичен газ по време на Първата и Втората световни войни. Било забелязано, че излагането на горчичен газ (иприт) унищожава бързо разрастващи се тъкани и особено белите кръвни телца. Затова предположили, че тези отрови могат да убият раковата тъкан, тъй като ракът се развива бързо. Започват да вкарват венозно и ефектът, макар и временен, бил забележителен. ... разработват се все нови лекарства, което е разраснало в мултимилионен бизнес, но принципът и ограниченията на това лечение си остават същите каквито са били в самото начало. Или това "третиране" (какъвто е английският термин) всъщност не е предназначено за лекуване, а за смаляване на туморната тъкан и спиране бързия и растеж. Лечението на организма всъщност лежи в съвсем друга плоскост и е със съвсем различни средства. Ако наистина се налага химиотерапия, то ЗАДЪЛЖИТЕЛНО тя трябва да се съпровожда със засилени грижи за имунната система на пациента и специални хранителни режими и добавки за детоксикиране, облекчаване и възстановяване работата на червата и черния дроб и възстановяване на кръвните клетки до тяхното нормално състояние. Алтернатива на химиотерапията е естествената апоптоза (самоубийство) на увредените клетки, което все повече се налага в официалната медицина и е методът, който е най-предпочитан от останалите стотици вече и доказали ефективността си алтернативни методи.

И ние свикнахме с него и си го хапваме с удоволствие.. Много добре ми се получава като си сипя малко току-що смлян в пресен сок моркови. Има и още един вкусен начин. Ако пасирате добре плод и добавите в него лъжица прясносмляно ленено семе, после оставите да набъбне, ще получите превъзходен кисел!

Много е важно. И не просто усмивка. Много е важно човекът да промени свои ценности от миналото и да открие това, което обича и желае да прави и начинът на живот, който го прави щастлив. После, вместо да се опитва да се бори със смъртта (което често му се натрапва от лекуващите и роднините) и така да я прави по-страшна, по-разумно и ефективно е да се научи да живее по нов начин, той самият да бъде нов човек... Днес прочетох нещо подобно в книгата Анти Рак - нов начин на живот. Отлична книга! Хубаво е всеки да я прочете, не само пострадалите.... (То остана ли семейство, което да не е пострадало?)

Започна да ми липсва вече. Може би защото тази зима не посещавам курса по лични причини. А може би защото се усеща вече приближаването на пролетта.... Още не мога да се организирам със заместването...

Не е добра идея да смесваме генетични изследвания с политически проблеми, според мен. Влиянието може да се оказва и съвсем без тях. Освен това в списъка са включени и етноси, които се смятат за част от славянската група безспорно. Поради тази причина ще се наложи да променя леко заглавието на темата, за да не звучи подвеждащо. Има и друг важен момент - славяните никога не са били монолитна етническа формация и винаги са се състояли от много различни племена. Те са наричали себе си "слов-яни", защото близостта на говорите им е позволявала да се разбират помежду си по-малко или повече. Съседните си племена те са наричали "немци" - т.е. "неми", защото езика на романските племена е съвсем различен. На мен лично особено ми допада тезата в този източник - най-вече позоваванията на проф. д-р Асен Чилингиров и Професор д-р Ганчо Ценов, които потвърждават генетичните маркери.

Чела съм и съм слушала защитени напълно логично и с научни аргументи и двете тези - че рибата принадлежи към вегетарианското меню и обратното. Вие за каква храна я смятате и защо? Интересно ще е да споделим и опита си. Аз лично хапвам риба рядко - 1-2 пъти в месеца, вкусна ми е и съвсем не я усещам като месото. Може би си внушавам. Не чувствам непременно необходимост, мога и без нея. Повече от веднъж в седмицата, обаче, би ми дошла в повече.

Добро уточнение, но като се размислям сега, ми се струва, че ще е интересно да ги видим и дискутираме в двата аспекта едновременно. А дали са два?

Аз го разбирам като "да се усмихнем там, където ни се струва невъзможна усмивката" - което е разумно.... Хубава тема! Благодаря! Ще се включа по-късно...

В другата тема за МОЛовете няколко пъти се говори за консуматорското общество. Някои виждат в него Злото, други нямат против и го смятат за нормално стъпало в развитието на цивилизациите, трети го възхваляват с думата "прогрес" и дори финансират програми от типа Консуматорска класна стая. Какво е вашето мнение?

Съжалявам за отклонението, но не се сдържах. Много ме "разтърси" анализа на Божидар. Всъщност има място за всички под слънцето - и за интелигенцията, и за псевдо... за всички грее слънцето. Проблемът започва, рискувам да се повторя, когато една прослойка от всички нас (в случая търговско-финансово-икономическата) се опитва да обсеби и яхне всички останали под благовидния предлог, че им прави "добро"...

Лелеее, чалгата трябва да е във възторг! Колко интелигентско заклеймяване на тъпите ЕнтелЕгенти, които отказват да въртят д-та, ама щото са им дебелииииии, а нашите са гот! И не чи ни щат да се украсят като енна дама, ама нямат мангизиии като нас да си спретнат инно шопинг разлабване, рилакс ли му викаха бе...?

О, това наистина е прекрасно - за книжарницата... Значи има надежда... На въпроса на Божидар - Ако искам да се отпусна, не гледам филми, а отивам на разходка сред природата или пея или танцувам...Една слаба наивно скроена и с посредствена игра комедия ме натъжава или дразни. Филолог в това отношение е диагноза - рентгенови очи. Както Ина се наслаждава на картините, но... с очите на художник, не с моите, а музикантът не чува и не изпълнява музиката като мен... Пазруването и стълпотворенията, огромните сгради не ме отпускат - обратно напрягат ме... Разликата между Портала и МОЛа е капитална. МОЛът все пак е създаден и функционира като ТЪРГОВСКА ПЛОЩ. Аз не съм противник на МОЛа, пак повтарям, а на МОЛ-културата, която инкорпорира (прибл. превод - въвлича ) в себе си и заразява със своята естествена същност други сфери на човешката дейност, които нямат търговски характер. Някак се опитва уж давайки място на каквото той си избере от тях, да ги превърне незабележимо в "маркетинг". За свободата - точно молът я вкарва в черните картонени калъфи от видеото на Ина, но те са накичени с балончета и дрънкулки, лъскави са и създават илюзията, че имаме избор.... За многообразието и пъстротата - ами предпочитам пиците и ястията, излезли изпод ръцете на един млад хасковски майстор, който с любов ги прави всеки път с особен и различен вкус, и обичам да го гледам в неговото малко ресторантче в Градската градина на Хасково - непременно опитайте, когато дойдете в нашия град. Не мога да си представя неговата творческа индивидуалност в МОЛа - ще се изгуби заедно с уханието на неговите ястия сред стълпотворението на Вавилона ... В своето ресторантче той работи заради удоволствието от своя труд - в МОЛа работят за заплатата, за оборота, за наема. Нека има МОЛове, но нека има и малки ресторанти и магазини всяко със своето неповторимо излъчване. Нека всичко си има мястото, мярката и хармонията, а не да се опитва да проникне и завземе всичко и всякъде и да наложи себе си като монополист и да се опитва да ни замести всичко друго със себе си...

Поздравления, Ина! Сега позитивната ми нагласа ме изкушава да си мисля: "А защо кукленият театър да не е в МОЛа, например?". Обаче нещо вътре в мен някак се чувства зле при тази мисъл и аз се питам защо... Може би защото присъствието на манекени, стоки и цени, на реклами и продавачи, което си е хубаво за един магазин, ще сложи една особена сянка върху театралното пространство с неговата особена атмосфера... Сякаш ние ще "купуваме" представлението, а няма да го живеем.... далеч съм от мисълта да смятам търговията за нещо лошо, ниско духовно и прочие, моля да не бъда разбирана и тълкувана превратно. Те си имат място в живота ни, но само тогава, когато аз почувствам нужда от някаква вещ, в това число и книга. Нямам нищо против красивите магазини, учтивите продавачи, професията им е полезна и добра. Но не мога да приема, че пазаруването е начинът да си прекарам добре времето или дори да се разтоваря от стреса (ужас-шопинг-терапия, само не ме убеждавайте, че е наистина терапия. Толкова е терапия колкото наркотикът е средство за освобождаване от стреса...) Няма никога да се съглася, че отивам на кино, за да се видя с приятели и да се отпусна, да зобам пуканки.... Аз отивам на кино, за да видя ФИЛМА! Или ние не говорим за зло - търговия, но говорим за смесването на ценностите и на същностите.... Ох, как добре разбирам, че това е оригинален "маркетинг" и привличане на клиенти, но, боже мой, нали няма да мислим за човека до себе си като за клиент на еди-кой-си МОЛ??? Защото ако това ни чака, се сещам за мрачните пророчества на Оруел и за принципа: 1984

Мисъл за деня - 14 януари Който не разбира това Учение, отива в друга крайност, очаква всичко от Господ – значи ако Бог мисли за теб, ти не трябва да работиш. Не, това е крива философия. Бог ще промисли за мен само когато насадя 200-300 дръвчета; Бог ще промисли за мен, когато завърша университет; Бог ще промисли за мен, когато работя на лозето и стана опитен лозар; Бог ще промисли за мен, ако познавам добре занаята си. Господ промисля за Своите разумни деца, които учат добре и Го слушат. Всеки от вас трябва да знае по едно изкуство и по един занаят, не е достатъчно само да се молите и мечтаете. Дерзайте, Аз Съм 13 май 1923 г. Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

О, МОЛовете докопват доста, вярвайте ми, просто нищо не може да се измъкне от безмилостната им хватка. Моя ученичка - рускиня се върна от Москва. Беше ужасена - на всяка станция - 4 мола - за всеки изход! Съученик се върна от Хонг-Конг- думите му бяха - това е "МОЛ до МОЛ'. Планетата на .... МОЛовете... Измъкваме се, обаче, устояваме..... улиците и градовете няма да могат, потребителите ще се радват, хората.... започваме да се измъкваме...

Божидар - нашата уикипедия пише: Симулакрум (в английски simulacrum, мн.ч. simulacra, от латинското simulacrum, което значи "подобие" [1]) като дума в английски език се появява за първи път през късния 16 век и е използвана, за да опише репрезентацията (изобразяването) на друга репрезентация, например статуя или картина. През късния19 век вече има една вторична асоциация на нейното значение с нископоставеност и непълноценост: тоест става дума за изображение без същността или качествата на оригинала. [2] Философът Фредерик Джеймисън предлага фотореализма като пример за художествен симулакрум, където картината е създадена от копиране на фотография, която сама по себе си вече е копие на обект или човек от реалния живот. за повече - симулакрова , ако английският е проблем - на същата страница има линк към руската статия Аз бих ползвала синонима имитативна, но статията не е в жълт ежедневник, а все пак в "Култура".

Много се радвам, че има и интерес, и много ценни мнения! Благодаря! Сега да отговарям подред... - каква работа дават моловете и огромните супермаркети? В какво се превръща един човек, който е назначен на работа там? Вие познавате ли лично някого, който работи там? - Ами не съм съгласна, че във всеки дом цари скука, еднообразие и се говорят само битовизми. И изобщо не мога да приема, че семейството ще осмисли своя бит и време и общуване като ги запълни с лъскави балони, примигващи реклами, ескалатори, добре аранжирани витрини, обяд в закусвалнята (защото то си е закусвалня) сред шума и суетата и отново лъскавината на един-господ-знае какво предлагащите във витрините си мултинационални джънк-вериги. За мен това е обезличаване на семейното и въобще на общуването, вкарване в едни черни "футляри" и притискане между безмилостните стени на красивите огромни букви на кич-стандартите - толкова добре го е казала Ина в своето шоу! - защо трябва да бъда героичен човек изобщо? Защо трябва да купувам изобщо нещо и да го ИМАМ, за да уважавам себе си??? Ама ето това е, което най-силно ме отблъсква. Какво означава да отида в МОЛ? Значи да отида на пазар, да съм консуматор на нещо, произведено от кой-знае-кого.... Ох, не ми се продължава повече.... Днес разказвах на Ина как след като излезнах тъжна от берлинския мол и се възползвах само от тоалетната му, помолих да ме заведат на някой берлински битпазар. И там открих един стар германец, който продаваше някакви негови домашни вещи и сред тях - 2 ръчно бродирани снежно бели и старателно изгладени памучни кърпи, в които сега завиваме хляба си от лимец, за да си почине след печенето. По нашия край тези кърпи си имат звучното име - "месал". Даде ми ги за по 1 евро дядото!! А аз толкова се вълнувах, докато ги държах в прегръдката си в колата. И сега ми радват душата и очите със своята наивна немска красота и чистота и сякаш виждам женските пръсти, които с любов и внимание са ги извезали. И си спомням за улицата на занаятите в Момчилград и хората на нея. Липсва ми това човешко излъчване и светлина и топлина на общуването, няма я в големия МОЛ.... Там ме мачка суетата.... Може би ми е тъжно и ядно тук от провинцията, че нашите деца им организират екскурзия....но не до ждрелото на Ерма, не до пещерата Снежанка и Ягодина.... не... водят ги до МОЛа в близките големи градове Не че в нашия град няма способни шивачки-дизайнерки, които за 1/3 от цената ще ушият уникална красива абитуриентска рокля на младото момиче..... но ако тя е купена от МОЛ, тя ще има друга "цена".... И ми е тъжно за нашите майсторки... те си отиват бавно и сигурно и на смяна идват.... купувачките, потребителското поколение... Но може би само аз съм така.... А може би има начин да се примирят и облагородят?... Но ще свърша с един много уместен въпрос на Александър - всъщност на кого принадлежат МОЛовете? Кой дава парите за тях и кой печели и какво?

Има ли наистина такъв МОЛ? Аз си мислех че това е възможно само в някоя много богата специализирана книжарница, която не плаща наем за кв.м. търговска площ....