-
Общо Съдържание
9098 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
649
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
Това е едно сериозно прозрение, каквото и да означава Замислих се над написаното от Максим по-горе. Може би това е, за което е говорил Учителя - България да не бъде място, където се печелят пари, развива се икономика и производство, но да се превърне в земята на духовността... По-скоро да си върне старата слава на такава земя - Орфеевата... В нашия край се намира една от най-старите гробници - Азлександровската - уникални находки! Непременно трябва да се посети. Та археоложката там ни каза, че те не смеят да копаят, защото под краката ни в Източните Родопи е пълно със светилища....
-
Сама на село, далеч от стадото в града
Донка replied to katerina_84's topic in Още за човешките взаимоотношения
Аз съм по-склонна да се съглася със Станимир. По-скоро е средата. Човек има нужда от своя среда - тя не е семейството - то е друго и също е много важно. Двете не само не се изключват, допълват се. И за да не се получи отново така, че да давам съвет за нещо, за което вие сте се досетили и отдавна сте направили, по-добре е този път да попитам: - Имате ли си приятели и съмишленици с общи идеи и интереси? А имаш ли ти по-специално своя "женска" среда, която споделя твоите ценности? (Сега забелязвам, че първата дума на твоята тема е "сама".) -
Сама на село, далеч от стадото в града
Донка replied to katerina_84's topic in Още за човешките взаимоотношения
Освен поздравления за живота ви!, за мъдростта и смелостта и за трудолюбието! Подкрепям Божидар за чувствата. Все пак, ако и когато имаш някакво съмнение, нали нищо не ти струва да се качите със съпруга ти една вечер на колата и да си дадете едно денонощие за проба - как ще ви се отрази стария живот, какво ще усетите по време на приключението и какво след него. Човек най-добре избира и е най-сигурен в правотата си, когато има база за сравнение. -
334. Който се отмята - 29 април 1928 г. София
Донка replied to Розалина's topic in Неделни Беседи - изучаване
Който се отмята -
Когато някой твърди нещо, би следвало да намери къде точно и как "обвиняемият" е казал това, за което го съдят. Учението е било хулено от самото начало от кого ли не - особено от хора, на които учението подкопава финансови интереси - парите от десятъка - членски внос, приходите от свещи, ритуали и пр. Особено са преследвани свободата на мисълта и на душата, пряката връзка с Бог - без посредничеството на земни наместници (самонаместили се), както и отричането на измислени от хора забрани и канони, в които да бъде вкарана и така обезсмислена Любовта. Но по темата - тук имаме събрани мисли за семейството и женитбата - може би ще намериш нещо подходящо и ще сме благодарни на всеки, който продължи да попълва подборката. Аз лично досега никъде не съм срещала текст, в който Учителя изобщо да коментира сексуалните връзки. Това съвсем не означава фалшиво благоприличие и благопристойност. Аз лично си го обяснявам по два начина: - това е много интимен момент в отношенията между двама души, в който всякаква намеса под всякакъв вид е агресивност и омърсяване на връзката. Каквато и да е била сексуалната връзка, тя е решение и деяние, за което всеки участник сам си поема отговорността за последствията. - коментар може да се прави на отношенията от по-висок ранг - любовта между душите. Тя може да включва, но може и да НЕ включва сексуални отношения. Колкото до връзката на сексуалните отношения с официалната женитба по документи - за първото вече казах мнението си, за второто - в посочената по-горе подборка мисля ясно личи отношението на Учителя към формалното сключване на брак на хартия и истинската женитба.
-
Разбирам сложността на ситуацията, но и администрацията на училището няма как да отчете тази (и за тях сериозна) сума, ако не я начисли като командировъчни разходи на свой служител. Бих предложила още два варианта, които можете да проверите: - вашата класна учителка да се обърне с молба към своя колежка, която познава и преподава на детето, да я замести като съпровождащ. Учителите по-добре общуват помежду си и с децата, когато са в професионалната си среда - за родителите това е необичайно и останалите колеги също ще се чувстват леко затруднени. Възможно е, разбира се, ако няма друг вариант. - Можете да се обърнете с молба за съдействие към училищното настоятелство - председателят би трябвало да е родител и бордът на настоятелството може да ви отдели сумата персонално за случая. Все пак детето представя училището.
-
Ох, за съжаление познавам твърде много паралии семейства, които не са хармонични, за да мога да ги сметна за изключение.... А и зависи от отношението на самите хора към понятието "имам достатъчно пари". Във всички случаи ако парите пораждат някакъв вид зависимост на единия от другия съпруг или на двамата от професиите, с които си вадят парите, възникват затруднения... Има и добри варианти, но също така има и в случаи на средни доходи. Апропо, най-хармоничното семейство, на което съм учила две от децата беше с много скромни доходи. Зависи и как дефинираме умен. Няма да забравя срещата ми с един човек на едно селско лозе. Аз бях в гимназията - той беше на възрастта на родителите ми и той ме заговори за философията в училище. Изглеждаше необичайно интелигентен за мястото, където се срещнахме, а и лозето му беше някак по-грамотно и красиво от другите наоколо. Вечерта попитах майка ми този човек по философия ли е учител и къде. Останах втрещена от отговора - той беше завършил само 8 клас - родителите нямали средства и така си останал. Но чел много и работил много, изучил децата си... Съпругата му не блестяла с ум, но много го обичала и уважавала природната му интелигентност и ученолюбие и кроткия характер. Той пък се чувствал добре в уютен дом. И така.... Ще кажеш пак примери ....
-
Благодаря ти, Александър Спомените ни за бригадите са много близки, предполагам на всички наши връстници са подобни. Този труд, обаче, в повечето случаи по-скоро отблъсква детето от труда, отколкото да го приобщи. Аз си спомням две опитности, които ми помогнаха да си определя своята лична позиция и избор. И аз бях в гимназията. Беше есен, в нашия край има доста лозови масиви. Една седмица брахме грозде на бригада. Отначало ми беше интересно и усещането как дланите ми прегръщат зрелите кехлибарени и лилави салкъми (чепки грозде) ме изпълваше с особена любов и благодарност към майката лоза... Обаче редовете бяха безкрайни и в един момент започнах да усещам себе си като на конвейер, а лозите станаха досадно много и скучно еднакви. На всичко отгоре имахме норма. В края на седмицата вече единственият смисъл на работата беше общуването с приятелите и най-вече приключенията и майтапите. Гроздето беше само задължителната трудност, която трябваше да платим, за да сме заедно и на свобода от часовете, звънците, контролните и учебниците. Чакахме с нетърпение вечерите... Седмица по-късно отидох да помогна на бабиното лозенце - и там усетих друго - любовта, с която баба и дядо гледаха всяка лоза, говореха и като на човек, галеха грапавите изкривени стъбла и целуваха всеки грозд преди да го пуснат внимателно в кошницата. Дори и тези, които отиваха в бъчвата. ... В този смисъл "Изобщо, липсата на пример е страшна." - напълно съм съгласна! Под труд нямах предвид само труд на полето, но и у дома. Почистването на стаята, подреждането на учебниците, простирането на дрехите и всички други домакински ежедневни и хигиенни дейности също са важен труд. Какво беше отношението на вашите родители към него и възлагате ли такъв труд на вашите деца? Смятате ли че те трябва да се научат на тези навици от малки или е по-добре да "му дойде времето - то ще ги научи"?
-
На колко години е детето? Участниците в национални олимпиади често се съпровождат от учителите си. Вашият случай не е ли такъв? В кой град е олимпиадата? Не съм минала през това лично, но познавам доста хора, които се занимават с олимпиади. Трябват ни подробности, обаче.
-
Предполагам, че можете да разкажете и повече подробности, но не сте имали време или сте сметнали, че това е достатъчно... засега. Все пак ще съм благодарна за всякаква информация, за която се сетите. Разбира се прекият контакт е най-доброто, но ще опитаме и без него. 1. Най-важната промяна, която ви предстои, е във вас - родителите. Доколкото разбирам от написаното, вие усещате полуосъзната и/или осъзната критичност към детето и може би леко разочарование от случилото се и отсъствието на адекватни усилия от негова страна; може би и от резултатите на положените от вас до момента сериозни грижи. Не мога да усетя в написаното ВЯРА в способностите и благополучното и щастливо бъдеще на сина ви. Ако греша, моля да ми простите заблуждението. Ако, обаче имам поне наполовина право, промяната трябва да започне от ВАС. Разбирам колко е трудно да вярвате, когато виждате неуспехите и непреодолимостта на трудностите. Затова сега ще ви дам един пример със себе си: - Аз бях дете, обратното на вашия син - научих се да чета на 5 г.(гладко) и нямам спомен някога да съм допускала дори правописни грешки на 3те (2 чужди+роден) езика, които владея. ОБАЧЕ аз имам две леви ръце. Сериозно. Та сега представете си, че в училищата на нашия свят основни предмети за момичета бяха: - плетене - шиене - бродиране - тъкане - свирене на акордеон/пиано и т.н. Ужас, аз просто щях да съм аутсайдер, щяха да ме диагностицират като дис-незнам какво си и нямаше да мога да завърша и 8 клас дори. Никой нямаше да се сети и да си направи труда да разбере, че имам заложби за нещо съвсем различно и не по-малко ценно. Аз самата никога нямаше да знам колко съм добра, защото нямаше да имам книги и тетрадки, нито щях да знам, че съществуват различни езици с безкрайно интересни системи и завладяваща литература, написана на тях. Нямаше да знам какво е психология и никога нямаше да стана учителка, защото учители могат да бъдат само най-добрите в предмета си, а аз.... щях да съм най-слаба във всичко. Дано разбрахте идеята на сравнението ми. В подобно положение се намира вашето дете. Вие сте били принудени да го запишете в неправилното за него училище... Не е ваша вината - вие сте в бедата. И сега задача номер едно за вас - родителите: представяте си, че в нашата страна има неограничен вид училища и вие трябва да изберете за любимата си рожба онова, в което той ще се чувства щастлив, заинтригуван от всичко, с което се занимава и добър в това, което прави... Наблюдавайте го, разговаряйте с него, кажете му или му покажете това, което съм написала - той е вече голям и умен, ще ме разбере по-добре от вас. Когато сте готови, опишете ми училището, в което сте го "записали". И най-добре да го направи той - може и тук - за това няма да се налага да пише с ръка, нали?
-
Мисъл за деня - 12.03.2015г ...всичките неща имат своята ценност дотогава, докато те се употребяват разумно. И затова всички вие сте повикани в този свят да живеете разумно, да се учите, и нищо повече. Светът е едно велико училище. Схванете ли го така, тогава и най-малкото нещо, което ви се случи в този свят, то е едно предметно обучение. Ще хвърля мрежата Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112
-
В "Учителя за образованието" Боян Боев поставя труда на първо място сред възпитателните средства. Труди ли се вашето дете? Как, кога и къде? "Учителя за образованието" Смятате ли, че вашето дете полага творчески труд в училище? А у дома? Има ли място или човек, който ви е учил да се трудите творчески? Какво сте научили вие самите (като деца) или децата ви благодарение на труда? Или може би смятате, че във века на таблетите и интернет, на домашната техника и удобства, на "купи си всичко" вместо "направи си сам", да се говори за труд в училище и у дома е отживелица?
-
За потребителите на тази тема: Признаци за дисграфия Причини за дисграфията Тук има ценни съвети за родителите - ако имате проблем с руски език, ще помогна.
-
Здравейте Съчувствам за проблема Момчето сигурно страда повече от вас, за съжаление След като сте посещавали логопед, и то добър, вероятно сте проверили и зрението на детето. Има ли отклонения? Може ли да опишете любимите му занимания в предучилищната възраст? Как се справяше тогава с действия, изискващи сръчност и прецизност - изключвам писането с ръка. А любимите му занимания в началното училище и сега - в прогимназията? На какво обичаше и обича да играе? Обича ли да се труди - няма значение къде и как? Работи ли с компютър и ако да - с какво се занимава с него? И въобще ако нещо ви хрумне - особено ме интересуват какво умее и обича да прави с ръце. Какви са мечтите му и желаните професии? Дисграфията създава сериозни проблеми на децата в нашата образователна система - не в тях е вината, обаче, тяхна е бедата. Аз познавам хора и с дислексия и с дисграфия, които в училище са били катастрофални, но после са намерили своето място в живота и се справят отлично в професията си. Така че нека гледаме по-далече от тестовете...
-
Ако човек е трябвало да научи някакви уроци през тези преживявания, то не е разумно да се отказва от тях - колкото и да му е тежко. Смъртта била лесна и дори приятна, казвали са ми хора, минавали през клинична смърт. По-страшно било връщането назад в тялото....
-
Благодаря Томи! Надявам се един ден да ни виждате такива
-
"Мысли на каждый день" (02.03.15 - 08.03.15)
Донка replied to Рассвет's topic in Мысли на каждый день
08.03.15 Болгария нуждается в женщинах Новой культуры. …Новая культура требует женщин не в обычном смысле слова, но женщин нового – решительных, светящихся женщин: женщин со светлыми умами, с широкими сердцами, с алмазной волей. Пять братьев България се нуждае от жени на новата култура. ...Новата култура изисква жени, не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля. Петимата братя -
Надявах се, че ти си разбрала моята игра с думи, но нейсе, ние няколкоезичните филолози обичаме да се занасяме по нашия си начин сори Колкото до пъдарите - произходът на думата е от българския корен пъдя (ако не си го чувала в училище - там вече малко се обръща внимание на словообразуването). Аз уважавам професията на горските пазачи и не смятам, че тя може да се сведе до "пъдене" на хора, макар че нямаше да е зле да изпъдят всички крадци на нашите природни богатства. Аз самата съм известна с това, че никого не съм пъдила от никъде, особено от този форум - но и никого не съм спирала да стои, ако ние и нашите теми не му харесваме. Може веднага да подаде молба до Иво и профилът му ще бъде изтрит. (но не подаде ) Засегна се.... но нейсе, вече е спокойна
-
Именно когато произведение на изкуството предизвиква разнопосочни коментари и дори груби отрицания, това е сигурен признак, че то има особена своя ценност. И кой е казал, че нещо трябва да харесва на всеки, за да се нарече красиво? Красотата е субективно понятие, ценността на изкуството е субективна на квадрат. Китеници, обаче е комплимент! Аз на мястото на Ина щях да се радвам. Китениците са едно от най-красивите явления в нашата народна традиция - те са мъдрост и красота едновременно. Да притежаваш подобно съкровище у дома е щастие, а да го създадеш - изкуство. А това сравнение с Козия рог Ина трябва да си го сложи в рамка - това комай е единственият български филм, номиниран за Оскар. А това за кожите и воалите е супер идея - очакваме снимки! Успех!
-
Сега един женски отговор - и от личен опит, и от наблюдения: 1. - не съществува. Дори не съществува зависимост между начина, по който тя възприема себе си и мъжете. Красавицата може да приема спокойно с уважение мъжете, защото има свое самочувствие, но може и да ги презира, защото те се въртят около полата и и така унижават себе си. Не-красавицата може да се опитва с всички средства да се докопа до мъжкото внимание, но също може да се държи студено и да ги презира заради техните предпочитания към красавиците. Въпрос на вибрации. 2. не съществува. По изброените по-горе причини. 3. не е тази причината Причината за негативното отношение към обратния пол винаги са претенциите, личните предварителни представи и очаквания, които не се покриват с реалността почти никога. И сега хайде да си кажем истината - когато един човек се настройва негативно към друг, това означава, че в него като в огледало той вижда своята сянка, т.е. това, което не желае и не смее да приема в себе си самия.
-
Лекуване на деца без лекарства - с алтернативни методи
Донка replied to pencil's topic in Бебето и детето. Отглеждане
Благодаря ти, Гери! Добре дошла в нашия форум! Много полезна и интересна информация ни даваш. И най-важното е, че е лично изпитана и доказала ефективността си. Прочетох ги внимателно - повечето от тях и аз съм прилагала за моите деца и все още прилагаме за нас. Звучат странно и дори смешно, предизвикват иронични погледи (за да не кажа презрителни) на лекарите и на други родители, но наистина работят безотказно. особено, когато детето свикне с тях. Ако е свикнало с антибиотици, отначало е трудно и става бавно. За Божидар - това са леки и достъпни методи, които децата приемат съвсем адекватно, когато сте обяснили какво е тяхното действие. За сравнение даването на антибиотици през устата или още по-зле с инжекции е мноооооого по-травматизиращо и "строго" и за децата и за родителите. -
Ина, имаш голяма доза право, но ти естествено гледаш от твоята камбанария. Ами ако човекът (аз например) работи в професията си 10 часа на ден и после над някакъв проект още час-два, ако има семейство, деца и градина, времето няма да стигне за много четене, а душата си иска своето... После дори и да стигне до книгата, често човекът извън изкуството не разбира езика и - той е твърде професионален. Сега ще ми кажеш може би, че другото е профанация. Не съм съгласна. Сравнението ще е от друга област, но ми толкова любимо, че не мога да се сдържа: Дейвид Атънбъро тук с бг субтитри Всички тук потребители ще сме ти изключително благодарни, ако успееш да ни намериш или направиш нещо подобно за изкуството. Осъзнавам колко е трудно....но ако хората на изкуството искат да не бъдат самотни и неразбрани, имат сериозна нужда от хора, подобни на Атънбъро за биологията...
-
Отговарях на мнението на Ина за "Илюзията и дълбокото неразбиране на хората на изкуството от масовите хора". Това е наш с нея отдавнашен дебат - за това кои са тези безименни масови хора и защо хората, които не се занимават с изкуство, и хората, които не творят, непременно трябва да тънат в масово непознаване и незачитане на изкуството. Кой е отговорен за това потъване или по-скоро неумение да плуват? Разликите: - човек - творец има във всички професии и занимания, но не мога да се съглася (за съжаление), че всички СА творци. По-скоро могат да бъдат. - човек, който се занимава с изкуство е човек, който има някакви интереси към различните видове изкуства - класификация (не е моя). Възможно е, но не е задължително да практикува някое от тях, нито да си вади хляба с него и т.н. - човек на изкуството - подмножество на хората, които се занимават с изкуство. Т.е. Всички хора на изкуството са хора, които се занимават с изкуство, но не всички, които се занимават с изкуство са хора на изкуството. Разделителната граница е мястото на изкуството в живота на човека. Хората на изкуството са посветили всичко в себе си и живота си на сътворяването на някакви произведения на изкуството. Те нямат други занимания и средства за препитание, освен ако не им се дават от меценати или роднини. (лично мнение)
-
Пропастта се създава и от двете страни