-
Общо Съдържание
9101 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
651
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
Само този, който е преживял това, само той може да разбере усещането да си баба или дядо и чувствата, които изпълват човека, когато се появи детето на детето ти. На времето тайно се поусмихвах на моя колежка, която гордо заявяваше, че да си майка е призвание, но да си баба е ЗВАНИЕ. Едва сега разбирам какво е имала предвид. Като една щастлива баба бих говорила много за радостта, размислите, емоциите, уроците, но ще се сдържа и само ще споделя усещането за уважение. Когато бях майка усещах децата си като... деца, невръстни същества, за които нося отговорност. Сега е съвсем друго! Малкото човече, стиснало ръката ми или обгърнало ръчички шията ми, Е възрастно и изпитвам към него особено уважение, като към родител или учител! И с вас ли е така? Може би аз съм изключение? Ще се радвам в тази тема всеки да сподели свои впечатления (не само като баба, но и като внуче).
-
Благодаря за идеите! Да споделя едно откритие от последните дни! Ако не ви се съсипват с варене зеленчуци като чушки, домати и др подобни, които спокойно се ядат сурови, но все пак ви се иска да хапнете супа, то направете супата само с това, което не може без варене (колкото да поомекнат и добият хубав вкус), после пасирайте до крем-супа и добавете в нея ситно нарязани суровите зеленчуци и подправки докато е още гореща. Ще се изненадате колко вкусно става! Благодарностите за тази идея - на д-р Д. Пашкулев - Добромир в нашия форум. Той има огромен опит и неизчерпаеми идеи, които в момента прилага и обогатява в комплекса Витарама в Емона. Книгите му също са си едно съкровище за кулинарната ви библиотека.
-
Здравей Вероника и добре дошла в нашия форум. 1. Консултирала ли си проблема с личен лекар и специалист гастроентеролог? 2. Може ли тези състояния да са свързанио с някакви стресови за теб преживявания, напрежение, страх, свръхусилие или негативни очаквания? 19 години е тежка възраст във всяко отношение. Приблизително на твоята възраст и аз имах почти същите симптоми - диагнозата беше стеноза на пилора и от далечината на времето си преценям, че моят проблем е изцяло на емоционална основа. Тогава ме успокояваха таблетките мента-глог-валериан ( и сега също), но най-важна е емоционалната стабилност и равновесие, които не е толкова лесно да се постигнат на твоята възраст по обективни причини. Все пак познавам млади хора, които специално са работили и са постигнали забележителни резултати! Все пак моят съвет е непременно да поискаш направление за гастроентеролог, който ще назначи изследване и така ще се изясни проблемът ти. Да се чудиш какво ли е и да се страхуваш от какво ли не е най-лошото решение в твоя случай. Каквото и да е, има решение Успех!
-
Тук - медитации на руски език - много добро впечатление ми направиха. Стигам до извода, че всяка медитация е различна и е подходяща за различни хора с различни ценностни системи. Човек, който изпитва най-меко казано смущение от понятия като "ангели, аура и т.н" - т.е. материалистично настроени и възпитани, също може да стигне до медитация и да я ползва за лечение и усъвършенстване. Ако ви е харесала - хубаво ще е да се разпространи - авторът е оставил възможност за това.
-
Молитвена програма за начало:ВехадиДобрият път - молитва на ученикаВелик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела - формулаБеседа: Другата събота - Неделна беседа от Учителя, държана на 26 май, 1929 г. София. – Изгрев. Молитвена програма за край: Песен: Махар Бену Аба Господнята молитва Формула: Ученикът трябва да има сърце, чисто като кристал, ум, светъл като Слънцето,душа, обширна като Вселената,дух, мощен като Бога и едно с Бога! (три пъти) Другата събота
-
Красотата на Душата Едва ли има нещо по-човешко от скръбта. И все пак всички духовни учения я смятат не просто за страдание, но дори за вид агресивно отношение към вселената. Когато прочетох подобно съждение в книгите на Лазарев за кармата, отначало ми прозвуча коравосърдечно и обидно. Обяснението, обаче не оставяше място за съмнения... Учителя се отнася с разбиране към обикновения човешки емоционален и мисловен свят, към вградените в съзнанието ни стереотипни причинно-следствени връзки - ако загубя това, което обичам, идва скръбта по него. Ако не скърбя, значи не съм обичал... Ако Лазарев с присъщата му строгост показва на своя скърбящ ученик капиталните грешки в начина на мислене и в ценностната му система и му поставя ултиматум да ги изчисти, то Учителя намира "мехлем". Как разбирате "да обикнеш скръбта си"? А как се вика радост, която да съжителства в мир ЗАЕДНО със скръбта?
-
С благодарност към Александра за тази публикация и с молба да разкаже повече за движението АллатРа в Русия.
-
Любовта ще направи хората щедри, учени, добри и ще внесе в нас онова вдъхновение във всичко, което вършим, ще бъдем доволни от всичко в живота си. Любовта ще направи хората силни, милосърдни, дълготърпеливи. И когато ние почнем да бъдем доволни от всичко, ние ще влезем в Божествения порядък. И ако всички влезем в Божествения порядък, светът ще се оправи. А пък щом има недоволство, ние сме в човешкия порядък, аз го наричам света на безлюбието. (Беинса Дуно) Божественият и човешкият порядък
-
Любовта е да бъдем доволни от всичко в живота ,безлюбието е в недоволството.
Донка commented on Розалина's blog entry in Klaudia's Блог
Благодаря! - Божественият и човешкият порядък -
Красотата на Душата - тема Противоречията, които осъзнаваме, изживяваме и/или сами създаваме с мислите, чувствата и постъпките си. Лесният път е да обявим едната страна на противоречието за доброто, а другата за злото. И да вземем добрата (за нас) страна и да осъдим или да се отстраним от другата. Трудният път - пътят на Учението - е да се опитваме да приемем противоречията като част от едно разумно Добро. Всъщност науката, философията особено, отдавна е решила този проблем с диалектиката. Дали морално етичните норми и особено религиозните догми не са задържали издигането на противоречията в двигател на развитието и в нашето човешко съзнание? Как разбирате смисъла на Божественото начало, скрито в противоречията? Как се учите да виждате навсякъде Бог? Как виждате Божественото начало в човешкото? Как се хармонизира човешката свобода и отговорност за личните си мисли, чувства и постъпки и Божественото начало във всичко?
-
Бонбони с рожков, кокос и фурми Необходими продукти за 30-40 бонбона в зависимост от големината: 1 чaена чаша фурми и стафиди (смесени)1/2 чаена чаша разтопено кокосово масло (може и какаово или краве)1 1/2 чаена чаша брашно от рожков (керъб)2 шушулки кардамонкокосови стърготини за овалванеМахнете костилките на фурмите и почистете дръжките и шапчиците им. Нарежете ги ситно и ги смесете със стафидите. Накиснете ги в топла вода за 30 мин. Междувременно разтопете кокосовото масло и счукайте шушулките кардамон за да извадите и стриете семенцата. Отцедете сушените плодове, пасирайте ги и ги смесете с маслото и брашното от рожков. Добавете и кардамона и смесете енергично. Пригответе си дълбока чиния за овалване и поставете в нея кокосовите стърготини. С ръка, оформете топчета от сместа, оваляйте ги в кокос и ги съхранете в хладилник до сервирането. Може да поставите всеки бонбон в опаковка и да изненадате приятел с вкусен подарък. Изпробвано! невероятно вкусно!
-
Слънчеви лъчи СЪЩНОСТ НА УПРАЖНЕНИЕТО “СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ” (Втори дял на Паневритмията) За изпълнение но упражнението “Слънчеви лъчи” едни от участниците се нареждат в дванадесет лъча, насочени към центъра, а други образуват външен кръг около първите. Има две течения в природата: едно течение на енергии от Божествения извор на живота и друго течение, което връща енергиите отново към Центъра. Този космичен процес има своите аналогии във всички полета на живота. Например има едно слънчево течение от Слънцето към планетите, а друго течение - от планетите към Слънцето. В човешкото тяло също има две течения: артериално и венозно, в които кръвта се движи от сърцето към периферията и обратно. В упражнението “Слънчеви лъчи” всичките тези процеси на прилив и отлив в природата са изразени чрез приближаването и отдалечаването на дванадесетте лъча спрямо центъра. Между Слънцето и човешкия организъм съществува такава връзка, каквато между Бога и душата – без тази връзка човек не може да се развива. Светлината на физическия свят е израз на Духа. Светлината съдържа в себе си не седем, а 12 цвята, 12 извора, 12 вида материя, необходими за създаване на човешките добродетели. Земята е обвита с 12 обръча, или сфери, които представляват особен род трансформатори на слънчевата енергия. Между човешката душа и Бога има 12 класа висши същества. Дванадесетте лъча на „Слънчеви лъчи” означават, че дванадесетте врати на живота са отворени. Те са зодиакалните знаци и в Откровението също пише за дванадесет врати. Въртенето на единия партньор в “Слънчеви лъчи” около другия е аналогично на движението на Земята около Слънцето и на Луната около Земята. То символизира и движението на човека в затворен кръг, от който той търси изходен път. Когато партньорите се хванат за ръце и започнат да пеят: “Ти си ме мамо, човек красив родила”, това е излизане от затворения кръг в един отворен свят, това е освобождение. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Пляскането след това е израз на радостта от свободата и влизането в новия живот, който сега се ражда на земята. Следват движения на ръцете като отваряне и затваряне на цвят, чрез което се хармонизират положителните и отрицателните енергии в човека. При завършващите движения, наподобяващи летене, всички участници пеят:“Туй е рай, туй е рай...”. Раят е място, където съществата се обичат и живеят едни за други. Дето са Любовта , Мъдростта и Истината, там е раят. Когато правите „Слънчевите лъчи”, вие си припомняте това, което сте учили по-рано, в миналото. Чрез слънчевите упражнения земята се прониква от слънчева енергия. Слънчевите енергии, които слизат на земята, се използват чрез тези упражнения, като първо ги възприемаме, а после ги изпращаме в пространството и така много същества се повдигат. Упражнението „Слънчеви лъчи” има ритъма на слънцето. Когато правим тези слънчеви упражнения, противоречията се отстраняват, понеже тези упражнения неутрализират злото. Който играе тези упражнения - „Слънчевите лъчи” - ще придобие свобода. Тези упражнения освобождават човека от грижи. С такава грация да ги правите, че да затрепти нещо във вас и в онзи, който ги гледа. Музиката на Паневритмията и на “Слънчеви лъчи” ще събудят душите. Където и да отидете в природата, навсякъде има музика. В пустините, в канарите, в бученето на вятъра, във водите - цялата природа пее. Цялата природа и цялата вселена са като една музикална зала. Ако намерите основния тон на вашите погрешки и им засвирите, те ще изчезнат и ще дадат условия да се прояви доброто. Щом намерите основния тон на доброто, то започва да расте, а щом намерите основния тон на злото, то започва да се руши. Музиката създава сцепление между частиците на телата. Докато хората пеят, те се чувствуват като братя, готови са да се примирят. Музиката носи живот. Светът трябва да се изучава като жив организъм. Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна Сила. Природата се управлява от Разумни същества. Разумният Живот ражда светлината на Слънцето и звездите. Споделете в тази тема вашите лични размишления и опитности с това упражнение.
-
Искрено препоръчвам новата книга на Д-р Димитър Пашкулев - Добромир (в нашия форум). Природолечение За всички ще бъде полезно в тази тема да събираме не просто списъци от заглавия, но лично прочетени и изпробвани от нас книги.
-
Да имаш вяра Вяра светла Вяра светла, вяра силна! Тя крепи Духа, що живота ражда. Вяра светла, вяра силна! Тя води нас към Бога, благото на живота, Любовта на Бога, где мир владее и Истината вечно грей. Вяра светла, вяра силна! Тя крепи Духа, що живот носи. Имате ли лични впечатления и опит от други песни от Учителя, които укрепват вярата на човека?
-
Незаслужено забравена тема! И много ценна! МЕДИТАЦИЯ ВЪРХУ СЪРЦАТА БЛИЗНАЦИ Имате ли опит и впечатления с тази медитация?
-
Как разбирате помощта на близките в семейството? Получавате ли я и в каква форма? Вие давате ли и как своята помощ? Очаквате ли и получавате ли взаимност? Тъй като светлата страна на помощта в семейството е неоспорима и лесно се осъзнава, въпросът ми е за тъмната страна. Възможно ли е помощта да носи със себе си очакване за "връщане" или "изплащане", та дори и под формата само на проявена благодарност. Имали ли сте случаи, в които именно помощта в рамките на семейството е ставала причина за неразбирателства и поставяне под зависимост? Англичаните имат поговорка: Sometimes you have to be cruel to be kind. Понякога трябва да си жесток, за да бъдеш добър. Това има ли пряка връзка с помощта на най-близките и по-скоро с отказа от нея?
-
Мисъл за деня - 22 август 2015 г. Сега, имате задължения спрямо Белите Братя, спрямо Школата, на която принадлежите. Нищо не може да ви извини, не можете да се освободите от задълженията си към тях. Никъде не можете да се скриете, даже и в дъното на ада – това да го разберете добре! От Белите Братя няма укриване. Те са носители на Светлина, на всяка нова култура, на всяко Добро. И човек, когато има тяхното съдействие, във всичко успява, а когато се лиши от тяхното съдействие, всичко е свършено. Двата принципа (Съчетание на отношенията) Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25
-
Молитвена програма за начало: Добрата молитва Махар Бену Аба Формула: Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мен. Аз ще Те слушам, както ме учиш. Ще прилагам Любовта, според както е Твоята Воля. Рвангелие Йоан - глава 15Беседа: Красотата на Душата - Утринно Слово от Учителя, държано на 6 февруари 1938 г.Молитвена програма за край: Песен Блага думаГосподнята молитваФормула: Мир! Мирът носи Божията радост. Красотата на Душата
-
Aко пред детето демонстрирате враждебност, то става агресивно. Ако сте честни с детето, то се научава на справедливост. Обучавайте децата с помощта на предметите, които ги заобикалят. Ако едно дете често е критикувано, то се научава да съди. Ако детето често получава похвали, то се научава да оценява. Ако едно дете често е осмивано, то винаги ще се срамува от себе си. Ако детето живее с чувство на сигурност, то се научава да има доверие. Ако едно дете често е обвинявано, то постоянно се чувства виновно. Ако детето често е одобрявано, то се научава на самоуважение. Ако често бъдете снизходителни към детето, то се научава да бъде търпеливо. Ако детето често е весело, то развива увереност в себе си. Ако детето живее в атмосфера на приятелство и взаимна необходимост, то се научава да намира любов в света. Не говорете лошо за детето в негово или без негово присъствие. Концентрирайте се върху доброто развитие в детето и в мислите ви няма да има място за лошото. Бъдете активни в подготовката на средата му. Бъдете внимателни и постоянни в грижите за него. Покажете местоположението на всички предмети и развийте правилните начини за работа с тях. Бъдете готови да отговорите на призивите на детето, когато то се нуждае от вас и винаги се вслушвайте в думите му.
-
Ето вече почти сто години името на Мария Монтесори приковава към себе неотслабващото внимание на педагозите и учените в над осемдесет страни в света. Известна като водещ учен и хуманист тя създаде система, равна на която в световния опит няма и не е имало. Европа, Америка, Индия, Китай, Япония – открити са хиляди школи на Монтесори по целия свят. Кое прави метода на Монтесори толкова привлекателен? Той е изключително технологичен, обмислен, цялостен и съдържа в себе си не само развитието на интелектуалните способности, но и бъдещите „доспехи на духа”. М. Монтесори действително е намерила уникален начин да работи с всяко дете. В един клас на Монтесори се намират едновременно до 20 деца и при това всяко дете работи индивидуално по свой собствен план. Децата се изграждат сами чрез целенасочена дейност. В книгата „Моят метод. Начално обучение” Мария Монтесори описва съвсем различно училище. Различно по своите цели, начини на учебна работа, атмосфера и организация на живота на децата. Този метод не си поставя за цел ранното развитие, което е популярно днес или подготовката на всестранно развит и социално активен човек, което е още по-традиционно за нас днес. Тя дори не ратува за разкриване на човешките способности. Но предлага метод за подготовка на свободна личност, отговорна за своя живот и съдба, начини за поддържане на самостоятелност в получаваните знания. Тя съветва не да се учи детето, а да се съхранява неговата природната мотивация за усвояване на заобикалящия го свят, говорейки за това, че най-голямото майсторство на педагога се състои в умението му да разбуди паметта на душата и да помогне за припомнянето на знанията и задачите, които детето вече е донесло със себе си при раждането; да поддържа неговия стремеж да бъде самостоятелен и отговорен ученик до края на живота си. В метода на Мария Монтесори урокът се заменя със свободната работа на децата, преживяващи, в буквалния смисъл на тези думи, основите на научните знания, било то родния език, математиката, геометрията или рисуване и музика. В специално оборудваното за свободна работа на децата учебно пространство може да се наблюдава тайнството на движенията на техните мисли, разкриването на уникалния път на развитие на всяко дете. Началното училище на Монтесори прилича на фантастичен детски театър със своите специални декори, където най-главния и мъдър зрител е само един – учителя. А децата – това са многото актьори всеки играещ своята никога неповтаряща се роля на израстващ човек. Системата на Монтесори ще остане мъртъв набор от дидактически материали, които не дават очакваните резултати, ако се изземе от нея най-главното, а именно – дълбоко обмислената и прочувствена философска основа. Тя придава на детето особено голямо значение и говори за сериозната необходимост от изучаването на феномена на детството, а също и да се учим от детето на разбиране на света и проявата на божествената същност. Мария Монтесори е една от първите, направила извода, че децата не приличат на възрастните. Те са различни. Такова принципно различно в сравнение с досега приетото разбиране на детството променя и начините на общуване на възрастните с децата. Принуждава ги да се съобразяват с тях и да уважават техните права, разбирайки, че децата също се трудят, изграждайки човека в себе си. На тях им се е паднала може би най-трудната задача, тъй като те не притежават нищо друго освен вътрешния си потенциал. Но те трябва да изпълнят всичко в света, който в това число и по вина на възрастните е толкова сложен. Детето идва при нас от висшата хармония и порядък ( но често благодарение на нас възрастните попада в безпорядъка и хаоса на нашия свят, на нашите домове, на нашето вътрешно състояние). Мария Монтесори искала да създаде своя методика за наблюдение на детето в естествени условия и разбирането му такова каквото е, какво е то извън очакванията ни като възрастни. Тя се замисля върху това как може да се опознае детето, ако то като автомат изпълнява само нещата, които предписва преподавателя. В такива условия децата нямат възможност да се изявят и затова е съвършено невъзможно да се опознае истинската природа на успешното им обучение. М. Монтесори без уговорки вярва в мъдростта на детето, в това, че то е особено същество, способно да обогати възрастния, да го направи по-добър, по-мъдър и да го приближи към разбирането за началните основи на живота. „Всичко в нашето училище се основава на това, което показват самите деца. Ние наблюдаваме детето и то ни подсказва как да организираме и построим училището, колко деца могат да бъдат в една група...” Така постепенно у М.Монтесори кристализира първото педагогическо кредо: хуманната педагогика е възможна само когато на детето се предоставя свобода на действие и се ограничава то само в особени случаи. Човек изначално е свободен. В „Домове на детето” на Монтесори децата са свободни от първите минути на пребиваването им там. Но това не означава, че там цари пълен хаос. Свободата е именно това, което позволява на детето да се самоизгражда. Монтесори нарича свободата „ключ към процеса на развитие”. Жалко, че монтесорската свобода не винаги бива разбрана от родителите и педагозите. Свободата не означава, че можем да правим всичко, което поискаме, особено децата. Децата са още в състояние на самоизграждане и саморазвитие. Да се позволява на децата да правят всичко, което те поискат означава да се проявява снизхождение към капризите и ежеминутните желания. А това винаги ще действа разрушително върху тях самите, върху хората около тях и заобикалящата ги среда. В действителност да бъдеш свободен означава да умееш да се контролираш, да правиш това, което си решил, а не това, което изведнъж ти се прииска. За да може детето да възпитава в себе си такава вътрешна самодисциплина, възрастните трябва да бъдат твърди, справедливи, последователни в установяването на определени граници, като се започне от ранните години на детето и след това. Родителите могат да решат, че детето само избира ябълки ли да яде на закуска или портокали, но то не може да не яде нищо. Детето може да избира дали да помага при подготвянето на закуската или да сложи покривката на масата, но то не може изобщо да не помага. В групата в предучилищна възраст детето може да избере дали да работи с този или онзи материал, но то не може да пречи на работещите деца. В началното училище детето може да избере тема за изследване и партньори в работата. Но то не може да безделничи всеки ден или лениво да беседва за празни неща с приятели. По мнението на Монтесори за действително свободен човек може да се смята този, който самостоятелно прави свободен осъзнат избор и, което е не по-малко важно, поема отговорност за последствията от своя избор. Когато говори за свободата тя задължително отбелязва нейната връзка с отговорността и самодисциплината. „ Ние имаме нужда от свобода, за да тренираме своята отговорност, на нас ни е необходима отговорност, за да бъдем действително свободни”. Тя трактова също така и дисциплината като активност, която се контролира и регулира от самото дете и предполага действия определени от него, а не налагани отвън от педагога. За да стане ясно това, е необходимо да се разбере, че дисциплината не е еднозначна на неподвижност и скованост. „Обикновено ние смятаме детето за дисциплинирано само от момента когато то стане мълчаливо като нямо и неподвижно като паралитик. Но това е унищожена личност, а не дисциплинирана.” Мария Монтесори предлага изумително точен и природосъобразен метод за работа с малките ученици в условията на тяхното свободно саморазвитие. Необикновени могат да изглеждат разсъжденията на лекаря Монтесори за понятията свобода при възпитанието на детето, свободно образование, свободно училище. Тя например твърди, че ние възрастните „не сме създатели нито на външната форма на детето, нито на вътрешната. Природата, творението – ето кой управлява всички. Ако разберем това, тогава ще приемем за основа принципа „да не се пречи на естественото развитие” и вместо безбройните въпроси за формирането на характера, ума, чувствата, ще формулираме единствения въпрос на цялата педагогика: как да предоставим на детето свобода. Свободата е уникално средство за максимално развиване на характера, ума, чувствата и същевременно за даване спокойствие на педагога и възможност да наблюдава чудото на порастването. Тази свобода на първо място освобождава възрастните от тежкия товар на лъжливата отговорност и мнимия страх”. Свободното развитие е възможно само при липсата на препятствия. И педагогът трябва да очисти пространството от всичко, което пречи за разцвета на личността. Ако отглеждаме цвете ние не очакваме от него такива свойства, каквито няма в неговата природа! Ние се стараем да обезпечим на растението най-благоприятните за неговия вид условия. Така и учителят подготвя пространството, в което расте човек. В това се състои неговата задача. М.Монтесори се замисля не само за педагогическите технологии. Тя разглежда обучението като едно от най-важните средства за преобразуване на света: „Педагогът не може да не се вълнува от духовното състояние на света”. В тази връзка апогей на хуманистичния възглед на М.Монтесори става издигнатата от нея идея за КОСМИЧНОТО ВЪЗПИТАНИЕ. Водеща идея на първия етап е създаването на условия за саморазвитие на заложената в човека природа. Ръководейки се от космическия план, Творецът дава на всяко дете „космическа задача” и целта на човешкото възпитание е да се създадат условия, в които децата могат да си спомнят и да реализират тази задача. Върху тази основа М. Монтесори издига съществената за нея идея, според която традиционното възпитание не позволява на детето да определи своята космическа задача и препятства нейното изпълнение. Животът на детето се превръща в конфликт между неговото предназначение и избора, който то прави под влиянието на социално-културните обстоятелства и обучение. М.Монтесори изказва мисълта, че детето, поради близостта си до първоначалната космическа същност, се явява проводник и учител за възрастния, отдалечил се от първоизточника. В рамките на представата на Монтесори за плана на творението, най-важно се явява определянето на мястото и ролята на човека. И в голяма степен въпросът не е в това какво прави той, а какво трябва да прави, в какво се състои смисълът и задачата на неговия живот. Това на свой ред поставя въпроса за йерархията на ценностите, за нравствената основа на възпитанието като лична отговорност за решаване на собствената космическа задача, а също така и за мисията, възложена на съвкупния разум на човечеството. И тази отговорност се формира в детето не чрез назидателни беседи и нравоучения, а косвено – чрез философията на подготвяната среда и отношенито на педагозите към всички нейни елементи. В своята реч за мира на международната конференция в Женева Монтесори утвърждава очевидната за нея истина: „...Цялото човечество е дотолкова тясно свързано, че представлява нещо като единна енергия, всеки трябва да внесе своя дял в съществуването на всички”. Тя казва, че признаването на взаимовръзките на всеки със всички кара да се приемат всички действия на човека или като опит за хармонично развиване на тези взаимовръзки, или като опит да се внесе в тях хаос и разрушение. Мотивът за всеобща взаимовръзка и отговорност става водещо направление за космическото възпитание в метода на М. Монтесори и получава развитие в нейните книги „Възпитание за новия свят” и „Формиране на човешкия потенциал”. Когато питали Монтесори, какво е това метод на Монтесори тя отговаряла: „Метод основан на свободния избор на детето в подготвена среда”. Така свързването на тези два фактора се явява основа. От една страна свободата в хаотично пространство няма да донесе резултат; от друга страна, ако има материали, но няма свобода, също не се получава резултат. Ние трябва да осъзнаем и да поемем върху себе си отговорността за това, че на първите етапи ние се явяваме за децата проводници, екскурзоводи във физическия свят. Те идват при нас „неориентирани” енергийни сгъстявания, те буквално изграждат себе си от това, което ги заобикаля. Нека да се погрижим тяхната екскурзия на земята да бъде интересна, безопасна и развиваща. „Детето до раждането си е физически ембрион, а след раждането до шест годишна възраст е „духовен ембрион”. Отнасяйте се към него като към кристален съд, който ви е даден за съхранение за определено време. Едно от определенията за метода на Монтесори – това е външна подкрепа за развитието на душата. В днешно време „начетените” родители често бъркат мързела, липсата на дисциплина, неумението за дълго съсредоточаване върху нещо, с гениалността, с творческото мислене, с феномена индиго. Свободата - с липсата на дисциплина, с липсата на възпитание и бунта. Да, детето има право да бъде свободно, но не за сметка на свободата и комфорта на другите; на свободата, синоним на която е позволяването на всичко и липсата на граници. „Свободата и дисциплината са двете страни на един и същ медал” Свободата на избор на детето може да бъде проявена и реализирана конструктивно в правилно организирана среда и в сътворчество с грамотен и духовен педагог. Затова не бързайте да обвинявате детето, а се запитайте: „Какво правя не както трябва?” Много важен аспект в метода Монтесори се явява дълбокото, искрено, истинско уважение на детето ( а не псевдо уважението, което често декларираме). Как се проявява това? Преди всичко в липсата на поощрения и наказания в общоприетия смисъл. Тази тема много ме заинтересува и като майка, и като психолог, и като човек. Някак си изведнъж всичко в главата ми се проясни. Ние руснаците сме свикнали към емоционално, манипулативно възпитание на своите деца, сътрудниците, роднините по принципа: „ту се смея, ту плача”, „насила – но роднини”, „принципа на камшика и моркова” и т.н. И отдавайки без край някаква емоция, оценка, мнение, ние го правим зависим от получаването на енергията на вниманието(положително или отрицателно) отвън. Свиквайки да получава енергия и информация отвън, детето постепенно забравя гласа на Вътрешния Учител ( за когото толкова много говори Монтесори) и започва да търси водачи и авторитети във външния свят, ставайки по такъв начин все по-зависимо и по-зависимо от тях. И с тези качества ние, мнозина, прекрачваме в живота на възрастните. А посятото в детството състояние на зависимост, поникнало у всеки по своему, става вериги на краката ни. Нима това ще пожелаем на своите деца? Не напразно казват, че „детето – това е родителя на възрастния човек” имайки впредвид, че нашите неуспехи и неудачи идват от детството. Беше приятно удивление да разбера, че в средата на Монтесори детето не се нуждае от поощрение и похвала, че то получава енергията на радостта от самия процес на работа. Това развива много силно такова чувство като самоуважението. А уважаващия себе си човек, първо, уважава другите и второ, него не е възможно нито да обидиш, нито да го накажеш. За него няма значение дали ще го похвалят или ще му се скарат, ще забележат ли резултата или не, той получава дълбоко вътрешно удовлетворение от съвместния танц с Вътрешния Учител в процеса на работата-творчество. Такова дете, когато порасне, ще работи не за похвала и не за публиката. Неговият труд и творчество ще бъдат посветени на Създателя, на Живота, на Хората. Не разделяйте детето от неговия Вътрешен Учител и то не на думи ще бъде наясно с такива понятия като Служене, Посвещение, Смирение и „радост от непрекъснато трудене”. „Ако в процеса на обучението не освободим Духа на детето, не сме направили нищо” М.Монтесори
-
Възхитена съм от играчките на моя внук Ние всички сме почитатели на Монтесори и особено - нашата скъпоценна мама. Радостна новина е, че нашите производители на играчки все повече се ориентират към тях: Монтесори-играчки можете да си направите сами и у дома - на времето аз си ги правех за моите деца, защото все още нямаше "мода". източник В страницата ще намерите много полезни материали
-
Лекували ли сте се със сокове или познавате ли подобен случай? Какви са вашите лични впечатления от редовната им консумация? Има ли книги, които можете да препоръчате? Рецепти?
-
Може би екосистемата - тя включва в себе си всички организми, но самата тя не е организъм, а нов тип единство. Но каква е поуката за човека? С какво променя мисленето, чувствата и постъпките осъзнаването на синархичните отношения в тази вселена?